ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. © 2015. Откъс № 38. роман от Valeri Kolev.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
© 2015. Откъс № 38. роман от Valeri Kolev.
1.
Няколко дни по- късно космическият кораб Nissan наближаваше град № 20 и базата на AFJ, наблизо до него. Оставаха няколко часа полет до пристигането там. Екипажът беше поизморен от патрулирането през изминалото време, а бяха будни 80 човека- дежурни. Алекс си беше взел кафе, той запали цигара от добре изсъхнал тютюн в бордовата оранжерия и погледна през люка в ляво от себе си. Nissan летеше над океана и бреговете на този континент. Надолу имаше облаци, а вятъра вилнееше около тях. В далечината изгряваше синята луна, докато Слънцето тук наближаваше залеза, след часове. Алекс се беше замислил, леко унесен и разсеян. До него седеше зад пулта и Палма, която хапваше пица със пепси и наблюдаваше как върви полета. По- надясно от двамата седяха Ким и Аш, а Шао и Джейн пилотираха кораба.
*
В началото на бордовата вечер корабът Nissan промени намеренията си. Кацането се отлагаше, поради забелязани аномалии около един пуст остров на около три часа път в западна посока. Дежурните в кораба изпратиха напред малки автоматични дронове, за да проверят какво има там, преди да наближат мястото. Алекс изпитваше силно главоболие, а ушите му пищяха със някаква висока честота, по- скоро силен сигнал от някакъв радиопредавател… Скоро аномалиите започнаха, отначало с много силна гравитация на борда на кораба. Забелязаха я веднага и я измериха, а това беше 1.8 G и постепенно се увеличаваше…
Състоянието на Алекс бързо се влошаваше. Болки по цялото тяло и затруднено движение го принудиха да остава седнал зад пулта си. Той си поиска кафе от колегите и запали цигара. Докато умуваше как да се справи със внезапното си неразположение той разбра, че и други хора тук имат подобни затруднения в тези часове…
*
2.
Вечерта напредваше, а Алекс продължаваше да бъде зле, но не споменаваше за това на никого. Можеха да го отстранят от дежурството, а в тези часове имаше аномалии, освен това доближаваха странния, пуст остров, за да проверят има ли там проникнали на планетата нашественици. Алекс не доверяваше задачите си никому. Тук той беше най- добре запознат с аномалните явления и със въпросите- как да се попречи на нашествениците да превземат планетата. Тайно от колегите си Алекс се посъветва със шамана Джи, който беше в този кораб в момента. Джи му препоръча точно каква химия да приеме от аптечката си, а в очакване на облекчение Алекс заби поглед в оперативния екран, безмълвен и изтормозен…
*
Късно вечерта Nissan прелетя над острова и го сканира по пътя, преди да се издигне в орбита. Дежурните бяха предпазливи, в зоната се наблюдаваха съмнителни аномалии. Скоро се завърнаха и малките автоматични дронове, носещи разузнавателна информация от наблюдението над острова. Тази нощ корабът щеше да нощува във висока орбита над планетата, някъде около 30 км. височина.
*
Три денонощия по- късно, вечерта по залез слънце, след като до този час не намериха нищо тревожно из острова с аномалиите, екипажът на Nissan и по- точно - неговите дежурни, взеха решение да продължат по пътя си нататък. Скоро беше приет курс към град № 15. Алекс и Палма пийваха по чаша кафе, седнали зад пулта и се чувстваха щастливи, по някакъв странен начин. Вечерта напредваше, когато Алекс и Палма запалиха по цигара. Корабът се намираше на 15 км. височина, а до града оставаха 2- 3 часа полет. Алекс се беше замислил, загледан към двете си приятелки тук и стария си другар Аш. В дежурната бяха и останалите от неговия екип- Шао, Джейн, Шон и Никита.
*
Към края на следобеда на другия ден Nissan се намираше все още в базата до град № 15. Алекс беше в много тежко състояние, след като отново го нападнаха неговите грипни вируси, с които се беше заразил на една чужда планета. Тези вируси не бяха заразни и не бяха опасни за неговите колеги и приятели, но самия него вирусите често го изтезаваха и то много сериозно и болезнено. Отчаяние завладя съзнанието му, обладано от мрачни мисли за бъдещето, както винаги се случваше, когато грипа го нападнеше. Както обикновено Алекс не се подчини на никого, когато поискаха от него да се оттегли да лежи и да си почива в каютата за сън, на четиримата. Палма неможеше да се разтревожи от неговото състояние. Тя в този ден беше настроена оптимистично и просто не се беше уплашила от бедата, сполетяла отново Алекс. Ким също беше в нормално настроение, а Аш опитваше да измисли лек за стария си другар… Докато Алекс преживяваше едни черни и мрачни часове от живота си, настъпваше новата им вечер…
*
3.
Вечерта напредваше, когато космическият кораб Nissan отлетя от града и базата. Никой все още незнаеше къде отиват сега. Беше им зададена посоката и височината, където да бъдат и без подробности. Алекс запали цигара, видимо освежен от всичките усилия на своите хора, да му помогнат. Значително в по- добра форма, след намесата и на лечителя тук- шамана Джи… Цигарата и поредното кафе се отразиха благоприятно на Алекс. Той успя да се изправи и се поразходи насам- натам. Нещата бяха се нормализирали, но аномалиите нямаха край. Все пак тази планета беше съвсем нова за земната цивилизация и тя криеше тайните си…
*
В следобеда на другия ден AFJ забеляза приближаващ наблизо край планетата вражески кораб на нашествениците. Веднага беше обявена тревога, а много скоро приближаващия кораб беше атакуван със огън от няколко места едновременно…
Корабът Nissan се намираше на около десет часа път от обекта. Временно взеха курс към още по висока орбита.
*
Беше късна доба, когато вражеският обект избяга надалеко и със тежки повреди, но с голяма скорост. Земляните се поуспокоиха и си отдъхнаха поне за няколко часа, очаквайки спокойствие. Корабът Nissan оставаше на пост около планетата в режим "дерижабъл", на около 40 км. височина над планетата. Алекс си беше дремнал няколко часа. Докато се разсънваше с кафе и се плискаше с вода на чешмата, той прослушваше последните новини. В дежурната каюта беше тихо. Тук бяха Ким и Аш, както също Шао, Джейн, Шон и Никита. Палма още спеше. Алекс запали цигара и се разположи зад пулта на своето място. Беше спокойно и на борда на кораба и около него, а около планетата бяха разположени постове от кораби- стражи. Корабът пилотираха Браун и Сюзън. Алекс погледна и тях, преди да се прозине и да започне дежурството си. Комуникациите бяха добри в тези часове. На борда на кораба будуваха 60 човека- нощната смяна.




(край на откъс № 38, пише се продължението. VIII.2015.)

Уважаеми Дами и Господа, приятели!
Моля помогнете да издам на хартиен вариант
моите три романа, или поне единия от тях! :)
Надявам се да ми помогнете.
Това тук е моята действаща банкова сметка:

За дарения използвайте тази сметка:
Donations use this account:
ProCredit Bank, Bulgaria, EU.
BGN:
IBAN: BG34PRCB92301031684410
BIC: PRCBBGSF
Valeri Kolev