ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 139, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 139, Valeri Kolev.

Беше една вечер, няколко дни по- късно. Алекс и неговите хора се бяха завърнали в кораба, след като цял ден се занимаваха със строителните роботи и строежа на подземния град. Алекс запали цигара, взе си кафе и седна изморен да си почива. Почиваха и другите седмина. За този ден бяха приключили работата си, освен ако не се вдигнеше тревога, по някаква причина. Аш и Палма влязоха да се къпят, а Боян и Анита се заловиха да спретнат похапване за екипа. Алекс пусна компютрите си и се захвана да преглежда задачите на екипа за сутринта. Из кораба беше тихо, топло и уютно. По това време спяха близо 70 души, а останалите бяха или дежурни, или охрана, или почиваха. Алекс се беше замислил по проблемите на хората тук, по опазването на планетата и по въпросите на строителството. Скоро щеше да пристигне първия от стрителните кораби, а няколко дни по- късно- първите заселници- 2,000 души, които в началото щяха да живеят в самия кораб, докато станеха първите 2,000 жилища, а те щяха да бъдат скромни, но със всичко необходимо за нормален живот. Алекс имаше задача със екипа си да обмислят настаняването на първите заселници, когато строежите бъдат готови с жилищата.
По някое време Алекс и Ким излязоха на терасата до каютата си. Беше прохладно време, а дъжда беше спрял за момента, но се очакваше още. Двамата се загледаха към хоризонта, където изгряваше синьото слънце. То имаше мека, романтична светлина, едва прогонваща сумрака. Замечтаха се и двамата, а неусетно беше изминал цял час… Когато се прибраха в каютата си, вечерята беше готова.
Вечерта напредваше, когато дежурните патрулни совалки излетяха, за да пазят планетата от достъп. Това бяха три совалки от Nissan, които щяха да облитат край планетата през идните 24 часа. Екипажите на совалките бяха от по 10 души, достатъчни за един продължителен полет.
*
Късно вечерта Алекс и Ким излязоха из кораба на разходка. Crossfire по това време се ползваше за наземна база и тук идваха командоси и от Nissan. За целта не се предвиждаше, корабът да лети скоро. Но охраната на кораба беше подсилена със сериозни постове наоколо и бойни роботи. Докато двамата се разхождаха из кораба, срещаха свои колеги, които отиваха до столовата, за по чаша алкохол или вечеря. Звучеше тиха класическа музика, за адаптиране към невероятната ситуация- сами на нова планета…
-За днес приключихме със всичко!- каза Алекс.- Имаме 6 часа за сън…
-Незнам за тебе, ама аз яко ще поспя!- каза Ким.
-Аз също така ще направя.- каза той.- Напоследък въобще не ми достига съня.
-Ще пийнем ли по питие, преди сън?- попита тя.
-Да пийнем!- съгласи се Алекс.
Двамата влязоха в един асансьор, за да идат в столовата, а там имаше стотина души, повечето от пилотите на патрулните совалки на Nissan.
*
Вечерта, няколко дни по- късно, Nissan отблъсна нови вражески атаки на корабите, които искаха да завладеят панетата, макар и да не знаеха, че тя е съвсем нова, но собственост на AFJ и земляните. Алекс беше командвал през целия ден, в помощ на командир Йон, който почиваше. Сега Алекс остави командването на адмирал Шао и се прибра в каютата на четиримата с Ким, Аш и Палма. Той запали цигара, взе си кафе и седна да си почива. Неговия екип му беше помагал през всичкото време, но и те бяха изморени вече. В очакване на спокойни часове, четиримата останаха в каютата си.
По някое време Алекс и Ким излязоха на една от терасите на Crossfire. Времето беше дъждовно и сумрачно, не се виждаше нито луна нито синьото- второ слънце. Двамата се загледаха нататък, където оранжевото слънце скоро беше залязло, зад хоризонта, там небесата още сияеха в оранжево.
-Тежък ден беше!- каза Ким.
-Оплачи се на мене!- каза Алекс и запали цигара, а Ким също запали цигара и погледна към порастващата пирамида, наблизо до кораба.
*
Друга вечер, няколко дни по- късно, след спокоен ден, изминал в работа, Алекс и неговия екип се прибраха в кораба. Валеше дъжд и рязко захладня. Няколко дена вече нямаше нови атаки срещу планетата на земляните и AFJ, която беше записана в архивите като Orixon 44. Строителството вървеше в нормални срокове, като роботите всъщност бяха изключително бързи, създадени именно така, че да са бързи. Алекс седна в креслото си, за да прегледа нещата в компютрите, запали цигара и взе кафе, а Ким отиде да приготви нещо за хапване.
Вечерта напредваше, когато пристигнаха две совалки от кръстосвача Nissan. Тези хора щяха да подсилват охраната на новата база тук, с нови постове и патрули. Пирамидата вече беше висока около 30 м., но трябваше да бъде до 100 м. по проект. За момента в нея можеха да се приютят, вече 500 души, в напълно готови, малки и спретнати каюти, оборудвани вече по стандартния проект със всичко необходимо.
*
Няколко дни по- късно, в един следобед Алекс, Ким, Аш и Палма се прибраха в кораба, след като бяха поработили с роботите по строежите на базата. Четиримата инструктираха роботите и техните оператори. Йохан, Теменужка, Боян и Анита се бяха прибрали вече в каютата. Алекс седна в креслото си, запали цигара и се замисли дълбоко. Носталгия по Земята и неговите стари приятели и мацки там, го налегна. Той се натъжи, взе си кафе и си пусна тъжна музика. През изминалите дни, вражеските атаки към планетата продължаваха, но Nissan удържаше фронта, а тази вечер пристигаше и втори кръстосвач- Toyota. Двата кръстосвача оставаха тук, за охрана на планетата, поне за сега. Отбранителната система на планетата се строеше в съкратени срокове, от роботи и техните оператори, изпратени от Nissan с помощния, строителен кораб Salem. Сутринта бяха дошли още кораби с преселници от други планети и Земята. На първо време те живееха по корабите си и помагаха в строителството на оранжерии. Земната база тук, на Orixon 44, растеше непрекъснато, идеха нови и нови хора, като тук вече имаше 3,000 души, преселници.

(очаквайте продължението след 1- 2 седмици, Valeri Kolev)