Откъс № 106. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

     Откъс № 106. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.
              
     1.      
     Започваше вечерта на другия ден. Корабът Nissan  летеше  над  континент  № 2, във търсене на падналия обект, забелязан наскоро да пада над планетата. За този обект се спореше, дали е бил метеорит, или пък вражески кораб. Претърсването вървеше вече от много дни, а резултат нямаше. Поради недостига на хора и кораби, търсенето продължаваха корабите Nissan и Ford, а те имаха на борда си по 300 души и много техника, скенери, дронове. До този час нямаше резултат да е изчезнал нечий кораб, т.е. някой от корабите да се е разбил в тази зона. Това отхвърляше варианта, че може да е било кораб, който се е разбил. Претърсването продължаваше, все още без резултат.
     Вечерта напредваше, когато Алекс запали цигара, пусна си лека музика и грабна чаша горещ чай. Мирена се увърташе около него, уж почиствайки каютата и подреждайки нещата наоколо. Палма и Ким гледаха филм, а Аш и Милена подготвяха масата за вечерта и идващата нощ. На борда будуваха 100 души, много от тях ангажирани със дроновете за претърсване на по- ниска височина, докато самия кораб държеше височина от пет километра.
     Във съседната каюта Шао, Джейн, Шон и Никита се занимаваха да проектират новия полигон за обучение на нови войници кандидати за служба във AFJ. Това обикновено биваха малки момчета и момичета, които започваха още от 5- 6 годишни, първоначално военно обучение. Нямаше лимит за възрастта, за записване във службите на AFJ. Формираха се и екипи от по- възрастни хора, решили да тръгват по този път, но повече внимание отделяха на младите си кадри.
      Корабът Nissan пилотираха Джими, Джони, Браун и Моника. Те щяха да бъдат зад руля до сутринта в шест. В тяхна помощ дежуреха 40 души, готови за всякаква помощ и при всякакви случаи.
      2.
      Във вечерта, няколко дни по- късно корабът Nissan стоеше приземен край една от бойните станции, разположени на континент № 2. Алекс слушаше музика, усамотен в бокса си и умуваше дали да прекратят издирването на евентуално падналия от космоса обект, който така и не беше намерен. Беше останал сам със мислите си и музиката от отдавна отминали времена.
    По - късно вечерта Алекс излезе от бокса си,  в каютата на шестимата, а останалите бяха тук, седнали около масата и се черпеха с джин- тоник. Алекс запали цигара и се изправи до един от люковете. Виждаха се светлинките на кораба Ford някъде наблизо, както и светлинките на бойната станция, а валеше сняг. Алекс поздрави останалите, остана до люка близо половин час, преди да седне зад пулта си, за да провери как са нещата. Имаше да преглежда и новините от три- четири дни, в които той не беше имал много време за това.
      3.
      Още няколко дни по- късно, във една спокойна вечер, когато кораба Nissan стоеше приземен край град № 1, край Северната му крепост, Алекс страдаше от зъбобол и главобол, боляха го и очите. Търсенето на онзи паднал от небесата обект беше прекратено, след напразното претърсване на континент № 2. Наближаваше настъпването на новата 7017- та Земна Година, според стандартното време на AFJ на тази планета- Orixon 44, Новата Земя на земните цивилизации и раси. За празничното посрещане на Светлия празник, хората бяха подлудели от приготовления. Управлението на планетата беше определило точната дата и час за настъпването на новата година. Бяха отпуснати финанси и десет свободни дни за всички, за да бъде празника посрещнат подобаващо. По заведенията и магазините в тези дни беше лудница. Земляните трескаво се готвеха за празника, осигурявайки си достатъчно храна и напитки за домовете си, закупувайки най- разнообразни подаръци и подаръчета за своите близки и приятели. Управлението на планетата беше подготвило масови мероприятия и изненади, както на открито, така и в големите зали и заведения. По единствената за момента телевизия се готвеха изненади, със излъчване през цялото време, със оригинални програми.
      Алекс запали цигара, докато избираше цветя за дамите от Екип Алфа, давайки поръчка на Аш, как да приготви и оформи букетите. Тук на кораба Nissan също се готвеха за Новата 7017- та Земна година. Между двата кораба и Северната крепост на град № 1, бяха разгънати тунели за свободно движение между тях. Очакваха се гости, а навън отиваха няколко от екипите. Междувременно тази вечер пристигаха още транспортни кораби, директно от Земята, със хиляди земляни в тях.
                                  ( край на Откъс № 106.)

Откъс № 105. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

     Откъс № 105. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.
              
     1.       
     Във вечерта на другия ден  Nissan се приземи край една станция наблизо, една от близо десетина подобни на континент № 2. Скоро се приземи и кораба Ford. До станцията беше разгънат свързващ топъл тунел, както и между двата кораба. Тази вечер тук щеше да се преразглежда целия план за претърсване, мнозина щяха да се събират по столовите, именно с такава цел. Алекс и Палма отидоха на терасата на каютата, след приземяването и отвориха малко прозорче, за да подишат свеж и чист въздух. Гледката тук беше хубава, ухаеше на пресен сняг. Двамата извадиха бутилките джин от джобовете си и отпиха по глътка. За идващата нощ не се предвиждаше нов полет. Това даваше известна свобода до сутринта. Скоро на терасата излязоха също Ким и Мирена, които бяха развеселени в този час. Вътре в каютата Аш и Милена подготвяха вечерната маса. Алекс се беше отнесъл в мислите си, леко разсеян в този час. Той започваше да се съмнява, че изобщо ще открият какъв е бил падащия обект. Така мислеха и други колеги от екипажа. В същото време в радиоефира нямаше прихванат сигнал за помощ от бедстващ кораб наблизо. Това означаваше, че ако обекта е бил кораб, то не става въпрос за разбиване, а за промъкване до планетата. Работеше се по няколко варианта на ситуацията, но никой още незнаеше нищо съществено. Алекс запали цигара и кимна на момичетата, че влиза обратно на топло в каютата. Те останаха още време на терасата, заплеснати в някакви разговори.
     Вечерта напредваше, а Алекс опитваше със управлението на един от дроновете да надникне в забелязани подходящи за кацане места, където би си избрал да се приземи един чужд кораб. Тази вечер беше осъществена връзка и със Съпротивата. Техни представители казваха, че нямат изгубени кораби, т.е. обекта, забелязан да пада, в никакъв случай не е техен. Двата кораба и станцията в тези часове изпращаха и приемаха гости, беше разрешено свободно преминаване между тях. Междурвеменно от кръстосвача New York пристигна пакет данни по радиото, със пресните новини от 24 и повече часа назад, включително и най- новите. Алекс се зае да прегледжда тези новини, със снимките и картините към тях. Това щеше да го занимава почти един час.
     2.
     Шао и Джейн, едни от екипа Алфа на Алекс, тази вечер се намираха в станцията, а тук служеха 400 души. Това беше метеорологична станция, една от основните, където се прогнозираше времето и климата на планетата Orixon 44. Оттук към заселения континент минаваха няколко основни въздушни потоци от които зависеха много неща. В станцията продължаваха строежите, със тенденция тук да се оформи с течение на времето и първия град за този втори континент. Заетите със изследването и подготовката на земята за новите строежи, бяха около 200 души, но пък разполагаха със два кораба и 500 робота- строители. Шао и Джейн бяха особена двойка, като не се разделяха при никакви обстоятелства. Шао по принцип беше сериозен учител по бойни изкуства и често подготвяше сурови изпитания по симулаторите на борда на кораба, както и тежки изпитания по реалните полигони за обучение на младите, кандидатстващи за AFJ. На тази планета почти всичко беше ново и неизучено, а се третираше като временен полигон, всяка нова стъпка, извън базите, станциите и градовете. Подготвяше се и постоянен полигон, чиите функции проектираше Шао, със помощта на Джейн. Те двамата разглеждаха цялата планета, като страшен, чужд полигон. Така по- лесно наземните части изследваха и изучаваха планетата. В тези дни и седмици, Шао и Джейн търсеха подходящото място за постоянен, учебен полигон на AFJ, тук на Orixon 44. В тези дни пък друга двойка от екип Алфа- Шон и Никита обмисляха втора база, горе на Синята луна. На Зелената луна пък, все още нямаше база на AFJ.
     3.
     Късно вечерта Алекс и Мирена тичаха из кораба, всъщност я гонеше той. На едно от нивата на кораба имаше специално помещение, където Алекс се усамотяваше, а от там беше предвидено, да се поеме контрола на кораба, при нашествие на борда. Това беше "паник- каюта". За нея бяха подготвени няколко двойки, както Алекс и Палма. Тук той идваше, за да провери системите и за да се почисти от праха. Когато той настигна Мирена и я довлече до "паник- каютата", тя самата изпитваше смесени чувства и се чудеше- какво става… Много скоро тя разбра, а Алекс извади бутилка джин и се пльосна в креслото до пулта…
                                  ( край на Откъс № 105.)

Откъс № 104. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

     Откъс № 104. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.
              
     1.      
     Започваше вечерта, когато двата космически кораби: Ford и Nissan отлетяха за да продължават претърсването на континент № 2, заради забелязан от няколко дни падащ обект. Алекс беше в добра форма, леко тъжен, но се черпеше заедно със своите хора, със джин. Корабът Nissan се пилотираше от Джими, Джони, Браун и Моника. За тях работеха и двадесет дежурни, сред които няколко водеха дистанционно дроновете за претърсването. Други десет дежурни следяха ситуацията около претърсването и полета. До този момент нищо не бяха успяли да намерят. Очакваха обектът да е паднал метеорит, но това можеше да е съвсем друго нещо. В този час Nissan набираше височина над джунглата, като щеше да се установи на 5 км. височина. Това скоро се случи. Алекс напредваше със джин- тоника си, а в общата каюта на шестимата имаше гости- Шао, Джейн, Шон и Никита. В каютата беше топло и уютно. Докато екипа си говореха помежду си, Алекс се опитваше да измисли нов начин за основно претърсване на джунглите. До този момент нямаше никаква гаранция, че не са подминали падналия обект, без да го открият и видят…
     Късно вечерта Алекс запали цигара замислен до предния люк на каютата. Имаше добра видимост надолу към джунглата и напред по курса на кораба. В този час Алекс беше тъжен. Нещо се беше пропукало някъде сред земляните, някакъв сериозен проблем помрачаваше настроението им, като едно цяло. Беше се замислил конкретно за издирването на падналия обект, но на моменти се улавяше, че умува за лошото настроение и причините за това… Корабът напредваше с ниска скорост напред, със задействана система за дирижабъл.
     2.
     Във вечерта на другия ден двата кораба продължаваха претърсването на втория континент. Ветровете бяха силни, а долу отново се навяваше сняг от мощни виелици. Все пак това не беше населения континент, а тук щетите и проблемите от климата, нямаше да се усетят съществено, поради липсата на населени градове тук. Няколкото бази и станции бяха предварително подготвени за всякакви бедствия. Това беше една вечер, когато Алекс се беше затоплил и отнесъл в мислите си, без нищо конкретно да прави. Този човек беше започнал да се изморява от работата си и напрежението. Тогава той си спомни, че всъщност сам си поставя задачите. Може би искаше твърде много от себе си, трябваше да намали темпото, докато не е заболял от болест, заради това силно темпо. Той така и направи, а все по- често се улавяше, че мързелува…
      Алекс запали цигара, сипа си още чай и се заплесна през люка до себе си навън. До него бяха Палма и Ким, а Аш, Мирена и Милена приготвяха масата за вечерта и нощта след нея. Храната, напитките, пакетите с лакомства, всичко трябваше да бъде добре закрепено, за да не се съборят от внезапни маневри на кораба, макар и това да се случваше рядко. По- късно тук щяха да дойдат и останалите от екип Алфа, екипа на Алекс. Той имаше и втори екип- Бета, а това бяха най- добрите екипи на кораба, момчета за всичко. Вторият кораб- Ford претърсваше в същата посока, но на дистанция 500 км. в дясната страна. В тези вечерни часове се решаваше, дали е опасно времето и дали ще се нощува долу на земята, или в полет. Разликата беше голяма, в полет човек трудно можеше да си почине добре и спокойно. Докато тези въпроси се обсъждаха преди екипажа да гласува, дежурните поддържаха връзка с най- близките радиостанции, от които най- близката беше една метеорологична станция със 400 души персонал, едни от хората прогнозиращи климата и времето над континент № 1, заселения континент. Алекс нямаше мнение по въпроса. Беше се научил да си отваря ушите и да внимава, дори когато спи. За него нямаше значение, дали ще нощуват на земята или в полет.
      Когато по- късно разбраха, че ще се приземяват в близката станция, при Алекс вече бяха всички от екип Алфа, общо 12 души. Те щяха да разговарят по обичайните теми, да се почерпят и хапнат. Някои от тях имаха нощни дежурства, а други имаха просто работа за вършене и бяха си избрали нощта за тази цел. Смяташе да остане до късно в нощта и Алекс, а с него оставаше след полунощ и Палма, както се бяха разбрали…

                                  ( край на Откъс № 104.)

Откъс № 103. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

     Откъс № 103. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.
              
     1.        
     Беше вечерта на другия ден. Корабът Nissan летеше във патрулен полет над континента. Времето беше със силен вятър и мраз. Намираха се на 7 км. височина и поддържаха около 100 км/ч. скорост. Обстановката беше нормална в небето над планетата, както и долу на земята. Вторият кораб- Ford се движеше със около два часа по- назад. Алекс беше намръзнал и се топлеше с горещ чай. Из кораба Nissan будуваха 60 души. Алекс слушаше музика в опит да оправи разваленото си настроение. Фактори зависещи от други хора, влияеха на настроението му. В общи линии нещата не вървяха добре на борда на кораба. Това го караше да побеснява. Изморен и отчаян, той отново и отново събираше силите си, поне малко да живне и да усети глътка оптимизъм, но това не се случваше.
     Късно вечерта Алекс запали цигара и отвори бутилка джин. Палма се държеше сериозна, усещайки лоши времена. Сънищата на Алекс напоследък не бяха добри, а той така и не успяваше да ги разтълкува. Към това като добавеше няколко загуби на ценна техника, поради повреди, Алекс вече не се сещаше за поне едно добро нещо, на което да се опре по пътя си. Измъчени изглеждаха също Ким и Мирена, а Аш и Милена тази вечер се бяха оттеглили рано- рано, и техните дни и нощи напоследък бяха почти безсънни. Алекс беше отложил вечерната седянка за по- добри времена.
    2.
    Беше начало на вечерта на следващия ден. Двата кораба се спускаха към едно място, където беше паднал вероятно метеорит. Разбира се това можеше спокойно да е приземяващ се вражески кораб, а това трябваше скоро да бъде проверено. Алекс пушеше цигара и беснееше на едни хора, които бяха закъсняли със съобщението за падащ от небесата обект… След като съсипа няколко усилвателя със силен глас, Алекс се изправи пред предния люк и спря да беснее, поне докато  направи новите инструкции по настоящата операция… По това време напред бяха пуснати дронове, дори и от бойните дронове, за да се реагира навреме.
    3.
    Беше  вечерта, след още два дни. Издирването на падналия обект в джунглата на континент № 2, продължаваше. Все още не бяха го открили, а едновременно го търсеха и двата кораба: Ford и Nissan. Алекс и Палма се черпеха с джин и наблюдаваха как върви претърсването на зоната, със малки и големи дронове. В каютата на шестимата беше топло и уютно, а за по- късно вечерта мислеха да се съберат тук целия екип Алфа- за момента 12 души. Алекс пушеше цигара и се радваше на добро настроение и добра форма в този ден. Тук на този континент имаше само  бази на AFJ и нищо друго, освен джунглата. Командир Йон смяташе да се приземят където е удобно за да отдъхнат от издирването и претърсването. След гласуването на екипажа се взе решение да се приземят в една от тези бази, разположена на океанския бряг в южна посока.
     4.
     Беше следобеда на другия ден. Двата кораба се намираха по площадките на една от базите на континент № 2, а двата екипажа- общо 600 души, си почиваха и отдъхваха, като само дежурните следяха картината от търсещите дронове. Алекс пушеше цигара на терасата към каютата на шестимата, а със него бяха Палма, Аш и Милена. На този континент нямаше градове на земляните, а той все още не беше заселван. Тук имаше няколко бази, както и станции. Алекс наблюдаваше района около кораба, а това беше предимно джунгла, и се радваше на добро настроение. Подновяването на претърсването нямаше да започне преди вечерта. Командир Йон искаше екипажа да си почине достатъчно добре. Аш тъкмо обясняваше на екипажа, как трябва да се претърсва джунглата на континент № 2. Това бяха едни малко странични инструкции, които Алекс подкрепи.
     Към края на следобеда Алекс и Палма седяха зад пултовете си и опитваха прилагането на нови способи за претърсването на континента, за намирането на забелязания падащ обект. Алекс запали цигара, взе си чаша горещ чай и заби поглед във оперативния екран. Обектът продължаваше да бъде в неизвестност. За късно вечерта се предвиждаше двата кораба да продължават с търсенето. В тези часове всички излязли от двата кораба трябваше да се приберат обратно по корабите си.
                                  ( край на Откъс № 103.)

Откъс № 102. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

     Откъс № 102. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.
              
     1.   
     Започваше вечерта на другия ден, а двата кораба все още стояха по площадки до Северната крепост на град № 7. Алекс и Аш разговаряха изправени пред предния люк на каютата. Палма и Ким гледаха филм, а Мирена и Милена приготвяха масата за вечерта и нощта след това. Всичката храна, напитки и пакети се закрепваха към масата, за да не паднат по време на евентуален полет. До града бяха отишли четири екипа, а пети екип се намираше в крепостта, при  колегите. Смяташе се, че тази нощ няма да се патрулира над континента, а мнозина вече празнуваха това. Алекс запали една цигара и се загледа в далечината, където изгряваше Синята луна на планетата и пробиваше със светлината си през облаците. Настроенията в града и базите, както и на двата кораба, бяха добри. Много хора се веселяха, както биваше през вечерно време. Във тези времена икономиката на земляните в тази звездна система- Orixon, беше стабилна и добре развита, а обикновените земляни живееха добре, без да им липсват най- важните неща, като въздух, вода, храна, подслон, топлина и транспорт. Мнозина от тях живееха с добър стандарт на живота. От военна гледна точка, нещата бяха във сравнително спокойни времена.
      2.
      По- късно във вечерта Алекс и Палма вървяха из кораба, за да огледат какво е състоянието на корпуса от вътрешната страна, както и възлите на кораба. Скоро се беше разбрало, че тази нощ кораба няма да лети, а това означаваше пълноценна почивка на твърда земя. Двамата намираха корпуса да е във добро състояние, тук- там имаше дребни пукнатини, които скоро щяха да бъдат заварени и закърпени, от ремонтните роботи. Двамата слязоха по- късно при единия вход на кораба, а това беше товарен асансьор, който се спускаше до земята, а обикновено се държеше на 15 м. височина. Така кораба не беше достъпен от външен достъп. Пред входа на кораба разговаряха хората от охраната и тези от постовете, около кораба. Алекс и Палма размениха по някое изречение с тях, преди да тръгнат около кораба, за да сканират корпуса отвън.
     3.
     Вечерта напредваше, когато Алекс седна зад пулта си и си взе чаша чай за да се топли. Пред него на плота на пулта имаше листи със набелязаните теми за умуване, с което той щеше да се заеме сега и в идните часове. В каютата на шестимата беше топло и уютно, звучеше тиха музика от далечни и по- добри времена, а светлината вътре беше мека и слаба. Масата беше готова за вечерната седянка на екип Алфа, а останалите от този екип, скоро щяха да пристигнат. Това бяха  Шао , Джейн, Шон, Никита, Браун и Моника. Алекс запали цигара и се замисли за своите предишни животи. Той искаше да си припомни едни извънземни понятия, но това все още му се изплъзваше от паметта, а беше важно да успее да си го спомни. По тази логика, за неговите предишни животи, вече повече от 600 броя, Алекс си припомняше далечни времена и далечни светове, където му се беше случвало да живее. Всеки свят си имаше своите особености и своята логика. Алекс получаваше спомени чак със картина и видения. Определено той не беше съвсем обикновен човек. Беше натрупал огромен опит,  знания и умения от различните светове. Това, което знаеше със сигурност той беше, че като човешката форма, със всичките му благини, нямаше в никой друг от световете. За да се родят земляни, тълпи от хора от различни светове, чакаха дълги години ред и късмет. Те искаха да усетят усещането на земляните за храна, за любов, за всичко останало земно… Това напълно обясняваше големия брой на хората във човешките цивилизации. Тук се срещаха всякакви ларви, твари и гадини от близо и от далече… Сред тях ги имаше всякакви, от зерове до безобидни растения.
     Алекс въздъхна и отпи глътка джин. Вечерта напредваше, а тук вече се беше събрал целия екип Алфа, на обичайната седянка. Имаха да обмислят някои неща, да помислят за бъдещи планове, да се запознаят със инструкциите и да се почерпят и похапнат.

                                  ( край на Откъс № 102.)

Откъс № 101. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

     Откъс № 101. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.
              
     1.     
     Беше следобеда на другия ден. След разследването се беше изяснило, че зад заговора стоят четирима агенти от екипажа на кораба Nissan. Техните намерения  били да свалят кораба, след като се евакуират самите те. Това бяха крайно враждебни действия, заради които тези четирима души отиваха в затвор. От останалите хора от екипажа нямаше замесени. С това се изясняваха неудачите на борда на кораба. Алекс пушеше цигара седнал зад пулта си. Корабът Nissan тъкмо отлиташе от тайната площадка, където през цялото денонощие вървеше разследването. Четиримата виновници и подбудители на заговора, бяха откарани в града, където започваше за тях военен съд. Алекс се беше замислил, а нямаше никакво настроение, някак си му беше стъпкано и никакво в тези дни.
     2.
     Във началото на вечерта Nissan летеше на 8 км. височина и със скорост 100 км/ч. във посока изток. Там се намираше град № 7, който щяха да достигнат късно вечерта. Алекс се топлеше с чай и преглеждаше информацията за новите агенти- попълнения на кораба. По свое желание бяха напуснали кораба освен четиримата обвинени в заговор, още шестима души. На тяхно място бяха пристигнали съответно нови десет души. Екипажът щеше да е със общо 300 души, както обикновено. Алекс по- рано в този ден беше разговарял с новите десет души. Те му вдъхваха доверие, за разлика от онези, които скоро напуснаха кораба завинаги.
     В каютата на Алекс и неговите хора беше топло и уютно. Докато се топлеше със чай, Алекс погледна какво става наоколо. Палма и Ким бяха заети със разговори с разни обекти около кораба- самолети, совалки, станции, бази и градове. Мирена и Милена приготвяха храна за вечерта и нощта, а Аш се беше заловил със някаква негова идея- нова програма за неговия робот- бодигард. Из кораба будуваха 60 души, а командир Йон тъкмо развеждаше новите агенти из кораба и ги инструктираше. Навън времето беше със силен вятър, който отклоняваше на североизток целия кораб.
     3.
     По- късно вечерта Nissan наближаваше град № 7. Все още нямаше решение, дали ще се приземяват там. Командир Йон изчакваше да се запознае със обстановката около планетата, преди да вземе решение. Ако наближаваха съмнителни обекти от към космоса, то Nissan щеше да отложи приземяването при този град. В това време Алекс се топлеше със горещ чай и умуваше над нови и по- стари проблеми, заедно със Аш. На хартийките пред тях оживяваха нови и нови решения, които постепенно преминаваха към планове и заповеди. Алекс запали цигара и излезе из кораба да се разтъпче. Току- що бяха взели решение за приземяване до Северната крепост на града. Междувременно планетата приближаваха колона от пет кораба със хиляди нови преселници от Земята, пропътували дистанцията за повече от една земна година. Те щяха да бъдат приети във няколко от градовете. След процедурите по регистриране, обеззаразяване, имунизиране, нахранване и изкъпване, тези нови преселници щяха да бъдат настанени по свободните жилища, пазени именно за такава цел. Обикновено управата на градовете разполагаше с минимум от 50,000 свободни легла.
     4.
     Бяха вече кацнали на площадка на Северната крепост на града, когато дежурните на кораба отвориха линия, по която новите преселници бяха показвани с картина и техните разкази за Земята и за пътя им до планетата Orixon 44. Това беше 7016- та земна година, а там на родната планета, все същото… Алекс се замисли. Ако из звездната система Orixon нямаше толкова много земни колонии и градове, със толкова много земляни, то определено някои от корабите на AFJ биха се върнали на Земята, за да разследват какво всъщност се случва там. Това за момента не беше възможно. Алекс леко се ядоса от "вечната" ситуация на Земята, която все още никоя сила не беше успяла да промени към добро, към по- добро. Оставащите на Земята бяха просто роби…
     Вечерта напредваше, а Алекс и Палма си отпуснаха почивка, за да оправят боксовете си и да си прегледат раниците и оборудването, както и личните запаси за боксовете- въздух, вода, храна, гориво, боеприпаси… Те набързо си прегледаха и счетоводството, а това беше елементарно за последните времена и технологии… Сетне запалиха по цигара и отвориха бутилка джин… Вечерта напредваше…
                                  ( край на Откъс № 101.)

Откъс № 100. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

     Откъс № 100. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.
              
     1.         
     Беше следобеда, няколко дни по- късно. Корабът Nissan все още стоеше на същото място, една площадка на една тайна, бойна станция на AFJ. Алекс пушеше по цигара със Аш, изправени пред предния, външния люк на каютата. Двамата очакваха команда за излитането на кораба, а всичко вече беше готово и дежурните и самия кораб. Алекс се беше замислил над темите си за размисъл. Той смяташе скоро да седне зад пулта си и да поработи по това. Според Аш небиваше да се започват вътрешни войни в кораба. След разследването на поредицата неудачи из кораба, виновниците щяха да бъдат отстранени от службата си тук. Когато Алекс се настани зад пулта си и започна работата си, както обикновено, тъкмо кораба започваше излитане от бойната станция. Докато кораба набираше височина над джунглата, Палма и Ким слушаха стара музика, а Мирена и Милена приготвяха хапване в кухненския блок. Аш обсъждаше с Алекс някои от темите за умуване. Беше започнал да му помага в работата, след като Алекс му обясни, че е претоварен напоследък.
     Със напредването на следобеда Nissan достигна 5 км. височина и продължаваше да се издига нагоре. Алекс запали поредната си цигара, взе си чаша горещ чай и продължи работата си със преглед на новините от последните 24 часа. Нещата изглеждаха както обикновено. Над планетата Orixon 44 нямаше опасности, както и долу по нейните градове на земляните. По колониите и градовете на земляните из звездната система Orixon нещата бяха нормални. Алекс написа съобщение за своите двадесетина жени от град № 1, поздрави своите деца там, а сетне се обади по радиото на майчицата си, която се занимаваше със билки и медицина, заедно със шамана Джи, нататък по същото ниво на кораба.
     2.
     Вечерта беше започнала, когато Алекс и Аш стояха пред стенния екран и разглеждаха гледката от кораба, достигнал 10 км. височина. Това патрулиране щеше да продължи и през вечерта, а по- късно щяха да пристигнат над град № 8. Вторият кораб- Ford се движеше някъде назад, със около два часа. Все още нямаха инструкции дали ще кацат край този град. Разследването за серията неудачи на борда на кораба вървеше по план. Двама души бяха вкарани в изолаторите, като разследването продължаваше. Те веднага бяха обвинени във заговор. Работата беше още по- дебела отколкото изглеждаше първоначално. Не бяха ясни целите на въпросния заговор. Из кораба хората се бяха разделили на два лагера- едните бяха ужасени, че е осуетен заговор, а вторите нещо прикриваха, когато биваха разпитвани… Това, което криеха тези 10 души, интересуваше най- много командир Йон…
     3.
     На борда на кораба Nissan вървеше извънредно положение. Адмирал Буун беше забранил да се сменят пилоти и дежурни, докато не се кацне във Западната крепост на град № 8. Цялата групичка със тайните намерения и отговори при разпитите беше също затворена в изолатори, за разпитване. Алекс разбираше добре, че е осуетен много коварен заговор. Това вече разбраха командир Йон и адмирал Буун. Във режим на извънредно положение на борда на кораба Nissan, той вече се придружаваше от изтребители, а адмирал Буун и командир Йон се намираха в кабината със двамата пилоти Джими и Джони, със заключени функции за достъп до тях.
      4.
      Късно вечерта корабът Nissan се приземи на изолирана, тайна площадка край Западната крепост. На мястото пристигнаха 500 души, специално обучени за извънредни ситуации. Изглеждаше дебела работа, но на борда на кораба все още нищо не се беше случвало. Под ръководството на адмирал Буун и командир Йон, тези 500 души проверяваха основно кораба и неговия екипаж. Разследването продължаваше, а вървяха и разпитите…
      Алекс и Аш запалиха по цигара. Каютите на екип Алфа и екип Бета, вече бяха изолирани от кораба. Никой не можеше да влезе при тях при тези неизяснени обстоятелства. Алекс смяташе, че нещо сериозно започва из AFJ, определено вражески намерения… Аш се съгласяваше със тези подозрения, а из кораба вече беше блокирано всякакво движение, до изясняване на всички обстоятелства…

                                  ( край на Откъс № 100.)

Откъс № 99. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

     Откъс № 99. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.
              
     1. 
     Няколко дни по- късно кораба Nissan приближаваше бойна станция на AFJ, високо в планината. Алекс беше в лошо настроение. Някои неща не вървяха добре на борда на кораба. Алекс знаеше едни вътрешни хора от екипажа, които не действаха правилно, нито взимаха правилни решения. Белите- тяхно дело бяха започнали от преди няколко години. На моменти тези хора застрашаваха дори безопасността на кораба. Алекс се беше замислил по този въпрос, но не виждаше решение. По- твърди мерки биха довели виновниците до каторга… Ставаше дума, че с тези хора екипажа беше свикнал. Никой тук не говореше за техните груби грешки, трупали се от години. Алекс имаше достатъчно власт и правомощия да ги предаде на Съдът на AFJ, но не можеше да ги обрича на подобна лична гибел… Проблемите около тези хора продължаваха…
     2.
     Беше към средата на следобеда, а Алекс се разхождаше из кораба дълбоко замислен. Това беше древен космически кораб. Тук имаше всякава техника. Някои ремонти не успяваха да "съживят" някои от машините в кораба. За основен ремонт из кораба, нямаше достатъчно подготвени хора. Алекс не смееше да оставя в ръцете на роботи и компютри управлението на ремонтите тук. Алекс знаеше до какво би довела една машина, излязла от контрол. Подобни събития довеждаха да непредвидени беди. Не биваше на машина да се поверяват отговорни дела, без да е предвидено човешко присъствие и контрол над машините. В този смисъл Алекс гледаше малко сурово и критично, към компютри и към роботи…
     Когато Алекс се спря по- късно край един от възлите на кораба, той запали цигара и се зае със проверки на корабните системи и възли.
      3.
      Във вечерта кораба Nissan пристигна в бойната станция. Алекс беше оклюмал сериозно в този ден. Проблемните беладжии от екипажа на Nissan ставаха основните му врагове, на борда на кораба. Той не знаеше до какви мащаби се е вселило "злото", дори тук на този елитен кораб от разузнаването на AFJ. Сравнявайки тези хора със измамниците и престъпниците в градовете, Алекс очакваше да има сериозни проблеми за в бъдеще. Това бяха хора, които рушаха, съсипваха нещата и машините на борда на кораба, вероятно от собствената си злоба към околните, а също защото мразеха  останалите хора и прехвърляха вината за своите бели, на други, та и на роботите и самите машини. Алекс подозираше, че на борда на кораба вече има и заговор… Това беше толкова сериозно, че той започна да подозира хората тук в заговор и да ги изпитва и проверява.
      Алекс запали цигара замислен. Той знаеше, че "силите на злото" нападат по всякакъв начин, включително и чрез хипноза. Тези сили биваха невидими. Самият Алекс, не чувал добра дума от години, вече беше отчаян от проявите на "злото", дори тук на този кораб. Щеше да бъде просто да остави нещата на течението, но той не беше такъв човек, имаше ли проблеми, тези проблеми трябваше да се решават и оправят. Така разбираше той нещата. Сетне погледна с мъката си през люка навън, а другите петима в каютата вече разбираха, че предстоят неприятности. Разпитваха го по какъв ли не начин, а той мълчеше. Неможеше да проумее що за логика да се руши и съсипва, вместо да се създава нещо, да се ремонтира правилно из кораба, неможеше да разбере, как тази група хора гледаха да развалят и провалят, а не да вършат нещо полезно или нещо добро. Междувременно пред кораба вече имаше няколко екипа от кораба, изпратени по задачи, от командир Йон, а адмирал Буун смяташе да посети бойната станция, съпровождан от друг екип.
     4.
     Късно вечерта в каютата на шестимата цареше тишина. Алекс разглеждаше информацията за членовете на екипажа и проверяваше и умуваше, кои от тях са вътре в проблемната група, виновна за серия неудачи на борда на кораба. Той беше решен да ги разкрие и изпрати на разпит. Алекс познаваше много хора по техните физиономии, жестове, по говора и мимиките. Почти всички земляни му бяха ясни и прозрачни като вода. Той знаеше за всеки един, злото или доброто надделява у него и на какво е способен, какво може да се очаква от този човек. Опитът на Алекс беше голям, от всичките над 600 негови предишни животи. В същото време Алекс беше развил светкавичен анализ на действия, постъпки, говор и текст. За него рядко пъти нещата оставаха тайни, а намеренията на хората и всичко около тях му биваше кристално ясно…
                                  ( край на Откъс № 99.)

Откъс № 98. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

     Откъс № 98. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.
              
     1.    
     Беше вечерта на другия ден, а кораба Nissan патрулираше над континента, заселен от земляните, първия и единствения за момента обитаем континент. Просто нямаше толкова хора, та да се заселват скоро и останалите континенти на планетата Orixon 44. Тук нямаше други цивилизации- коренно население и това направи тази планета изцяло собственост на земляните и на AFJ. В тези часове на борда на кораба будуваха 50 души, а дежурните почти нямаха работа, докато пилотите Джими и Джони управляваха кораба. В каютата на шестимата от екипа Алфа беше топло и уютно. Алекс се занимаваше с онази "кутия" и дълго обмисляше нещата. Палма и Ким бяха започнали да му помагат в умуването, та нали ставаше дума и за някои от техните общи със Алекс поколения. Подаръкът от поколенията на Алекс, именно тази специална "кутия", беше донесена от далеко от специален терминатор от бъдещето. Алекс разполагаше със уникална информация от бъдещето, както и информация за поколенията си, като се забеляза, че някои от тях живеят пък в миналото. Беше ясно, че са били транспортирани през времето. Информацията за неговите поколения живо интересуваше Алекс. Той разбираше, че времената и там са тежки. Искаше да помогне, със каквото може, но "силите на злото" бяха могъщи и много опасни. Те искаха животът да бъде тежък и със много войни и смърт. Такава беше тяхната изчанчена логика… Алекс се замисли и се загледа в екранчето на кутията. Зелената детелина в горния, ляв ъгъл показваше, че неговите потомци са добре, където и да се намират във тези часове. По- надолу вървеше разузнавателна информация от бъдещето. Това беше "кутия"- сериозен радиокомпютър. Алекс запали цигара, извади бутилка джин и отпи глътка. Палма направи същото и двамата се загледаха в екрана от бъдещето. Точката там се намираше във 9016- та земна година, т.е. две хилядолетия по- късно.
      2.
      Вечерта напредваше, а Алекс и Палма отбелязаха каква е ситуацията във 9016- та година и преди това и се заловиха да осмислят новините от там. Новини от бъдещето бяха предоставяни и на адмирал Буун и командир Йон. Това беше жива връзка между кораба и бъдещето на потомците от Алекс… Междувременно на планетата Orixon 44 в този ден бяха пристигнали транспортни кораби от Земята със хиляди нови преселници- земляни. Те носеха новини, както от Земята, така и от планетите по пътя си. Пътуването от Земята до Orixon 44 в най- добрия случай продължаваше една цяла земна година. Тези хора разказваха любопитни истории от пътя си до тук, както и истории от древната, родна планета.
      Корабът Nissan патрулираше в тези часове на 6 км. височина със скорост от 100 км/ч. Заплаха не се забелязваше от никъде. Трафикът в небето беше нормален. Вторият кораб- Ford се намираше на около два часа път в южна посока. Там те бяха забелязали някаква аномалия и искаха да проверят за какво става дума. Корабът Nissan не предвиждаше да се приземява тази вечер и през нощта. Алекс отдели за известно време вниманието си от "кутията", за да си пооправи нещата в компютрите и часовниците. Той разбираше добре, че навлиза във още по- нови рвмена и по нов път. Това изискваше да си събере мислите добре и да си почине добре, преди да продължи по този нов път.
     Джинът добре позатопли и развесели шестимата в каютата им, а Аш и Милена отидоха в кухненския блок на каютата, за да приготвят вкусотии за вечерта и нощта, след нея. Време имаше много, та чак се чудеха с какво да се занимават. Алекс не беше на такова мнение, неговото време рядко пъти му стигаше. Така беше и в тази вечер. Той искаше да помисли за всичко, да прегледа и настрои нещата си идеално, искаше да поумува за много теми, но пак и пак не успяваше със всичко това. Неговите хора разбира се му помагаха, но работата с големи обеми информация беше трудно занимание.
     *
     Още по- късно вечерта Алекс имаше разговор със адмирал Буун по видеото. Адмиралът се интересуваше от "кутията" на Алекс. Самият той имал желание да намери информация за своите потомци, там във бъдещето… Алекс се позамисли след разговора. Ставаше все по- сложно, а умът му вече биваше претоварен. Той отчаяно се надяваше да си почине, без да мисли за нищо. Сетне да поспи до насита, пък сетне да продължи нататък.
                                  ( край на Откъс № 98.)

Откъс № 97. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

     Откъс № 97. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.
              
     1. 
     Още преди полунощ самия Алекс се беше обадил по радиотелефона, че всичко е нормално при него и, че ще се прибере на хеликоптера до един час. Това успокои целия Екип Алфа. Така и стана- по някое време Алекс и неговия боен робот се завърнаха обратно при хеликоптера, а той прибра джета на мястото му и се качиха със асансьора горе при останалите му хора.
     *
     Беше към края на следобеда на другия ден. Екип Алфа се беше прибрал на Nissan посред нощта със специалния хеликоптер Honda. В тези часове Алекс се беше наспал и работеше седнал зад пулта си. От разходката му в джунглата, предишната вечер, до този момент, още никой не знаеше подробности за това. Някои хора бяха забелязали, че е угрижен и се прибира с някакъв пакет в ръцете. Някои от тях пък се чудеха- откъде пакет във джунглата и то след мръкване. Заети със по- важни теми хеговите хора забравиха и за пакета и за странното пътуване, а Алекс беше извадил до себе си на поставката някакъв странен предмет. В тези часове той се занимаваше предимно със него всъщност. Палма мислеше да го попита- какъв е този предмет, но пък не беше чак толкова любопитна по принцип. Алекс запали цигара, взе си чаша кафе от автомата и продължи да разглежда из предмета. Там в джунглата, предишната вечер този предмет му беше донесен от специален терминатор, който всъщност го беше извикал на тези координати, няколко дни преди това. Предметът беше доста специален и изпратен от неговите поколения. Освен информация, в "черната кутия" от поколенията на Алекс, имаше и специални чипове. Някои от данните идваха от Бъдещето, а някои- от Миналото. Терминаторът му беше разказал, че самия той е събрал нещата за тази "кутия" и е изпълнил желанията именно на  поколенията на Алекс… Сетне самият терминатор беше побързал да си заминава, че програмата му била натоварена…
      2.
      Вечерта беше започнала, а Алекс се занимаваше със "кутията", което отнемаше цялото му внимание. Разни други теми, колкото и да бяха важни, той загърби и остави на своите хора да обмислят. Около информацията записана в тази "кутия" имаше да се умува със години напред. Тук се описваха много неща и от Миналото и от Бъдещето, където всъщност живееха негови потомци, по бащина линия. Палма разбираше каква е "тази кутия". Ким и Мирена също се вълнуваха от всичко това, така объркано. Алекс пожела тази кутия и всичко около това, да остава във тайна. Тук се описваха интересни неща и имаше интересни чипове, изпратени от точно неговите поколения. Излизането на информация от Бъдещето, за свободен достъп, можеше да нанесе поражения на самото Бъдеще…
      *
      Алекс научаваше страшно много неща от информацията в "кутията". Той беше завладян от всичко това. Неговите потомци не се оплакваха, не искаха помощ, но истините за световете разкрити от Алекс бяха все по- смущаващи… С надеждата за зрънце "добро" из бъдещето, Алекс разбираше, че оттук именно някак си се променяха тотално нещата. Променяше се написаното, променяха се фактите, дори от един йероглиф написан от Алекс по листа хартия пред него… Той се замисли дълбоко- световете се променяха, но не само това. Те се променяха именно от това място- каютата на шестимата от Екип Алфа на Алекс… Той си оставаше замислен, дори когато прекрати всякакви експерименти и прибра "кутията" във своя сейф за ценни машинки и секретна информация… Ставаше нещо сериозно. Тази "кутия" се променяше динамично, каквото и да предприемеше той… Войни имаше и във миналото и във бъдещето. Понякога те успяваха, понякога- не. Със  вярата в доброто и във Господ Бог, Алекс осъзнаваше, че тази "кутия" е просто- жива и променяща се. Той замрази всякакви свои идеи, остави нещата да се уталожат и успокоят, преди да започне да изучава от нулата нещата, та да се опита поне малко да променя нещата, за добро, за по- добро.
      Вечерта беше стигнала към късни часове, когато Алекс запали цигара. На плещите му тежаха истините за световете, или поне- повечето от тях. Това бяха грозни истини, грижливо пазени в тайна, грижливо укривани и замаскирвани от хората, за да не ги научат никога… Това нямаше да бъде все по същия начин. Това беше едно динамично място, от където се променяше реалността, дори със най- дребната подробност тук. Корабът Nissan…
                                  ( край на Откъс № 97.)

Откъс № 96. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

     Откъс № 96. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.
              
     1.       
     Във края на следобеда на другия ден двата кораба все още стояха по площадките край Южната крепост на град № 5. Екип Алфа на Алекс бяха взели хеликоптера Honda от кораба Nissan и пътуваха над града. Алекс пушеше цигара и наблюдаваше през един люк навън. Скоро започна да се мръква. В същото време на изток грееше Синята луна на планетата. Никой не знаеше защо летят над града. Когато стигнаха до Северната крепост на града, Алекс кимна на пилотите Браун и Моника, да приземят някъде тук машината. Така и стана. Това беше напълно уникална машина със собствена "Машина на времето". За момента нямаха намерение да се движат из времето. Въпреки всичко, все пак някой от тях знаеше защо са тук и това беше самия Алекс. Това беше негово учение, на което подлагаше двата си екипа. Вторият такъв хеликоптер от състава на Nissan беше хеликоптера Mazda, който също беше някъде наблизо. Даже пъряия приятел на Алекс, самия Аш, нямаше понятие накъде са тръгнали. Това беше изненадата на Алекс. На самия кораб Nissan за това учение знаеше само адмирал Буун.
     По- късно във тази вечер Алекс грабна раницата, шлема си и оръжията и каза:
     -Аз отивам някъде. Ще знаете координатите ми и ще се намесите ако ви сигнализирам за опасност при мен самия. Отивам сам, но със моя боен робот, който също е тук… Отваряйте си очите на четири! Къде се намира пък кораба Nissan, въобще да не ви интересува, та чак докато не се завърна тук…
     Екипът малко настръхнаха от напрежение, а Алекс махна за поздрав на момичетата си и влезе в входния асансьор на хеликоптера.
     2.
     Алекс тъкмо беше стигнал с един джет до външния портал на Северната крепост на град № 5, по- късно във вечерта. Неговият верен и специален боен робот беше със него, наблюдавайки нещата малко по- отстрани със около десет метра. Алекс усещаше присъствието му. Охраната на портала го разпознаха и козируваха, а той им кимна и каза:
    -Излизаме двамата с мой робот. Той ще дойде след малко. Отворете портала за мен и робота! Няма да излезем заедно, така ще мислят, че съм съвсем сам. Внимателно все пак, че е специален боен робот…
     Двойката от охраната на портала козируваха отново, а скоро се отвори по- малката порта на портала и Алекс внимателно пристъпи в джунглата, а освен отблясъци от Синята луна, нямаше друга светлинка наоколо.
     3.
     Палма се взираше в точицата на екрана, където виждаше движението на Алекс, а втората зелена точица върху екрана беше неговия специален боен робот.
    -Колко време мина, Палма?- попита Ким.- Накъде отива?!
    -Той върви съвсем сам из джунглата и нещо е намислил. - каза Палма. - Измина един час…
     Аш беше станал на крака пред оперативния екран и вдъхваше на момичетата оптимизъм, а Милена хапваше нервно една прясна пица. Мирена наблюдаваше също екрана, но не си личеше да е нервна. Времето минаваше, а от Алекс нямаше никаква новина. По някое време Палма въздъхна тежко и погледна часовника си. Около хеликоптера Honda нямаше никого и никакво движение, а това беше специална площадка за кацане на Северната крепост на град № 5.
     Изведнъж сигналът изпращя и точиците от екрана се изгубиха внезапно…
    -Какво става?!- попита Палма.
    -Спокойно!- каза Аш.- Това е просто радиосянка! Просто ще чакаме.
      4.
      Беше изминал още един час, а нямаше никаква промяна, около сигналите от Алекс и неговия робот. Екипът Алфа на Алекс, стояха в напрежение и просто чакаха… Изведнъж Аш попита:
     -Имаме ли някакви инструкции от Алекс?!
     -Да, имаме инструкции!- каза Палма. - Там пише следното: "Да не се отваря преди сигнал за опасност, изпратен от мен!"…
       Останаха в мълчина всички тук единадесет души, а Палма отпи глътка джин и погледна мъдро към единия си часовник. Само на нея Алекс беше оставил втори плик със инструкции, който да се разпечата, ако Алекс не се обади до полунощ по радиото…
      Хората на Алекс изчакваха в тишината и със загасени светлини на хеликоптера… Какво ли ставаше там, във джунглата?…
                                  ( край на Откъс № 96.)

Откъс № 95. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

     Откъс № 95. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.
              
     1.       
     Следобедът на следващия ден отиваше към края си, а двата кораба все още  патрулираха над заселения от земляните континент, на планетата Orixon 44. Това беше новата планета на земните цивилизации, изцяло собственост на AFJ и самите земляни. Агенцията AFJ, това беше военен съюз на земляните и техни извънземни приятелски цивилизации. Във тази 7016- та земна година усилията на AFJ да търси и намира нови планети, където да се строят  земни колонии- градове, беше довела до откриването на втора, съвсем ненаселена планета, подобна на Orixon 44. Това беше планетата Orixon 88. Тя се намираше на шест месеца полет от Orixon 44. За момента тази най- нова планета се охраняваше от три кръстосвача, много кораби и хиляди агенти от AFJ. За съжаление все още недостигаха хора и техника, за да започне заселване и строителство там, а липсваха и желаещи да отиват там, още по- далеко от Земята, родната планета на земляните. Из звездната система Orixon вече имаше голям процент хора, родени по тукашните планети и по разни кораби. Като цяло, родените на самата Земя, заселници в тази система, остаряваха и броя им намаляваше, въпреки непрекъснатия приток на нови заселници от Земята.
     2.
     Към края на следобеда на другия ден кораба Nissan наближаваше град № 5. Кораба Ford го следваше на около един час дистанция. В тези часове из кораба Nissan будуваха 60 души. Дежурните вече имаха радиоконтакт със град № 5. Очакваше се командир Йон да каже думата си, дали ще посетят града. А Алекс седеше зад пулта си и работеше по най- важните си теми за размисъл. До него седеше Палма и слушаше музика, а нататък в редицата Ким и Мирена следяха картината от камерите на кораба и хрупаха соленки. Аш и Милена тъкмо приемаха новини, директно от кръстосвача New York. Алекс имаше пълен чайник с току- що сварен горещ билков чай. Той си взе чаша чай, за да се топли и продължи по работата си. Сетне запали цигара, замислен и мислите му се отплеснаха към въпроса за неговото тайнствено и неидентифицирано телепортиране, което той искаше да си обясни и разкрие истината по въпроса. Специалните програми и чипове по неговите часовници и компютри, все още не можеха да дадат много информация по въпроса, освен часа на отлитането и часа на завръщането. Обикновено времето отвъд телепорта биваше между 10 и 20 часа, докато на борда бяха изминали само 2- 3 часа. Този прадокс все още не можеше да бъде обяснен.
     3.
     Започваше вечерта, когато Nissan се спускаше към град № 5 и по- точно неговата Южна крепост, край която щяха да се приземят. Малко преди да кацнат на една от площадките там, Алекс извади бутилката джин от специален джоб и отпи глътка. Той беше в добра форма в този ден и беше доволен от деня си. Очертаваше се добра вечер наблизо до града. Веднага след приземяването два екипа излязоха за да зареждат кораба с гориво, вода, провизии и за да оставят тук от продукцията на кораба, радиотелефони и компютри. До града на разходка заминаха три екипа със хеликоптер, а от Южната крепост и от града се очакваха около десет души общо, на гости на Nissan. Щяха да обсъждат разни теми със адмирал Буун и командир Йон.
     По- късно Алекс и Палма слязоха при единия от входовете на кораба, за да огледат кораба и неговия корпус отвън. Забелязани навреме повреди и пукнатини по кораба, щяха да спестят много проблеми на екипажа. Те съчетаха проверката, със разходка и почерпка с джин, навън на въздух. Палма беше щастлива в този ден. Алекс беше подарил цветя на дамите от общата каюта. Всички се радваха, а той се безпокоеше дали ще порастнат достатъчно цветя до няколко дни нататък, за да повтори индианския си номер... Междувременно земляните навлизаха във "щастлив" период и добри времена, както гадаеше шамана Джи. Мнозина тук вярваха в това и според тях можеше наистина да идват по- добри времена.
     Алекс и Палма загубиха цял час в проверка на кораба, преди да се приберат вътре. Още във входния асансьор Алекс запали цигара и докато се чудеше със  какво да зарадва Палма, тя най- неочаквано го изпревари и зарадва с целувка и мили думи. Той и отговори на атаката, а сетне умислени и разнежени вървяха по коридорите на кораба, за да се оттеглят в нейния бокс, този път.
     Сред земляните царуваше настроение в тези часове и дни. Творчески настроени земляни правеха страхотни планове за бъдещето си. Те щяха да успеят с това…
                                  ( край на Откъс № 95.)

Откъс № 94. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

     Откъс № 94. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.
              
     1.      
     Това беше следобеда на другия ден. Двата кораба все още стояха по площадките на една тайна база на AFJ, където бяха от предния ден. Адмирал Буун и екипа, който го съпровождаше из базата, вече се бяха завърнали на борда на Nissan. Вероятно двата кораба скоро щяха да отлитат, отново за да патрулират над заселения континент. Екипажите бяха готови за отлитане, както и корабите. Алекс в този ден тъгуваше по миналото си, преди да започне служба в AFJ. Тогава двамата с Ким бяха двойка фотографи, на които нищо не липсваше. Живееха на самата Земя. Тогава от AFJ пристигна специален кораб, с който ги отведоха надалеко. По пътя стана ясно, че става дума за уговорка от друг техен живот, когато са дали клетва- да служат отново във AFJ. Това обясняваше всичко. Постепенно си бяха припомнили всичко около службата и корабите на AFJ. Възможен беше и отказ, но те избраха- да служат във AFJ, отново… Алекс си припомняше елементи от краткия си живот на Земята, преди тръгването. Бяха изминали двадесет земни години от тогава… Алекс запали цигара и се изправи пред предния люк. Това беше 7016- та земна година. Точно преди 40 години се беше родил, а от двадесет годишен служеше отново във AFJ. Алекс се ободри внезапно, щом видя Палма да слуша музика и да хрупа соленки с плодов сироп. По- нататък пък Ким разговаряше нещо със Мирена. Аш и Милена се занимаваха с приготвянето на вкусна храна за следобеда и вечерта. Трябваше всичко да е готово и закрепено стабилно по масата, за да не се събори от резки маневри на кораба.
     Към средата на следобеда Nissan отлетя от базата, на патрулиране. Кораба Ford щеше да тръгне оттам един час по- късно. Докато набираха височина силен вятър ги отнасяше на север.
     2.
     Вечерта беше започнала, а Nissan беше достигнал 5 км. височина, със курс във западна посока. Патрулирането продължаваше, а се очакваше тази нощ двата кораба да бъдат във полет. Алекс и Палма бяха застанали пред оперативния екран и гледаха картина от външните камери и данните за полета. На борда будуваха 60 души, а другите почиваха и спяха. В тези часове Nissan прелиташе в другия край на вътрешното море, вече над сушата. Наблизо се забелязваше само един радиомаяк, който разпространяваше новини в ефира. Алекс си пусна тези новини за да ги прегледа и зае мястото си зад пулта. От различните земни градове и бази на AFJ, съобщаваха за силни ветрове. Оказваше се, че пеша неможе да се стигне до никъде. Беше пусната забрана за малките джетове и совалки, да летят във тези дни. Изключение се правеше за по- тежките самолети и кораби. Из джунглата се наблюдаваха строшени дървета и загинал дивеч, именно заради силния вятър. Бяха взети мерки да се използват само подземните паркинги, за да може да се осигури достъп до сградите. Алекс запали цигара и погледна хората си в каютата. На масата имаше закрепени разни вкусотии и напитки за вечерта и нощта, след това. За момента нямаше променливи ветрове, които да друсат кораба, а постоянен вятър. Това даваше стабилност на полета.
     По- късно вечерта Алекс и Палма се разхождаха из кораба, за да огледат корпуса отвътре и люковете. Понякога се появяваха дребни пукнатини. Докато вървяха по коридорите и в асансьорите на кораба, двамата оглеждаха всичко по пътя си. Такива проверки не се правеха всеки ден, а ако се появеше проблем, то той трябваше незабавно да бъде отремонтиран. В коридорите не се отопляваше, а в тези дни температурите тук бяха около + 5' С. Във един от асансьорите Алекс и Палма се натъкнаха на Шао и Джейн, които отиваха към столовата за вечеря. Поспряха се да поговорят край асансьора, а сетне Алекс и Палма се прибраха в каютата си. Тук беше топло и уютно. Ким и Мирена слушаха музика, а Аш и Милена наблюдаваха картините от външните камери. В мрака от към север изгряваше Зелената луна. Тя щеше да пробива облаците в идната нощ.
      Алекс зае мястото си зад пулта и прегледа още веднъж новините от последните 24 часа, преди да премине към темите си за умуване. Нощ във полет щеше да бъде сериозно изпитание за дежурните и пилотите, при такъв силен вятър. Алекс реши да остане сетне на нощно, допълнително дежурство, така и така- нямаше да може да спи спокойно…
                                  ( край на Откъс № 94.)

Откъс № 93. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

     Откъс № 93. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.
              
     1.    
     На другия ден сутринта двата кораба отлетяха от град № 1, на патрулиране. В следобедно време Nissan се намираше на 10 км. височина и летеше бавно на изток, над първия континент, заселен от земляните на тази планета Orixon 44. От екипажа на кораба будуваха 50 души, а останалите почиваха и спяха. Алекс седеше зад пулта си и умуваше по разни теми за умуване. Той запали цигара и погледна наляво през люка до себе си. Гледката навън и надолу беше впечатляваща. Прелитаха над едно от вътрешните морета на континента, който все още биваше изучаван постепенно от изследователски експедиции. До Алекс седяха по своите пултове Палма, Ким, Мирена, а Аш и Милена приготвяха топли закуски за следобеда, предимно на базата на пиците.
     Следобедът беше към средата, а Алекс и Палма бяха из кораба на разходка, тъкмо и за проверка на възлите му. По коридорите забелязаха вътрешната охрана на кораба, а край складовете се мотаеха роботи със колички, които прибираха поредната реколта от оранжерията, рибарника и малката ферма за дивеч и птици. Двамата се разходиха близо час, а сетне погледнаха в столовата, където имаше около 30 души. Решиха да влязат там и да хапнат нещо вкусно, така и направиха. Тук разговорите вървяха около новото патрулиране на кораба, както и въпроса за преодоляното вече снежно бедствие. Тук имаше и жени, които бърбореха помежду си  за други свои неща.
     Докато се прибираха обратно към каютата, Алекс и Палма спряха до един от люковете в коридора и погледнаха навън, а Алекс запали цигара. Наоколо имаше бели облаци, а отдолу синееше морето. В далечината се очертаваше остров със диагонал около 700 км. Корабът използваше в това патрулиране и дирижабълската си система, за да се спестяват  гориво и енергия. Това ставаше със специален газ, от извънземен произход, който беше изключително лек и дърпаше кораба нагоре, когато се изпълнят горните кухини на кораба.
     2.
     Във вечерта кораба Nissan се спускаше на по- ниска височина, търсейки една от базите на AFJ, разположена някъде наоколо. Там трябваше да се приземят за нощуване, както разпореди адмирал Буун. Самият той имал някаква работа в същата база. Докато дежурните търсеха, къде е тази база, Алекс се топлеше със горещ билков чай и работеше по темите, определени за целта. Алекс смяташе тази вечер да поработи до късно, но не заради нощно дежурство. С него щяха да останат Палма и Ким, но разбира се все още беше началото на вечерта.
     По- късно дежурните откриха базата, маскирана сред джунглата на брега на морето, на територията на острова. Пилотите приземиха Nissan на площадка, маскирана като поляна. Вторият кораб щеше да пристигне след половин час, а имаше площадка и за това. След приземяването, навън излязоха няколко екипа, а единия щеше да придружи адмирал Буун във базата. От базата излязоха за да приемат адмирал Буун и неговите хора, и да им покажат входа към базата. Той беше замаскиран в една скала, оказа се- изкуственна.
     Алекс запали цигара, взе си чаша кафе и се изправи пред един люк. Навън валеше ситен дъжд, а вятъра не беше силен, все още. Гледката към брега на морето по- нататък беше интересна, но малко плашеща- това беше във извънземието. Дивата флора и фауна на Orixon 44 беше позната само до известна степен. Според експертите, тук във джунглата можеше дори със шлем, оръжие и раницата за оцеляване, да се издържи само за кратко време, ако наблизо нямаш машина за транспорт. Тук всичко биваше опасно, от насекомите до едрите хищници. Нощно време в джунглата ставаше изключително опасно.
      3.
      Вечерта напредваше, когато Алекс и Палма отидоха на терасата на каютата, вдигнаха бронираната капандура и отвориха малко прозорче. Въдухът беше чист и свеж, ухаеше на извънземен дъжд. Някъде от джунглата идеше дъх на растителност. Алекс отпи глътка джин и запали цигара. Палма отвори своята джобна бутилка с джин и също отпи една глътка. Двамата се загледаха през дебелата стъклена стена. В ляво от терасата се виждаха светлините на кораба Ford. Светлини самата база нямаше пуснати. Тук живееха и служеха 1,000 мъже и жени, агенти на AFJ.
     Алекс и Палма стояха мълчаливи до дебелото стъкло на терасата и се радваха отново, че са тук и то заедно. Преди да се оттеглят за малко отдих в бокса на Алекс, двамата разбираха, че  сякаш са ударили в десятката на късмета си, именно заради това…
                                  ( край на Откъс № 93.)

Откъс № 92. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

     Откъс № 92. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.
              
     1.  
     Беше вечерта на другия ден. Двата кораба все още стояха по площадките на Северната крепост на град № 1. Времето не беше подходящо  за каквото и да е, а хората трудно вървяха и стояха изправени, по неизяснени все още причини. Според Алекс това означаваше, че някъде по други планети, със други земляни има проблеми, при което много хора от тях са на крака. Някъде имаше сериозна консумация от енергията на земляните. Това можеше да се изясни рано или късно, или щеше да остане в тайна от самите земляни. Алекс смяташе да търси причините за това явление, забелязано в някои дни и описвано като всеобща умора. На древната родна планета Земята, това явление беше познато като "пролетна умора".
     Двата кораба и този ден не бяха получили нови задачи за действия. Не се очакваше и нощен полет. В каютата на шестимата беше топло и уютно, във мека, слаба светлина и тиха музика от една съвременна, музикална група на земляните. Алекс се топлеше със горещ чай и се радваше на вечерта в компанията на своите хора, както и усещането за екипажа наблизо, включително и самия град със стотици хиляди жители. Това беше усещане за цивилизация наблизо, нещо което липсваше на тези екипажи при далечните полети. Усещането, как наблизо няма нищо живо, освен екипажа на кораба, беше голям проблем при далечните полети. Разбира се тези полети пък обикновено се правеха със кръстосвача New York, а тогава заедно пътуваха общо 600 души, все пак достатъчно много. За момента кръстосвача и неговите два кораба бяха освободени от далечни полети, а бяха записани като част от защитата и отбраната на планетата Orixon 44. Самият кръстосвач, много скоро щеше да бъде обект на основни ремонти. Това предполагаше, че неговите два кораба щяха да изпълняват и товарно- транспортни задачи.
      Вечерта напредваше, а Алекс се занимаваше с последните теми за размисли, както и със продължителни теми, останали в сила. Той драскаше и пишеше по листите хартия, а на плота пред него вече имаше близо десет подобни листи. Неговите хора имаха свои задачи, някои от тях дадени от командир Йон. Междувременно от града се прибраха и последните екипи, излезли в този ден на разходка до там. Корабът Nissan имаше  една хубава вечер, преди да се приготви за нощуване, тук на площадката, край град № 1.
     2.
     По някое време в тази вечер, Алекс и Палма излязоха на терасата към каютата, за да погледат пейзажа навън, както и за да подишат чист и свеж въздух, ухаещ на пресен сняг. Тези тераси имаха стъклени външни стени, над които пък се затваряха бронирани метални капандури. Двамата отвориха само едно малко прозорче за дишане, а Алекс запали цигара и извади плоската бутилка с джин от един джоб, за да отпие глътка. Загледаха се навън, а зад Северната крепост се забелязваха светлините на града. В тези часове приключваха редовните смени, като хората се отправяха по домовете си или отиваха да се забавляват някъде из града. Нощни смени имаше само във отделни места. През нощта из целия град имаше пунктове със охрана и нощни патрули и стражи. Усещането за цивилизация, само на километри от кораба, радваше екипажите на двата кораба. Радваха се също и Алекс и Палма. Двамата се чувстваха радостни да бъдат заедно тук в този час и да се черпят с джин, а гледката беше интересна. Усещането за диво извънземие навън, беше малко страшничко, но града и неговите крепости бяха опасани с дебели и високи стени, които имаха входове само на няколко места, добре охранявани денонощно.
      По- късно вечерта Алекс и Палма се оттеглиха в неговия бокс за да послушат музика и да си подредят нещата по часовниците и лаптопите си. Палма беше усмихната в тези часове. Тя се радваше на това, че са тук, заедно и то именно в тази вечер. Искаше това време да спре за двамата, но то нямаше как да спре. Музиката на Алекс беше хубава, от далечни колекции и добри времена, още от Земята. Палма се замисли именно за това. Дали земляните бяха пропуснали добрия си живот от миналото, само за да си напълнят сейфовете робовладелци, които се брояха на пръсти… Дали земните цивилизации бяха пропуснали златен шанс, за добър живот…
      Алекс погледна Палма в очите, за да й каже нещо хубаво, а тя се усмихваше загадъчно в полумрака, неговата Палма…
                                  ( край на Откъс № 92.)

Откъс № 91. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

     Откъс № 91. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.
              
     1.   
     Във следобеда на другия ден корабът Nissan се намираше приземен до Северната крепост на град № 1, а тук беше и кораба Ford. Пътниците от двата кораба тъкмо се проверяваха от военните, преди да бъдат отведени до града, за да бъдат настанени по свободните домове. Това бяха общо 1,000 души земляни.
     *
     На следващия ден във края на следобеда, двата кораба продължаваха да са на същото място, по площадките на Северната крепост. Екипажите се бяха сбогували за сега, със новите заселници и оправяха двата кораба за нови полети. Задържаните по изолаторите на корабите бяха прехвърлени в града, където вече имаше изолатори, но все още малък брой, а строежите продължаваха. Онзи извънземен кораб пък, се приземи в град № 4, където щяха да търгуват с него. В каютата на шестимата беше уютно и топло, във мека, слаба светлина, звучеше тиха музика. Алекс пушеше цигари и умуваше по проблемите около безопасността и сигурността на полетите и на земните градове. До него седеше Палма, а Ким и Мирена приготвяха масата за вечерта и нощта. Аш и Милена подреждаха своите почивни боксове и багажа си. Това беше една навъсена вечер. Алекс имаше лошо настроение, а из корабите нямаше дори и тъжно настроение. Някои хора се питаха, защо е така в тази вечер. Навън се беше спуснал студ до към -20 ' С. Повреда в една електростанция на града, остави много хора на тъмно и студено. Повредата беше оправена по- късно.
     Вечерта напредваше, когато Алекс и Палма отидоха на терасата към каютата, за да усетят студа и свежия дъх на снега. Те отвориха само едно малко прозорче. Вятъра навън беше силен и много лош. Тук двамата изпушиха по цигара и отвориха бутилките си с джин. Никой незнаеше, каква е тази тъга, която ги тормозеше. Така беше за мнозина в тази вечер. По- късно тук ги намериха Ким и Мирена. Бяха се сгорещили от работата по каютата и се радваха, като деца. Това беше техния дом- тук на борда на този кораб. Нямаха друг дом, а както Алекс им обясни- просто нямаше по- добро място в космоса, добре защитени и въоръжени, тук бедствие неможеше да ги притесни…
     2.
     По- късно вечерта целия Екип Алфа на Алекс се събраха в каютата, на почерпка около масата. Това бяха вече дванадесет души, най- добрите на борда на кораба, както и едни от малко екипи, които можеха да управляват  хеликоптера Honda- пътуващ включително и във Времето. Екип Бета, около 15 души пък, бяха обучени за втория подобен хеликоптер- Mazda. Двата хеликоптера бяха във корпуса на Nissan, готови по всяко време да тръгнат на мисии из Времето, ако това се наложи. Разговорите се въртяха около последните теми, включително за извънземния кораб, с който си имаха работа одеве във орбита. Тъгата се усещаше и тук в тези часове. Алекс пак си пишеше разни неща по хартиени листи и умуваше по нови и важни неща. Постепенно у неговото съзнание се бяха изградили паралелни структури, чрез които вече умееше да разсъждава и от извънземна гледна точка, по съвършено чужда логика. Това негово постижение го радваше. Така той можеше да превключва на друга логика, когато дойдат лоши времена. Вече беше четиридесет годишен и май му идеше времето да подготви свой ученик, на който да обясни всички свои познания, опит и тайни истини за световете. Замислен по това Алекс се чудеше на кого да остави своя опит. Разбира се живота на хората от AFJ беше удължен, в рамките на допустимото, но ако започнеше да подготвя свой ученик още от сега, то може би щеше да го обучи добре, както за роля във бъдещето на цивилизациите от Земята, както и за самото AFJ. Беше решил този ученик, да не бъде негов син.
     Алекс запали цигара, отпи глътка джин и се загледа в написаното. За момента не се очертаваше нощен полет. Из кораба Nissan будуваха 60 души. Навън нямаше хора от екипажа. Екипът се черпеше, преди по- късно да се оттеглят един след друг. Нямаха и дежурства за идещата нощ. Алекс смяташе да поработи до късно в нощта. С него щеше да остане и Палма. Разбира се то имаше доста време до тогава. Все още продължаваше вечерното време. Алекс погледна и двата си часовника. Беше успял да направи чип с програма, за да му сигнализира при предстояща телепортация. Това щеше да му бъде голям коз в търсенето на истините за световете…
                            (край на Откъс № 91.)

Откъс № 90. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

     Откъс № 90. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.
              
     1.    
     Алекс се беше усамотил в почивния си бокс, за да събере мислите си и да преосмисли живота и службата си, което някак си му изглеждаше тотално смесено. Из кораба всичко беше нормално. Голяма част от преселниците спяха, а други се разхождаха, но само докъдето им беше позволено. В този следобед, на следващия ден, кораба Nissan се спускаше към планетата.
     2.
     Във вечерта кораба Nissan продължаваше да се спуска към Orixon 44 със екипажа си от 300 души и 500 души- пътници, преселници от Земята. Приземяването нямаше да бъде по- рано от сутринта. Така бяха изчислени нещата предварително. Алекс и Палма се връщаха от маршрута си из кораба, където оглеждаха ситуацията със преселниците, но нови сбивания нямаше, след като криминалните елементи бяха затворени по изолаторите на кораба. Алекс прибра автомата си и запали цигара. В каютата им беше топло и уютно, а Ким и Мирена дъвчеха соленки и слушаха музика. Аш и Милена подреждаха по масата и закрепваха пакети с храна и напитки за вечерта и нощта след нея. Корабът беше се спуснал вече до 20 км. над планетата. Траекторията обещаваше плавно спускане за приземяването из сутринтта, в град № 1.
     Алекс се беше замислил нещо и наблюдаваше работата на дежурните и двамата пилоти на кораба. Полетът вървеше нормално, а из кораба беше спокойно. Опасните елементи бяха в изолаторите на кораба, наказани за 24 часа, без всякаква храна. Амнистия въобще не се очакваше. Аш по това време отваряше бутилка джин и раздаваше чашите на шестимата тук. Щеше да се започва вечерната почерпка и хапване след това, а имаше донесена от столовата на кораба прясна, топла и вкусна храна във по- малки контейнери, избрани блюда от кухнята на кораба. В тези часове от екипажа будуваха 80 души. Вътрешната охрана на кораба беше подсилена, но не се наблюдаваха проблеми.
     3.
     Вечерта напредваше. Алекс и Палма седнаха също около масата, където вече се черпеха и другите. Алекс отново си записваше хрумванията на лист хартия, отпиваше по глътка от огнената вода и хвърляше убийствени погледи през люка навън, преди да погледне особено умно оперативния екран. Разговорите се въртяха около темата за преселниците и онзи извънземен кораб. Междувременно пристигаха и обичайните данни със новини от всякъде, където живеят земляни. Алекс се занима да ги прегледа в следващия час. Както обикновено земляните по света си имаха и проблеми, но някои от проблемите се решаваха навреме. Джинът дойде добре за Алекс, той се изпълни с оптимизъм и весело настроение, но само до толкова, колкото трябва. Докато търсеше още лимони за салатката си, в кухнята на каютата, Алекс се сблъска със Мирена. Тя беше опасна както винаги, усмихвайки му се хитро. Сложно беше да бъдеш мъж на три жени, а Алекс много не се впечатляваше от това…
     4.
     Корабът Nissan продължаваше да се спуска към планетата, но под бавен ъгъл, заради тежестта си- тук се возеха 500 души, освен другия товар. Времето около кораба беше променливо, но ветровете не бяха от опасните. Във град № 1 вече знаеха за посещението на Nissan там и всичко, което се беше случило в орбитата. Преселниците от Земята също се очакваха в града, където имаше всичко необходимо за тях, както и готови, нови квартири. Описването на семейното положение на новите преселници- земляни, вече беше готово и те щяха да бъдат настанявани именно чрез тези данни, някои по един в дом, други по двама и т. н.
     Времето напредваше, а до сутринта имаше много много време. Шестимата приятели и колеги в каютата, се бяха разговорили по разни теми, докато Алекс продължаваше да отбелязва нови и нови неща по своите листи от хартия. Най- новите му хрумвания бяха по темата за безопасността при космическите полети. Нови специални чипове щяха да сигнализират, когато на борда на даден кораб наближават технически аварии и повреди. Новите чипове и програмите към тях бяха толкова елементарни, сглобени от готови форми, та до сутринта можеше самия Nissan вече да ги има. Разбира се такива неща първо се изпитваха основно на тренажор, преди да бъдат пуснати в действие.
      Алекс беше доволен от себе си. Той засне листите от този ден на цифров формат за архивите и въздъхна тежко, вече много му се спеше…
                                   ( край на Откъс № 90.)