Откъс № 104. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

     Откъс № 104. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.
              
     1.      
     Започваше вечерта, когато двата космически кораби: Ford и Nissan отлетяха за да продължават претърсването на континент № 2, заради забелязан от няколко дни падащ обект. Алекс беше в добра форма, леко тъжен, но се черпеше заедно със своите хора, със джин. Корабът Nissan се пилотираше от Джими, Джони, Браун и Моника. За тях работеха и двадесет дежурни, сред които няколко водеха дистанционно дроновете за претърсването. Други десет дежурни следяха ситуацията около претърсването и полета. До този момент нищо не бяха успяли да намерят. Очакваха обектът да е паднал метеорит, но това можеше да е съвсем друго нещо. В този час Nissan набираше височина над джунглата, като щеше да се установи на 5 км. височина. Това скоро се случи. Алекс напредваше със джин- тоника си, а в общата каюта на шестимата имаше гости- Шао, Джейн, Шон и Никита. В каютата беше топло и уютно. Докато екипа си говореха помежду си, Алекс се опитваше да измисли нов начин за основно претърсване на джунглите. До този момент нямаше никаква гаранция, че не са подминали падналия обект, без да го открият и видят…
     Късно вечерта Алекс запали цигара замислен до предния люк на каютата. Имаше добра видимост надолу към джунглата и напред по курса на кораба. В този час Алекс беше тъжен. Нещо се беше пропукало някъде сред земляните, някакъв сериозен проблем помрачаваше настроението им, като едно цяло. Беше се замислил конкретно за издирването на падналия обект, но на моменти се улавяше, че умува за лошото настроение и причините за това… Корабът напредваше с ниска скорост напред, със задействана система за дирижабъл.
     2.
     Във вечерта на другия ден двата кораба продължаваха претърсването на втория континент. Ветровете бяха силни, а долу отново се навяваше сняг от мощни виелици. Все пак това не беше населения континент, а тук щетите и проблемите от климата, нямаше да се усетят съществено, поради липсата на населени градове тук. Няколкото бази и станции бяха предварително подготвени за всякакви бедствия. Това беше една вечер, когато Алекс се беше затоплил и отнесъл в мислите си, без нищо конкретно да прави. Този човек беше започнал да се изморява от работата си и напрежението. Тогава той си спомни, че всъщност сам си поставя задачите. Може би искаше твърде много от себе си, трябваше да намали темпото, докато не е заболял от болест, заради това силно темпо. Той така и направи, а все по- често се улавяше, че мързелува…
      Алекс запали цигара, сипа си още чай и се заплесна през люка до себе си навън. До него бяха Палма и Ким, а Аш, Мирена и Милена приготвяха масата за вечерта и нощта след нея. Храната, напитките, пакетите с лакомства, всичко трябваше да бъде добре закрепено, за да не се съборят от внезапни маневри на кораба, макар и това да се случваше рядко. По- късно тук щяха да дойдат и останалите от екип Алфа, екипа на Алекс. Той имаше и втори екип- Бета, а това бяха най- добрите екипи на кораба, момчета за всичко. Вторият кораб- Ford претърсваше в същата посока, но на дистанция 500 км. в дясната страна. В тези вечерни часове се решаваше, дали е опасно времето и дали ще се нощува долу на земята, или в полет. Разликата беше голяма, в полет човек трудно можеше да си почине добре и спокойно. Докато тези въпроси се обсъждаха преди екипажа да гласува, дежурните поддържаха връзка с най- близките радиостанции, от които най- близката беше една метеорологична станция със 400 души персонал, едни от хората прогнозиращи климата и времето над континент № 1, заселения континент. Алекс нямаше мнение по въпроса. Беше се научил да си отваря ушите и да внимава, дори когато спи. За него нямаше значение, дали ще нощуват на земята или в полет.
      Когато по- късно разбраха, че ще се приземяват в близката станция, при Алекс вече бяха всички от екип Алфа, общо 12 души. Те щяха да разговарят по обичайните теми, да се почерпят и хапнат. Някои от тях имаха нощни дежурства, а други имаха просто работа за вършене и бяха си избрали нощта за тази цел. Смяташе да остане до късно в нощта и Алекс, а с него оставаше след полунощ и Палма, както се бяха разбрали…

                                  ( край на Откъс № 104.)