Откъс № 150. Нов проект за роман. Valeri Kolev.2017.

       Откъс № 150. Нов проект за роман. Valeri Kolev.2017.
           1.  
             Беше начало на вечер, няколко дни по- късно. Хеликоптрите Honda и Mazda прелитаха над джунглата към координатите, където щяха да преминат през портал, за да се спуснат със десет години назад във Миналото. Порталът щеше да бъде отворен само половин час, а във това време хеликоптрите трябваше да успеят да преминат във Отвъдното. Алекс запали цигара и погледна часовниците си. До портала оставаше около един час време, а всичко беше изчислявано със висока точност. Вторият хеликоптер беше само със няколко километра по- назад. При Honda пилотираха Браун и Моника, със помощна двойка Шао и Джейн. По принцип всичко щеше да става на автопилот, но те имаха готовност да поемат ръчно управление, ако това се наложи. Аш и Милена се черпеха с джин, а Шон, Никита, Ким и Мирена почиваха. Палма беше до Алекс и закусваше нещо вкусно. Временният Времеви Портал беше изчислен да се отвори на около 250 км. от град № 10, на височина от 15 км. Това бяха най- опитните Пътешественици във Времето. Не се очакваха усложнения, но екипите Алфа и Бета  бяха със повишено внимание, както обикновено. Алекс си взе кафе от автомата и се подготви за преминаването през Временният Времеви Портал. Времето и мястото наближаваха, а автоматиката работеше безупречно. Палма нагласяше радиовръзките на Honda за разузнаване във Миналото, този път- само десет години назад.
             2.                                                   
             Бяха от няколко дни във 7007- ма година, т.е. със 10 години назад във Времето. Тъй като не се знаеше нищо за това- как изглежда в момента света, двата екипа на Алекс се криеха във джунглата със двата си хеликоптера. Във началото прослушваха радиоефира, за да разберат каква е ситуацията във тези времена, но това беше просто една паралелна реалност, назад във Времето. Тук можеха да останат само броени часове, та да преценят дали ще могат да направят някаква Намеса във Историята, т.е. нещо да разместят, та нещата да се нормализират отново. Алекс постоянно следеше показанията на двата си часовника, следеше своите архивни хартийки и нещо преценяваше замислен. На екрана на пулта пред него се чертаеха сложни графики и схеми, които той наблюдаваше също, със цялото си внимание. Бяха пристигнали тук, за да разберат от какво са се влошили показанията за стабилност на Бъдещето им, за да се опитат да възстановят контрола и да нормализират нещата за напред, т.е. там където те живееха и служеха обикновено- 7017- та година и следващите след нея години. Алекс запали цигара заслушан във местна радиостанция на град № 10. Трябваше да разберат какво е допринесло за излизане на нещата извън контрол.
             3.
             Това беше вечер през 7007- ма година наблизо до град № 10, планета Orixon 44. Двата хеликоптера се бяха маскирали в джунглата, където смятаха да пренощуват, но щеше да се спи на смени, защото трябваше да разберат- какво става. Операцията беше тайна, защото в тази година можеше да е вече съвсем друго, а не каквото те си го спомнят. Алекс запали цигара с кафе и се загледа в екрана, докато преглеждаше прихванатите по радио новини със снимки и видео. Нещата изглеждаха нормално, но Миналото винаги биваше променливо, та трябваше да намерят причината за загубата на контрола за своето Настояще. Двата екипа на Алекс- Алфа и Бета започваха разследване, чрез проверка на самите тукашни новини. Информация имаше във големи количества, а компютри бяха ангажирани за анализа им.
              4.
              Късно вечерта няколко дни по- късно двата хеликоптера се завърнаха обратно във 7017- та година. Разузнавателната информация щеше дълго да се изследва и анализира, преди да се реагира.
              5.
              Във една вечер по- късно, двата хеликоптера се бяха завърнали на борда на кораба Nissan, край град № 1. Алекс пушеше цигара замислен. След като се бяха завърнали от разузнаването във 7007- ма година, екипите на Алекс бяха отново във своето настояще- 7017 - та година и времената след това. Алекс неможеше да разбере как тук онези проблеми бяха изчезнали и това, само заради отиването им обратно из Времето и събирането на разузнавателна информация от там. Това беше довело до изчистване на временната нестабилност на Настоящето тук. Алекс се радваше на стабилността, която се беше възстановила тук. Докато си пушеше цигарата седнал зад пулта си, той обмисляше нещата от последните времена. Тук на Orixon 44- новата Земя на земляните във 7017- та Година по древното земно летоброене, бяха дошли отново добри и спокойни времена. Това беше една събота тук за земляните. Добро настроение владееше душите на земляните. Въпреки добрите времена, Алекс отново умуваше за "злите сили", които често правеха бели и беди за земните цивилизации. Той замисляше нови и нови планове- как да се противодейства на "злите сили" и да се води борба срещу тях. Това бяха едни такива древни зли духове, които сипеха злини на хората, обърквайки живота им със отрицателни явления и събития. Алекс се беше здълбал и заровил из древни книги на магьосниците, със явни намерения да гони "злите сили", по нови начини. Но той не беше сам във своите дела. Със него бяха стотици хиляди агенти на AFJ, стотици хиляди, дори милиони земляни, живеещи тук на Orixon 44 и по колонии- градове, из близките планети във тази система Orixon. Алекс въздъхна- все пак времената бяха отново добри. Небиваше да мисли само за борбата със "злите сили и духове". Той се изправи пред предния люк на дежурната каюта. Край него щъкаха Палма, Ким и Мирена, а Аш и Милена приготвяха вкусотии за следващите 24 часа на екипа. За момента не беше известно дали ще отлитат скоро със кораба Nissan. Нямаше никакви планове за вечерта и нощта.                                                                           
(край на Откъс № 150)