ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 224, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 224, Valeri Kolev.

Един ден, късно вечерта Crossfire летеше през силен дъжд и черни облаци, в патрулен полет над единствения населен континент на Orixon 44, а това беше континент № 1. Алекс щеше да застъпи със своите хора на дежурство от полунощ. В тези часове той си почиваше и стягаше раницата, багажа си, както шлема и оръжията. Всичко трябваше да е добре стегнато, за да може да помогне при нужда. Раниците на командосите- астронавти съдържаха задължителни вещи по списък, със тройно и повече предназначение, без които би било трудно да се оцелее на чужда и враждебна планета, ако си попаднал там без никаква машина. Колкото до машините на командосите- астронавти, те имаха задължителни минимални запаси от кислород, вода, провизии и гориво, за да се гарантира оцеляването при неблагоприятни условия…
Алекс седеше пред предния люк на каютата и се радваше на така хубавите дъждовни облаци, които брулеха с дъжд дебелото стъкло. До полунощ оставаше съвсем малко време. Той запали цигара, взе си кафе и се постара да изгони всякакви лоши мисли от главата си, преди дежурството. Скоро щеше да събуди Ким, която спеше сега. Аш и Палма бяха отишли за провизии в склада и скоро се завърнаха с пълна количка, тикана от единия робот на екипа. Това беше екип, който прекарваше повечето си време по каютите, пред компютрите, а беше важно да има под ръка храна и питиета.
*
Беше следобеда на другия ден. Crossfire от сутринта се намираше край град №6. Алекс със своите хора, през целия ден бяха работили по проекта. В следобеда Алекс излезе на терасата и запали цигара. Денят беше светъл, въздуха- чист и свеж. Ръмеше ситен дъжд. Алекс се загледа в далечината към кулите на града. Навън се разхождаха хора от града, излезли след работа из парковете, да отдъхнат и на веселба. В ляво от кораба в базата на AFJ, се водеше военно учение. От кораба навън бяха 100 души, пуснати в почивка. Някои от тях бяха отишли в града.
В началото на вечерта Алекс седна пред предния люк, запали цигара, а до него имаше пълен чайник с билков чай. Ким шеташе из каютата, а Аш и Палма бяха някъде из кораба. Гледката навън беше забележителна. Валеше дъжд, а из базата и близките паркове имаше доста хора от града, които си почиваха тук. Алекс беше в добро настроение, явно добрите времена бяха посетили новата планета на земната цивилизация.
*
Беше следобедно време, когато Crossfire продължаваше с патрулен полет около планетата Orixon 44. На борда в тези часове спяха близо 200 души, а останалите дежуреха и охраняваха кораба, а някои бяха заети със задачи. Алекс, Ким, Аш и Палма дежуреха по компютрите в каютата си. Алекс си беше приготвил пълен чайник с билков чай, за да се топли, докато следи полета на кораба и пространството, около него. Леко сънен и разсеян, той си мислеше за това и онова, но предимно за проекта си за нов вид компютър. Времето пред този ден беше нормално, леко облачно. Кораба летеше на 2,000 м. височина със скорост 400 км/ч. над океана.
Към края на следобеда Алекс се събуди от дремване. Той се наплиска с вода на чешмата и запали цигара с кафе, докато се разсънваше. В каютата беше тихо- и другите спяха. Зад пулта бяха само Хенсън и Никита. Под кораба все още имаше само океан, но скоро щяха да стигнат до континент № 5.
Вечерта беше започнала, а Алекс застъпи дежурство с Ким зад пулта. В тези часове Corssfire наближаваше една бойна станция на AFJ, на брега на океана на континент № 5. До там оставаха няколко часа полет. Алекс запали цигара и си взе кафе. Около кораба нямаше нищо обезпокоително, а полета вървеше без сериозни проблеми. Пилотираха в момента Хенсън и Джейн. Алекс се беше замислил за бъдещето на новата планета на земляните. Той вярваше, че тази планета все пак ще бъде достатъчно гостоприемна за земляните, и че тук спокойно можеше да се настаняват заселници от разните планети, където имаше земни колонии, както и от Земята. Смяташе се, че Orixon 44 е новата люлка на земната цивилизация, и че щеше да приюти земляните за милиони години напред…
По- късно вечерта Аш и Палма поеха дежурството , а Алекс и Ким се преместиха в кухнята, за да вечерят. Сетне Алекс смяташе да се занимава с проекта си. Прототипът работеше добре в състояние на първоначални функции. Тестовете минаваха с добри резултати.
*
Беше следобед, няколко дни по- късно. Crossfire патрулираше над континент № 1. Алекс се беше усамотил в бокса си, умуваше и си събираше мислите, седнал пред лаптопа си. Имаше да пише в дневника си и да подрежда данни. Той запали цигара, взе си кафе и въздъхна. Днес му беше тъжно, без да е сигурен защо. До него в койката си спеше Ким. Аш и Палма дежуреха по пултовете в каютата. Из кораба имаше само 50 души будни, а останалите спяха. Crossfire летеше с 400 км/ч. на височина от 2 км. Полета вървеше без сериозни проблеми. Времето беше сумрачно и със слаб вятър. Алекс излезе от бокса си, погледна Аш и Палма, седнали зад пулта и излезе из кораба на разходка. Беше тихо и пусто из коридорите. Асансьора го качи на нивото на оранжерията и столовата, където имаше само четирима души. Алекс премина в оранжерията, за да се порадва на бързорастящата растителност тук. Роботи тъкмо прибираха новата реколта плодове и зеленчуци. Алекс обиколи оранжерията от край до край, докато пушеше. Тук беше любимото място на почти всеки един човек от екипажа на кораба. Имаше роботи и при рибарника, където те прибираха последната реколта от бързорастяща риба. Улова беше добър и този път. Това се повтаряше на всеки десет дни. От улова 70 % се затваряше в консерви, а останалото обогатяваше менюто на земляните всеки ден. Алекс въздъхна. Хубаво беше тук, а въздуха чист и свеж от кислорода на дръвчетата с плодове.



(следва продължение)