ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 113. 2016.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 113. 2016.

1.
Във средата на следобеда на следващия ден кораба Nissan прелиташе плавно над морето насочен към друг град, около който имаше и четири бази на AFJ. До там щяха да пристигнат вечерта. Не бързаха, а на борда будуваха 50 души в тези часове. Алекс и Палма се черпеха с кафенца и цигарки в лабораторията, обмисляйки нататък тайната Машина на Алекс. Той беше в добро настроение, амбициран за работата си над новата Машина. Нещата тук вървяха добре, а полета протичаше нормално.
По- късно Алекс се беше изправил пред един от люковете и наблюдаваше гледката в далечината. Палма беше пуснала думкаща музика и гризеше шоколадови вафли правени тук на борда на кораба. След още чипове, програми и финни механизми, които добавиха към тайната Машина, тя скоро щеше да бъде изпробвана във този си временен вид. Алекс тъкмо обмисляше по какъв план да изпитат Машината, във този й временен вид. Палма умуваше по темата заедно с него, давайки интересни идеи. По плана за изпитания на Машината, щеше да й бъде направена специална работна програма.
Следобедът отиваше към края си, когато Алекс и Палма излязоха из кораба на разходка. Той запали една цигарка по пътя из коридорите и асансьорите на кораба, а летяха като дирижабъл и със ниска скорост, на около километър височина. Като се спряха пред един от люковете се загледаха навън, а небето отново се чумереше- щеше да вали силен дъжд. Палма беше весела в този ден и си тананикаше мелодия от слушаната музика напоследък.
*
Над базата валеше проливен дъжд, когато Nissan се отпусна върху площадката, току- що пристигнал. От някаква клапа свистеше излизаща пара, а двигателите още не бяха изключени напълно. Алекс и Палма отидоха на терасата, но не отвориха цялата стъклена стена, а само малко прозорче, откъдето влезе свеж и чист въздух със много кислород и озон. Миришеше на радост и щастие. Дъждът плющеше над базата, над полигона и джунглата по- нататък. Навън имаше учение със скафандри и оръжие. Маскировките криеха сградите и съоръженията на базата. Бетонния път към града беше замаскиран като поляните наоколо. Двамата запалиха по- цигара, а Алекс измъкна от малката оперативна раница на гърба си, бутилка джин- тоник и отпи юнашка глътка, а сетне подаде бутилката на Палма.
Вечерта напредваше, а Алекс и Палма все още си говореха помежду си на терасата и дишаха свежия и чист въздух, пийвайки джин- тоник. Алекс беше извадил бинокъла си, за да види наоколо кораба. Вече се спускаше сумрак, преди мрака на нощта.
2.
Във началото на вечерта на другия ден двата кораба от кръстосвача New York, патрулираха над планетата Orixon 44. Докато плуваха като дирижабъл сред облаците, от екипажа на Nissan будуваха 50 души. Алекс и Палма бяха във лабораторията, наблизо до дежурната каюта, а тук проектираха и сглобяваха новата тайна Машина на Алекс, която със екипа си, той създаваше по своя идея. Алекс запали цигара, докато се черпеха с джин- тоник и се загледа във люка, а навън бавно се смрачаваше, преди да се спусне мрак. В този ден той много се беше ядосвал, ама вече непомнеше- точно за какво. Беше се изпокарал с поне десетима от кораба, както и със командир Йон… Около двата кораба отдалечени на 500 км. един от друг, нямаше много летящи машини, а тези, които се виждаха на радара, бяха свои машини, както и туристически от Съпротивата и съседните планети.
Вечерта напредваше, когато Алекс се зае да прегледа новините за земляните от планетите наоколо и по- надалеко. Това му отне близо час време. Нещата вървяха добре за земляните, а към Orixon 44 пътуваха нови и нови кораби със преселници от Земята, които се евакуираха от там. Пътят в най- добрия случай отнемаше цяла земна година. Това бяха кораби, които AFJ строеше, чрез земните градове по чуждите планети, а тези кораби бяха предназначени да носят хиляди преселници от Земята, до звездната система Orixon. Хората се евакуираха от родната планета, не само заради тоталното робство там, а защото свръх населеността на Земята беше извън нормите и извън контрол. Това беше 7016- та земна Година.
*
Към средата на другия ден Nissan патрулираше над планетата, като дирижабъл сред облаците. Алекс и Палма се черпеха с кафенца и цигарки и обмисляха нови и нови детайли и функции за новата тайна Машина на Алекс. Те бяха в добро настроение и се радваха на хубав ден, този път. От екипажа будуваха 50 души. Настроението беше добро.
По- късно в следобеда Алекс се изправи пред люка и погледна напред в посоката на движението на кораба. Летяха над океански брегове на единствения заселен за момента континент на Orixon 44. Навътре в сушата се простираше джунгла, а в далечината- планини със снежни върхове. Един от новите градове на земляните се намираше в планината, на 10 км. от океанския бряг. До там кораба Nissan имаше още 2- 3 часа път. Алекс запали цигара, смукна глътка джин- тоник и заби поглед в далечината, а небето беше приветливо и струеше оптимизъм. В този час Алекс се беше замислил над живота си и службата си тук на Nissan, преосмисляйки отново и отново всичко това. Нямаше намерение скоро да се предава на зрелите си години, изискващи забавяне на темпото на работа, каквото и да беше то, и улягане към по- спокоен живот. Докато Алекс преподреждаше мислите си, Палма беше пуснала хубава музика, записвана на кръстосвача от единия музикален екип.
3.
В началото на вечерта Nissan наближаваше северната кула на града. Екипите решиха да не се бърза с приземяването на кораба. Според ръчните индикатори по часовниците, нещо неясно и мъгливо приближаваше града…
Докато търсеха приближаващ обект към града, чрез радарите, скенерите и визуално, точно нищо тревожно незабелязаха. Нямаше нито Критични точки нито Аномалии. Междувременно командир Йон обяви тревога… Това беше някакво предчувствие, забелязано от 62% от екипажа на кораба.
*
Късно вечерта от кръстосвача New York се получи съобщение, че е забелязан обект, който приближава планетата. За момента не беше известно какъв е той и със каква цел пристига тук. Командир Йон веднага заповяда- кораба Ford да излезе в орбита и да проучи какъв е приближаващия обект. Междувременно бяха насочени от наземните ракетни станции 20 броя противометеоритни ракети. Станциите изчакваха само данни за координатите, които да унищожат. Именно с тази задача около планетата бяха активирани телескопи, радари, скенери и 40 бойни изтребители. Няколко сателита проучваха зоната, откъдето приближаваше обекта, според посоката, от която беше забелязан. Това можеше да бъде и обикновен товарен кораб от съседните планети, пристигащ за търговия тук.
В очакване на повече информация за инцидента, дежурните на Nissan издигаха кораба бързо нагоре към орбита. Не беше изключена стрелба по обекта и преследване. От екипажа на кораба бяха на крака 100 души, т.е. 1/3 от екипажа. Алекс пушеше цигара мълчаливо и следеше разговорите по общия радиоканал на AFJ, за тази планета. Временно по земните градове тук всички бяха изпратени в противоатомните, подземни укрития…
*
Наближаваше полунощ, когато Nissan достигна 50 км. височина над планетата. Все още не бяха открити координатите на приближаващия обект. Смяташе се, че е някъде зад едната от луните на Orixon 44…
Алекс запали цигара, сръбна юнашка глътка джин- тоник и се замисли. Търсенето продължаваше…

(край на откъс № 113, може да следва и продължение.2016.)