Откъс № 103. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

     Откъс № 103. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.
              
     1.        
     Беше вечерта на другия ден. Корабът Nissan летеше във патрулен полет над континента. Времето беше със силен вятър и мраз. Намираха се на 7 км. височина и поддържаха около 100 км/ч. скорост. Обстановката беше нормална в небето над планетата, както и долу на земята. Вторият кораб- Ford се движеше със около два часа по- назад. Алекс беше намръзнал и се топлеше с горещ чай. Из кораба Nissan будуваха 60 души. Алекс слушаше музика в опит да оправи разваленото си настроение. Фактори зависещи от други хора, влияеха на настроението му. В общи линии нещата не вървяха добре на борда на кораба. Това го караше да побеснява. Изморен и отчаян, той отново и отново събираше силите си, поне малко да живне и да усети глътка оптимизъм, но това не се случваше.
     Късно вечерта Алекс запали цигара и отвори бутилка джин. Палма се държеше сериозна, усещайки лоши времена. Сънищата на Алекс напоследък не бяха добри, а той така и не успяваше да ги разтълкува. Към това като добавеше няколко загуби на ценна техника, поради повреди, Алекс вече не се сещаше за поне едно добро нещо, на което да се опре по пътя си. Измъчени изглеждаха също Ким и Мирена, а Аш и Милена тази вечер се бяха оттеглили рано- рано, и техните дни и нощи напоследък бяха почти безсънни. Алекс беше отложил вечерната седянка за по- добри времена.
    2.
    Беше начало на вечерта на следващия ден. Двата кораба се спускаха към едно място, където беше паднал вероятно метеорит. Разбира се това можеше спокойно да е приземяващ се вражески кораб, а това трябваше скоро да бъде проверено. Алекс пушеше цигара и беснееше на едни хора, които бяха закъсняли със съобщението за падащ от небесата обект… След като съсипа няколко усилвателя със силен глас, Алекс се изправи пред предния люк и спря да беснее, поне докато  направи новите инструкции по настоящата операция… По това време напред бяха пуснати дронове, дори и от бойните дронове, за да се реагира навреме.
    3.
    Беше  вечерта, след още два дни. Издирването на падналия обект в джунглата на континент № 2, продължаваше. Все още не бяха го открили, а едновременно го търсеха и двата кораба: Ford и Nissan. Алекс и Палма се черпеха с джин и наблюдаваха как върви претърсването на зоната, със малки и големи дронове. В каютата на шестимата беше топло и уютно, а за по- късно вечерта мислеха да се съберат тук целия екип Алфа- за момента 12 души. Алекс пушеше цигара и се радваше на добро настроение и добра форма в този ден. Тук на този континент имаше само  бази на AFJ и нищо друго, освен джунглата. Командир Йон смяташе да се приземят където е удобно за да отдъхнат от издирването и претърсването. След гласуването на екипажа се взе решение да се приземят в една от тези бази, разположена на океанския бряг в южна посока.
     4.
     Беше следобеда на другия ден. Двата кораба се намираха по площадките на една от базите на континент № 2, а двата екипажа- общо 600 души, си почиваха и отдъхваха, като само дежурните следяха картината от търсещите дронове. Алекс пушеше цигара на терасата към каютата на шестимата, а със него бяха Палма, Аш и Милена. На този континент нямаше градове на земляните, а той все още не беше заселван. Тук имаше няколко бази, както и станции. Алекс наблюдаваше района около кораба, а това беше предимно джунгла, и се радваше на добро настроение. Подновяването на претърсването нямаше да започне преди вечерта. Командир Йон искаше екипажа да си почине достатъчно добре. Аш тъкмо обясняваше на екипажа, как трябва да се претърсва джунглата на континент № 2. Това бяха едни малко странични инструкции, които Алекс подкрепи.
     Към края на следобеда Алекс и Палма седяха зад пултовете си и опитваха прилагането на нови способи за претърсването на континента, за намирането на забелязания падащ обект. Алекс запали цигара, взе си чаша горещ чай и заби поглед във оперативния екран. Обектът продължаваше да бъде в неизвестност. За късно вечерта се предвиждаше двата кораба да продължават с търсенето. В тези часове всички излязли от двата кораба трябваше да се приберат обратно по корабите си.
                                  ( край на Откъс № 103.)