Небивалици край огъня. 2019. Valeri Kolev. Промо. Откъс № 1.

Небивалици край огъня. 2019. Valeri Kolev. Промо. Откъс № 1.

Големият Мишок беше тръгнал с едно такси, да ходи на гости на Жълтия Лаптоп. Тъкмо бяха до една гора по пътя, когато Големия Мишок забеляза, че си е забравил нещата в къщи. По джобовете му нямаше нищо- ни запалка, ни цигари, ни пари, ни телефон. Шофьорът като разбра, спря край пътя и му каза, да слиза до тук, щом не носи пари. Големият Мишок слезе от таксито, а то отмина. Намираше се край гората в края на зоната. Големият Мишок се ядоса на акъла си, че си е забравил нещата у дома. Погледна нагоре, надолу и намери една пътека, по която тръгна, все някъде щеше да стигне. Той вървя, вървя, а по едно време край пътеката се появи една катеричка. Мишокът погледна, погледна, пък си каза: “Абе тази катеричка май се прави на интересна.“. Той се замисли, пък му хрумна да тръгне след нея, убеден, че тя го води някъде. Мишокът изостави пътеката и тръгна подир катеричката. Вървя, вървя, а по едно време стигнаха до някаква малка река- поток. Там той забеляза да се къпят някакви хора. Мишокът намери техните дрехи, та му хримна да ги претършува. Намери си кутия с десетина цигари и запалка, а пари не посмя да вземе. Той побърза да избяга от това място. Имаше си десетина цигари и запалка, а това за момента беше добро положение. Намери той по едно време една друга пътека и тръгна по нея. Вървя, вървя така, изпуши една цигара и изведнъж пред него се появи момиче, със черна барета на главата си.
- А!- каза Големият Мишок.- Ти не си ли Червената шапчица?
- Да! Червената Шапчица съм! Защо питаш?
- Добре, ама защо си със черна барета?- попита Мишокът.
- Ами във гардеробната нямаха червена шапчица, беше останала само тази черна барета, та си я взех, по- добре от нищо!... каза тя.- А да имаш случайно цигари?
- Да имам няколко.- каза Мишокът и й даде цигара и запалката. – Ама ти не си ли малка за цигари?!
- А бе малка съм, ама ми се пуши!- каза тя, а Мишокът каза:
- Хмх!
Червената Шапчица взе цигарата и запалката, ама изтърва цигарата и взе, че се наведе да я вземе. Добре, ама там имаше локва, а цигарата мокра, вече не ставаше за нищо.
Мишокът и даде още една цигара и промърмори. Ама Шапчицата този път хвана сухата цигара, но изтърва запалката в локвата, та отново се наведе, да вземе запалката, но тя беше мокра вече и неможеше да пали.
- Ами сега!- каза Шапчицата.- Къде ще намерим огънче?! Ама, че съм глупава!
Големият Мишок погледна насам- натам и каза:
- Давай да вървим нататък по тази пътека, все някъде ще стигнем!
И тръгнаха двамата със десетина цигари, но без запалка, а Червената Шапчица имаше само няколко големи монети у джобовете си. Вървяха, вървяха по пътеката, когато изневиделица се появи момче. Стреснаха се, а Мишокът възкликна:
- А, Зелен Джиесем! Какво правия тъдява?! Къде си тръгнал?
- А, ами това не е ли Червената Шапчица?
- Да, същата съм!- каза тя.
- Ами, защо си със черна барета?
- Дълга история!- каза тя.- Имаш ли огънче?
- Имам... (Следващите откъси, продължение, само по електронна поща.)

Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 177 . Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс №  177  .  Valeri Kolev.

Беше следващия ден, към края на следобеда. Алекс и Палма се разхождаха навън из един от парковете на базата и града. След тях вървяха Ким и Аш. Четиримата прослушваха общата честота на експедицията. Така всеки от хората във експедицията знаеше какво става и какво има ново. Когато достигнаха поредния автомат по пътя си, четиримата седнаха да си починат на пейките отвън пред параклиса със автомата, където се почерпиха и извадиха компютрите, за да поработят на хладина. Звездата клонеше към залез. Беше удобно време за Алекс да си приключи някои от ежедневните си задачи. Той подхвана да напише инструкциите за хората си, а това му отне половин час. Следващото нещо, което Алекс свърши беше да попълни дневника на експедицията си. Сетне той се разрови из архивите, за да ги изучава, особено тези пророчески разкази за близкото бъдеще на земляните и техните цивилизации, писани преди стотици години от извънземни пророци- медиуми.
Неусетно навън заваля дъжд, ситен и мързелив дъжд. Четиримата се преместиха вътре в параклиса, а това беше интелигентна постройка със разкриване на още и още степени от нея, според броя на придошлите хора тук. За момента тук имаше към 20 души. Това беше първата степен със най- малко места за сядане. Дъжда тихо ромолеше наоколо, а въздуха стана хладен и свеж. Алекс отвори нова бутилка студена бира и запали цигара. Оставаше им около час, за да се приберат преди мрак.
*
Тъкмо се бяха завърнали в кораба си, а навън вече беше мрак. Алекс отново се усамоти във бокса си, за да си подреди мислите и нещата. Все още никой не беше засегнал темата- докога ще бъдат на Orixon 88. Въпреки всичко екипите подържаха изчисленията си във готовност за отлитане обратно към Земята. Това беше направено със специална военна програма, когато не се знае, точно кога ще се тръгва за някъде.
Алекс запали цигара, отвори си бутилка бира и се зарови из архивите отново, за да ги изучи основно, тук пишеше за скорошни събития, свързани със земляните из системата Orixon. Той попадна на разказ, където се описваше времето някъде около 200 г. по- късно. Това означаваше- 3219 Година по земния календар. Алекс се затрудни със този разказ, преводача на компютъра трудно превеждаше повечето от думите. Този древен извънземен език, не беше известен до момента...
*
Вечерта напредваше, когато Палма пристигна при Алекс в неговия бокс. Имаха около час, до пристигането на Ким и Аш, за обичайната обща вечеря. Напитките и лакомствата скоро бяха готови, остваше да бъдат сервирани. Алекс запали цигара и погледна навън, където валеше тих дъждец, а времето беше свежо и хладно. Той остави малко прозорче, за да влиза от вън чист и свеж въздух.
Скоро пристигнаха Ким и Аш. Момичетата сервираха вечерята, сетне всички се разположиха, а още беше доста рано.
Алекс се замисли за нещо свое и остана замислен, загледан в стенния екран.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс №  177.   Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 176 . Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс №  176  .  Valeri Kolev.

Към края на следобеда на другия ден Алекс пушеше цигара на терасата на дежурната каюта на Екип Алфа. Навън беше дори студено, след няколкото дни жега. Беше се замислил над темите си за размисъл, а тук беше свежо и приятно, докато звездата клонеше към залез. Той се беше изморил в този ден, след като трябваше да тича насам- натам по задачите си. Беше започнало строителството на първия замък по проекта на експедицията на Алекс. Макетът на замъка, който изпробваха даде отлични резултати,а също и изчисленията за изпитания при бедствия. Управата на базата смяташе да построи малък град със еднотипни крепости като от този проект. Проектантите бяха използвали върхови технологии, включително извънземни, за изграждането на крепостта от проекта си.
Наближаваше началото на вечерта, когато Алекс и Палма, заедно със Ким и Аш, излязоха на разходка около космодрума. Беше хубаво и свежо време. Навън се разхождаха стотици души от базата и града. Вървяха, вървяха през един от парковете на базата и града, този път за пръв път, докато стигнаха един от параклисите- автомати за напитки, закуски и цигари. Разположиха се удобно навън на въздух, да поговорят и да се почерпят.
*
Мръкваше се, когато четиримата тръгнаха да се прибират в кораба си, а се намираха на около 8 км. от него. Аш поиска да се приберат пеша, а другите не възразиха. По този маршрут минаваха съвсем за първи път, така да се каже. Те минаваха покрай Щаба на Агенция AFJ (Космически сили на земляните и техните приятелски цивилизации.). Разбира се ставаше дума за Щаб за тази планета. Тук охраната беше подсилена по принцип. Алекс се абстрахира от това, че е военен, неговата експедиция нямаше военни цели, но беше военна донякъде, а й корабите й бяха бойни- Volvo, Nissan, Maserati.
Докато се приберат в кораба, съвсем се мръкна, но скоро щеше да изгрее Зелената луна. Като се завърна в бокса си, Алекс се усамоти, а Палма трябваше да се пооправи преди да се появи отново. Алекс беше забравил за повечето си задачи, а имаше малко време да претупа поне по- важните си задачи.
*
Вечерта напредваше, а Алекс след кратка почивка взе да си събере мислите, да си подреди нещата и живота, а сетне попълва дневника на експедицията близо час. Още толкова му отне да напише нови инструкции за хората от експедицията. По това време пристигна Палма, а имаха около половин час да приготвят почерпка, за да посрещнат Ким и Аш в бокса на Алекс, както бяха решили по- рано. Те не закъсняха много. Момичетата сервираха на масата, а сетне се раположиха всички, на разговори и почерпка, докато преглеждаха новините за земляните, където и да са те.
Алекс замълча и запали цигара, а бирата му беше студена. Беше станало основно правило да не се говори по темата- колко време ще останат на тази планета, преди да отлетят обратно по дълъг път до Земята.
Алекс се замисли със няколко пункта по- задълбочено и заби поглед в стенния екран, още по- замислен...
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс №  176.   Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 175 . Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс №  175  .  Valeri Kolev.

Започваше следобеда на другия ден. Този ден беше хладен и облачен, но все още нямаше дъжд. Алекс и Палма бяха на терасата към дежурната каюта на Екип Алфа. Алекс пушеше цигара и отпиваше по глътка джин, а Палма слушаше музика и се радваше на деня. Тъкмо при тях се появиха Ким и Аш, размениха по някое изречение и се загледаха навън, където в далечината се виждаха крепостите на новия град и по- близо-  военната база № 1. Още във утрото, командването на планетата Orixon 88, беше одобрило за строеж новата суперкрепост, проектирана от екипите от експедицията на Алекс. Тази крепост трябваше да издържа чудовищни бедствия, каквито евентулано можеше да се случат на една такава нова и дива планета. Със това експедицията на Алекс вече беше свободна и можеше да тръгва обратно към Земята. Странно, но никой не говореше за това завръщане. Планетата така беше омагьосала екипажите от експедицията на Алекс, че никой не говореше за отлитане от тук. Алекс се зае да напише новите инструкции за своите хора от експедицията- близо хиляда души. Той искаше да бъде изчислено завръщането до Земята, със перпективата, отлитането от тук, да се случи поне след тридесет дни по- късно. Екипите отговорни за тези изчисления разбраха сложността на задачата- просто това нямаше да стане скоро. Със помощта на специални програми за отлагане на тръгването, те начертаха ориентировъчно планове за завръщане до Земята, на трите кораба на експедицията и хората й- тези хиляда души.
Следобеда напредваше, когато Алекс и Палма, заедно със Ким, Аш, Шао, Джейн, Шон и Никита, излязоха навън на разходка. Времето беше хладно и мъгливо. Те минаха покрай дългата редица от приземени кораби и навлязоха в единия парк на новия град. Алекс запали цигара, намести автомата на рамото си и се огледа наоколо. Малки и по- големи зверове и диви животни избягваха срещата с хората, които обикновено стреляха по тях. Из праковете беше свежо и приятно, срещаха се и разхождащи се хора от базата и новия град.
Алекс се беше замислил над този проблем, че никой от неговите хора, не говори за отлитане и завръщане на Земята. Хората избягваха тази тема, доволни и омагьосани от тази гостоприемна планета, регистрирана със името Orixon 88, или както земляните й казваха- Третата Земя. За пореден път и Алекс отложи тази тема от размислите си.
По- късно осемте побратими седнаха в един паракслис със автомат за напитки, закуски и цигари. Времето продължаваше да бъде свежо и хубаво. Наоколо бяха насядали още десетина хора от базата и града. Завързаха се разговори, а хората тук се занимаваха предимно със отбраната и охраната на планетата от нашественици. На карта беше заложено бъдещето за човешката цивилизация, ако нашественици им отнемеха Orixon 88- Третата Земя...
Алекс се замисли дълбоко- ето каква трябва да е неговата най- важна тема за размисли. Опазването на тази планета от нашествия. Той извади лист хартия и написа най- отгоре: “Защита от нашествия.“. Сетне остана замислен известно време.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс №  175.   Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 174 . Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс №  174  .  Valeri Kolev.

На следващия ден, към средата на следобеда, Алекс и Палма гостуваха на Ким и Аш във техния бокс. Ким беше приготвила вкуснотии, лакомства и напитки за почерпката им. Алекс се занимаваше със компютъра си, по обичайните теми. Той запали цигара и се замисли, докато слушаше разговора на другите си побратими. Този ден беше голяма жега и всички се криеха на хладно по корабите и замъците. Имаше и откачалки, които все още празнуваха на скара- бира купона, въпреки жегата. Там в този час имаше към 400 души, почитатели и фенове на скара- бирата.
Вечерта започваше, когато четиримата излязоха на разходка около базата и парковете й. Тази вечер не заваля дъжд. Времето бавно се захлаждаше със залеза на звездата тук- Orixon 8. Четиримата намериха още хора от екипа- Шао, Джейн, Шон и Никита, които седяха на пейка в парка, край един от параклисите със автомат за напитки и цигари. Оказваше се, че светът не е чак толкова голям, щом се срещнаха без уговорка тук. Вече осем, те се почерпиха с бира и мезета от автомата, а докато разговаряха, край параклиса се появиха още хора от базата.
Със напредването на вечерта осемте побратими се почерпиха добре и замисляха да се прибират в кораба Volvo, преди да се е мръкнало съвсем. По това време те се бяха отдалечили на 5 км. от кораба си. Докато се завръщаха Алекс запали цигара и се огледа за диви зверове наоколо. Някои от дивите животни вече приемаха хората, като нещо нормално и всекидневно за тях.
Щом се прибраха в кораба и във каютата на екипа, Алекс се усамоти, за да си събере мислите, да си подреди бокса, раниците и запасите, а това му отне близо час. Той нямаше планове за вечерта, но изглежда щеше отново да рови из архивите на кораба и на AFJ.
По някое време Алекс се включи на общата честота на експедицията, за да чуе какво става напоследък. Той слушаше замислен и си записваше нови и нови теми за размисъл и задачи за изпълняване. Тъкмо се беше одремал, когато пристигна Палма и си зае мястото до него. Размениха по някое изречение и се заслушаха във общата честота. Алекс беше одобрил няколко от крайните варианти на суперкрепост- добре укрепен замък, за новостроящия се тук град. Това означаваше, че след спечелването на проекта за подобно съоръжение, той и неговата експедиция вече щеше да бъде свободна да се завръща обратно на Земята... Алекс се замисли дълбоко. Тъкмо бяха свикнали тук, а някак си не им се тръгваше на никъде, дори към Земята...
По- късно вечерта навън се спускаше мрак, а Синята луна щеше да изгрее в късната доба на тази много дълга тукашна нощ. Трите кораба на експедицията вече се готвеха за нощуване, изолирани от планетата и нейните зверове и хищници. Включени бяха отбранителните системи, алармените системи, камуфлажните системи и т.н., а навън вече нямаше никой от експедицията, освен нощната стража и караул. Двата входа на всеки от трите кораба бяха повдигнати до 20 м. височина, за да бъдат недостъпни за външни сили...
Алекс въздъхна, беше му се доспало, ама много.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс №  174.   Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 173 . Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс №  173  .  Valeri Kolev.

Започваше вечерта на следващия ден. Алекс и Палма седяха на терасата на каютата и се радваха на изгледа и хубавото време в този ден. Той запали цигара, отпи глътка пепси и се зае да пише инструкции за хората си. Бяха си пуснали музика, а Палма похапваше бисквитки със кафе. Скоро при тях дойдоха Ким и Аш. По това време се беше приземил на космодрума поредния кораб със преселници от Земята. Вече нямаше купон навън на открито, поради дефицит на месо, но се очакваха в тези дни да пристигне нова пратка месо от Orixon 44, където имаше голям месокомбинат. Бирата и тя беше на свършване, но същия товарен кораб щеше да донесе и тонове бира от бирената фабрика на Orixon 44. Обаче междувременно няколко екипа от хората във експедицията на Алекс си бяха поискали рзрешение да ловуват дивеч, навън из джунглата. Те бяха изучили кои видове имат ядливо месо, като за земни хора. Тази Земя беше богата включително и на дивеч със ядливо месо.
По- късно момичетата се заеха да спретнат закуска за четиримата, имаха и запаси от студена бира. А Алекс взе да преглежда новините. Нямаше кой знае какви събития из новините за хората във системата Orixon, нито пък в новините от Земята. Алекс отпи бира и запали цигара. Беше дошло време да попълни дневника на експедицията. Това му отне още един час от скъпоценното му време. Междувременно от ловуването се завърнаха дестима със около тон месо, все хубаво. Те поискаха разрешение и скоро скара- бира купона беше отново възроден, понеже имаше вече месо, а се наблегна на виното, чиито запаси бяха доста по- големи. Гладниците от тук- оттам, често съвсем обикновени хора, отново се насъбраха при купона.
По някое време четиримата излязоха на разходка навън. Звездата Orixon 8, вече отиваше към залез, а през нощта щеше да грее Синята луна на планетата. Из парковете на базата беше свежо и приятно. Четиримата крачеха нататък към крепостите на базата, където вече имаше повече от 25,000 души. Повечето от хората работеха за отбраната и охраната на тази планета. Това беше третата планета, изцяло собственост на човешката цивилизация. Именно затова хората я наричаха Третата Земя. Скоро четиримата стигнаха до един от параклисите- автомат за напитки и цигари, и се разположиха на пейките, а тук вече си почиваха около 20 души от базата. Почерпиха се, поговориха с хората, а тук беше така свежо и приятно, че не им се прибираше на кораба. Пиха и по още една студена бира, а вече започваше да се смрачава. Беше дошло време Алекс да разгледа списъка на хората си, за да прецени, кои от тях би освободил от експедицията. Също така, Алекс разглеждаше списъка на новодошлите във неговата експедицията, за да прецени какви задачи ще им дава за напред. Хората тук от време на време, стреляха наоколо- имаше по- малки и по- големи зверове из парковете тук.
Беше се мръкнало, а из джунглата беше опасно и през деня. Алекс кимна на другите, да се прибират на кораба. Десетместен джет щеше скоро да пристигне за да ги върне на кораба. Алекс запали цигара и се огледа. Със мръкването тук ставаше много опасно...
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс №  173.   Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 172 . Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс №  172  .  Valeri Kolev.

Във началото на следобеда на следващия ден, времето беше прохладно, след като беше валял дъжд със часове наред. Алекс и Палма се бяха разположили на терасата на дежурната каюта, седнали на сгъваеми столове, и се черпеха с плодов сироп, охладен, докато наблюдаваха хубавата гледка около кораба Volvo. Това бяха добри времена, както за експедицията на Алекс, така и за всички земляни на планетата тук- Orixon 88. Алекс работеше по темите за размисъл в този ден, а Палма му помагаше. Той запали цигара и се зае да напише новите инструкции за хората си, персонално за всеки един от експедицията. Това му отне около час. Сетне той изпрати по мрежата тези инструкции. По- късно двамата се заеха да попълнят дневника на експедицията, което отне още един час.
Следобеда напредваше, когато двамата се заеха да прегледат новите новини, а в това време навън отново валеше дъжд. Тъкмо по това време при тях пристигнаха Ким и Аш. Момичетата се занимаха да спретнат закуска за четиримата, а Алекс и Аш запалиха по цигара с по халба бира, добре охладена. Гледката от терасата беше великолепна, а въздуха свеж и чист. Докато закусваха четиримата прегледаха новините. Нищо особено не се съобщаваше за земляните и техните колонии и градове из системата Orixon. Нямаше и кой знае какви новини от Земята. Сетне четиримата се заеха да изучават архивите, където имаше пророчески данни от извънземни медиуми, които им разказваха събития от бъдещето на земляните. Поради големия обем на тази информация, земляните изучаваха първо по- близките, предстоящи събития, свързани с тях.
Във началото на вечерта навън валеше проливен дъжд. Четиримата все още се черпеха на терасата към дежурната каюта на Екип Алфа. Бяха оставили само едно малко прозорче за въздух отворено. Алекс запали цигара и си отвори още една бутилка бира. Изучаването на архивите продължаваше. Тъкмо бяха намерили данни, в които се описваше 3100- та Година по Земния календар. Това беше около 80 години по- късно от сегашното време на земяните 3019- та. Там се описваше космическа война, в която били замесени и земляните. Това означаваше, че внуците на Алекс и неговите побратими, щяха да живеят по време на космически войни, а това разтревожи всички... Алекс разказа накратко новината на всички хора от експедицията и военните от базата. Според Алекс, трябваше да се готвят от сега за тази бъдеща война на техните внуци. Командването на AFJ тук, на планетата Orixon 88, си презаписа документите от атхива, оносно тази война, за да бъдат взети мерки по темата.
Вечерта напредваше, а Алекс запали цигара и се изправи пред оперативния екран, където се показваха новините от дроновете, които показваха бурята и дъжда тази вечер, но съществени проблеми не бяха създадени от това на земляните тук. На един от идващите кораби със преселници, беше заповядано да се задържи във орбита, тъй като космодрума не може да го посрещне поради силна буря. От кораба съобщиха, че са приели заповедта и ще чакат на 200 км. височина от планетата. А Алекс запали още една цигара, отвори още една бира и се замисли дълбоко...
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс №  172.   Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 171 . Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс №  171  .  Valeri Kolev.

Във края на следобеда на следващия ден Алекс и Палма си почиваха в неговия бокс. По- рано през деня на космодрума се беше приземил още един голям транспортен кораб със преселници от Земята. Във тези часове навън продължаваше веселбата на скара- бира купона. Двамата си бяха пуснали хубава музика и работеха по темите си, Алекс пишеше нови инструкции за хората от експедицията. Това му отне около час, а сетне той раздаде персонално инструкциите през мрежата на експедицията. Нататък се зае да попълни дневника на експедицията, което му отне още близо час. Сетне той запали цигара и отвори бутилка студен плодов сироп. Настроенията сред хората тук бяха добри и оптимистични. Към този ден хората от експедицията бяха около хиляда на брой, а те разполагаха със три мощни, бойни кораба: Volvo, Nissan и Maserati. Текучество на хора имаше всеки ден, но във двете посоки- нови към експедицията и напускащи експедицията. Във всеки от случаите се искаше и подписа на Алекс, също и на трите командира на кораби.
Във началото на вечерта Алекс и Палма излязоха на рзходка навън, заедно със Ким и Аш. Времето беше прохладно след жегата напоследък. Четиримата намериха на скара- бира купона- Шао, Джейн, Шон и Никита и се спряха да се почерпят там. Докато разговаряха тук звучеше хубава музика, а имаше и танцуващи.
*
По- късно вечерта навън се разви буря със пороен дъжд. Това не попречи на скара- бира купона, тъй като шатрите бяха стабилно закрепени. Алекс запали цигара и се загледа нататък, където водата от дъжда беше направила поточе. Той кимна на хората си- да се прибират в кораба. Те си сложиха шлемовете, докато притичаха до единия вход на кораба Volvo. Щом се прибраха в дежурната каюта на Екип Алфа, Алекс се разположи в креслото си, за да си почине. Бяха тичали към два километра през космодрума. Междувременно скоро щеше да се приземи още един кораб със преселници от Земята. Според командването, нямаше опасност за този кораб, докато  се приземи по време на проливен дъжд.
Вечерта напредваше, когато Алекс и Палма се усамотиха в неговия бокс. Алекс седна зад пулта си, а Палма сипа по чаша бира, да се почерпят докато стане време за сън. Те пуснаха картина от един дрон, за да видят пораженията от бурята и дъжда. Този дрон се водеше дистанционно от управата на базата. За момента нямаше пострадали хора от бурята и дъжда. Другите поражения не бяха от съществено значение за базата.
Алекс запали още една цигара, пийна студена бира и заби поглед в екрана пред себе си. Няколко от оражериите на базата бяха опустошени, но това не беше кой знае каква беля- зеленчуците и плодовете щяха да се оберат, а стъклата- да се подменят.
Сетне Алекс се занима със новините, пристигнали напоследък. За бури се съобщаваше от още три от базите на военните на Orixon 88.
Алекс се замисли над отминалата буря. Тя не беше кой знае колко силна, но не се знаеше друг път колко силна ще бъде. Определено трябваше да се има впредвид при строителството по- нататък, че на тази планета е различно и по- сурово.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс №  171.   Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 170 . Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс №  170  .  Valeri Kolev.

Във следобеда на следващия ден, Алекс и Палма се прибраха от разходка навън. Във кораба Volvo беше прохладно, но навън по- скоро жега. Алекс се разположи в креслото зад пулта си и започна работа, както обикновено, а Палма се къпа и легна да си почива в една от койките в бокса на Алекс. Той си пусна музика и се зае да попълни дневника на експедицията. Сетне взе да напише инструкции за хората от експедицията, които после разпрати до всеки един от тях. Дойде време да прегледа и новите новини за земеляните, където й да са те. В тези дни се очкаваха да пристигнат на Orixon 88 още четири кораба със хиляди преселници от Земята. Управата на база № 1 трескаво подготвяше посрещането на новите хора. Първия кораб щеше да се приземи късно вечерта на този ден. Алекс се замисли над тази тема.
Към средата на следобеда Алекс излезе на терасата, за да погледа навън около кораба. Той запали цигара и си отвори бутилката със студено пепси, да се разхлади в жегата този ден. Гледката го радваше по някакъв странен начин. Скоро при него излезе и Палма. Тя беше поспала малко и още сънлива запали цигара и си отвори студено пепси. На веселбата край корабите в този час имаше към 500 души, от тук- от там. Звучеше хубава музика, а имаше и танцуващи.
Към края на следобеда Алекс и Палма бяха в дежурната каюта на Екип Алфа, заедно със Ким, Аш, Шао, Сжейн, Шон и Никита, а очакваха да пристигнат също Браун и Мирена. Десетимата имаха да обмислят плановете на експедицията за по- нататък. Алекс отвори компютъра си, за да провери докъде са стигнали със проекта на суперзамък- добре укрепена крепост, избраните 40 души, най- добри във тази област. От приключването на проекта зависеше, кога ще тръгне експедицията обратно към Земята. Алекс се замисли дълбоко. Проекта на суперзамъка, беше почти готов. Вече трябваше да мислят за завръщането на Земята. Колко души да бъде експедицията, с какви запаси да тръгнат нататък по пътя си, къде да опитат да зареждат въздух, вода, провизии и гориво. Траекториите на полета трябваше да са добре изчислени, заедно със корекциите им по пътя.
Във началото на вечерта десетимата се черпеха в дежурната каюта със бира и пържоли от скара- бира купона навън. Това беше най- хубавата бира, с която земляните разполагаха и най- доброто месо. Алекс отвори студена бутилка бира и отпи глътка. Настроенията на земляните, тук на планетата Orixon 88, известна като Третата Земя, бяха оптимистични във тези времена.
Вечерта напредваше, а навън започваше да става по- хладно. Скоро заваля дъжд, който носеше прохлада и свежест. По това време се приземи единия от пристигащите кораби със преселници от Земята. Той носеше 1,000 души, а екипажа  му се състоеше от 50 души. Екипи от общо 200 души, се занимаваха да посрещнат преселниците, да ги обеззаразят  и прегледат, изкъпят, нахранят и настанят във свободните общежития на базата. Самостоятелни домове тези хора щяха да имат на по- късен етап.
Алекс и другарите му погледаха новодошлите от екрана в каютата и усетиха техните настроения. Те бяха изморени от пътя, но в добро настроение и здраве...
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс №  170.   Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 169 . Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс №  169  .  Valeri Kolev.

По следобедно време на следващия ден Алекс и Палма се разхождаха из базата и нейните паркове и край нейните крепости – замъци. Със тях вървяха също Ким и Аш. Беше хубаво, прохладно време и валеше тих дъжд, а въждуха беше чист и свеж. Четиримата се спряха при един параклис със универсален автомат за напитки, храна и цигари, седнаха на една пейка, да се почерпят и да си починат от продължителната разходка. Тук имаше още дестина души, които си почиваха на същото място. Алекс си взе студена бутилка пепси от автомата и запали цигара. Нямаха бърза работа за никъде, но той извади портативния компютър и се зае да пише нови инструкции за хората от неговата експедиция. Проектирането на супер укрепен замък- крепост, също вървеше без съществени проблеми. Алекс поддържаше връзка с екипа от 40 души, заети в това проектиране. Навън валеше хубав и приятен дъжд, който правеше следобеда още по- прохладен, след жегите от последните дни. Палма пусна музика през тонколонките на униформата си, а Ким и Аш си взеха по една студена бира. Във разговорите с хората тук, Ким и Аш научиха още много неща за планетата тук. Наоколо се забелязваха диви животни от тази планета, сред които имаше и хищни зверове, но хората бяха въоръжени без изключение и често прибягваха до стрелба, когато са застрашени. Насекомите и дребните животинки също бяха опасни, но отново униформите предпазваха хората от неприятни инциденти със насекоми и животинки.
По някое време четиримата тръгнаха обратно към космодрума и кораба Volvo. Те не бързаха и не си повикаха дрон да ги прибере обратно. Радостта от разходката в този прохладен ден, беше изключителна. Те вървяха и говореха по радиоканал, със останалите от Екип Алфа- близо 30 души. Сред тях някои бяха в кораба, а други навън.
Щом се прибраха в кораба, Алекс и Палма се усамотиха в бокса му, а навън веселбата продължаваше. Алекс се просна във койката си, за да отдъхне и лежа там близо час. Палма се къпа и почиства двата им бокса. Сетне пуснаха музика, а Алекс се разположи в креслото зад неговия пулт и се занима с работа. Той попълни дневника на експедицията, а сетне прегледа новите новини.
По- късно Алекс запали цигара и се захвана да изучава архивите, там където имаше пророческа информация за земляните и за него самия. Този път Алекс намери разкази за неговия предишен живот като извънземен от далечна планета. Той успя да разбере точно за коя планета става дума. До нея все още не бяха стигнали разузнавателните кораби на AFJ. Алекс си помисли, дали някога можеше да иде до там в този си живот, за да види отново такъв далечен, извънземен свят, където вече е живял преди, по- рано. Той се замечта, със известна доза страх от подобен непознат свят. Разбира се, той беше изцяло землянин, въпреки, че беше живял и като извънземен.
Със започването на вечерта, Алекс и Палма се готвеха да идат на скара- бира купона отново. Смятаха да се почерпят добре, преди да стане време за сън.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс №  169.   Valeri Kolev.
 

Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 168 . Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс №  168  .  Valeri Kolev.

По обедно време на другия ден, трите кораба на Алекс и неговата експедиция, продължаваха гостуването си на база № 1 на планетата Orixon 88, известна сред земляните като- Третата Земя. На една поляна до корабите спрели на космодрума, течеше веселба със музика, танци и скара- бира. Тук празнуваха стотици земляни, скоро пристигнали, по- отдавна пристигнали, военни, строители и други. Алекс и Палма се бяха разхождали във утрото, а сега се прибираха към кораба Volvo, пеша. Това беше един свеж и прохладен ден на Третата Земя и базата № 1. Алекс запали цигара, докато приближаваха шатрите на веселбата. Те тъкмо бяха прежаднели и гладни, а тук имаше най- различна храна за похапане и напитки, добре охладени. На веселбата намериха също Ким и Аш.
*
Във началото на вечерта Алекс разботеше в бокса си, седнал зад пулта. Той организираше част от хората си, да участват във проектирането на крепост- замък, със висока защитеност от бедствия. Това бяха общо 40 души, които вече разработваха заедно този проект, със помощта на компютрите си. По принцип защитеността от всякакви бедствия и аварии, не беше кой знае какво изискване при проектирането на новите крепости- замъци. Някои от изброените бедствия бяха: наводнения, вледенявания, много ниски температури, много високи температури, затрупване със сняг и лед, земетресения, експлозии, удари от метеорити, липса на въздух, липса на светлина, липса на гравитация, липса на вода и храна, липса на отопление или хладилна инсталация, липса на енергия, гориво и т.н.
Алекс работеше заедно със избраните архитекти, като преглеждаше техните предложения и изчисления по проекта. Най- добрите решения оцеляваха, за да бъдат довършени до крайния етап на проекта, когато строители и роботи щяха да го издигнат, на практика. Използваха се суровини и материали, каквито можеше лесно да се намерят или на тази и околните планети, по луните и по междинните станции наоколо.
По- късно в тази вечер Алекс излезе на терасата си и погледна как върви веселбата навън, под шатрите и скара- бира пунктовете. Той запали цигара, замислен над своите теми за размисъл. Проектирането на нов суперзамък- добре укрепена крепост, вървеше успешно. Макар и да използваше само 40 души за тази цел, нещата вървяха добре. Докато се разхлаждаше на терасата си, Алекс обмисляше какви указания и инструкции ще даде като препоръка и изисквания към строителите и техните роботи.
По това време на терасата се появи Палма. Тя току- що ставаше от сън, но надникна да види какво прави Алекс. Запали и тя цигара и погледна да види колко време е спала. Двамата сетне седнаха да прегледат новите новини и да отбележат новите си задачи. Алекс отпи глътка джин, а беше намислил да поработи още малко и да поспи няколко часа. Палма замина да донесе студена бира и пържоли от веселбата край корабите. Бяха намислили да похапнат в бокса на Алекс, във усамотение.
Докато я чакаше, Алекс си подреди мислите, а тя не се забави много.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс №  168.   Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 167 . Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс №  167  .  Valeri Kolev.

Във вечерта на другия ден, край корабите на космодрума на военната база № 1, течеше веселба със скара- бира купон. Сутринта тук беше пристигнал още един кораб със още 1,000 преселници от Земята. Тук думтеше хубава музика, а мнозина танцуваха, черпеха се с бира или вино и хапваха. Около действащите временни пунктове за скара бира имаше около 400 души- военни и цивилни, като броя на жените беше сравнително голям, относително казано. Тези хора, които бяха пристигнали през вчерашния ден, и тези дошли днес, се запознаваха, танцуваха и се веселяха. Военните бяха разрешили веселбата да продължава и през дългата тукашна нощ. Тук бяха също Алекс и Палма, както и техните хора- Ким, Аш, Шао, Джейн, Шон, Никита, Браун и Мирена. Десетимата разговаряха с най- рзлични хора и научаваха много неща. Вечерта напредваше, а над разгънатите временни шатри валеше дъжд, подухна и вятър. Алекс запали цигара, докато оглеждаше наоколо. Бяха пили от най- добрата бира и хапнали от най- хубавите пържоли. Междувременно тук се разхождаха големи красавици, повечето дошли за да живеят тук.
По някое време Алекс и другите тръгнаха да се прибират във кораба Volvo. Дъждът ги валеше, но те не се впечатляваха от това. Униформите бяха предвидени за дъжд, вятър и всякакви температури. Корабът беше нататък със около пет километра. Докато се прибираха десетимата срещнаха още много хора.
Щом се прибраха в боксовете си, Алекс и Палма се разположиха по креслата пред пултовете, за да си отпочинат. Бяха се веселили със часове и то- прави. Алекс си отдъхна малко, пък се зае да напише нови инструкции за хората от експедицията, за следващите дни. Това му отне много време. Скоро след това инструкциите бяха разпределени персонално на всеки един човек от неговата експедиция. Алекс беше доволен от себе си, той запали цигара и се хвана да прегледа последните новини. Във общи линии земляните се справяха добре със проблемите си по далечните планети, където имаха колонии и градове. Агенцията AFJ се грижеше почти за всичко.
Късно вечерта вече се спускаше мрак, но Оранжевата луна на тази планета осветяваше в призрачна светлина наоколо. Алекс беше излязъл на терасата на бокса си и наблюдаваше всичко наоколо, гледката беше страхотна. До него стоеше права и Палма и отпиваше от бутилка пепси. На съседната тераса двамата видяха Ким и Аш. Времето беше хубаво, хладно и свежо. Тази нощ мнозина нямаше да спят, а да се веселят под шатрите, скара- бирата и огньовете, запалени около тях, за да е романтично.
По- късно Алекс се зае да изучава своите предишни животи, за които имаше информация от архивите, някои от бъдещи събития, описани от извънземни медиуми- пророци. Алекс успяваше да си спомни подобни свои животи и подробности от тях. Той беше научил, че има зад себе си около 600 предишни животи, а това го караше да се гордее със себе си. Шокиращо беше, че около 15 свои животи, Алекс беше живял като извънземен на далечни планети...
Алекс въздъхна, запали цигара и отвори бутилка студено пепси, беше зажаднял...
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс №  167.   Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 166 . Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс №  166  .  Valeri Kolev.

Във следобеда на другия ден Алекс и Палма се бяха усамотили по боксовете си, които бяха един до друг с междинен вход. Алекс беше приел временно да се занимава със проектирането на новия град тук, който беше започнат до известна степен само. Алекс познаваше хората си добре, а сред тях имаше обучени проектанти, които биха могли да помогнат при проектирането и строежите на новия град тук. Това щеше да забави завръщането на неговата експедиция обратно до Земята, но той подложи въпроса на гласуване. Хората от експедицията избраха със 62 %, да се отложи завръщането им на Земята. Сетне хората от експедицията гласуваха да се остане тук поне още 20 дни. Командирите на корабите и Алекс одобриха тези решения.
*
Беше следобеда на другия ден. Алекс и Палма се рзхождаха из парковете на базата. На стотина метра след тях ги следваха Ким, Аш, Шао, Джейн, Шон и Никита. На двайсетина метра пред Алекс и Палма, крачеха Браун и Мирена. Случи се хубав ден, а под дебелите сенки на вековните гори на Orixon 88, беше свежо и прохладно. Алекс отпи глътка джин и запали цигара. Из парка се срещаха хора и от базата и от първите замъци на новия град. Бяха си включили обща честота и си говореха помежду си, докато наближаваха кафе- ресторанта на тази база и строящия се град. На близо имаше няколко огромни замъка, където живееха военни и цивилни.
Към края на следобеда десетимата се намираха във кафе- ресторанта и се черпеха с по халба бира и месо на скара. Алекс използваше това време за да напише инструкции за екипажите на експедицията, за следващите дни. Сетне той се зае да изучава архивите си, по- нататък до където беше стигнал. Беше намерил документи, където беше описан един друг негов живот, някъде през 5019- та година, ориентировъчно. Този архив му припомни един от предишните му животи. Алекс разбираше какъв е бил тогава, кои са му били верни приятели и верни гаджета, както и кои са го били предали тогава...
Времето напредваше, когато десетимата другари излязоха от ресторанта, за да се прибират на борда на кораба Volvo.
*
Дронът със десетимата побратими летеше във ранната вечер обратно към кораба Volvo. Алекс гледаше навън през люка в дясно от себе си и пушеше цигара, замислен над няколко теми за размисъл. Навън отново валеше хубав дъжд. През малко прозорче в дрона влизаше чист и свеж въздух, с ухание на озон и дъжд. По общата радиочестота те си говореха, докато приближаваха космодрума от източната му страна. Междувременно стана ясно, че преди час, на космодрума се е приземил пътнически кораб със 2,000 земляни преселници от Земята. Около космодрума и военната база беше хаос. Около 100 души от базата бяха заети да посрещнат новите преселници, за да ги обеззаразят, да ги прегледат за здравето, да им дадат униформи, скафандри и оръжие, да ги настанят по временни домове. Край кацналия току- що кораб се отваряха скара- бира пунктове, където започваше веселба. Алекс се радваше на този- още един хубав ден на Третата Земя- Orixon 88.     
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс №  166.   Valeri Kolev.

Дарения на средства. 2019.

Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 165 . Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс №  165  .  Valeri Kolev.

Десетина дни по- късно трите кораба на експедицията на Алекс все още гостуваха на военната база № 1, на планетата Orixon 88. Това беше една вечер, когато времето беше дъждовно и хладно. Алекс и Палма, заедно с Ким и Аш се завръщаха от обиколка със десет местен дрон, около тази военна база. Алекс запали цигара, докато наблюдаваше навън през люка във ляво от него. На пилотските места бяха Шао и Джейн. През последните времена Алекс и неговите хора бяха разбрали доста неща за тази планета и нейните жители.
До космодрума на базата оставаше около един час полет, а шестимата другари и два робота прелитаха с дрона през зона, където бушуваше силна буря. Двамата пилоти се справяха добре, въпреки усложненията и липсата на видимост. Докато си пушеше цигарата Алекс си пусна последните пристигнали новини, за да ги прегледа. След около два часа на космодрума щеше да се приземи поредния кораб със строители и роботи, както строителни материали и 500 преселници от Земята. Няколко екипа от базата очакваха кораба, за да приемат преселниците и строителите.
Вечерта напредваше, когато Алекс и неговите побратими се прибраха на борда на кораба Volvo. Алекс и Палма се усамотиха в неговия бокс, където той се настани в креслото си зад пулта, за да събере мислите си, да преосмисли живота и службата си, тръгвайки по поредния нов път на своята съдба. Сетне се зае да попълни дневника на експедицията и да напише инструкции за екипажите си. Палма в това време се къпа и сетне подрежда двата бокса, които бяха един до друг. Алекс беше замислен в тази вечер. Мислейки за своите минали животи, той беше си спомнил и разбрал много неща за тогава и там, където е живял преди. Тук беше лятото на 3019- та Земна Година по земния календар, но не и по календара на Orixon 88, който все още не беше изчислен.
Корабите на експедицията на Алекс се готвеха за нощуване.
*
Във следобеда на другия ден Алекс и Палма се разхождаха пеша из базата, заедно със Ким и Аш. Сутринтта те четиримата бяха наблюдатели  на приемането и настаняването на 1,000 новопристигнали земляни- преселници от Земята. Известна част от тези хора бяха строителни специалисти, които щяха да строят бъдещи градове, с помощта на стотици роботи и строителни машини. На тази планета Orixon 88 имаше само един започнат строеж на град. Военните бази бяха около 20 броя. Докато вървяха из парковете на база № 1, Алекс запали цигара, замислен над бъдещото строителство на тази планета. Тези замъци трябваше да са добре укрепени за да издържат на всякакви евентуални бедствия на тази планета. Алекс имаше информация за подобни свръх- сигурни градове със замъци, но тези чертежи и планове, трябваше да станат още по- сигурни и укрепени, поради дистанцията на Orixon 88 от близките планети и колонии на земляни, откъдето би могло да дойде помощ, ако тук възникне бедствие. Още при проектирането на тукашни градове се наблягаше на подготовка за много сериозни бъдещи бедствия и апокалипсиси тук. Това трябваше да бъде предвидено.
Алекс въздъхна и се огледа. Времето беше хубаво сега и тук.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс №  165.   Valeri Kolev.

Теория на апокалипсисите на Земята. Леден апокалипсис. 2019. Valeri Kolev.

Теория на апокалипсисите на Земята.
Леден апокалипсис. 2019. Valeri Kolev.

Здравейте! Тук искам да ви разкажа моето виждане по въпросите около теорията на апокалипсисите на Земята. Според Библята апокалипсис ще има, но не е известно кога ще бъде това и точно какъв ще бъде апокалипсиса този път. От прочетеното и видяното във книги и филми става ясно, че вариантите са много и най- различни. Искам сега и тук да ви разкажа за един коварен апокалипсис, за който света не е чувал до днес и не е правил своите стратегии за оцеляване, ако настъпи подобен апокалипсис. Представете си, че траекториите на Луната и Слънцето, както и на Земята така се объркат, че Слънцето започне да се разпада на огромни късове, а Луната приближава Земята, за да се отъркаля във нея. Представете си, че настъпи във същото време и потоп, започнат безкрайни проливни дъждове, а температурите станат ужасяващо ниски и всичко започне да се превръща във огромни ледени висулки и дебел лед висок със десетки километри над повърхността на Земята. Тъй като до момента за такъв апокалипсис няма разработена стратегия за оцеляване, става ясно, че такава стратегия тръгва именно от този разказ и от тук и сега. При подобно развитие на нещата при подобен апокалипсис това може да стане и много бързо и много бавно. От значение е всяка подробност, коя траектория ще се обърка и до каква степен и с каква бързина. От значение е също как и за какъв период от време ще се раздробява и разкъсва Слънцето. По- нататък за да се оцелее, трябва да има убежище срещу удари по повърхността на Земята, срещу наводнения и потоп, срещу вледеняващите температури, които спадат все повече и повече, срещу липсата на светлина и топлина, срещу постоянни и силни земетресения и т. н. В същото време хората избрани да оцелеят, трябва да имат и налични запаси от въздух, вода и храна, както и енергия за нагреватели за отопление. Тъй като това е първи опит да се умува по тази тема, това далече не е всичко необходимо. Става ясно, че за да се отиде някъде трябва или да има сериозен тунел, добре укрепен и защитен, или да се пробива през дебел лед тунел със подходящи инструменти за разбиване на лед и скали. В същото време през дебелия лед не могат да преминават звуци и радиосигнал. Това е за сега. Очаквайте повече по темата.
15.VI.2019.  

Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 164 . Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс №  164  .  Valeri Kolev.

Няколко дни по- късно, по следобедно бордово време, трите кораба продължаваха гостуването си на една от военните бази на земляните на планетата Orixon 88. Случи се горещо време, но в рамките на допустимото. Алекс и Палма се бяха разходили около два часа из базата, пък се прибраха в кораба да си починат и отдъхнат на прохлада. Те извадиха по една бутилка със студена вода, бяха прежадняли по пътя. Докато се разхлаждаха и си почиваха, двамата продължаваха да умуват по новите планове на експедицията. Изчисленията трябваше да са прецизни, за да може да се осигури необходимото за завръщане на трите кораба, обратно- чак до Земята.
Към края на този следобед Алекс и Палма се хванаха да прегледат новините, които бяха събрали напоследък дежурните. Животът на земляните продължаваше почти без проблеми, както на Orixon 88, така и на много други светове. Във тези дни екипажите на Алекс си прекарваха добре времето, като имаха срещи с тукашните хора. Тук имаше хора вече десета година по земния календар. Малцина се навиваха да се местят другаде, или пък чак до Земята.
Във началото на вечерта Алекс и Палма излязоха отново на разходка из базата. Докато тръгваха, с тях отидоха Ким и Аш. Беше валял дъжд със часове, навсякъде беше свежо и изкъпано. Въздуха беше идеален за дишане. Алекс запали цигара и се огледа. Парковете на тази база бяха навсякъде, а сред тях стабилно изградени замъци със дълбоки подземия.
Вечерта напредваше, когато четиримата се качиха на дрон, който пристигна от кораба Volvo, за да погледнат базата от високо. За тези десет години, тук бяха построени много обекти. Алекс пушеше цигара, докато прелитаха над един от парковете. Тук имаше замъци градени според извънземна архитектура и технологии. Това правеше този свят, на Orixon 88, доста необичаем и някак си- извънземен. Това не стряскаше никого.
Когато по- късно се прибраха в кораба, навън отново валеше дъжд. Четиримата оставиха дрона на мястото му върху кораба и слязоха по- надолу в каютата на Екип Алфа. Тук бяха по това време Шао, Джейн, Шон и Никита. Алекс поздрави хората си и се усамоти в бокса си, за да пише нови инструкции за екипажите на корабите, както и за да попълни дневника на експедицията. Тази вечер командирите дадоха по- ранен вечерен час на хората от експедицията. Във оставащия час се прибраха и закъснелите. Навън нямаше никой от хората на Алекс. Корабите се готвеха за нощуване и режим на готовност за отбрана, а входовете им бяха повдигнати на 15 м. височина, за да не са достъпни отвън. По същото време Алекс отново се зае да изучава архиви на кораби и бази на AFJ. Все по- лесно той отключваше информация за минали свои животи. Той намираше описания на събития, където е бил участвал във съвсем друг свой живот. Най- странното беше, че той знаеше броя на животите си- техния брой беше над 600.
Тази нощ Алекс щеше да спи малко. Той беше подсилил охраната и искаше да остане буден, за да обмисли нещата около завръщането на неговата експедиция обратно на Земята.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс №  164.   Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 163 . Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс №  163  .  Valeri Kolev.

Във началото на вечерта, няколко дни по- късно, експедицията на Алекс продължаваше да гостува на военната База № 1, на планетата Orixon 88, както я наричаха хората тук- Третата Земя. Алекс, Палма и другите шестима, се бяха разхождали със часове из парковете на базата. Алекс се усамоти в бокса си, изморен от разходките през този ден. Той се освежи на чешмата, настани се в креслото пред пулта си и извади бутилка със студена вода. Във тези времена тук на Третата Земя беше лято, така да се каже, по принцип. Палма се появи след това, беше се къпала и стегната в нова униформа, тя седна зад пулта до Алекс, а за да не остане назад, извади и тя бутилка със студена вода. Двамата имаха да преработват плановете на експедицията за завръщане до Земята, макар и все още да не се знаеше колко време експедицията щеше да престои на планетата Orixon 88. Завръщането на Земята щеше да продължи около три земни години. Но това все още предстоеше да се случва, чак след като гостуването тук приключеше.
*
Вечерта напредваше, а Алекс и Палма си почиваха, докато обмисляха плановете на експедицията за напред, както и плановете за завръщане обратно на Земята. Друга тема за умуване беше разпределението на хората из експедицията. Те двамата вече имаха първоначална представа какво означава да живееш тук на тази нова планета, изцяло на земляните и Агенцията AFJ (Космически сили на земляните и техните приятелски цивилизации.). Освен романтиката на извънземието тук, хората живеещи тук изпитваха и съвсем нови емоции, като на хора, които градят един изцяло нов свят, естествено за земляните предимно, без да се забравят близките извънземни цивилизации, с които имаха сключени военни договори. Под управлението на военните от AFJ, тук имаше достатъчно и въздух, и вода и провизии и гориво за дронове и кораби, без хората да бяха за кой знае колко заети. В същото време се наблягаше на охраната и отбраната на Третата Земя. Спореше се дали това не е самия Рай, но никой не можеше да го докаже. Затова пък беше въведен контрол на преселниците тук, като се внимаваше- какви хора се допускат на този нов свят на земляните.
Алекс пийна студена вода, запали цигара и се загледа навън, пред външните екрани на кораба Volvo. Навън валеше дъжд и се спускаше сумрак. Алекс се потопи във спомените си от последните времена. Добри преживявания преобладаваха сред спомените му. В тези дни щяха да се изпълнят цели 36 месеца, откакто неговата експедиция отлетя от Земята, та да стигне чак тук на Третата Земя- Orixon 88. Във тези 36 месеца, Алекс беше запомнил добрите събития и хубавите си моменти. Малко объркване се получи, докато обмисляха заедно, колко време ще бъдат на Третата Земя. Не беше тайна, че наистина никой не бързаше да се прибира обратно на Земята. Планетата Orixon 88, наистина пленяваше и омагьосваше всеки, който дойде тук.
Алекс въздъхна и заби поглед в пулта си. Завръщането обратно до Земята беше трудна задача и трябваше задълбочено да се обмисли, как именно това щеше да се осъществи.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс №  163.   Valeri Kolev.

 

Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 162 . Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс №  162  .  Valeri Kolev.

Започваше вечерта на другия ден. Алекс и Палма пушеха по цигара на терасата на каютата, загледани по залеза на звездата Orixon 8. По същото време Зелената луна беше във зенит. Алекс се беше замислил над преживелиците си през последните времена, а навън валеше силен дъжд, който го радваше, както винаги. Започваше и гръмотевична активност, та двамата спуснаха стъклената стена на терасата и се прибраха в каютата, за да не стане беля.
По- късно при двамата дойдоха също Ким и Аш, а Алекс все още се рзсънваше от двучасова дрямка в следобеда. Той се зае да напише инструкции за екипажите си, а Палма пусна музика, беше време за вечерната веселба, като се очакваха също и други четирима от Екип Алфа- Шао, Джейн, Шон и Никита. Когато сетне дойдоха и те, се хванаха да умуват как ще прекарат тази вечер. Тъкмо тогава пристигнаха също Браун, Мирена и Ирена. След гласуване стана ясно, че ще карат вечерта тук в каютата на екипа. Момичетата се хванаха да сервират напитки и лакомства. По трите кораба на експедицията в тези часове екипажите имаха свободни десет часа. Хората празнуваха пристигането си в крайната цел на експедицията- планетата Orixon 88, както хората я наричаха- Третата Земя. За някои от хората това означаваше, че скоро ще тръгнат с трите кораба, да се прибират обратно на Земята, но за други предстоеше да останат тук на тази планета.
Вечерта напредваше, а компанията на Алекс слушаха музика и се черпеха, заети със умуване, а той тъкмо преглеждаше новините за земляните из космоса и Земята. Проблема на Алекс със пищенето на ушите, все още не беше решен, но пък той се беше заловил да проверява проблема, мислейки че става дума за извънземни технологии за предаване на сигнали на далечни дистанции. Без да кани много хората си, два екипа решиха да разследват пищенето в ушите на Алекс. Алекс им беше благодарен предварително, а това бяха опитни хора, които нямаше да оставят проблема висящ, без да опитат да помогнат на Алекс и хората му- във евентуална беда.
По някое време Алекс се изправи пред един от люковете на каютата, за да погледа навън, а дъжда продължаваше безспирно. Въздуха в каютата идеше направо от външната атмосфера, а те му се радваха- чист и свеж, богат на озон, с миризма на зеленина и вековни гори.
Алекс отпи глътка джин и се замисли по проблемите. Музиката радваше дружинката му тази вечер. Нямаше да се ходи никъде преди утрото, а това важеше за всички хора от експедицията.
Късно вечерта космодрума беше огреян от мека зелена светлина от Зелената луна на планетата. Това беше уникално явление, което радваше земляните тук. Невероятната романтика на тази чисто нова планета на земляните, пленяваше и омагьосваше всички, които бяха дошли вече тук. Не се размина и на Алекс. Той запали цигара и се занима да умува пишейки по листи от хартия. Имаше да се решават много проблеми, имаше да се формират планове за обратния път към Земята, на неговата експедиция с трите кораба. Алекс си даваше сметка, че от Orixon 88 до Земята ги чакаше три години път, а това го караше да се стяга и събира сили за по пътя...
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс №  162.   Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 161 . Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс №  161  .  Valeri Kolev.

Към края на следобеда на другия ден, експедицията на Алекс продължаваше гостуването си във База № 1 на земляните, тук на планетата Orixon 88, както я знаеха хората- Третата Земя. Алекс беше дремнал около два часа. Той се разъсни на чешмата, където се наплиска с вода, подсуши си лицето и запали цигара с кафе.
Времето течеше, а Алекс, Палма, Ким и Аш излязоха на разходка из базата, нейните паркове, изненадващи сгради и замъци. Звездата Orixon 8 тъкмо отиваше към залез, но нависоко все още грееше Зелената луна на планетата. Тя щеше да огрява до късна доба.
Алекс се беше замислил над спомените си от последните времена, особено откакто пристигнаха на Orixon 88. След известна пауза, при Алекс отново се беше появило „пищене на ушите“. Това явление обясниха мъдреци и шамана- лечител Джи. Те смятаха, че някъде по друго време и на друго място, близки хора на Алекс, се намираха в беда... Алекс също смяташе, че нещата стоят така. Това бяха негови хора, изпаднали в беда. Не се знаеше къде из времето и из пространството. Към пищенето имаше и викове- говор, но не се разбираше нищо, което да помогне и на тях и на Алекс, по- лесно да организира спасителни мероприятия. Той се натъжи. Каква беше ползата, че си прекарва добре със тази експедиция, като се замисли, че негови хора са в беда, а подробности няма.
По- късно вечерта четиримата седнаха на една пейка при параклис- автомат, където запалиха по цигара и кафе. Не измина и час, когато тук ги намериха Шао, Джейн, Шон и Никита. Те заедно си избраха напитки от автомата и хапване, тук на открито им харесваше, а всъщност се канеше отново да вали дъжд.
Започваше да се спуска сумрак, през който наоколо се огряваше само от Зелената луна. Алекс пишеше инструкции за екипажите си. От трюмовете на корабите от експедицията, бяха стоварени специални товари, които бяха изпратени именно за тази планета и нейните бази. Това беше предимно техника, както и животинки за развъждане и посеви за оранжерии, както и много други стоки, които не бяха за продан, а бяха носени толкова надалеко, именно за да стигнат до базитее на AFJ, на тази планета. Сред стоките беше фаворит поточна линия за скафандри и оръжия, която беше приета със изненада и възторг от командирите от AFJ, които водеха делата на тази планета. Друга поточна линия, която зарадва тукашните, беше за производство на товарни и лични дронове, както и за направата на роботи.
Във тези дни командирите на корабите от експедицията, както и тукашните командири, заедно обмисляха колко души ще преминат към експедицията за да бъдат прибрани на Земята. Обмисляха и колко души от експедицията пък, ще останат да живеят на Orixon 88. Тези размествания щяха да променят съдбите на стотици души. За да не се допусне някаква грешка, то се гласуваше за всеки един човек, поотделно. Междувременно пристигаха и новини- от Земята вече пътуваше към Orixon 88, втора подобна експедиция. Те вече бяха на дистанция от Земята- пет месеца. Планетата Orixon 88 приближаваха няколко товарни и пътнически кораби със преселници от Земята.
Вечерта напредваше, когато осмината повикаха десетместен дрон, за да се приберат на кораба Volvo.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс №  161.   Valeri Kolev.