ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 162 . Valeri Kolev.
Започваше вечерта на другия ден. Алекс и Палма пушеха по цигара на терасата на каютата, загледани по залеза на звездата Orixon 8. По същото време Зелената луна беше във зенит. Алекс се беше замислил над преживелиците си през последните времена, а навън валеше силен дъжд, който го радваше, както винаги. Започваше и гръмотевична активност, та двамата спуснаха стъклената стена на терасата и се прибраха в каютата, за да не стане беля.
По- късно при двамата дойдоха също Ким и Аш, а Алекс все още се рзсънваше от двучасова дрямка в следобеда. Той се зае да напише инструкции за екипажите си, а Палма пусна музика, беше време за вечерната веселба, като се очакваха също и други четирима от Екип Алфа- Шао, Джейн, Шон и Никита. Когато сетне дойдоха и те, се хванаха да умуват как ще прекарат тази вечер. Тъкмо тогава пристигнаха също Браун, Мирена и Ирена. След гласуване стана ясно, че ще карат вечерта тук в каютата на екипа. Момичетата се хванаха да сервират напитки и лакомства. По трите кораба на експедицията в тези часове екипажите имаха свободни десет часа. Хората празнуваха пристигането си в крайната цел на експедицията- планетата Orixon 88, както хората я наричаха- Третата Земя. За някои от хората това означаваше, че скоро ще тръгнат с трите кораба, да се прибират обратно на Земята, но за други предстоеше да останат тук на тази планета.
Вечерта напредваше, а компанията на Алекс слушаха музика и се черпеха, заети със умуване, а той тъкмо преглеждаше новините за земляните из космоса и Земята. Проблема на Алекс със пищенето на ушите, все още не беше решен, но пък той се беше заловил да проверява проблема, мислейки че става дума за извънземни технологии за предаване на сигнали на далечни дистанции. Без да кани много хората си, два екипа решиха да разследват пищенето в ушите на Алекс. Алекс им беше благодарен предварително, а това бяха опитни хора, които нямаше да оставят проблема висящ, без да опитат да помогнат на Алекс и хората му- във евентуална беда.
По някое време Алекс се изправи пред един от люковете на каютата, за да погледа навън, а дъжда продължаваше безспирно. Въздуха в каютата идеше направо от външната атмосфера, а те му се радваха- чист и свеж, богат на озон, с миризма на зеленина и вековни гори.
Алекс отпи глътка джин и се замисли по проблемите. Музиката радваше дружинката му тази вечер. Нямаше да се ходи никъде преди утрото, а това важеше за всички хора от експедицията.
Късно вечерта космодрума беше огреян от мека зелена светлина от Зелената луна на планетата. Това беше уникално явление, което радваше земляните тук. Невероятната романтика на тази чисто нова планета на земляните, пленяваше и омагьосваше всички, които бяха дошли вече тук. Не се размина и на Алекс. Той запали цигара и се занима да умува пишейки по листи от хартия. Имаше да се решават много проблеми, имаше да се формират планове за обратния път към Земята, на неговата експедиция с трите кораба. Алекс си даваше сметка, че от Orixon 88 до Земята ги чакаше три години път, а това го караше да се стяга и събира сили за по пътя...
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс № 162. Valeri Kolev.
Няма коментари:
Публикуване на коментар