ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №44, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №44, Valeri Kolev.

Беше следобеда на другия ден. Бойният, космически кораб "Crossfire" от Агенцията AFJ, със екипаж от 26 души ,сред които и няколко извънземни, летеше по посока на звездата Orixon 4. По това време спяха десет души, а останалите почиваха или помагаха на дежурните от мостика- Нортън и Соня. Алекс и Ким бяха в каютата си, той пушеше цигара и пиеше кафе, а тя шеташе наоколо. Алекс се занимаваше с обичайните си неща зад пулта, замислен за започналата тотална война срещу пасарите, в която вече участваха и земляните, както и Агенцията AFJ, в която служеше екипажа на този кораб. Най- общо казано тази Агенция извършваше разузнаване из космоса и специални мисии. Малцина бяха чували за тази агенция, не се знаеше и с колко кораба и личен състав разполагаше тя, обгърната от тайнственост.
По някое време Алекс беше излязъл из кораба на разходка. Не беше в добро настроение. Мисълта за битки с пасарите, му напомняше за истинската сериозност на положението. Вероятно животът тук на кораба щеше да става все по- напрегнат и тежък. Алекс не беше мекушав човек, освен това си имаше големия опит от миналия си живот, когато беше служил именно тук на същия този кораб, но неизбежната война, която беше започнала, му навяваше мрачно настроение. Из коридорите и асансьорите нямаше никого с изключение на роботите, които охраняваха кораба. Алекс зави към оранжерията и влезе в нея. Понякога той се усамотяваше тук, седнал на някоя пейка, под бързорастящите дръвчета. Тук беше приказно, малък рай, на борда на боен кораб, който е далече сред звездите. Алекс запали цигара и заби поглед в зеленината около себе си. Той не можеше да разбере от къде се взе това лошо настроение у него. Започването на войната срещу пасарите едва ли беше основателна причина за лошото настроение. Алекс беше войн, командос из между най- добрите, обучаван предимно, как се води война.
Към края на бордовия следобед Алекс и Ким се събраха отново със Аш и Палма в каютата си. По чаша джин с тоник, преди вечерята, щеше да им дойде добре. Вдигнаха наздравица и четиримата угрижени и навъсени, заради започващата война. Сякаш веселбата им беше само до тук, а сетне следваха тежки дни и нощи. Алекс въздъхна и запали цигара. Може би солидната заплата и добрата финансова осигуреност на кораба, това крепеше командосите преди всичко, толкова надалеко от Земята. Замислени за пасарите, тези триметрови, всеядни чудовища, командосите обмисляха бъдещето си внимателно. До някъде тяхната бойна единица беше свободна да избира мисиите си. Йон отговаряше за действията на екипажа и кораба единствено пред Главнокомандващия на AFJ. Но въпреки всички свободи, екипажа на "Crossfire" навлизаше в тежка фаза от историята си.
Вечерта започваше, а в каютата на Алекс беше топло и уютно. Джинът беше посгрял душите и телата им и те си бяха пуснали лека музика, замислени и мълчаливи, а Ким по това време стана от креслото си, за да приготви вечеря за четиримата. Щеше да бъде нещо оригинално и вкусно, затова тя отвори старите готварски рецепти и погледна с какво разполагат в кухнята си. Алекс запали цигара и се изправи до люка, за да погледне навън. Тази вечер, или през нощта щяха да наближат планетата Orixon 24. Нова спирка по пътя им, ново местенце, където щяха да надзърнат скоро.
*
Гласовете:
捕食者: "Този екземпляр се развива изключително бързо! Преместете го в сектор 177!"
悪い教師: "Да, той е близо да стигне до абсолютната Истина. Преместваме го."
捕食者: "Дайте му нова самоличност във AFJ! Той е Alex Maxell, нека бъде Buun Maxell!"
悪い教師: "Да го подлагаме ли на Изпитания?"
捕食者: "Дайте му време да свикне с новата си самоличност. Ще се спрем на него отново, по- късно!"
*
Лепкав сън, който му тежеше и измъчваше. Сънуваше някаква жена, млада жена, която плачеше. Искаше да се събуди принудително, но това не се получаваше. Както се гърчеше в койката той изведнъж цопна на пода и най- сетне се събуди, и то с силен вик. Целия беше потен. Отвори очи и се изправи от пода. Това място му беше добре познато, но в същото време, някак си чуждо. Стандартна каюта на кораб от Агенцията AFJ. Нещо не се връзваше май- той не си спомняше как е стигнал до тук. Огледа се за втора койка, но тя беше съвсем празна. "Какво става? Къде е тя?"- си каза, докато се гледаше в огледалото, мислейки за младата жена от съня си. Тя би трябвало да е тук сега, а зашо не беше тук? По стари навици се наплиска с вода на чешмата и пусна компютъра си. Това беше компютър на Буун Максуел. Това всъщност беше името му. "Какво става с мен?! Нищо не помня! Не се ли казвам Алекс?!"- помисли си той, но навсякъде по неговите неща беше надписано името: Буун, вероятно- неговото. Алекс изпъшка тежко и извади цигарите си от джоба, за да запали една. Прясно, горещо кафе вървеше идеално към цигарата му. Замислен и раздвоен се изправи пред люка и погледна навън. Това безспорно беше космически кораб, който беше приземен на някаква планета. Нищо друго не си спомняше Алекс сега.
В този момент в каютата влезе медицинска сестра. Тя се усмихна и каза:
-Буун! Вече сте по- добре! Трябва да ви бия една инжекция.
-Какво се е случило с мен? Как съм попаднал тук?- попита Алекс.
-Ударили сте си главата при кацане. Донесоха ви с частична загуба на памет. Това е боен кораб "Nissan". - каза сестрата, докато му слагаше инжекция.- Трябва да мине известно време, за да си възстановите паметта. Ако имате проблеми ни повикайте.
-Сестра!- викна Алекс след сестрата, когато тя тръгна да излиза.- Какво ще кажете за по едно кафе?
-Буун! -усмихна се сестрата.- Започвате да ми допадате! Ще си помисля по въпроса, а сега трябва да вървя, защото това е войната, войната срещу пасарите! Носят много ранени от всякъде…
Алекс остана загледан след нея, щом тя излезе. Загледан и дълбоко замислен…
"Дали съм женен?"- почуди се той, но тук нямаше следи от никаква жена.
*
На този кораб Алекс не познаваше почти никой. Хората тук също не го познаваха. Беше тръгнал из кораба, а това беше огромен кораб, който вероятно побираше хиляда души. Докато крачеше из асансьори и коридори, Алекс не забравяше онази млада жена от съня му. Той помнеше лицето й, а то му беше страшно познато. Сърцето му се разтупка от вълнение. "Не е чиста работата тук! Къде е тя?!".
*
(следва продължение)