ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 233, Valeri Kolev.
Оставаше съвсем малко време до полунощ. Алекс и Ким пушеха по цигара с кафе и се радваха на добро настроение, преди да идат в бокса да поспят. За беда, точно пък сега те съвсем се разсъниха и ободриха. Алекс предложи да изчакат преди да лягат. Така щяха да преместят дежурствата си по друго време, но и времето за сън щеше да е по друго време. Crossfire навлезе във въздушното пространство на един от континентите, където Съпротивата и нейните съюзници, заедно с местните бунтовници, воюваха срещу нахлуването на хищниците на планетата.
По някое време дежурните се свързаха със Съпротивата. От там ги насочиха към координати, където има нужда от медицинска помощ за ранени и болни. Командир Йон прие ангажимент, екипажа му да помогне по въпроса. Наближаваше полунощ, когато Crossfire взе курс към малък остров, където беше изградена временна полева база на Съпротивата, а тук се носеха ранени и болни от двата фронта. До мястото Crossfire щеше да пристигне до няколко часа.
Алекс се готвеше да спи. Той запали цигара, преди лягане, прегледа новините от близо и далеко, които бяха получили днес. На Orixon 44 всичко било нормално. По другите планети със земни колонии, бяха взети мерки за защита и охрана на земното население. По фронтовете Съпротивата се справяше все по- добре и със по- малко жертви и щети. Делата пък на Флота на AFJ вървяха все по- успешно.
*
Втори ден екипажа на Crossfire оказваше медицинска помощ на пострадали във войните съюзници на Съпротивата. Това ставаше на един малък остров, където водеха ранени и болни за медицинска помощ. Медицинските възможности на кораба Crossfire и екипажа му бяха на завидно ниво. В архива се пазеше информация за всички познати до момента извънземни раси, тяхната анатомия и лечение при болести и нещастни случаи, както и при война. Тук постоянно кацаха и излитаха кораби на Съпротивата и техните съюзници. Броя на ранените намерили полева лечебница на този остров вече беше 5,100 души. Недостигаха предимно опитни медицински специалисти. Натоварването на екипажа на Crossfire беше огромно. Скоро те само започнаха да командват и съветват другите- беше невъзможно да приложат знанията си като хирурзи, във директна намеса в операции. Тук постоянно возеха още и още ранени, а смъртта си намираха всеки ден близо 20 души.
Вечерта напредваше, когато Алекс се прибра в каютата си, след тежък ден преминал в консултиране на хирурзи в операции, които те извършват. Тази вечер се очакваше на острова да пристигне кораба Ford със 100 души от екипажа на кръстосвача Nissan, хората показали най- висок успех по медицина. Адмирал Шао нямаше какво друго да предложи на Съпротивата, и без друго те искаха вече прекалено много от земляните и AFJ. Алекс запали цигара, преди да влезе в банята. Той се беше потил геройски почти цял ден в лечебницата, от случай на случай, все по- сериозни и спешни. За момента полевата лечебница смогваше да посреща вълните от ранени, но това заради намесата на Crossfire. Алекс излезе на терасата на каютата. На 30 м, долу до кораба на огромни огньове готвеха вечерята за болните и всички военни тук. То всъщност тук други хора нямаше. Наблизо чакаха още четири кораба, които летяха да събират ранени от бойните полета и градовете, опустошени от хищниците. Алекс се замисли, преди да иде да се къпе и освежи. Тази най- нова задача на екипажа беше максимално натоварваща. Командир Йон дори поиска помощ от AFJ, както и освобождаване на екипажа си от тази задача…
Минаваше полунощ. Алекс в това време се тормозеше от силен зъбобол. Той се беше усамотил в бокса си, а Ким вече спеше във втората койка. Алекс преживяваше спокойно своя кошмар. По всичко си личеше, че скоро няма да го отпусне адската болка, която на моменти блокираше мисленето му със невероятната си сила. За да минава времето на изтезанията по- бързо, Алекс беше отворил лаптопа си и както обикновено търсеше над острова някакви вражески обекти. Отбранителните системи на кораба бяха включени в готовност да свалят всеки обект дръзнал да приближи острова в радиус от 100 км. и на височина от 15 км. За момента небето беше чисто. Един от спасителните кораби на Съпротивата тъкмо излиташе, а друг се готвеше да излети и чакаше разрешение. Екипите по хирургическа намеса от екипажа на Crossfire щяха да оперират без прекъсване до сутринта. За щастие на борда на кораба имаше много и най- различни лекарства и билки, които сега бяха по- ценни от злато. Всичко това проверяваше в момента Алекс, в една кратка пауза на зъбобола. Не беше това първата безсънна "нощ " за него. В тази късна доба и над острова беше нощ. Съвпадението с бордовото време беше добре дошло за земляните. Командир Йон беше изпратил на задължителен сън общо 100 души, други 100 помагаха в лечебницата, а останалите 50 се грижеха за останалите функции на кораба.
*
Наближаваше вечерта на другия ден. Земляните от корабите Crossfire и Ford, общо 350 души, успяха да сложат ред в лечебницата. Отвсякъде прииждаха нови ранени, но идваха и лекари, които да се обучават от земляните, преди те да си заминат от тук. Лечебницата щеше да продължи да действа, със местни и тукашни лекари, обучени от земляните. Наличната информация за анатомията на по- известните извънземни раси, вече беше предадена от земляните на Съпротивата, която се грижеше тази островна лечебница да работи добре. Алекс беше имал тежък ден със силен зъбобол, който лекуваше с отвари от билки. По това време зъбоболът изпадна в пауза, за радост на Алекс. Той се оживи, взе си кафе и запали цигара. В каютата бяха също Ким, Аш и Палма. Алекс се изправи до предния люк и се загледа към хоризонта. Тук хоризонта означаваше само едно- война.
Вечерта започваше, а Алекс, Ким, Аш и Палма бяха зад пулта в каютата, осигурявайки безопасност на кораба и екипажа. Около острова нямаше никакви вражески обекти, но и да имаше то Съпротивата щеше лесно да ги свали от далеко, дори без намесата на Crossfire. Алекс си взе още едно голямо кафе, да използва паузата на зъбобола, и се замисли по новите проблеми на борда на Crossfire, както и на Nissan. Crossfire имаше натрупани повреди, за чието ремонтиране все още не беше оставало време. Алекс беше един от специалистите по компютри и на него разчитаха да оправи някои повреди в бордовите системи. Ако не беше зъбобола, сигурно веднага би се захванал за работа.
(следва продължение)
Няма коментари:
Публикуване на коментар