Откъс № 100. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

     Откъс № 100. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.
              
     1.         
     Беше следобеда, няколко дни по- късно. Корабът Nissan все още стоеше на същото място, една площадка на една тайна, бойна станция на AFJ. Алекс пушеше по цигара със Аш, изправени пред предния, външния люк на каютата. Двамата очакваха команда за излитането на кораба, а всичко вече беше готово и дежурните и самия кораб. Алекс се беше замислил над темите си за размисъл. Той смяташе скоро да седне зад пулта си и да поработи по това. Според Аш небиваше да се започват вътрешни войни в кораба. След разследването на поредицата неудачи из кораба, виновниците щяха да бъдат отстранени от службата си тук. Когато Алекс се настани зад пулта си и започна работата си, както обикновено, тъкмо кораба започваше излитане от бойната станция. Докато кораба набираше височина над джунглата, Палма и Ким слушаха стара музика, а Мирена и Милена приготвяха хапване в кухненския блок. Аш обсъждаше с Алекс някои от темите за умуване. Беше започнал да му помага в работата, след като Алекс му обясни, че е претоварен напоследък.
     Със напредването на следобеда Nissan достигна 5 км. височина и продължаваше да се издига нагоре. Алекс запали поредната си цигара, взе си чаша горещ чай и продължи работата си със преглед на новините от последните 24 часа. Нещата изглеждаха както обикновено. Над планетата Orixon 44 нямаше опасности, както и долу по нейните градове на земляните. По колониите и градовете на земляните из звездната система Orixon нещата бяха нормални. Алекс написа съобщение за своите двадесетина жени от град № 1, поздрави своите деца там, а сетне се обади по радиото на майчицата си, която се занимаваше със билки и медицина, заедно със шамана Джи, нататък по същото ниво на кораба.
     2.
     Вечерта беше започнала, когато Алекс и Аш стояха пред стенния екран и разглеждаха гледката от кораба, достигнал 10 км. височина. Това патрулиране щеше да продължи и през вечерта, а по- късно щяха да пристигнат над град № 8. Вторият кораб- Ford се движеше някъде назад, със около два часа. Все още нямаха инструкции дали ще кацат край този град. Разследването за серията неудачи на борда на кораба вървеше по план. Двама души бяха вкарани в изолаторите, като разследването продължаваше. Те веднага бяха обвинени във заговор. Работата беше още по- дебела отколкото изглеждаше първоначално. Не бяха ясни целите на въпросния заговор. Из кораба хората се бяха разделили на два лагера- едните бяха ужасени, че е осуетен заговор, а вторите нещо прикриваха, когато биваха разпитвани… Това, което криеха тези 10 души, интересуваше най- много командир Йон…
     3.
     На борда на кораба Nissan вървеше извънредно положение. Адмирал Буун беше забранил да се сменят пилоти и дежурни, докато не се кацне във Западната крепост на град № 8. Цялата групичка със тайните намерения и отговори при разпитите беше също затворена в изолатори, за разпитване. Алекс разбираше добре, че е осуетен много коварен заговор. Това вече разбраха командир Йон и адмирал Буун. Във режим на извънредно положение на борда на кораба Nissan, той вече се придружаваше от изтребители, а адмирал Буун и командир Йон се намираха в кабината със двамата пилоти Джими и Джони, със заключени функции за достъп до тях.
      4.
      Късно вечерта корабът Nissan се приземи на изолирана, тайна площадка край Западната крепост. На мястото пристигнаха 500 души, специално обучени за извънредни ситуации. Изглеждаше дебела работа, но на борда на кораба все още нищо не се беше случвало. Под ръководството на адмирал Буун и командир Йон, тези 500 души проверяваха основно кораба и неговия екипаж. Разследването продължаваше, а вървяха и разпитите…
      Алекс и Аш запалиха по цигара. Каютите на екип Алфа и екип Бета, вече бяха изолирани от кораба. Никой не можеше да влезе при тях при тези неизяснени обстоятелства. Алекс смяташе, че нещо сериозно започва из AFJ, определено вражески намерения… Аш се съгласяваше със тези подозрения, а из кораба вече беше блокирано всякакво движение, до изясняване на всички обстоятелства…

                                  ( край на Откъс № 100.)