ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №48, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №48, Valeri Kolev.

По някое време през нощта, Алекс стана да нагледа нещата и да изпуши една цигара с кафенце. Другите спяха дълбоко. Около астероидите и совалката нямаше нищо, на по- малко от четири часа път. Това зарадва Алекс. Той си наплиска лицето с вода и се зае с кафенцето, преглеждайки звездните карти. До планетата Orixon 24, където той смяташе, че го чакат приятелите му с кораба "Crossfire", оставаха още няколко дни полет. Основните траектории на полета до там бяха вече изчислени. Алекс очакваше прибирането си на борда на кораба с голямо нетърпение. Имаше много да разказва на своите хора за Ония Същества и ролята им в тази Галактика. Едва ли щеше да изненада някого, но той държеше подробно да разкаже за това, и своите преживелици напоследък.
Изведнъж се чу някакво пиукане и сигнална лампичка замига на пулта. Беше осъществен радио- контакт. Алекс внимателно пусна звука и внезапно се зарадва- това беше връзка със своите от кораба "Crossfire". Той им обясни накратко положението и се разбраха да продължават да го чакат около планетата Orixon 24. Успя да говори и със своята приятелка- Ким. Развълнуван и разчувстван, Алекс говори с хората си близо два часа. Беше се разсънил съвсем, а нощта едва започваше. Още една цигара и още едно кафенце му идеха много добре. Все пак щеше да поспи още няколко часа, но беше така развълнуван, че му беше тясна совалката…
*
На другия ден четиримата със совалката продължаваха пътя си нататък. Беше започнала вечерта, когато Алекс пушеше цигара с кафенце, малко натъжен и угрижен, кой знае защо. Разстоянието до кораба "Crossfire" непрекъснато намаляваше и вече имаше добра радиовръзка, която Алекс поддържаше с кратки съобщения за своя полет. Ким също беше нетърпелива, той да се прибере на борда на кораба и често се обаждаше отново и отново. Полетът вървеше нормално, ако изключим, че Алекс беше натъжен и унил. Джими и Сюзън тази вечер изучаваха историята на планетата Земя, а Ирина тъкмо се беше заловила да приготви нещо вкусно за вечерята на четиримата. Тя работеше по отбрани кулинарни рецепти, а в хладилника имаше достатъчно неща за целта. Алекс въздъхна тежко и се изправи до люка, за да погледне напред по курса на совалката. Беше замислен и угрижен, неизвестно защо. Може би изпитваше угризения, че водеше втора своя жена към кораба, а сетне щеше да разполага с две жени. Това не беше проблем за него, но май изпитваше угризения на съвестта си и се питаше дали не е сгрешил.
Вечерта напредваше неусетно. Совалката на Алекс тъкмо прелиташе през газови облаци, сред които се криеше малка планета. Това беше последната твърдина, преди да наближат планетата Orixon 24, където трябваше да чака кораба "Crossfire". Алекс, все така тъжен и унил, тъкмо се колебаеше, дали да нощуват край тази малка планета, или да продължават напред. Вечерята скоро щеше да е готова, а и четиримата бяха гладни вече.
-Ирина, тук има една малка планета. Искаш ли да нощуваме край нея, или да караме напред?- попита Алекс.
-Както искаш, Алекс.- каза тя- Според мен, нека спрем и тук, за да спим по- спокойно.
-Джими, искаш ли да спрем при тази малка планета?- попита Алекс.
-Ние сме гости тук, Алекс. Защо искаш мнение от нас?- каза Джими.
-Не. Вие не сте гости тук!- каза Алекс.- Нали ще служите с мен, на нашия кораб! Вашето мнение вече има тежест и се взима впредвид.
-Добре тогава.- каза извънземния хуманоид- Нека спрем край тази планета за нощуване.
Както беше решено, отклониха се от курса си, към малката планета. Тя не беше населена, но имаше собствена атмосфера, флора и фауна. Едно чудесно местенце за малко разходки и почивка. Късно вечерта, бордово време совалката се приземи на брега, край една не голяма река. Тук беше мъгливо, влажно и студено. Алекс побърза да излезе навън и беше очарован от това местенце. Ирина надничаше през рамото му.
-Боже, от кога не сме виждали твърдина под краката си!- каза тя.- Нали може да излизаме навън?
-Да. Може.- каза Алекс.- Но все пак- внимателно!
Двамата стъпиха в мократа трева и се огледаха. Мрачно, мъгливо, влажно и студено, но за тях нямаше по- приятно местенце наблизо и те радостни слязоха към двадесет метра надолу по брега, към реката. Бяха със шлемовете си, а те имаха и нощно виждане.
-Тук е хитро, Алекс! Не смяташ ли?- засмя се Ирина и го хвана по дръка.
-Може всичко да ти хареса, след като скоро не сме виждали твърдина под краката си!- каза Алекс.
-Не знам за тебе, но на мен ми харесва и умирам от щастие! -каза Ирина.- Това е страхотно местенце!
-Внимавай все пак!- каза Алекс.- Малко бдителност няма да ни навреди! Това е съвсем непознато място, където може да имаме и неприятни изненади!
-Аз съм романтично настроена тази вечер!- каза Ирина.- Да се порадваме на свободата си, Алекс! Искаш ли да запалим огън, тук край реката?
-Не е проблем.- каза Алекс.- Събери съчки, а аз ще донеса клони…
По- късно четиримата седяха около огъня и наблюдаваха сиянието нататък, над полето, както и звездното небе. Мъглата се сгъстяваше неусетно, а въздуха беше свеж и добър за дишане. Алекс запали цигара и извади шишенцето с джин, за да отпие глътка, преди да го подаде на Ирина.
-Вълшебна вечер, Алекс!- каза тя.- Джими! Виждал ли си по- хубаво местенце скоро?
-В интерес на истината, отдавна не съм виждал по- хубаво местенце, лейди!- каза извънземният.
-Лейди, вие сте влюбена, просто!- усмихна се Сюзън.
-Да, Сюзън! Вярно е!- каза Ирина и запали цигара.- Всичко ми е като в някакъв сън… Алекс, вие двамата, тази малка, мъглива планета и симпатичната совалка до нас…
Наближаваше полунощ, когато четиримата похапваха, седнали около огъня, вкусните блюда, приготвени от Ирина. Тя сияеше от щастие и радваше очите на другите трима. Алекс, леко тъжен и умислен, все още се питаше, дали трябваше да си взема още една жена и дали двете с Ким, нямаше да му идват в повече. Доколкото познаваше и двете, той нямаше никакви проблеми да бъде мъж на две жени. Приемаше съдбата си спокойно и уверен, че постъпва правилно. Из космоса не се срещаше често хубава жена, а той беше щастливецът с цели две жени…
Четиримата останаха до късно край огъня. Това симпатично местенце им идваше като някакъв бонус, сякаш из невиделица, но не биваше да се отпускат- водеше се сурова война срещу пасарите. Това бяха едни хищни зверове, опитващи се да завладеят Галактиката, разчитайки на бързото си размножаване и огромния си флот, строен близо сто години от поколения пасари.

(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №47, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №47, Valeri Kolev.

Вечерта напредваше, а четиримата бяха в кабината на совалката, загледани в широкия екран, показващ пътя напред. Двамата извънземни бяха от една приятелска цивилизация, неизвестно как, попаднали на пасарите, които ги пленили. Доволни от неочакваната помощ от земляните, двамата бяха доста изморени и им се спеше, но се държаха още, искаха да се включат във войната срещу пасарите и тази мисъл не им даваше сън. Алекс им предложи да служат на кораба "Crossfire", а те поискаха време да размислят. По някое време Ирина стана и се разшета, трябваше да спретне вечеря за четиримата тук. Това не беше сложна задача, в хладилника имаше доста неща. Алекс се изправи пред предния люк и се загледа в далечината, където една малка, още звезда , ги водеше в тези часове. Той предполагаше, че неговите хора ще го чакат някъде около планетата Orixon 24, където последно го бяха виждали на борда на кораба. Това беше едно мистериозно изчезване- Ония Същества използваха телепортиране и местеха хората като пионки из цялата Галактика, триеха им паметта, даваха им нови самоличности, поставяха ги на по- малки или по- големи изпитания, като опитни мишлета… Алекс въздъхна тежко. Малцина бяха чували за Онези Същества. Смятаха ги за Велика сила в Галактиката. Ето, че той вече имаше контакт с тях, и то не много приятен. До следващия път, когато Те, се сетеха за него. Ненавиждаше ги, беснееше като се сетеше за тях, но практиката показваше, че са доста Всемогъщи…
Извънземните бяха задремали в креслата си, без да са вечеряли даже още. Алекс ги остави да дремнат, докато стане хапването. Ирина скоро щеше да бъде готова, тя започваше да сервира на масата в кухненския блок. Леко тъжен, Алекс запали цигара и провери още веднъж всички системи на совалката. Полетът вървеше нормално.
*
На другия ден Алекс беше все така тъжен. Малко след обеда той запали цигара и си сипа кафе, а Ирина разговаряше за нещо с извънземната Сюзън. Нейният придружител Джими, също извънземен хуманоид, се учеше да води совалката. Алекс беше намислил да ги вземе да служат на борда на "Crossfire". Докато пушеше цигарата си, той разглеждаше звездните карти и търсеше следваща спирка по пътя на совалката, за да спрат отново за почивка. Из космоса нямаше много материя и трудно се намираше каквато и да е твърдина, за която да се закачиш за почивка, твърдина под краката. В тези часове около совалката нямаше кой знае какви близки обекти. Най- близкото нещо, беше някакъв товарен кораб, на дистанция от три часа, но той се отдалечаваше постепенно. Алекс се беше замислил дълбоко, за Ония Същества, за бъдещите мисии с кораба "Crossfire", както и за личния си живот, в който вече имаше две жени- Ким, както и Ирина. Съдбата му май много го глезеше, но той избягваше да разчита само на добър късмет, защото в критични ситуации, късмета можеше да не стигне. "Две жени- две жени!... Какво пък чак толкова?"- мислеше той.
По някое време Ирина се залови да приготви обяд за четиримата. Щеше да е нещо вкусно, направено по отбрани рецепти. Алекс извади джин и тоник за стопляне, преди обяда. Докато се черпеха, Джими разказваше за родната си планета. Из совалката беше топло и уютно. Докато двата робота я пилотираха, Алекс се грижеше за безопасността й, както и на хората в нея. Опасности нямаше кой знае какви наоколо. Алекс беше все така тъжен. Обхващаше го и носталгия по родната планета Земята, старите приятели и гаджетата от ранните му години там. Той си даваше сметка, че е тръгнал по дълъг и труден път и не бива да се размеква и отпуска. Нямаше връщане назад. Можеше да се пенсионира чак след десет години служба, а беше още в началото. Разбира се, повечето командоси предпочитаха служба пред пенсиониране. Това беше факт и Алекс, все още не знаеше по кой път би тръгнал, след десет години. Агенцията предлагаше доста добри заплати и пенсии също, а текущото финансиране на мисиите беше добро. Всичко това задържаше Алекс на служба, още повече, че той беше с приятелката си и нямаше никакви задължения на Земята.
Следобедът беше към края си. Четиримата, добре нахранени и в добра форма седяха в пилотската кабина и си почиваха, докато двата робота водеха совалката. Алекс избираше в тези часове, следваща спирка по пътя. Скоро направиха плавен завой и поеха курс към планетата Orixon 20, на няколко часа от тук. Постепенно навлизаха в зона с по- голям трафик на летящи обекти. Алекс нямаше възможност да проверява всичките, да не са вражески. Нямаше възможност да проверява и всичко от радиоефира. Така, малко на риск, малко любителски, совалката наближаваше планетата. Междувременно Джими и Сюзън легнаха да поспят. Ирина подреждаше из совалката, а Алекс, по- тъжен от всякога, пушеше цигара с кафе и наблюдаваше данните от радара и скенера. Трафикът тук ставаше все по- силен.
В началото на вечерта совалката навлезе в орбита около планетата. Алекс се колебаеше, дали да слизат до долу, или да останат в орбита. Трябваше им само близостта до други хора, макар и извънземни. Това успокояваше звездните скитници и им даваше представа за сигурност и близост до общество. Така не се чувстваха на края на света, изоставени от всички и безкрайно самотни. Той запали цигара, сипа си джин с тоник и попита:
-Ирина, да слизаме ли долу на планетата? Ти как искаш?
-Все ми е едно.- каза тя- Заредени сме добре, и тук да останем да пренощуваме, все това.
Алекс се позамисли, пък реши да се доближат до една близка група метеорити и астероиди и там да се установят за нощуване. Идеята му се видя блестяща и той се зае да я изпълни. По това време Джими и Сюзън станаха от сън. Скоро совалката беше закрепена към един от по- големите астероиди, които обикаляха около планетата. Алекс остави роботите да пазят совалката и се разположи за почивка в креслото. Ирина тъкмо се беше захванала да приготви вечеря за четиримата, а Джими и Сюзън се заеха с хигиената си и вадеха от торбите си дрехи за преобличане. На борда имаше и пералня, която те се канеха да ползват скоро. Алекс запали цигара и си сипа кафе. Той възнамеряваше скоро да се пльосне в койката си и здраво да си поспи. В совалката беше топло и уютно, а от към банята идеше ромолене на вода- извънземните се къпеха. Совалката, макар и малка си имаше всички удобства, като място имаше за всичко. В момента тя беше добре заредена с гориво, вода и провизии. Не това беше грижа, а да не попаднат на пасарите. Алекс се зае още веднъж да проверява зоната наоколо, за вражески обекти. По- късно, когато всички спяха, двата робота щяха да дебнат за опасности и да охраняват совалката и екипажа. Роботите бяха добре обучени и беше изключено да не си свършат добре работата.
Вечерта напредваше, а четиримата се бяха събрали в пилотската кабина за да вечерят. Вкусотиите, приготвени от Ирина се харесваха от всички. В очакване на една спокойна нощ четиримата се загледаха в картинката от гледката към планетата. Скоро всички щяха да спят. Това пътуване ги беше изморило. Нямаше достатъчно хора за да се оставят дежурни. С помощта на двата робота, Алекс се надяваше да намерят кораба "Crossfire" без сериозни проблеми. Той запали още една цигара и четиримата замълчаха, преди да се оттеглят по койките си. В прикритието на астероида совалката беше незабележима. Макар и да вярваха, че няма да има проблеми през нощта, Алекс определи две събуждания за себе си, колкото да види, как вървят нещата, на два пъти през нощта. Роботите получиха и последни инструкции от него. Скоро совалката утихна и се възцари спокойствие- четиримата скитници вече спяха дълбоко…

(следва продължение)

Electro & House 2012 Dance Mix #58

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №46, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №46, Valeri Kolev.

Беше следващата вечер. Алекс и Ирина летяха със совалката от кораба "Nissan". Трябваше тепърва да се изчисляват траектории за полета, да се гонят координатите, където може би се намираше кораба "Corssfire" в момента. Алекс беше отсъствал само четири дни. През това време Ония Същества го бяха телепортирали до кораба "Nissan", където дойде в съзнание, по- късно. Бяха му изтривали паметта и той беснееше за това соеволие от тяхна страна. Малцина бяха чували за Ония Същества. Водеха ги за висша раса, командваща цялата Вселена, но Алекс имаше друго мнение- само и единствено Господ Бог можеше да властва над света. Всички останали просто си позволяваха твърде много…
Ирина беше заспала сладко в креслото пред пулта, а Алекс я остави да поспи. Имаха доста път докато намерят кораба "Crossfire". Той беше оставил там приятелката си и верните си приятели, с които служеха заедно от дълго време. Против всякакви намеси на Ония Същества, той се завръщаше на своя кораб отново. Разполагаше с две имена и това малко го притесняваше. Алекс запали цигара и си сипа кафе. Щеше да подготвя курса на совалката още няколко часа, преди да легне да спи, а сетне роботът поемаше пилотирането. Пътуваха вече от 24 часа, без особени проблеми. Когато Алекс спеше, роботът пилотираше совалката и то доста добре. Алекс смяташе да активира и втори робот, за да си освободи още време, което можеше да му е от полза за други занимания. Совалката си я биваше- малък, спретнат кораб, побиращ десетина души, със добре заредени с провизии трюм, резервоари с гориво и вода.
Вечерта напредваше, когато Ирина се събуди. Тя беше изненадана, че лети с Алекс и то премествайки се да служи на друг кораб, а именно- "Crossfire". Но доста хлътнала по него, не й пукаше къде се намира, само да е с него. Той вече й беше обяснил, че всъщност има приятелка и не смята да се разделя с нея. Ирина беше склонна на такъв живот, само да бъде заедно с него, ако ще- накрая на света…
-Съжеляваш ли, че дойде с мен?- попита Алекс.
-Не, Алекс! Не съжелявам за нищо!- отвърна Ирина и кисело се усмихна. Нямаше място за никакво колебание, а тя беше взела решение и то- правилното, според нея, а и според Алекс.- Колко път имаме до кораба "Crossfire"?
-Няколко дни, ако нещата вървят успешно.- каза Алекс.- Не ти ли харесва тук?
-Приятно е, всъщност.- каза тя- Просто съм любопитна, как ще бъде на твоя кораб…
-Всичко ще бъде на ред, Ирина!- каза Алекс.- Там сме 26 души, с тебе ставаме 27… Разбираме се добре. Но ни чакат рисковани мисии…
-Ще се справя със всичко. Алекс!- усмихна се тя.
Оставаше малко време до полунощ, а двамата със совалката напредваха сред звездите, по курса към планетата Orixon 24. Там някъде сигурно беше кораба "Crossfire". Поне така мислеше Алекс.
*
Три дни по- късно совалката с Алекс и Ирина наближаваше междинна станция. Двамата се бяха наспали добре, докато роботите пилотираха совалката, а сега седяха на кафе и цигара в уютната обстановка на совалката. Ирина беше щастлива от присъствието на Алекс, и леко притеснена от мислълта за новия кораб, където той я отвеждаше сега. Не бяха имали никакви съществени проблеми по пътя си до тук. Не бяха забелязали и нещо да ги преследва. Междинната станция беше огромно съоръжение със собствени оранжерии, от които се добиваха големи количества хранителни стоки, предимно за продажба на преминаващите от тук кораби. Когато по- късно се скачиха към станцията, Алекс нахлузи шлема си и отиде да договаря зареждането на совалката с гориво, вода и провизии. Останала сама вътре, Ирина наблюадваше станцията, доколкото тя се виждаше от тук. Алекс остави един от роботите да наблюдава зареждането на совалката и се прибра вътре при Ирина.
-Ще поостанем тук до вечерта, или най- късно- до нощта.- каза той.
-Ще излизаме ли навън?- попита тя.
-Съмнявам се, че тук може да има пасарски сили.- каза той.- По- добре да не се показваме много навън.
-Както кажеш, Алекс.- каза тя- Ще стоим вътре.
Той кимна и седна за поредното си кафе, а Ирина стана за да приготви нещо вкусно за хапване. Следобедът напредваше. Зареждането на совалката приключи за два часа, Алекс се разплати с доставчика и се прибра вътре. Совалката беше готова за дълъг път, а не се знаеше, колко път ще има до намирането на кораба "Crossfire".
Алекс и Ирина си бяха похапнали добре и изправени до един люк, гледаха навън към станцията и пушеха по цигара.
-Скоро ли ще тръгваме?- попита тя.
-Все още мисля.- каза Алекс.- Нататък няма скоро да имаме друга спирка. Да се порадваме на твърдината под себе си, поне докато сме тук!
-Ти знаеш най- добре.- каза тя.- Щом искаш, нека останем още време тук.
*
Бяха си поспали няколко часа. Алекс стана и се наплиска с вода, сипа си кафе и запали цигара. Скоро щяха да отпътуват от междинната станция. Ким си взе душ и сетне свежа и стегната в чиста униформа се появи в кабината при пултовете. Двамата добре се разбираха, а тя вероятно беше хлътнала по него, още в самото начало. Алекс не й обещаваше кой знае какво, а освен това той си имаше приятелка на борда на "Crossfire". Беше запалил цигара и гледаше през люка навън към станцията. Това беше едно оживено място. В момента тук имаше към 400 кораба, по- малки, по- големи, туристически, товарни и смесени. Нямаха възможност да проверяват основно за наличието на вражески елементи наоколо, но все пак бяха с повишено внимание. Совалката се охраняваше от боен робот, който дебнеше наоколо с инструкции да не допуска никого наблизо.
Тъкмо Алекс обмисляше старта на совалката, когато навън се чу стрелба. Някой викаше и тропаше по входната врата. Алекс се показа и видя двама хуманоиди, които крещяха:
-Пуснете ни вътре! Преследват ни пасари! Току- що избягахме от плен!
Алекс помисли, помисли, пък извади автомата и отвърна на огъня на пасарите.
-Влизайте! Но по- бързо!- извика той.- Тъкмо излитаме.
Стрелбата продължи още около петнадесет минути, докато роботите откачат совалката от дока и се даде старт. Двамата хуманоиди- мъж и жена, останаха на борда на совалката. Когато се отдалечиха достатъчно от станцията, Алекс погледна гостите си. Това бяха Джими и Сюзън, извънземни от една приятелска раса.
-Благодарим ти, човече!- каза Джим.- Бяхме готови и за най- лошото, докато не видяхме вашата совалка.
-Извадихте голям късмет!- каза Алекс.- Тъкмо излитахме.
-Разбрахме, че е започнала война срещу пасарите…- каза Джим.
-Да. Започнала е война.- каза Алекс.
-Ние няма да ви притесняваме.- каза Сюзън.- Ще ни оставите на първото удобно място по пътя си.
-Няма страшно, хей сега ще ви настаня, ще имате отделна каюта, макар и не много голяма.- каза Алекс.- Останете, колкото трябва тук при нас.
*
Четиримата със совалката в началото на вечерта вече бяха далече нататък из космоса. За късмет нищо не ги гонеше, а имаше вероятност след тях да тръгнат пасарски кораби. Това се размина благополучно. В уюта на кабината на совалката четиримата си обменяха размисли около проблема с пасарите, както и споделяха неща от своите цивилизации. Алекс извади джин и тоник, за да се почерпят, запали цигара и остави на роботите да пилотират совалката нататък. Очертаваше се една спокойна вечер, а в совалката беше топло и тихо. Докато търсеше из звездните карти удобно място за следваща спирка, Алекс следеше и пространството, около совалката. За момента нямаше никакви близки обекти, като най- близо беше един кораб на четири часа от совалката, но се отдалечаваше постепенно. Из радиоефира нямаше нищо особено. Все още не беше осъществена далечна транслация до кораба "Crossfire". Алекс предполагаше, че неговите хора вече сериозно се безпокоят за него. С мисълта, че скоро ще се свърже с тях и ще им разкаже преживелиците си, той попиваше бавно джин с тоник и се радваше на добро настроение. Ирина през цялото време този ден шеташе из совалката, по- щастлива от всякога. Тя не се притесняваше, че ще е втората жена в живота на Алекс.

(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №45, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №45, Valeri Kolev.

Алекс се събуди от сън. Това отново беше лепкав сън, кошмар в който имаше млада жена. Тя нещо му говореше, но той не я чуваше добре. Алекс отвори очи и скокна от койката. Докато се плискаше с вода на чешмата и си сипваше кафе, погледна през люка и запали цигара. "Казвам се Буун, странно, нищо не ми говори това име! Имал съм частична загуба на паметта, вследствие удар в главата при кацане… Странно!"- помисли си Алекс. Жената от съня му беше млада и красива, а той добре помнеше лицето й, тялото й, собственото й излъчване, но не и името й. Въздъхна тежко, докато ровеше из раницата си. "Казвам се Буун. Да видим какво ще искат тук от мене… Корабът "Nissan" ми е познат, идвал съм тук и преди… Тази жена от съня ми! Тук има някаква загадка и трябва да я разгадая!"- мислеше си той. Из раницата не намери нищо лично. Дълбоко замислен започна да рови из компютъра си. И там нищо лично. Нищо нямаше за никаква жена, никаква информация. "Помня добре, че имах някаква тайна, лична тайна, която да ме пази от беди!... Трябва да се сетя!... Каква беше тайната ми, моята лична тайна, която малцина знаят?..."- помисли си той и се замисли още повече. Беше объркан и в лошо настроение. Нещо не пасваше в тази история. Тук имаше нещо гнило, а той беше решен да го разкрие. Помнеше, че е командос, един от най- добрите. Но нещо ставаше с паметта му наистина… В статуса му беше записано: "На свободен режим. Възстановяване на формата.". Това беше добра новина. Той имаше права да се разхожда и движи, дори да излиза навън. Каквото й да беше се случило с него. За момента не го товареха с никакви задачи. Можеше да се окопити и добре да размисли, какво се беше случило с него, всъщност…
Алекс дремна в следобеда. Щом скокна от койката и се наплиска с вода на чешмата, той се почувства много по- добре. Кафето и цигарата му дойдоха на място. По това време влезе сестрата.
-Буун! -усмихна се тя- Днес сте още по- добре! Скоро ще можете да извършвате и полети с изтребителя! Сега ще ви сложа една инжекция, а за следващата ще ме намерите утре по обед! Нали?
-Да, сестро! А как се казвате?- усмихна се Алекс.
-Ирина.- усмихна се тя.- Още ли ме каните на кафе?
-Разбира се! Не съм се отказвал изобщо от това!- каза Алекс.
-Смяната ми свършва след един час!- каза тя.- Ще ви заведа на едно местенце, навън! Нали?
-Да.- каза Алекс- Наистина чудесно!
-Е, сега да вървя!- каза тя.- До много скоро, Буун!
Алекс не се изненадваше въобще от успеха си сред жените. Той стегна униформата си, провери всички джаджи по нея и във раницата си, излъска калашника и се приготви за излизане навън от кораба, както беше казала сестрата Ирина.
*
Паркираха джета до един хотел- ресторант, излязоха навън и закрачиха към постройката, издигната на десетина етажа. Ирина го държеше под ръка и весело бърбореше, а той я слушаше разсеян. В ресторанта имаше свободни места. Настаниха се до стъклената стена на третия етаж, на маса за двама. Алекс и подари цветя, а сервитьорите им намериха ваза. Ирина сияеше от радост.
Пържолите с гарнитура и хубавата бира развързаха езиците, както на Алекс, така и на Ирина. Похапнаха и пийнаха добре, а докато се усетят се намериха в едно легло в близкия хотел. Алекс беше с нея, а мислеше за онази другата, другата жена от сънищата му, която добре познаваше и помнеше…
*
В началото на вечерта Ирина и Алекс се завърнаха на кораба "Nissan".
-Ще ида да проверя дали не ме викат за дежурство и се връщам при тебе, Буун!- усмихна се Ирина, докато Алекс слизаше от джета, с неизменната си раница, калашника си и шлема- скафандър. Той закрачи по коридорите на кораба, към каютата си. В главата му бучаха противоречиви мисли. Смяташе, че си губи времето с мацки, вместо да се заеме сериозно да разследва, какво точно му се беше случило, та нищо не помнеше от досегашния си живот…
Ирина се върна при Алекс, както беше казала. Очите й светеха тайнствено. Алекс пусна лека музика, лека светлина и седнаха край масата на сладки приказки и на чаша джин с тоник. Вечерта едва започваше, а двамата нямаха никакви задачи в близките 12 часа.
*
Лежаха прегърнати в койката на Алекс. Ирина беше заспала вече, а той, хем радостен от хубавия ден и срещата с нея, хем беше замислен дълбоко, търсейки отговора на въпроса: защо нищо не помнеше от досегашния си живот. Стана за да пийне кафе и да запали цигарка. Изправен по слипове до люка на каютата, той се загледа навън. Беше се спуснал мрак и гъста мъгла. Все от някъде трябваше да започне за да си припомни всичко, но на официалната версия, че се е ударил при кацане и е загубил памет, той не вярваше. Усещаше нещо неясно и гнило в тази история и все повече се амбицираше да разгадае всичко, но най- силно искаше да намери жената от сънищата си. Убеден, че вероятно е имал нещо с нея… Кафето и цигарката го ободриха. Той се оживи и ентусиазира. Новата любовна връзка идеше във момент, когато той не беше в най- добрата си форма. Не можеше да повярва на историята, че е загубил памет при лошо кацане. Гледаше се в огледалото и се чудеше. Това лице беше неговото, до болка познато му. "Какво се е случило с мен?!"- питаше се той. По- късно докато си търкаше зъбите с четката за зъби, изведнъж нещо го спря на един от неговите зъби. Той го погледна в огледалото и настръхна. На един от зъбите му имаше малка точица, леко релефна. "Какво е това, по дяволите?!"- замисли се той. Някаква точица върху един от зъбите му. По- късно, докато гледаше снимката на зъба, силно увеличена, той настръхна още веднъж- там пишеше съвсем ситно: "Enigma". Това означаваше- "тайна". Алекс не беше глупав и не беше вчерашен. Веднага сканира зъбите си и откри в този зъб вграден микрочип. "Боже! Това беше тайната ми, която малцина знаят! Имам чип в зъба си! Точно това беше!...". Това беше шпионски, многофункционален чип. За връзка с него трябваше само да натисне специален бутон в часовника си.
Информацията от чипа гласеше:
"Ти се казваш- Алекс Максуел, командос от AFJ, боен кораб "Crossfire"(специални мисии). Паметта ти беше частично заличена от Висшите сили. Натисни тази парола за възстановяване на паметта ти, чрез стандартния шлем- скафандър: ************. Тук се пазят координатите на цялата история, всичко е документирано в този чип. Моля, дай нови указания и инструкции за този чип!"
Вечерта напредваше, а Алекс не вярваше на лудия си късмет. Възстановяването на паметта му отне близо час. "Висши сили!- гневеше се той- За какви се мислят те?! Аз вярвам единствено в Господ Бог и това е!". Оказа се, че това са всички негови джаджи и собствената му раница. Бяха подменени само маркировките с новото му име, което трябваше да носи, за да не се усетят за него онези Същества там…
*
Вечерта напредваше, а Алекс въобще не си губеше времето напразно. Използвайки пароли на своя учител- Адмирал Шао, той написа заповед за прехвърлянето си и на Ирина, на кораба "Crossfire". В близките часове им се стягаше за полет една от совалките на кораба "Nissan". Щеше да изпревари всички, дори преследвачите си, изпратени от Ония Същества… Вече нямаше никакво търпение да напусне този кораб. Взимаше Ирина със себе си, тя беше влюбена в него…
По- късно докато пушеше цигара и обясняваше на Ирина, какво ще правят само след няколко часа, тя не вярваше на ушите си. Остана замислена, как така местят и двамата на друг кораб. Все пак Алекс не можеше да й разкрие всичко…
*
(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №44, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №44, Valeri Kolev.

Беше следобеда на другия ден. Бойният, космически кораб "Crossfire" от Агенцията AFJ, със екипаж от 26 души ,сред които и няколко извънземни, летеше по посока на звездата Orixon 4. По това време спяха десет души, а останалите почиваха или помагаха на дежурните от мостика- Нортън и Соня. Алекс и Ким бяха в каютата си, той пушеше цигара и пиеше кафе, а тя шеташе наоколо. Алекс се занимаваше с обичайните си неща зад пулта, замислен за започналата тотална война срещу пасарите, в която вече участваха и земляните, както и Агенцията AFJ, в която служеше екипажа на този кораб. Най- общо казано тази Агенция извършваше разузнаване из космоса и специални мисии. Малцина бяха чували за тази агенция, не се знаеше и с колко кораба и личен състав разполагаше тя, обгърната от тайнственост.
По някое време Алекс беше излязъл из кораба на разходка. Не беше в добро настроение. Мисълта за битки с пасарите, му напомняше за истинската сериозност на положението. Вероятно животът тук на кораба щеше да става все по- напрегнат и тежък. Алекс не беше мекушав човек, освен това си имаше големия опит от миналия си живот, когато беше служил именно тук на същия този кораб, но неизбежната война, която беше започнала, му навяваше мрачно настроение. Из коридорите и асансьорите нямаше никого с изключение на роботите, които охраняваха кораба. Алекс зави към оранжерията и влезе в нея. Понякога той се усамотяваше тук, седнал на някоя пейка, под бързорастящите дръвчета. Тук беше приказно, малък рай, на борда на боен кораб, който е далече сред звездите. Алекс запали цигара и заби поглед в зеленината около себе си. Той не можеше да разбере от къде се взе това лошо настроение у него. Започването на войната срещу пасарите едва ли беше основателна причина за лошото настроение. Алекс беше войн, командос из между най- добрите, обучаван предимно, как се води война.
Към края на бордовия следобед Алекс и Ким се събраха отново със Аш и Палма в каютата си. По чаша джин с тоник, преди вечерята, щеше да им дойде добре. Вдигнаха наздравица и четиримата угрижени и навъсени, заради започващата война. Сякаш веселбата им беше само до тук, а сетне следваха тежки дни и нощи. Алекс въздъхна и запали цигара. Може би солидната заплата и добрата финансова осигуреност на кораба, това крепеше командосите преди всичко, толкова надалеко от Земята. Замислени за пасарите, тези триметрови, всеядни чудовища, командосите обмисляха бъдещето си внимателно. До някъде тяхната бойна единица беше свободна да избира мисиите си. Йон отговаряше за действията на екипажа и кораба единствено пред Главнокомандващия на AFJ. Но въпреки всички свободи, екипажа на "Crossfire" навлизаше в тежка фаза от историята си.
Вечерта започваше, а в каютата на Алекс беше топло и уютно. Джинът беше посгрял душите и телата им и те си бяха пуснали лека музика, замислени и мълчаливи, а Ким по това време стана от креслото си, за да приготви вечеря за четиримата. Щеше да бъде нещо оригинално и вкусно, затова тя отвори старите готварски рецепти и погледна с какво разполагат в кухнята си. Алекс запали цигара и се изправи до люка, за да погледне навън. Тази вечер, или през нощта щяха да наближат планетата Orixon 24. Нова спирка по пътя им, ново местенце, където щяха да надзърнат скоро.
*
Гласовете:
捕食者: "Този екземпляр се развива изключително бързо! Преместете го в сектор 177!"
悪い教師: "Да, той е близо да стигне до абсолютната Истина. Преместваме го."
捕食者: "Дайте му нова самоличност във AFJ! Той е Alex Maxell, нека бъде Buun Maxell!"
悪い教師: "Да го подлагаме ли на Изпитания?"
捕食者: "Дайте му време да свикне с новата си самоличност. Ще се спрем на него отново, по- късно!"
*
Лепкав сън, който му тежеше и измъчваше. Сънуваше някаква жена, млада жена, която плачеше. Искаше да се събуди принудително, но това не се получаваше. Както се гърчеше в койката той изведнъж цопна на пода и най- сетне се събуди, и то с силен вик. Целия беше потен. Отвори очи и се изправи от пода. Това място му беше добре познато, но в същото време, някак си чуждо. Стандартна каюта на кораб от Агенцията AFJ. Нещо не се връзваше май- той не си спомняше как е стигнал до тук. Огледа се за втора койка, но тя беше съвсем празна. "Какво става? Къде е тя?"- си каза, докато се гледаше в огледалото, мислейки за младата жена от съня си. Тя би трябвало да е тук сега, а зашо не беше тук? По стари навици се наплиска с вода на чешмата и пусна компютъра си. Това беше компютър на Буун Максуел. Това всъщност беше името му. "Какво става с мен?! Нищо не помня! Не се ли казвам Алекс?!"- помисли си той, но навсякъде по неговите неща беше надписано името: Буун, вероятно- неговото. Алекс изпъшка тежко и извади цигарите си от джоба, за да запали една. Прясно, горещо кафе вървеше идеално към цигарата му. Замислен и раздвоен се изправи пред люка и погледна навън. Това безспорно беше космически кораб, който беше приземен на някаква планета. Нищо друго не си спомняше Алекс сега.
В този момент в каютата влезе медицинска сестра. Тя се усмихна и каза:
-Буун! Вече сте по- добре! Трябва да ви бия една инжекция.
-Какво се е случило с мен? Как съм попаднал тук?- попита Алекс.
-Ударили сте си главата при кацане. Донесоха ви с частична загуба на памет. Това е боен кораб "Nissan". - каза сестрата, докато му слагаше инжекция.- Трябва да мине известно време, за да си възстановите паметта. Ако имате проблеми ни повикайте.
-Сестра!- викна Алекс след сестрата, когато тя тръгна да излиза.- Какво ще кажете за по едно кафе?
-Буун! -усмихна се сестрата.- Започвате да ми допадате! Ще си помисля по въпроса, а сега трябва да вървя, защото това е войната, войната срещу пасарите! Носят много ранени от всякъде…
Алекс остана загледан след нея, щом тя излезе. Загледан и дълбоко замислен…
"Дали съм женен?"- почуди се той, но тук нямаше следи от никаква жена.
*
На този кораб Алекс не познаваше почти никой. Хората тук също не го познаваха. Беше тръгнал из кораба, а това беше огромен кораб, който вероятно побираше хиляда души. Докато крачеше из асансьори и коридори, Алекс не забравяше онази млада жена от съня му. Той помнеше лицето й, а то му беше страшно познато. Сърцето му се разтупка от вълнение. "Не е чиста работата тук! Къде е тя?!".
*
(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №43, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №43, Valeri Kolev.

Вечерта беше започнала, когато Алекс, Ким, Палма и Аш бяха из близкия до космодрума град, със един от джетовете на кораба. Алекс беше запалил цигара и гледаше разсеяно картинката под джета. Настъпваше мрак, а бурята все още вилнееше наоколо. Не бяха дошли тук на разходка. Търсеха пасарски хеликоптер, който засякоха този следобед край космодрума. Сигналът от хеликоптера все още беше в края на радара и всеки момент можеха да му загубят дирите. Алекс въздъхна и си сипа още едно кафе. От изнервеността си не можеше да огладнее. Не бяха във форма и неговите спътници. Близостта на пасарски сили в близост до кораба беше обезпокоителна и всеки момент можеше да се даде заповед за напускане на тази планета.
-Така никога няма да ги настигнем!- каза Алекс.
-Единствения начин да останем незабелязани е този.- каза роботът- пилот.
-Увеличи скоростта на 400 км/ч.!- каза Алекс.
-Слушам.- отвърна роботът.
В предното стъкло на джета шибаше силен дъжд. Единствената видимост беше през компютърна обработка на мътната картина от едната външна камера. Другата преди час беше излязла от строя. Радара все още работеше, но само по неговите данни не можеше да се пилотира. Амбицирани да проследят пасарския хеликоптер до края, четиримата беснееха из джета, а нямаха даже радиовръзка със своите, за да съобщят лошата новина- на планетата имаше пасарски сили.
Вечерта напредваше, когато Алекс стана от пулта за да се наплиска с вода, беше му се додрямало, а момента изобщо не беше подходящ. Водата го освежи, макар и за кратко време. Той се поразтъпка из джета, макар и мястото да беше ограничено. Никой от четиримата не знаеше колко време ще продължи това преследване. Бяха тук дори без да са съобщили на кораба. Рискът беше огромен. Алекс скръцна със зъби недоволен от случващото се сега и провери за кой ли път всяка джаджа по униформата си и в раницата, а сетне провери и бойните системи на джета, предусещайки, че скоро ще се стигне до тях.
Наближаваше полунощ, а преследването продължаваше. Пасарският хеликоптер летеше на височина от 8 км., а джета на земляните беше с няколко километра по- високо и назад с 200 км. Ако се случеше да ги забележат, нямаше да се мине без стрелба. Рискувайки в особено големи размери, четиримата земляни бяха решени да преследват хеликоптера на пасарите, който щеше да ги отведе може би до тяхна база или кораб, скрит някъде из джунглите на Orixon 37. Алекс си взе още едно кафе и запали нова цигара. Всичките тук бяха изнервени, че във вечерното си време, вместо да почиват на сладки приказки, са тук и гонят някакви чудовища на хеликоптер.
*
На сутринта, още в зори, хеликоптера на пасарите се сниши и приземи долу, а земляните с джета си обиколиха наоколо внимателно, за да сканират района и да разберат какво е това място. Оказа се база на пасарите, а тук имаше и един средно голям космически кораб, съответно- техен. След като обиколиха района няколко пъти на достатъчна голяма височина, четиримата земляни поеха по обратния път към своя кораб.
Беше следобеда, когато Алекс и неговите хора се прибраха на борда на "Crossfire". Те побързаха да съобщят на колегите си, за пасарската база и техния кораб там. Точните координати на мястото бяха записани в архива на кораба, за да послужат на следващите експедиции, които биха дошли тук, след тях. Изморени и недоспали Алекс и Ким се върнаха в каютата си. Един душ и горещо кафе ги поободри. Алекс запали цигара и седна зад пулта, за да поработи, а Ким се залови да приготви нещо вкусно за хапване. Из кораба всичко беше нормално, нямаше хора навън, а в момента се готвеше старт, заради присъствието на пасарски сили на тази планета. Йон имаше дълъг видеоразговор с местните военни, за да им разкаже за пасарите и бедите, които носят те. Местните военни разбраха опасността. Старта на кораба беше насрочен за след час- два. Алекс се беше замсилил дълбоко, за пасарите, за войната стях, за тази планета и настоящата мисия на кораба и екипажа. Чувстваше леко неразположение, предимно заради недоспиването в последните дни.
По някое време беше даден старта на кораба. Докато набираше височина с мощна тяга на двигателите, Алекс и Ким се бяха събрали с Аш и Палма. Макар и в почивка, четиримата помагаха на дежурните от мостика. Алекс си зареди термоса с прясно кафе, запали цигара и погледна екрана с показателите от полета. Корабът се издигаше нормално, всички системи бяха в изправност. Наоколо имаше силна буря, но не и опасни обекти. За късмет не ги преследваха пасарите. Алекс въздъхна и погледна приятелите си тук. Това беше едно съвсем нормално излитане, въпреки сложната климатична обстановка.
Вечерта наближаваше, когато корабът излезе от орбитата на планетата и взе курс към звездата Orixon 4. Алекс си беше подремнал около час. Събуди се отпочинал и зареден с енергия. Наплиска се на чешмата, взе си горещо кафе и запали цигара. Ким още спеше, а Аш и Палма си бяха отишли. Докато пушеше, Алекс погледна какво става из кораба. Тук всичко течеше нормално. Десетина души спяха в тези часове, а на мостика бяха Браун и Джейн. По някое време стана от сън и Ким. Тя мина през банята за един душ и се появи при Алекс по хавлия, свежа и бодра, усмихната, както винаги. Докато тя се стягаше в чиста униформа и проверяваше всички джаджи по нея, Алекс си зареди термоса с прясно кафе в очакване на една приятна вечер край пулта. Все още не знаеха, дали скоро ще имат дежурство на мостика. Тия работи Йон ги решаваше в последния момент, ако някой от другите не беше в добра форма, избираше други дежурни.
В началото на вечерта пристигнаха Аш и Палма. Четиримата се разположиха около масата с компютрите и Ким разля джин с тоник. Из кораба беше спокойно и тихо, макар, че в тези часове целия екипаж беше буден, за обичайните сладки приказки и срещи, както и за инструкциите на командира Йон. Около кораба нямаше близки обекти с малки несъществени изключения.
-Значи пасарите са почти навсякъде!- каза Аш.
-Казват, че се размножавали страшно бързо- за десет дена се появява нов екземляр…- каза Палма.
-Аз съм чувал, че тази цивилизация е из космоса вече хиляди години!- каза Алекс.- Имали са достатъчно време да си създадат армия и флотилия от космически кораби…
-Йон пък намеква, че е започнала тотална война срещу пасарите със участието и на нашата Агенция.- каза Ким.
-Ние с нашия кораб както винаги ще сме дълбоко в тила на врага.- каза Аш.
-Да си пожелаем късмет!- каза Палма.
Четиримата тук замълчаха за известно време, а от тонколоните слушаха разговорите на колегите си в момента, по общия радио- канал. Скоро командира Йон разказа новите си инструкции до екипажа на кораба. Вечерта на борда на бойния, космически кораб "Crossfire" напредваше, когато Алекс запали цигара и се изправи до люка, загледан в далечината на космическия безкрай. Разни мисли се мотаеха из главата му в този момент. Ето, че беше започнала война срещу пасарите и мисиите на този кораб щяха да бъдат все по- опасни и вероятно с много и сериозни битки.
Полунощ наближаваше, когато Йон обяви дежурство за Алекс и Ким от полунощ, а Аш и Палма заявиха, че ще се включат също, там на мостика. В оставащото време до тогава, четиримата похапнаха топли пици и си почиваха необезпокоявани от никого.
(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №42, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №42, Valeri Kolev.

Вечерта напредваше, когато Алекс изпадна в лошо настроение. На пръв поглед нямаше кой знае какви причини за това. Той изпъшка тежко, запали цигара и си сипа кафе от термоса. Край него Ким прибираше масата, след вечерята, а Аш и Палма наглеждаха Джи и Пси, в един от симулаторите. Те се учеха на пилотиране на този кораб, както и на бойни умения. Корабът в тези часове наближаваше междинната станция, на още по- голяма височина, където се намираше тя. Бяха решили да я посетят, преди да слизат долу на планетата. Из кораба беше тихо, спяха десет души, а останалите почиваха или бяха дежурни. Алекс се изправи до люка и погледна навън, към станцията, която доближаваха. Вероятно тук щяха да нощуват тази нощ. Усещането, че наблизо има много хора беше забележимо, макар и да не се знаеше какви са- що са те.
*
"Crossfire" се беше скачил с междинната станция от близо час, когато навън излязоха с джет Манхатън и Йоанна, за да огледат станцията. Из кораба имаше оживление, до полунощ бяха будни всички без изключение. Това бяха часовете, когато екипажа се събираше за да взима решения и за да се видят хората един друг. Алекс и Ким бяха в каютата си, поотпочинали си преди дежурството от полунощ, до което оставаха няколко часа още. Алекс запали цигара, сипа си кафе и се зае да наблюдава какво има из станцията, чрез директната картина от шлемовете на Манхатън и Йоанна. Това беше още един чужд свят, пълен с извънземни от какви ли не видове. Картината беше стряскаща- нищо познато, страшно чуждо и някак си- далечно. Тук кораба щеше да бъде дозареден с гориво и провизии, но това не беше всичко, заради което пристигнаха тук. Основното беше да пренощуват сред хората, макар и извънземни, далече по- добре отколкото сам- сами сред звездите.
*
В следобеда на другия ден Алекс и Ким тъкмо бяха станали от сън. Алекс се наплиска с вода и си сипа кафе в очакване на бързо разсънване. По- късно, докато пушеше цигара, той погледна какво става из кораба. Навън бяха отишли четирима души, шестима спяха, а останалите, освен дежурните на мостика, почиваха. Междинната станция се беше оказала интересно място и през изминалите часове навън бяха излизали почти всички от екипажа на кораба, за по час- два. Ким излезе от банята по хавлия, усмихната и свежа. Алекс и хвърли поглед, преди да се заеме с обичайните си, всекидневни задачи по безопасността на кораба и екипажа. Около станцията имаше стотици по- малки и по- големи кораби. Беше трудно да се научи бързо, дали те принадлежат на приятелски цивилизации, или тук имаше и врагове на земляните. Междувременно кораба беше дозареден с гориво, провизии и вода. Обмисляше се спускане към планетата долу, за да може да се види тя от близо и да се разгледа. Алекс се изправи до люка и погледна навън. В това време Ким се беше захванала да почисти и подреди каютата.
По някое време пристигнаха Аш и Палма. Те бяха в добро настроение, усмихнати и свежи. Ким ги покани около масата и извади джин с тоник, да се пийне по чашка, преди да дойде времето за вечеря, а тя се захвана именно с приготвянето на вечерята. Време имаше много.
-Как я карате?- попита Аш.
-До сега спахме.- каза Алекс.- След разходката из станцията бяхме много изморени.
-Интересна станция, впрочем!- каза Аш.- Ние си купихме някои интересни джаджи от там.
-И ние си взехме от там интересни нещица.- каза Ким.- Още не сме ги разгледали основно.
-Какво каза Йон, кога ще се спускаме към планетата?- попита Палма.
-Тази вечер, или през нощта.- каза Алекс.- Къде са хлапаците?
-Лъскат кораба.- каза Аш.- Инструктирани са какво може и какво не може на този кораб.
*
Вечерта започваше, когато неочаквано Йон даде заповед да се напусне станцията и да започва спускане надолу към планетата. На борда на кораба се прибраха абсолютно всички от екипажа и кораба се откъсна от дока си и започна да се отдалечава от станцията. По това време бяха събудени всички хора, за вечерния съвет на екипажа. След няколко часа щяха да започват смените за дежурства и почивка. В каютата на Алекс, четиримата тъкмо бяха вечеряли разни вкусотии, приготвени от Ким. Доволни и заситени, четиримата се изправиха за разтъпкване из каютата и кораба, след похапването. Алекс запали цигара и си сипа кафе, загледан през люка навън, където кораба вече се спускаше към планетата Orixon 37. Височината от 42 км., която имаха започваше постепенно да намалява.
-Ще преминаваме през зона на урагани!- каза Аш.- Така ни посреща тази планета.
-Корабът ни е корав и мощен!- каза Алекс.- Нямаме проблеми с ураганната обстановка.
-Това е така, безспорно, но сигурно ще друса повечеко от нормалното…- каза Аш.
-Свиква се.- каза Алекс.
-Колко време ще продължи спускането към планетата?- попита Палма.
-До полунощ, а може да се приземим и по- късно през нощта.- каза Алекс.
-Това си е падане надолу, а аз никак не си падам по такива неща!- каза Палма.
-Мисли си за нещо хубаво…- каза Алекс.- Занимавай си ума с нещо, не бива да мислиш постоянно, че всъщност падаме.
Вечерта напредваше, когато Алекс запали цигара, сипа си кафе и стана от пулта. От проверките не беше намерен опасен обект в близост до кораба. Спускането вървеше като по учебник. Аш и Палма все още бяха тук, а Ким се беше захванала да подрежда провизиите в складчето на каютата и хладилника. Каютите в този кораб, бяха със възможност за катапултиране и падане с парашути и малки ракетни двигатели. За оцеляването след това обаче, беше важно, как е заредена каютата с провизии и вода…
-Ще имаме ли дежурство тази нощ?- попита Палма.
-Да.- каза Алекс.- От полунощ до 4ч.
-Ще дремна, събудете ме след два часа!- каза Палма.
-Нямаш проблеми!- каза Алекс.
*
Бяха се приземили по някое време през нощта, на един от тукашните космодруми. Сутринта Алекс и Ким спаха до обед. Беше станало следобед вече, когато Алекс стана от сън. Той започна да се разсънва на чешмата с плискане на вода, изми си зъбите с паста и се избръсна. Когато погледна да види, какво става из кораба, разбра, че всичко е нормално. Четирима души бяха излязли навън, а от останалите някои спяха. Когато по- късно Алекс запали цигара и седна на кафе, той прегледа новините от мостика и от командира на кораба- Йон. Предвиждаше се в близките часове Йон да се срещне с родителите на двамата извънземни хлапаци, които искаха да пътуват с кораба на земляните. Родителите бяха дали разрешението си за това, но Йон искаше да говори с тях, във връзка с разучаването на бита на тукашните хора и особеностите на техния свят. Срещата щеше да се проведе на борда на кораба в близките часове.
По някое време беше станала от сън и Ким. Двамата закусиха по топла пица и се заеха с делата си, по компютрите. На мостика дежуреха Браун и Джейн, които се чуваха по общия радиоканал. Обикновено в него беше включен целия екипаж, по всяко време. Така екипажа беше едно цяло и добре осведомен за ставащото из кораба и наоколо, както и как върви евентуалния полет, когато се лети. Тъкмо Алекс и Ким мислеха да излязат из кораба, когато пристигнаха Аш и Палма при тях.
-Наспахте ли се, хора?- усмихна се Палма.
-Доста добре се наспахме!- каза Алекс.- А вие?
-Такъв здрав сън му чукнахме, че сигурно ще сме будни цялата идваща нощ.- каза Палма.
-Да седнем!- каза Алекс.- Джин или нещо друго?
-Ние ще бъдем на пепси.- каза Аш, а Ким извади бутилки с пепси и четиримата седнаха около масата, загледани в екрана на стената, където течеше всякаква важна и полезна информация за целия екипаж на кораба. От тонколоните звучеше общия радиоканал. В момента Йон даваше инструкции на Браун и Джейн, във връзка с излизанията на хора от екипажа, навън. Както винаги излизанията извън кораба, на чужда планета биваха отчасти опасни. По правилник трябваше да се излиза с пълен комплект оборудване- оръжие, шлем, раница. Така се повишаваше вероятността да се оцелява при непредвидени условия извън кораба. В раниците си вскички носеха неща по списък, важни за оцеляване при сложни условия.

(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №41, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №41, Valeri Kolev.

Три дена по- късно бойният, космически кораб на земляните от Агенцията AFJ, "Crossfire", наближаваше планетата Orixon 37. Беше към края на бордовия следобед, когато Алекс и Ким си бяха в каютата, на сладки приказки със Аш и Палма. Те отпиваха джин с тоник наредени около масата и със извадени там портативни компютри, докато следяха полета на кораба и радиоефира наоколо. Алекс запали цигара и се изправи до люка, за да погледа навън и към близката вече планета.
-Знаем ли нещо за тази планета?- попита Палма.
-Съвсем малко.- каза Аш.- Само, че е населена и имаме контакт с местните хора, от преди пет години. Тогавашната експедиция е предала оскъдна информация за планетата. Разполагаме със снимки на някои от тукашните раси, но най- общо казано, това са същества подобни на земните лисици.
-Според Йон, трябва да я огледаме и да разузнаем, какво има по нея.- каза Алекс.
-Това ни е работата, всъщност.- каза Ким.
-Имаме ли нещо из радиоефира?- попита Алекс.
-Да.- каза Аш.- Имаме няколко канала, по които тече информация от планетата. Единият е телевизионен. Преводът ни е добър. Ще ви разкажа по- късно за какво става дума…
Алекс отпи глътка джин, а по тялото му плъзна топла вълна. Рядко си позволяваше алкохол, въпреки, че тук не беше забранено дори по време на дежурство на мостика. Из кораба все още спяха десет души, беше тихо и спокойно. В очакване на инструкции от командира на кораба- Йон, дежурните водеха кораба към планетата, като скоро щеше да се достигне орбитално разстояние до нея.
Вечерта беше настъпила, когато кораба се стабилизира на орбитална височина, за да обиколи малко над планетата, за сканиране и първоначално наблюдение. Алекс и другите все още бяха заедно в неговата каюта, заети да помагат на дежурните от мостика. Не се очакваха вражески прояви на местните, но както винаги, земляните искаха да се застраховат срещу проблеми, като пристъпят внимателно към планетата Orixon 37.
По някое време по радиото се обади някакво извънземно. Преводът беше такъв:
-Хей, страшен кораб имате! Май не сте от на близо?
-Това е боен кораб, момче!- обади се Йон от мостика.- А ти къде се намираш?
-На 7 км. от вас съм, в орбитата! Викат ми Джи…
-Това да не би да е малката совалка, оцветена в жълто и червено?- попита Йон.
-И синичко имам по совалката си!- каза Джи.
-Какво да направим за тебе, Джи?- попита Йон.
-Отказаха ми двигателите, ще можете ли да ме вземете на буксир до междинната станция? - каза Джи- Тя е наблизо, също в орбита, но по- висока.
-Ние не отиваме към междинната станция, но ще ти помогнем за двигателите ти!- каза Йон.
-О, благодаря! Трогнат съм!- каза Джи.- Моите хора ще ме потърсят чак след десет дни, а без двигатели ще се наложи да гладувам… С мене има и едно момиче- Пси…
-Спокойно, Джи!- каза Йон.- Вече пътуваме към тебе! И внимателно с момичето!
-Ха ха ха…
*
Земляните скоро взеха повредената совалка в един от хамбарите на кораба, където щяха да поработят по нейните двигатели. Извънземното се оказа хлапак от лисичо- хуманоиден произход. Момичето с него беше от същата раса. Йон, Алекс и Аш го посрещнаха в хамбара.
-Претоварих двигателите, да му се невиди!- каза Джи.- И те отказаха тотално…
-Да не би да си малолетен, момче?- попита Йон.
-Не. Голям съм вече!- каза Джи- Това е собствената ми мини- совалка…
-Да огледаме двигателите!- каза Йон, а Джи и неговата приятелка- Пси се навъртаха наоколо с ококорени очи. Бяха виждали кораби, но това тук беше някак си много далечно и чуждо за тях. -Да идем да вечеряме!- каза Йон.- После ще видим двигателите по- подробно, според скенера имате изключил клапан- защита и гръмнал процесор…
-Нищо не разбираме от двигатели, да му се невиди, ама!...- каза Джи.
*
Наближаваше полунощ, когато Алекс и Ким поеха дежурство на мостика на кораба. На орбитална височина кораба обикаляше планетата със около 200 км/ч. В един от хамбарите, Йон, Браун и Джейн ремонтираха мини- совалката на извънземния хлапак Джи. Той и приятелката му- Пси се мотаеха наоколо, жадни за нови знания. Повредата беше малка и лесно отстранима. Поради малки различия в стандартите при изработката на различните джаджи по двигателите в сравнение със земните, повредата щеше да изисква поне два- три часа време, за да бъде отстранена. Междувременно Джи и Пси превзеха целия кораб. Огромно впечатление на хлапаците направи бордовата оранжерия и басейна до нея. Те влязоха да поплуват, а сетне доволни и сити от вечерята заспаха на тревата под едно бананово, бързорастящо дърво.
Алекс си беше заредил термоса с прясно кафе, беше запалил цигара и наблюдаваше замислен екраните пред себе си. До него и Ким бяха двата робота, които пилотираха кораба. Наоколо нямаше почти никакви обекти, а по радиото звучеше предаване от планетата, което беше предимно музикално, а също трябваше да ориентира прииждащите туристи, какво могат да правят и какво не могат да правят на тази планета. Докато пушеше цигарата, Алекс умуваше предимно за тази планета, опитвайки се да разбере нейните особености, бит и култура. Не, че те бяха кой знае колко по- различни от други планети, вече изучавани от Агенцията, но все пак си имаше и особености.
*
На другия ден мини- совалката на Джи и Пси беше готова, но те най- неочаквано заявиха, че искат да останат на борда на кораба. Йон се видя в чудо, как двама хлапаци, ще искат да останат на борда. Въпреки разпитите, които им наложи, и разговора с техните родители, стана ясно, че въпреки всичко остават на борда на кораба.
Към края на следобеда кораба продължаваше полета си с около 200 км/ч. на орбитална височина около планетата. Надолу вилнееше силна буря, но това нямаше никакво значение за земляните. Алекс и Ким бяха в каютата си и се занимаваха с обичайните си дела. Той следеше екрана пред себе си, за приближаващи опасности, а Ким подреждаше каютата и спретваше разни вкусни неща за вечеря, на която тук щяха да бъдат също Джи и Пси, както и Аш и Палма. Джи и Пси се намираха под опеката на Аш, докато посвикнат с кораба. Вече имаха разрешение да продължават със земляните и не се знаеше колко време ще останат на кораба. Мини- совалката им си стоеше в един от хамбарите, напълно изправна и готова за полет. Алекс въздъхна и си зареди термоса с кафе и запали цигара, изправяйки се до люка на каютата. Под кораба продължаваше да вилнее мощна буря, но кораба се намираше доста по- високо.
По някое време на входа се появиха Аш, Палма и двамата извънземни гости- Джи и Пси. Алекс им отвори, леко притеснен, хлапаците все още се намираха във еуфория, че са на някакъв чужд, боен кораб и им предстои вълнуващо пътешествие. Вече бяха инструктирани, че тук не се разхожда, където ти скимне и не се натискат никакви бутони. Необичайната ситуация постепенно влизаше в релси.
-Деца!- каза Ким.- Сега ще похапнем, а сетне ще ви покажем един симулатор. Знаем, че ще ви бъде много интересен, но това не е детска игра, а боен симулатор. Така, че внимателно!
-Хей, ама ние сме внимателни…- каза Джи.- Разбрахме вече, че тук не се разхожда където ти скимне и, че не се натискат разни бутони, ама в никакъв случай…
-Потепенно ще се разберем!- каза Аш.- Щом вече имате разрешение, остава да бъдете обучени от нас.
Вечерта започваше, когато шестимата се заеха с вечерята си. Из кораба всичко беше споконо.

(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №40, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №40, Valeri Kolev.

Няколко дни по- късно, в един бордови следобед Алекс и Ким си седяха в каютата, той се занимаваше на пулта, а тя приготвяше хапването за вечерта. Бойният кораб "Crossfire" продължаваше полета си към звездата Orixon 4. В тези часове на мостика бяха дежурни Бронк и Шон. Бронк беше една извънземна красавица- игуанка. Тя беше напуснала родната си планета в търсене на приключения и така беше попаднала в Агенцията AFJ, на която служеше екипажа на този кораб. Шон беше от смесен брак на извънземна майка и баща от Земята. У него се съчетаваха най- добрите неща от две цивилизации. Из кораба беше тихо и спокойно. Спяха 10 души, а останалите почиваха. Командирът на кораба- Йон, който беше от расата "зелени човечета", по това време ремонтираше един от пултовете.
Алекс си зареди термоса с кафе и запали цигара, изправяйки се пред люка и се загледа нататък към звездите. Мисията продължаваше след неприятностите с пасарите, така наречените "Ловци на роби". За щастие премеждието завърши благополучно, а сега всички се стягаха за продължаването на мисията.
Вечерта беше започнала, когато Алекс седеше зад пулта в каютата си и отпиваше кафе. Ким беше отишла с два робота да зареди от складовете провизии за каютата и за джета, който ползваха обикновено. Хамбара на джетовете се намираше точно под каютите на екипажа, за да се стига по лесно по джетовете при евакуация. Алекс въздъхна тежко и запали цигара. Този ден се чувстваше странно и не беше в добро настроение, мъчеха го болежките му, както понякога се случваше. На екрана пред него се виждаха звездните карти на зоната, през която прелитаха. Леко безпокойство му напомни, че наблизо няма почти никаква твърдина, където може да се поспре. Всъщност най- близкия обект се намираше на два часа път и беше малка група астероиди, които бавно се рееха из космоса, прелитайки с малка скорост по посока на звездата Orixon 4. Тъй като в открития космос всяка спирка беше добре дошла, Йон нареди да се доближат астероидите, за да се огледат и край тях да се пренощува.
Скоро Ким и двата робота се върнаха с количка пълна с кашони провизии, а някои неща носеха роботите. Като цяло екипажа се стягаше да дълъг път до планетата Orixon 73, която беше целта на мисията. Там трябваше да се разузнава и проучи всичко възможно. Докато двамата подреждаха провизиите по шкафовете и хладилника, роботите се прибраха в своя ъгъл и се изключиха. Роботите из този кораб бяха предимно бойни, но добре се справяха и с други задачи.
По някое време се появиха Аш и Палма. Алекс им отвори входа и кимна:
-Как сте?
-Умираме от скука.- каза Палма.- Почти всички спят.
-Когато съберем още хора в екипажа си няма да има такива проблеми.- каза Алекс.
-Ходили сте за провизии?- каза Палма.- Добра идея. В най- скоро време ще се запасим и ние.
-Май ще дежурим заедно тази нощ…- каза Аш.- Йон е подсилил дежурствата.
-Да.- каза Алекс.- От полунощ сме заедно на мостика.
-Имаме доста време до тогава.- каза Аш.
-Тъкмо ще пийнем по чаша джин!- каза Алекс.
-Начумерен си днес…- каза Палма.
-Болежките ми ме нападнаха отново.- каза Алекс.- Имам травми от дете, а и по- късно бях много буен и все се удрях някъде…
-Взе ли си аналгин, срещу болките?- попита Палма.
-Да.- каза Алекс, а Ким вече беше извадила бутилки джин с тоник.
-Наздраве!- кимна тя.
-Наздраве!
*
Астероидите се оказаха обитаеми. Това показаха резултатите от сканирането. Земляните доближиха бавно и внимателно, за да огледат по- подробно. Алекс запали цигара и се изправи до люка на каютата, за да погледне пряко астероидите. Аш и Палма бяха отишли да си починат, а Ким подреждаше каютата. Скоро Йон се свърза с извънземните от астероидите по радиото. Оказа се, че това е научно- експериментална станция. Йон беше достатъчно тактичен да им предложи да се запознаят и поиска някъде да приземят кораба си. Това им беше разрешено. Скачиха се на един от астероидите и забиха в скалите пилони, за по- голяма устойчивост. Браун, Джейн, Никита и Хенсън бяха изпратени да общуват с тукашните извънземни. Четиримата скоро отлетяха с джет. Носеха със себе си и раниците, защото на чуждо място нищо не се знаеше. Останалите земляни наблюдаваха какво се случва директно от камерите, които четиримата носеха, поставени по шлемовете и униформите им. Браун и неговите хора бяха приети в базата на учените само след половин час. Алекс пушеше седнал зад пулта в каютата си, а Ким беше до него. Те наблюдаваха срещата на четиримата си колеги със извънземните учени. Оказваше се, че тяхната планета е наблизо, а това е базата им за лабораторни изследвания, включително и астрономия. Браун и останалите не стояха дълго при извънземните. След няколко разговора се сбогуваха с новите приятели на земляните и се върнаха обратно с джета си. Разбира се разговорите продължиха по- късно и за още няколко часа, но ги водеше Йон от мостика. Бяха разменени данни за тяхната планета, както и за условията там, а Йон им предложи военно сътрудничество, но на това щеше да му бъде отговорено по- късно, след допитване до планетата.
Алекс, Ким, Аш и Палма започнаха дежурството си на мостика малко по- рано. Корабът щеше да пренощува тук, на този астероид. Докато траеше престоя тук, земляните имаха задачи, да се изчисляват траектории, да се проверяват системите из кораба и т.н. С това се заеха дежурните от мостика, а останалите все още си почиваха, преди да спят. Буден щеше да остане и Йон, който почиваше за по един час от време на време и отново ставаше на крак. Алекс си зареди термоса с кафе и се настани удобно зад пулта. Трябваше да свърши много задачи и той започна от контрола на околното пространство. Предстояха им поне четири часа на мостика и той искаше да си уплътни добре времето, за да не скучае или да му се додреме.
*
Земляните останаха на астероида и на другия ден, заради започналите раговори с извънземните учени и обмена на високи технологии със тях. Разговорите водеше Йон, а му помагаха Браун и Джейн. Общо взето имаше какво да се научи от тези хора и земляните нямаше да изтърват този шанс. Беше вече следобед, когато Алекс се избръсна и си взе душ, а стене се стегна в чиста униформа и провери всички джаджи из джобовете, както и в раницата си. Беше готов за подвизи, но то пък сега нямаше да има подвизи. Ким тъкмо приготвяше нещо вкусно за хапване вечерта, макар, че още беше рано. Из кораба беше тихо и спокойно, а половината хора от екипажа спяха в тези часове. По някое време при Алекс пристигнаха Аш и Палма. Те не бяха много весели. Алекс им кимна да заповядат около масата.
-Поспахте ли добре?- попита той.
-Всъщност се наспахме.- каза Палма.- Довечера пак сме заедно на дежурство четиримата.
-Да.- каза Алекс.- Все още не се знае кога ще напуснем астероидите. Йон не казва нищо по този въпрос, вероятно няма да е скоро. Та ще дремем пак цялата нощ…
-Има ли гладни?- попита Ким от кухненския блок.- Хапването е вече готово!
-Не. Ние скоро закусихме.- каза Палма, а Алекс кимна отрицателно с глава.
Следобедът течеше бавно и мудно. Четиримата бяха замълчали, когато Алекс пусна на екрана преглед на получените от извънземните научно- технически знания. Близо два часа разглеждаха тази информация, търсейки нещо интересно. В общи линии имаше над десет нови неща, които щяха да влязат в употреба по корабите на Агенцията AFJ в най- скоро време. На борда на кораба имаше достатъчно ресурси, за да се приложат няколко от тези технологии още в близките дни, макар и само експериментално.

(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №39, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №39, Valeri Kolev.

Алекс, Ким, Палма и Аш бяха в един джет, който още от обяда бяха приземили на десетина километра от лагера за роби на пасарите. На тях се падаше задачата да наблюдават лагера от хълма, където се намираха. Джета беше маскиран с маскировъчно платно и допълнително с храсти и изкуствен сняг, за да не се забелязва и откроява от гледката наоколо. Вечерта беше настъпила скоро. Алекс пушеше цигара и отпиваше кафе. Такива постове за наблюдение имаха общо три, около лагера, а кораба беше приземен на 50 км. от лагера и добре маскиран. Плановете за спасителната операция бяха съгласувани с тукашните военни, но не се получаваше същото, поне до момента. Усещането, че всичко може лесно да се обърка и да излезе от контрол, витаеше наоколо. Алекс въздъхна и попита Аш, който в момента наблюдаваше лагера:
-Разбра ли се нещо ново? Там ли са нашите хора?
-Не знам още. - каза Аш- От снощи сме тук, а из лагера- никакво движение. Нали всъщност робите разбиват скали в рудника?
-Да.- каза Алекс- Разбиват скали в рудника.
-Може би сменят хората за рудника на едно цяло денонощие.- каза Аш.- Тук някъде имат и транспорт. Трябва да го открием, къде се намира.
-Ако се приближим, може да разберем повече, но в този сняг лесно ще се издадем и ще провалим всичко.- каза Алекс.- По- добре да не излизаме навън за сега.
-През нощта снега замръзва и ще можем да се движим по него, без да оставяме следи!- каза Аш.
-Прав си.- каза Алекс.- Нека оставим излизането навън за късната доба.
-Колко време издържаш без сън, Алекс?- попита Аш.
-Към 160 часа, но не ти го препоръчвам!- каза Алекс.- А ти?
-Стигал съм до 83 часа.- каза Аш.- Трябва да стоим будни до края на операцията! Будни и нащрек!
-Не се притеснявай, четирима сме, ще спим по малко все пак.- каза Алекс.
-Момчета, има ли гладни?- попита Палма.
Никой не отговори, а тя взе един шоколад от шкафа за провизии и се зае с него. Ким прослушваше радиоефира, беше вероятно тук да уловят сигнал от лагера за роби. За момента сигнал от лагера не беше прихванат. Аш поддържаше връзка с останалите командоси и кораба, чрез написани йероглифи по екрана. За момента всичко биваше спокойно, а Йон искаше да се изчака. Трябваше да знаят къде са отвлечените им колеги, преди да тръгнат да ги прибират.
*
Беше следобеда на другия ден, когато от единия пост на земляните, разположени около лагера за роби, се получи съобщение, че към лагера пристигат пет автобуса с по 100 човека- роби. Те пристигаха от рудника, вероятно за да сменят робите в рудника със следваща смяна. Земялните смятаха, че това се прави на няколко дена. В джета със Алекс се бяха залепили по екраните и биноклите и наблюдаваха лагера. Скоро щяха да видят робите един по един и да разберат дали тук са четиримата техни колеги, които бяха отвлечени от пасарите одеве. Не биваше да се изтърва от поглед нито за секунда лагера и земляните внимаваха за това. Алекс запали цигара, докато наблюдаваше. Ким, Аш и Палма също наблюдаваха, леко развълнувани- видеха ли колегите си в лагера, то скоро щяха да ги приберат със себе си. Скоро петте автобуса влязоха в лагера и спряха, а робите започнаха да излизат от тях. Имаше добра видимост и земляните, които наблюдаваха, включително и на борда на кораба, тръпнеха в очакване да видят своите четирима отвлечени колеги. Докато всичките 500 души слязат навън от автобусите, щеше да мине доста време.
Няколко часа по- късно в края на следобеда земляните бяха наградени за търпението си- от автобусите излязоха и техните отвлечени, четирима колеги. Още бяха със униформите си и със шлемовете си, но не носеха оръжие и раници, явно прибрани от пасарите. Това беше момента да се действа и земляните атакуваха от всички страни със три джета, а кораба стреляше по пасарите от 300 м. височина. Отвлечените четирима колеги на земляните скоро бяха прибрани в джета на Алекс. Изтеглянето на трите джета и кораба от зоната на лагера за роби стана веднага след това, лесно и без проблеми. От тук нататък тукашните военни от хуманоидите, населяващи тази планета, атакуваха тотално лагера, но това вече не беше работа на земляните, които скоро бяха надалеко от там. Джетовете се прибраха в кораба, а той силово набираше височина с добре засилена мощност на двигателите.
*
В началото на вечерта кораба "Crossfire" напускаше орбитата на планетата. Отново целия сегашен екипаж на кораба беше в пълен състав от 22 души. Беше време за празнуване, но в рамките на благоразумието. Алекс въздъхна и се изправи до люка в каютата си, запали цигара и погледна навън, а Ким тъкмо спретваше закуска за двамата. Нещата се бяха оправили напълно и то неочаквано лесно, но не биваше винаги да се разчита само на добър късмет, това можеше да подведе командосите при следващи мисии. След като закусиха Алекс и Ким поканиха Аш и Палма в каютата си на чаша джин с тоник. Из кораба се празнуваше, но умерено, впредвид, че се намираха в полет и както винаги трябваше да се внимава. Аш и Палма скоро дойдоха. Разположиха се всички около масата и се заеха с джина си.
-Приключихме случая си, най- сетне!- каза Палма.
-Да. Всичко се нареди добре.- каза Ким.
-В бъдеще трябва много да внимаваме, като излизаме извън кораба.- каза Палма.- Това може да ни донесе какви ли не беди!
-Бедите няма да ни се разминат- намираме се на далечна мисия.- каза Аш- Нищо не ни е гаранитирано нататък.
-Да вземем да се стягаме, че какво ли ни чака напред!- каза Алекс.
-То повече няма какво да стягаме!- каза Палма.- Достатъчно сме стегнати!
Вечерта течеше нормално, а всички из кораба бяха в добро настроение и доволни от приключването на белята, която им се беше стоварила на главите. Йон отпусна свободно време на целия екипаж до полунощ, когато започваха дежурствата от по двама души на мостика. В каютата на Алекс, бяха все още четиримата и се черпеха с джин и тоник, на сладки приказки и лека музика. По това време корабът летеше нататък по плана на мисията към звездата Orixon 4. Пилотите, два бойни робота заобикаляха всичко по пътя, за по- голяма безопасност. Не се допускаха никакви летящи обекти на по- малко от 4 часа път от кораба. Двамата извънземни Пон и Ноа все още бяха на борда. Те бяха решили да предадат на земляните своите знания, но и да научат от земляните подробности за Земята, нейната наука и техника. С тях двамата на борда вече бяха 24 души.
Вечерта напредваше, когато Алекс, Ким, Аш и Палма прескочиха до мостика, за да видят какво има там. На мостика беше спокойно. Освен двата робота и командира Йон, дежуреха Браун И джейн. Алекс и Ким имаха дежурство тук от полунощ до 3 ч., а Аш и Палма нямаха скорошно дежурство. Четиримата постояха половин час на мостика, докато Йон ги инструктираше за дежурството от 24ч. до 3 ч.

(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №38, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №38, Valeri Kolev.

Няколко дена по- късно в един следобед Алекс беше в тъжно настроение, но не знаеше защо. Корабът висеше в орбита над океана, а наблизо висеше кораб на военните хуманоиди. Зоната се охраняваше от тях, като стратегическа. Алекс беше в каютата им, а Ким спеше. Из кораба беше тихо и спокойно, а на мостика дежуреха Манхатън и Йоанна. Алекс въздъхна тежко и запали цигара. Нещо му се изплъзваше от мисълта и той незнаеше какво точно, а лошото настроение витаеше из целия кораб. Той се изправи пред люка и погледна надолу към хоризонта. Някъде под кораба вилнееше силна буря. Пиркс, Нортън, Соня и Роксана бяха четиримата отвлечени техни колеги, от пасарите. Алекс често мислеше за тях, как ли са в момента, дали се справят с робския живот, макар и временно, докато бъдат освободени.
Вечерта беше започнала, когато Алекс и Ким се разхождаха из кораба. И двамата бяха в лошо настроение, както забелязаха май из кораба със всички беше така. На мостика бяха Йон, Шон и Бронк. Алекс и Ким влязоха и се разположиха зад компютрите си, за да се заемат с работа. Проекта за спасителни операции, независимо в кой лагер се намират четиримата им колеги, трябваше да е готов до сутринта. Алекс си зареди термоса с кафе и запали цигара. Работата по плановете щеше да отнеме известно време. Лошото настроение не му даваше мира. Подтиснат и почти отчаян от начина на живот из космоса и в този кораб конкретно, той се чувстваше разколебан изобщо за тази си служба. Службата съответно биваше под въпрос в тези тежки часове на отчаяние, което го завладяваше. Разбира се той не показваше пред другите своите усещания, нито го издаваше по някакъв начин. Подобно нещо би разколебало всички тук.
Вечерта напредваше, когато Алекс изчакваше резултатите за плановете, които компютрите обработваха в момента. Той кимна на Ким и каза:
-Ще се поразтъпча! Ела с мен, ако искаш!
-Не. Сега съм заета!- каза тя, а той тръгна към изхода от мостика.
Из кораба беше тихо и спокойно. Алекс премина през няколко коридора и асансьора до най- ниското ниво на кораба и се доближи до един люк. Под кораба в бледозелено светеше планетата, а над нея силна буря и облачност. Някъде там се намираха четиримата им отвлечени колеги. Някъде там остана и онази пещера, където живяха известно време той и неговите най- големи приятели, след като джета им беше ударен и свален. Спомена за пещерата го изпълни с носталгия. Макар и затиснати от люта зима, те прекараха в онази пещера незабравими дни и нощи.
-Хубава гледка!- чу глас зад себе си Алекс, това беше инструктора Флу.
-Не знам дали е хубава, ама тази планета ни носи много неприятности!- каза Алекс.
-Спокойно, Алекс!- потупа го Флу по рамото- Скоро ще измъкнем нашите хора от лагера и ще се махаме от тук!
-Вече нямам търпение!- каза Алекс.
-А ще ти трябва, Алекс!- каза Флу- Ние още събираме екипажа си, предстоят ни много мисии, повечето на далеко и рисковани!...
-Май съм започнал да се колебая за всичко това!- каза Алекс.- Не съм много наясно, какво съм подписал, та да съм някому задълежен, да бъда на този кораб!
-Опомни се, Алекс!- каза Флу.- Постепенно ще си спомниш всичко и също- какво би загубил, ако откажеш тази служба! Агенцията AFJ ни помага, където и когато да се родим, Алекс! Искат ни само два последователни живота да им служим, а сетне сме подсигурени с живота си, с заплатите си, надалеко във Вечността!
-Знам!- каза Алекс.- Видях това в архивите на кораба, спомних си много неща, но полза никаква сега, когато съм разколебан!
-Ще ти мине, Алекс!- каза Флу- На всеки могат да се случат лоши времена! Не прахосвай времето си в този си живот! Не се отказвай от тази служба, за да бъдеш подсигурен с подходящи животи и финансиране, далеко във Вечността!
Флу кимна, потупа още веднъж Алекс по рамото и се скри в един асансьор, а Алекс останал сам запали цигара и тръгна из коридора, обратно към мостика.
*
Полунощ наближаваше, когато Алекс и Ким се прибраха в каютата си за да отдъхнат преди дежурството си от 3ч. до 6ч. в малките часове на нощта. Алекс все още беше тъжен и разколебан. Под въпрос поставяше изобщо службата си във Агенцията. Той не сподели с Ким и другите си колеги, а остави да поулегнат нещата, преди да вземе решение. Но въпреки всичко по някое време Алекс се оживи, изкъпа се и облече чиста униформа, стегна джаджите по нея, всяка от тях с няколко приложения при битки и отбрана, както и при оцеляване при сложни обстоятелства. Подреди и попълни нещата си в раницата, провери си всичкия личен багаж, а той не беше много. По- късно зареди термоса си с кафе и запали цигара. Ким забеляза неочаквания прилив на оптимизъм и се зае да подрежда и чисти из каютата. Дойде време и за среднощна закуска…
*
Алекс и Ким спяха до следобеда. Беше началото на вечерта на другия ден, когато Алекс излезе от симулатора, където тренира водене на битки с джетове. Беше се поизморил, но доволен от тренировките. Той си взе душ, преоблече се отново и се изправи до люка на каютата. Това беше поредната вечер в орбита около Orixon 19. Ким подреждаше каютата и се занимаваше с прането, докато той запали цигара, зареди си кафе в термоса и се разположи зад компютрите, отново да поработи. Беше леко тъжен и тази вечер, но отчаянието беше позабравил. Не мислеше и за отказване от тази служба, но само до следващия път, когато бъдеше разколебан.
Някъде по това време пристигна новината, че тукашните военни, хуманоидите, са намерили четиримата отвлечени земляни. Вече се знаеше в кой лагер за роби се намират те. В момента Йон уточняваше как точно ще се проведе спасителната операция за освобождаването им. Алекс се включи в разговорите за да има точна иформация, като автор на плановете за спасителните операции. Разговорите продължиха близо час. Решено беше земляните да участват в спасителните действия за своите отвлечени колеги, като за целта кораба "Crossfire" поемаше курс към близкия континент. Именно там се намираше въпросния лагер за роби на пасарите. Като мярка за безопасност със земния кораб тръгна и един боен кораб на хуманоидите. Междувременно тяхната освободителна война срещу пасарите беше започнала.
По някое време пристигнаха и плановете на лагера. Тук Алекс имаше думата да свърже готовите планове с конкретните обстоятелства и чертежи на лагера. Това му отне половин час. Той изпрати плановете си на мостика, а Йон започна инструктаж за спасителната операция, синхронизирайки всички подробности със хуманоидите. Някъде около полунощ, корабите щяха да са над лагера и сетне започваше спасителната операция, съвместно между земляните и хуманоидите.
Вечерта напредваше, а командосите от кораба "Crossfire" почиваха и събираха сили за операцията. Всички машини бяха готови за действия. Очакваше се само да пристигнат над лагера за роби. Алекс също се готвеше за операцията. Той и Ким щяха да дават инструкции в реално време по радиото, на своите колеги, които щяха да слязат долу в лагера със джетове. Самия кораб оставаше в небето, за да помага с оръдията си. В оставащото време, а това бяха към три часа, Алекс пушеше цигара, пийваше кафе и разглеждаше плановете. Всяка подробност забелязана предварително, можеше да е важна по време на операцията, затова той разглеждаше внимателно.
"Crossfire" летеше със около 700 км/ч. към целта си. Току- що се започваше и намаляване на височината. Над зоната на лагера тази височина трябваше да спадне до 300 м.

(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №37, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №37, Valeri Kolev.

След една с нищо не запомняща се сутрин, в началото на следобеда шестимата бяха в пещерата около огъня. Алекс пиеше кафе и пушеше цигара. Само преди часове бяха успели да свържат кораба си с тукашните военни по радиото. Земляните и тукашните военни щяха да контактуват и да си помагат. Съвсем скоро кораби на местните щяха да се включат във водените битки, около кораба на земляните. Това беше неочаквана помощ и командира на "Crossfire"- Йон, остана доволен и похвали Алекс и малката групичка с него, за направеното. В пещерата беше уютно и не много студено. Алекс подсили огъня и въздъхна, ставайки да се разтъпче из пещерата. Бяха се умълчали всички, след като похапнаха, по- рано и чуха новините от земляните и местните военни. Освободителната война на местните назряваше и щеше скоро да започне, буквално до броени дни.
Пон и Ноа тъкмо се бяха завърнали в пещерата от лов, носейки див, извънземен глиган. Те го стовариха на земята, за да се измият и стоплят на огъня. Алекс запали цигара, взе си кафе и стана да се разтъпче из пещерата. Аш и Палма спяха в постелите си до стената на пещерата, и близо до огъня, а Ким готвеше нещо вкусно за похапване тази вечер и през нощта. Алекс се беше замислил дълбоко по бъдещите събития, които се очакваха, а най- вече- скорошното им прибиране на кораба "Crossfire". Тук в пещерата нищо не им липсваше, но все пак бяха на чужда планета, със предстояща освободителна война.
По- късно прихванаха отново новини от кораба и от тукашните военни. Нещата вървяха добре, в близките дни от техния кораб щеше да пристигне десет- местен джет, който да ги вземе, както и наличната храна със складовата капсула. Както се разбраха, те щяха да вземат и двамата извънземни, по тяхно желание. Още не се знаеше дали Пон и Ноа, ще станат членове на екипажа на земния кораб и дали ще се включат в бъдещите мисии, но това щеше да се уточнява в последствие.
*
Денят течеше някак си мудно и бавно. Около пещерата биваше пусто, с изключение на някои диви извънземни животни, които търсеха по- топло местенце, бяха излезли и зверове на лов. За момента четиримата земляни и двамата извънземни бяха в безопасност. От военните разбраха, че най- близкия лагер на пасарите е на 300 км. от тази пещера, а най- близкото село е на 70 км. Това беше ценна информация за малката групичка в пещерата. В краен случай, ако нещата много се объркаха, биха могли да търсят това село, за помощ и подслон. Вече знаеха и точните му координати. Разбира се за сега нямаха нужда от друг подслон или някаква помощ. Единствено очакваха да дойдат да ги приберат оттук. От кораба казваха, че съвсем скоро ще направят тази операция. Щеше да пристигне десет- местен джет и да ги прибере обратно на борда на техния кораб- "Crossfire". В очакване на това шестимата се бяха събрали около огъня и мълчаха. Дивите извънземни кучета за впряга, който можеше да се използва при нужда, в момента спяха, добре нахранени. Не се знаеше, но със шейната и тези кучета, спокойно можеше да се отпътува до близкото село, като пътя щеше да отнеме няколко дено нощия в абсолютния мраз навън. Този вариант щеше да се използва само при необходимост.
*
Джетът изпратен от кораба "Crossfire" пристигна в началото на вечерта. С него бяха още два джета, които останаха да кръжат над пещерата, докато Алекс и другите там пренасяха багажите си и капсулата с провизии, на борда на джета. Забавиха се само двадесет минути, след което излетяха и започнаха да набират височина. Другите два джета го следваха като ескорт. Алекс не се стърпя и запали цигара. Този джет се водеше от Браун и Джейн. Само си кимнаха без много разговори, все още опасността от сблъсъци с пасарските изтребители беше голяма. С повишено внимание трите джета се издигаха в небесата на планетата Orixon 19.
-Кораба къде ще ни чака?- попита Алекс.
-В орбита, над океана.- каза Браун- Там почти нямаме контакт с пасарите. С местните военни тези дни свалихме два пасарски кораба и близо 17 изтребителя.
-Ще участваме ли във войната?- попита Алекс.
-Не.- каза Браун.- Прибираме си четиримата от лагера за роби и се махаме от тук.
*
Близо час по- късно трите джета пристигнаха на борда на кораба "Crossfire". Алекс, Ким, Аш и Палма бяха приветствани от командира Йон и останалите колеги от екипажа, за завръщането си на борда на кораба. И четиримата си отдъхнаха от напрежението натрупано извън кораба. Алекс запали цигара и си взе кафе. Предстоеше да се крият от пасарите и да направят план за измъкването на другите четирима, които останаха долу на планетата, като роби, след като бяха отвлечени. Корабът оставаше в орбита около планетата, и със малка скорост пълзеше към зоната защитена от местните военни. Пон и Ноа се заговориха с Йон, а той знаеше много неща и искаше да научи от тях още много нови.
Вечерта напредваше, когато Алекс и Ким си почиваха в каютата си. Лека носталгия по онази пещера и усещането за уют на борда на кораба, бяха сега техните усещания. Алекс се избръсна, изкъпа се и смени униформата с чиста, след което стегна всички джаджи из нея, както и из раницата си. Радваха се, че са в кораба отново, а тук се чувстваха като у дома си, то всъщност това им беше като дом за дълго време напред в бъдещето. Ким се зае да направи пици за вечерна закуска, а Алекс пусна музика и се изтегна в койката си. Усещането за лукс се оказа най- силното усещане тази вечер. В сравнение с условията, които имаха в онази пещера, то тук си беше направо лукс.
До полунощ оставаше малко време. "Crossfire" се движеше бавно из защитената зона от тукашните военни. В това време се преговаряше с тях, как да бъдат намерени и освободени четиримата земляни, намиращи се в робство в лагера за роби на пасарите. Хуманоидите предлагаха да ги потърсят със собствените си средства. Имаха достатъчно техни снимки и видео с тях, за да могат лесно да ги открият. Командирът на земния кораб- Йон се съгласи с предложението, след като в кораба се гласува на бързо. Разбира се пратеници на земляните щяха да бъдат наблизо, за да се намесят, ако живота и здравето на четиримата земляни бъде застрашено. Оставяйки отворена радиовръзката между земляните и хуманоидите се обсъждаше как да бъде проведена тази операция. Оказа се, че лагерите за роби не са само три, както мислеше хуманоида Пон. Лагерите бяха няколко десетки, а из тях поробени извънземни от десетина планети, наоколо. Началото на операцията беше насрочено за следващите дни, а междувременно земляните изпратиха на хуманоидите- военни три летящи камери- сонди, които те щяха да командват, докато търсят четиримата отвлечени земляни. Сондите щяха да бъдат на борда на боен кораб на хуманоидите след близо 30 часа.
Алекс запали цигара, отвори бутилка пепси и се настани зад компютрите си. Имаше дежурство с Ким на мостика от полунощ, а в оставащото време той изучаваше получените данни с координатите на пасарските лагери за роби. Тази вечер той се опитваше да състави планове за всеки един от лагерите, при положение, че именно там са четиримата им колеги. Компютрите лесно съставяха стратегии, а той избираше най- доброто от тях. Така скоро щеше да има готови планове, съобразени със всички възможни ситуации. Според него, плановете щяха да бъдат готови още на сутринта. Ким му помагаше, както винаги, тази вечер нещо разсеяна и умислена.
По някое време при тях дойдоха Аш и Палма. Имаше съвсем малко време до полунощ, а през това време те спретнаха една скромна вечеря за четиримата. Разбраха се да бъдат и четиримата дежурни на мостика от полунощ до 4 ч. сутринта.
(следва продължение)