Откъс № 152. Нов проект за роман. Valeri Kolev.2017.

  
        Откъс № 152. Нов проект за роман. Valeri Kolev.2017.
           1.  
             Беше вечер, няколко дни по- късно. Корабът Nissan се намираше приземен на площадка до град № 20. Проблемът със тревогата беше изяснен- тук на Orixon 44 се бяха развихрили секс- игри, които бяха излезли извън всякакъв контрол. При това положение Алекс и още някои други, бяха изпаднали в криза. Изпитал унижение Алекс опитваше да намира смисъл за да продължава службата си, но все пак  все  още си имаше и жени на разположение… Шаманът Джи беше успял да му намери ново и добро лекарство, при това най- ново заболяване на Алекс и той беше изпитал спокойствие и хладнокръвие. Настъпваха трудни и мътни времена, рай за измамници и престъпници, а Агенцията умуваше по спешни мерки по въпроса, макар и със закъснение…
              Алекс запали цигара и заби тъп поглед във белия лист пред себе си, напоследък сериозно затъпял поради някакви  причини. Опитваше да преодолее унижението, което изпитваше сега, а освен това- не само своето, като това имаше променлив резултат. Междувременно започваше разследването на най- новите секс- игри, превзели тотално планетата Orixon 44. Думи като срам, святост, свян и т.н., вече никой почти не помнеше тук… Раят на престъпниците и измамниците беше ужасил малка група хора със малко по- древен морал и логика на поведение и живот. Проблемът пък със ужасите, които често се случваха и на Orixon 44, също ужасяваше тези хора. Във безизходица- как да реагират при това ново положение, мъдреци, учени и висши военни разговаряха помежду си със часове.
          2.
          Това се случваше около семица по- късно. Корабът Nissan се намираше във патрулен полет над заселения със земляни континент на планетата Orixon 44. В началото на вечерта прелитаха над планина със около 10 км. над нея с посока на юг. Алекс пушеше цигара и наблюдаваше екраните пред себе си. До него седеше и умуваше Палма, а зад пултовете имаше стена и автомат за кафе и закуски. Времената бяха сложни. Извънземните от Съпротивата си имаха техни проблеми. Планетата Orixon 44 за момента беше спокойна, но малък екип беше изчезнал някъде из Времето със хеликоптер. Опитваха да го открият, но ставаше още по- сложно. На моменти отказваше и електрониката, а материята беше на границата на разпадане. Алекс беше във траур- там имаше негови приятели и момичета, закъсали из Времето. Замисляше се спасителна мисия, но дали щяха да успеят да ги намерят и спасят или щеше да закъса и друг от хеликоптрите на AFJ?... Докато умуваха дали да предприемат каквото и да е, Алекс прекара поредната си психическа криза. Вечният проблем дали спасителите ще успеят да ги намерят и спасят, или ще загубят и те, вълнуваше екипажите на няколкото близки кораби. Междувременно вражеска цивилизация използваше мислите на хората, за да им причинява злини. Очертаваше се пак война… Хората от AFJ използваха заглушители на мисли и се молеха, да не им се четат мислите във никакъв случай. През изминалите дни се получи явлението "Кърваво слънце"- т.е. преживяването на жестока гибел на земляните. Все още не се знаеше дали това е избегнато или все още опасността съществува. Със вярата във Доброто и добрите хора и интелигенция, за момента нещата се нормализираха. Алекс беше значително по- добре след кризата, но трепереше- дали закъсалите негови приятели във Времето са добре, и дали ще успеят да ги спасят от закъсването им. Освен всичко друго, лабораторни експерименти бяха довели до смущения и непредвидени усложнения и промени, все още неясно дали опасността е отминала и по този въпрос.
            3.
            Късно вечерта положението се нормализираше все повече. Въпреки неизвестността пред бъдещето, Алекс опитваше да обмисля спасителен план за закъсалите из Времето. Това бяха близки хора и той не смяташе да ги изоставят из Времето, със опасността да са попаднали на лоши обстоятелства и невъзможност да се завърнат обратно във 7017- та година. Тъй като вражеска цивилизация се опитваше да им използва мислите за да им причинява беди и злини, действаха мощни заглушители на мисли, а всички се молеха да не могат да им четат мислите.
           4.
           Във следобеда на другия ден кораба Nissan наближаваше бойна станция сред джунглата. Все още нямаше решение, дали ще се приземяват там. Алекс умуваше по това време някои основни положения от ситуациите напоследък. Беше в лоша форма и нищо по него не го слушаше. Той смяташе, че е недоспал и изморен. В каютата на шестимата нямаше кой знае какво различно от друг път. Алекс се изправи пред предния люк и заби поглед напред по курса на кораба, а това беше джунглата на Orixon 44.
           5.
           Във следобеда на другия ден Алекс се намираше в паник- каютата, заедно със шестимата от Екип Алфа. Могъща вражеска цивилизация се опитваше да превземе планетата Orixon 44. Агентите на AFJ вече им бяха разбрали намеренията и подготвили капани из целия кораб. Екипажът беше призован за внимание. Сигналът за тази тревога пищеше денонощно по всички честоти на AFJ. Корабите на Агенцията при планетата, действаха по тревога. Все още вражеската цивилизация не успяваше да проникне на планетата, защитена със голям брой най- различни защити. Разузнаването дебнеше всякакви обекти около планетата, а бойните станции имаха разрешение и инструкции за стрелба към космоса при необходимост… Намеренията на вражеската цивилизация бяха известни на Агенцията- те смятаха да превземат планетата, а земляните тук да бъдат подложени на гибел… Ужасеното население се стягаше да влиза във армия… Това беше 7017- та Земна Година на Orixon 44.
          Алекс се нервираше седнал зад пулт в паник- каютата. Компютрите му тук се атакуваха от десетина външни и вражески компютърни машини за атакуване.                                                                                          

(край на Откъс № 152)

Откъс № 151. Нов проект за роман. Valeri Kolev.2017.

          Откъс № 151. Нов проект за роман. Valeri Kolev.2017.
           1.  
             Беше сутрин за кораба Nissan, който прелиташе над планинска верига, със курс на изток, височина над 15 км. и скорост около 100 км/ч. Корабът беше излетял при сигнал за "тревога" през изминалата нощ. Алекс и Палма бяха по местата си зад пултовете и се опитваха да разберат кой и защо ги е "вдигнал по тревога". Ким и Мирена все още се подготвяха за дежурство, а Аш и Милена все още не бяха излезли от боксовете си за почивка. На борда будуваха 40 души. Ворият кораб на кръстосвача New York - именно Ford, се намираше на около 400 км. във южна посока, където те проверяваха нещо без да се приземяват никъде.
            Сутринта напредваше, когато Алекс запали цигара, докато проверяваше радиовръзките на кораба, изискваха се кодове от близките радиостанции, отговорили на повикването. Алекс беше наясно, че действително "има нещо гнило" в тези часове, но все още не се знаеха подробности. Скоро се появиха в дежурната каюта също Аш и Милена, стегнати за дежурство. Командир Йон водеше кораба от каютата си, а на мостика пилотираха Джони и Джими.
              Определено беше станала някаква беля, но все още никой незнаеше какво е положението и за коя планета се отнася белята.
              2.
              В началото на вечерта корабът Nissan се намираше над високопланинско езеро, на 300 км. от град № 12. Проверките направени от дежурните не дадоха резултат- каква е ситуацията, та да бъде вдигнато AFJ "по тревога". Пределно ясно беше, че действително нещо тотално не е в ред, но отговор нямаше по въпроса.
               3.
               Беше следобеда на другия ден. Корабът Nissan патрулираше над единствения заселен континент на Orixon 44. Прелитаха на 15 км. над северната част на континента, във вид на дирижабъл и със скорост около 100 км/ч. Алекс се беше замислил по въпроса за тревогата, за която не намериха отговор. Просто се беше задействала някаква автоматика, която беше регистрирала някаква опасност за планетата и земляните. Във дежурната каюта бяха и шестимата, както обикновено, а из кораба будуваха 60 души.
            4.
            Беше следобед, няколко дни по- късно, когато Nissan прелиташе наблизо до град 20, със включен дирижабъл, със ниска височина и със ниска скорост. Алекс и Палма се черпеха с кафе и напитки, докато се обмисляше новото положение. Те запалиха по цигара и забиха поглед по екраните си. Разследването по въпроса- кой и защо е вдигнал силите на AFJ, при планетата Orixon 44, все още не даваше резултат. Бяха привикани още разследващи, но постижението им беше подобно. Алекс въздъхна тежко и се изправи, за да се разходи. Палма хукна след него. Докато вървяха из коридорите на кораба, не срещаха почти никого. Във оранжерията на кораба, където стигнаха по- късно имаше няколко двойки, които се разхождаха. Седнаха на пейка под едно ябълково дърво и Алекс извади плоската бутилка с джин от джоб, за да отпие юнашка глътка. Екипажът нямаше планове за вечерта, а кораба просто увиснаха наблизо до град № 20. По това време будуваха само 40 души, а останалите до 300 почиваха и спяха.
         Когато по- късно се върнаха във дежурната каюта на шестимата, Алекс имаше съвсем нови идеи за действия на кораба и неговия екипаж. Той седна зад пулта си, за да ги надраска по лист хартия, докато обмисляше нещата. Във полунощ се отменяше тревогата, според новите инструкции на командир Йон. Нищо особено не беше забелязано, ни на земята, ни около нея. Мирена се въртеше около Алекс и опитваше да му привлече вниманието, а той се направи на сериозно зает в тези часове. Алекс и Милена приготвяха хапването за следващите 24 часа, а Ким спеше в бърлогата си… На часовника на Алекс светеше зелена детелинка- знак, че всичко е нормално с екипажа и кораба. Според втория му часовник предишния ден го бяха телепортирали отново на разузнаване напред, но вече се беше прибрал, а телепортацията беше успешна. Както обикновено той нищо не си спомняше от самото разузнаване…
         Бордовият следобед се изтъркулваше, когато Алекс и Аш стояха изправени пред стенния екран и обмисляха нещата на кораба, а планове нямаше още никакви. В очакване на спокойни времена, екипажът започваше да се раздвижва- идеше вечерта. Все още нямаше решение да се приземяват при града и неговите четири наблюдателни крепости със площадките за приземяване. Командир Йон и адмирал Буун по това време обсъждаха по- мащабно нещата около Агенцията AFJ и Съпротивата.    

(край на Откъс № 151)                              

Откъс № 150. Нов проект за роман. Valeri Kolev.2017.

       Откъс № 150. Нов проект за роман. Valeri Kolev.2017.
           1.  
             Беше начало на вечер, няколко дни по- късно. Хеликоптрите Honda и Mazda прелитаха над джунглата към координатите, където щяха да преминат през портал, за да се спуснат със десет години назад във Миналото. Порталът щеше да бъде отворен само половин час, а във това време хеликоптрите трябваше да успеят да преминат във Отвъдното. Алекс запали цигара и погледна часовниците си. До портала оставаше около един час време, а всичко беше изчислявано със висока точност. Вторият хеликоптер беше само със няколко километра по- назад. При Honda пилотираха Браун и Моника, със помощна двойка Шао и Джейн. По принцип всичко щеше да става на автопилот, но те имаха готовност да поемат ръчно управление, ако това се наложи. Аш и Милена се черпеха с джин, а Шон, Никита, Ким и Мирена почиваха. Палма беше до Алекс и закусваше нещо вкусно. Временният Времеви Портал беше изчислен да се отвори на около 250 км. от град № 10, на височина от 15 км. Това бяха най- опитните Пътешественици във Времето. Не се очакваха усложнения, но екипите Алфа и Бета  бяха със повишено внимание, както обикновено. Алекс си взе кафе от автомата и се подготви за преминаването през Временният Времеви Портал. Времето и мястото наближаваха, а автоматиката работеше безупречно. Палма нагласяше радиовръзките на Honda за разузнаване във Миналото, този път- само десет години назад.
             2.                                                   
             Бяха от няколко дни във 7007- ма година, т.е. със 10 години назад във Времето. Тъй като не се знаеше нищо за това- как изглежда в момента света, двата екипа на Алекс се криеха във джунглата със двата си хеликоптера. Във началото прослушваха радиоефира, за да разберат каква е ситуацията във тези времена, но това беше просто една паралелна реалност, назад във Времето. Тук можеха да останат само броени часове, та да преценят дали ще могат да направят някаква Намеса във Историята, т.е. нещо да разместят, та нещата да се нормализират отново. Алекс постоянно следеше показанията на двата си часовника, следеше своите архивни хартийки и нещо преценяваше замислен. На екрана на пулта пред него се чертаеха сложни графики и схеми, които той наблюдаваше също, със цялото си внимание. Бяха пристигнали тук, за да разберат от какво са се влошили показанията за стабилност на Бъдещето им, за да се опитат да възстановят контрола и да нормализират нещата за напред, т.е. там където те живееха и служеха обикновено- 7017- та година и следващите след нея години. Алекс запали цигара заслушан във местна радиостанция на град № 10. Трябваше да разберат какво е допринесло за излизане на нещата извън контрол.
             3.
             Това беше вечер през 7007- ма година наблизо до град № 10, планета Orixon 44. Двата хеликоптера се бяха маскирали в джунглата, където смятаха да пренощуват, но щеше да се спи на смени, защото трябваше да разберат- какво става. Операцията беше тайна, защото в тази година можеше да е вече съвсем друго, а не каквото те си го спомнят. Алекс запали цигара с кафе и се загледа в екрана, докато преглеждаше прихванатите по радио новини със снимки и видео. Нещата изглеждаха нормално, но Миналото винаги биваше променливо, та трябваше да намерят причината за загубата на контрола за своето Настояще. Двата екипа на Алекс- Алфа и Бета започваха разследване, чрез проверка на самите тукашни новини. Информация имаше във големи количества, а компютри бяха ангажирани за анализа им.
              4.
              Късно вечерта няколко дни по- късно двата хеликоптера се завърнаха обратно във 7017- та година. Разузнавателната информация щеше дълго да се изследва и анализира, преди да се реагира.
              5.
              Във една вечер по- късно, двата хеликоптера се бяха завърнали на борда на кораба Nissan, край град № 1. Алекс пушеше цигара замислен. След като се бяха завърнали от разузнаването във 7007- ма година, екипите на Алекс бяха отново във своето настояще- 7017 - та година и времената след това. Алекс неможеше да разбере как тук онези проблеми бяха изчезнали и това, само заради отиването им обратно из Времето и събирането на разузнавателна информация от там. Това беше довело до изчистване на временната нестабилност на Настоящето тук. Алекс се радваше на стабилността, която се беше възстановила тук. Докато си пушеше цигарата седнал зад пулта си, той обмисляше нещата от последните времена. Тук на Orixon 44- новата Земя на земляните във 7017- та Година по древното земно летоброене, бяха дошли отново добри и спокойни времена. Това беше една събота тук за земляните. Добро настроение владееше душите на земляните. Въпреки добрите времена, Алекс отново умуваше за "злите сили", които често правеха бели и беди за земните цивилизации. Той замисляше нови и нови планове- как да се противодейства на "злите сили" и да се води борба срещу тях. Това бяха едни такива древни зли духове, които сипеха злини на хората, обърквайки живота им със отрицателни явления и събития. Алекс се беше здълбал и заровил из древни книги на магьосниците, със явни намерения да гони "злите сили", по нови начини. Но той не беше сам във своите дела. Със него бяха стотици хиляди агенти на AFJ, стотици хиляди, дори милиони земляни, живеещи тук на Orixon 44 и по колонии- градове, из близките планети във тази система Orixon. Алекс въздъхна- все пак времената бяха отново добри. Небиваше да мисли само за борбата със "злите сили и духове". Той се изправи пред предния люк на дежурната каюта. Край него щъкаха Палма, Ким и Мирена, а Аш и Милена приготвяха вкусотии за следващите 24 часа на екипа. За момента не беше известно дали ще отлитат скоро със кораба Nissan. Нямаше никакви планове за вечерта и нощта.                                                                           
(край на Откъс № 150)                              

Откъс № 149. Нов проект за роман. Valeri Kolev.2017.

              Откъс № 149. Нов проект за роман. Valeri Kolev.2017.
      1.  
       Беше начало на вечер, няколко дни по- късно. Двата кораба прелитаха над вътрешно море на заселения континент. Алекс нещо беше сгрешил сериозно през последните два дни, а това се забелязваше по аномалии, които се появиха на континента. Той преглеждаше архивите си и търсеше своята грешка, но неуспяваше да я намери. Това беше погрешен път, а можеше да стане голяма беля, заради това. Докато си припомняше нещата от последните два дни, Алекс запали цигара. Той се намираше отново във тежко общо здравно състояние. От силни болки понякога неможеше изобщо да прави каквото и да е. Това го нервираше, докато се опитваше да си реши проблемите, натежали напоследък. В дежурната каюта бяха и шестимата, всеки със своите дела. Палма смяташе да сес вързва с най- близките радиостанции, за да поиска новини. Ким приготвяше пакети с храна за бъдещите 24 часа, а Мирена слушаше музика и се радваше на добро настроение. Аш и Милена спяха по койките си. За по- късно тази вечер се очакваше Nissan да наближи град № 8. Дали щяха да се приземяват там, все още не беше известно. А кораба Ford се намираше на около 400 км. във посока изток.
           2.
           Това беше вечер,  четири дни по- късно. Корабът Nissan пътуваше над континента, на път към град № 4. Вторият кораб се намираше на около 400 км. във южна посока. Във тези часове Алекс слушаше общата радиочестота на кораба, за да знае какво се случва, а във същото време преглеждаше архивите си, опитвайки да си припомни нещо важно. Край него щъкаха Палма, Ким и Мирена, заети да почистват каютата и да подреждат, а Аш и Милена приготвяха храната за 24 часа нататък. Огладняването нощем беше сериозен проблем, тогава столовата не работеше. Всичко трябваше да се нагласи още от ранната вечер. Разбира се повечето от хората в Nissan си имаха запаси от суха храна и консерви, във личните шкафове и раници. Алекс се беше задълбочил из архивите си, припомняйки се отминалите месеци и години. Това бяха хартиени листи, опаковани в компактни пакети за да не заемат място и добре запечатани лист по лист във найлон, за да бъдат опазени от вода и други вредители, години напред. Това беше важно за опресняването на паметта на Алекс, многократно изтривана по неизяснени причини. Алекс си припомняше много неща, чрез тези записки, а това беше важно за него. За изминалите 20 години откакто беше отново във AFJ, архивите му съдържаха изключително ценна информация, а това беше качено и във компютрите на кораба за архивите им, за векове напред. През изминалите дни нищо съществено не се случваше по корабите и долу по градовете на земляните. Алекс беше отделил много време за жените си тук на Nissan, а се забелязваше подлудяване по темата. Някаква подобна лудост владееше из градовете на планетата Orixon 44. Никой не беше достатъчно убеден какъв е сезона навън, но подлудяването на секс- вълна заливаше градовете и корабите, като земни пролет- лято. Алекс все още държеше фронта, притежаващ древен морал, но и това биваше само временно. Той запали цигара, дълбоко замислен за бъдещите месеци, които предстояха. Имаше творчески планове как по- късно ще извади бутилка джин, за да се поотпусне.
          3.
          Във ранно утро  два дни по- късно Алекс опитваше да разбере как е объркал пътя в изминалите часове. Имаше промяна дори във неговото минало, а той неможеше да разбере каква е грешката му. Това за промененото му минало той разбираше от архивите си. На моменти съществуваха още по- големи аномалии от това. Корабът Nissan летеше в това утро на Orixon 44, към град № 8.
         Утрото напредваше, докато Алекс наблюдаваше ту аехивите си, ту часовниците си. Времената бяха променливи и трябваше да се внимава във всичко. Той после натисна бутона за тревога на Nissan. Корабът Ford се намираше на около 300 км. във източна посока. Процедурите бяха при подобна тревога двата кораба да се издигат към орбита и да търсят радиовръзка със кръстосвача New York.
         Алекс запали цигара докато кораба набираше височина ускорено. Променливите времена бяха опасно нещо. Взел под наблюдение основни фактори на кораба, на часовниците си и архивите, той можеше да разбере всяка една отрицателна промяна- аномалия. Оставаше само да се надява, там някъде из миналото да не объркат нещата още повече…
        4.
        Беше вечер няколко дни по- късно. Определено Алекс беше объркал пътя, но никой неможеше да разбере- как се е случило това. Самият Алекс смяташе, че са го заблудили предатели, намиращи се много наблизо, може би на Orixon 44 или по корабите около планетата. Във резултат от объркването на пътя се наблюдаваха аномалии в миналото, което беше променливо въобще. На моменти Алекс изчезваше- не се беше раждал изобщо… Във резултат от това той изпадаше в тежко неразположение, колкото й да се опитваше да държи фронта… Отчаян и обезверен Алекс запали цигара и се зарови във архивите си- трябваше нещо да си припомни. Тревогата за цялото AFJ и дори за Съпротивата, все още беше във сила, а Алекс заповяда хеликоптера Honda със екип Алфа да бъдат готови за операции след един час време, както и хеликоптера Mazda със екип Бета. Алекс не смяташе да се отказва и предава. Предстояха операции из Времето, със двата специални хеликоптера и екипите им, включително и той. Вътре из AFJ започваше чистка- търсеха се предателите.
          5.
          Същата вечер по- късно, когато двата специални хеликоптера отлетяха от кораба Nissan, Алекс запали цигара и стегна коланите по себе си. Очертаваше се скоро да няма време за отпускане. Екип Алфа беше тук в пълен състав. По койките почиваха хората определени за нощното пилотиране и дежурства. Тези хеликоптри имаха атомни двигатели и можеха продължително време да летят без кацане, без нужда от снабдяване със каквото и да е- тук беше заредено всичко необходимо, предварително. Определено щеше да се наложи да посетят Миналото, за да разберат какво не е в ред там всъщност. В атмосфера на оптимизъм, Алекс се зарадва на нещо свое и се почувства по- добре. Не биваше да бъде във тежка болест, поне докато висяха на карта, по време на предстоящите операции.
            Късно вечерта Honda прелиташе над джунглата към Щаба за извънредни ситуации. Алекс беше отворил червен плик, където имаше пълномощно- той да командва AFJ до второ нареждане… Междувременно здравето му се подобряваше… Той въздъхна- беше му омръзнало да командва…              (край на Откъс № 149)      

Откъс № 148. Нов проект за роман. Valeri Kolev.2017.

              Откъс № 148. Нов проект за роман. Valeri Kolev.2017.
      1.  
       Беше вечерта на следващия ден, а кораба Nissan все още обикаляше над заселения континент във патрулиране като  дирижабъл, на височина от 10 км. и скорост около 100 км/ч. Това беше една спокойна вечер на борда на Nissan. Будуваха 60 души, а другите почиваха или спяха. Алекс се беше избръснал и взел душ, преди да навлече чиста униформа и да се стегне в нея, готов за продължителни дежурства и задачи, с каквито обикновено се занимаваше. Намираха се над бреговата ивица на океана, откъм северната част на континента. Тук природата беше още по- сурова. Палма се беше замислила пък за организиране на срещи със хората от градовете, за да им бъде обяснено как могат да бъдат обучавани за служба във AFJ. Свободни места имаше, защото се набираха хора за работа на още по- новата планета, само на шест месеца път от Orixon 44. Съотношението цивилни- военни за момента беше около 15 % агенти на AFJ. Командването искаше да вдигнат това съотношение на 20%, като имаха впредвид, че новите преселници са цивилни, а за година пристигаха около 20,000 от тях.  От цивилните пък 80% изкарваха военна подготовка, на основно и средно ниво. Мирена хрупаше някакво лакомство, а Ким, Аш и Милена приготвяха храна за 24 часа напред за екипите на Алекс- близо 26 души. Каютите бяха съседни, предвиждаше се включително обща евакуация от кораба, при непредвидени обстоятелства, а това се правеше поотделно за всеки от екипите. Към хората на Алекс се числяха неговата майка, шамана Джи и трите му големи деца, които всъщност бяха на борда на кораба. Колкото до двата хеликоптера на Nissan, то те щяха да бъдат спасявани от специални роботи, за да могат да са на разположение на Алекс, по- късно. Тези хеликоптери можеха много неща, дори и из Времето. Някои неща можеха да се оправят чрез Намеса във Времето, но някои други неща бяха необратими… Алекс беше длъжен да оцелява, каквото и да се случва. Това той неможеше да си обясни, но мнозина знаеха защо, и трепереха, дали той ще успява в това… Докато умуваше по своите теми, Алекс поглеждаше и наоколо, за да види хората си тук.
          2.
          Вечерта два дни по- късно корабът Nissan продължаваше патрулирането си над заселения континент, на височина от 10 км. и със около 100 км/ч. скорост. Прелитаха над едно от вътрешните морета, а навън беше ужасна жега. Алекс имаше неразположение в този ден. Той си мислеше, че е отново лоша телепортация и се опитваше да изплува от болките си, а в главата му свиреше натрапчив сигнал с висока честота, който не минаваше през ушите, а неизвестно как. Алекс запали цигара и заби поглед през люка в ляво от себе си. Беше изнервен от болките си, макар и да приемаше лекарства заради това. До него седеше Палма и проверяваше връзките на кораба. Другият кораб- Ford се намираше на около 200 км. в западна посока. Патрулирането вървеше нормално, без уточнен план на полета.
           3.
           Следобедът на следващия ден приключваше, когато Nissan прелиташе над планина със ледници във северната част на континента. Алекс се занимаваше зад пулта си, зает в тези часове по въпросите от последните времена. До него Палма човъркаше из един компютър, за да може да пусне в действие едни стари програми, за които си беше спомнила. Мирена слушаше музика, а Ким и Милена приготвяха храна за следващите 24 часа. Аш си беше включил симулатора и се обучаваше за фигури от висшия пилотаж за хеликоптрите Honda и Mazda.
          4.
          Късно вечерта на другия ден Nissan прелиташе над океанските брегове на континента откъм западната му страна. Вторият кораб- Ford се намираше на около 500 км. в северна посока, където бяха забелязали нещо и искаха да проверят. Алекс и Мирена се бяха събрали във неговия личен бокс. Имаха да си говорят много неща, но Алекс изпитваше угризения на съвестта, че се занимава с това много младо  момиче, някак си на гърба на двете си жени Палма и Ким. Той им изневеряваше внимателно, със опасенията си- да не вземат да му отмъщават… Малки бели  ангелчета пърхащи някъде над каютата се смееха през всичкото време, а те си знаеха- защо…
          (край на Откъс № 148, нов проект за роман.)

Откъс № 147. Нов проект за роман. Valeri Kolev.2017.

              Откъс № 147. Нов проект за роман. Valeri Kolev.2017.
      1.  
       Беше края на следобеда на другия ден. Двата кораба все още стояха на площадки до град № 1, в една от базите на AFJ. Алекс и Палма се черпеха с кафета, Аш и Милена приготвяха  вечерята и пакети храна за нощта. Поради дължината и тежестта на нощите, то обикновено се огладняваше и тогава. Мирена и Ким се бяха заели да организират скара- бира купон между двата кораба, бяха поканени хора от базите и града. Навън беше хладно, беше валял и дъжд. Шао, Джейн, Шон и Никита в тези часове се разхождаха из базата, а Браун и Моника почистваха и подреждаха паник- каютата на Nissan. Това беше мястото, от където можеше да се командва и управлява кораба, ако е претърпял превземане от врагове, а дежурните и мостика са били блокирани умишлено от екипажа.
       2.
       Във началото на вечерта Алекс и Палма се бяха усамотили в неговия почивен бокс. Навън валеше дъжд, а между корабите бяха разгънати шатри за скара- бира купон. Тук имаше около 500 души. Двамата си приказваха за последните времена и новите проблеми, изправили се пред екипажа на кораба.
       Вечерта напредваше, когато Алекс запали цигара, а от скра- бира купона навън, им донесоха бира и печено месо, за да се почерпят и те двамата. Палма беше в добро настроение, а Алекс леко сънлив. Докато се черпеха и похапваха, Алекс преглеждаше личните си връзки тук на Orixon 44. Той смяташе да провери отново своите познати по базите и градовете, а сред тях имаше и цивилни. Той незабравяше и двайсетте си далечни жени, с които имаше и деца, направил срещите по заповед от Командването. По въпроса не се говореше, малцина знаеха, кога се правят деца по заповед. Неговите двадесет други жени живееха заедно във своя комуна в град № 1. Алекс разполагаше с пряка връзка със тях и използваше канала често. Проверката на своите, Алекс приключи със трите си най- големи деца, служещи тук на Nissan и накрая се обади на родната си майка, която също беше тук на кораба, на около 50 метра нататък от тази дежурна каюта…
         3.
         Беше следобедно време, два дни след това. Корабът Nissan все още гостуваше на град № 1. Навън имаше проливен дъжд, но наводнения нямаше да има, канализацията отнемаше успешно водата и я насочваше към близкото езеро, намиращо се на по- ниско отвъд горите. Рязко захлаждане беше объркало жителите на града. Макар й лято, на места се палеха печките. Алекс запали цигара и подсили облеклото си, за по студено време. Докато пушеше цигарата, той прегледа новините от приготвения пакет със най- важните от тях.
        4.
        След още два дни корабът Nissan летеше над висока планина, в посока север. Навън отново беше лятото. Прелитаха на около 5 км. над върховете на дърветата в гората, в режим дирижабъл. Алекс седеше зад пулта си, този ден във лоша форма. До него седеше Палма, а до нея и Мирена. Аш, Милена и Ким приготвяха закуски и деликатеси за 24 часа напред, за шестимата тук. Във тези часове на патрулиране над единствения заселен континент на Orixon 44, на борда на кораба будуваха 50 души, другите почиваха и спяха. Планът на полета не беше конкретен, можеше да завият и в друга поска по всяко време. Беше едно странно и мързеливо време, когато Алекс се занимаваше със проверка на агентите от AFJ, които са долу на планетата или около нея в полет. Това се правеше с една специална програма. Със по- познатите из между колегите си, Алекс разговаряше по радиовръзката или чрез електронна поща на единия си часовник. Проверяваха се много неща, за да се разбере как вървят нещата напоследък и какво се случва и какъв е живота на населението по градовете. Палма и Мирена помагаха в тази проверка, а се научаваха и пресни новини.
        Започваше вечерта, когато Алекс се изправи пред предния люк на каютата и запали цигара, замислен. Навън беше хубаво време, а гората, определена на хиляди години, излъчваше свежест и усещане за щастие. Алекс се загледа натам замислен. Природата на Orixon 44 беше уникална и до някъде напомняше за земната природа, доколкото Алекс си я спомняше. Той въздъхна тежко и отвори бутилка студено пепси…
          (край на Откъс № 147, нов проект за роман.)

Откъс № 146. Нов проект за роман. Valeri Kolev.2017.

 
           Откъс № 146. Нов проект за роман. Valeri Kolev.2017.
      1.  
       Беше вечерта, три дни след това, когато кораба Nissan пътуваше към град № 10, на 15 км. височина, във вид на дирижабъл. По това време тук будуваха 70 човека, други спяха, трети- просто почиваха. Корабът преминаваше през силни бури и черни облаци, със включени маховици, за стабилизиране на полета. Алекс разговаряше със Аш, изправени пред предния люк на каютата. Момичетата приготвяха вечеря и пакетирани закуски за през нощта. Някакво спокойствие и оптимизъм владееше екипажа в тези часове. През малките вентилационни тръби нахлуваше чист и свеж въздух с миризма на сняг, озон и дъжд. Корабът се пилотираше в тези часове от Джими и Джони, със втори пилоти Браун и Моника. Нищо съществено не спъваше работата им, още повече- те бяха със включен автопилот. Алекс запали цигара и седна зад пулта си, за да поработи над някои проблеми от последните времена.
         2.
         Късно вечерта около кораба- дирижабъл вилнееше буря със черни облаци и силна гръмотевична активност. Вътре в кораба нищо от това не се усещаше. Това беше сериозно съоръжение. Алекс пушеше цигара и изнервено поглеждаше през люка до себе си, за да види дали е спряла бурята. Той възприемаше тези бури със други сетива, каквито имаше, а това усилваше усещането от бурите. По- късно, когато нервното напрежение отмина, Алекс заби поглед във бюлетина с новините, за да отбележи нови задачи за решаване.
        По- късно Алекс се беше усамотил в бокса си и слушаше музика, останал сам със себе си, за да си събере мислите, да подреди кътчето си, раниците и личните запаси. Той смяташе да си направи и ревизия и да види със какви средства разполага в този момент. Той разбираше, че отново тръгва по нов път, а музиката по един странен начин му връщаше паметта, изтривана многократно от телепортации и от злите сили. Алекс знеше, че да си спомня всичко, каквото е знаел и разбирал за живота, е особено важно. Основното беше да се пази да не го вкарат отново във филми на ужасите, а това му беше най- големия страх. Страхуваше се и от катастрофи и бедствия, каквито не бяха невъзможни на чужда планета…
          3.
          Към края на следобеда на другия ден Nissan наближаваше град № 5. Летяха на два километра височина над джунглата, като   дирижабъл и със ниска скорост. Алекс умуваше по проблемите от последните времена, седнал зад пулта си, докато драскаше по листи хартия. Времената в тези часове бяха сънливи и тихи на борда на кораба, а будуваха 50 души. Навън беше облачно, а вятъра ги отнасяше плавно на запад, някъде където се намираше и самия град № 5. Това беше 7017- та Земна година, планетата Orixon 44- новата Земя на човешките цивилизации.
          4.
          Бяха изминали четири дни, а в един следобед след това, кораба Nissan стоеше приземен на площадка до град № 1. Навън имаше жега, почти нямаше хора на открито из базата. Алекс беше излязъл на терасата към дежурната каюта, пушеше цигара и умуваше, този ден- отпаднал от жегата и в лошо настроение. През изминалите дни не се беше случвало нещо кой знае какво. Корабът беше пристигнал в този град от сутринта, за да могат хората от екипажа да си видят роднини, както и да се поразходят. Носеха и нова техника от кръстосвача New York, където тя беше произведена. Алекс се прибра на по- хладно вътре в каютата, наплиска се със студена вода и се настани зад пулта си, а тук бяха пуснати два вентилатора, които разхлаждаха въздуха и правеха дишането по - добро. Палма си беше взела бутилка студена вода от хладилника и се охлаждаше, докато разговаряше по телефоните. Аш и Милена бяха някъде из кораба, а Ким и Мирена бяха решили да почистват каютата и да подреждат нещата пак. До града бяха отишли 100 души в тези часове, а от останалите будуваха само 40 души. Жегата беше уплашила много хора по градовете. Все още не се знаеше, какъв точно е климата на Orixon 44. Всичко тук се изучаваше и изследваше все още.
         Във началото на вечерта Алекс запали цигара и се замисли, дали да не се оттегли да си почива. От часове той драпаше и нещо го измъчваше пак физически. Той въздъхна и заби поглед във листите хартия пред себе си.
         (край на Откъс № 146, нов проект за роман.)

Откъс № 145. Нов проект за роман. Valeri Kolev.2017.

            Откъс № 145. Нов проект за роман. Valeri Kolev.2017.
      1.  
       Беше вечер, няколко дни по- късно. Алекс със двата му екипа бяха със двата хеликоптера- Машини на Времето- Honda и Mazda. Той седеше зад пилотите- Браун и Моника,  в първия от хеликоптерите и умуваше някакви сложни неща, забил поглед в пулта си и часовниците си. Нещо в Миналото сериозно се беше объркало. Планетата се атакуваше с нови и нови Аномалии във пространството, което означаваше, че наближава поредната Критична точка, от която Бъдещето на цивилизациите от Земята е във опасност и пред разпадане. Вторият от хеликоптерите се въртеше над няколко Аномалии на височина от 20 км. Алекс запали цигара и погледна екрана, пред себе си. Намираха се на изток от хеликоптера Mazda, на височина от 25 км. Дистанцията се променяше постоянно, но беше някъде около 100 км. След като унищожиха едната от Аномалиите преди около 10 часа, то Критичната точка се беше отдалечила нататък във Времето със около 100 часа. Временно не предприемаха нищо, а само следяха и наблюдаваха тези Аномалии, в готовност да действат. До Алекс седеше Палма, която опитваше да се свързва със кораба Nissan. Намираха се във Реално време, без да са правили скокове назад или напред във Времето, това не се беше наложило. По това време Шао и Джейн спяха по койките си, както Мирена и Милена. Аш и Ким държаха стрелбата на Honda, а Шон и Никита се бяха хванали да закусват, след изминалите в полет тежки денонощия. Хеликоптрите бяха със атомно захранване, можеха да бъдат във полет продължително време.
         2.   
         На следващата вечер хеликоптерът Honda се намираше над океана, където преследваха Аномалия, отдалечаваща се на запад. Алекс пушеше цигара и се ядосваше. Това беше последната за момента Аномалия, но тя все пак  успяваше да се изплъзне от обстрелването. Междувременно поредната Критична точка се колебаеше напред във Времето, някъде със около 100 часа. Палма разговаряше със кораба Nissan, за да поиска да им изпратят новините и новите инструкции. Аш и Браун пилотираха хеликоптера, а другия хеликоптер се бавеше някъде на около 500 км. назад, където проверяваше паднал в джунглата обект. Корабът Nissan се намираше на 50 км. над планетата, където изчакваше двата хеликоптера, преди да предприеме каквото и да е.
           Вечерта напредваше, когато Шао и Джейн успяха да унищожат и последната от Аномалиите за този момент, а със това опасността беше отминала, наблизо във Времето вече нямаше Критична точка, а около Orixon 44, нямаше нито една Аномалия…
          Алекс запали цигара и поиска връзка със Mazda, за да разбере, дали наближават, та да се завръщат заедно на кораба Nissan. Двата екипа на Алекс, със хеликоприте бяха доволни от себе си. Задачите бяха изпълнени успешно. Зарадваха се много хора от новината. Отново беше избегната Критична точка, при която Бъдещето на човечеството беше било пред разпадане… Със мисълта сетне да си отдъхнат добре, екипите от  двата хеликоптера започнаха издигане към орбитата на Nissan.
        Късно вечерта Honda се издигаше на около 20 км., а Mazda също се издигаше, но беше достигнал само до 10 км. Тази нощ двата хеликоптера щяха да се приберат на борда на кораба Nissan, който ги чакаше на 50 км. височина и на другата дистанция от 100 км.
          3. 
          Започваше вечерта на другия ден. Двата хеликоптера се бяха скачили към кораба Nissan през нощта, а Алекс и другите петима се намираха в дежурната си каюта на борда на кораба. В тези часове Nissan плаваше на дирижабъл бавно на изток, на височина от 20 км. За този момент наблизо нямаше Аномалии, а във Времето напред не се задаваше Критична точка. Екипажът си почиваше, като бяха оставени 50 дежурни. Липсваха и конкретни задачи, а пилотите Джими и Джони почти нямаха работа, пуснали "дирижабъл" и "автопилот". Алекс запали цигара и се замисли над последните забелязани проблеми, както и над новините. До него беше Палма и нагъваше шоколадов сладолед, а Мирена слушаше музика и се радваше на добро настроение. Алекс въздъхна и се загледа в люка от ляво до себе си.
(край на Откъс № 145, нов проект за роман.)

Откъс № 144. Нов проект за роман. Valeri Kolev.2017.

            Откъс № 144. Нов проект за роман. Valeri Kolev.2017.
      1.  
       Беше късна вечер на борда на кораба Nissan, който плуваше на 10 км. височина наблизо до океанските брегове на населения континент на Orixon 44. Пътуваха към отдалечена база на AFJ, където имаха да вършат задачи със колегите там. Алекс запали цигара, седнал зад пулта си, а до него Палма опитваше връзка със базата. Навън вилнееше буря, но това не беше проблем за кораба, проектиран и създаден за чудовищни, екстремни ситуации. Алекс се отплесна от задачите, които си беше поставил за вечерта и се замечта. Усещането му, че отново тръгва по нов път, със една своя тайна от последните времена, го караше да изпитва смесени чувства. Докато си пушеше цигарата, Алекс се зае да подреди архивите си и мислите си. В дежурната каюта бяха и другите четирима, Аш и Милена приготвяха пакетирана храна за вечерта и за нощта след това, а Ким и Мирена подреждаха каютата, за да е удобна. Настрани във стените бяха шестте почивни бокса за всеки един от шестимата, а те можеха да се затварят херметически и дори да се катапултират при сериозни ситуации.
       2.
       Във вечерта на другия ден кораба Nissan се намираше на площадка до базата, към която пътуваха напоследък. Навън бяха излязли няколко екипа, за да свършат разни задачи из базата. Командир Йон разговаряше със базата по телефон, обсъждайки важни теми. Алекс беше зад пулта си и ровеше из архивите си и из архивите на кораба. Нещо хитро беше намислил, но идеята му се изплъзваше отново и отново, а за да я улови, трябваше да се концентрира.
       Вечерта напредваше, а Алекс запали цигара, заигра се със мацките си, а сетне излезе на терасата, за да се порадва на залеза на Orixon 4 и на изгрева на Синята луна. Изгледът наоколо беше интересен, а момента уникален. На терасата се появи и Палма, хвана го под рамото и се присламчи. Двамата уловиха уникалния момент, когато нещо вълшебно се усещаше наоколо, близо половин час, но после внезапно моментът отмина… Алекс въздъхна, а Палма облегна глава у рамото му и заговори за отминали времена. Двойка дракони летяха наблизо над джунглата, издавайки странни викове помежду си. В далечината забелязаха кораба Ford, който се снишаваше за да се приземи именно на съседната площадка на базата.
       3.    
       Във следобеда на другия ден корабите Nissan и Ford отлетяха от тайната база, край океанските брегове на единствения заселен със земляни, континент на планетата Orixon 44- новата планета за земните цивилизации. Някъде от Командването на AFJ, беше получена кодирана заповед за излитане по тревога. На борда на двата кораба никой нищо незнаеше със сигурност. Адмирал Буун липсваше на борда на Nissan, а командир Йон беше заповядал да не бъде безпокоен до сутринта на другия ден. Това положение изискваше от Алекс да определи временен командир на кораба Nissan, или самият той да командва, поне до сутринта на следващия ден.
        Алекс запали цигара и се изправи пред оперативния екран в дежурната каюта. Усещането за приближаваща голяма беля, не го изоставяше през цялото време, а по часовниците му приближаваше Аномалия, което беше сигнал за наближаваща Критична точка. Нямаше информация след колко време би настъпила новата Критична точка във Времето. Дистанцията до новата Аномалия все още се изчисляваше, но тя беше съвсем неизбистрена и вибрираше в радиус от 10 км.
        -Аш, приготви хеликоптера Honda, а Mazda направо да отлита след 30 мин. - каза Алекс по микрофоните си, закрепени из униформата му, както и във един негов зъб.
        -Слушам!- каза Аш и натисна специален бутон на пулта си, за да каже нещо по микрофоните си.
        -Ким, да се стягаме за хеликоптера! - каза Алекс- Извикайте тук Браун и Моника, за да поемат командването на кораба!
       4.   
        Късно вечерта Алекс със единия от екипите си се намираше на хеликоптера Honda, приближавайки новата Аномалия, забелязана одеве. До Критичната точка, според показанията на неговия специален часовник, оставаха близо 40 часа… През това време двата екипа със Машините на Времето, трябваше да се справят със Аномалията.             (край на Откъс № 144, нов проект за роман.)            

Откъс № 143. Нов проект за роман. Valeri Kolev.2017.

        Откъс № 143. Нов проект за роман. Valeri Kolev.2017.
      1.
      Беше следобеда на другия ден. Корабът Nissan летеше като дирижабъл на 8 км. височина и напредваше към град № 4. Долу на земята вилнееше страшна жега. Не се забелязваха облаци в радиус от 30 км. Алекс се подкрепяше със студени напитки и разсеяно следеше как върви пилотирането, докато си драскаше нещо на лист хартия. Той запали една цигара, от тютюна, който се отглеждаше тук на Nissan и се загледа навън през люка от лявата си страна. Земята страдаше за дъжд. Джунглата долу беше напръхнала и съвсем суха. Алекс въздъхна и погледна към колегите си. Горещината вече се усещаше и на борда на кораба. Алекс намали още температурата на охлаждане в униформата си и извади още една бутилка със студена вода от хладилника… Палма тъкмо търсеше радиовръзка със град № 4 и четирите бази около него. Аш и Милена почиваха за няколко часа, а Мирена и Ким приготвяха сладолед по древна рецепта. Из кораба будуваха 80 души. Корабът плавно се носеше в посока- около град № 4.
        Следобедът беше към средата си, когато Алекс се изправи пред предния люк на каютата и се загледа напред по пътя на кораба. Тази машина беше правена за чудовищни природни аномалии, та жегата не влияше върху изправността на бордовата техника и апаратура. Климатиците работеха нормално, но поддържаха температура, при икономичен режим на разход на енергия.
        В тези часове, преди вечерта, Алекс се беше замислил какво ще се прави ако жегите станат още по- силни. За AFJ това нямаше значение, но цивилните можеше да изпитат сериозни проблеми. Алекс седна зад пулта си, взе нов лист от хартия и се зае със стратегия за справяне със жегите, за цивилните хора от градовете.
        2. 
        По някое време Алекс и Палма излязоха из кораба на разходка. Алекс запали цигара, докато крачеха из коридорите и асансьорите на кораба Nissan. Бяха малко изморени и изнервени, но със оптимизъм към бъдещето си. Палма беше опасна в тези времена, а очите й играеха. Нямаше много колеги по коридорите, а по някое време двамата стигнаха до оранжерията на кораба. Тук се разходиха сред дръвчетата и градинките и седнаха на една дървена пейка. Алекс се замисли за вече отминали времена, откакто се беше върнал във AFJ. Много пътуване беше минало, на много места бяха ходили. Той разбираше, че по- добър вариант за самия него, от службата тук на Nissan, никой неможеше да измисли. Това го караше до известна степен да е доволен.
          Алекс запали нова цигара и се загледа към роботите, които беряха плодовете и зеленчуците от тази- седмичната реколта. В кошарката за птици и дивеч, също бяха порастнали доста, новата реколта, но готвачът взимаше само колкото може да сготви за два дни напред. Рибарникът гъмжеше от вкусна риба, която пък се правеше на консерви за резерви на кораба, а оставаше и за продан или ако дойдеха гости на кораба- за тях.
        3.
        Късно вечерта Nissan навлезе във дъждовни облаци, а долу вече валеше дъжд. Алекс се беше поддал на носталгия по Земята- родната планета, меланхолия по отминалите времена, налегна го и мъка по починалите му роднини- баба, дядо, баща. Неговата майка беше на този кораб, буквално на 50 м. дистанция- във лабораторията за изпитания на лекарства и растения, където действаха заедно със шамана Джи. Алекс въздъхна тежко- миналото неможеше да се върне, то си беше заминало, останало някъде там назад във времето…
         Още по- късно, някъде към полунощ, Алекс се ровеше из архивите си, търсейки конкретни спомени. Това щеше да му отнеме доста време, но той не бързаше. Неговите два екипа, общо към 30 души, сами определяха времето си за сън, задачите си, които да преследват и всичко останало, признати за добри стратези на борда на Nissan и едни от най- добрите във AFJ. Освен това, двата екипа на Алекс бяха обучени за работа със хеликоптрите Mazda и Honda, а тези машини можеха да пътуват и във Времето. Това правеше екипите на Алекс най- опитните пътешественици във Времето…
                     (край на Откъс № 143, 2017)

Откъс № 142. Нов проект за роман. 2017. Valeri Kolev.

      Откъс № 142. Нов проект за роман. 2017. Valeri Kolev.
              
      1.        
      Корабът Nissan наближаваше град № 6, във вечерта на другия ден. Летяха като дирижабъл на 500 м. височина със около 100 км/ч. Алекс и Палма се черпеха със кафе и цигарки и се занимаваха по пултовете си. Шестимата, завърнали се на Nissan, чрез корабчето "Осата", неможеха да се нарадват, че са се завърнали тук благополучно, без да се изгубят някъде по дългия път. Алекс се беше замислил над новите положения и теми за размисъл, които бяха възникнали по време на неговото отсъствие от тук. Междувременно разследването беше показало, че няма виновни за неправилните телепортации на 20 души от кораба Nissan, а че това е поради авария в компютрите на Центъра по телепортации. Освен това и последните петима, изпратени надалеко поради аварията, вече бяха открити невредими и беше изпратен кораб да ги прибере оттам.
       2. 
       Вечерта напредваше, а Алекс и Палма се бяха изправили пред предния люк и разглеждаха пейзажа под кораба. Милена и Мирена приготвяха вечеря и среднощни пакети с храна, а Аш и Ким инструктираха роботите за охраната през нощта. Командир Йон в този час умуваше дали да се приберат в град № 6 за нощуването, или не. Из кораба будуваха 80 души в тези часове. Радиовръзките с град № 6 и със кораба Ford бяха добри, а Ford се намираше на около 400 км. в източна посока, където бяха забелязали нарушители с малък кораб, да се приземяват в джунглата. Новините от последните часове и дни бяха относително добри, а Алекс се занима да ги преглежда, за да взима решения по проблемите.
        3.     
        Във следобеда на другия ден Nissan се намираше на площадка край град № 6. Алекс беше седнал зад пулта си и умуваше над листите от хартия, по нови и по- стари проблеми. Той си взе кафе от автомата и запали цигара, докато поглеждаше какво става из кораба и около него. Във тези часове навън беше горещо, някои използваха сянки, други шлемовете си, а трети чадъри против слънцето- това беше чуждо слънце, чужда звезда Orixon 4. В каютата на шестимата беше прохладно, но вървяха студени напитки. Във шлемовете и униформите за универсални астронавти от AFJ, имаше както отопление, така и охлаждане. Алекс се замисли нещо и се загледа към каютата. Палма тъкмо нагъваше шоколадов сладолед, а Мирена и Милена приготвяха следобедни закуски. Аш и Ким програмираха нов компютър, предназначен за продан по съседните планети.
       4.  
        Следобедът отиваше към края си, когато Алекс и Палма отидоха из кораба на разходка, заедно с Аш и Милена. Докато вървяха из коридорите и асансьорите на кораба, срещаха колеги и приятели. По някое време четиримата излязоха пред кораба на единия от двата входа, където минаха край охраната и тръгнаха да обиколят и огледат кораба отвън за някакви нови дефекти и повреди.
      5.     
      Вечерта на другия ден кораба Nissan все още беше край град № 6. Навън беше жега до към +45' C. Хората си стояха в кораба, където беше по- хладно. Алекс запали една цигара, взе си кафе от автомата и се занима със нови размисли по проблемите от последните времена, докато драскаше по листи хартия. Из базата до града нямаше кой знае какво движение. Малцината, излезли навън бяха със шлемове, където имаше охлаждане, също и по униформите на AFJ. Някои цивилни носеха чадъри заради опасния пек, това все пак не беше Слънцето, а чужда неизучавана добре, звезда- Orixon 4.
       По- късно вечерта Алекс разговаря със своите служебни 20 жени и деца по видео- връзка. Те живееха във общ дом, във град № 1. Всичката каша беше заради това, че по заповед трябваше да им направи деца, а от тогава бяха изминали години, децата растяха, а по волята на Алекс и майките, те щяха да учат за служба във AFJ, но оставаха тук на планетата. Сетне Алекс зарговаря със майка си и порастналите вече предишни деца, които служеха тук на Nissan, съвсем наблизо.
        Късно вечерта Алекс и Палма се заеха да се изкъпят и сменят униформите със чисти. Сетне подредиха отново раниците си и личните си запаси по своите почивни боксове. Бяха в добро настроение.
                                  ( край на Откъс № 142.)

Откъс № 141. Нов проект за роман. 2017. Valeri Kolev.

      Откъс № 141. Нов проект за роман. 2017. Valeri Kolev.
              
      1.
      Беше вечер на борда на кораба "Осата". Шестимата колеги- агенти от AFJ, на служба към кораба Nissan, пътуваха самостоятелно към планетата Orixon 44. Алекс пушеше цигара и наглеждаше как пилотира робота- пилот. Това беше десетина дни по- късно, а до планетата оставаха броени часове път. Алекс вече търсеше радиовръзка със кръстосвача New York и кораба Nissan. До завръщането там оставаше съвсем малко време. Шестимата агенти- космонавти от AFJ, се радваха на това.
      2.       
      Във следобеда на другия ден шестимата намериха кораба Nissan и се скачиха с него, а това се случи във висока орбита- 100 км. над Orixon 44. Шестимата минаха през обеззаразяване и медицински преглед, преди да влязат из Nissan. Нямаха понятие от кога не са бивали тук, но каютите им бяха добре поддържани и подредени. Срещнаха Шао, Джейн, Шон и Никита и се прегърнаха след всичко случило се. От кораба все още липсваха петима души, от тези- телепортираните при аварията на компютрите. Алекс запали цигара и се спря пред информационния екран в дежурната каюта на шестимата. Радваше се и той, че най- сетне успяха да се завърнат тук. Сетне се видя със майка си и първите си деца, служещи също тук- на борда на Nissan. Другите му деца бяха във град № 1, а Алекс използва видеовръзка, за да види и поговори с тях и техните майки. Това беше дълга история. Беше ставал близък със двадесет жени по заповед, съответно се родиха доста деца… Самите жени сетне се бяха събрали в общ дом, заедно и със децата. От тогава бяха изминали  години. Това беше 7017- та Земна година.
      3.  
      Следобедът наближаваше към края си, когато Алекс запали цигара, взе си чаша кафе от автомата и погледна през люка в ляво до себе си. Отново при своите край Orixon 44 и кораба Nissan, това го радваше. Продължаваше се  търсенето на още петима души от кораба, които не се знаеше още- къде точно са запратени от повредата в телепортите. Командир Йон прояви голям интерес към корабчето "Осата" , със което се бяха завърнали обратно и даде нареждане то да бъде проверено и изследвано. На шестимата им бяха възстановени разходите, около това завръщане и корабчето. То нямаше да им потрябва, а  разполагаха и със хеликоптера Mazda, който можеше да прескача във Времето. Като най- добрите, екипите на Алекс, обикновено пътуваха с тези машини, когато нещо тотално се оплетеше някъде и някога.
      4.   
      Във началото на вечерта Алекс и Палма излязоха из кораба на разходка и за да видят колеги и приятели. След продължителното отсъствие от Nissan, двамата поискаха да видят оранжерията на кораба и да седнат при колеги във столовата- кафене. Докато крачеха из коридорите и асансьорите на кораба, те срещаха колеги и приятели, усещаха настроенията в тези часове и дни, а се очертаваха безусловно по- добри времена. В оранжерията седнаха на дървена пейка и Алекс запали цигара. Тъкмо роботи събираха новата реколта от плодове, зеленчуци, риба, яйца и други. Тук всичко беше бързорастящо и даваше реколта на всеки десет дни. Докато пушеше цигарата, Алекс погледна малцината колеги, които в този час бяха тук.
      5. 
      С напредването на бордовата вечер, Алекс и Палма поседяха около час със Шао, Джейн, Шон и Никита в столовата- кафене на кораба, докато се видят с други колеги и приятели от кораба. Те отбелязаха завръщането си обратно при своите хора, със студена бира и мезета. В това време корабът Nissan започваше спускане на по- ниска височина, за патрулиране около планетата във вид на дирижабъл. Алекс пушеше цигара и се беше замислил за изминалите дни, когато бяха надалеко оттук. Всичко това тук му беше липсвало. Тук защитата и сигурността бяха по- големи, отколкото на малкия кораб "Осата", с който се бяха завърнали. Сякаш камък падаше от сърцето му, че и този път не се загубиха, че успяха да се завърнат отново… Алекс въздъхна със облекчение и погледна навън, вече бяха сред облаците на голяма височина, продължаваха да се спускат като дирижабъл. Беше се замислил в този момент, дали въобще има по- добро място от това тук на кораба Nissan…
                                  ( край на Откъс № 141.)

Откъс № 140. Нов проект за роман. 2017. Valeri Kolev.

     Откъс № 140. Нов проект за роман. 2017. Valeri Kolev.
              
      1.       
      Наближаваше  вечер, няколко дни по- късно, на борда на кораба "Осата". Шестимата командоси се намираха  над планетата Orixon 14, на 45 км. височина. Алекс запали една цигара от собственото производство, тук на новия им малък кораб. Палма приготвяше сандвичи за вечерта и нощта, Аш се опитваше да се свърже със някакви сили на AFJ, ако има наблизо, а Милена и Мирена наблюдаваха как се води кораба от робота- пилот. Ким беше отишла да се къпе. Докато пушеше цигарата, Алекс опитваше да се свърже с някого от планетата под кораба. Търсеха информация за видяни наскоро сили на AFJ или просто земляни.
     Вечерта започваше, когато Аш зарадван извика, седнал пред компютрите си. Както той обясни, беше прихванал водещия сигнал на кръстосвач от AFJ. Този кръстосвач се намираше на около три денонощия път в посока към една междинна станция. Предстоеше да опитат да се свържат с този кръстосвач. Това беше кръстосвачът от AFJ-  Himalay. Шестимата бяха радостни от тази новина и се заловиха да подготвят кораба си, за съвсем скорошно гостуване на Himalay. Вероятността да изтърват този кръстосвач, ако той замине на някъде, беше малка. Алекс запали още една цигара, взе си кафе и подготви текстово съобщение до кръстосвача, което щеше да бъде изпратено съвсем скоро. Химнът на AFJ, който се прихващаше по честотата на кръстосвача Himalay, ги беше разчуствал. Това за шестимата командоси- другари, беше най- великото нещо, каквото им се случваше през изминалия месец…
     Същата вечер, по- късно, Алекс и Аш изпратиха текстово съобщение до кръстосвача Himalay и зачакаха отговор. Момичетата бяха застинали в очакване, а някой извади от запасите със джин, за да се почерпят шестимата. Алекс запали цигара и се загледа във радара за далечни дистанции, където се виждаше малката точица, отбелязваща кръстосвача. Той поддържаше координатите си наблизо до междинна станция.
      Вечерта напредваше, когато успяха да се свържат със кръстосвача Himalay. Оттам получиха новини и покана да гостуват там. За по- късно беше договорена свръзка със кораба Nissan и кръстосвача New York. Ставаше ясно, че пострадалите от погрешни телепортации са около 20 души от Nissan. Работеше по въпроса да бъдат върнати благополучно обратно…
      2.         
      Няколко дни по- късно шестимата със кораба си "Осата" се бяха скачили към кръстосвача Himalay. Кръстосвачът вече летеше в посока към Orixon 44. Той щеше да ги остави със техния кораб на около седмица път от Orixon 44. Това беше просто техен късмет, а не някаква помощ от страна на кръстосвача. Алекс пушеше цигара и се радваше. Кръстосвачите можеха да набират значително по- високи скорости, а така щяха да пристигнат "у дома" много по- бързо, каквато им беше заветната мечта, тук на шестимата.
     3.               
     Беше вечер на борда на кораба "Осата", който беше закачен към кръстосвача Himalay и пътуваха към Orixon 44 със голяма скорост. Шестимата в "Осата" се радваха на скорощно пристигане "у дома си", т.е. на борда на кораба Nissan или на планетата Orixon 44, което беше почти същото. Алекс пушеше цигара и отпиваше пресен и студен плодов сок, какъвто си купиха на кръстосвача. Той изпитваше някаква носталгия, че скоро ще бъдат на кораба Nissan. Първо трябваше със кръстосвача да стигнат на около седмица от Orixon 44, откъдето шестимата се отделяха със "Осата" и взимаха курс към планетата, а кръстосвача заминаваше на друго място. В тези часове Палма и Ким разговаряха със колегите от кръстосвача, а Аш и Милена приготвяха вкусна храна за вечерята и нощта. Мирена правеше настройки на робота- пилот, който в тези часове нямаше никакви задачи. Докато си пушеше цигарата Алекс опитваше радиовръзка със Orixon 44. Работеше най- мощната радиостанция на кръстосвача. Неусетно Himalay напредваше по курса на полета. На борда си той носеше два по- малки кораба и 200 души колеги от AFJ. Това, че беше тръгнал в тази посока беше до голяма степен случайност и късмет за шестимата от Nissan.
     Вечерта напредваше, а Алекс се беше изправил пред предния люк на "Осата", като имаха видимост направо по курса. Предиусещайки завръщането след погрешната телепортация, Алекс усещаше да идват и по- добри времена…
                                  ( край на Откъс № 140.)