ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 140, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 140, Valeri Kolev.

Започваше една вечер на борда на космическия кораб Crossfire. Алекс и Ким отиваха към столовата на кораба. Из коридорите имаше движение, тук идваха и хора от охраната на базата, които бяха с десетина совалки тук. Охраната и на самия кораб също беше из коридорите и на входовете на кораба. Това беше една спокойна вечер, когато добрите времена отново бяха достигнали корабите на AFJ, тук на далечната нова Земя и около нея, планетата Orixon 44.
В столовата беше шумно, тук в момента бяха близо 100 души. Алекс и Ким седнаха на една маса и поискаха по питие, а сетне запалиха по цигара. Бяха изморени и тази вечер. Скоро се появиха Аш и Палма, които седнаха при тях, също за питие. Това беше обичайния джин с тоник. Аш пийна юнашка глътка от джина си и каза:
-След един час отлитаме към орбита! Ще бъдем на пост със кораба в орбита, над базата. Командир Йон даде такива заповеди.
-Колко време ще сме там на пост?- попита Алекс.
-Още не се знае. Но за момента около планетата няма нито един вражески обект.- каза Аш.
-Това е добре, но много се застояхме на едно място!- каза Алекс- Кога пристига кръстосвача Toyota?
-Още тази нощ, ще бъде над планетата.- каза Аш.
-Значи, зарязваме помагането в строителството?- попита Ким.
-Това остава на други колеги.- каза Аш.- Ние ще пазим планетата в орбита.
*
Crossfire набираше височина със силна тяга на двигателите, а екипа на Алекс се беше прибрал в тяхната каюта, за да почива, преди дежурството си, по- късно тази вечер. Алекс си взе кафе в голяма чаша, седна удобно в креслото си и се захвана да си подрежда мислите и вещите, доста разхвърляни около пулта, напоследък.
Към полунощ, бордово време Crossfire достигна орбита и взе курс към астероидното поле, наблизо. Там щеше да остане през нощта, докато дежурните се ослушват за врагове, със всички възможни средства. Алекс, Ким, Аш и Палма дежуреха от каютата си, по отношение на приближаващи обекти към планетата. Подобни постове имаше около 20 вече, над цялата планета Orixon 44.
Астероидното поле не беше малко, като по- големите астероиди бяха над сто. От това място можеше да се следи цялото пространство над новата база на AFJ и земляните, изграждаща се долу.
*
Три дни по- късно Crossfire приближаваше една от луните на Orixon 44. От тук можеше да се наблюдава посоката, от която идваха корабите на херките, а така да се предупреждават другите със 10- 15 часа по- рано, за предстоящи атаки на херките. Луна 3, беше малка планета. Тук имаше атмосфера, растителност и дребни животинки, всичко това в един малък и спретнат свят. Тук разузнавачите, открили планетата Orixon 44 си бяха построили малка база, която сега беше пуста. В нея обаче имаше разни данни и ограничени количества провизии. Това беше тяхната предпазна мярка, ако следващите се провалят в нещо. Базата записваше радиосигналите в тази зона, в денонощен режим.
След като приземиха Crossfire на малката планета- Луна 3, Алекс и Ким излязоха на една от терасите на кораба. Гледката им хареса, а въздуха беше свеж и някак си съвсем чист. Алекс запали цигара и въздъхна, дълбоко замислен. Замислена беше и Ким. Опазването на една цяла, нова планета, с ограничен брой хора и техника, беше трудна задача. Но пък на път бяха следващите заселници и подкрепления, които щяха да продължат опазването на планетата. В първите времена заселниците се въоръжаваха и подготвяха за войната, която можеше да започне, ако херките започнеха масирана атака. Йон обаче предполагаше, че това са просто шайка престъпници, а не военни.
Вечерта на борда на Crossfire започваше нормално, без никакви опасности в далечината. Алекс и неговия екип се захванаха да прослушват записите в пустата база, но това беше много трудна задача. Тук имаше сериозна радио- антена, с която се улавяха сигнали от далечни разстояния. Докато си работеха по задачата, Алекс пушеше цигара с кафенце и се стараеше да не мисли за странични неща. Така правеха и останалите му колеги.
*
Един ден, след седмица, Crossfire напусна малката планета- луна на Orixon 44. Това стана дори спешно, след като бяха забелязани странни усещания и мисли сред целия екипаж на кораба. За няколко часа на борда всички бяха подивели. Алекс заповяда да се излита, така и направиха. Връщане на тази луна не се предвиждаше въобще, изобщо. По- късно вече в открития космос, Алекс си отдъхваше от преживяното, каквото и да беше то. На борда на космическия кораб Crossfire скоро всичко се нормализира, а повечето не помнеха какви са ги вършили, имаше десет души и в карцера...
На Orixon 44 всичко беше нормално. Тези дни бяха пристигнали още заселници и военно подкрепление. Планетата се заселваше успешно. Алекс си беше взел голяма чаша кафе, запали цигара и се замисли дълбоко, както винаги. До него, колегите му в каютата имаха свободни пет часа.
Вечерта започваше на борда на кораба Crossfire, когато Алекс и Ким се разхождаха по коридорите и асансьорите, този ден в добро настроение. По това време обикаляха планетата, за да могат да проверяват зоната във всички посоки. Алекс беше дал на хората си свободен ден, а с Ким искаха да проверяват системите на кораба, отдавна не проверявани.
Вечерта напредваше, когато Алекс се натъжи. Той не можеше да забрави миналото си на Земята, старите верни приятели и гаджетата. Сърцето му се късаше, а носталгията застрашаваше неговото спокойствие и добра форма. Ким забелязваше промяната у него, но мълчеше, и самата тя, обезпокоена от подобни усещания. След събитията от последните дни и масовата истерия на борда на кораба, новото явление не се харесваше на командосите, но те мълчаха и стискаха зъби. Нямаше връщане към миналото. Отминалите времена никога нямаше да се върнат. Но нещо ги караше да си спомнят отново и отново, пак за живота си на добрата стара Земя, преди да ги повикат на борда на Crossfire, за кой ли път, за кой ли поред техен живот.