ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. © 2015. Откъс № 38. роман от Valeri Kolev.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
© 2015. Откъс № 38. роман от Valeri Kolev.
1.
Няколко дни по- късно космическият кораб Nissan наближаваше град № 20 и базата на AFJ, наблизо до него. Оставаха няколко часа полет до пристигането там. Екипажът беше поизморен от патрулирането през изминалото време, а бяха будни 80 човека- дежурни. Алекс си беше взел кафе, той запали цигара от добре изсъхнал тютюн в бордовата оранжерия и погледна през люка в ляво от себе си. Nissan летеше над океана и бреговете на този континент. Надолу имаше облаци, а вятъра вилнееше около тях. В далечината изгряваше синята луна, докато Слънцето тук наближаваше залеза, след часове. Алекс се беше замислил, леко унесен и разсеян. До него седеше зад пулта и Палма, която хапваше пица със пепси и наблюдаваше как върви полета. По- надясно от двамата седяха Ким и Аш, а Шао и Джейн пилотираха кораба.
*
В началото на бордовата вечер корабът Nissan промени намеренията си. Кацането се отлагаше, поради забелязани аномалии около един пуст остров на около три часа път в западна посока. Дежурните в кораба изпратиха напред малки автоматични дронове, за да проверят какво има там, преди да наближат мястото. Алекс изпитваше силно главоболие, а ушите му пищяха със някаква висока честота, по- скоро силен сигнал от някакъв радиопредавател… Скоро аномалиите започнаха, отначало с много силна гравитация на борда на кораба. Забелязаха я веднага и я измериха, а това беше 1.8 G и постепенно се увеличаваше…
Състоянието на Алекс бързо се влошаваше. Болки по цялото тяло и затруднено движение го принудиха да остава седнал зад пулта си. Той си поиска кафе от колегите и запали цигара. Докато умуваше как да се справи със внезапното си неразположение той разбра, че и други хора тук имат подобни затруднения в тези часове…
*
2.
Вечерта напредваше, а Алекс продължаваше да бъде зле, но не споменаваше за това на никого. Можеха да го отстранят от дежурството, а в тези часове имаше аномалии, освен това доближаваха странния, пуст остров, за да проверят има ли там проникнали на планетата нашественици. Алекс не доверяваше задачите си никому. Тук той беше най- добре запознат с аномалните явления и със въпросите- как да се попречи на нашествениците да превземат планетата. Тайно от колегите си Алекс се посъветва със шамана Джи, който беше в този кораб в момента. Джи му препоръча точно каква химия да приеме от аптечката си, а в очакване на облекчение Алекс заби поглед в оперативния екран, безмълвен и изтормозен…
*
Късно вечерта Nissan прелетя над острова и го сканира по пътя, преди да се издигне в орбита. Дежурните бяха предпазливи, в зоната се наблюдаваха съмнителни аномалии. Скоро се завърнаха и малките автоматични дронове, носещи разузнавателна информация от наблюдението над острова. Тази нощ корабът щеше да нощува във висока орбита над планетата, някъде около 30 км. височина.
*
Три денонощия по- късно, вечерта по залез слънце, след като до този час не намериха нищо тревожно из острова с аномалиите, екипажът на Nissan и по- точно - неговите дежурни, взеха решение да продължат по пътя си нататък. Скоро беше приет курс към град № 15. Алекс и Палма пийваха по чаша кафе, седнали зад пулта и се чувстваха щастливи, по някакъв странен начин. Вечерта напредваше, когато Алекс и Палма запалиха по цигара. Корабът се намираше на 15 км. височина, а до града оставаха 2- 3 часа полет. Алекс се беше замислил, загледан към двете си приятелки тук и стария си другар Аш. В дежурната бяха и останалите от неговия екип- Шао, Джейн, Шон и Никита.
*
Към края на следобеда на другия ден Nissan се намираше все още в базата до град № 15. Алекс беше в много тежко състояние, след като отново го нападнаха неговите грипни вируси, с които се беше заразил на една чужда планета. Тези вируси не бяха заразни и не бяха опасни за неговите колеги и приятели, но самия него вирусите често го изтезаваха и то много сериозно и болезнено. Отчаяние завладя съзнанието му, обладано от мрачни мисли за бъдещето, както винаги се случваше, когато грипа го нападнеше. Както обикновено Алекс не се подчини на никого, когато поискаха от него да се оттегли да лежи и да си почива в каютата за сън, на четиримата. Палма неможеше да се разтревожи от неговото състояние. Тя в този ден беше настроена оптимистично и просто не се беше уплашила от бедата, сполетяла отново Алекс. Ким също беше в нормално настроение, а Аш опитваше да измисли лек за стария си другар… Докато Алекс преживяваше едни черни и мрачни часове от живота си, настъпваше новата им вечер…
*
3.
Вечерта напредваше, когато космическият кораб Nissan отлетя от града и базата. Никой все още незнаеше къде отиват сега. Беше им зададена посоката и височината, където да бъдат и без подробности. Алекс запали цигара, видимо освежен от всичките усилия на своите хора, да му помогнат. Значително в по- добра форма, след намесата и на лечителя тук- шамана Джи… Цигарата и поредното кафе се отразиха благоприятно на Алекс. Той успя да се изправи и се поразходи насам- натам. Нещата бяха се нормализирали, но аномалиите нямаха край. Все пак тази планета беше съвсем нова за земната цивилизация и тя криеше тайните си…
*
В следобеда на другия ден AFJ забеляза приближаващ наблизо край планетата вражески кораб на нашествениците. Веднага беше обявена тревога, а много скоро приближаващия кораб беше атакуван със огън от няколко места едновременно…
Корабът Nissan се намираше на около десет часа път от обекта. Временно взеха курс към още по висока орбита.
*
Беше късна доба, когато вражеският обект избяга надалеко и със тежки повреди, но с голяма скорост. Земляните се поуспокоиха и си отдъхнаха поне за няколко часа, очаквайки спокойствие. Корабът Nissan оставаше на пост около планетата в режим "дерижабъл", на около 40 км. височина над планетата. Алекс си беше дремнал няколко часа. Докато се разсънваше с кафе и се плискаше с вода на чешмата, той прослушваше последните новини. В дежурната каюта беше тихо. Тук бяха Ким и Аш, както също Шао, Джейн, Шон и Никита. Палма още спеше. Алекс запали цигара и се разположи зад пулта на своето място. Беше спокойно и на борда на кораба и около него, а около планетата бяха разположени постове от кораби- стражи. Корабът пилотираха Браун и Сюзън. Алекс погледна и тях, преди да се прозине и да започне дежурството си. Комуникациите бяха добри в тези часове. На борда на кораба будуваха 60 човека- нощната смяна.




(край на откъс № 38, пише се продължението. VIII.2015.)

Уважаеми Дами и Господа, приятели!
Моля помогнете да издам на хартиен вариант
моите три романа, или поне единия от тях! :)
Надявам се да ми помогнете.
Това тук е моята действаща банкова сметка:

За дарения използвайте тази сметка:
Donations use this account:
ProCredit Bank, Bulgaria, EU.
BGN:
IBAN: BG34PRCB92301031684410
BIC: PRCBBGSF
Valeri Kolev

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. © 2015. Откъс № 37. роман от Valeri Kolev.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
© 2015. Откъс № 37. роман от Valeri Kolev.

1.
Космическият кораб Nissan престоя на площадка край град № 10, около десетина дни. Една чудна и свежа, дъждовна вечер, Алекс и Палма пушеха по цигара с кафе на терасата на дежурната каюта, а това беше на 40 м. височина, почти най- високата точка на кораба, когато е приземен и "сгънат" в себе си. Двамата бяха в добро настроение. Нямаше нови атаки на нашествениците, а небесата на Orixon 44 бяха чисти и добре пазени. Добро настроение владееше, както сред екипажа на кораба, така и в базата тук и в града. Бяха настъпили по- добрите времена за тази планета и преселниците от Земята и техните потомци. Алекс погледна часовника си и кимна на Палма:
-Какво да правим тази вечер? Имаш ли някакви идеи?
-Ще помълчим, ще помечтаем и ще си почиваме.- каза Палма.
*
Беше вечерта на следващия ден. Космическият кораб Nissan отлиташе от град № 10, със огромното нежелание на екипажа да правят това. Тук бяха завързани едни такива интересни запознанства, всъщност дори твърде интересни, поради интимния си характер…
Алекс пушеше цигара с кафе, в компанията на екипа си и наблюдаваше параметрите на отлитането, докато кораба набираше височина над джунглата. Отиваха на патрулен полет около планетата, за да я охраняват от предполагаеми нашественици. В небесата на Orixon 44 всъщност имаше и други летящи Стражи. Алекс си беше починал добре, беше си поспал юнашката и сега беше време да дежури, заедно със своя екип от общо десет човека. Полетът започваше нормално в тези часове на смрачаване. Оставиха дъждовния град и базата там зад себе си, а носталгичните усещания взимаха превес във настроенията на екипажа. Това беше новата планета на земната, човешка цивилизация. Бяха я намерили неоткрита от никого до момента, а тук нямаше никакви хора или някакви жители и цивилизации. Това беше историчеко събитие, останало десетки години назад в миналото.
2.
Вечерта напредваше, а Nissan достигна на 20 км. височина и със скорост 200 км/ч. продължаваше полета си над джунглата и океана. Алекс се разхождаше напред- назад из каютата и наблюдаваше оперативния екран на стената. Около кораба на дистанция от пет часа нямаше жива душа. В тези часове Алекс беше малко разсеян в мислите си за онези десет момичета от града… Това, което вече се беше случило с него, а и с момчетата от екипажа беше ужасяващо. Те завинаги се обвързаха с град № 10, където им предстоеше да имат деца и да продължават да даряват на града, генетичен материал. Новата обвързаност на момчетата от екипажа беше свързана с оцеляването на цивилизацията и нейното бъдеще. Това беше единственото вярно решение на назрял в тези времена проблем… Това се отнасяше и за Алекс, който също участва в даряването на генетичен материал и със близките си отношения с десет красавици от този град. Алекс също вече беше обвързан завинаги с тази планета и град № 10. Неговите две законни жени гледаха нормално на явлението, тъй като това беше важно и необходимо за оцеляването на земната цивилизация. Двете млади дами дори не се разсърдиха или обидиха. Разбира се трайно се вмъкна в живота им едно такова стоическо мълчание по въпроса…
*
Късно вечерта Алекс и Шао вървяха по коридорите на кораба и разговаряха, докато инспектират корабните системи и възли. Защитата на Orixon 44 ставаше задача със най- висок приоритет за кръстосвача New York и неговите други кораби и екипажи, в това число и Nissan.
Наближаваше полунощ. Алекс и Палма се черпеха със по чаша кафе, в половин часова почивка. Корабът беше на височина 30 км. и с лека тяга се носеше на изток над океана. От сателитите на AFJ идваше информация, че около планетата е "чисто". В небесата имаше в тези часове 175 летящи машини, като от тях 105 бяха товарни или пътнически самолети, които изпълняваха нормалните си функции. Други 20 обекта бяха кораби от приятелски цивилизации. Десет бяха машини на съпротивата, а корабите и совалките на AFJ в небесата в тези часове бяха 40. Алекс запали цигара и се замисли дълбоко. Спомените от ваканцията в град № 10, десетте негови красавици и всичко, което му се беше случило там, не му излизаше от ума. Мисълта, че му предстои да има там свои деца му навяваше много дълбоки чувства…
*
Във началото на вечерта на другия ден космическият кораб Nissan пристигна в базата край град № 15. Още не бяха затихнали двигателите му, когато Алекс, Палма, Ким и Аш излязоха на терасата към дежурната каюта. Навън светеше слънцето в последните минути преди залеза си, а в небето надвисваха черни, дъждовни облаци. Из базата се носеше миризма на скара- бира, а като огледаха наоколо, четиримата видяха отворен пункт за скара- бира наблизо до площадката, където се бяха събрали военни от базата, техни гости и цивилни от града, на своеобразен празник.
3.
Алекс запали цигара и огледа местността около кораба. Из базата беше спокойно, а в далечината се издигаха замъците и кулите на града. В другата посока се простираше джунглата, където в този час птиците пееха вечерните си песни, преди да се стъмни и да тръгнат на лов хищниците и зверовете. Спускаше се студена вълна. Алекс потрепера от вятъра, който го прониза и кимна на Палма:
-Спуснете стъклената стена на терасата! Студено е.
Това скоро беше направено и четиримата се порадваха още малко на гледката, преди да се приберат вътре в дежурната каюта. Екипажът получи пет свободни часа, а в същото време дежурните подготвяха кораба за нощуване тук. Навън бяха пуснати 50 души, щастливци, които щяха да идат на скара- бира веселието тук, хем да разберат- какво се празнува там. По- късно корабът щеше да бъде дозареден с необходимото, за да е в готовност да отбранява планетата от нашественици.
Вечерта напредваше, а Алекс се беше замислил над някои проблеми и теми за размисъл, докато пишеше и умуваше над бял лист хартия.
*
Късно вечерта три дни по- късно корабът Nissan отлиташе от базата на град № 15, на патрулен полет. Докато набираха височина Алекс запали цигара и се намръщи- на около 30 часа от планетата, бяха забелязани два съмнителни обекта. Предполагаше се, че са нашествениците, опитващи се отново да атакуват планетата. Техните движения и маневри се наблюдаваха внимателно със телескопи и радари. За този момент обектите стояха почти неподвижно наблизо до един астероид. Ако бяха намислили там да се крият и маскират, то земляните вече знаеха за тях и това беше глупав ход на нашествениците. Към тях бяха прицелени над 30 ракети с далечен обхват и различни бойни глави, в очакване на заповеди.
По- късно корабът Nissan достигна 20 км. височина и започна патрулирането си над планетата. Екипажът в този час се раздели на смени, като 70 души отидоха да почиват и спят. Алекс и неговия екип неизменно дежуреха по пултовете, а полетът започваше нормално и без съществени проблеми…



(край на откъс № 37, пише се продължението.2015.VIII)


За дарения използвайте тази сметка:
Donations use this account:
ProCredit Bank, Bulgaria, EU.
BGN:
IBAN: BG34PRCB92301031684410
BIC: PRCBBGSF
Valeri Kolev

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. © 2015. Откъс № 36. роман от Valeri Kolev.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
© 2015. Откъс № 36. роман от Valeri Kolev.

1.
В следобеда на следващия ден корабът Nissan плаваше с ниска скорост над планетата на около 20 км. височина. Алекс си беше поспал, а когато стана от койката, се наплиска с вода, взе си кафе и запали цигара. Докато се разсънваше той прослуша новините, предназначени за дежурните и погледна в дежурната каюта, където вървеше най- обикновен бордови следобед.
Горните кухини на кораба бяха натъпкани с свръхлек газ в тeзи часове, за да могат да го използват като дерижабъл. Със специални машини този газ можеше отново да се замрази, чрез което кораба спираше да бъде дерижабъл. Но обикновено функцията "дерижабъл" се използваше непрекъснато. Това даваше възможност за летене над планети, с минимален разход на гориво и енергия.
Алекс запали още една цигара, взе си от автомата още едно кафе и се разположи зад пулта за да поработи. Беше проспал почти целия ден, защото през нощта беше изкарал нощно дежурство, което му взе силите.
*
В началото на вечерта Алекс ровеше из радиоефира и се свързваше със кораби и бази на AFJ, както и със кръстосвача New York. Дежурните приемаха новини от близки и далечни станции. До момента около планетата не бяха забелязани вражески кораби и обекти на нашествениците. Затова пък тук имаше пристигащи и заминаващи си кораби от приятелски цивилизации, както и от Съпротивата. Тройната война все още беше надалеко от системата Orixon, но Съпротивата беше нащрек, готови да реагират при необходимост. Водеше се разследване, какви са точно тези нови нашественици, проявяващи интерес към планетата на земляните Orixon 44. По техните следи бяха изпратени специални роботи- разузнавачи.
2.
Беше късна доба, няколко дни по- късно. Корабът Nissan летеше с ниска скорост в режим "дерижабъл" над няколко съседни града на земляните, а това беше планетата Orixon 44. Времето навън беше сурово, беше свил страшен, извънземен студ, макар да се смяташе, че сезона сега прилича на късно лято, преди есента, тук сезоните бяха съвсем други… Алекс си беше взел чаша кафе, пушеше цигара и преглеждаше най- новите новини от близо и далеко, докато умуваше по въпросите за оцеляването на човешката цивилизация, тук на тази нова тяхна планета. Възможностите на AFJ не бяха неограничени. Недостигаха нито подготвени хора, нито достатъчно машини. А от това зависеше оцеляването на човешката цивилизация, произлизаща от древната Земя. Тази планета не беше все още изучена добре от земните учени. Тя криеше много опасности, но пътят на цивилизацията я доведе именно до тук. За връщане назад неможеше и дума да става. Земята живееше подледните си времена. Просто там всичко беше изчерпано. Очакваше се апокалипсис, който имаше около 5- 6 различни варианта. Населението на Земята в тези далечни времена беше многобройно и недостигаше нито вода, нито храна. Плановете на военните и на AFJ, бяха да се евакуират от Земята, най- ценните и полезни хора. Това беше сложен процес. Разстоянието до Orixon 44, варираше от 4 до 5 месеца полет. Ограничени бяха възможностите за евакуиране, поради тези огромни разстояния. На практика, не всеки щеше да бъде евакуиран оттам…
*
Една вечер, няколко дни по- късно, корабът Nissan се намираше на площадка край град № 10, на тази планета на земляните. Бяха пристигнали по обедно време. В тези вечерни часове Алекс, Палма, Ким и Аш дежуреха по пултовете, а от половин час бяха излязли на терасата на дежурната каюта, за да подишат чист въздух и да се порадват на дъждовното време и хубавата гледка към града. Навън беше чудно и романтично- тайнствено време по време на смрачаването. Валеше дъжд още от сутринта. Алекс запали цигара с кафе и извади бинокъла си, за да огледа наоколо. Из базата беше тихо и спокойно.
-Дали ще ни атакуват отново в скоро време, незнам…- каза Палма.
-Нямаме право да ги пропускаме да нахлуят на нашата планета!- каза Аш.
-Ние не сме сами тук.- каза Алекс.- Освен нашите сили, тук има и кораби от Съпротивата. Те няма да ни оставят в немилост.
-Имаме всичко необходимо и достатъчно, за да предпазим нашата нова планета от нашественици.- каза Ким.
-Добре е да не надценяваме възможностите си…- каза Палма.
-Нищо не сме надценили!- каза Ким.- Няма да ги допуснем да се приземят на нашата планета и това е…!
Последва тишина. Мълчаливо другите трима се бяха съгласили със Ким.
*
3.
Късно вечерта Алекс ровеше из радиоефира и се свързваше с по- близки и по- далечни станции. За момента небесата бяха чисти от предполагаеми нашественици, но това положение явно беше само временно явление. Алекс запали цигара и спря за половин час да разговаря по радиото, за да си отдъхне.
*
Това беше един следобед, няколко дни по- късно. Космическият кораб Nissan в изминалите дни беше престоял на площадката до града № 10. Тук екипажа на кораба срещна много и най- различни хора от Земята, както и потомци с произход от Земята или просто със Земни корени. Хората се вълнуваха от много неща, но най- много ги интересуваше това, как ще оцелеят при нашествие над тази планета. За момента новото начало на човешката цивилизация тук на тази планета вървеше успешно. Добре се развиваше както производството на храна, така и търговията с други цивилизации. Първите жители на Orixon 44 вече имаха много и то ценен опит от живота си тук. Те ставаха инструктори за другите, идещи по- късно. Определено, ако нямаше опасност от нашествия, то тук щеше да бъде идеалното място за живота и развитието на човешката цивилизация.
*
Алекс вървеше из града, заедно със Палма, Ким и Аш. Тук бяха също Шао, Джейн, Шон и Никита. Совалката бяха оставили на една площадка по- нататък, за да се разходят. В нея имаше и два робота- пилоти, които можеха да ги приберат от всякъде при необходимост, например при обявена "тревога". Градът беше построен добре сред горите, а около него се издигаше преградна стена. Из джунглата имаше зверове и хищници, дори неизучени добре, до сега.
Дизайнът на града, сградите и парковете беше със високо качество, но всъщност всичко беше направено, предимно за да бъде достатъчно здраво и сигурно. Никой незнаеше, до каква степен достигат земетресенията на тази планета.
Към края на следобеда се поспряха в едно кафене и влязоха там, за да поговорят с тукашните хора. Алекс запали цигара и си взе джин с тоник, развълнуван от тукашните мацки, каквито наоколо имаше над 40. Той си имаше две жени, но наистина- откога не беше виждал момичета от другаде. Той не се впускаше лесно във авантюри. Знаеше много правилно цената на двете си жени и това му беше повече от достатъчно. Да, но тук имаха нужда от генетичен материал. Бяха сигнализирали до Nissan, а командир Йон им обеща, момчетата му (екипажа) да дадат генетичен материал. Методът изненада всички- най- обикновения древен секс… Алекс му се налагаше да преспи с 10 красавици в близките дни. От това до голяма степен зависеше бъдещето на цивилизацията. Изненадан и разчувстван от предстоящите събития, той пийваше джин и се чудеше, как такива красавици са били родени тук, а не на древната Земя…


(край на откъс № 36, пише се продължението.2015.VIII. )


Уважаеми Дами и Господа, приятели!
Моля помогнете да издам на хартиен вариант
моите три романа, или поне единия от тях! :)
Надявам се да ми помогнете.
Това тук е моята действаща банкова сметка:

За дарения използвайте тази сметка:
Donations use this account:
ProCredit Bank, Bulgaria, EU.
BGN:
IBAN: BG34PRCB92301031684410
BIC: PRCBBGSF
Valeri Kolev

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. © 2015. Откъс № 35. роман от Valeri Kolev.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
© 2015. Откъс № 35. роман от Valeri Kolev.

1. След почти един месец, корабът Nissan излетя от една тайна база на AFJ. Някой беше оплел положението и наблизо бяха забелязани вражески обекти във небето. Nissan бягаше от вражеските обекти, а в базата започнаха да действат по самоотбрана. Тревога беше обявена, както за планетата, така и за AFJ, също и за Съпротивата.
В края на следобеда Nissan успя да се оттърве от вражеското наблюдение, а това се оказаха няколко бойни дрона, които бяха взривени над океана, веднага щом стана ясно, че не носят ядрени материали. Алекс си беше взел чаша с кафе от автомата, вече по- спокоен след като успяха навреме да реагират на заплахата. Той запали цигара и погледна какво прави екипа му. Тук всичко се нормализираше постепенно, но въпреки това, кораба продължаваше да набира височина, точно както дежурните бяха преценили. Алекс се беше замислил сериозно. Ако това наистина бяха дронове на търговците на звезди, то тази планета се намираше в сериозна опасност, но това беше новата планета на Човечеството, на земляните. Възможно беше тези дронове да са на силите замесени в Тройната война, също. Накратко Nissan остваше наблизо, във връзка с отбраната на планетата. Високо в орбита оставаше и кръстосвача, за да оказва съдействие при отбраната на планетата, това за неограничено време.
*
Късно вечерта Nissan обикаляше планетата на голяма височина със слаб ход напред, дирейки контакт със близки радиостанции. На борда будуваха 60 човека. Алекс седеше зад пулта и умуваше около въпроса за вражеските дронове, които бяха преодолели щитовете на планетата и изненадаха неприятно хората тук. В тези часове дежурните постигнаха няколко успешни контакта с такива радиостанции. Успяха да се свържат и със кръстосвача, както и със няколко от тайните бази. За момента беше спокойно, нямаше други вражески обекти, слизащи към планетата. Дежурните бяха със повишено внимание, а самия кораб беше маскиран като черен облак.
Вечерта напредваше още повече. Мракът отдавна беше обгърнал земята под кораба Nissan. Замаскиран като черен облак корабът се рееше със слаб ход към изток на голяма височина. Из кораба също беше спокойно.
По- късно Алекс записваше далечни гласови съобщения, които в идещата нощ щеше да прослушва и анализира с компютрите на кораба.
2.
Беше вечерта на другия ден. Опасността беше отминала. Освен свалените вече дронове, около планетата нямаше други вражески обекти. Корабът Nissan се беше приземил в следобеда в една от тайните бази. Алекс и Палма пушеха по цигара на терасата на дежурната каюта. Времето навън беше топло, но ветровито.
*
В края на един следобед, корабът Nissan отлетя от поредната тайна база, в посока към град № 10, отдалечен на 4- 5 часа полет нататък. Настроението на екипажа беше добро. Отпочинали и наспали се добре, тези 300 мъже и жени, командоси- астронавти и агенти на AFJ, действаха в тези времена по линията на опазването на Orixon 44 от чуждите нашественици, които до момента не бяха успяли да слязат долу на планетата. Алекс и Палма се черпеха с плодов нектар, добре охладен, и пушеха по цигара, седнали зад пултовете. Полетът вървеше нормално, а наоколо нямаше никакви вражески обекти.
В началото на вечерта отново се появиха вражески дронове. Беше обявена веднага тревога, а Nissan беше готов за стрелба. Към дроновете бяха изстреляни бойни станции тип X, които скоро ги унищожиха. Дроновете бяха няколко десетки. Това предполагаше наблизо да има вражески кораб.
*
По- късно вечерта Nissan обикаляше около планетата в търсене на вражеския кораб. В издирването бяха ангажирани десетки кораби, изтребители и дронове, както и мощни скенери и телескопи. Издирването се водеше от кръстосвача New York, съвместно със една от базите долу на планетата. До този час кораб не беше открит. На борда на Nissan дежуреха 80 човека в тези часове. Екипът на Алекс беше на линия, след като добре си починаха в следобеда. Алекс тъкмо си взе кафе и запали цигара, когато се получи съобщение от кръстосвача. То гласеше, че в зоната на радарите му не се забелязват вражески обекти.
Късно вечерта Алекс се беше изправил пред предния люк и наблюдваше наоколо със мощен бинокъл. Нямаше никакви признаци наблизо да има вражески обекти. Алекс запали цигара и си взе още едно кафе от автомата. Тази нощ той и екипа му оставаха дежурни, чак до 6 ч. сутринта.
*
Беше времето в ранния следобед, когато Nissan пристигна в база на Агенцията, наблизо до голям град на земляните тук. Вражески кораби и други подобни обекти не бяха намерени нито над планетата, нито по нея. Екипажът на Nissan идеше тук за да си отпочинат, а кораба имаше нужда от дозареждане. Алекс, Палма, Ким и Аш скоро излязоха пред кораба на чист въздух и за да огледат корпуса му отвън, за нови повреди по него. Алекс запали цигара, докато настройваше скенера за контрол на корпуса. Из базата маршируваха войници, някъде из джунглата на километри нататък се чуваше стрелба от автомати- там имаше учение.
3.
По- късно в този следобед Алекс, Палма, Ким и Аш взеха един от джетовете на кораба и отлетяха към града. Роботът пилот се информира- къде да ги отведе, докато се издигаха до 200 м. височина. Алекс прегледа картата на града и четиримата избраха да идат в ресторант.
Изоставиха джета на площадка до ресторанта и закрачиха към един от входовете. Там провериха техните кодове и ги пропуснаха с предимство. Млада дама ги съпроводи до необходимия етаж и до тяхната маса. Щом се разположиха погледнаха навън, това беше около шести етаж и се откриваше чудна гледка към част от града и джунглата зад градските стени.
*
По някое време четиримата получиха съобщение за появата на нови неидентифицирани обекти наближаващи планетата, забелязани на 1,700 км. оттам. Долу беше обявена тревога, а към обектите бяха насочени отбранителните ракети на планетата. Беше задействан и енергийния й щит. Най- близо до тези обекти се оказа кораба Ford със 200 души екипаж…
*
На сутринта рано- рано вражеските обекти се отдалечаваха бързо от планетата, отблъснати за сетен път от военните сили на Orixon 44. Корабът Nissan остана във висока орбита, докато проверката за опасности приключи. Алекс пушеше цигара с кафе и се чудеше откъде се пръкват тук вражеските обекти. Изглежда в отбранителната мрежа имаше пролуки, във връзка със радарите за далечни дистанции. Възможно беше и друго- вражеските обекти можеше да имат и системи за прикритие. Това вече се разследваше, но опасността от нашествие оставаше на дневен ред. Междувременно адмирал Пайк заповяда кораба Nissan временно да остане около планетата и да остане в отбранителната й мрежа.



(край на откъс № 35, пише се продължението, 2015.VIII. )


Уважаеми Дами и Господа, приятели!
Моля помогнете да издам на хартиен вариант
моите три романа, или поне единия от тях! :)
Надявам се да ми помогнете.
Това тук е моята действаща банкова сметка:

За дарения използвайте тази сметка:
Donations use this account:
ProCredit Bank, Bulgaria, EU.
BGN:
IBAN: BG34PRCB92301031684410
BIC: PRCBBGSF
Valeri Kolev

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. © 2015. Откъс № 34. роман от Valeri Kolev.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
© 2015. Откъс № 34. роман от Valeri Kolev.

1.
Късно вечерта из кораба и базата цареше тишина. Това беше таен преден пост на планетата Orixon 44. Това беше портала- вход на този свят. По наблюдателниците на кораба и на базата дежуреха постови караули стражи. Те наблюдаваха наоколо- нищо по въздух и нищо по суша. Нищо не биваше да влиза от този портал. Ако се случеше, то трябваше да бъде арестувано и основно проверено.
Алекс наблюдаваше картината от различните външни камери на кораба и пушеше, седнал зад пулта си и на мека, слаба светлина. Спомени от други светове, от други негови животи, милиарди години по- рано, нахлуваха в съзнанието му. Той имаше спомени от подобни светове, в които сме живели много по- рано- милиони, милиарди години по- рано- същите подобни светове, когато Слънцето е било много по- голямо. Той си спомняше добре различни залези на Слънцето много по- голямо, а следвашите спомени- все по- малко, та чак до последните му спомени от Земята, а тя се намираше на 3- 4 месеца полет оттук, според възможностите на кръстосвача New York и неговите други кораби и совалки, включително- Nissan. Тези разкрития на Алекс го шокираха много, той беше изненадан, че си е спомнил. Възникваше въпроса- защо тези предишни цивилизации след време изчезваха…. Много наблизо до верните отговори, Алекс разбираше истината за Галактиката и нейните тайни, в още по- голяма дълбочина, но за това зли сили направо убиваха…
*
Събуди се в почивното легло. Беше заспал на пулта, а екипа му го бяха пренесли, за да поспи. Паметта му ставаше все по- голяма. Беше сънувал нови и нови неща и сега щеше да ги подложи на анализ. Тук някъде и тези сънища, се криеха още много, от страшни още по- страшни тайни истини за световете…
Той се измъкна от леглото бавно, с треперещи крайници и пресъхнало гърло. Беше започнал да остарява. След обичайното възкръсване отново, той надникна в дежурната каюта. Там дежуреше вече нощната стража. Но пулта му, по негова заръка беше оставен свободен, в режим на пауза. Палма, Ким и Аш спяха по леглата си. Напоследък бяха отделяли само минимално време за сън по разбираеми причини.
2.
Беше късна доба, когато Алекс се върна на пулта си. Беше решил да рови из архивите на кораба. Тук имаше данни още от предишния му живот, когато беше служил точно тук на същото място. Според новия му договор със AFJ, той взимаше решение и следващия си живот, отново да е тук- беше му разказано всичко, а хора недостигаха за нищо… Много машини бяха вече изхабени, строяха се нови кораби и кръстосвачи. Правеха се нови компютри, техника и машини. Той още помнеше онова негово отвличане от лошите, които искаха да го отстранят и му бяха трили паметта и сложили името Буун. Това беше само едно от многото негови имена…
*
Нещо беше изщракало, някаква аларма пиукаше, а на часовника му намигваше червена лампчка- той току- що беше отвлечен от кораба Nissan. Той запази самообладание. Трябваше да разбере на първо време, къде се намира. Това не беше вече кораба Nissan, а нещо съвсем друго…
*
Алекс се събуди след известно време, лежеше в койката си, а това беше самия кораб Nissan, на следващата бордова вечер. Къде беше ходил цяло денонощие нито той помнеше, нито някой друг тук знаеше. За момент му стана малко страшно. Той се разсъни с вода, а една чаша от нея гаврътна на един дъх. Докато проверяваше, къде точно се намира, си даде сметка, че тук е отсъствал цяло денонощие. Кодовете говореха, че това е кораба Nissan, а не нещо друго. Когато огледа почивната каюта, той видя, че неговите хора спят дълбоко. Не ги събуди, а отиде в дежурната каюта. Браун, Джейн, Хенсън и Никита дежуреха в тези часове. Корабът се намираше все още на площадка в тайната и тайнствена база на AFJ.
*
Вечерта корабът Nissan летеше към друга тайна база на AFJ. Това беше планетата Orixon 44, Новата Земя на земната цивилизация. Докато дежурните проверяваха дали неизвестни обекти ги следят, Алекс се беше затворил в почивната каюта и изпробваше своя гайвър. Откакто една приятелска цивилизация му го беше подарила, той почти нищо не беше разгледал, а имаше инструкции как именно да си служи с него. Това беше невероятно съоръжение- боен скафандър. Той по някакъв начин се разгръщаше автоматично при натискане на бутон на малка кутийка на колана на униформата на Алекс. Тук беше помислено и предвидено всичко.
3.
Когато по- късно Алекс разбра как да си служи с бойния гайвър, той го прибра обратно, протегна се и се прозина сънливо и запали цигара, докато отиваше към дежурната каюта, на няколко метра по- нататък. Там срещна Палма, която дъвчеше шоколадови сладкиши лакомо и се криеше от някого, точно заради това. Тя го повика след себе си с пръст и го заведе до лабораторията, на няколко метра по- нататък. Там екипът замисляше нови технологии и изчислителни системи. Изненадата за Алекс беше голяма- новата линия за гайвъри работеше сполучливо. Беше замислено първо Nissan и кръстосвача да бъдат снабдени с гайвъри, а сетне цялата Агенция AFJ.
*
Късно вечерта Nissan летеше на 18 км. височина към следващата тайна база по пътя си. Около кораба освен облаците нямаше нищо друго, нито съмнителни обекти. Радиосръзките бяха нормални, а в новините за самата планета нямаше стряскащи събития. Историята на земните хора тръгваше по нов път, откакто разбраха всичко- самите истини за живота в тази Галактика. А Алекс и Палма бяха дремнали около час, пълноценна дрямка със сън. Това добре ги ободри, а в нощта имаха планирани много задачи, заедно с Ким и Аш. Алекс се разсънваше с кафе и проверяваше безопасността на кораба и екипажа отново и отново. Около кораба наблизо нямаше нищо тревожно. От базата ги бяха посрещнали два изтребителя, за да ги отведат на точното място. Очакваше се да пристигнат в базата рано сутринта.
*
В късна доба Алекс и Палма си правеха закуска за сутринта, в кухненския бокс, в дъното на дежурната каюта. Те пушеха по цигара с кафе и си почиваха преди да продължат работата по пултовете си. В каютата бяха също Ким и Аш, Браун, Джейн, Хенсън и Никита. Дежурството, както и полета на кораба, вървяха нормално. Двата изтребителя обикаляха наоколо и водеха кораба след себе си. На борда на кораба в тези часове будуваха 60 човека.
Навън наближаваха ранни зори, а небето на изток бавно позеленяваше с бледа светлина в мрака. Алекс запали цигара и се изправи до предния люк. Наближаваха базата, а изтребителите се снишаваха все по- ниско. Изпратените напред дронове, скоро потвърдиха, че това е именно тайната база 2 и, че там обстановката е нормална.
"Планетите са бъдещи звезди в поточната линия."- си припомни Алекс думите на шамана Джи, докато той изпадна в пореден, пророчески контролиран транс…



(край на откъс № 34, пише се продължението.2015.)

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. © 2015. Откъс № 33. роман от Valeri Kolev.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
© 2015. Откъс № 33. роман от Valeri Kolev.

1.
Това беше планетата Orixon 44, Новата Земя, новата собствена планета на земната цивилизация. Тук бяха евакуирани до момента няколко милиона души от различните земни колонии по чуждите планети. Евакуационните кораби продължаваха да пристигат, като имаше и такива, идващи чак от Земята отдалечена на 4 месеца път оттук. Новините от Земята биваха оптимистични, най- лошото беше минало, орбитата на Земята се стабилизираше, без опасност да излезе от контрол отново. Слънчевата система беше вече променена до голяма степен, но не се очакваха нови катаклизми и бедстия, след като причините за това бяха коригирани с помощта на приятелски цивилизации и мощни изчислителни системи.
Алекс временно се беше успокоил. Той знаеше, че през всичките си животи е имал един и същ, много силен и сериозен враг, който просто се подиграваше с него през цялото време. Алекс неможеше да си обясни на какво се дължи такава омраза, но този негов враг разбира се имаше неограничени възможности и това праваше положението безнадеждно…
Следобедът напредваше, а из кораба се готвеха за приземяването, докато кораба се спускаше над континент № 1. Базата беше наблизо, база № 3510 на AFJ, а до нея голям град на земляните. Тук адмирал Пайк беше изпратил кораба Nissan, за да получат новините и новите планове за кръстосвача. До приземяването оставаше около половин час. Алекс наблюдаваше контролните прибори на кораба по пулта си, готов да поеме контрола, ако пилотите сгрешат. Със същата задача беше също и Палма.
*
Към края на бордовия следобед Nissan се приземи на специалната площадка за кораби, която го очакваше. Алекс се оживи, а после на терасата на дежурната каюта излязоха заедно с Палма и огледаха наоколо. Тук имаше нови обекти, а в близкия град имаше нови замъци и небостъргачи. Докато два екипа проверяваха специалните кодове на базата, за да се убедят, че това са своите хора, други два екипа се готвеха да излязат навън, но двата входа на кораба все още се държаха на недостъпна височина. Времето над база № 3510 беше облачно и валеше дъжд. Температурите бяха около 15 ' C, а вятъра идеше от изток.
2.
По- късно Алекс пушеше цигара с кафе, седнал зад пулта си и умуваше отново. Всички неприятности идеха оттам, че в една специална обсерватория, отговорен човек беше забравил компютъра си включен, със пусната изключително важна и отговорна програма. Там после седнало едно дете и си поиграло като на шега, със орбитите на планетите. Втория ужас беше, че машина на времето излязла извън контрол, поради заклещване на неподходящо място… Това за сега беше успял да разбере и проумее Алекс след денонощия размисъл и изучаване на текстове от древността…
*
Беше вечер, когато Алекс вървеше напред- назад из каютата и умуваше. Това беше основното му занимание. Палма приготвяше закуски за през дългата нощ в дежурство, която имаха да преживяват, а Ким и Аш разговаряха по телефона с някого. Тук бяха също Шао, Джейн, Шон и Никита. Те командваха екипажа в тези часове.
Вечерта напредваше, а Алекс се беше прибрал в почивната каюта на четиримата и проверяваше личните си запаси. Това не беше просто почивна каюта, а специална машина, която можеше да катапултира от кораба, да се приземява и приводнява, както и чрез автоматика да сигнализира по радиото. Тази машина не беше напълно изучена от земляните. Това бяха специални подаръци от приятелска цивилизация. Използваше се за евакуация на кораба, а тук всеки имаше с какво да се евакуира.
*
Два дни по- късно Nissan пътуваше към тайна база на AFJ, със таен град и големи подземия. Там екипажа на командир Йон щеше да умува над общото положение на нещата и да разкаже своите последни пътешествия и открития. До координатите имаше около 8 часа полет. Алекс проверяваше още веднъж плана на полета и състоянието на корабните системи. Летяха из облачното небе на Orixon 44, а настроението на борда на кораба беше нормално. Алекс отново умуваше над проблемите, както своите, така и на екипажа. Тройната война между могъщи сили в Галактиката беше преустановена след сключено примирие. Войната не стигна до планетите, където живееха и хора от Земята. Това зарадва всички хора от AFJ, до които тази новина пристигна.
Следобедът напредваше, а с полета, кораба и екипажа всичко беше нормално. Алекс беше в добро настроение. Беше се оттърсил от кошмарите си. В началото на вечерта дежурните си отвориха голяма туба със плодов сироп за да се почерпят. Ситуацията на Orixon 44 беше нормална в обичайните норми.
Късно вечерта Nissan се приземи край тайната база на AFJ. Тук освен много други неща, се обучаваха екипажи за корабите на Агенцията.
3.
Изминаха два дни, откакто Nissan се намираше в тайния град на AFJ. Бяха включили маскировката на кораба. От високо тук се виждаше гола пустиня. Алекс беше тежко болен със депресия. Беше сънувал лоши сънища, където познати хора го викаха интензивно за помощ, но за съжаление и те незнаеха къде се намират, така беше в тези сънища… От базата инсталираха нови мрежи за кораба и добавяха техника, особено специалната. Временно Алекс беше освободен от лидерството за лечение, което се провеждаше на място- в дежурната каюта и в почивната каюта на екипа му. Беше дошло време да разказва своите сънища и подробности за забелязаните истини за света и самите аномални явления. Той дълго пишеше в специална тетрадка с бели, хартиени листи. Беше освободен от други задължения, но само временно, но той си имаше такива навици, че пулта му оставаше включен и готов за действия през цялото време. Беше станало ясно, че от една земна, военна лаборатория са задействали бойни роботи, които излезнали от контрол, опустошили лабораторията и превзели цял боен кораб… Този кораб все още се издирваше от AFJ, навсякъде, където беше възможно да се намира.
*
Положението из системата Orixon 4 бавно се нормализираше. Мощни изчислителни системи на тази тайна база изучаваха аномалните явления и издирваха новини за кораба със свирепите роботи. Алекс се беше почувствал значително по- добре след поредното лечение от шамана Джи, който използваше специални билки и химически смеси, за да го лекува. От базата осигуриха нови семена на лечебни растения и химически вещества със същата цел. До Алекс неизменно бяха Палма, Ким и Аш, а на втори ред дежуреха Браун, Джейн, Хенсън и Никита. Шао и Шон бяха дежурни пилоти на кораба, в случай, че трябва незабавно излитане по тревога.
В началото на бордовата вечер Алекс повика Браун и отидоха на терасата на дежурната, за да изпушат по цигара и да поговорят. Навън беше сумрачно и сиво време, влажно и със дъжд. От базата не се виждаше почти нищо. Пустиня с дюни, а се сипеше дъжда. Тайнствен замък със светлинки от прозорци се виждаше в мъглата наблизо.
За момента кораба не бързаше за никъде.


( край на откъс № 33, пише се продължението.2015.)

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. © 2015. Откъс № 32. роман от Valeri Kolev.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
© 2015. Откъс № 32. роман от Valeri Kolev.

1.
В следобеда на другия ден корабът Nissan набираше височина над тази странна планета. Беше получена информация, още през изминалата нощ от самия кораб, смятан за катастрофирал. Текстът беше кратък: "Ние не сме катастрофирали. Вече ви видяхме. Все още сме заплашени от изчезване, като цивилизация, водим война. За сега не ни търсете, ще ви се обадим отново."…
Алекс продължаваше да умува в тези часове, над полученото съобщение. Все нещо му се изплъзваше от мисълта и той упорито се опитваше да разбере какво всъщност е то. Радиовръзките бяха нормални вече и дежурните тук се свързаха с кръстосвача. Свързаха се и със Съпротивата, за да им разкажат каквото знаеха до момента и това, че заминават от планетата.
Следобеда отиваше към края си. Из кораба Nissan бяха будни 70 човека, заети със задачите си. Кораба вече беше набрал височина около 20 км.
*
Във бордовата вечер Nissan достигна на 100 км. височина над планетата Orixon 62. Кръстосвачът се беше отдалечил оттук на около два часа път, за да има по- добри далекосъобщения. Там бяха разгънали една от по- големите антени на кръстосвача. В тези часове Алекс и Палма се разхождаха из кораба и проверяваха различните му възли с техника. Настроението беше нормално, а на борда будуваха 90 човека. Тази вечер командир Йон имаше важни разговори със планетата Orixon 44. Тази планета беше изцяло собственост на земната цивилизация, а я наричаха Новата Земя. Обмисляше се кръстосвача да предприеме пътуване до там.
По някое време Алекс и Палма се спряха до един от външните люкове на кораба, запалиха по цигара и извадиха джобните си бутилки с джин, за да се почерпят. Гледката през люка беше забележителна.
-Значи, тази изчезнала цивилизация ни се обади, а всъщност не е изчезнала…- каза Палма.- А тогава какво е било онова тяхно съобщение, заради което започнахме да ги търсим?...- попита тя.
-Предполагам, че е било някаква грешка в превода.- каза Алекс.- Може би са искали да ни кажат, че са заплашени от изчезване, кой знае…
-Искат да не ги търсим и щели да ни се обаждат отново… - каза Палма.- Много интересно!...
2.
В следващите три дни Nissan попадна в облак със сериозни аномалии, докато пътуваше към кръстосвача New York. Алекс и неговия екип бяха в лошите си времена, както и целия екипаж. Постепенно успяха да спасят положението и в следобеда на четвъртия ден пристигнаха до кръстосвача. Скачиха се към него без сериозни проблеми. Корабът Nissan все още имаше проблеми със икономията на енергия и гориво и вътре на места беше жега. Алекс се подкрепяше със студена вода и кафе, заедно с Палма, Ким и Аш, след като скачването приключи. Той запали цигара и се замисли. Отново се бяха спасили от някакъв капан- облак със аномалии. Докато екипажа се осъзнаваха след неприятностите в изминалите дни, в този ден положението беше много по- стабилно. В дежурната каюта бяха също така Шао, Джейн, Никита и Шон, които проверяваха какво е положението из самия кръстосвач, преди да отворят порталите.
*
Бяха изминали 5- 6 дни, откакто кръстосвачът New York набираше скорост в посока към звездата Orixon 4. През изминалите няколко дни той и екипажите му бяха в черен попътен облак със висока степен на аномалии. Тежки бяха тези дни, трудно се оцеляваше…
Един хубав, спокоен ден Алекс и Палма пийваха младо вино от диня, от бордовата реколта и се радваха на малкото свободни часове, които можеха да прекарат в спокойствие. В дежурната каюта беше целият екип, както винаги- отбор юнаци. Алекс си взе кафе по стар навик, запали цигара, а виното от бордовата диня му се услади. Трупаха запаси от динята, за черни времена. Беше универсална напитка. Ставаше и за кисела салата за джин с тоник. Кръстосвачът се водеше от друг екип, който се намираше някъде из корпуса му. Nissan си лежеше в жлеба, където му беше обичайното място. От другата страна се намираше и кораба Ford. По- назад имаше няколко совалки и летящи чинии. Тук често пристигаха външни гости, срещани по пътя.
Вечерта на борда беше започнала, когато Алекс, Палма, Ким и Аш вървяха и оглеждаха кораба си отвътре, за да проверят как са различните машини и възли из него. Тук имаше също момчета от охраната и роботи, които прибираха последната реколта от плодове и зеленчуци. От рибарника носеха и тонове прясна риба, която вече беше узряла за ловенето й. Това беше бързорастяща риба, а бяха изминали само две- три седмици. Това се трупаше за дълбоки резерви за черни времена. Част от продукцията се подаряваше на базите в които корабите отсядаха да гостуват. На борда имаха и други автоматични производства, правеха се и компютри, които бяха на добри цени навсякъде, със добри възможности.
3. Бордовата вечер напредваше, а екипажа на Nissan имаше свободни часове. Бяха се събрали по каюти, в столовата и кафенето. Някои бяха отишли в кръстосвача и на кораба Ford. Имаше и гостуващи от там. Алекс и Аш стояха изправени пред предния люк на кораба в дежурната каюта и наблюдаваха гледката напред. Усещането, че наближават новата планета на земната цивилизация, където живееха 4.2 милиона човека, беше невероятно. Отнякъде им идваше прилив на сили и енергия. До окончателното пристигане там оставаха още няколко денонощия.
*
В края на следобеда на другия ден Nissan наближаваше планетата Orixon 44. На борда настроението беше добро ,а Алекс и Палма се разхождаха из кораба, където имаха няколко задачи. Щом се спряха край един люк, Алекс запали цигара и се загледа навън, замислен. Планетата се синееше в далечината. До полунощ щяха да бъдат в нейната атмосфера. Из кораба бяха будни 100 човека. Този ден беше преминал без съществени затруднения. Всички бяха нетърпеливи да пристигнат долу на тази планета.
По- късно Алекс и Палма влязоха в столовата за да похапнат и да пийнат по питие. Тук имаше към 40 души, а сред тях бяха Шао и Джейн, Шон и Никита. Събраха се на една маса и се занимаха с почерпката.
*
В началото на вечерта Алекс, Палма, Ким и Аш бяха по местата си в дежурната каюта. Пилотираха кораба Джейсън и Манхатън. Наближаваха да достигнат 40 км. над планетата, скоро започваше атмосферата. Комуникациите на кораба бяха стабилни. Имаха връзка с базата, където отиваха сега. Имаха връака и със кръстосвача, останал на 150 км. нагоре от планетата.
Вечерта напредваше, когато Nissan започна спускане към планетата в средата на атмосфера.
*
В следобеда на другия ден Nissan летеше на 12 км. височина над планетата. До една база на AFJ, където отиваха оставаха няколко часа път. Алекс беше натъжен в този ден. Узнал нови истини, докато умуваше над някои проблеми, той неможеше да приеме това за вярно. Тези истини го изваждаха от равновесие и унищожаваха деликатното му спокойствие. Замислен и почти отчаян, той разбираше истината за себе си и за своите предишни животи. Той разбираше защо му се бяха струпвали грижи и проблеми на главата, защо биваше в неизгодна позиция в повечето от предишните си животи…


(край на откъс № 32, следва продължението, пише се.2015.)


Уважаеми Дами и Господа, приятели!
Моля помогнете да издам на хартиен вариант
моите три романа, или поне единия от тях! :)
Надявам се да ми помогнете.
Това тук е моята действаща банкова сметка:

За дарения използвайте тази сметка:
Donations use this account:
ProCredit Bank, Bulgaria, EU.
BGN:
IBAN: BG34PRCB92301031684410
BIC: PRCBBGSF
Valeri Kolev