Времето сега:

петък, 30 юни 2017 г.

Откъс № 142. Нов проект за роман. 2017. Valeri Kolev.


 
     Откъс № 142. Нов проект за роман. 2017. Valeri Kolev.
              
      1.        
      Корабът
Nissan наближаваше град № 6, във вечерта на другия ден. Летяха като дирижабъл на 500 м. височина със около 100 км/ч. Алекс и Палма се черпеха със кафе и цигарки и се занимаваха по пултовете си. Шестимата, завърнали се на Nissan, чрез корабчето "Осата", неможеха да се нарадват, че са се завърнали тук благополучно, без да се изгубят някъде по дългия път. Алекс се беше замислил над новите положения и теми за размисъл, които бяха възникнали по време на неговото отсъствие от тук. Междувременно разследването беше показало, че няма виновни за неправилните телепортации на 20 души от кораба Nissan, а че това е поради авария в компютрите на Центъра по телепортации. Освен това и последните петима, изпратени надалеко поради аварията, вече бяха открити невредими и беше изпратен кораб да ги прибере оттам.
       2. 
       Вечерта напредваше, а Алекс и Палма се бяха изправили пред предния люк и разглеждаха пейзажа под кораба. Милена и Мирена приготвяха вечеря и среднощни пакети с храна, а Аш и Ким инструктираха роботите за охраната през нощта. Командир Йон в този час умуваше дали да се приберат в град № 6 за нощуването, или не. Из кораба будуваха 80 души в тези часове. Радиовръзките с град № 6 и със кораба
Ford бяха добри, а Ford се намираше на около 400 км. в източна посока, където бяха забелязали нарушители с малък кораб, да се приземяват в джунглата. Новините от последните часове и дни бяха относително добри, а Алекс се занима да ги преглежда, за да взима решения по проблемите.
        3.     
        Във следобеда на другия ден
Nissan се намираше на площадка край град № 6. Алекс беше седнал зад пулта си и умуваше над листите от хартия, по нови и по- стари проблеми. Той си взе кафе от автомата и запали цигара, докато поглеждаше какво става из кораба и около него. Във тези часове навън беше горещо, някои използваха сянки, други шлемовете си, а трети чадъри против слънцето- това беше чуждо слънце, чужда звезда Orixon 4. В каютата на шестимата беше прохладно, но вървяха студени напитки. Във шлемовете и униформите за универсални астронавти от AFJ, имаше както отопление, така и охлаждане. Алекс се замисли нещо и се загледа към каютата. Палма тъкмо нагъваше шоколадов сладолед, а Мирена и Милена приготвяха следобедни закуски. Аш и Ким програмираха нов компютър, предназначен за продан по съседните планети.
       4.  
        Следобедът отиваше към края си, когато Алекс и Палма отидоха из кораба на разходка, заедно с Аш и Милена. Докато вървяха из коридорите и асансьорите на кораба, срещаха колеги и приятели. По някое време четиримата излязоха пред кораба на единия от двата входа, където минаха край охраната и тръгнаха да обиколят и огледат кораба отвън за някакви нови дефекти и повреди.
      5.     
      Вечерта на другия ден кораба
Nissan все още беше край град № 6. Навън беше жега до към +45' C. Хората си стояха в кораба, където беше по- хладно. Алекс запали една цигара, взе си кафе от автомата и се занима със нови размисли по проблемите от последните времена, докато драскаше по листи хартия. Из базата до града нямаше кой знае какво движение. Малцината, излезли навън бяха със шлемове, където имаше охлаждане, също и по униформите на AFJ. Някои цивилни носеха чадъри заради опасния пек, това все пак не беше Слънцето, а чужда неизучавана добре, звезда- Orixon 4.
       По- късно вечерта Алекс разговаря със своите служебни 20 жени и деца по видео- връзка. Те живееха във общ дом, във град № 1. Всичката каша беше заради това, че по заповед трябваше да им направи деца, а от тогава бяха изминали години, децата растяха, а по волята на Алекс и майките, те щяха да учат за служба във
AFJ, но оставаха тук на планетата. Сетне Алекс зарговаря със майка си и порастналите вече предишни деца, които служеха тук на Nissan
, съвсем наблизо.
        Късно вечерта Алекс и Палма се заеха да се изкъпят и сменят униформите със чисти. Сетне подредиха отново раниците си и личните си запаси по своите почивни боксове. Бяха в добро настроение.
                                  ( край на Откъс № 142.)

понеделник, 26 юни 2017 г.

Откъс № 141. Нов проект за роман. 2017. Valeri Kolev.


 
     Откъс № 141. Нов проект за роман. 2017. Valeri Kolev.
              
      1.
      Беше вечер на борда на кораба "Осата". Шестимата колеги- агенти от
AFJ, на служба към кораба Nissan, пътуваха самостоятелно към планетата Orixon 44. Алекс пушеше цигара и наглеждаше как пилотира робота- пилот. Това беше десетина дни по- късно, а до планетата оставаха броени часове път. Алекс вече търсеше радиовръзка със кръстосвача New York и кораба Nissan. До завръщането там оставаше съвсем малко време. Шестимата агенти- космонавти от AFJ, се радваха на това.
      2.       
      Във следобеда на другия ден шестимата намериха кораба
Nissan и се скачиха с него, а това се случи във висока орбита- 100 км. над Orixon 44. Шестимата минаха през обеззаразяване и медицински преглед, преди да влязат из Nissan. Нямаха понятие от кога не са бивали тук, но каютите им бяха добре поддържани и подредени. Срещнаха Шао, Джейн, Шон и Никита и се прегърнаха след всичко случило се. От кораба все още липсваха петима души, от тези- телепортираните при аварията на компютрите. Алекс запали цигара и се спря пред информационния екран в дежурната каюта на шестимата. Радваше се и той, че най- сетне успяха да се завърнат тук. Сетне се видя със майка си и първите си деца, служещи също тук- на борда на Nissan. Другите му деца бяха във град № 1, а Алекс използва видеовръзка, за да види и поговори с тях и техните майки. Това беше дълга история. Беше ставал близък със двадесет жени по заповед, съответно се родиха доста деца… Самите жени сетне се бяха събрали в общ дом, заедно и със децата. От тогава бяха изминали  години. Това беше 7017- та Земна година.
      3.  
      Следобедът наближаваше към края си, когато Алекс запали цигара, взе си чаша кафе от автомата и погледна през люка в ляво до себе си. Отново при своите край
Orixon 44 и кораба Nissan, това го радваше. Продължаваше се  търсенето на още петима души от кораба, които не се знаеше още- къде точно са запратени от повредата в телепортите. Командир Йон прояви голям интерес към корабчето "Осата" , със което се бяха завърнали обратно и даде нареждане то да бъде проверено и изследвано. На шестимата им бяха възстановени разходите, около това завръщане и корабчето. То нямаше да им потрябва, а  разполагаха и със хеликоптера Mazda, който можеше да прескача във Времето. Като най- добрите, екипите на Алекс, обикновено пътуваха с тези машини, когато нещо тотално се оплетеше някъде и някога.
      4.   
      Във началото на вечерта Алекс и Палма излязоха из кораба на разходка и за да видят колеги и приятели. След продължителното отсъствие от
Nissan, двамата поискаха да видят оранжерията на кораба и да седнат при колеги във столовата- кафене. Докато крачеха из коридорите и асансьорите на кораба, те срещаха колеги и приятели, усещаха настроенията в тези часове и дни, а се очертаваха безусловно по- добри времена. В оранжерията седнаха на дървена пейка и Алекс запали цигара. Тъкмо роботи събираха новата реколта от плодове, зеленчуци, риба, яйца и други. Тук всичко беше бързорастящо и даваше реколта на всеки десет дни. Докато пушеше цигарата, Алекс погледна малцината колеги, които в този час бяха тук.
      5. 
      С напредването на бордовата вечер, Алекс и Палма поседяха около час със Шао, Джейн, Шон и Никита в столовата- кафене на кораба, докато се видят с други колеги и приятели от кораба. Те отбелязаха завръщането си обратно при своите хора, със студена бира и мезета. В това време корабът
Nissan започваше спускане на по- ниска височина, за патрулиране около планетата във вид на дирижабъл. Алекс пушеше цигара и се беше замислил за изминалите дни, когато бяха надалеко оттук. Всичко това тук му беше липсвало. Тук защитата и сигурността бяха по- големи, отколкото на малкия кораб "Осата", с който се бяха завърнали. Сякаш камък падаше от сърцето му, че и този път не се загубиха, че успяха да се завърнат отново… Алекс въздъхна със облекчение и погледна навън, вече бяха сред облаците на голяма височина, продължаваха да се спускат като дирижабъл. Беше се замислил в този момент, дали въобще има по- добро място от това тук на кораба Nissan

                                  ( край на Откъс № 141.)

сряда, 21 юни 2017 г.

Откъс № 140. Нов проект за роман. 2017. Valeri Kolev.


 
    Откъс № 140. Нов проект за роман. 2017. Valeri Kolev.
              
      1.       
      Наближаваше  вечер, няколко дни по- късно, на борда на кораба "Осата". Шестимата командоси се намираха  над планетата
Orixon 14, на 45 км. височина. Алекс запали една цигара от собственото производство, тук на новия им малък кораб. Палма приготвяше сандвичи за вечерта и нощта, Аш се опитваше да се свърже със някакви сили на AFJ, ако има наблизо, а Милена и Мирена наблюдаваха как се води кораба от робота- пилот. Ким беше отишла да се къпе. Докато пушеше цигарата, Алекс опитваше да се свърже с някого от планетата под кораба. Търсеха информация за видяни наскоро сили на AFJ или просто земляни.
     Вечерта започваше, когато Аш зарадван извика, седнал пред компютрите си. Както той обясни, беше прихванал водещия сигнал на кръстосвач от
AFJ. Този кръстосвач се намираше на около три денонощия път в посока към една междинна станция. Предстоеше да опитат да се свържат с този кръстосвач. Това беше кръстосвачът от AFJHimalay. Шестимата бяха радостни от тази новина и се заловиха да подготвят кораба си, за съвсем скорошно гостуване на Himalay. Вероятността да изтърват този кръстосвач, ако той замине на някъде, беше малка. Алекс запали още една цигара, взе си кафе и подготви текстово съобщение до кръстосвача, което щеше да бъде изпратено съвсем скоро. Химнът на AFJ, който се прихващаше по честотата на кръстосвача Himalay, ги беше разчуствал. Това за шестимата командоси- другари, беше най- великото нещо, каквото им се случваше през изминалия месец…
     Същата вечер, по- късно, Алекс и Аш изпратиха текстово съобщение до кръстосвача
Himalay и зачакаха отговор. Момичетата бяха застинали в очакване, а някой извади от запасите със джин, за да се почерпят шестимата. Алекс запали цигара и се загледа във радара за далечни дистанции, където се виждаше малката точица, отбелязваща кръстосвача. Той поддържаше координатите си наблизо до междинна станция.
      Вечерта напредваше, когато успяха да се свържат със кръстосвача
Himalay. Оттам получиха новини и покана да гостуват там. За по- късно беше договорена свръзка със кораба Nissan и кръстосвача New York. Ставаше ясно, че пострадалите от погрешни телепортации са около 20 души от Nissan. Работеше по въпроса да бъдат върнати благополучно обратно…
      2.         
      Няколко дни по- късно шестимата със кораба си "Осата" се бяха скачили към кръстосвача
Himalay. Кръстосвачът вече летеше в посока към Orixon 44. Той щеше да ги остави със техния кораб на около седмица път от Orixon 44. Това беше просто техен късмет, а не някаква помощ от страна на кръстосвача. Алекс пушеше цигара и се радваше. Кръстосвачите можеха да набират значително по- високи скорости, а така щяха да пристигнат "у дома" много по- бързо, каквато им беше заветната мечта, тук на шестимата.
     3.               
     Беше вечер на борда на кораба "Осата", който беше закачен към кръстосвача
Himalay и пътуваха към Orixon 44 със голяма скорост. Шестимата в "Осата" се радваха на скорощно пристигане "у дома си", т.е. на борда на кораба Nissan или на планетата Orixon 44, което беше почти същото. Алекс пушеше цигара и отпиваше пресен и студен плодов сок, какъвто си купиха на кръстосвача. Той изпитваше някаква носталгия, че скоро ще бъдат на кораба Nissan. Първо трябваше със кръстосвача да стигнат на около седмица от Orixon 44, откъдето шестимата се отделяха със "Осата" и взимаха курс към планетата, а кръстосвача заминаваше на друго място. В тези часове Палма и Ким разговаряха със колегите от кръстосвача, а Аш и Милена приготвяха вкусна храна за вечерята и нощта. Мирена правеше настройки на робота- пилот, който в тези часове нямаше никакви задачи. Докато си пушеше цигарата Алекс опитваше радиовръзка със Orixon 44. Работеше най- мощната радиостанция на кръстосвача. Неусетно Himalay напредваше по курса на полета. На борда си той носеше два по- малки кораба и 200 души колеги от AFJ. Това, че беше тръгнал в тази посока беше до голяма степен случайност и късмет за шестимата от Nissan
.
     Вечерта напредваше, а Алекс се беше изправил пред предния люк на "Осата", като имаха видимост направо по курса. Предиусещайки завръщането след погрешната телепортация, Алекс усещаше да идват и по- добри времена…
                                  ( край на Откъс № 140.)

събота, 17 юни 2017 г.

Эсминец ВМС США столкнулся с торговым судном у берегов Японии

Эсминец ВМС США столкнулся с торговым судном у берегов Японии

ВАШИНГТОН, 17 июня. /Корр. ТАСС Антон Чудаков/. Эсминец ВМС США Fitzgerald столкнулся в субботу с торговым судном у берегов Японии. Об этом ТАСС сообщил официальный представитель Тихоокеанского командования американских Вооруженных сил (ПАКОМ) Дэвид Бенхэм.
"Fitzgerald столкнулся с торговым судном примерно в 2:30 утра по местному времени, 17 июня (20:30 мск 16 июня - прим. ТАСС) примерно в 56 морских милях (103 км) к юго-западу от Йокосуки (Япония)", - отметил он.
Бенхэм подчеркнул, что после инцидента США "запросили помощь японской береговой охраны". "В данный момент определяется степень ущерба (нанесенного кораблю) и травматизма экипажа. По инциденту будет начато расследование", - заключил представитель ПАКОМ.
Бенхэм также сообщил, что два буксира ВМС США и ракетный эсминец Dewey отправлены к месту происшествия.
"Ракетный эсминец Dewey, медицинская помощь и два буксира ВМС США направляются (к месту инцидента) так быстро, как только это возможно, для оказания помощи. Самолеты ВМС США находятся в готовности (для оказания помощи)", - отметил он.
"Fitzgerald идет своим ходом, однако его мощность существенно ограничена, - сказал Бенхэм. - Корабль получил повреждения со стороны правого борта выше и ниже ватерлинии". Он пояснил, что "столкновение привело к небольшому затоплению".

Жертвы отсутствуют

ВМС США сообщили об отсутствии жертв в результате инцидента. Информация была опубликована на странице американского седьмого флота в Twitter.
"В настоящее время сообщения о жертвах отсутствуют. Определяется степень ущерба (нанесенного кораблю). В некоторых местах корабль получил пробоины", - отметили в ВМС.
"Степень травматизма команды по-прежнему определяется", - говорится на странице сети микроблогов. Однако агентствоReutersсо ссылкой на свои источники сообщило о том, что многие на борту эсминца были травмированы. В частности, один из членов команды эсминца эвакуирован из-за полученных им травм.
Йокосука - центральный город в японском регионе Канто, расположенный в префектуре Канагава, в 70 км к югу от Токио.


Подробнее на ТАСС:
http://tass.ru/proisshestviya/4344428

неделя, 11 юни 2017 г.

Откъс № 139. Нов проект за роман. 2017. Valeri Kolev.


     Откъс № 139. Нов проект за роман. 2017.
Valeri Kolev.
              
     1.  
     На сутринта на другия ден Алекс и Палма се разхождаха из станцията, за да поразпитат дали тук някога са идвали хора от същия вид. Алекс запали цигара и намести оръжието си на рамото, за да му е подръка- тук ги имаше всякакви видове и раси. Алекс беше малко тъжен в тези дни. От шестимата другари със кораба "Осата", никой не очакваше скоро да успеят да се приберат на
Orixon 44 или на кораба Nissan. Това объркване в службата и живота му го караше да се притеснява. Никой все още незнаеше, колко време ще им отнеме да се завърнат обратно. Никой незнаеше какво е положението със другите хора на борда на кораба Nissan. Дали проблемите около компютрите за телепортиране, са засегнали повече или по- малко хора от колегите им. Със надеждата, че проблемни са били само малък брой от колегите им, шестимата другари затягаха коланите си за дълъг път.
      2.         
      Във вечерта на същия ден шестимата другари със кораба "Осата" пристигнаха около планетата
Orixon 12. Алекс и Аш пушеха по цигара със напитка от Orixon 8, а настроението на шестимата беше добро. Търсенето на радиостанция на AFJ в тази зона продължаваше, но без успех. Аш беше разглеждал подробно пътя по картата, обратно към планетата Orixon 44 и според него трябваше да се справят дори сами и само със този кораб, без дори помощ от сили на AFJ. Подобни сили на AFJ, ставаше все по- вероятно вече да намерят наблизо, а това даваше кураж на шестимата. Момичетата тази вечер подреждаха кораба, така че да бъде все по- удобен и подреден, впредвид дългия път, който предстоеше на шестимата, обратно към Orixon 44 и кораба Nissan.
       Бордовата вечер напредваше, когато роботът- пилот отведе "Осата" към близка междинна станция, където щяха да заредят някои стоки за кораба, също и гориво, а там щяха да останат около 15 часа.
       3.             
       Беше  бордова вечер, пет дни по- късно,  на борда на кораба "Осата". Шестимата колеги и приятели продължаваха към най- близката междинна станция, по курса към
Orixon 14. Алекс пушеше цигара, докато заедно със Аш обсъждаха плана на полетите по- нататък. Корабът им беше зареден за дълъг полет, а все още имаха и валута, каквато можеше да се използва по планетите наоколо. Момичетата в тези часове приготвяха вечерята и пакетите със сандвичи за през нощта. Беше малко тъжно настроението на шестимата в тази вечер. От доста време бяха сами шестимата и неможеха да попаднат на своите хора от AFJ.
      4.       
      Поредната бордова вечер, шестимата със кораба "Осата" се намираха прикачени към доковете на една междинна станция. Алекс и Аш бяха излезли из станцията, за да разпитват дали извънземните тук са виждали хора от
AFJ, наоколо, т.е. хора от същия вид. Алекс беше в лошо настроение. Той беше забелязал известна вражда у някои видове из станцията, а това не му се нравеше никак. Анализът за наличие на вражески видове тук из станцията, обаче не даде подобен резултат. Двамата се спряха наблизо до един бар и запалиха по цигара, докато обмисляха какво да правят сетне. Тук нямаше хора, които да биха виждали хора от този вид, като земляните. Това изненадваше и Алекс и Аш. Според тях, тук някъде вече би трябвало, да се забелязва присъствие на AFJ. Мислеха да нощуват със кораба си, тук край тази станция, където беше по- безопасно, отколкото в открития космос. От тази станция двамата командоси- астронавти закупиха един охранителен робот. Заредиха му преводач за земните езици, за да могат да го ползват, а сетне го активираха и настройваха. Роботът бодигард лесно свикна с новите си господари, а след това двамата мъже и робота се прибраха в кораба.
      5.      
      Вечерта напредваше, а шестимата отвориха питие от последния вид, който закупиха одеве и се черпеха, докато разговаряха за положението си и бъдещите си действия. Алекс малко се беше развеселил, без да забравя забелязаната злоба и неприязън у някои видове извънземни. Той документира ситуацията за архива си- бяха забелязани потенциални вражески видове, които щяха да влязат в картотеките и архивите на
AFJ
, като видове "под въпрос"…  
                                  ( край на Откъс № 139.)

понеделник, 5 юни 2017 г.

Откъс № 138. Нов проект за роман. 2017. Valeri Kolev.


     Откъс № 138. Нов проект за роман. 2017.
Valeri Kolev.
              
     1.   
     Беше късна доба, според бордовите часовници, когато телепортацията приключи успешно. Докато аномалиите около тази телепортация се избистряха, ставаше ясно, че са пристигнали Аш, Ким, Мирена и Милена със най- необходимия си багаж. Алекс и Палма посрещнаха своите най- близки колеги и приятели, оказаха им първоначална помощ, като за след телепортация и им поднесоха кафе и плодов сироп. Трябваше да мине известно време, за да се стабилизират новопристигналите. Алекс запали цигара и погледна часовниците си.
      Рано- рано сутринта, по бордовото време, Аш обясни на Алекс и Палма, че е имало авария със компютрите за телепортиране. Аш имаше план, как да се завърнат всичките шестима обратно на кораба
Nissan. Оставиха ги да поспят след телепортирането, а Алекс и Палма се запознаха със пресните новини от земляните, Orixon 44, кръстосвачите, корабите на AFJ, и колониите- градове по други планети.
     2.  
     Вечерта на същия бордови ден шестимата приятели и колеги, със кораба "Осата", пътуваха към планетата
Orixon 12. Алекс и Палма разбраха, че проблемите със повредата по компютрите за телепортации бяха нанесли голям хаос из кораба Nissan. Самите Аш, Ким, Милена и Мирена идваха тук от близко място, където пък те се бяха озовали при аварията. Според Ким, тази авария не беше вражеско нападение.
      3.      
      Беше следобеда на другия ден. Шестимата другари пътуваха със кораба "Осата" нататък към
Orixon 12. Все още нямаше никакъв контакт със сили на AFJ, колкото и да ровеха из радио- ефира. Това, че шестимата все пак се бяха намерили, се оказваше невероятен късмет. Разтревожени за кораба Nissan и какво ли става пък там в тези дни, шестимата разбраха, че трябва да бързат… Алекс запали цигара и погледна как са тютюневите му градинки из кораба, които си беше посадил от семенца на бързорастящ тютюн. Много скоро той щеше да си има и нова реколта, а машинката за свиване на цигари беше изправна. На тази продукция от цигари рачитаха и останалите тук. Още щом разбраха, че няма да е лесно и просто, те потърсиха по цигара… Алекс все още поддържаше настроението си на ниво, докато останалите бяха започнали да се отчайват неусетно… Неговата тайна им беше съобщена веднага- Алекс си беше посадил най- важните си билки за своето здраве, а разполагаше със много и най- различни семенца. Беше ги кътал много години в раницата си, за да може да разчита на тях при необходимост, а ето как вече беше възникнала такава необходимост…
      Към края на следобеда Алекс реши да телепортират просто предмет, до кораба
Nissan. Това щеше да бъде малък пакет със описание на тяхната ситуация в най- обикновен чип. Експериментът щеше да бъде активиран съвсем скоро. За други далекосъобщения, никой тук не се надяваше. Скоро чипът със техния разказ беше готов. Телепортът на кораба беше готов за експеримета.
      4.      
      Във бордовата вечер Алекс запали цигара и погледна по пътя напред. Наближаваха междинна станция по курса. Шестимата си бяха приготвили  кораба, така че да им бъде удобен и подреден. Запасите от храна, напитки, кислород, боеприпаси, вода и гориво- всичко беше подредено и налице. Бяха си разгънали шестте койки и шесте пулта за личните им лаптопи и друга техника, каквато си носеха със себе си. Роботът- пилот добре се справяше със пилотирането. Шестимата все пак оставяха дежурни, за да наглеждат как пилотира робота. Във близките няколко часа кораба "Осата" щеше да се закотви към междинната станция. Тук шестимата земляни мислеха отново да ползват мощните предаватели на тази станция, за да потърсят радио- връзка със силите на
AFJ във тази зона. Алекс и Аш обмисляха плана на полета по- нататък, изправени пред дъската с забодената там звездна карта на зоната. Същите звездни карти имаха и на централния екран на компютъра на кораба, и по своите лаптопи. До 48 часа след като тръгнеха от тази междинна станция, щяха да стигнат до планетата Orixon 12. Тази първа стъпка по пътя към своите и кораба Nissan
щеше да даде само началото на това завръщане обратно при своите хора.
      Алекс въздъхна тежко и провери часовниците си за пристигнало съобщение от своите, но все още нямаше такова…
                                  ( край на Откъс № 138.)

събота, 3 юни 2017 г.

Откъс № 137. Нов проект за роман. 2017. Valeri Kolev.


     Откъс № 137. Нов проект за роман. 2017.
Valeri Kolev.
              
     1.
     Във следобеда на другия ден, Алекс и Палма със кораба "Осата", набираха височина към орбитата, където трябваше да намерят орбиталната междинна станция. Бяха се уговорили да използват нейните предаватели, за да търсят контакт със силите на
AFJ. Заплащането на услугата нямаше да ощети сериозно техния бюджет, но трябваше да пестят ресурсите си, защото пътят до Orixon 44 се очертаваше много дълъг и труден, а валутата щеше да им трябва чак до края. Алекс запали цигара и провери запасите си. Трябваше да разчитат на чуждоземни хранителни стоки и напитки, поради ограничените си свои запаси. Известни отклонения във вкусовите и други качества се забелязваха, но не бяха съществени.
      2.     
      Късно вечерта Алекс и Палма със кораба си "Осата" пристигнаха на орбиталната междинна станция белязана като № 4 от местните хора. Скачиха "Осата" към един от пилоните и решиха да изчакат известно време в кораба, преди да видят обстановката из станцията. Разполагаха със радиочестоти, където можеха да се свържат със радиопредавателите на станцията, за да излъчат повикване към силите на
AFJ във тази зона. Записът на повикването им, беше готов и продължителен няколко минути. Тук се намираха най- мощните радиопредаватели в зоната.
      Двамата запалиха по цигара, докато опитваха някаква тукашна напитка. Не опитваха извънземна напитка за пръв път и знаеха, че това може да е опасно за тях. Имаха време да се поровят из личните си архиви и да планират действията си занапред. Нямаше място за очайване, изправени пред дългия път, който ги очакваше, обратно към
Orixon 44, след като тук ги бяха телепортирали поради грешка или повреда, а това беше слабо изследваната планета Orixon 8.
      3.    
      Беше вечерта на другия ден. Алекс и Палма изчакваха, скрепени със кораба си "Осата",  към доковете на междинната станция, край планетата
Orixon 8. В този ден бяха успяли да се свържат с тукашната кула и да излъчат своето съобщение със мощния предавател на станцията. В тези часове двамата подготвяха кораба си за преход до планетата Orixon 12, първата цел по дългия път към Orixon 44- планетата, където се бяха установили по принцип. Алекс пушеше цигара с кафе и обмисляше първия преход. Корабът им "Осата" беше добре зареден за пътешествието. Все още изчакваха свръзване със силите на AFJ във тази зона, но все още нямаше никакъв резултат.
      4.   
      По- късно във бордовата вечер, Алекс и Палма напуснаха междинната станция със своя малък нов кораб, който кръстиха "Осата". Започваше пътешествието им обратно към своите хора, след като поради някакво недарузмение бяха телепротирани неправилно и попаднаха на планетата
Orixon 8. И двамата бяха във добра форма, а кораба пилотираше роботът- пилот и охранител, който си бяха купили наскоро. Двамата пушеха по цигара, седнали удобно пред лаптопите си и другата си налична техника, черпеха се със извънземни напитки и се радваха на добрите времена, макар толкова надалеко от Orixon 44. Алекс опитваше да намери из своите архиви, най- бликите сили и кораби на AFJ
във тази зона, но данните бяха много обемисти и все още той нямаше резултат от търсенето. Извънземната напитка, на която бяха заложили да ползват, се оказваше добра и със лека доза алкохол в нея. Развеселени и радостни от първите си действия след като попаднаха на далечното място тук, Алекс и Палма ровеха из звездните карти, за да планират пътя нататък. Роботът пилот се справяше нормално със воденето на кораба, а скоростта вече наближаваше 20,000 км/ч. Из зоната имаше близо 30 летящи тела, със които роботът опитваше радио- контакт.
     5.  
     Късно вечерта получиха неясен сигнал от далечно място. Това беше заявка за предстояща телепортация на хора и багаж, тук в техния кораб. Алекс изпрати точни координати и зачакаха отговор- явно своите хора искаха да им помогнат лично и скоро тук щяха да имат компания…

                                  ( край на Откъс № 137.)

Koan - Matariki

Синоптична прогноза