ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 136, Valeri Kolev.
Беше към края на следобеда, когато Crossfire пристигна до кръстосвача Nissan. Скачиха кораба към кръстосвача и започнаха да прехвърлят провизиите и горивото, а онези 200 души, нови, бяха разпределени по каютите на кръстосвача. Адмирал Шао скоро започна да раздава новите заплати на екипажа на Crossfire. Това се случваше 2- 3 пъти в месеца, когато успееха да намерят Nissan. Алекс, Ким, Аш и Палма бяха из кръстосвача на разходка и за да видят своите приятели тук.
В началото на вечерта Алекс, Ким, Аш и Палма се бяха прибрали в каютата си и работеха по безопасността, като следяха всички летящи обекти в близост. За момента нямаше опасност за Nissan, Crossfire и Ford. Тук всичко беше нормално. Настроенията по корабите бяха добри. От тук двата кораба на Йон продължаваха нататък към планетата Orixon 44, където и Nissan щеше да дойде по- късно. Планетата беше необитавана, а земляните тепърва щяха да градят там база на AFJ, както и първата колония. Там щеше да има много работа и екипажа на Crossfire затягаше коланите си за действия. В тези часове екипажа на Crossfire беше разпределен на няколко групи, първата спеше, втората беше из Nissan, третата дежуреше. Не се случваше често да бъдат на кръстосвача и всички много се радваха.
По някое време Алекс, Ким, Аш и Палма излязоха из корабите на разходка. Те имаха два часа за почивка. Навсякъде имаше хора- техни приятели и колеги. Хората се вълнуваха, както при всяка близка среща между два кораба от AFJ. Такива неща се случваха страшно рядко. В едно от барчетата- кафенета на Nissan, четиримата седнаха да поговорят с тукашните хора. Тук екипажа беше доста по- голям, отколкото на Crossfire и беше като цяло, малко село. Nissan се стремеше да бъде там, където имаше най- голяма нужда от военното присъствие на AFJ и земляните. А за Crossfire се смяташе голям успех, след разузнавателна мисия, да успее да се завърне до Nissan, някак си, като "у дома". Алекс, Ким, Аш и Палма постояха в бара близо час, преди да се завърнат обратно в каютата си, където имаха много задачи. Четиримата бяха неразделни от близо година. Йон ги използваше като екип за всякакви поръчки.
Бордовата вечер напредваше. Из двата кораба беше уютно и приятно. Наоколо не се забелязваха опсности, но Nissan притежаваше невероятни бойни възможности, проектиран да води война с цяла вражеска армия… Алекс запали цигара и си взе кафе. Беше се заловил с решаване на нов проблем и беше натоварен умствено до границата на възможностите си. Тази вечер се решаваше, как ще се подхване работата на планетата Orixon 44, която беше ненаселена и тепърва трябваше да се строи там и да се гради бъдещето й, като планета, собственост на AFJ и земляните. Orixon 44 беше три пъти по- голяма от Земята, имаше нормално слънце, второ, синьо слънце и около 6 луни. Много богата на вода, и със собствена атмосфера, флора и фауна. Тук липсваше разумен живот, но някои животински видове бяха изключително ценени, заради техните качества и уникален начин на живот…
Експедицията щеше да тръгне към Orixon 44 веднага след като свършеха задачите си на кръстосвача Nissan. Това щеше да отнеме близо 30- 40 часа, още. Траекториите на полетите бяха изчислени и оставаше да се внесат само корекции, в часа на тръгването. Четиримата си бяха поспали добре, а скоро си бяха и похапнали добре, за да могат да обмислят бъдещата работа на Orixon 44. В тези часове екипажа на Crossfire беше обхванат от весели мисли. Не всяка година можеше да се започнат действия по съвсем ненаселена планета и на тях се падаше тази голяма чест.
*
Започваше вечер на борда на Crossfire, няколко дни по- късно. Двата кораба пътуваха към планетата Orixon 44. Алекс, Ким, Аш и Палма бяха дежурни, от своята каюта. Те следяха допълнително как върви полета и дебнеха наоколо за проблеми и опасности. На мостика на кораба си имаше основни дежурни. Това пътуване ставаше особено отговорно и важно за AFJ и земляните, защото Orixon 44 беше напълно ненаселена планета, която AFJ трябваше да побърза да отбележи за совя собственост, както обикновено ставаше това- със специална опознавателна пирамида. Разбира се, екипажа на командир Йон, вече 150 души, нямаше да остане единствен на Orixon 44. Веднага след монтирането на опознавателната пирамида, на планетата щеше да пристигне кръстосвача Nissan. Това бяха особено деликатни дни, преди все още планетата да е отбелязана, като собственост на AFJ. Беше я открил малък разузнавателен кораб от AFJ, а сега на ход бяха хората от Crossfire. Експедицията вървеше нормално. Към траекториите на двата кораба не се приближаваха преследвачи, още повече съвсем никой не знаеше за съществуването на Orixon 44. На борда на Ford бяха само роботите, след като всички хора се бяха преместили на Crossfire. Такива бяха инструкциите на адмирал Шао. Сто и петдесет елитни командоси от AFJ, повечето от Земята, държаха в собствените си ръце бъдещето на цели цивилизации, които щяха да започнат съществуването си именно от планетата Orixon 44, след като тя бъде заселена от AFJ и земляните. Това правеше тази експедиция абсолютно уникална и с висока степен на важност, някъде извън официалната скала за приоритет. Това беше изключително събитие, което не можеше да се отрази както други подобни, поради закъсняващите инструкции от Командването на AFJ. Разбира се командосите си отваряаха очите и усшите на четири…
Вечерта напредваше, когато Алекс и Ким се бяха изправили пред оперативните екрани на стената и трепереха от вълнение. Все още от планетата Orixon 44 нямаше никакви опознавателни сигнали. За момента се виждаха ясно, съвсем в далечината трите й основни звезди, а самата тя се криеше в огромни газови облаци, под които имаше и хубава атмосфера, флора и фауна и никаква цивилизация, все още. Около Crossfire беше пусто и чисто. Това за момента се смяташе за дълбока провинция- периферията на системата Orixon, както и на Галактиката.
По някое време в далечината се чуваше сигнал на случайно преминаващ туристически кораб, който обаче нямаше път към Orixon 44, той отиваше в съсвем друга посока, неясно как озовал се така критично наблизо до експедицията на AFJ и командосите от Crossfire, които имаха дори разрешение за стрелба, в случай, че се наложи. От изключителна важност беше да се опази Orixon 44, докато пристигне подкреплението…
Алекс, Ким, Аш и Палма скоро бяха освободени за три часа почивка, преди отново да се заловят за работа по пултовете си. Алекс запали цигара, взе си кафе и се изправи пред един люк в тяхната каюта. Не им се говореше. Гърлата им бяха пресъхнали, а безсънието ги направи нервни, с повишено напрежение и все още по- мълчеливи и мрачни.
(очаквайте продължението в близките 1- 2 седмици, заб. авт.)
Няма коментари:
Публикуване на коментар