Откъс № 98. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

     Откъс № 98. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.
              
     1.    
     Беше вечерта на другия ден, а кораба Nissan патрулираше над континента, заселен от земляните, първия и единствения за момента обитаем континент. Просто нямаше толкова хора, та да се заселват скоро и останалите континенти на планетата Orixon 44. Тук нямаше други цивилизации- коренно население и това направи тази планета изцяло собственост на земляните и на AFJ. В тези часове на борда на кораба будуваха 50 души, а дежурните почти нямаха работа, докато пилотите Джими и Джони управляваха кораба. В каютата на шестимата от екипа Алфа беше топло и уютно. Алекс се занимаваше с онази "кутия" и дълго обмисляше нещата. Палма и Ким бяха започнали да му помагат в умуването, та нали ставаше дума и за някои от техните общи със Алекс поколения. Подаръкът от поколенията на Алекс, именно тази специална "кутия", беше донесена от далеко от специален терминатор от бъдещето. Алекс разполагаше със уникална информация от бъдещето, както и информация за поколенията си, като се забеляза, че някои от тях живеят пък в миналото. Беше ясно, че са били транспортирани през времето. Информацията за неговите поколения живо интересуваше Алекс. Той разбираше, че времената и там са тежки. Искаше да помогне, със каквото може, но "силите на злото" бяха могъщи и много опасни. Те искаха животът да бъде тежък и със много войни и смърт. Такава беше тяхната изчанчена логика… Алекс се замисли и се загледа в екранчето на кутията. Зелената детелина в горния, ляв ъгъл показваше, че неговите потомци са добре, където и да се намират във тези часове. По- надолу вървеше разузнавателна информация от бъдещето. Това беше "кутия"- сериозен радиокомпютър. Алекс запали цигара, извади бутилка джин и отпи глътка. Палма направи същото и двамата се загледаха в екрана от бъдещето. Точката там се намираше във 9016- та земна година, т.е. две хилядолетия по- късно.
      2.
      Вечерта напредваше, а Алекс и Палма отбелязаха каква е ситуацията във 9016- та година и преди това и се заловиха да осмислят новините от там. Новини от бъдещето бяха предоставяни и на адмирал Буун и командир Йон. Това беше жива връзка между кораба и бъдещето на потомците от Алекс… Междувременно на планетата Orixon 44 в този ден бяха пристигнали транспортни кораби от Земята със хиляди нови преселници- земляни. Те носеха новини, както от Земята, така и от планетите по пътя си. Пътуването от Земята до Orixon 44 в най- добрия случай продължаваше една цяла земна година. Тези хора разказваха любопитни истории от пътя си до тук, както и истории от древната, родна планета.
      Корабът Nissan патрулираше в тези часове на 6 км. височина със скорост от 100 км/ч. Заплаха не се забелязваше от никъде. Трафикът в небето беше нормален. Вторият кораб- Ford се намираше на около два часа път в южна посока. Там те бяха забелязали някаква аномалия и искаха да проверят за какво става дума. Корабът Nissan не предвиждаше да се приземява тази вечер и през нощта. Алекс отдели за известно време вниманието си от "кутията", за да си пооправи нещата в компютрите и часовниците. Той разбираше добре, че навлиза във още по- нови рвмена и по нов път. Това изискваше да си събере мислите добре и да си почине добре, преди да продължи по този нов път.
     Джинът добре позатопли и развесели шестимата в каютата им, а Аш и Милена отидоха в кухненския блок на каютата, за да приготвят вкусотии за вечерта и нощта, след нея. Време имаше много, та чак се чудеха с какво да се занимават. Алекс не беше на такова мнение, неговото време рядко пъти му стигаше. Така беше и в тази вечер. Той искаше да помисли за всичко, да прегледа и настрои нещата си идеално, искаше да поумува за много теми, но пак и пак не успяваше със всичко това. Неговите хора разбира се му помагаха, но работата с големи обеми информация беше трудно занимание.
     *
     Още по- късно вечерта Алекс имаше разговор със адмирал Буун по видеото. Адмиралът се интересуваше от "кутията" на Алекс. Самият той имал желание да намери информация за своите потомци, там във бъдещето… Алекс се позамисли след разговора. Ставаше все по- сложно, а умът му вече биваше претоварен. Той отчаяно се надяваше да си почине, без да мисли за нищо. Сетне да поспи до насита, пък сетне да продължи нататък.
                                  ( край на Откъс № 98.)