ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 113. 2016.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 113. 2016.

1.
Във средата на следобеда на следващия ден кораба Nissan прелиташе плавно над морето насочен към друг град, около който имаше и четири бази на AFJ. До там щяха да пристигнат вечерта. Не бързаха, а на борда будуваха 50 души в тези часове. Алекс и Палма се черпеха с кафенца и цигарки в лабораторията, обмисляйки нататък тайната Машина на Алекс. Той беше в добро настроение, амбициран за работата си над новата Машина. Нещата тук вървяха добре, а полета протичаше нормално.
По- късно Алекс се беше изправил пред един от люковете и наблюдаваше гледката в далечината. Палма беше пуснала думкаща музика и гризеше шоколадови вафли правени тук на борда на кораба. След още чипове, програми и финни механизми, които добавиха към тайната Машина, тя скоро щеше да бъде изпробвана във този си временен вид. Алекс тъкмо обмисляше по какъв план да изпитат Машината, във този й временен вид. Палма умуваше по темата заедно с него, давайки интересни идеи. По плана за изпитания на Машината, щеше да й бъде направена специална работна програма.
Следобедът отиваше към края си, когато Алекс и Палма излязоха из кораба на разходка. Той запали една цигарка по пътя из коридорите и асансьорите на кораба, а летяха като дирижабъл и със ниска скорост, на около километър височина. Като се спряха пред един от люковете се загледаха навън, а небето отново се чумереше- щеше да вали силен дъжд. Палма беше весела в този ден и си тананикаше мелодия от слушаната музика напоследък.
*
Над базата валеше проливен дъжд, когато Nissan се отпусна върху площадката, току- що пристигнал. От някаква клапа свистеше излизаща пара, а двигателите още не бяха изключени напълно. Алекс и Палма отидоха на терасата, но не отвориха цялата стъклена стена, а само малко прозорче, откъдето влезе свеж и чист въздух със много кислород и озон. Миришеше на радост и щастие. Дъждът плющеше над базата, над полигона и джунглата по- нататък. Навън имаше учение със скафандри и оръжие. Маскировките криеха сградите и съоръженията на базата. Бетонния път към града беше замаскиран като поляните наоколо. Двамата запалиха по- цигара, а Алекс измъкна от малката оперативна раница на гърба си, бутилка джин- тоник и отпи юнашка глътка, а сетне подаде бутилката на Палма.
Вечерта напредваше, а Алекс и Палма все още си говореха помежду си на терасата и дишаха свежия и чист въздух, пийвайки джин- тоник. Алекс беше извадил бинокъла си, за да види наоколо кораба. Вече се спускаше сумрак, преди мрака на нощта.
2.
Във началото на вечерта на другия ден двата кораба от кръстосвача New York, патрулираха над планетата Orixon 44. Докато плуваха като дирижабъл сред облаците, от екипажа на Nissan будуваха 50 души. Алекс и Палма бяха във лабораторията, наблизо до дежурната каюта, а тук проектираха и сглобяваха новата тайна Машина на Алекс, която със екипа си, той създаваше по своя идея. Алекс запали цигара, докато се черпеха с джин- тоник и се загледа във люка, а навън бавно се смрачаваше, преди да се спусне мрак. В този ден той много се беше ядосвал, ама вече непомнеше- точно за какво. Беше се изпокарал с поне десетима от кораба, както и със командир Йон… Около двата кораба отдалечени на 500 км. един от друг, нямаше много летящи машини, а тези, които се виждаха на радара, бяха свои машини, както и туристически от Съпротивата и съседните планети.
Вечерта напредваше, когато Алекс се зае да прегледа новините за земляните от планетите наоколо и по- надалеко. Това му отне близо час време. Нещата вървяха добре за земляните, а към Orixon 44 пътуваха нови и нови кораби със преселници от Земята, които се евакуираха от там. Пътят в най- добрия случай отнемаше цяла земна година. Това бяха кораби, които AFJ строеше, чрез земните градове по чуждите планети, а тези кораби бяха предназначени да носят хиляди преселници от Земята, до звездната система Orixon. Хората се евакуираха от родната планета, не само заради тоталното робство там, а защото свръх населеността на Земята беше извън нормите и извън контрол. Това беше 7016- та земна Година.
*
Към средата на другия ден Nissan патрулираше над планетата, като дирижабъл сред облаците. Алекс и Палма се черпеха с кафенца и цигарки и обмисляха нови и нови детайли и функции за новата тайна Машина на Алекс. Те бяха в добро настроение и се радваха на хубав ден, този път. От екипажа будуваха 50 души. Настроението беше добро.
По- късно в следобеда Алекс се изправи пред люка и погледна напред в посоката на движението на кораба. Летяха над океански брегове на единствения заселен за момента континент на Orixon 44. Навътре в сушата се простираше джунгла, а в далечината- планини със снежни върхове. Един от новите градове на земляните се намираше в планината, на 10 км. от океанския бряг. До там кораба Nissan имаше още 2- 3 часа път. Алекс запали цигара, смукна глътка джин- тоник и заби поглед в далечината, а небето беше приветливо и струеше оптимизъм. В този час Алекс се беше замислил над живота си и службата си тук на Nissan, преосмисляйки отново и отново всичко това. Нямаше намерение скоро да се предава на зрелите си години, изискващи забавяне на темпото на работа, каквото и да беше то, и улягане към по- спокоен живот. Докато Алекс преподреждаше мислите си, Палма беше пуснала хубава музика, записвана на кръстосвача от единия музикален екип.
3.
В началото на вечерта Nissan наближаваше северната кула на града. Екипите решиха да не се бърза с приземяването на кораба. Според ръчните индикатори по часовниците, нещо неясно и мъгливо приближаваше града…
Докато търсеха приближаващ обект към града, чрез радарите, скенерите и визуално, точно нищо тревожно незабелязаха. Нямаше нито Критични точки нито Аномалии. Междувременно командир Йон обяви тревога… Това беше някакво предчувствие, забелязано от 62% от екипажа на кораба.
*
Късно вечерта от кръстосвача New York се получи съобщение, че е забелязан обект, който приближава планетата. За момента не беше известно какъв е той и със каква цел пристига тук. Командир Йон веднага заповяда- кораба Ford да излезе в орбита и да проучи какъв е приближаващия обект. Междувременно бяха насочени от наземните ракетни станции 20 броя противометеоритни ракети. Станциите изчакваха само данни за координатите, които да унищожат. Именно с тази задача около планетата бяха активирани телескопи, радари, скенери и 40 бойни изтребители. Няколко сателита проучваха зоната, откъдето приближаваше обекта, според посоката, от която беше забелязан. Това можеше да бъде и обикновен товарен кораб от съседните планети, пристигащ за търговия тук.
В очакване на повече информация за инцидента, дежурните на Nissan издигаха кораба бързо нагоре към орбита. Не беше изключена стрелба по обекта и преследване. От екипажа на кораба бяха на крака 100 души, т.е. 1/3 от екипажа. Алекс пушеше цигара мълчаливо и следеше разговорите по общия радиоканал на AFJ, за тази планета. Временно по земните градове тук всички бяха изпратени в противоатомните, подземни укрития…
*
Наближаваше полунощ, когато Nissan достигна 50 км. височина над планетата. Все още не бяха открити координатите на приближаващия обект. Смяташе се, че е някъде зад едната от луните на Orixon 44…
Алекс запали цигара, сръбна юнашка глътка джин- тоник и се замисли. Търсенето продължаваше…

(край на откъс № 113, може да следва и продължение.2016.)

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 112. 2016.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 112. 2016.

1.
Беше започнала вечерта на другия ден. След като бяха преодолели Критична точка и беше спокойно часове наред, току- що отново беше забелязана Критична точка и наближаваща Аномалия, която беше свързана с явлението, едното във Времето, другото във Пространството… Тези странни явления не бяха проблем само тук на Orixon 44, а на много други места и планети… Това възникваше именно, когато Бъдещето биваше заплашено от разпадане, заради усложнения в Миналото, където пък някой биваше в затруднение да уцели Правилния път…
*
Алекс и Палма запалиха по цигара и се загледаха във Аномалията, отстояща на 50 км. в далечината. Натам беше изпратен одеве специален дрон, който вече проникваше във Аномалията. Междувременно Nissan започваше да се отдалечава от там. Със маневрите се постигна отдалечаване от Критичната точка и нейното заглъхване. Нямаше никакво съмнение- тези явления бяха направени от Злите сили със намерения- да унищожават подред…
Премина известно време, когато явленията отново се появиха. Свистенето ту затихваше, ту се увеличаваше. В дежурната каюта на Nissan пиукаха разни аларми, светкаха червени лампи, а някой обявяваше на глас, колко процента има цивилизацията- шанс за оцеляване… Алекс беше потен от студена пот. Ако сега той разбереше, че е единствения човек, знаещ пътя напред, в радус от 100 часа път, то той би се ужасил от това… В същото време Аш обяви, че на около 400 години назад, някакъв важен обект е бил застрашен от метеорит… Това беше самата причина за възникването на онези явления…
Алекс използва отново бонус- поредната цигара, смукна лютивия дим от тамян и каза:
-Изпратете спешно съобщение до четирите Машини на Времето, за застрашения обект, там на 400 години назад във Миналото и ги предупредете за проблемите, също- да внимават особено много! Обектът е бил стратегически и на AFJ, но е бил застрашен от метеорит, поради нова война между Трите сили…
-Да, сър!- казаха двама от дежурните, а във дежурната каюта на Nissan настъпи напрегната тишина, в очакване на едва ли не- чудо…
Поради причинно- следствената връзка и зависимост, от внезапната нова война между Трите зли сили, беше унищожена противо- метеоритна установка на AFJ, някъде надалеко във Миналото. На кораба Nissan се трепереше и то- във зловеща тишина. Ще успеят ли и този път Машините във Времето…
2.
Към средата на следобеда на другия ден Nissan стоеше на пилоните си, на плажа на едно море. Тук бяха пристигнали рано сутринта. Навън беше студено и валеше дъжд. Алекс, Палма, Ким и Аш бяха на терасата към каютата, черпеха се със джин- тоник и пушеха цигарки, докато се радваха на гледката към острова и на другата страна- към морето. Неговите вълни бяха високи около 4- 5 метра, светло- синьо на цвят. Алекс беше във странно настроение. Три екипа от екипажа бяха излезли из острова, за да огледат наоколо и да ловуват. Други два екипа стягаха хеликоптрите на кораба, за да излязат над острова и също да огледат района наоколо. На единия вход на кораба бяха излязли около 20 души, бяха запалили огън и печаха месо със бира, докато се радваха на гледката. Накратко- командир Йон беше дал шест свободни часа за екипажа, без дежурещите. Радиовръзките бяха добри, а втория кораб се намираше на около два часа дистанция и пристигаше също тук. Алекс не харесваше да стои без да действа нещо. Той правеше нещо по часовника си на лявата ръка, който беше значително по- сложен от другия- на дясната ръка. Той занимаваше ума си в този час със преглед на новините от градовете на земляните. А около кораба беше спокойно. В далечината преминаваха два патрулни изтребители на AFJ, следвани от още две машини на Съпротивата. Товарен самолет преминаваше на около 100 км. дистанция, снабдяващ тайните бази със провизии и гориво.
*
Наближаваше края на следобеда, а около огъня вече се бяха събрали екипи и от двата кораба- Nissan и Ford, който току- що беше пристигнал тук също. Ловуващите бяха уловили някакви диви животинки, наподобяващи глигани, а от морето рибарите извадиха пълни мрежи със риба. Предстоеше да ги опитват на вкус, а след това се оказа, че дивеча тук съвпада със вкусовете на земляните, а също и рибата. Докато си пируваха около огъня, нищо особено не се случваше. Разполагаха с много храна и още много време.
*
Във началото на вечерта Алекс, Палма, Ким и Аш все още бяха на терасата към каютата и се черпеха. Алекс беше преминал към кафенца и цигарки, леко пийнал и развеселен от джина с тоник. Двата кораба щяха да нощуват тук на това място. Междувременно двата хеликоптера на Nissan разглеждаха острова и поставяха защити и аларми около корабите, за идната нощ. Беше задействана и маскировката, а по- късно двата входа- асансьори на кораба биваха повдигнати на 15 метра височина за недостъпност.
3.
Вечерта напредваше, когато Алекс и Палма влязоха в изпитателната лаборатория, за да продължат с прототипа на тайната Машина, докато я проектираха и сглобяваха едновременно. Алекс умуваше нататък по идеята си, драскайки върху листите хартия, а Палма се въртеше около прототипа на Машината и обмисляше- какво може да и се добави още.
Алекс се изправи пред люка на лабораторията и погледна гледката към навън. Той запали цигарка и се унесе в спомените си. Долу около огъня вече имаше пияни…


(край на откъс № 112, може да следва и продължение.2016.)

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 111. 2016.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 111. 2016.

1.
Вървеше вечерта два дни по- късно, а корабите Nissan и Ford все още бяха на същото място в една от базите на AFJ. Мислеха да останат на това място достатъчно дълго и да разгледат града от близо. Току- що командир Йон беше дал пет свободни часа за целия екипаж, без дежурните. Край скара- бира пункта на базата скоро се насъбираха хора- от корабите, от базата и от града. Тук щяха да поговорят помежду си за планетата, за този град и по други теми, възникнали напоследък. А Алекс и неговия екип се черпеха в каютата, пред компютрите, замисляйки планове за изучаването на планетата. Бяха в добро настроение, а около кораба беше спокойно и по суша и по въдух, както и по водата на близката река. Алекс запали една цигара, сръбна си от джин- тоника в чашата си и продължи да драска по белите листи хартия, нови и нови неща, придружени със чертежчета, схеми и йероглифи, а на места стенографираше. Той умуваше над най- различни проблеми, степенувайки ги по приоритет. Вечерта едва започваше, докато хората се веселяха, макар и внимателно. В града вече се бяха прибрали дневните смени, а скоро застъпваха нощните смени, където имаше такива. Тук имаше заводи, оранжерии за плодове, зеленчуци, тютюн, цветя и билки, както и ферми за дивеч, риба и птици. Имаше и специални екипи, които оглеждаха зоната извън градовете, където беше дествена джунгла с много богата флора и фауна. Сред дивеча бяха забелязани видове животни с добър вкус, от земна гледна точка. Междувременно икономиката на новата земна планета вървеше нормално. Успяваха да се изхранват, да подсигурят необходимото за AFJ, a идваха приходи и от износ към други близки планети. Тази планета поемаше и изхранването и подпомагането на земни колонии по други планети, където условията бяха по- неблагоприятни.
По- късно вечерта Алекс и Палма стояха изправени на терасата на каютата и гледаха навън, а там се спускаше сумрак. Виждаше се и района на скара- бира пункта със неговите чадъри и плотове. Там не се сядаше, защото това беше военна база. На мястото се черпеха и веселяха около 400 души.
-Колко ли време ще ни оставят на тази планета?- попита Палма.
Алекс смукна от цигарата си, помисли и каза:
-Колкото поискаме и колкото трябва.
-Тук е много по- различно и извънземните са по- малко. - каза Палма.- Опасностите са също по- малко…
-За опасностите не е сигурно, още не сме изучили добре планетата.- каза Алекс.
-Казваш, че от AFJ неможем да се отказваме?- попита Палма.
-Напълно изключено, Палма!- каза Алекс.- Ако сгрешим нещо, може да не успеят да ни приберат нашите хора! Таква ни е била съдбата- постоянно нащрек, постоянно на път, често дежурни по компютрите и т.н., това знаеш всъщност и ти…
2.
Във следобеда на другия ден Алекс и неговия екип бяха във специалния сектор към дежурната каюта и пилотската каюта. Двата кораба все още бяха на същото място- в една от базите наблизо до град на земляните, а това беше планетата Orixon 44- новата планета на човешката цивилизация от Земята. Алекс и Палма се черпеха със пепси, кафенца и цигарки, докато обмисляха по- нататък тайната машина на Алекс. Освен екипа тук, още никой не знаеше каква е тази машина. Алекс беше доволен от работата на екипа по новата, тайна машина, която създаваха по неговата идея. Проектирането и самия прототип се действаха заедно. Едното беше на хартия и в компютрите, а другото беше материално.
*
Във началото на вечерта Алекс беше тормозен отново от гриповата треска. Докато опитваше да се измъкне от това състояние и да му олекне, той продължаваше да пише по белите листи хартия, умувайки над последните теми за размисъл. Болките бяха толкова силни, та Алекс неможеше да мисли. Той запали цигара и се изправи пред предния люк. Корабът беше все още в същата база, край града. Наблизо стоеше и втория кораб.
*
Вечерта напредваше, а Алекс беше преминал отново на лечението от шамана Джи, със билки и лекове. С лекото облекчение по- късно той се оживи, освежи и ободри, взе си кафе и запали цигара, замислен. Тази нощ корабите щяха да патрулират над планетата. Все още не беше уточнен часа на отлитането. Екипажите на двата кораба- Nissan и Ford се готвеха за нощното патрулиране, стягаха и корабите. Алекс извика Палма и двамата излязоха из кораба на разходка, както и за да огледат някои важни възли и системи из него. За тези часове по планетата и над нея беше спокойно.
*
Късно вечерта Nissan отлетя от базата, на патрулен нощен полет. Щяха да летят във режим- дирижабъл сред облаците. Когато повечето хора минаха към почивка и сън, останаха да будуват само 50 души. Алекс и неговия екип в тези часове се черпеха с джин- тоник и цигарки, а умуваха по новата, тайна машина, която конструираха под неговото ръководство. Алекс във все по- добро здравно състояние, успяваше да нахвърля своите нови и нови идеи за въпросната машина. Докато я проектираха, в същото време те също я сглобяваха от основни части налични на кораба и други правени на принтер. Тази нова и тайна машина щеше да ги занимава няколко месеца, а може би- години. Разбира се, екипа на Алекс неможеха да се занимават единствено с това- имаха и други въпроси и теми за решаване.
Когато по- късно Алекс преосмисли направеното и постигнатото до момента, той остана доволен. С напредването на времето той се зае да прегледа новините. Това щеше да му отнеме минимум час- два време.
3.
Във вечерта , два дена по- късно Nissan продължаваше да плува сред облаците на Orixon 44, като дирижабъл. Наближаваха някакъв остров във океана. Карти за планетата все още не бяха направени. Островът беше доста интересен със странни извъмзени флора и фауна. Екипажът скоро забеляза, че на различните места из планетата, има различни животинки и растения, а различен беше и климата. Този остров им привличаше вниманието и дълго разглеждаха и се чудеха, дали да се приземят там. Корабът разполагаше със пилони върху които може да стъпи, за да не унищожава природата. Обикновено тези пилони рядко се използваха, защото се кацаше на площадки. Докато разглеждаха острова от 200 м. височина, командир Йон възложи задача- да се издигнат на височина и да поемат към станция, разположена на около два часа път. Междувременно беше забелязана Аномалия и Критична точка. Докато умуваха, какво пък този път се е оплескало някъде там из Миналото, Алекс запали цигара и се изправи пред предния люк. Това означаваше, че в този час Бъдещето е пред разпадане. Из дежурната каюта свистяха аларми, намигваха червени лампички, а останалите дежурни смятаха някакви проценти шанс за цивилизацията…
*
По- късно корабът се беше издигнал до 5 км. височина и беше увеличил скоростта, но все още като дирижабъл. Проблемите продължаваха , а Алекс се опитваше да мисли. Все още нямаха реална представа за Аномалиите, а командир Йон умуваше, дали да се стреля по тях.
По някое време малък дрон успя да влезе във Аномалията. Докато търсеха връзка по радиото с дрона, радара показа, че Аномалията се отдалечава, а със това се отдалечаваше и Критичната точка, но във Времето. Командир Йон се отказа от търсенето на тайната станция на AFJ, която смяташе да посетят. Временно кораба оставаше дирижабъл, носен от ветровете сред облаци. С надеждата да преодолеят новата Критична точка, екипажа се стягаше, както и кораба.
(край на откъс № 111, може да следва и продължение.2016.)

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 110. 2016.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 110. 2016.

1.
Във средата на следобеда на другия ден Nissan отлетя от острова, след като специалните екипи се разходиха навън, за да добият представа за това местенце. Те ходиха със скафандрите си и насочено оръжие. От камерите по скафандрите им можеше да се види много от флората и фауната тук. По принцип винаги имаше и неща, които на неизследвано място остават скрити и незабелязани. Докато кораба набираше височина Алекс, Палма, Ким и Аш се черпеха с кафенца и цигарки и се оттърсваха от неприятната сутрин, когато се откриха проблеми със настройките на компютрите и беше невъзможно излитането. Но това беше вече избегнато. Глупав пропуск в програмите на корабната мрежа беше отстранен и вече нямаше такива проблеми. В тези часове Алекс както обикновено наблюдаваше екрана пред себе си и пишеше по бели листи от хартия, отбелязвайки подробности около себе си и работеше и по новата си идея за създаването на нова, специална машина.
Когато по- късно се стабилизираха на височина от 800 м. и продължиха патрулирането си във режим дирижабъл, Алекс запали цигара и погледна към предния люк. Полетът вървеше нормално, а компютрите не дадоха нови дефекти в програмите си.
*
Късно вечерта Nissan доближаваше една от тайните бази на AFJ, на брега на океана, откъм северната му страна. Базата имаше 300 души персонал, които се грижеха за нея. Това също беше наблюдателна кула- Фар. Алекс беше във безпомощно състояние, страдащ от грипова треска и силни телесни болки, боляха го и костите. Той полежа малко, но така ставаше още по- зле, та стана отново. Докато опитваше с нещо полезно да се занимава, Палма забеляза неговото състояние и прояви загриженост. Алекс скоро мина отново в режим на лекарства, докато не се измъкнеше от състоянието си. Той искаше поне малко да му олекне, та да може да се занимава с нещо, каквото и да е то. В началото нищо не му помогна реално. Според неговата теория, той усещаше мъките на хората, когато са в беда, а според новините винаги се случваха и нещастия със земляни. Това беше нормално, колкото и да не се харесваше това на никого тук. Междувременно кораба плавно се приземи в базата - Фар, където щяха да пренощуват. Очакваше се по някое време тук да пристигне и кораба Ford. Алекс успяваше да поработи по темата си за създаването на една нова и специална машина. Малцина знаеха поне долу- горе за какво става дума. Сред тях беше и неговия екип.
2.
Известно време преди полунощ Алекс получи леко подобрение. Той се оживи и запали цигара, изправен пред предния люк. Навън валеше силен сняг, а виелицата завяваше огромни площи със дебела пелена от сняг, който скоро достигна три метра височина. Алекс смяташе да остане повечко време зад пулта си, въпреки, че му беше време за почивка. Палма избра да остане със него до колкото време му трябва.
Щом кацна и втория кораб около тях беше спуснат камуфлаж, щит, алармени системи и камери за наблюдение. Нищо не се знаеше за тази местност навън, но хората от Фара бяха нещо все пак научили вече. Среща със хората от тукашния Фар не се предвиждаше. Проведоха се само отделни разговори. Двата кораба бяха тук предимно за да нощуват и да си починат екипажите им.
*
Във следобеда на другия ден Nissan пътуваше сред облаците на бавен ход над планетата. Будуваха 40 души от екипажа в тези часове, а Алекс, Палма, Ким и Аш обмисляха новата специална машина, която Алекс мислеше да създаде. Каква щеше да бъде тази машина беше тайна. Те седяха пред пултовете си и се черпеха с кафенца и цигарки, докато умуваха по темата. Времената бяха добри. Полетът вървеше нормално, а по новата планета на земляните не се случваше нищо особено.
Към края на следобеда навън беше сумрачно и мъгливо, а от кръстосвача бяха получени данни със новини от близо и далеко, та дори от родната планета. Алекс пренасочи вниманието си към новините, опитвайки се да разбере по- съществените събития и факти. Способността му да прави анализ на текстове и говор и картина в реално време, му даваше много повече информация по различните въпроси и теми, факти и събития. Така той даваше своето мнение по въпросите, когато трябваше да отговаря на командир Йон и адмирал Пайк от кръстосвача. В тези дни на екипажите на двата кораба от кръстосвача New York беше възложено временно да започнат изучаването на планетата, както и нейните реки, морета и океани. Екипажите на двата кораба вече започваха да обмислят новата си мисия. Там беше казано- временно, а това означаваше, да не се надяват на удобно местенце за оставане тук на Orixon 44, за дълго време. От следобеда оставаше съвсем малко време, когато Алекс и неговия екип започнаха да обмислят планове за изучаването на новата планета на земляните. Това беше нещо доста повече от "небрано лозе".
3.
Във началото на вечерта дежурните се готвеха да приземят Nissan край един от по- големите градове на земляните, който по плана на полета се намираше наблизо вече, а около него бяха разположени в квадрат четири бази на AFJ. Докато дежурните решаваха къде да се приземят за нощуване, след около 2- 3 часа, Алекс, Палма, Ким и Аш се черпеха с кафенца и цигарки.
Вечерта напредваше, а едната от базите, наблизо до града със 400,000 жители се намираше само на броени километри, докато дирижабъла се спускаше към площадката за кацане. Дежурните имаха радиовръзка с базата.
Кацнаха като по учебник, а докато дежурните оглеждаха района, Алекс, Палма, Ким и Аш надникнаха от терасата на каютата. Тук падаше сумрака, преди мрака на нощта. От изток наближаваха облаци със дъжд. Из джунглата отвъд високите зидове пееха извънземни птици, а зверовете се събуждаха за лов. Базата беше маскирана, скоро и корабите ги очакваше същото. Вторият кораб- Ford беше вече тук от два часа. Четиримата си взеха нес кафета, запалиха по цигарка и се замечтаха. Очертаваше се да бъдат на Orixon 44 повечко, отколкото си бяха фантазирали тайно…


(край на откъс № 110, може да следва и продължение.2016.)

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 109. 2016.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 109. 2016.

1.
Няколко дни по- късно, във една вечер Nissan патрулираше над планетата Orixon 44. Около базите на AFJ съществуваха и затвори за престъпници. Поради пик на престъпността скоро затворите поеха стотици земляни и извънземни. Това идеше от хипноза от петте зли звяра, които искаха да бъдат освободени от изолаторите. Петте зли звяра намаше да бъдат освобождавани, все още ги разпитваха, но наближаваше и тяхното смъртно наказание, както бяха осъдени още в момента на залавянето им… Най- просто казано обвиненията срещу тях бяха сериозни, след като бяха съсипали нормалния ход на историята на няколко цивилизации вече, вършейки пакости и бели напред- назад из Времето със откраднатата Машина…
*
На следващия ден в ранния следобед Nissan патрулираше над планетата, във режим дирижабъл и на височина из облаците на Orixon 44. Алекс и Палма се черпеха с кафенца и цигарки и се радваха на добрия ден. По оперативните екрани беше спокойно. Полетът вървеше нормално. Докато се черепеха с цигарките и кафенцата и си говореха, седнали пред пултовете, в дежурната имаше още хора. Денят долу беше ту слънчев ту облачен. Алекс замисляше нова машина, каквато искаше да създаде. За момента той само пишеше по белите листи хартия, по темата си. Плама в същото време му помагаше, а темата беше интересна- тази машина щеше да бъде съвсем специална.
Следобедът напредваше, а Nissan плуваше сред облаците над един океан. Планетата беше изцяло собственост на земляните и AFJ, тъй като беше намерена от тях, преди всички останали цивилизации. Планетата все още не беше изучена, можеше да крие и много опасности. Тук имаше много вода, флора и фауна, но никой не беше стъпвал тук, преди AFJ. На първо време се използваше добре позната храна, като на Земята, но откриха, че дивеча и рибата тук имат добри вкусове и ефект за хората. Алекс се беше замислил по тази тема. Не беше изключено Nissan да започне да изследва новата планета и да я изучава, заедно с други кораби. Корабът Nissan имаше и функции- подводница. Това понякога се използваше, особено на чужди планети.
Следобедът отиваше към вечерта, когато Nissan се спусна надолу, за да се приземи на един остров. Тук имаше само кула за наблюдение, охранявана от близо 100 души. Те разполагаха и със техника и със транспорт. Поради размерите си, корабът щеше да се приземи на удобно и достатъчно голямо поле или по бреговете, но на дълги стълбове, за да не унищожава растителността.
2.
Започваше вечерта, а над острова се появиха черни облаци. Кораба Nissan беше приземен на едно планинско плато на високи пилони за да не се вреди на растителността. Мястото се намираше на около 30 км. от наблюдателната кула. Тук корабът трябваше да пренощува, преди да поеме по нов път. Докато екипажа беше вдигнат на крака за вечерята в столовата, Алекс, Палма, Ким и Аш търсеха връзка със наблюдателната кула. Когато направиха успешен контакт със колегите си в Кулата, проведоха разговор. До кораба щяха да пристигнат в идния час десет души от Кулата, за да си поговорят по разни теми. Щеше да има и скромна трапеза с алкохол. От страна на кораба в срещата щеше да участва специален екип от десет души. Докато дежурните очакваха хеликоптера от тукашната наблюдателна кула, Алекс, Палма, Ким и Аш се черпеха с кафенца и цигарки и се готвеха да наблюдават срещата, която щеше да се предава по видеоканал на целия екипаж в кораба. От тук се очакваше да разберат много неща за тази планета и за земляните, живеещи вече тук.
По- късно вечерта, когато десетимата гости от наблюдателната Кула пристигнаха във кораба и бяха посрещнати със входния асансьор, те бяха отведени до залата за гости, където ги чакаше почерпка и разговори по редица теми от последните времена. От залата за гости на кораба се излъчваше предаване, до целия екипаж на кораба. Това щяха да наблюдават само тези, които не спяха в тези часове. Алекс, Палма, Ким и Аш се черпеха с кафенца и цигарки и гледаха предаването с интерес. Гостите още в началото отбелязаха, че планетата е изключително богата и плодородна със огромни запаси от храни, въздух, вода, дори корабно гориво. Те отбелязаха, че тук климата е различен от познатото ни от Земята. Докато траеха разговорите ставаше ясно, че икономиката на планетата върви успешно. Тук вече беше помислено за приема на още евакуирани земляни пристигащи със корабите от родната планета. Планетата се управляваше от специални Съвети, които бяха военни от базите на AFJ, разположени около градовете. Специални екипи обмисляха стратегиите за развитието, прогреса, усъвършенстването и хармонизацията на жителите на планетата, които бяха 90 % земляни, 7% извънземни и 3% от смесени бракове.
3.
Вечерта напредваше, когато Алекс, Палма, Ким и Аш излязоха на терасата на каютата, за да погледат изгледа навън. Тук беше студено, валеше дъжд, а въздуха- чист и свеж, със много кислород и озон, беше като мехлем за четиримата. Алекс запали цигара и извади от джоба плоската бутилка с джин, за да отпие. Нататък се виждаше и брега на океана. Наблизо течеше река, широка около 50 м. Виждаше се и наблюдателната кула, която действаше като Фар през нощта, за ориентация на прелитащи самолети и кораби. И другите трима извадиха бутилките с джин и се поздравиха за добрата вечер. Измина близо час откакто бяха там, а гледката ги омагьосваше. Това тук вече от 50 години беше основната планета на човешката цивилизация, отдалечена на една земна година път от родната планета…
*
Късно вечерта навън се сипеше сняг, който бързо затрупваше всичко на височина от метър. Гостите на кораба се оттегляха към хеликоптера си за да почиват, оставайки да нощуват на това място, но в удобния си хеликоптер. Алекс се готвеше да почива в идващите часове, оттегляше се и Палма. Около кораба и хеликоптера бяха задействани щит, камуфлаж, камери и алармени системи въпреки, че наоколо нямаше никакви диви животни.



(край на откъс № 109, може да следва и продължение.2016.)

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 108. 2016.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 108. 2016.

1.
Един бордови ден, известно време по- късно кръстосвачът New York наближаваше планетата Orixon 44. Към неговия корпус си бяха скачени по местата си и двата му кораба Nissan и Ford. Алекс и Палма се черпеха с кафета и цигарки, докато изчакваха сигнал от планетата. Там все още не знаеха, че скоро при тях ще пристигне кораба Nissan. Алекс още от сутринта се беше разлютил и командваше екипажа на кораба. Бяха допуснали груба грешка, буквално един от постовете из кораба не бил на поста посред бордовата нощ на кораба. Междурвеменно все още разпитваха петте зли звяра, заточени в изолатора на кръстосвача. Много неща ставаха постепенно ясни…
Алекс и Палма по- късно преглеждаха отново и отново информацията дошла от признанията на петте зли звяра. Тук вече ставаше ясно, че единият от петте зли звяра е самият Зъл Тор, но никой не му казваше, че това са разбрали вече. Междувременно имаше добри новини от Машината на Времето, древната. Бяха намерили двамата истински пилота на Машината, в добро състояние, изоставени от петте зли звяра някъде из Миналото.
Алекс въздъхна тежко, запали поредната цигара и застана пред предния люк на дежурната каюта. Оттук се виждаше пътя напред и част от кръстосвача. Така дори когато биваха скачени, оттук можеше да се вижда пътя напред. Беше се замислил по въпроса за петте зли звяра. Във излоторите на кръстосвача бяха започнали да възстановяват точния път на Машината, след като е била похитена от зверовете. До смъртната присъда от AFJ, за петте звяра, пакостили из Цялата История на Човешката Цивилизация, нямаше да се стигне скоро, защото първо трябваше да получат достатъчно информация от тях. Петте звяра четяха мисли, но те незнаеха, че мисли чете и специален позитронен компютър, задействан заради разпитите… А Алекс отново въздъхна тежко, вече разбиращ как е била оплескана тотално от петте зли звяра, Историята на Човешката Цивилизация… Петте звяра бяха осъдени на смърт, още след като ги намериха на тотално чужда за тях собственост- древната Машина на Времето, на AFJ. Но присъдата нямаше да бъде изпълнена, докато черпеха информация от тях…
2.
Вървеше следобеда на другия ден. Корабът Nissan се спускаше към планетата Orixon 44. Алекс и Палма по това време се черпеха с кафе и цигарки и наблюдаваха екраните пред себе си. Спускането вървеше нормално, а дежурните опитваха да се свържат със базите долу, по радиото. Алекс беше замислен по темата за петте зли звяра, които се разпитваха по това време на кръстосвача, при сериозни мерки за сигурност, за да не се опитат да избягат по някакъв начин. От Машината на Времето, която те бяха похитили, бяха изтеглени данните за това, какви поразии са правили през цялото време из Миналото и как именно са оплескали цялата История на Човешката Цивилизация. Макар и осъдени на смърт, петте зли звяра скоро нямаше да бъдат екзекутирани, поне докато цялата истина за тях не бъдеше научена при разпитите. В същото време Съветът на адмиралите на AFJ, умуваха каква точно да бъде смъртната присъда на петте звяра. Щетите, които бяха нанесли на цялата цивилизация бяха огромни и непоправими. Някои искаха електрически стол за петте зли звяра, но до гласуване не се стигна. Сега трябваше да се охраняват сериозно петте звяра, за да не направят още пакости и да не избягат от изолаторите.
*
Бордовия следобед напредваше, когато Nissan се стабилизира на 8 км. височина и задействаха система дирижабъл, намалиха скоростта и проведоха разговори с базите и със другите кораби тук. Връзката с кръстосвача също се поддържаше и беше добра.
*
В началото на вечерта Nissan плуваше сред облаците на Orixon 44. Наближаваха един от градовете на земляните и неговите четири бази на AFJ. Алекс и Палма се черпеха с кафета и цигарки, седнали по пултовете си, докато наблюдаваха параметрите на полета. Скоро кораба щеше да се спусне плавно надолу, за да се приземи и да гостува на една от базите. Алекс се беше замислил за тази планета. В този град, който наближаваха той имаше вече деца, откакто го задължиха да направи това, със 20 млади жени от града. Това явление беше известно за командосите от AFJ, но тежестта на усещането на многодетен баща беше мъчителна. Където и да ходеше той, нямаше да забравя, че тук са неговите хлапета… А на борда на Nissan бяха майка му, дъщеря му и неговия син, още от години назад. Алекс имаше пряка видеовръзка със жените и децата си, които се бяха обединили и живееха заедно, а това не представляваше тайна.
*
Вечерта напредваше, докато Nissan плавно доближаваше базата на малка височина. Когато се приземиха Алекс и Палма излязоха на терасата на дежурната каюта и погледнаха навън. Докато пушеха по цигара там, долу пред единия вход на кораба излязоха два от екипите, със задачите си. Тук предстоеше да вали дъжд, но това не пречеше при близкия скара- бира павилион да се съберат хора от екипажите и от базата. Скоро пристигна и всъдеход от града със още стотина късметлии от там, а тук щяха да се видят и да си поговорят хората от тук и от там.
*
3.
По- късно вечерта Алекс и Палма се черпеха с кафета и цигарки и наблюдаваха новините от планетата тук. Откакто не бяха идвали тук близо два месеца, тук нещата имаха развитие към по- добро. Строежите на градове за земляните продължаваха благополучно, чрез специални технологии и специални строителни роботи, контролирани от оператори.
*
Рано сутринта Алекс се раздвижи, беше дремнал съвсем малко, а мислите не му позволяваха повече луксове. Докато се плискаше с вода на чешмата стана от сън и Палма. По- късно на кафе и цигара разглеждаха отново последните новини за Orixon 44, както и за по- далечните места, където живееха земляни по колонии и градове. На борда на Nissan будуваха 40 човека, а на борда на Ford, приземил се наблизо в късната доба, будуваха 50 души. След Палма и Алекс се събудиха също Ким и Аш. Двата кораба от New York се намираха в една от четирите бази около град № 1. Движението из града беше слабо, предимно първите смени и караулите на града.
*
Навън започваше да се развиделява, когато Алекс стегна униформата си, подреди двете раници и провери шлема, оръжията и джаджите по себе си. Необичайното безсънно време, той си обясняваше със факта, че петте зли звяра са заточени в изолаторите на кръстосвача и постоянно ги разпитват. Макар и заточени те си оставаха опасни.
*
От базата скоро отлетяха и двата кораба на AFJ. Във град № 1 бяха проникнали престъпници. Все още се изясняваха обстоятелствата.
Когато в началото на вечерта Nissan плуваше сред облаците в режим- дирижабъл, от града пристигнаха и новини. Срещу вълната от престъпници бяха взети строги мерки. А пък Алекс отново страдаше от гриповата треска, в този ден той беше особено зле здравословно.


(край на откъс № 108, може да следва и продължение.2016.)

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 107. 2016.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 107. 2016.

1.
Към средата на следобеда на другия ден Nissan беше наблизо до въпросния бъдещ взрив. Намираха се на около 30 км. от точното място на взрива, плувайки като дирижабъл на височина от 500 м. Алекс погледна часовника си. Оставаха до взрива около 40 часа. На дистанция около 200 км. се намираше и втория кораб- Ford, също в режим- дирижабъл. Долу бяха изпратени малки разузнавателни дронове. Докато 40 човека наблюдаваха всичко около мястото и то подробно, командир Йон се потеше от напрежение. Тук нещо щеше да се случва и трябваше да си спасят хората, щом стана ясно, че имат сериозни задачи техните потомци някъде из бъдещето, спасявайки това бъдеще… От хората, които щяха да загинат след 40 часа на това място зависеха бъдещи поколения, а от тях- самото бъдеще, което те трябваше да спасят и то отново, за кой ли път… Мястото се разглеждаше под лупа от 40 души. Щом от това зависеше Бъдещето, екипажите на Nissan и Ford, общо 600 души, трябваше да направят всичко възможно, за да предотвратят наближаващия взрив. Те бяха готови да дадат всичко от себе си, така да се каже…
*
Алекс и екипа му, със хеликоптера Mazda обикаляха ниско над тази местност. Това беше старо рибарско селище, на брега на река. Тукашните хора бяха около 50 души, земни индианци по произход. На около 400 км. нататък имаше колония на земляните, със три бази на AFJ, разположени около града. Това беше планетата Orixon 22. Дали тези хора бяха важните, или важните за AFJ, още не бяха дошли на това място, се питаха дежурните на Nissan. Браун и Мирена приземиха хеликоптера на една поляна, край рибарското селище. Навън излязоха Алекс, Палма, Ким и Аш. Алекс запали цигара, намести оръжието на рамото си и тръгна към няколкото души, които печаха на огъня прясна риба. Когато четиримата стигнаха до огъня, запален на самия бряг на реката, Алекс поздрави хората тук. Единият от мъжете насядали край огъня, го погледна и каза:
-Те скоро ще бъдат тук! После ще се появят и другите, чуждите!...
Алекс се замисли дълбоко. Четиримата от Nissan разгледаха местността, този път от близо. Докато хапваха печена риба и отпиваха по бира от запасите на хеликоптера, дежурните на Nissan сканираха основно това място. Цялата местност беше качена на карта и започваше голямото умуване.
-До взрива 38 часа!- каза Аш.
*
2.
Със започването на вечерта тази местност беше разгледана подробно, а Алекс и неговия екип преместиха хеликоптера на няколко километра далеч от онова място. Корабът Nissan оставаше във дрейф наоколо, във вид на дирижабъл. Двата екипажа се готвеха за сериозни действия при необходимост.
Алекс запали цигара и погледна часовника на ръката си- до взрива оставаха 36 часа. Нямаше планове за действия, защото още нищо не се знаеше, откъде ще дойдат добрите, откъде- лошите и за какъв взрив става дума. Една чаша кафе щеше да му дойде добре. Екипът беше в хеликоптера, а района се следеше и от дронове.
Вечерта напредваше, а в тези часове със проблема около предстоящия взрив се занимаваха общо 100 души от екипажите на двата кораба. Алекс запали цигара и се изправи със бинокъла си в ръка за да огледа района. Каквото и да престоеше да се случва на това място, то щеше да бъде във следващата нощ- такава беше предварителната информация.
*
Когато по- късно хеликоптерът Mazda и втория хеликоптер- Honda се завърнаха на кораба Nissan, на около 7 км. височина, Алекс и Палма излязоха на разходка из кораба. Двата хеликоптера на Nissan щяха да останат в готовност чак до момента на взрива, който трябваше да предотвратят във следващата нощ, а до момента все още не знаеха с какво ще си имат работа…
Алекс беше замислен докато крачеха по коридори и асансьори. Отиваха до столовата, за да хапнат и да поговорят с колеги. Алекс запали цигара по пътя. Предстоеше мисия след броени часове, от жизнено важно значение за Бъдещето, а просто нямаше как да се подготвят предварително, поради ограничната предварителна информация. Накратко те със импровизации трябваше да предотвратят взрив, в който можеше да загинат важни за Бъдещето на цивилизацията, хора. Усещаше се известно напрежение у екипажите на двата кораба, общо 600 човека. Командира Йон от борда на Nissan и командира Блейк от борда на Ford обсъждаха в тези часове по радиото, бъдещите мерки за сигурност, каквито трябваше да наложат в онази местност, на точните координати на злополучно наближаващия взрив… Небиваше по никакъв начин да се провалят. Такава сериозна ситуация, скоро не бяха имали…
*
След вечерята Алекс и неговия екип се заеха да си подредят мислите, да стегнат всичко по себе си и в хеликоптера Mazda. Втория екип стягаше хеликоптера Honda. Можеше да се очаква всичко през наближаващата следваща нощ. Командирите на двата кораба препоръчаха свободните смени да дремнат поне няколко часа. Сетне щяха да трябват пресни сили…
*
3.
Късно вечерта Алекс и неговия екип бяха по местата си в хеликоптера Mazda, а той беше на площадката си върху кораба Nissan на 8 км. височина. Корабът се носеше плавно сред облаците в режим- дирижабъл, а това ставаше по извънземна технология, когато специален газ преминаваше в друго агрегатно състояние и теглеше кораба нагоре.
*
Във следобеда на другия ден, на броени часове от Момента, екипажите на двата кораба бяха вече заели позиции в очакване някой да пристигне на това Място. Едните, които се очакваха бяха земляни, а другите бяха някакви други, чужди, които щяха да използват сила. Алекс пушеше цигара седнал зад пулта в хеликоптера Mazda. Бяха добре замаскирани на това място. Районът се наблюдаваше непрекъснато от 100 човека, чрез малките разузнавателни дронове. Алекс беше във лоша форма и във този ден, но не се отказваше от започнатото, щом от това зависеше Бъдещето на човешката цивилизация и на земляните. Трябваше бързо да мислят и да предотвратят наближаващия атентат, а все още на Мястото никой не беше пристигнал. Очакваха се известен малък брой земляни да пристигнат със някакво транспортно средство. Екипите бяха заели позиции, но все още тук не пристигаше никой…
*
С напредването на вечерта екипажите разположиха и изненади из района на Мястото. А Моментът наближаваше. Тук щеше да има атентат срещу малка група земляни, точно по неизяснени причини, но със катастрофални поледици за цивилизацията и нейното Бъдеще. Алекс отново пушеше цигара с чаша кафе и умуваше по темата. Мисията по време на Момента на това Място, щеше да командва командир Блейк, директно от кораба Ford. Междувременно командир Йон имаше готовност да издава заповеди от своя страна от кораба Nissan. Времето течеше, а освен онези 50 души местни рибари наоколо нямаше никого. Бяха ги разпитали предварително и им бяха казали да внимават и те. Тези земляни- рибари отказваха да се изтеглят на безопасно място. Те казаха, че тази ситуация тук се случвала веднъж на 20,000 земни години, ала откъде знаеха това, командосите от AFJ се отказаха да ги питат…
*
Вечерта напредваше, а все още на радарите нямаше никакво движение. И изведнъж в района се появи не друго, а самата онази древна открадната Машина на Времето… Тя беше в мъгла, но постепенно се избистряше.
-Колко време остава?- попита Алекс.
-Пет замни часа.- каза Аш.
-Да изчакаме и да ги видим тези хубостници!- каза Шао.- Не са нашите! - добави той по- късно.- Петима са…
*
4.
Когато по- късно петима зли и престъпни звяра бяха заловени и вкарани в изолатора на Nissan, командосите от AFJ от двата кораба настръхнаха- тези петимата бяха правили дълго време поразии из Времето и Историята на земляните… Смятаха дълго да ги изтезават и разпитват, чак докато всичко се проясни. Смятаха да разберат кога и как тези зверове бяха превзели Машината на Времето и къде за зарязали двамата пилоти на тази Машина…
Никой не се зарадва особено. Беше ясно, че атентат няма да има. Намериха и някакви посредствени взривни пакети в Машината. Зверовете ги бяха направили от подръчни материали, каквото са намерили по магазините на тази планета… Оставаше въпроса- каква малка група земляни се очакват тук и кои са те… Но това вече беше съвсем друго и просто любопитство… Атентат нямаше, а когато по- късно на плажа излезе малък всъдеход- амфибия със десет учени от подводния земен град, се срещнаха с тях и им обясниха защо ги очакват тук. Машината на Времето беше скоро предадена на двама професионални пилоти. Известно време оттук нищо не тръгваше на никъде, но в късната доба на мястото останаха само онези 50 земляни- рибари, които въздъхнаха- "Боже! Боже! И това се повтаря на всеки 20,000 земни години и отново и отново"…
*
Късно вечерта Nissan все още плуваше недалеко от онова място, във вид на дирижабъл на 5 км. високо. Алекс запали цигара изправен пред предния люк. Не бързаха за никъде. Няколко екипа разпитваха петте зли звяра от дистанция, а те бяха заточени в изолатора на кораба. Щяха дълго да ги разпитват, та всичко да се проясни… Древната Машина на Времето заминаваше във Миналото за да прибере двамата професионални пилоти останали там, след открадването на Машината от петте звяра.
Но тук не свършва тази история, има още много от нея…



(край на откъс № 107, може да следва и продължение.2016.)

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 106. 2016.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 106. 2016.

1.
Корабът Nissan се намираше на док при междинна станция на Съпротивата. Екипите излезли из станцията започваха търговски сделки тук. Корабът щеше да бъде зареден със гориво, вода и провизии, а щяха да бъдат продадени компютри и друга техника, произведени тук на борда на кораба, както и във кръстосвача New York. Междувременно един от екипите от Nissan се разхождаха из станцията, за да проведат разговори със извънземните, а имаше и хуманоиди.
Алекс и Палма получаваха картина от дроновете на Nissan, които обикаляха из станцията. Черпеха се със цигарки и кола, а в това време на борда на кораба бяха събудени още 50 души, за да приемат закупените материали и да ги разположат по трюмовете на кораба. Бяха активирани и 40 универсални робота на кораба.
*
Към края на следобеда зареждането на кораба със стоки продължаваше, а Алекс, Палма, Ким и Аш се черпеха с кафета, плодов сироп и цигарки и проверяваха счетоводството на кораба си. Той беше натъпкан със гориво, вода, провизии, кислород и боеприпаси, до горе. Част от товарите бяха предназначени за кръстосвача New York. В тези часове при междинната станция пристигаше и кораба Ford, който също щеше да бъде натоварен със стоки, до голяма степен за кръстосвача. Алекс се беше замислил дълбоко и се радваше на добро настроение, както и екипажа на кораба. В тези часове будуваха 100 души, повечето заети в товарните работи, където работеха и 40 универсални робота от запасите на кораба. Очакваше се да останат в станцията до късно във вечерта, но това все още не беше крайно решение.
*
На другия ден следобеда двата кораба отлетяха от междинната станция. Единият- Nissan беше напред със един час, а Ford го следваше. Скоро станцията остана далеко зад тях.
Когато по- късно в следобеда двата кораба заеха местата си в корпуса на кръстосвача, се започна набиране на скорост по новоизбраното трасе на полета. Алекс и Палма запалиха по цигара, докато се черпеха с кафе и плодов сироп, наблюдавайки как върви полета на кръстосвача и съединените с него два кораба. Алекс беше умислен и загрижен, след последните пристигнали новини. Злото се беше активизирало на много места из системата Orixon. А кръстосвача продължаваше в посока към звездата Orixon 4.
2.
Това беше една бордова вечер на кръстосвача New York и неговите два кораба, добре закачени към него в корпуса му- Nissan и Ford. Алекс и Палма се черпеха с джин- тоник, салатка от осолени лимони и пушеха цигарки, гледайки пътя напред по новото трасе, ориентировъчно насочено към звездата Orixon 4. Скоростта в тези часове беше около 500,000 км/ч. Из кръстосвача имаше 300 души, още 300 души в единия кораб и други 300 души във втория кораб. На Nissan будуваха само 50 човека. Алекс и Палма леко се вълнуваха, а около кръстосвача наблизо нямаше почти нищо.
*
Към средата на следобеда на другия ден кръстосвачът продължаваше полета си, ориентирочъно- към звездата Orixon 4. След няколко часа щеше да доближи планетата Orixon 22. На борда на кораба Nissan екипажа се готвеше за полет до тази планета, а кръстосвача започваше да намалява скоростта си, за да се установи във дрейф със ниска скорост наоколо. Алекс караше тежък ден, изпаднал отново в грипова треска, когато изпитваше болки по цялото си тяло и имаше затруднено движене. Той запали цигара, със изкривено от болките лице и погледна часовника си, за да добие представа за положението. Все още беше рано да тръгват със Nissan нататък, все още беше рано и за следващото хапче за треската. Алекс въздъхна тежко, а от чашата сироп малко му олекна и той си допуши цигарата замислен, забил поглед във пулта пред себе си. Щеше да бъде много по- лесно, ако можеше да се усамоти в койката си и да си почива, ако не беше толкова важно и сериозно- той беше единственото същество на дистанция от един месец път, което знаеше правилния път на човешката цивилизация. Той самият не осъзнаваше това, за да не се паникьоса. Отделен компютър изчисляваше шанса за оцеляване на цивилизацията, ако Алекс допуснеше каквато и да е грешка. Сиропът беше свеж и даваше сила- истински елексир от цветове на плодовите дръвчета и свежи, леко узрели плодове. Добил мъничко облекчение той се изправи пред предния люк и стегна униформата, нейните колани и най- различни полезни джаджи по нея, преди да въздъхне тъжно и да поръча още бутилка от същата продукция. Плама беше дремнала около два часа, разгънала креслото си малко назад. Беше време да се разсънва и да вникне в новата задача, за да дадат инструкции на екипажа. Ким и Аш проверяваха комуникациите на кораба и опитваха радиоконтакт със Orixon 22. Там земляните имаха около десет бази и пет града.
3.
Беше бордовата вечер, когато Nissan се откъсна от кръстосвача и се отправи към планетата. До най- външните й светове имаше около два часа път. Алекс запали цигара, смъртно изморен в този ден, а идваше и нощ, след вечерта, и нова сутрин, за която той не смееше и да мисли от сега… Той въздъхна тежко, а грипът със обичайната треска продължаваше. В очакване и надежда за облекчение Алекс си взе чаша кафе от автомата, отвори бутилка сироп и нито жив нито мъртъв впери поглед през люка в безкрайността… Все още никой незнаеше, как злите сили го виждат, но той вече побесняваше от това. Тор го виждаше съвсем ясно и му четеше мислите… Алекс запали цигара и се опита да разгадае по какъв начин го вижда Звярът- Тор, след като корабите имаха стотици защити. Това се явяваше някакво свръхестествено явление, за момента- необяснимо. По темата умуваха стратезите на корабите и на кръстосвача New York. Това явление нямаше логично обяснение до този момент…
*
Във бордовата късна вечер Nissan приближаваше планетата Orixon 22. Алекс изпита облекчение за кратко време, а сетне главата му засвистя силно. Това беше някакво облъчване, далечен насочен към него лъч, който носеше и някаква информация. Вече беше проверено и доказано, че това свистене е сигнала за тревога от Бъдещето. Алекс погледна часовника си, а действително наближаваше Критична точка, със нейната Аномалия. Тези понятия бяха свързани помежду си, по някакъв сложен начин. Приближаването във времето до Критична точка означаваше, че Бъдещето е пред разпадането си, а със доближаването на координатите на Аномалията, процесът се ускоряваше… Докато мощните компютри на Nissan изчисляваха нещо, как точно да избегнат разпадането на Бъдещето отново, пилотите на кораба намаляха скоростта и сменяха посоката на полета. По силата на лъчението се преценяваше, кое действие е добро, а кое обратното… Алекс свикваше да бъде прозрачен на Звяра- Тор. Той го виждаше и четеше мислите му дори, а това Алекс мразеше с огромна сила, защото Звярът- Тор беше древен, смъртен враг…
*
Позитронните компютри на борда на Nissan неочаквано се включиха в играта и ставаше ясно, че аномалиите идват от станал наскоро взрив, долу на Orixon 22. Все още нямаше дори информация за взрива, а камо ли- подробности… Според позитронните компютри, при взрива бяха загинали хора с голямо значение за бъдещите поколения, когато цели родове, нямаше да могат да се зародят, а от тези родове някъде из бъдещето зависеше отново разпадането на Бъдещето, което те биха спасили отново, но… това пък неможеше да се случи след поредния взрив…
*
Алекс настръхна. Той забеляза, че информацията е маркирана със датата на един ден, който щеше да дойде след няколко десетки часа… Сега вече трябваше да се качват на хеликоптера Mazda и да действат. Добре, но Алекс вече незнаеше повече жив ли е или по- скоро- мъртъв…
(край на откъс № 106, може да следва и продължение.2016.)

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 105. 2016.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 105. 2016.

1.
Течеше следобеда на следващия ден. Двата кораба набираха височина, отлитайки от Orixon 28, нагоре към своя кръстосвач - New York. На планетата оставаха много други кораби на AFJ, които щяха да следят за сигурността на земните градове там и базите на AFJ. Във Nissan будуваха 50 души, а във Ford- 70 души. Алекс беше тъжен в тези часове. Беше послушал стари музикални записи, от които си припомняше отдавна отминали неща и моменти. Тежка носталгия го обхвана- може пък някой ден, може би, ще видят отново родната си планета- Земята… Усещането за безнадеждност го обхвана. Точно никога нямаше да видят отново Земята. Във звездната система Orixon живееха милиони земляни, за които AFJ трябваше да се грижи и да ги охранява и пази… Завръщането до Земята отнемаше около една земна година само, но през това време динамичните промени щяха да поставят земляните от Orixon, във немилост…
Следобедът напредваше неусетно, когато Nissan достигна 20 км. височина и продължаваше да се издига нагоре. Алекс и Палма се черпеха с кафета и цигарки и наблюдаваха състоянието на кораба, по време на издигането, а Ким и Аш поддържаха радиовръзките на дежурната каюта със кръстосвача и другите свои наблизо. Пилотите Джони и Джими бяха застъпили на поста от сутринта, но все още не се налагаше да застъпват втория екип пилоти- Манхатън и Сюзън. В тези часове Шао, Джейн, Шон и Никита бяха в помощ на пилотите, наблюдавайки действията и решенията им, с готовност да помогнат и да се намесят във пилотирането.
Към средата на бордовия следобед Алекс се зае да преслуша новините и да умува по някои теми от последните времена. Палма слушаше музика, хапваше шоколадова торта със пепси и се радваше на добро настроение. Ким и Аш търсеха координатите на кръстосвача, за да пътуват към него. На дистанция от 3 часа път ги следваше и кораба Ford. Алекс наблюдаваше белия лист хартия пред себе си, докато умуваше и драскаше по него схеми, коани, йероглифи и тук там по няколко думички на латински език. Умуването беше сложно нещо, особено ако си във космически кораб… Следващото кафе и цигарка му идеха добре. Мисълта му потръгна и започнаха да извират от нищото скъпоценни идеи и планове, които той набързо стенографираше по листите си хартия…
По- късно Nissan достигна 30 км. височина и пое по курс към кръстосвача New York. Поради усложнения в борбата срещу злите сили, се налагаше кръстосвача да заеме нови позиции.
2.
Започваше вечерта на борда на Nissan, когато този кораб наближаваше кръстосвача New York. Алекс и Палма се черпеха и умуваха по разните му там проблеми. Полетът вървеше нормално, а наоколо нямаше аномалии и опасни обекти. Из кораба будуваха 70 души. В тези часове Ким и Аш поддържаха радиовръзката със кръстосвача и със втория кораб- Ford. Шао и Джейн приготвяха закуска за дежурните, а Шон и Никита се бяха оттеглили насаме за да се къпят и да си почиват. Алекс запали цигара с чаша кафе и се изправи пред предния люк, замислен и угрижен. Кръстосвачът New York вече се виждаше на радарите в дежурната каюта. В друга посока светеше точица, че кораба Ford е наблизо зад Nissan. В зоната имаше около 27 летящи обекти, повечето от тях- астероиди и метеорити. Командир Йон тъкмо разговаряше по радиото със адмирал Пайк. Двамата обсъждаха положението в системата Orixon. Те се притесняваха да не би да забравят някоя земна колония, по време на маневрите на кръстосвачите на AFJ. В тези часове дежурните в кръстосвача бяха разгънали най- мощните антени, за да проверяват кръстосвачите в зоната. Получи се и далечна радиовръзка със Земята. Оттам бяха получени новините от изтеклия един месец, както и най- новите новини. Към системата Orixon пътуваха десетки кораби със хиляди земляни, търсещи по- добър живот, отколкото да са вечни роби по самата Земя.
По- късно във бордовата вечер Nissan пристигна до кръстосвача New York, откъдето им наредиха да изчакат, преди да заемат мястото си и да се скачат към кръстосвача. Докато Nissan изчакваше, пристигна и кораба Ford, а и на тях заповядаха да изчакат в дрейф на около километър от кръстосвача. В това време провериха взаимно кодовете си за достъп. На кръстосвача всичко беше нормално, също и на двата кораба. Изчакваше се спешен ремонт на един от възлите на кръстосвача, преди скачването на двата кораба.
*
Вечерта напредваше, когато двата кораба Nissan и Ford бяха по своите места по корпуса на кръстосвача, а той започваше да набира скорост в посока, ориентировъчно към звездата Orixon 4. Алекс и Палма се черпеха със плодов сироп и цигарки, докато работеха по пултовете си и умуваха по разни още по- нови планове и теми за размисли. Алекс беше във малко странно настроение, но по принцип се радваше на хубавата вечер. Кръстосвачът вече набираше високи скорости. Планетата Orixon 28 оставаше някъде в далечината зад него. Скоро изчезна всякаква илюзия за планетата, а в зоната се наблюдаваха други летящи обекти. Изчисленията показваха, че нямат пресечни точки, поне за този момент. Според звездните карти около полунощ щяха да могат да отбият от траекторията си, ако искат да посетят една междинна станция. По този въпрос командир Йон все още не си беше казал мнението, но вероятно скоро щяха да вземат решение за това, чрез гласуване.
Алекс запали цигара, взе чаша кафе от автомата и се заплесна да гледа навън през люка. Звездната шир около кораба издаваше там в далечината цивилизации, навсякъде беше пълно със живот, къде по- добър, къде по- лош…
3.
Алекс беше станал много рано във бордовата сутрин, след около пет часа сън. Заедно със Палма двамата подредиха каютата си, раниците и багажа си, както и запасите от въздух, вода, храна, гориво и боеприпаси. Стегнаха се в чисти униформи и поседнаха на по чаша кафе, докато решаваха как ще минава този ден за тях и екипа. Тези почивни каюти бяха капсули, които можеха да катапултират от кораба при необходимост, можеха да се приземяват или приводняват самостоятелно. В такъв случай ставаше особено важно, какви запаси имат четиримата в тази капсула. От това зависеше да оцелеят или да дочакат помощ от своите или от други хора. В тези часове Ким и Аш все още спяха, а из кораба Nissan будуваха 50 души. Кръстосвачът наближаваше някаква междинна станция и забавяше хода си, а в идните часове напред заминаваше Nissan, за да посети междинната станция.
*
По- късно във бордовата сутрин корабът Nissan наближаваше междинната станция. Добрата новина не закъсня- това беше една междинна станция на Съпротивата. Огромното съоръжение се намираше на оптимална дистанция от меката светлина на звездата Orixon 7. Тук се произвеждаха плодове, зеленчуци, риба, дивеч, както и техника, а какво ли още не. От уловения и стопиран в зоната на станцията огромен астероид се черпеше вода и руда.
На входа на станцията чакаха ред за скачване няколко по- големи кораба и стотина по- малки (със около 20 души екипаж). Дежурните на Nissan проверяваха кодовете за идентификация на станцията. Кодовете бяха правилни, но тук имаше много народ и не беше изключено да има и проблеми. Със внимание дежурните на Nissan навлизаха в зоната на доковете. Тук смятаха да пазаруват, предимно на едро, както и да продават от стоките си налични в трюмовете на кораба, както и от компютрите си, произведени на кораба, а също и на кръстосвача New York.
Малко преди обедното време, Nissan се скачи към отредения за него док. Алекс запали цигара с чаша кафе, а из станцията излязоха няколко екипа от екипажа на кораба.

(край на откъс № 105, може да следва и продължение.2016.)

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 104. 2016.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 104. 2016.

1.
Беше започнала вечерта на следващия ден, а двата кораба- Nissan и Ford продължаваха да обикалят планетата Orixon 28 в режим- дирижабъл. Намираха се на 500 км. един от друг и на височина около 40 км. Според инструкциите на командир Йон, тук щеше да се изчаква дали Тор е предприел нещо и дали пък не са го арестували. За момента земните градове по тази планета не бяха пряко застрашени от злите сили, Тор и неговата наемна армия, но ако това претърпеше промяна, AFJ щяха да се намесят, както и съюзниците на земляните във Съпротивата.
Алекс и Палма се черпеха със сироп и цигарки, докато и двамата умуваха над плановете на Тор, каквото и да беше намислил, според събраната разузнавателна информация. За момента градовете на земляните не бяха застрашени, но трябваха предварителни планове, ако се наложеше AFJ да се намеси. Алекс драскаше по едни листи хартия, коани, йероглифи, схеми и тук- там кратък текст на английски език, докато умуваха, а сетне заснемаше листите на снимки за архивите на кораба. Палма също нещо хитруваше, но по някак си различен начин. До тях по пултовете си бяха Ким и Аш, които наблюдаваха около кораба за опасности. Шао и Джейн поддържаха радиовръзките със другите кораби, бази и кръстосвача New York, а Шон и Никита приготвяха закуска за дежурните тук. Пилотите Джони и Джими нямаха сериозна работа, докато плавно се носеше кораба на североизток.
*
Вечерта напредваше, а и навън настъпваше сумрак, преди мрака в идващата нощ. Някъде долу по земята валеше дъжд. Тази нощ двата кораба щяха да нощуват на тази височина, в режим дирижабъл, носени с ниска скорост на някъде. Така се пестеше горивото, енергията и още куп други неща. В тези часове будуваха 60 души, а другите почиваха и спяха, за да са свежи и бодри в нощта или на сутринта, или ако възникнеха непредвидени неща. Всъщност командир Йон можеше да поиска приземяване долу за по- късно, но до земята долу имаше цели 40 км., а спускането обикновено ставаше бавно.
Алекс и Палма продължаваха да се черпят и да умуват, загледани в новините и към листите хартия и пултовете си. Злият Тор неможеше да бъде на две места едновременно, а в момента той се криеше някъде наоколо тази планета или долу по нея. Междувременно злите сили вилнееха из няколко града на извънземните тук, но те бързо се справяха със ситуацията и проблемите. Съпротивата държеше десетина свои кораба наблизо в очакване на заповеди за намеса… Съпротивата беше съюз на цивилизациите обединени срещу нашествия със чужди войни, във звездната система Orixon, където тези хора имаха градове, села, крепости и бази.
По- късно във вечерта Алекс се беше изправил до един от люковете и наблюдаваше навън, а гледката биваше уникална към безкрая на звездите и облаците надолу под кораба. До него стоеше Палма и хапваше бисквитки и вафли. След известно объркване още в сутринта, когато преминаха през Аномалии и Критична точка, в момента беше спокойно. Алекс погледна универсалния си часовник на лявата ръка и се замисли дълбоко- нещо приближаваше, а и във главата му се появяваше познатото свистене, което идваше от далечен лъч, носещ информация от Бъдещето на поколенията след него, както той беше успял да разгадае до момента. Явно идеше нова Критична точка, около нови Аномалии… Алекс се стегна в коланите си и като за начало прегледа последните новини от близо и далеко… Предстоеше тежка нощ, а междувременно хеликоптерът Mazda беше напълно готов за полет, както и във Времето, за нова Намеса, ако се наложеше това… Другият хеликоптер на Nissan, със името Honda, от два дни също имаше новичка Машина на Времето, а неговият екипаж беше на линия, готови за полет и Намеса…
*
Алекс се помоли на Боговете за добруването на бъдещите поколения и запали цигара. Трябваше да се разбере- откъде идва този път насочения лъч със информация, улавян единствено от неговия мозък. Трябваше да разбере и за коя година става дума, за да може да им се помогне… Това "мозъчно свистене" беше вече сигнал за тревога от бъдещите поколения, а вероятно там те биваха още по- надалеко из космоса и със още по- големи проблеми…
Късно вечерта Алекс, Палма, Ким и Аш се опитваха да разгадаят новата Критична точка и свързаните с нея Аномалии. След като за бъдещите поколения сетне се помолиха на Боговете и четиримата, оставаше да научат подробности, за да могат да помогнат, дори със Пътуване във Времето…
Алекс запали цигара, взе си кафе и се загледа в приборите по пулта, както и в часовника си. Нещо се приближаваше и все още никой незнаеше, какво е то. В това време Алекс изпадна в треската на своя грип. Трябваше да се стопли бързо. Той включи отоплителна печка в краката си и се загъна в дебело одеало. Имаше на разположение и добри лекарства. Докато зъзнеше въпреки всичко това, той беше извън всякакви възможности, а командир Йон директно го изпращаше към койката му, за да легне, да се загъне добре и да опита да се стопли там. Алекс отказваше упорито- наближаваше нещо и той беше длъжен да разбере- какво е то…
2.
Късно вечерта на другия ден Nissan се намираше в една друга база на AFJ. Корабът щеше да нощува на това място, както и втория кораб- Ford, който съвсем скоро беше пристигнал тук. Алекс и Палма се черпеха с цигарки, сироп и кафе и се занимаваха със преглед на новините. Корабите бяха добре замаскирани, със включени алармени системи и щитове около тях. Из базата беше тихо, а по- натам беше градът на земляните. Новини за злият Тор и неговите наемници все още нямаше. Мерките за сигурност на планетата Orixon 28 в тези времена бяха засилени, а Тор не се появяваше никъде, а това беше добре. Алекс се беше замислил дълбоко, докато разглеждаше новините и поглеждаше през люка навън. Палма също беше замислена. А пък Ким и Аш в тези часове проверяваха радиовръзките със другите кораби, бази, градове и кръстосвача New York. Някои от линиите оставаха дежурни през идващата нощ.
*
Наближаваше полунощ, а Алекс, Палма, Ким и Аш бяха излезли из кораба, за да огледат всичко както и за да проверят вътрешните постове. Алекс запали цигара, докато вървяха по коридорите и асансьорите. Корабът никак не беше малък, но направен от такива материали, че да не е много тежък. Тук имаше 300 човека екипаж, а в тези часове будуваха само 50 души. Системата за дирижабъл го правеше още по- лек. Той можеше да стои на височина без никакви двигатели. Това ставаше чрез бързо преминаване на специален газ от едно в друго състояние. Този газ беше по специална извънземна технология. Обикновено го използваха по корабите на AFJ, както и на Съпротивата.




(край на откъс № 104, може да следва и продължение.2016.)

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 103. 2016.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 103. 2016.

1.
Към края на следобеда на другия ден кораба Nissan гостуваше на град на земляните на тази планета Orixon 28. До единия кораб беше паркиран и втория- Ford. Във проверка се намираше уточняването къде, кога и как са се активизирали зли сили тук на тази планета, защото тук имаше и няколко земни града. Корабът Nissan беше отворил скара- бира пункт наблизо до единия си вход, а тук се бяха събрали много земляни от базите и от близкия град. Беше дъждовно, но тук всеки си имаше и шлем- на моменти излизаше газ от недрата на планетата, а той не ставаше за дишане. Доброто тук беше, че това се случваше рядко пъти. Земляните от градовете носеха и оръжие- това беше слабоизучена чужда планета. Алекс и неговия екип дълго се разхождаха из базата и града, а на прибиране към кораба се спряха да хапнат и пийнат на скара- бира пункта, отворен до единия вход на Nissan. Тук се забелязваха и хора от Съпротивата, т.е. всякакви хуманоидни и други видове, обединени от несългасието, чужди войни да се пренасят по планетите и световете във системата Orixon. Алекс се заприказва със колеги от базата, докато се уточняваше заплахата за земните градове по тази планета. Това всъщност все още не представляваше заплаха за земляните.
*
Във вечерта веселието приключи и екипажите на Nissan и Ford се прибраха по местата си. Бяха взети мерки за безопасност, имаше и допълнителни постове около корабите и вътре в тях. Маскировките бяха включени и на двата кораба, също алармените системи и енергийните им щитове. Алекс и Палма се черпеха с кафета и цигари, седнали да дебнат за опасности наблизо до базата и близо до града. За момента всичко беше спокойно наоколо. Базата също преминаваше към нощната си маскировка. В града се прибираха последните, които бяха закъснели за вечерния час. Действаше се като на война, защото тази планета не беше изучена все още, почти никак, а сигурно криеше сериозни опасности за земляните. Със безопасността на корабите, базите и градовете в последните времена имаше много дежурни, постове и патрули. За момента всичко биваше спокойно.
Вечерта напредваше, а навън се спускаше сумракът. Небесата бяха облачни и валеше дъжд. Извън стените на базата и града се ширеше извънземна джунгла. Алекс и Палма прекарваха няколко часа слушайки външните звуци, чрез разположените микрофони по корпуса на кораба. Дивите животни в джунглата издаваха странни звуци, някои направо плашещи. Малцина пазеха самообладание, а останалите трепереха от ужас. Една почти непозната планета, където земляните си бяха купили земя и място под слънцето, въпреки неизвестността, която им предстоеше. Около двата кораба на кръстосвача New York нямаше проблеми. Всичко беше утихнало за нощуването тук, но малцина успяваха да бъдат спокойни и да поспят добре. Тук всички земляни бяха въоръжени, имаха и шлемове и кислородни бутилки и запаси. Градът тепърва развиваше търговия със извънземните градове тук, предимно чрез производство на храни, напитки и машини. Добре вървяха музикалните и филмови дискове и касети, със съответните за тях машинки. Компютрите и електрониката също добре вървяха на тази планета, а така се издържаха градовете на земляните тук и военните бази на AFJ. Алекс се беше замислил над проблемите тук, а другите от екипа му прослушваха новините, за да се ориентират в какви мащаби са се активизирали злите сили и по кои планети и места. Наблюдваха се и каналите на извънземните, за повече подробности за тази планета.
Късно вечерта Алекс запали цигара и застана до един люк за да погледне навън със бинокъла си, със нощно виждане. Той успя да види някои от зверовете навън, проникнали дори в базата, въпреки високите зидове наоколо. Сигурно бяха изтървани вътре, докато са изграждали зидовете около града и базата. Междувременно в базата вече знаеха за проникналите зверове вътре зад високите стени. За тази нощ се планираше приспиването на зверовете, които бяха около 6 бр. - 7 бр. и пускането им отвъд стените.
Това щеше да бъде тежка нощ за екипажите на двата кораба на кръстосвача New York. Алекс въпреки напрежението и неизвестността тук, смяташе да поспи поне 3- 4 часа. Щеше да издебне за целта, най- подходящото време. Дежурните имаха готовност за излитане по всяко време, при появата на опасности по въздух или суша. Наближаваше полунощ, а Алекс, Палма, Ким и Аш не смятаха да се оттеглят по койките си, все още. В тези часове малцина от двата екипажа спяха, но имаше почиващи към 100 човека. Настроенията из базата и града бяха смесени. Някои се ядосваха, че са пристигнали точно пък на тази планета, да си търсят късмета. Но положението не беше чак толкова извън контрол. От Съпротивата обещаваха съдействие, ако настъпеха трудни времена. Жителите на градовете на земляните имаха с какво да се евакуират от планетата, но пък нямаше накъде да тръгнат сетне…
2.
Във следобеда на другия ден Nissan излетя от базата и докато набираше височина, от Ford съобщиха, че вече е ясно къде са се активизирали злите сили. В очакване на подробности стана ясно, че това е самият Тор, който е също тук някъде около планетата…
*
Късно вечерта корабите Nissan и Ford обикаляха около планетата с ниска скорост, докато изчакваха новини от кръстосвача и от Съпротивата. На кораба Nissan будуваха 50 души. Алекс и Палма се черпеха със кафе, кола и цигарки, докато преглеждаха новините от преди време. Около планетата се намираха и други кораби на AFJ и на Съпротивата, които подсилваха охраната на градовете си. Все още нямаше реална заплаха от страна на злите сили, по отношение на земляните на тази планета. Алекс умуваше над лист хартия и си драскаше там разни знаци, коани и йероглифи, тук- там със кратки текстове на английски език. Какво обмисляше той, тук още никой незнаеше. Със напредване на времето Nissan стигна до 40 км. височина и плавно се носеше из газови облаци, а втория кораб от кръстосвача- Ford се намираше на още 10 км. по- нагоре и със около 300 км. в източна посока.
Вечерта напредваше, а Алекс продължаваше да изучава новините, а вече бяха получени и новините от последните часове. Във звездната система Orixon нещата в общи линии вървяха нормално от гледна точка на земляните в системата, гледната точка на AFJ, както и гледната точка на Съпротивата. По логиката на AFJ и на земляните тук, нещата изглеждаха нормално. Допустими бяха дребни неудачи и беди, каквото неможеше да се предвиди предварително. Тази вечер бяха получени и новини от Земята. Към системата Orixon пътуваха още евакуационни кораби със хиляди земляни, а пътят беше дълъг- около една цяла земна година. Иначе на добрата стара, родна планета Земята цареше тотално робство, заради което хората бягаха и се евакуираха оттам… За съжаление AFJ за момента неможеше да се намесва в живота на Земята, а само да евакуира хората…
*

(край на откъс № 103, може да следва и продължение.2016.)

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 102. 2016.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 102. 2016.

1.
Бордовата вечер на кораба Nissan започваше, когато излязоха извън йоносферата на Orixon 310. Оттук взеха курс към кръстосвача New York, а до там имаше два- три часа път. Алекс се беше успокоил по въпроса за хеликоптера Mazda. Според неговата преценка, задачата нямаше да бъде нито лесна, нито бързоизпълнима. Решение все още не беше взел, а екипа му се колебаеше по въпроса. Още повече, опитите за освобождаването на древната Машина на Времето нямаше да бъдат малко число… Алекс запали цигара отвори бутилка плодов нектар и докато се черпеха двамата със Палма, продължаваше да изучава Правилника за Пътуване из Времето. Определено Машините се брояха на пръсти, камо ли втора Машина да ти се притече на помощ, ако объркаш нещата…
*
По- късно във бордовата вечер, Алекс бавно се съвземаше от ужасите си. Той прегледа новините получени на кръстосвача през изминалите десетина дни. Това го занима близо един час. Доволен от постигнатото до момента, както и да се беше получило, Алекс за момент почувства облекчение, поел на плещите си отговорността за цялата цивилизация, застрашена иначе от гибел… Тук Алекс получи съобщение от адмирал Пайк- "Да се използва Mazda, само в краен случай и то след строги инструкции от него самия. ". Алекс въздъхна тежко. Ето, че добрият стар адмирал Пайк споделяше отговорността за Бъдещето на цивилизацията. Товарът започваше да олеква от раменете на Алекс. Но гласчето у него си знаеше същата песен: "Мисли! Мисли! Мисли! Не се отпускай нито за миг! Не се отказвай за нищо на света! "…
*
Вечерта напредваше, а кръстосвача New York вече се виждаше на радарите на кораба Nissan. Радиовръзката между кръстосвача и кораба Nissan вече беше стабилна. Там от няколко часа се беше прибрал и кораба Ford. Алекс изучаваше Правилника и се чудеше, колко неща помни, направо от предишни свои животи… Пътуващите във Времето се брояха на пръсти, а Машините за това бяха ограничен брой, поради сложността си и скъпата им цена. Понякога всичко, и Бъдещето "увисваше", на плещите на няколко души, отишли на мисия някъде из Времето… Изчисляването на подобно пътуване ставаше бавно и трудно, обикновено със помощта на компютри. Пътят представляваше сложна траектория на едновременно движение и във Пространството и във Времето. Сложността на явлението изключваше алтернативата за ръчно управление, но понякога пък блокираха и самите компютри, та нямаше друг избор…
2.
По- късно вечерта кръстосвача вече се виждаше на радарите на кораба Nissan. Радиовръзката беше стабилна, а оттам ги посрещаха два изтребителя, които бързаха да попитат- как е минало пробното Пътуване из Времето. Алекс все още незнаеше, че е минало тяхното пробно Пътуване из Времето. Това се беше случило докато той се ужасяваше от вида на извънземните на Orixon 310. Всъщност се бяха върнали само със 10 години назад и бяха успели да предупредят своите за опасност от отнемане на Машина на Времето от престъпници. В тези часове преценяваха настъпилите от Намесата изменения и проверяваха, какви са щетите… Експериментът беше сполучлив, но проблема оставаше, поне за момента…
*
Във следобеда на другия ден кръстосвачът New York се приближаваше някъде около звездата Orixon 2. Такава позиция трябваше да заеме той, заради активизиралите се наблизо зли сили. Докато кръстосвачът излизаше от субпространството и високата си скорост, Алекс запали цигара и въздъхна. Скоро кораба Nissan щеше да напусне кръстосвача за да приближи планетата Orixon 28. Във тези часове будуваха в кораба 50 души, които го готвеха за отлитането от кръстосвача и доближаването до Orixon 28.
Към средата на следобеда кораба Nissan вече продължаваше самостоятелно нататък към планетата Orixon 28, накъдето ги изпращаше адмирал Пайк. Алекс и Палма се черпеха с плодов нектар и по цигара, докато отдъхваха заради умората си, преди да продължат работата си по пултовете. Двамата умуваха по въпроса за откраднатата древна Машина на Времето. Алекс вече знаеше, че те са успяли със хеликоптера Mazda, да се върнат със десет години назад, като там са предупредили своите по радиото, за предстоящата кражба. Въпреки всичко това, се замисляше план за Машината, ако не са успели техните колеги да избегнат кражбата.
Във края на следобеда кораба Nissan обикаляше над планетата на ниска скорост, търсейки няколкото бази на AFJ, разположени тук. Опитите за радиоконтакт не сполучиха на първо време. Около кораба нямаше близки опасности, а дежурните бяха внимателни- тази планета не беше добре изучена и нямаше много информация за нея, но тук със сигурност бяха разположени цели пет бази на AFJ. В търсене на контакт със базите, постепенно настъпваше вечерта, а със това и сумракът. Корабът беше в пълна бойна готовност, тъй като в зоната се бяха активизирали злите сили. Безспорно около тази планета можеше да е и много опасно. За съжаление във архивите на Nissan нямаше достатъчно информация за тази планета. Адмирал Пайк беше изпратил тук кораба Nissan , за да се свържат със своите бази и да получат информация за зоната, чрез тях.
3.
Течеше вечерта, а Nissan плуваше сред облаците на Orixon 28, в тези часове над някакво море. По това време дежурните намериха някаква близка телевизионна програма, която Алекс и Палма пуснаха пред себе си, за да се ориентират за живота на тази планета. Имаха и добър компютърен превод на речта. Картинката беше интересна, тук имаше високоразвити цивилизации, но- извънземни. Това бяха октоподоподобните хуманоиди, както и редица други видове и раси. Изглеждаха добре разположени към земляните, а освен това тук някъде имаше и бази на Съпротивата, за които стана дума по тази телевизия.
Вечерта напредваше, когато дежурните успяха да се свържат с една от базите на AFJ.
*
Към края на следобеда на следващия ден Nissan наближаваше базата на AFJ, с която имаха радиовръзка от предишната вечер. Те нямаха намерение да се приземяват там, а да увиснат наблизо до базата, като дирижабъл. Това бяха инструкциите от командир Йон. Междувременно вторият кораб на кръстосвача се намираше на дистанция от 3,000 км., където проверяваха какво се случва в тукашен град на земляните.


(край на откъс № 102, може да следва и продължение.2016.)