ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. © 2015. Откъс № 34. роман от Valeri Kolev.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
© 2015. Откъс № 34. роман от Valeri Kolev.

1.
Късно вечерта из кораба и базата цареше тишина. Това беше таен преден пост на планетата Orixon 44. Това беше портала- вход на този свят. По наблюдателниците на кораба и на базата дежуреха постови караули стражи. Те наблюдаваха наоколо- нищо по въздух и нищо по суша. Нищо не биваше да влиза от този портал. Ако се случеше, то трябваше да бъде арестувано и основно проверено.
Алекс наблюдаваше картината от различните външни камери на кораба и пушеше, седнал зад пулта си и на мека, слаба светлина. Спомени от други светове, от други негови животи, милиарди години по- рано, нахлуваха в съзнанието му. Той имаше спомени от подобни светове, в които сме живели много по- рано- милиони, милиарди години по- рано- същите подобни светове, когато Слънцето е било много по- голямо. Той си спомняше добре различни залези на Слънцето много по- голямо, а следвашите спомени- все по- малко, та чак до последните му спомени от Земята, а тя се намираше на 3- 4 месеца полет оттук, според възможностите на кръстосвача New York и неговите други кораби и совалки, включително- Nissan. Тези разкрития на Алекс го шокираха много, той беше изненадан, че си е спомнил. Възникваше въпроса- защо тези предишни цивилизации след време изчезваха…. Много наблизо до верните отговори, Алекс разбираше истината за Галактиката и нейните тайни, в още по- голяма дълбочина, но за това зли сили направо убиваха…
*
Събуди се в почивното легло. Беше заспал на пулта, а екипа му го бяха пренесли, за да поспи. Паметта му ставаше все по- голяма. Беше сънувал нови и нови неща и сега щеше да ги подложи на анализ. Тук някъде и тези сънища, се криеха още много, от страшни още по- страшни тайни истини за световете…
Той се измъкна от леглото бавно, с треперещи крайници и пресъхнало гърло. Беше започнал да остарява. След обичайното възкръсване отново, той надникна в дежурната каюта. Там дежуреше вече нощната стража. Но пулта му, по негова заръка беше оставен свободен, в режим на пауза. Палма, Ким и Аш спяха по леглата си. Напоследък бяха отделяли само минимално време за сън по разбираеми причини.
2.
Беше късна доба, когато Алекс се върна на пулта си. Беше решил да рови из архивите на кораба. Тук имаше данни още от предишния му живот, когато беше служил точно тук на същото място. Според новия му договор със AFJ, той взимаше решение и следващия си живот, отново да е тук- беше му разказано всичко, а хора недостигаха за нищо… Много машини бяха вече изхабени, строяха се нови кораби и кръстосвачи. Правеха се нови компютри, техника и машини. Той още помнеше онова негово отвличане от лошите, които искаха да го отстранят и му бяха трили паметта и сложили името Буун. Това беше само едно от многото негови имена…
*
Нещо беше изщракало, някаква аларма пиукаше, а на часовника му намигваше червена лампчка- той току- що беше отвлечен от кораба Nissan. Той запази самообладание. Трябваше да разбере на първо време, къде се намира. Това не беше вече кораба Nissan, а нещо съвсем друго…
*
Алекс се събуди след известно време, лежеше в койката си, а това беше самия кораб Nissan, на следващата бордова вечер. Къде беше ходил цяло денонощие нито той помнеше, нито някой друг тук знаеше. За момент му стана малко страшно. Той се разсъни с вода, а една чаша от нея гаврътна на един дъх. Докато проверяваше, къде точно се намира, си даде сметка, че тук е отсъствал цяло денонощие. Кодовете говореха, че това е кораба Nissan, а не нещо друго. Когато огледа почивната каюта, той видя, че неговите хора спят дълбоко. Не ги събуди, а отиде в дежурната каюта. Браун, Джейн, Хенсън и Никита дежуреха в тези часове. Корабът се намираше все още на площадка в тайната и тайнствена база на AFJ.
*
Вечерта корабът Nissan летеше към друга тайна база на AFJ. Това беше планетата Orixon 44, Новата Земя на земната цивилизация. Докато дежурните проверяваха дали неизвестни обекти ги следят, Алекс се беше затворил в почивната каюта и изпробваше своя гайвър. Откакто една приятелска цивилизация му го беше подарила, той почти нищо не беше разгледал, а имаше инструкции как именно да си служи с него. Това беше невероятно съоръжение- боен скафандър. Той по някакъв начин се разгръщаше автоматично при натискане на бутон на малка кутийка на колана на униформата на Алекс. Тук беше помислено и предвидено всичко.
3.
Когато по- късно Алекс разбра как да си служи с бойния гайвър, той го прибра обратно, протегна се и се прозина сънливо и запали цигара, докато отиваше към дежурната каюта, на няколко метра по- нататък. Там срещна Палма, която дъвчеше шоколадови сладкиши лакомо и се криеше от някого, точно заради това. Тя го повика след себе си с пръст и го заведе до лабораторията, на няколко метра по- нататък. Там екипът замисляше нови технологии и изчислителни системи. Изненадата за Алекс беше голяма- новата линия за гайвъри работеше сполучливо. Беше замислено първо Nissan и кръстосвача да бъдат снабдени с гайвъри, а сетне цялата Агенция AFJ.
*
Късно вечерта Nissan летеше на 18 км. височина към следващата тайна база по пътя си. Около кораба освен облаците нямаше нищо друго, нито съмнителни обекти. Радиосръзките бяха нормални, а в новините за самата планета нямаше стряскащи събития. Историята на земните хора тръгваше по нов път, откакто разбраха всичко- самите истини за живота в тази Галактика. А Алекс и Палма бяха дремнали около час, пълноценна дрямка със сън. Това добре ги ободри, а в нощта имаха планирани много задачи, заедно с Ким и Аш. Алекс се разсънваше с кафе и проверяваше безопасността на кораба и екипажа отново и отново. Около кораба наблизо нямаше нищо тревожно. От базата ги бяха посрещнали два изтребителя, за да ги отведат на точното място. Очакваше се да пристигнат в базата рано сутринта.
*
В късна доба Алекс и Палма си правеха закуска за сутринта, в кухненския бокс, в дъното на дежурната каюта. Те пушеха по цигара с кафе и си почиваха преди да продължат работата по пултовете си. В каютата бяха също Ким и Аш, Браун, Джейн, Хенсън и Никита. Дежурството, както и полета на кораба, вървяха нормално. Двата изтребителя обикаляха наоколо и водеха кораба след себе си. На борда на кораба в тези часове будуваха 60 човека.
Навън наближаваха ранни зори, а небето на изток бавно позеленяваше с бледа светлина в мрака. Алекс запали цигара и се изправи до предния люк. Наближаваха базата, а изтребителите се снишаваха все по- ниско. Изпратените напред дронове, скоро потвърдиха, че това е именно тайната база 2 и, че там обстановката е нормална.
"Планетите са бъдещи звезди в поточната линия."- си припомни Алекс думите на шамана Джи, докато той изпадна в пореден, пророчески контролиран транс…



(край на откъс № 34, пише се продължението.2015.)