ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 143, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 143, Valeri Kolev.

В следобеда на другия ден Crossfire обикаляше планетата, в обичайния си контролен полет, за засичане на вражески обекти в зоната, ако има такива. Алекс пушеше цигара с кафе, заедно с Ким, докато си почиваха от дежурството, зад пулта. Дежуреха също Аш и Палма, и четиримата, направо от каютата си. Този ден беше мрачно и валеше дъжд. През малкото прозорче за въздух навлизаше силна струя, чист, свеж въздух с миризма на озон. Алекс се беше замислил по своите дела, за кратко забравил всичките си служебни задължения. Връзката с Ким вървеше нормално. Срещаше се и със Капка, която все още мислеше сериозно за тяхната връзка, а Ким много не одобряваше това. Алекс си мислеше отново за Земята, за совите хора там, а то бяха минали вече 5- 6 години, откакто Йон ги взе със Crossfire. Колкото до делата тук на планетата, то всичко течеше нормално- строежите продължаваха, добива на плодове, зеленчуци, риба и месо, беше добър, строяха се и совалки и джетове за AFJ.
В началото на вечерта Crossfire се прибра в База едно. Тук валеше дъжд, а вече беше и доста мрачно. Из близкия парк се разхождаха хора, по шлемове или с дъждобрани и чадъри, кой както преценил. На борда на кораба бяха отпуснати пет свободни часа за екипажа. След последните пристигнали кораби със заселници, на Orixon 44 вече имаше 40,000 души. Те първо минаваха военна школа и се въоръжаваха и причисляваха към Флота със наличните джетове. Отбраната на новата планета ставаше все по- внушителна. Отбранителните системи също вече бяха в действие. На херките и пасарите все по- трудно щеше да им бъде да доближат зоната на планетата Orixon 44- Новата Земя.
Алекс, Ким, Аш и Палма пушеха на една от терасите на Crossfire, загледани в падащия пороен дъжд. От облаците се показваше второто- синьото слънце на Orixon 44. Тази нощ щяха да пристигнат и два кораба с евакуирани от планетите, превзети от херките, както и ранени във войната. По фронтовете резултатите бяха променливи.
*
Вечерта на другия ден Crossfire беше воювал с два вражески кораба, в продължение на часове, преди да им дойде подкрепление от кръстосвачите. Екипажа беше много изморен след битките, докато се прибираха към База едно. Двата вражески кораба бяха тотално потрошени и бавно се отдалечаваха в силни пламъци. Алекс си беше полегнал за половин час, за да събере силите си, а до базата имаше още много път. Силите бавно се завръщаха у него, след часовете битки и сражения срещу нашествениците- херки. Когато отново стана на крака, той забеляза, че неговите хора не бяха в по- добро състояние от неговото. Умората си казваше своето. Откакто Crossfire пристигна на планетата Orixon 44, всички тук действаха на пълни обороти. Високото темпо беше изтощило защитните им функции, а Алекс смяташе, че така повече не може, трябваше да бъде намалено ударното темпо на работа…
Вечерта напредваше, когато Алекс и Ким си взеха по чаша кафе, запалиха по цигара и се отнесоха в приятната омая на своята собствена компания, която си правеха двамата. Аш и Палма продължаваха да работят по пултовете. Йохан и Теменужка бяха из кораба на разходка, а Боян и Анита се къпеха в този час. Цигарата върна настроението, както на Ким, така и на Алекс. Двамата въздъхнаха тежко, а съзнанието им бавно се избистряше. Умората отиваше на заден план, а сърцата и душите им горяха в един общ огън, който има даваше нови сили. Те се усмихнаха един на друг, а сетне взеха още кафе и втора цигара. В края на краищата, съвсем скоро щяха да бъдат в базата, където щяха да си почиват поне 8- 10 часа.
Базата посрещна кораба Crossfire със патрулна двойка изтребители. Из базата всичко беше нормално и под контрола на дежурните. Още щом се приземиха Алекс и Ким излязоха пред кораба на въздух. Валеше ситен дъжд, но с много нагъсто капки. Беше едно такова приятно време, леко хладно. Около кораба се разхождаха хора. В базата и колонията вече имаше над 40,000 души, повечето въоръжени, моторизирани и инструктирани за отбрана на планетата от херки и пасари.
Алекс и Ким тръгнаха покрай реката и парка на базата. Тук имаше много хора, излезли на вечерна раходка, след работния си ден. Аш и Палма крачеха след тях, прегърнати, а още по- назад бяха и другите четирима, всъщност те бяха от Юпитер- Йохан, Теменужка, Боян и Анита. След тежкия си ден, преминал в битки и сражения, най- сетне те бяха в безопасност и напълно свободни. Щяха да побързат да си починат и да се наспят. Имаха около 8 часа, напълно свободно време до старта на сутринта.
*
Течеше вечерта на другия ден, когато Crossfire летеше към База две, след обиколка около планетата, със охранителна цел. Алекс и Ким пиеха кафе с цигара и се радваха на добрата компания, която си правеха. В каютата беше уютно и приятно, а от прозорчето нахлуваше свеж, планински въздух, който ги караше да дишат с пълни гърди. Аш и Палма работеха по пултовете пред Алекс и Ким. Йохан и Теменужка ремонтираха един от възлите в едната стена, а Боян и Анита зареждаха кухненския блок с провизии от склада. Из кораба беше спокойно. Бяха будни само 40 души, от 200- членния екипаж. Корабът летеше над джунглата, в посока към високите планини, където беше разположена База две. Постепенно се смрачаваше, а второто- синьото слънце озаряваше джунглата с бледата си, тайнствена светлина. Новините от фронтовете бяха добри. От седмица AFJ не беше давало загуби в машини и хора. От няколко дни, херките не бяха опитвали да доближат Orixon 44, Новата Земя. В База две вече имаше 5,000 души, които предимно я охраняваха и контролираха работата на роботите по строежите.


(продължението ще бъде след 1- 2 седмици)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 142, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 142, Valeri Kolev.

Вечерта напредваше, когато Алекс и Ким излязоха из кораба на разходка. До базата оставаха няколко часа път. В столовата имаше към 30 души, на по чаша питие или за вечеря. Алекс и Ким избраха местенце до един от люковете и се загледаха към залеза на яркото слънце. Второто слънце- синьото, тази вечер не се виждаше от облаците. Беше една хубава вечер, а двамата си взеха джин и тоник, както и резени от лимон, за хапване, добре осолени те добре пасваха със джина. Постепенно забравиха, че са на нова планета, пуста и сурова, девствена и все още ненаселена. В няколкото часа до полунощ, Алекс и Ким се абстрахираха от всичко и всички, за да се порадват на себе си и на своето приятелство, калено в безброй мисии. В столовата думкаше хубава и борбена музика от близкото минало, почти на всеки кораб се правеше музика…
Crossfire се прибра в базата навреме. Тук валеше дъжд, всичко беше нормално. Скоро не бяха нападали херките. След като земляните им разбиха три кораба и ги пуснаха да бягат панически, горящи като факел. Алекс и Ким излязоха на една тераса, за да се порадват на хубавата вечер. При тях се появиха също Аш и Палма. Това беше уникална вечер, когато нямаше никакви битки и опасности, а командир Йон препоръчваше на командосите да помислят и за себе си и своите най- близки. Четиримата се порадваха на хубавата вечер близо час, преди да се приберат в каютата, при другите четирима. Осем души, това беше основното ядро на екипа на Алекс. Те поделяха обща каюта и бяха почти неразделни денонощно, поемайки всякакви текущи задачи. Имаше дни, когато Алекс поемаше командването над кораба, дори над Силите на AFJ, при планетата Orixon 44. В такива дни, неговият екип му помагаше денонощно.
Наближаваше полунощ. Алекс и Ким оставаха дежурни по безопасността на кораба. Аш и Палма вечеряха, а другите вече спяха. Дори в тези късни часове, роботите продължаваха строителството, контролирани от 20 оператора- хора. Из базата сновяха патрули, имаше и над 50 поста. В града на заселниците течеше свободно време.
*
Беше вечерта, няколко дни по- късно. Crossfire отново се завръщаше към базата, след обиколки около планетата, свързано с отбраната й. Бяха засечени и обезвредени два вражески кораба, опитващи се да се приземят на планетата, за да се закрепят тук и да воюват със земляните и AFJ, за територии и жива сила…
Алекс и Ким пиеха кафе с цигари в каютата на екипа, докато се радваха на поредната вечерна гледка пред кораба. От предния люк на каютата, директно се виждаше хоризонта и океана, преди него. Екипът на Алекс, всички бяха в добро настроение, след поредните успешни битки с пришълците- херки. Новините от фронтовете на AFJ в зоната, бяха също добри. В зоната имаше вече десетина кръстосвача на AFJ, а това беше унищожителна бойна сила. Два от тях отбраняваха Orixon 44, кръстосвачите Nissan и Toyota. Заселниците на планетата наброяваха вече 20,000 души, които бяха добре въоръжени и моторизирани, способни да воюват с херките и пасарите, за свободата си и независимостта на Orixon 44…
Вечерта напредваше, а из базата и колонията кипеше вечерен живот. Временно командването им, беше възложено на Йон и екипа на Алекс. Това бяха 20 души, които предимно се грижеха за делата из базата и колонията. Първата стометрова пирамида беше построена. Строеше се Пентагонът на Orixon 44.
Алекс, Ким, Аш и Палма се разхождаха из кораба. Бяха се приземили от половин час. Crossfire се зареждаше с провизии и гориво, преди следващите му полети, по отбраната на планетата. Около планетата и в близките пет часа дистанция, нямаше вражески обекти. Очертаваше се една спокойна и дълга нощ, а Алекс и екипа му, се заеха с делата на базата и колонията. Не беше необходимо нищо друго, освен да се измисли и напише на хартия.
*
В следобеда на другия ден, Crossfire летеше към База две, където вече имаше строителен кораб и две охранителни совалки. Там екипажа на Crossfire щеше да даде началото на строителните работи, по втора пирамида и подземията на втората база. Екипажът на Crossfire вече наброяваше 200 души. Други хора едва ли щяха да постъпят на служба в този кораб. С тази бройка се попълваше необходимия капацитет, екипажа беше в пълен състав.
Алекс и Ким седяха по местата си, заети с безопасността на полета и кораба, а Аш и Палма спретваха нещо за хапване в този следобеден час. Йохан и Теменужка бяха из кораба на разходка, а Боян и Анита спяха.
*
Беше вечер на борда на кораба Crossfire. Из базата, 20,000 души, повечето с произход от Земята, прекарваха една хубава, свободна вечер. Днес отново нямаха повикаване по тревога, заради нападение на херките. Работата и строителството вървяха нормално, а от тях 15,000 бяха силно въоръжени и моторизирани, за да бранят планетата Orixon 44, Новата Земя, от нашествениците. Добро настроение владееше из базата, и някаква романтика на приключенците, заселили нова планета.
Алекс, Ким, Аш и Палма се разхождаха край реката, където в тези часове имаше стотици заселници, прекарващи остатъка от свободното си време, тук. На едно място беше опъната секция за скара- бира. Звучеше хубав амузика, а хората се веселяха. Четиримата си взеха по халба студена бира и порция печена риба и седнаха край реката, на една от много такива, дървени пейки. Край реката беше оживено.
Вечерта напредваше, когато четиримата достигнаха отново до единия вход на кораба Crossfire. Тук патрулите се бяха събрали, преди да се разделят по двойки и по постове. Четиримата преминаха във входния асансьор и се качиха до нивото на каютата си. Из кораба беше оживено, имаше и външни хора. В каютата на екипа на Алекс, беше топло и уютно. Той се залови да си подрежда мястото и блока с койката си. Тази вечер в зоната около планетата Orixon 44, отново беше спокойно. Нямаше вражески обекти наоколо в радиус от 10 часа. Това гарантираше спокойна и дълга нощ. И Алекс смяташе да си поспи добре, но преди това трябваше да си подреди мислите и да прегледа задачите за следващите 2- 3 дни.

(очаквайте продължението в близките 1- 2 седмици, заб. авт.)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 141, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 141, Valeri Kolev.

Един следобед Crossfire се приземи в новата база на AFJ, на планетата Orixon 44, Новата Земя на земляните и съюза. Стандартната процедура показа, че тук е нормално- "зелена детелина", това показваше по ръчните часовници на хората от кораба, знак, че нещата са под контрола на дежурните. Известно време никой не излизаше навън. Алекс и Ким излязоха на една тераса, запалиха по цигара и погледаха гледката към пирамидата и по- наляво към джунглата.
Един час по- късно командир Йон заповяда Crossfire да излети, за да търси ново място за втората пирамида и база на AFJ. Корабът излетя почти веднага. Вече високо в облаците, Алекс и Ким останаха насаме и запалиха по цигара, дълбоко замислени. Полетът над планетата Orixon 44 вървеше нормално.
*
Полетът на Crossfire продължаваше вече трето денонощие. Бяха се появили отново херките, които опитваха да доближат кораба, но не успяваха. Някъде над планетата, от Crossfire откриха огън по кораб на херките. Войната продължаваше, за отбраната на новата планета Orixon 44, която вече беше собственост на AFJ и земляните…
Беше следобед, когато стрелбата беше прекратена, а кораба на херките се оттегли с тежки повреди из него. Алекс и Ким си отдъхнаха и поседнаха на кафе.
*
Вечерта Crossfire се приземи в базата на AFJ. Тук си оставаше същото, но със всеки изминал ден растяха строежите и идеха още заселници, както и подкрепления. Алекс и Ким бяха излезли на терасата и се радаваха на така познатата гледка, след като с часове бяха воювали с херките, накрая отблъснати от AFJ със общи операции и на совалките от Nissan. Денят беше минал трудно и екипажа на Crossfire отдъхваше, приготвяше се за следващия ден, докато все още не бяха пристигнали нови атакуващи кораби на херките.
*
Една вечер, няколко дни по- късно, Crossfire кацна в една пуста местност, някъде из Orixon 44. Земляните търсеха удобна местност за втора база на AFJ. Това място тук изглеждаше подходящо, затова започнаха проверки на земните пластове, преди да започне строителството. Алекс и Ким почиваха в каютата на екипа, пушеха цигари с кафе и се радваха на добро настроение, звучеше тиха музика. Аш и Палма се къпеха, а Йохан и Теменужка бяха на една от терасите. Боян и Анита бяха в столовата да вечерят. От известно време не се бяха появявали кораби на херките в орбита и това беше добра новина. Въпреки това дежурните дебнеха за поява на обекти на херките, на орбитална и по- ниска височина.
Започваше да се смрачава, а Алекс и Ким се разхождаха пред кораба, с автоматите в ръка. Край тях крачеха двата охранителни робота. В момента проверяваха корпуса на кораба за повреди и дефекти. Из кораба течаха пет свободни часа, а екипажа беше на крак, имаше хора и навън. Това беше интересна местност, на високо плато над брега на океана, а наблизо течеше средно- голяма сладководна река. Там в тези часове имаше десетина рибари, които ловяха с мрежите си, риба за вечерята.
Наближаваше полунощ, когато Алекс и Ким се свързваха с кораба Nissan, за обичайния вечерен обмен на информация. В първата база всичко течеше нормално. Нормално беше и около планетата. Предстоеше една спокойна нощ, необезпокоявана от вражеските набези на херките…
*
Започваше вечерта на другия ден, когато Crossfire летеше към Първа база, на височина от 12 км. и скорост близо 500 км/ч. Макар и на голяма височина, тук също имаше атмосфера, макар и по- различна. Около планетата Orixon 44 беше спокойно. Някъде наблизо кръжеше кораба Nissan, обикалящ планетата, за да я отбранява от набезите на херките. Алекс беше леко сънлив във тези часове. Той запали цигара, взе си кафе и се занима с новите данни за полета. До него Ким следеше екраните пред себе си, заета с безопасността на полета. Аш и Палма спяха, а Йохан и Теменужка се къпеха в банята. Боян и Анита скитаха някъде из кораба.
По някое време дежурните и пилотите спуснаха кораба на по- ниска височина, само на 3 км. над океана, над който прелитаха в тези часове. Гледката беше омагьосваща и пленителна. В далечината слънцето клонеше към залез, а синьото слънце беше в зенит. До Първа база оставаше още много път. Алекс се изправи до люка и погледна навън, към страшната гледка под кораба и пред него. Такава гледка не беше за изтърване и Алекс попиваше емоциите със всичките си сетива. Така измина цял час време, а Алекс стоеше прав и наблюдаваше. Скоро той се откъсна от гледката и кимна на Ким:
-Ела да се разходим из кораба!
-Идвам.- каза тя и се изправи от пулта.
*
Наближаваше полунощ. Алекс и Ким седяха на терасата, под синьото слънце, което осветяваше приятно в мека светлина, всичко наоколо. Из базата беше тихо и спокойно, а нататък край пирамидата сновяха роботи- строители.
*
Беше вечерта на другия ден. Crossfire се прибираше към Първа база, след патрулно дежурство около планетата. Валеше дъжд. През прозорчетата за въздух, влизаше свежа и чиста струя, а командсоите от екипа на Алекс дишаха с пълни гърди, не всеки ден тук идваше такъв хубав въздух. Алекс запали цигара и си взе кафе, тази вечер отнесен и замислен. До него Ким хапваше сладкиши с пепси. Аш и Палма бяха заети със сигурността на кораба, а Йохан и Теменужка се къпеха. Боян и Анита пък сега спяха. Из кораба спяха 30% от хората. Дежурните и охраната бяха 10 %, а останалите почиваха и се разхождаха из коридорите. Алекс се радваше на добро настроение, както и останалите на борда на кораба. Нещата вървяха добре, а в Първа база вече живееха 10,000 души, повечето от земен произход. На първо време от тях работеха по оранжериите 20%, а останалите бяха военна резерва, при случай на нападение от страна на херките. Поредната пратка от 500 четириместни джетове за заселниците, пристигна рано сутринта, днес. Заселниците бяха въоръжени, можеха да оказват съпротива и да воюват, ако херки или пасари, наближаха планетата Orixon 44, вече собственост на AFJ и земляните.

(очаквайте продължението до след 1- 2 седмици, заб. авт.)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 140, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 140, Valeri Kolev.

Започваше една вечер на борда на космическия кораб Crossfire. Алекс и Ким отиваха към столовата на кораба. Из коридорите имаше движение, тук идваха и хора от охраната на базата, които бяха с десетина совалки тук. Охраната и на самия кораб също беше из коридорите и на входовете на кораба. Това беше една спокойна вечер, когато добрите времена отново бяха достигнали корабите на AFJ, тук на далечната нова Земя и около нея, планетата Orixon 44.
В столовата беше шумно, тук в момента бяха близо 100 души. Алекс и Ким седнаха на една маса и поискаха по питие, а сетне запалиха по цигара. Бяха изморени и тази вечер. Скоро се появиха Аш и Палма, които седнаха при тях, също за питие. Това беше обичайния джин с тоник. Аш пийна юнашка глътка от джина си и каза:
-След един час отлитаме към орбита! Ще бъдем на пост със кораба в орбита, над базата. Командир Йон даде такива заповеди.
-Колко време ще сме там на пост?- попита Алекс.
-Още не се знае. Но за момента около планетата няма нито един вражески обект.- каза Аш.
-Това е добре, но много се застояхме на едно място!- каза Алекс- Кога пристига кръстосвача Toyota?
-Още тази нощ, ще бъде над планетата.- каза Аш.
-Значи, зарязваме помагането в строителството?- попита Ким.
-Това остава на други колеги.- каза Аш.- Ние ще пазим планетата в орбита.
*
Crossfire набираше височина със силна тяга на двигателите, а екипа на Алекс се беше прибрал в тяхната каюта, за да почива, преди дежурството си, по- късно тази вечер. Алекс си взе кафе в голяма чаша, седна удобно в креслото си и се захвана да си подрежда мислите и вещите, доста разхвърляни около пулта, напоследък.
Към полунощ, бордово време Crossfire достигна орбита и взе курс към астероидното поле, наблизо. Там щеше да остане през нощта, докато дежурните се ослушват за врагове, със всички възможни средства. Алекс, Ким, Аш и Палма дежуреха от каютата си, по отношение на приближаващи обекти към планетата. Подобни постове имаше около 20 вече, над цялата планета Orixon 44.
Астероидното поле не беше малко, като по- големите астероиди бяха над сто. От това място можеше да се следи цялото пространство над новата база на AFJ и земляните, изграждаща се долу.
*
Три дни по- късно Crossfire приближаваше една от луните на Orixon 44. От тук можеше да се наблюдава посоката, от която идваха корабите на херките, а така да се предупреждават другите със 10- 15 часа по- рано, за предстоящи атаки на херките. Луна 3, беше малка планета. Тук имаше атмосфера, растителност и дребни животинки, всичко това в един малък и спретнат свят. Тук разузнавачите, открили планетата Orixon 44 си бяха построили малка база, която сега беше пуста. В нея обаче имаше разни данни и ограничени количества провизии. Това беше тяхната предпазна мярка, ако следващите се провалят в нещо. Базата записваше радиосигналите в тази зона, в денонощен режим.
След като приземиха Crossfire на малката планета- Луна 3, Алекс и Ким излязоха на една от терасите на кораба. Гледката им хареса, а въздуха беше свеж и някак си съвсем чист. Алекс запали цигара и въздъхна, дълбоко замислен. Замислена беше и Ким. Опазването на една цяла, нова планета, с ограничен брой хора и техника, беше трудна задача. Но пък на път бяха следващите заселници и подкрепления, които щяха да продължат опазването на планетата. В първите времена заселниците се въоръжаваха и подготвяха за войната, която можеше да започне, ако херките започнеха масирана атака. Йон обаче предполагаше, че това са просто шайка престъпници, а не военни.
Вечерта на борда на Crossfire започваше нормално, без никакви опасности в далечината. Алекс и неговия екип се захванаха да прослушват записите в пустата база, но това беше много трудна задача. Тук имаше сериозна радио- антена, с която се улавяха сигнали от далечни разстояния. Докато си работеха по задачата, Алекс пушеше цигара с кафенце и се стараеше да не мисли за странични неща. Така правеха и останалите му колеги.
*
Един ден, след седмица, Crossfire напусна малката планета- луна на Orixon 44. Това стана дори спешно, след като бяха забелязани странни усещания и мисли сред целия екипаж на кораба. За няколко часа на борда всички бяха подивели. Алекс заповяда да се излита, така и направиха. Връщане на тази луна не се предвиждаше въобще, изобщо. По- късно вече в открития космос, Алекс си отдъхваше от преживяното, каквото и да беше то. На борда на космическия кораб Crossfire скоро всичко се нормализира, а повечето не помнеха какви са ги вършили, имаше десет души и в карцера...
На Orixon 44 всичко беше нормално. Тези дни бяха пристигнали още заселници и военно подкрепление. Планетата се заселваше успешно. Алекс си беше взел голяма чаша кафе, запали цигара и се замисли дълбоко, както винаги. До него, колегите му в каютата имаха свободни пет часа.
Вечерта започваше на борда на кораба Crossfire, когато Алекс и Ким се разхождаха по коридорите и асансьорите, този ден в добро настроение. По това време обикаляха планетата, за да могат да проверяват зоната във всички посоки. Алекс беше дал на хората си свободен ден, а с Ким искаха да проверяват системите на кораба, отдавна не проверявани.
Вечерта напредваше, когато Алекс се натъжи. Той не можеше да забрави миналото си на Земята, старите верни приятели и гаджетата. Сърцето му се късаше, а носталгията застрашаваше неговото спокойствие и добра форма. Ким забелязваше промяната у него, но мълчеше, и самата тя, обезпокоена от подобни усещания. След събитията от последните дни и масовата истерия на борда на кораба, новото явление не се харесваше на командосите, но те мълчаха и стискаха зъби. Нямаше връщане към миналото. Отминалите времена никога нямаше да се върнат. Но нещо ги караше да си спомнят отново и отново, пак за живота си на добрата стара Земя, преди да ги повикат на борда на Crossfire, за кой ли път, за кой ли поред техен живот.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 139, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 139, Valeri Kolev.

Беше една вечер, няколко дни по- късно. Алекс и неговите хора се бяха завърнали в кораба, след като цял ден се занимаваха със строителните роботи и строежа на подземния град. Алекс запали цигара, взе си кафе и седна изморен да си почива. Почиваха и другите седмина. За този ден бяха приключили работата си, освен ако не се вдигнеше тревога, по някаква причина. Аш и Палма влязоха да се къпят, а Боян и Анита се заловиха да спретнат похапване за екипа. Алекс пусна компютрите си и се захвана да преглежда задачите на екипа за сутринта. Из кораба беше тихо, топло и уютно. По това време спяха близо 70 души, а останалите бяха или дежурни, или охрана, или почиваха. Алекс се беше замислил по проблемите на хората тук, по опазването на планетата и по въпросите на строителството. Скоро щеше да пристигне първия от стрителните кораби, а няколко дни по- късно- първите заселници- 2,000 души, които в началото щяха да живеят в самия кораб, докато станеха първите 2,000 жилища, а те щяха да бъдат скромни, но със всичко необходимо за нормален живот. Алекс имаше задача със екипа си да обмислят настаняването на първите заселници, когато строежите бъдат готови с жилищата.
По някое време Алекс и Ким излязоха на терасата до каютата си. Беше прохладно време, а дъжда беше спрял за момента, но се очакваше още. Двамата се загледаха към хоризонта, където изгряваше синьото слънце. То имаше мека, романтична светлина, едва прогонваща сумрака. Замечтаха се и двамата, а неусетно беше изминал цял час… Когато се прибраха в каютата си, вечерята беше готова.
Вечерта напредваше, когато дежурните патрулни совалки излетяха, за да пазят планетата от достъп. Това бяха три совалки от Nissan, които щяха да облитат край планетата през идните 24 часа. Екипажите на совалките бяха от по 10 души, достатъчни за един продължителен полет.
*
Късно вечерта Алекс и Ким излязоха из кораба на разходка. Crossfire по това време се ползваше за наземна база и тук идваха командоси и от Nissan. За целта не се предвиждаше, корабът да лети скоро. Но охраната на кораба беше подсилена със сериозни постове наоколо и бойни роботи. Докато двамата се разхождаха из кораба, срещаха свои колеги, които отиваха до столовата, за по чаша алкохол или вечеря. Звучеше тиха класическа музика, за адаптиране към невероятната ситуация- сами на нова планета…
-За днес приключихме със всичко!- каза Алекс.- Имаме 6 часа за сън…
-Незнам за тебе, ама аз яко ще поспя!- каза Ким.
-Аз също така ще направя.- каза той.- Напоследък въобще не ми достига съня.
-Ще пийнем ли по питие, преди сън?- попита тя.
-Да пийнем!- съгласи се Алекс.
Двамата влязоха в един асансьор, за да идат в столовата, а там имаше стотина души, повечето от пилотите на патрулните совалки на Nissan.
*
Вечерта, няколко дни по- късно, Nissan отблъсна нови вражески атаки на корабите, които искаха да завладеят панетата, макар и да не знаеха, че тя е съвсем нова, но собственост на AFJ и земляните. Алекс беше командвал през целия ден, в помощ на командир Йон, който почиваше. Сега Алекс остави командването на адмирал Шао и се прибра в каютата на четиримата с Ким, Аш и Палма. Той запали цигара, взе си кафе и седна да си почива. Неговия екип му беше помагал през всичкото време, но и те бяха изморени вече. В очакване на спокойни часове, четиримата останаха в каютата си.
По някое време Алекс и Ким излязоха на една от терасите на Crossfire. Времето беше дъждовно и сумрачно, не се виждаше нито луна нито синьото- второ слънце. Двамата се загледаха нататък, където оранжевото слънце скоро беше залязло, зад хоризонта, там небесата още сияеха в оранжево.
-Тежък ден беше!- каза Ким.
-Оплачи се на мене!- каза Алекс и запали цигара, а Ким също запали цигара и погледна към порастващата пирамида, наблизо до кораба.
*
Друга вечер, няколко дни по- късно, след спокоен ден, изминал в работа, Алекс и неговия екип се прибраха в кораба. Валеше дъжд и рязко захладня. Няколко дена вече нямаше нови атаки срещу планетата на земляните и AFJ, която беше записана в архивите като Orixon 44. Строителството вървеше в нормални срокове, като роботите всъщност бяха изключително бързи, създадени именно така, че да са бързи. Алекс седна в креслото си, за да прегледа нещата в компютрите, запали цигара и взе кафе, а Ким отиде да приготви нещо за хапване.
Вечерта напредваше, когато пристигнаха две совалки от кръстосвача Nissan. Тези хора щяха да подсилват охраната на новата база тук, с нови постове и патрули. Пирамидата вече беше висока около 30 м., но трябваше да бъде до 100 м. по проект. За момента в нея можеха да се приютят, вече 500 души, в напълно готови, малки и спретнати каюти, оборудвани вече по стандартния проект със всичко необходимо.
*
Няколко дни по- късно, в един следобед Алекс, Ким, Аш и Палма се прибраха в кораба, след като бяха поработили с роботите по строежите на базата. Четиримата инструктираха роботите и техните оператори. Йохан, Теменужка, Боян и Анита се бяха прибрали вече в каютата. Алекс седна в креслото си, запали цигара и се замисли дълбоко. Носталгия по Земята и неговите стари приятели и мацки там, го налегна. Той се натъжи, взе си кафе и си пусна тъжна музика. През изминалите дни, вражеските атаки към планетата продължаваха, но Nissan удържаше фронта, а тази вечер пристигаше и втори кръстосвач- Toyota. Двата кръстосвача оставаха тук, за охрана на планетата, поне за сега. Отбранителната система на планетата се строеше в съкратени срокове, от роботи и техните оператори, изпратени от Nissan с помощния, строителен кораб Salem. Сутринта бяха дошли още кораби с преселници от други планети и Земята. На първо време те живееха по корабите си и помагаха в строителството на оранжерии. Земната база тук, на Orixon 44, растеше непрекъснато, идеха нови и нови хора, като тук вече имаше 3,000 души, преселници.

(очаквайте продължението след 1- 2 седмици, Valeri Kolev)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 138, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 138, Valeri Kolev.

Това беше един следобед, когато Crossfire и Ford се приземиха на избрано, хубаво място, край река, която се вливаше в море. Това беше избраното място, за монтиране на опознавателната пирамида на тази планета- Orixon 44. Докато инструктираха роботите за бъдещата им работа по пирамидата, някои бяха излезли навън и разглеждаха местността. Алекс и Ким се намираха на една от терасите на кораба, пушеха цигари и разглеждаха с биноклите, наоколо. През тези десетина дни земляните бяха пуснали около планетата десетина сателита, които даваха информация, дали някой наближава планетата. За момента нямаше такава опасност, а тук скоро щеше да пристигне и кръстосвача Nissan. Деликатният момент, когато друга цивилизация можеше да намери новата планета, беше отминал…
Роботите на AFJ бяха интелигентни и доста бързи. Те започнаха както по плана, да полагат основите на пирамидата дълбоко в скалата, а тук щеше да има и подземен град. Работата вървеше,а земляните бяха определили дежурства за подпомагане на роботите с инструкции. Времената бяха вълнуващи за тези 150 души, екипаж на кораба Crossfire. Това беше нова планета, вече собственост на AFJ и на земляните, разбира се. Наблагаше се на контрола, за идващи обекти, но вече с дни всичко тук беше спокойно…
*
Nissan пристигна със голямо закъснение. Около Orixon 44, се бяха появили обекти, изглежда корабите на командир Йон са били проследени, но не от когото трябва. Алекс задейства новият суперкомпютър от Юпитер, а тук бяха и неговите приятели от там, които го бяха донесли с кораба BASF. Нещата бяха под контрол, но май се налагаше вече сила…
Съвсем скоро адмирал Шао пое командването и започна войната с тукашните обекти, които бяха от някаква вражеска цивилизаци, някак си проследила корабите на Йон. Пирамидата доказваща собствеността над планетата вече излъчваше необходимите сигнали. Тук в най- скоро време щеше да пристигне още един кръстосвач- унищожителя Toyota…
*
Беше една късна вечер, когато Алекс се прибра в кораба Crossfire, заедно с Ким, Аш и Палма, след като бяха давали инструкции на строителните роботи и хората, които ги контролираха. По това време пирамидата още се строеше, както и подземния град, под нея. В същото време хората от кръстосвача Nissan пазеха планетата с непрекъснати полети. Първата вражеска атака беше отблъсната успешно, а трите вражески кораба с тежки повреди се отдалечаваха на някъде, от планетата. Започваха тежки времена, когато трябваше да се строи и да се пази планетата от вражески обекти. От това зависеше, дали тази планета ще даде живот на бъдещите й десет цивилизации. Те обаче започваха от заселниците от Земята и от съюзните цивилизации от AFJ. Алекс запали цигара и седна в креслото си в каютата на четиримата, днес много изморени от работа. Силици не им бяха останали, а можеше да ги извикат за нощно дежурство.
Наближаваше полунощ, когато Алекс и Ким излязоха на една от терасите на кораба, за по цигара, докато оглеждаха района с биноклите си. Току- що се беше прибрал кораба BASF с четиримата юпитерианци- Йохан, Теменужка, Боян и Анита. Те бяха ходили да заснемат околността за топографски карти. Скоро Аш и Палма също се появиха на терасата и четиримата помълчаха замислени. Това беше непосилна задача, да се заселва нова планета и да се строи всичко от начало… Но пък в идните дни се очакваше да пристигнат два строителни кораба на AFJ, което щеше да снеме огромна част от бремето, от гърбовете на хората от Crossfire.
По някое време Алекс, Ким, Аш, Палма, Йохан, Теменужка, Боян и Анита се бяха събрали в каютата, седнали около кухненската маса да обсъдят нещата и да пийнат по чаша джин с тоник. За сега нямаха повикване за нощно дежусрство и се готвеха да си поспят по юнашки. Около планетата Orixon 44 беше спокойно. Бяха сами, близо 800 души от AFJ тук на планетата и около нея. Сам- сами на съвсем нова- новеничка планета. Това беше хем отчайващо, хем вълнуващо. Някаква пустота цареше наоколо, та дори зверовете бяха заспали от безгрижие…
Осемте жадуващи за почивка и сън, скоро щяха да се оттеглят по боксовете си с койките. В оставащото съвсем малко време, те бързаха да начертаят плановете за следващите дни. В кораба беше топло и уютно, а навън хладно и влажно. Там роботите продължаваха да строят базата, пирамидата и подземния град, контролирани от десетина души- оператори. Изглежда добрите времена отново бяха застигнали корабите от AFJ, тук на Orixon 44. Цареше едно такова спокойствие и тишина, нарушавана от музиката, която слушаха осемте командоси.
По някое време Алекс и компанията му се разсъниха и развеселиха, къде от джина, къде от музиката. Алекс запали цигара и каза:
-Аз няма да си лягам скоро, всъщност! Кой остава с мен?
Неговите хора изчакаха малко и се присъединиха към идеята му, един след друг.
-Оставаме с тебе, Алекс!
-Но утре ще сме на батерии!...- каза Палма.
-Спокойно!- каза Алекс.- Ще спим по- късно!... Да продължаваме с плановете за идващите дни!
-Да се надяваме, че вражеските сили няма да идват отново, а останалото ще се подреди постепенно…- каза Анита.
-Нямаме гаранции, че няма да се появят отново.- каза Алекс.
-Не сме сами, Nissan е тук, все пак!- каза Аш.
-Близо 800 души сме на тази планета!- каза Йохан.- Наистина не сме сами, а нататък тук ще се напълни със заселници от AFJ и Земята…
-От Юпитер дали ще има желаещи?- попита Палма.
-Разбира се.- каза Йохан.
Тази нощ осемте щяха да останат будни до късно. Това беше тяхно решение, а те държаха един за друг.


(Дами и господа, очаквайте скоро продължението.)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 137, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 137, Valeri Kolev.

Наближаваше бордовата полунощ, няколко дни по- късно. Алекс, Ким, Аш и Палма излизаха от дежурство, доста изморени този път. Те по принцип действаха от каютата си. Алекс запали цигара, взе си голяма чаша кафе и заби поглед в стената, беше му писнало навсякъде от екрани и пултове. Ким се засили към банята, за обичайната вечерна баня, а Аш и Палма излязоха из кораба Crossfire на разходка. Беше тихо и уютно, а наблизо нямаше никакви летящи обекти. В очакване на една спокойна нощ, на борда оставаха само дежурните и охраната, а мнозина вече спяха.
Алекс и Ким излязоха от банята, навлякоха чисти униформи и се приведоха във форма, преди да излязат из кораба на разходка.
*
Беше един следобед, когато Алекс, Ким, Аш и Палма работеха по пултовете в каютата си. Полетът вървеше нормално. От съображения за сигурност двата кораба на Йон не спираха никъде по пътя, макар и да имаше и други планети и междинни станции. Алекс се беше замислил по въпросите около предстоящото поставяне на опознавателна пирамида на планетата Orixon 44 и последващото заселване. Честта да движат тези проблеми имаха именно тези 150 души от кораба Crossfire.
Бордовата вечер започваше, когато Crossfire прелиташе транзитно край малка планета, не отбелязана по картите. В тази посока AFJ имаше съвсем ограничен опит, който се простираше само в траекториите до Orixon 44. Това тук беше не добре изследвана зона, където целия екипаж биваше с повишено внимание. Алекс, Ким, Аш и Палма в тези часове бяха в каютата си, а в момента имаха два часа почивка. Те бяха натоварени с проверките за приближаващи обекти от голяма дистанция. Това им струваше големи усилия и продължително взиране с телескопите на кораба, както и радара, но на голям обхват. Алекс запали цигара, взе си кафе в голяма чаша и се изправи пред един преден люк, за да се вторачи напред с измъчен поглед. Разбира се, че струваше големи усилия, да се пази кораба от приближаващи обекти, докато още са далеко. Ким се захвана да приготви закуска за четиримата, нещо като пикантна пица, с каквото все още имаше в хладилника на каютата. Скоро трябваше да си вземат провизии от складовете и оранжерията.
По- късно вечерта добрите времена застигнаха отново кораба Crossfire. Тези хора от екипажа, които бяха будни, се зарадваха на добро настроение и оптимизъм. В тези часове наблизо нямаше никакви обекти, а малката планета оставаше далеко назад. В часове на спокойствие и стабилен полет, Алекс, Ким, Аш и Палма си поискаха още почивка и се разположиха около масата в кухненския си блок, за да разпуснат от напрежението и да побъбрят сладко- сладко, преди сън…
-Трябва да успеем на всяка цена с планетата Orixon 44! - каза Алекс.- Бъдещето на най- малко десет цивилизации е в опасност, ако нещо сгафим! Те произлизат от тази планета, след като сме я заселили с хора на AFJ и земляни!
-Пак си получил разузнавателна информация от Бъдещето!- смигна му Палма.- Как го правиш този номер, така и не разбрахме!
-Всичко е до късмет и лични връзки!- усмихна се Алекс, но на суровото му лице се показа само една кисела гримаса…
-Късметлия си, Алекс!- каза Палма.
-Не съм много убеден в това!- каза той.
*
Няколко дни по- късно след поредния преход, Crossfire вече наближаваше планетата Orixon 44. Планетата се криеше сред метеоритни полета, пояси и огромна газова маса около всичко това. Това обясняваше, защо никой все още не беше я намирал, освен една малка експедиция на AFJ. Преминаването през метеоритните пояси ставаше бавно и с големи маневри. Но това не беше проблем за екипажа на Crossfire. Започваше бордовата вечер, когато Алекс стана от пулта да се разтъпче, взе си кафе и запали цигара, изправен пред предния люк. Екипажът на кораба Crossfire, 150 души, бяха в очакване да пристигнат на планетата Orixon 44. Това не беше кой знае колко сложна експедиция, но от нея зависеше, дали ще бъдат създадени цели 10 нови цивилизации, започващи съществуването си от тази планета, от колониите на AFJ и на земляните. Отговорността беше голяма, но за момента не се забелязваха кой знае какви сериозни проблеми около тази експедиция. Алекс се беше замислил, загледан през газовите облаци, към близкото слънце, едно от слънцата на планетата. Настроението из кораба беше добро. Нещата за момента вървяха нормално. В добро настроение бяха също Алекс и неговия екип. Добрите времена отново бяха застигнали кораба и екипажа му. Вторият кораб- Ford носеше товари и роботи, управляван от четири робота- пилоти. Той следваше Crossfire, на няколко часа след тях.
Бордовата вечер напредваше, когато от кораба получиха видимост към планетата Orixon 44. Не им се вярваше, но там не живееше нито една цивилизация, все още. Там нямаше висши същества. Освен малкия разузнавателен кораб, който беше открил тази планета, тук все още не беше стъпвал никой. Алекс, Ким, Аш и Палма скоро излязоха из кораба на разходка. В тези часове тук бяха будни само 25 души. Това бяха хората, които щяха тази вечер и през нощта, да проверят за последен път нещата по планетата, преди да се избере подходящо място за издигане на опознавателната пирамида, знак за собственост върху тази планета. Из кораба срещнаха само хората от охраната, както и охранителните роботи. Беше някак си пусто и тихо. Алекс си беше поспал добре, тъй като оставаше на линия още цели десет часа, с известни почивки, от време на време.
*
Беше полунощ, когато Crossfire летеше на височина от 20 км. над планетата Orixon 44. Тук имаше много атмосфера, много вода, флора и фауна и никаква цивилизация. Планетата беше три пъти по- голяма от Земята, но гравитацията беше същата- 1 G, поради различната плътност на материята. Тук денонощието биваше кръгло 50 земни часа, а сезоните все още никой не беше изучавал…
Алекс и Ким седяха около масата в каютата на четиримата и умуваха, от къде да се започне работата. Тук бяха Аш и Палма, в момента заети да приготвят среднощно похапване.

(Дами и господа, очаквайте продължението след една - две седмици. заб. авт.)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 136, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 136, Valeri Kolev.

Беше към края на следобеда, когато Crossfire пристигна до кръстосвача Nissan. Скачиха кораба към кръстосвача и започнаха да прехвърлят провизиите и горивото, а онези 200 души, нови, бяха разпределени по каютите на кръстосвача. Адмирал Шао скоро започна да раздава новите заплати на екипажа на Crossfire. Това се случваше 2- 3 пъти в месеца, когато успееха да намерят Nissan. Алекс, Ким, Аш и Палма бяха из кръстосвача на разходка и за да видят своите приятели тук.
В началото на вечерта Алекс, Ким, Аш и Палма се бяха прибрали в каютата си и работеха по безопасността, като следяха всички летящи обекти в близост. За момента нямаше опасност за Nissan, Crossfire и Ford. Тук всичко беше нормално. Настроенията по корабите бяха добри. От тук двата кораба на Йон продължаваха нататък към планетата Orixon 44, където и Nissan щеше да дойде по- късно. Планетата беше необитавана, а земляните тепърва щяха да градят там база на AFJ, както и първата колония. Там щеше да има много работа и екипажа на Crossfire затягаше коланите си за действия. В тези часове екипажа на Crossfire беше разпределен на няколко групи, първата спеше, втората беше из Nissan, третата дежуреше. Не се случваше често да бъдат на кръстосвача и всички много се радваха.
По някое време Алекс, Ким, Аш и Палма излязоха из корабите на разходка. Те имаха два часа за почивка. Навсякъде имаше хора- техни приятели и колеги. Хората се вълнуваха, както при всяка близка среща между два кораба от AFJ. Такива неща се случваха страшно рядко. В едно от барчетата- кафенета на Nissan, четиримата седнаха да поговорят с тукашните хора. Тук екипажа беше доста по- голям, отколкото на Crossfire и беше като цяло, малко село. Nissan се стремеше да бъде там, където имаше най- голяма нужда от военното присъствие на AFJ и земляните. А за Crossfire се смяташе голям успех, след разузнавателна мисия, да успее да се завърне до Nissan, някак си, като "у дома". Алекс, Ким, Аш и Палма постояха в бара близо час, преди да се завърнат обратно в каютата си, където имаха много задачи. Четиримата бяха неразделни от близо година. Йон ги използваше като екип за всякакви поръчки.
Бордовата вечер напредваше. Из двата кораба беше уютно и приятно. Наоколо не се забелязваха опсности, но Nissan притежаваше невероятни бойни възможности, проектиран да води война с цяла вражеска армия… Алекс запали цигара и си взе кафе. Беше се заловил с решаване на нов проблем и беше натоварен умствено до границата на възможностите си. Тази вечер се решаваше, как ще се подхване работата на планетата Orixon 44, която беше ненаселена и тепърва трябваше да се строи там и да се гради бъдещето й, като планета, собственост на AFJ и земляните. Orixon 44 беше три пъти по- голяма от Земята, имаше нормално слънце, второ, синьо слънце и около 6 луни. Много богата на вода, и със собствена атмосфера, флора и фауна. Тук липсваше разумен живот, но някои животински видове бяха изключително ценени, заради техните качества и уникален начин на живот…
Експедицията щеше да тръгне към Orixon 44 веднага след като свършеха задачите си на кръстосвача Nissan. Това щеше да отнеме близо 30- 40 часа, още. Траекториите на полетите бяха изчислени и оставаше да се внесат само корекции, в часа на тръгването. Четиримата си бяха поспали добре, а скоро си бяха и похапнали добре, за да могат да обмислят бъдещата работа на Orixon 44. В тези часове екипажа на Crossfire беше обхванат от весели мисли. Не всяка година можеше да се започнат действия по съвсем ненаселена планета и на тях се падаше тази голяма чест.
*
Започваше вечер на борда на Crossfire, няколко дни по- късно. Двата кораба пътуваха към планетата Orixon 44. Алекс, Ким, Аш и Палма бяха дежурни, от своята каюта. Те следяха допълнително как върви полета и дебнеха наоколо за проблеми и опасности. На мостика на кораба си имаше основни дежурни. Това пътуване ставаше особено отговорно и важно за AFJ и земляните, защото Orixon 44 беше напълно ненаселена планета, която AFJ трябваше да побърза да отбележи за совя собственост, както обикновено ставаше това- със специална опознавателна пирамида. Разбира се, екипажа на командир Йон, вече 150 души, нямаше да остане единствен на Orixon 44. Веднага след монтирането на опознавателната пирамида, на планетата щеше да пристигне кръстосвача Nissan. Това бяха особено деликатни дни, преди все още планетата да е отбелязана, като собственост на AFJ. Беше я открил малък разузнавателен кораб от AFJ, а сега на ход бяха хората от Crossfire. Експедицията вървеше нормално. Към траекториите на двата кораба не се приближаваха преследвачи, още повече съвсем никой не знаеше за съществуването на Orixon 44. На борда на Ford бяха само роботите, след като всички хора се бяха преместили на Crossfire. Такива бяха инструкциите на адмирал Шао. Сто и петдесет елитни командоси от AFJ, повечето от Земята, държаха в собствените си ръце бъдещето на цели цивилизации, които щяха да започнат съществуването си именно от планетата Orixon 44, след като тя бъде заселена от AFJ и земляните. Това правеше тази експедиция абсолютно уникална и с висока степен на важност, някъде извън официалната скала за приоритет. Това беше изключително събитие, което не можеше да се отрази както други подобни, поради закъсняващите инструкции от Командването на AFJ. Разбира се командосите си отваряаха очите и усшите на четири…
Вечерта напредваше, когато Алекс и Ким се бяха изправили пред оперативните екрани на стената и трепереха от вълнение. Все още от планетата Orixon 44 нямаше никакви опознавателни сигнали. За момента се виждаха ясно, съвсем в далечината трите й основни звезди, а самата тя се криеше в огромни газови облаци, под които имаше и хубава атмосфера, флора и фауна и никаква цивилизация, все още. Около Crossfire беше пусто и чисто. Това за момента се смяташе за дълбока провинция- периферията на системата Orixon, както и на Галактиката.
По някое време в далечината се чуваше сигнал на случайно преминаващ туристически кораб, който обаче нямаше път към Orixon 44, той отиваше в съсвем друга посока, неясно как озовал се така критично наблизо до експедицията на AFJ и командосите от Crossfire, които имаха дори разрешение за стрелба, в случай, че се наложи. От изключителна важност беше да се опази Orixon 44, докато пристигне подкреплението…
Алекс, Ким, Аш и Палма скоро бяха освободени за три часа почивка, преди отново да се заловят за работа по пултовете си. Алекс запали цигара, взе си кафе и се изправи пред един люк в тяхната каюта. Не им се говореше. Гърлата им бяха пресъхнали, а безсънието ги направи нервни, с повишено напрежение и все още по- мълчеливи и мрачни.

(очаквайте продължението в близките 1- 2 седмици, заб. авт.)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 135, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 135, Valeri Kolev.

Следобеда напредваше, когато Алекс, Ким, Аш и Палма вървяха из близката колония на земляните и търсеха някое кафене, за да чуят и видят, как живеят хората тук, на това далечно от Земята място, но територия на земляните. Кафене намериха в парка на колонията. Тук беше хубаво, имаше флора и фауна както от Земята, така и от далечни светове. В кафенето имаше към стотина души, повечето земляни, но вече трети, четвърти поколения, родени по чужди планети и из корабите на AFJ. Настроенията и тук бяха добри в този ден. Това бяха едни героични хора, на чийто труд се крепеше AFJ, за да продължава великата си мисия, по осигуряване на нови територии за живот на земляните. Разговорите тук в кафенето се въртяха около новините от AFJ, както и новините из живота на тази планета. Обсъждаха се нивата на радиация и вредни магнитни полета, както и размерите на заплатите тук. Аш се заговори с един човек от съседната маса. Той се оказа, че е програмист, работи по програмирането на поточни линии и роботи. Човекът се зарадва, че това са хора от Земята, командоси във AFJ. Той поиска да научи новини за останалите земни колонии и бази на AFJ, а Аш му описа ситуацията накратко…
Навръщане към совалката Honda, четиримата бяха с малък джет от совалката, а тя се намираше на 15 км. нататъка. Времето беше хубаво и слънчево, ухаеше на свежест и озон. Докато я наближаваха, от там им казаха, че само тях чакат, преди да тръгнат нататък по обиколката на острова. Трябваше да побързат.
*
Совалката Honda скоро след това продължи по пътя си, на обиколка из острова.
Алекс, Ким, Аш и Палма бяха седнали в дъното на совалката, на кафе и цигарки, докато обмисляха нещата. Пилотираха Браун и Джейн. Совалката вече имаше екипаж от 20 души, някои съвсем пресни кадри. Скоро се осъществи радио- контакт със кораба Crossfire. Там всичко било нормално. Йон отпускаше още два дни на Honda, след което трябваше да се върне на Crossfire. Алекс се беше отдал на спомените си от изминалите години. Носталгията по родната планета Земята си казваше своето. Той пушеше замислен и чертаеше планове и йероглифи по компютъра си, това бяха бъдещите мисии на AFJ. Колкото до Crossfire, оттук те имаха мисия да посетят една съвсем необитавана планета- Orixon 44, където да построят опознавателна пирамида на AFJ, с което тази планета се обявяваше за собственост на AFJ и земляните. Разбира се, преди това Crossfire имаше да качва на кръстосвача Nissan в орбитата на Orixon 33, гориво и провизии, както и 200 души нови командоси от базата тук.
*
Вечерта започваше, когато совалката Honda се намираше в полет на височина от 10 км. при скорост от 400 км/ч. Пътуваха към следващата малка колония за земляни, намираща се край друга бойна станция на AFJ, надълбоко в джунглата на острова- база на AFJ. Алекс, Ким, Аш и Палма, се бяха събрали в каютата си, за да обмислят бъдещето на Crossfire, както и мисиите на AFJ, за напред. Те пушеха цигари с кафенца и се радваха на уюта на совалката, която летеше сред облаци. Пилотираха в тези часове Йохан и Анита.
-Това ще е последната ни спирка, преди да се върнем на Crossfire!- каза Алекс.
-Имаме достатъчно време.- каза Ким.- Ще чуем и видим и хората там. Тук всичко е интересно! Късчета наша земя сред звездите! Обичам такива моменти!
-Нашата цивилизация успява да се закрепи в какви ли не светове.- каза Аш- А конкретно тази островна база е на страшно удобно място! Направо е късмет, че сме закупили острова навреме. Ето в бъдеще тук ще живеят над един милион наши събратя и сестри!
Наближаваше полунощ, когато Honda се приземи край следващата колония, до бойната станция. Тук скоро беше валяло дъжд, все още беше мокро и влажно. Нататък светеха лампите на постройките в колонията. Имаше и нощни смени, по обичайните оранжерии и цехове. Алекс, Ким, Аш и Палма излязоха на терасата на совалката и се огледаха. Той запали цигара и каза:
-Аз тази вечер няма да излизам, а сутринта в 4ч. тръгваме към Crossfire. Който ще излиза, трябва да бърза, за да се включи във времето…
-Ние оставаме тук!- каза Ким.- Нека други отидат на разходка, този път.
Четиримата останаха на терасата близо час. Въздуха беше чист и свеж, ухаеше на цветя и озон. Наближаваха още дъждовни облаци, вероятно щеше да вали още, тази нощ. Тук наближаваше полунощ, когато четиримата се прибраха в каютата си и се отдадоха на вечерните си занимания по компютрите. Навън щяха да ходят Браун, Джейн и Никита. До отлитането в 4ч. оставаха броени часове. Алекс се залови да изучава юпитерианския суперкомпютър, а Ким отиде да приготви нещо за хапване. Из совалката беше тихо и спокойно. Два робота пазеха входа й, от вътре, макар че наоколо нямаше никакво движение.
По някое време Алекс пусна картина от системата за безопасност. Все пак бяха на чужда планета, макар и добре охранявани. Наблизо до острова нямаше летящи машини, а по вода пристигаха три търговски кораба, които идеха за продукцията от острова- хранителни стоки, цифрова техника и други стоки, произвеждани из земните колонии.
*
По обедно време Crossfire и Ford набираха височина към кръстосвача Nissan, който беше в орбита. Носеха гориво и провизии за кръстосвача, както и 200 нови, преминали сурово обучение в Школата на острова. Докато набираха височина, Алекс и Ким се намираха на по- задните места на мостика на кораба, като резервни дежурни. Пилотираха Манхатън и Йоанна заедно с два робота. Тази планета н ебеше съвсем безопасно място. Тук враждуваха помежду си близо 5 цивилизации. Затова пък за нашественици нямаше никакъв шанс, тук бъкаше от ракетни установки. Тайната, че през океана може да се стига до далечни планети, не учудваше земляните, но за съжаление в това имаше ограничения за тежест и обем. Crossfire влизаше в числото на подходящите за такава цел машини, но кръстосвача Nissan беше прекалено тежък и с огромен обем.

(очаквайте продължението в близките 10- 20 дни, заб. авт. )