ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 137, Valeri Kolev.
Наближаваше бордовата полунощ, няколко дни по- късно. Алекс, Ким, Аш и Палма излизаха от дежурство, доста изморени този път. Те по принцип действаха от каютата си. Алекс запали цигара, взе си голяма чаша кафе и заби поглед в стената, беше му писнало навсякъде от екрани и пултове. Ким се засили към банята, за обичайната вечерна баня, а Аш и Палма излязоха из кораба Crossfire на разходка. Беше тихо и уютно, а наблизо нямаше никакви летящи обекти. В очакване на една спокойна нощ, на борда оставаха само дежурните и охраната, а мнозина вече спяха.
Алекс и Ким излязоха от банята, навлякоха чисти униформи и се приведоха във форма, преди да излязат из кораба на разходка.
*
Беше един следобед, когато Алекс, Ким, Аш и Палма работеха по пултовете в каютата си. Полетът вървеше нормално. От съображения за сигурност двата кораба на Йон не спираха никъде по пътя, макар и да имаше и други планети и междинни станции. Алекс се беше замислил по въпросите около предстоящото поставяне на опознавателна пирамида на планетата Orixon 44 и последващото заселване. Честта да движат тези проблеми имаха именно тези 150 души от кораба Crossfire.
Бордовата вечер започваше, когато Crossfire прелиташе транзитно край малка планета, не отбелязана по картите. В тази посока AFJ имаше съвсем ограничен опит, който се простираше само в траекториите до Orixon 44. Това тук беше не добре изследвана зона, където целия екипаж биваше с повишено внимание. Алекс, Ким, Аш и Палма в тези часове бяха в каютата си, а в момента имаха два часа почивка. Те бяха натоварени с проверките за приближаващи обекти от голяма дистанция. Това им струваше големи усилия и продължително взиране с телескопите на кораба, както и радара, но на голям обхват. Алекс запали цигара, взе си кафе в голяма чаша и се изправи пред един преден люк, за да се вторачи напред с измъчен поглед. Разбира се, че струваше големи усилия, да се пази кораба от приближаващи обекти, докато още са далеко. Ким се захвана да приготви закуска за четиримата, нещо като пикантна пица, с каквото все още имаше в хладилника на каютата. Скоро трябваше да си вземат провизии от складовете и оранжерията.
По- късно вечерта добрите времена застигнаха отново кораба Crossfire. Тези хора от екипажа, които бяха будни, се зарадваха на добро настроение и оптимизъм. В тези часове наблизо нямаше никакви обекти, а малката планета оставаше далеко назад. В часове на спокойствие и стабилен полет, Алекс, Ким, Аш и Палма си поискаха още почивка и се разположиха около масата в кухненския си блок, за да разпуснат от напрежението и да побъбрят сладко- сладко, преди сън…
-Трябва да успеем на всяка цена с планетата Orixon 44! - каза Алекс.- Бъдещето на най- малко десет цивилизации е в опасност, ако нещо сгафим! Те произлизат от тази планета, след като сме я заселили с хора на AFJ и земляни!
-Пак си получил разузнавателна информация от Бъдещето!- смигна му Палма.- Как го правиш този номер, така и не разбрахме!
-Всичко е до късмет и лични връзки!- усмихна се Алекс, но на суровото му лице се показа само една кисела гримаса…
-Късметлия си, Алекс!- каза Палма.
-Не съм много убеден в това!- каза той.
*
Няколко дни по- късно след поредния преход, Crossfire вече наближаваше планетата Orixon 44. Планетата се криеше сред метеоритни полета, пояси и огромна газова маса около всичко това. Това обясняваше, защо никой все още не беше я намирал, освен една малка експедиция на AFJ. Преминаването през метеоритните пояси ставаше бавно и с големи маневри. Но това не беше проблем за екипажа на Crossfire. Започваше бордовата вечер, когато Алекс стана от пулта да се разтъпче, взе си кафе и запали цигара, изправен пред предния люк. Екипажът на кораба Crossfire, 150 души, бяха в очакване да пристигнат на планетата Orixon 44. Това не беше кой знае колко сложна експедиция, но от нея зависеше, дали ще бъдат създадени цели 10 нови цивилизации, започващи съществуването си от тази планета, от колониите на AFJ и на земляните. Отговорността беше голяма, но за момента не се забелязваха кой знае какви сериозни проблеми около тази експедиция. Алекс се беше замислил, загледан през газовите облаци, към близкото слънце, едно от слънцата на планетата. Настроението из кораба беше добро. Нещата за момента вървяха нормално. В добро настроение бяха също Алекс и неговия екип. Добрите времена отново бяха застигнали кораба и екипажа му. Вторият кораб- Ford носеше товари и роботи, управляван от четири робота- пилоти. Той следваше Crossfire, на няколко часа след тях.
Бордовата вечер напредваше, когато от кораба получиха видимост към планетата Orixon 44. Не им се вярваше, но там не живееше нито една цивилизация, все още. Там нямаше висши същества. Освен малкия разузнавателен кораб, който беше открил тази планета, тук все още не беше стъпвал никой. Алекс, Ким, Аш и Палма скоро излязоха из кораба на разходка. В тези часове тук бяха будни само 25 души. Това бяха хората, които щяха тази вечер и през нощта, да проверят за последен път нещата по планетата, преди да се избере подходящо място за издигане на опознавателната пирамида, знак за собственост върху тази планета. Из кораба срещнаха само хората от охраната, както и охранителните роботи. Беше някак си пусто и тихо. Алекс си беше поспал добре, тъй като оставаше на линия още цели десет часа, с известни почивки, от време на време.
*
Беше полунощ, когато Crossfire летеше на височина от 20 км. над планетата Orixon 44. Тук имаше много атмосфера, много вода, флора и фауна и никаква цивилизация. Планетата беше три пъти по- голяма от Земята, но гравитацията беше същата- 1 G, поради различната плътност на материята. Тук денонощието биваше кръгло 50 земни часа, а сезоните все още никой не беше изучавал…
Алекс и Ким седяха около масата в каютата на четиримата и умуваха, от къде да се започне работата. Тук бяха Аш и Палма, в момента заети да приготвят среднощно похапване.
(Дами и господа, очаквайте продължението след една - две седмици. заб. авт.)
Няма коментари:
Публикуване на коментар