Откъс № 141. Нов проект за роман. 2017. Valeri Kolev.
1.
Беше вечер на борда на кораба "Осата". Шестимата колеги- агенти от AFJ, на служба към кораба Nissan, пътуваха самостоятелно към планетата Orixon 44. Алекс пушеше цигара и наглеждаше как пилотира робота- пилот. Това беше десетина дни по- късно, а до планетата оставаха броени часове път. Алекс вече търсеше радиовръзка със кръстосвача New York и кораба Nissan. До завръщането там оставаше съвсем малко време. Шестимата агенти- космонавти от AFJ, се радваха на това.
2.
Във следобеда на другия ден шестимата намериха кораба Nissan и се скачиха с него, а това се случи във висока орбита- 100 км. над Orixon 44. Шестимата минаха през обеззаразяване и медицински преглед, преди да влязат из Nissan. Нямаха понятие от кога не са бивали тук, но каютите им бяха добре поддържани и подредени. Срещнаха Шао, Джейн, Шон и Никита и се прегърнаха след всичко случило се. От кораба все още липсваха петима души, от тези- телепортираните при аварията на компютрите. Алекс запали цигара и се спря пред информационния екран в дежурната каюта на шестимата. Радваше се и той, че най- сетне успяха да се завърнат тук. Сетне се видя със майка си и първите си деца, служещи също тук- на борда на Nissan. Другите му деца бяха във град № 1, а Алекс използва видеовръзка, за да види и поговори с тях и техните майки. Това беше дълга история. Беше ставал близък със двадесет жени по заповед, съответно се родиха доста деца… Самите жени сетне се бяха събрали в общ дом, заедно и със децата. От тогава бяха изминали години. Това беше 7017- та Земна година.
3.
Следобедът наближаваше към края си, когато Алекс запали цигара, взе си чаша кафе от автомата и погледна през люка в ляво до себе си. Отново при своите край Orixon 44 и кораба Nissan, това го радваше. Продължаваше се търсенето на още петима души от кораба, които не се знаеше още- къде точно са запратени от повредата в телепортите. Командир Йон прояви голям интерес към корабчето "Осата" , със което се бяха завърнали обратно и даде нареждане то да бъде проверено и изследвано. На шестимата им бяха възстановени разходите, около това завръщане и корабчето. То нямаше да им потрябва, а разполагаха и със хеликоптера Mazda, който можеше да прескача във Времето. Като най- добрите, екипите на Алекс, обикновено пътуваха с тези машини, когато нещо тотално се оплетеше някъде и някога.
4.
Във началото на вечерта Алекс и Палма излязоха из кораба на разходка и за да видят колеги и приятели. След продължителното отсъствие от Nissan, двамата поискаха да видят оранжерията на кораба и да седнат при колеги във столовата- кафене. Докато крачеха из коридорите и асансьорите на кораба, те срещаха колеги и приятели, усещаха настроенията в тези часове и дни, а се очертаваха безусловно по- добри времена. В оранжерията седнаха на дървена пейка и Алекс запали цигара. Тъкмо роботи събираха новата реколта от плодове, зеленчуци, риба, яйца и други. Тук всичко беше бързорастящо и даваше реколта на всеки десет дни. Докато пушеше цигарата, Алекс погледна малцината колеги, които в този час бяха тук.
5.
С напредването на бордовата вечер, Алекс и Палма поседяха около час със Шао, Джейн, Шон и Никита в столовата- кафене на кораба, докато се видят с други колеги и приятели от кораба. Те отбелязаха завръщането си обратно при своите хора, със студена бира и мезета. В това време корабът Nissan започваше спускане на по- ниска височина, за патрулиране около планетата във вид на дирижабъл. Алекс пушеше цигара и се беше замислил за изминалите дни, когато бяха надалеко оттук. Всичко това тук му беше липсвало. Тук защитата и сигурността бяха по- големи, отколкото на малкия кораб "Осата", с който се бяха завърнали. Сякаш камък падаше от сърцето му, че и този път не се загубиха, че успяха да се завърнат отново… Алекс въздъхна със облекчение и погледна навън, вече бяха сред облаците на голяма височина, продължаваха да се спускат като дирижабъл. Беше се замислил в този момент, дали въобще има по- добро място от това тук на кораба Nissan…
( край на Откъс № 141.)
Няма коментари:
Публикуване на коментар