Koan - The Last Samurai

Даряват кръв, продават дрехите си - учители в САЩ на прага на бедността Прочети още на: https://www.dnes.bg/

Даряват кръв, продават дрехите си - учители в САЩ на прага на бедността

Прочети още на: https://www.dnes.bg/notifikacii/2018/09/16/dariavat-kryv-prodavat-drehite-si-uchiteli-v-sasht-na-praga-na-bednostta.387982




В навечерието на първия учебен ден у нас - списание "Time" публикува покъртителни истории на учители, които живеят на прага на бедността заради ниските си заплати.
Да даряваш кръв и да продаваш дрехите си - понякога това плаща сметката за електричество или месечната вноска за колатa, но се оказва, че не е дългосрочно решение на проблема, разказва Bulgaria ON AIR.

Все повече преподаватели в системата казват, че не получават адекватно заплащане за работата, която вършат.

Следват протести. Учители от шест щата изразиха недоволството си от размера на заплатите.

Назряват и още. И всичко това на фона на взети мерки, които са в ущърб на съсловието.

Тази година законодатели от щата Колорадо гласуваха да повишат годините, на които се пенсионират учителите и да намалят облагите им.

Според данни на Националния център по образователна статистика, годишната заплата на учител в държавно училище сега е близо 59 хил. долара - сума, която варира в различните щати, но недостатъчна за високите стандарти.

Прочети още на: https://www.dnes.bg/notifikacii/2018/09/16/dariavat-kryv-prodavat-drehite-si-uchiteli-v-sasht-na-praga-na-bednostta.387982

Нов фентъзи роман, 2018, откъс № 7. Valeri Kolev.

Нов фентъзи роман, 2018, откъс  № 7.  Valeri Kolev.  

          Беше вечерта на борда на кораба Nissan, който стоеше на едно  летище при база № 8. Навън вилнееше сериозна снежна буря, но  във дежурната каюта на кораба беше топло и уютно. Бяха тук от три дена, изчаквайки силната буря да отслабне. Алекс във тези часове беше зает със умуване насаме, над проблемите от последните дни и седмици. Очертаваше да има много работа, за да успеят да предпазят земните колонии и градове от идващи отвън, чужди войни. Все пак отбраната и защитата на земните колонии и градове, както и базите на AFJ , не започваше от нулата, имаше добри стратегии, направени през изминалите времена.
       *  
        Във следобеда на другия ден кораба Nissan все още стоеше на летището при база № 8. Навън вилнееше страшна буря със много сняг, но вътре във дежурната каюта беше топло и уютно.  Алекс и Палма се занимаваха със радиовръзките на кораба, във тези часове.
        Вечерта на същия ден корабът Nissan пътуваше към град №5, където беше кораба Ford. Летяха на височина 10 км. със 200 км/ч. скорост. На борда на кораба бяха 200 души, след като някои се бяха оттеглили по градовете, а имаше и  новопристигнали. Алекс и Палма обикаляха из кораба във тези часове, проверявайки различните възли из него и целостта на корпуса от вътрешната страна на кораба. Бяха си дремнали във следобеда и сега със свежи сили смятаха да посрещнат скоро дежурството от 18 ч. до 24 ч. /полунощ/. Двамата забелязаха незначителни повреди и аномалии при обиколката си, а вече бяха извикани роботи по ремонтите, които да ремонтират забелязаните повреди.
        Навън се спускаше мрак, когато кораба наближаваше град № 5. Алекс пушеше цигара с кафе в компанията на Палма, Ким и Аш. В дежурната каюта беше топло и уютно. Шао, Джейн, Шон и Никита дежуреха в тези часове, помагайки от тук на пилотите на кораба. Милена, Мирена и Ирена бяха заети да приготвят вечерята за всички в дежурната каюта. Това щяха да бъдат вкусни блюда, по стари, изпитани рецепти. По- късно, когато приземиха Nissan на космодрум край град № 5, Алекс запали цигара и излезе на терасата заедно със Палма, където огледаха района наоколо. Спускаше се все по- плътен мрак. Наоколо беше тихо и загадъчно. Корабът все още пращеше от загряването при приземяването, като започваше да се охлажда. Валеше обилен сняг натрупал вече близо три метрова пелена навсякъде наоколо. По това време на терасата излязоха също Аш, Ким, Браун и Моника. По последните инструкции на командир Йон, щеше да се нощува тук. Някъде наблизо беше и кораба Ford, също със 200 души на борда, както и Nissan. Алекс отпи глътка джин и се загледа нататък към града.
      Вечерта напредваше, а Алекс и Палма се бяха усамотили в неговия спален бокс, за да си почиват. Алекс полежа близо час във койката си, преди да стане отново, за да рови из компютрите тук.
       Вечерта на другия ден кораба Nissan и Ford  летяха над заселения континент във патрулен полет. Това беше планетата Orixon 44 , Новата Земя на земната цивилизация, а това беше 7018- та Земна Година. Този календар беше избран за основен във AFJ. Алекс и Палма тъкмо обикаляха из кораба, докато той летеше на 12 км. височина, със около 200 км/ч. Вторият кораб го следваше със около час закъснение, подир него. Алекс и Палма пристигнаха по някое време до столовата на кораба, където намериха 30 души от екипажа, които си почиваха, пийваха и хапваха. Тук бяха Аш, Ким, Ирена и Милена. Разположиха се при тях и си избраха блюдата за вечерята си сега както и напитки. Алекс запали цигара и отпи от халбата
студена бира, която му донесоха. На борда на Nissan имаше общо 200 души, като от тях будуваха в този час 40 души. Патрулирането вървеше нормално. Не се забелязваха опасни обекти нито на земята нито в небето. Все още нямаше решение дали ще се каца някъде за нощуване, а местата за кацане наблизо бяха няколко. Вероятно из между тях щеше да се избира съвсем скоро.  
        *
        Във следобеда на следващия ден Nissan продължаваше патрулирането си над единствения заселен континент на планетата Orixon 44.  Патрулирането течеше нормално, наблизо нямаше опасни обекти, нито по суша, нито по въздух. Алекс и Палма се черпеха с джин- тоник и салатка от осолени лимони, докато обмисляха нови степени на защитата и отбраната на тази планета- Новата Земя на земните цивилизации. От разузнаването беше получен доклад, че наблизо няма никакви нашественици, към тази дата и час. На борда на кораба Nissan будуваха 50 души в този час, от всичките 200 души екипаж. Корабът летеше на 12 км. височина и със скорост от 200 км/ч. Нататък по трасето на кораба се очертаваха пет удобни за кацане места, но командир Йон все още не беше се разпоредил, къде ще се каца и дали ще се каца, тази вечер. Алекс запали цигара, докато разглеждаше последните новини, събрани от дежурните по радио- телевизионна информация. Новини от близо и далеко, навсякъде където живееха земляни или техни поколения, родени във извънземието, включително и поколения от смесени бракове. Във тези вечерни часове, компютъра на Алекс определи нови опасности. Първите две от тях изглеждаха така: 1.  “Близки хора надалеко и във беда.“
2. “Безкрайна гибел във безкрайността.“
Тези най- нови опасности за хората, ужасиха не само Алекс ами и мнозина от хората тук на Orixon 44, както и по корабите на AFJ.   .