ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №40, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №40, Valeri Kolev.

Няколко дни по- късно, в един бордови следобед Алекс и Ким си седяха в каютата, той се занимаваше на пулта, а тя приготвяше хапването за вечерта. Бойният кораб "Crossfire" продължаваше полета си към звездата Orixon 4. В тези часове на мостика бяха дежурни Бронк и Шон. Бронк беше една извънземна красавица- игуанка. Тя беше напуснала родната си планета в търсене на приключения и така беше попаднала в Агенцията AFJ, на която служеше екипажа на този кораб. Шон беше от смесен брак на извънземна майка и баща от Земята. У него се съчетаваха най- добрите неща от две цивилизации. Из кораба беше тихо и спокойно. Спяха 10 души, а останалите почиваха. Командирът на кораба- Йон, който беше от расата "зелени човечета", по това време ремонтираше един от пултовете.
Алекс си зареди термоса с кафе и запали цигара, изправяйки се пред люка и се загледа нататък към звездите. Мисията продължаваше след неприятностите с пасарите, така наречените "Ловци на роби". За щастие премеждието завърши благополучно, а сега всички се стягаха за продължаването на мисията.
Вечерта беше започнала, когато Алекс седеше зад пулта в каютата си и отпиваше кафе. Ким беше отишла с два робота да зареди от складовете провизии за каютата и за джета, който ползваха обикновено. Хамбара на джетовете се намираше точно под каютите на екипажа, за да се стига по лесно по джетовете при евакуация. Алекс въздъхна тежко и запали цигара. Този ден се чувстваше странно и не беше в добро настроение, мъчеха го болежките му, както понякога се случваше. На екрана пред него се виждаха звездните карти на зоната, през която прелитаха. Леко безпокойство му напомни, че наблизо няма почти никаква твърдина, където може да се поспре. Всъщност най- близкия обект се намираше на два часа път и беше малка група астероиди, които бавно се рееха из космоса, прелитайки с малка скорост по посока на звездата Orixon 4. Тъй като в открития космос всяка спирка беше добре дошла, Йон нареди да се доближат астероидите, за да се огледат и край тях да се пренощува.
Скоро Ким и двата робота се върнаха с количка пълна с кашони провизии, а някои неща носеха роботите. Като цяло екипажа се стягаше да дълъг път до планетата Orixon 73, която беше целта на мисията. Там трябваше да се разузнава и проучи всичко възможно. Докато двамата подреждаха провизиите по шкафовете и хладилника, роботите се прибраха в своя ъгъл и се изключиха. Роботите из този кораб бяха предимно бойни, но добре се справяха и с други задачи.
По някое време се появиха Аш и Палма. Алекс им отвори входа и кимна:
-Как сте?
-Умираме от скука.- каза Палма.- Почти всички спят.
-Когато съберем още хора в екипажа си няма да има такива проблеми.- каза Алекс.
-Ходили сте за провизии?- каза Палма.- Добра идея. В най- скоро време ще се запасим и ние.
-Май ще дежурим заедно тази нощ…- каза Аш.- Йон е подсилил дежурствата.
-Да.- каза Алекс.- От полунощ сме заедно на мостика.
-Имаме доста време до тогава.- каза Аш.
-Тъкмо ще пийнем по чаша джин!- каза Алекс.
-Начумерен си днес…- каза Палма.
-Болежките ми ме нападнаха отново.- каза Алекс.- Имам травми от дете, а и по- късно бях много буен и все се удрях някъде…
-Взе ли си аналгин, срещу болките?- попита Палма.
-Да.- каза Алекс, а Ким вече беше извадила бутилки джин с тоник.
-Наздраве!- кимна тя.
-Наздраве!
*
Астероидите се оказаха обитаеми. Това показаха резултатите от сканирането. Земляните доближиха бавно и внимателно, за да огледат по- подробно. Алекс запали цигара и се изправи до люка на каютата, за да погледне пряко астероидите. Аш и Палма бяха отишли да си починат, а Ким подреждаше каютата. Скоро Йон се свърза с извънземните от астероидите по радиото. Оказа се, че това е научно- експериментална станция. Йон беше достатъчно тактичен да им предложи да се запознаят и поиска някъде да приземят кораба си. Това им беше разрешено. Скачиха се на един от астероидите и забиха в скалите пилони, за по- голяма устойчивост. Браун, Джейн, Никита и Хенсън бяха изпратени да общуват с тукашните извънземни. Четиримата скоро отлетяха с джет. Носеха със себе си и раниците, защото на чуждо място нищо не се знаеше. Останалите земляни наблюдаваха какво се случва директно от камерите, които четиримата носеха, поставени по шлемовете и униформите им. Браун и неговите хора бяха приети в базата на учените само след половин час. Алекс пушеше седнал зад пулта в каютата си, а Ким беше до него. Те наблюдаваха срещата на четиримата си колеги със извънземните учени. Оказваше се, че тяхната планета е наблизо, а това е базата им за лабораторни изследвания, включително и астрономия. Браун и останалите не стояха дълго при извънземните. След няколко разговора се сбогуваха с новите приятели на земляните и се върнаха обратно с джета си. Разбира се разговорите продължиха по- късно и за още няколко часа, но ги водеше Йон от мостика. Бяха разменени данни за тяхната планета, както и за условията там, а Йон им предложи военно сътрудничество, но на това щеше да му бъде отговорено по- късно, след допитване до планетата.
Алекс, Ким, Аш и Палма започнаха дежурството си на мостика малко по- рано. Корабът щеше да пренощува тук, на този астероид. Докато траеше престоя тук, земляните имаха задачи, да се изчисляват траектории, да се проверяват системите из кораба и т.н. С това се заеха дежурните от мостика, а останалите все още си почиваха, преди да спят. Буден щеше да остане и Йон, който почиваше за по един час от време на време и отново ставаше на крак. Алекс си зареди термоса с кафе и се настани удобно зад пулта. Трябваше да свърши много задачи и той започна от контрола на околното пространство. Предстояха им поне четири часа на мостика и той искаше да си уплътни добре времето, за да не скучае или да му се додреме.
*
Земляните останаха на астероида и на другия ден, заради започналите раговори с извънземните учени и обмена на високи технологии със тях. Разговорите водеше Йон, а му помагаха Браун и Джейн. Общо взето имаше какво да се научи от тези хора и земляните нямаше да изтърват този шанс. Беше вече следобед, когато Алекс се избръсна и си взе душ, а стене се стегна в чиста униформа и провери всички джаджи из джобовете, както и в раницата си. Беше готов за подвизи, но то пък сега нямаше да има подвизи. Ким тъкмо приготвяше нещо вкусно за хапване вечерта, макар, че още беше рано. Из кораба беше тихо и спокойно, а половината хора от екипажа спяха в тези часове. По някое време при Алекс пристигнаха Аш и Палма. Те не бяха много весели. Алекс им кимна да заповядат около масата.
-Поспахте ли добре?- попита той.
-Всъщност се наспахме.- каза Палма.- Довечера пак сме заедно на дежурство четиримата.
-Да.- каза Алекс.- Все още не се знае кога ще напуснем астероидите. Йон не казва нищо по този въпрос, вероятно няма да е скоро. Та ще дремем пак цялата нощ…
-Има ли гладни?- попита Ким от кухненския блок.- Хапването е вече готово!
-Не. Ние скоро закусихме.- каза Палма, а Алекс кимна отрицателно с глава.
Следобедът течеше бавно и мудно. Четиримата бяха замълчали, когато Алекс пусна на екрана преглед на получените от извънземните научно- технически знания. Близо два часа разглеждаха тази информация, търсейки нещо интересно. В общи линии имаше над десет нови неща, които щяха да влязат в употреба по корабите на Агенцията AFJ в най- скоро време. На борда на кораба имаше достатъчно ресурси, за да се приложат няколко от тези технологии още в близките дни, макар и само експериментално.

(следва продължение)