Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 117 . Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс №  117 .  Valeri Kolev.

Четвърти ден двата кораба на Алекс гостуваха на земляните- преселници, на планетата Orixon 51. Веселбата край корабите вървеше дори и нощем, но с по- малко хора. Алекс пушеше цигара седнал зад пулта в каютата, където бяха всички от Екип Алфа, както и Ирена, която тръгваше с експедицията, след като се запозна с Алекс именно тук на тази планета. Алекс и в този ден беше умислен и угрижен. Екипажите не искаха да тръгват скоро нататък по пътя на експедицията, а искаха още някой и друг ден, да прекарат тук. След гласуването, заминаването се отложи за другия ден.
Вечерта напредваше, когато Алекс и Палма излязоха из кораба на проверка и разходка. Във столовата на кораба двамата се срещнаха с Аш, Ким и Ирена, а сетне седнаха да хапнат и пийнат там.
*
Беше сутринта на другия ден. Алекс беше в лоша форма във тези часове, заради зъбобол. Това беше тежка сутрин, но във извънземието обикновено сутрините бяха именно такива. Алекс даде инструкции на хората от неговата експедиция, по видео канал, а стартът на Volvo се насрочи за около 1ч. - 2 ч. във идния следобед. Втория кораб щеше да тръгне с два часа след това.
*
Във вечерта, кораба Volvo набираше височина над планетата Orixon 51. Двата кръстосвача ги чакаха на дистанция от 12,000 км. от планетата, а кораба Nissan беше излетял със четири часа по- късно и също набираше височина. Алекс се беше прибрал в бокса си, за да се усамоти, да си събере мислите и да даде инструкции за двата екипажа на експедицията, която водеше. Той си сипа джин с тоник и се зае със задачите си, а по- сетне попълни и корабния дневник. Докато изучаваше архивите и учебниците си по- късно, Алекс покани Ирена при себе си. Тя пристигна след около час, а сетне седнаха да си говорят и да се почерпят с джин и тоник. Алекс поразпита момичето, а сетне й възложи задачи за изпълнение, като ставаше дума за работа с пулта и компютрите.
*
Вечерта напредваше, а Алекс и Ирена си говореха и се черпеха, седнали един до друг зад пулта. Тя лесно свикваше със задачите, които Алекс й възлагаше. Изминаваха час след час, както двамата бяха заедно. Ирена научаваше много неща от това обучение. Предстоеше й да работи със симулатор за водене на кораба. Алекс искаше тя да се научи да води кораба и то без грешки. В тази вечер той и възложи да води виртуално кораба, около час време, без прекъсване, а той наблюдаваше работата й и отбелязваше различни забележки.
*
По някое време Алекс изморен от трудния ден, отиде в койката си за да почива, а Ирена остана зад пулта, където се обучаваше от симулатор- инструктор. Това й беше интересно и тя остана още близо час със симулатора, преди да остави това и да си почине.
Ирена си беше полегнала да си почине за малко, а се оказа, че скоро заспа в койката си. Алекс пък отдавна спеше.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс №  117.   Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 116 . Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс №  116 .  Valeri Kolev.

Беше вечерта бордово време на другия ден, когато Volvo се приземи на летището край двата града на земляните на тази планета Orixon 51. И в този ден Алекс беше във мрачно настроение. След приземяването, навън излязоха два екипа от кораба, за среща с тукашните земляни. За срещата, край кораба бяха опънати временни шатри с пейки и правостоящи места, като тук се очакваха стотици души от земляните, живеещи тук. На няколко места бяха разгънати скара- бира пунктове и живи огньове за стопляне и добро настроение. Времето над летището беше хладно, със чист и свеж въздух. Очакваше се след броени часове, да се спусне сумрака. Командирите бяха отпуснали за веселбата и малкия празник на това място, свободни десет часа, за всеки от екипажите на експедицията, като кораба Nissan щеше да пристигне съвсем скоро, също на това летище.
*
Вечерта напредваше, когато край двата кораба на Алекс и неговата експедиция, се бяха събрали освен част от екипажите, също и много хора от двата града на земляните. Започваше се един празник и веселба, заради срещата сега и тук и това гостуване.
Алекс и Палма пушеха по цигара край единия от живите огньове край корабите, а си бяха взели по халба бира и печено месо. Скоро тук ги намериха Аш, Ким, Мирена и Милена. Въпреки веселия повод за веселба, охраната на мястото беше засилена, както от корабите, така и от градовете. Макар и мрачен, Алекс се радваше на празника и веселбата, а наоколо се разговаряха, както за експедицията, така и за живота на тази планета и двата града със земляни. Освен, че тук имаше и жени и мъже, то имаше и известен брой деца.
*
По- късно във вечерта се беше спуснал мрак, а край огньовете беше весело и имаше и танци. Във бъркотията във Алекс се заби момиче от тукашните, за да танцуват заедно, а той не му отказа, за да не стане конфузна ситуация. Докато танцуваха двамата, Алекс поразпита момичето. Това беше Ирена, на възраст около петнадесет години. Макар и пийнала Ирена така го омагоьса, че останаха двамата, втори, трети танц, а сетне тя го повлече нанякъде, ама и той беше пийнал. Докато се усети, двамата влязоха в каравана, край летището. Тя му обясни, че тук живее, а двамата й родители са на работа...
*
Наближаваше полунощ, когато Алекс поведе момичето Ирена към кораба Volvo. Какво бяха правили двамата в тези часове, сами те си знаеха, но положението беше сериозно, Алекс май пак щеше да става баща... Замислен над случилото се, Алекс предложи на Ирена, да вземе нея и родителите й със експедицията си. На Ирена много не и пукаше, дали ще идат със неговата експедиция. За изненада на Алекс нейните родители след тъмно мълчание два часа, решиха да тръгнат със Алекс, Ирена и експедицията.
Алекс и момичето бяха като луди в тези часове. Алекс уреди тръгването й с експедицията, също и двамата й родители, а сетне двамата се усамотиха отново в неговия почивен бокс...
Алекс не се поколеба да приеме тримата със експедицията, която водеше, замислен за своите деца, също и бъдещите такива...
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс №  116.   Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 115 . Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс №  115 .  Valeri Kolev.

Във началото на вечерта, няколко дни по- късно, кораба Volvo започваше спускане към планетата Orixon 51, където земляните имаха два града със стотици хиляди души население, предимно земляни. Кораба Nissan щеше да изчака във орбита до сутринта, преди също да се спусне към планетата. Алекс беше мрачен в този ден. Той седеше зад пулта си, пушеше цигара и премисляше плановете за напред. Спускането вървеше нормално и без съществени проблеми. Очакваха да се приземят на следващия ден.
Алекс заби поглед в екраните пред себе си, а до него седеше Палма и опитваше радиовръзка със земляните долу на планетата, които имаха там два града и наброяваха към стотици хиляди души.
*
Алекс си напълни чаша с ракия, да се почерпи, докато умуваше над инструкциите си за двата екипажа. Ким и Милена подреждаха из каютата, а Аш се готвеше за дежурство, докато трае спускането и приземяването. Със него щеше да дежури и Мирена, част от нейното обучение за екипа, който щеше да прибира експедицията след всичко това, обратно до Земята. Със спускането бяха ангажирани четирима пилоти и 30 души- дежурни.
Във каютата бяха също Шао, Джейн, Шон и Никита. По поръчка на Алекс, четиримата се занимаваха със архивите на кораба, като извличаха безценна информация от това, поуки, изводи, заключения и т.н. Те бяха ангажирали десет от компютрите на кораба, които до момента бяха във “спящ режим на работа“. Тези компютри анализираха всякаква информация, било то- текст, снимки, филми, говор и т.н. Четиримата имаха задача, да подготвят нещата за бъдещи събития, описани във няколко подхвърлени архива, във вид на микрочипове, от приятелска цивилизация.
Във трюма на кораба Volvo имаше и малък хеликоптер, наречен Mazda. Той имаше десетина места и портативен реактор с гориво, осигуряващи непрекъснат полет в продължение на 365 дни. Този хелокоптер можеше да пътува и из Времето. Именно за това се беше замислил Алекс във тези часове. Той имаше специални инструкции, предназначени именно за него и експедицията му, които трябваше да отвори, ако получи такова съобщение от Земята, но всичко това- кодирано. За момента инструкциите бяха, че е време да подготвят хеликоптера Mazda, за да бъде проверен и готов за полет. Също такъв хеликоптер имаше и втория кораб от експедицията на Алекс, хеликоптера Honda, със същите характеристики.
Докато умуваше над задачите си, Алекс избра хора, за стягането на двата хеликоптера- Пътешественици из Времето. След като всичко бъдеше готово и проверено, лично Алекс щеше да провери състоянието на Mazda, а със Honda се ангажираше командир Пиркс.
Макар и да нямаше нищо особено и необичайно в тези часове и дни, тези машини трябваше да са в готовност за полет.
*
Вечерта напредваше, а спускането тръгваше по безопасен наклон, със повече необходимо време, като никой не бързаше за приземяването. Алекс и Палма се черпеха с ракия, а Ким и Милена подготвяха вечерята, за хората тук.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс №  115.   Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 114 . Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс №  114 .  Valeri Kolev.

Започваше вечерта на другия ден, а корабите продължаваха съвместния си полет към планетата Orixon 55. Бяха едни сиви, спокойни и сънливи часове, когато будуваха малък брой хора, по корабите. Това- предимно дежурни, пилоти, хората на смени,  и хората със някакви задачи, както и охраната на корабите.
Алекс седеше съвсем сам в почивния си бокс и изучаваше архиви. Беше се усамотил в тази вечер, за да си събере мислите и разсъдъка, започвайки съвсем нов път. Докато осмисляше направеното до този ден, той си даваше оценка и набелязваше нови задачи. Беше си пуснал музика, в леко меланхолично и носталгично настроение, опитваше да вземе най- добрите решения за експедицията си.
По- късно, докато попълваше корабния дневник, Алекс се замисли дълбоко, над плановете за експедицията. Колкото и да мразеше да говори със машини, Алекс реши да поговори с компютъра, във връзка с плановете. Общуващата програма беше десето поколение “изкуствен интелект“ със много добри характеристики и възможности. На своя компютър Алекс използваше допълнена от самия него програма за общуване. Както във един древен филм, Алекс наричаше компютъра “Orak“.
*
Вечерта напредваше, а Алекс умуваше над компютъра си, като очакваше скоро да се появи Палма. Беше решил да прекарат тази вечер само двамата, в усамотение и мълчина. Междувременно се очакваше късно вечерта да наближат планетата Orixon 51. Докато четяха написаното за тази планета, командирите вземаха решения, но по принцип трябваше да посетят тази планета. Алекс и Палма също четоха данните за тази планета, след което той даде разрешение за двата кораба да приближават и да подготвят спускане към планетата. Дежурните направиха изчисленията и дадоха ориентировъчно срок от 24 часа, преди двата кораба да се спуснат надолу. Нощуването на корабите щеше да бъде в орбита на дистанция от 2,000 км. от планетата.
По някое време Палма пристигна в бокса на Алекс, а сетне двамата седнаха да се почерпят и да послушат музика. Алекс си беше поставил доста задачи, но едва ли щеше да бъде готов със тях, преди сън. Скоро той даде инструкции за двата си екипажа, а дежурните пресмятаха как ще бъде спускането към Orixon 51.
*
Късно вечерта корабите Volvo и Nissan се отделиха от двата кръстосвача и продължиха към планетата, като щяха да останат сетне на 2,000 км. от нея, за нощуване. Кръстосвачите останаха на дистанция 10,000 км. от планетата и там щяха да чакат.
Алекс запали цигара и се изправи пред предния люк, за да погледне нататък към Orixon 51. Двамата с Палма в тази вечер бяха в добра форма. Те се отказаха от обща вечеря на Екип Алфа, а добре си бяха и двамата във усамотение. Спускането надолу към тази планета щеше да започне на сутринта или по- късно.
Алекс се замисли дълбоко. Оставаха броени часове преди да се приземят на тази планета, където имаше стотици хиляди земляни.
Това беше усещане за своя цивилизация...
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс №  114.   Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 113 . Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс №  113 .  Valeri Kolev.

Беше вечерта на другия ден. Обектът, който срещнаха някъде по пътя си корабите на Алекс и двата военни кръстосвача, се оказа извънземен кораб, на непозната цивилизация. По взаимно съгласие при добър компютърен превод на разговорите, земляните се запознаваха за пръв път с тази извънземна цивилизация. От съображение за сигурност и безопасност беше избегната физическа среща, но се разреши видео връзка със извънземния кораб, при дистанция до него 8,000 км. Това до известна степен беше “първи контакт“ и всички много се вълнуваха.
Алекс пушеше цигара изправен пред предния люк и преглеждаше новините, докато дежурен екип водеше разговори със извънземните. Скоро тяхната логика започна да се изяснява на земляните. Те бягаха от тяхната планета и се страхуваха, някой да не ги издаде. Това бяха едни 120 души- извънземни бегълци. Със тях лично разговаря и адмирал Буун, за да им каже, че не им обещава нищо...
Със течението на вечерта земляните и извънземните бегълци продължиха по своите съвсем различни пътища. Командирите казаха- да не се коментира този странен “първи контакт“.
*
По- късно вечерта дистанцията до обекта на извънземните, беше вече голяма. Според екипажите, всичко това беше някакво недоразумение. Алекс и Палма се бяха оттеглили в неговия почивен бокс, за да си почиват. Те си пуснаха музика, сипаха си по чаша ракия и взеха да си подреждат мислите и вещите. По някое време Алекс се зае да попълни корабния дневник. Около конгломерата от кораби, скачени помежду си, нямаше никаква друга материя, коята би могла да е опасност за тях.
Вечерта напредваше, когато Алекс отново подхвана архивите, за да ги изучава. Анализа на текстове му беше хоби, но всъщност анализ можеха да правят и компютрите. От тези архиви, Алекс научаваше много неща. Някои архиви, бяха подхвърлени на земляните от приятелски цивилизации, а там се обясняваха бъдещи събития.
Алекс отпи глътка ракия, запали цигара и се замисли нещо, а Палма тъкмо почистваше наоколо, преди да седнат да хапнат. Идващата нощ двамата имаха дежурство, та бяха подредени закуски за през нощта. Алекс отдалеко се готвеше за дежурството им след полунощ. Това щеше да бъде една много дълга нощ, на границата на заспиването, та поне някой да е буден, за да не стане беля по пътя.
*
Късно вечерта Алекс и Палма отдъхваха преди дежурството си след полунощ. Алекс взе чаша кафе от автомата, запали цигара и взе да приготви инструкции за двата екипажа на корабите от експедицията, за следващите няколко дни. Замислен над плановете на експедицията за напред, Алекс се съобразяваше и със изискванията на кръстосвачите и адмирал Буун- командир на кръстосвача New York.
По някое време Алекс говори по телефона със Милена, която искаше да дежури със тях двамата, а Алекс се съгласи. Той приключи разговора замислен. Сетне полегна за да си почине, преди дежурството...
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс №  113.   Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 112 . Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс №  112 .  Valeri Kolev.

Във следобеда на другия ден, двата кръстосвача и двата кораба, продължаваха полета си нататък към планетата Orixon 55, а туристическия кораб замина в посока към Земята, накъдето му беше целта. Алекс беше в каютата със другите девет души от Екип Алфа. Освен, че се черпеха с напитки, те замисляха плановете на експедицията занапред. Ким и Милена се хванаха да приготвят вкусна вечеря за десетимата, а Мирена подреждаше каютата. Аш по това време разговаряше по телефона със дежурните на кораба. Алекс и Палма преглеждаха новините. Настроенията из корабите тук, бяха оптимистични в тези часове.
*
Към края на този следобед, Алекс и Палма се бяха прибрали в неговия бокс, да послушат музика и да се почерпят, пък Алекс имаше и други задачи. Той подхвана отново да изучава архивите и да си вади поуки, изводи и заключения от тях. Анализа на текстове беше елементарно за Алекс, а освен това той имаше и програми, които могат да анализират. Той напълни чаша с ракия и отпи глътка, докато умуваше седнал зад пулта си.
Времето течеше, а Алекс започна да изучава архивен материал описващ бъдещето, някъде около 7019- та година, т.е. 4,000 години по- късно. Архива беше от извънземен характер. Алекс четеше текста, добре преведен от компютрите и разбираше, че това вече му се беше случвало в предишен живот. Той запали цигара, отпи глътка ракия и се зае да попълни корабния дневник.
*
Във началото на вечерта Екип Алфа се събраха в каютата, за вечеря и обмисляне на плановете за напред. Алекс даде инструкции по видеовръзка, на двата екипажа, за няколко денонощия напред.
Това беше 3019- та Земна Година, а експедицията на Алекс със двата кораба  Volvo и Nissan се намираше на 32 месеца полет от Земята, със общо 600 души , някъде из системата Orixon. Тези два кораба бяха скачени със военните кръстосвачи New York и Nevada и заедно летяха към планетата Orixon 55, като по пътя имаха и спирки, като посещаваха други планети, астероиди и кораби по пътя.
*
По някое време дежурните сигнализираха, че по траекторията на корабите приближава неизвестен обект. Дистанцията помежду им щеше да достигне 5,000 км. късно през нощта. За момента нямаше радиовръзка с обекта. Алекс инструктира дежурните, а командирите Йон и Пиркс се ангажираха да ръководят корабите, ако обекта е със вражески намерения. Адмирал Буун нареди да го повикат, ако има нещо нередно около приближаващия обект.
Алекс беше изморен след труден ден. Той искаше да се оттегли и да поспи, но преди това имаше още задачи за свършване.
*
Късно вечерта Алекс и Палма се оттеглиха за почивка в неговия бокс. Той подреди отново раниците си, униформата, шлема и оръжието си, прегледа си нещата и запасите в личния шкаф, а щом приключи и с това, си пусна музика, а скоро щеше да поспи.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс №  112.   Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 111 . Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс №  111 .  Valeri Kolev.

Към края на следобеда на другия ден, корабите на Алекс и кръстосвачите на военните, се бяха срещнали с туристически земен кораб, със 400 души на борда му. В тези часове корабите бяха съвсем наблизо, но командирите предпочетоха видеовръзки, вместо физическо гостуване. Докато екипажите разговаряха помежду си, по няколко видеоканала, Алекс и Палма се разхождаха из кораба Volvo. И двамата бяха във добра форма в този ден, а настроенията из корабите тук бяха оптимистични. Докато двамата крачеха по коридорите на кораба, Алекс запали цигара. По пътя те срещаха свои колеги и приятели. Екипажите се радваха на неочакваната среща с този туристически кораб. Между корабите настъпиха някои промени и рокада на хората, като някои от тях се преместиха по други кораби. Туристическият кораб имаше за крайна цел Земята, като беше тръгнал от планетата Orixon 55. От тези 400 души, хората на Алекс научиха доста неща за въпросната планета- Orixon 55.
По- късно Алекс и Палма се настаниха в столовата на кораба, за да похапнат, а тук вече имаше 20 души.
*
Във началото на вечерта Алекс и Палма се бяха усамотили в неговия почивен бокс, черпеха се с ракия и салата и обмисляха плановете на експедицията. Във бокса беше топло и уютно, звучеше тиха музика, а светлината беше мека и слаба. Командирите на корабите бяха решили тази среща със този туристически кораб, да продължи още часове, до другия ден. Хората се запознаваха помежду си, имаше танци, музика и хапване със пийване. На кръстосвачите имаше по 500 души екипажи, на двата кораба на Алекс имаше по 300 души екипажи, а туристическия кораб имаше 400 души на борда си.
Алекс погледа около час разговорите между екипажите по видеото, пък премести вниманието си върху новите новини. А Палма взе та легна да си почине, ама заспа. Алекс гледаше да не й развали съня и пазеше тишина.
*
По- късно вечерта Алекс се зае да изучава архивите до където беше стигнал преди. За полунощ имаше среща с Мирена във нейния почивен кът- бокс, обаче не бързаше за това, преди да приключи със по- важните си задачи. Трябваше да попълни и корабния дневник, т.е. дневника на експедицията. Трябваше да провери и паник- каютата на кораба, откъдето можеше да се вземе контрола над кораба, ако мостика бъде превзет от враг. Той запали цигара, докато обмисляше нещата. Беше приготвил подаръче за Мирена и саксия с цветя, отново за нея. Бутилка внимателно забъркан коктейл- елексир, беше стабилно охладен и готов за тяхната среща в полунощ.
Докато изчакваше да мине времето, Алекс стегна отново нещата си, двете раници, оръжието и шлема. Само Аш знаеше, къде да го търсят при необходимост, а Аш поемаше властта за 24 часа, докато Алекс е зает. Аш много не се притесняваше от поста, който отново взе. За него това не беше нищо особено. Той се беше стегнал, приготвил и готов да бъде Шеф на експедицията, във следващите 24 часа. Седна зад пулта си и провери първо- какво правят дежурните. Всичко беше нормално в тези часове.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс №  111.   Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 110 . Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс №  110 .  Valeri Kolev.

Беше към края на следобеда на другия ден, когато конструкцията от два кръстосвача и два кораба, летяха в посока към планетата Orixon 55. Алекс беше в компанията на Палма, Мирена, Ким, Аш и Милена, в каютата. Шестимата обмисляха плановете на експедицията, занапред. Пред тях бяха отворени звездните карти на зоната, а компютрите изчисляваха всяка подробност по пътя. Алекс запали цигара, напълни чаша с ракия, за да се почерпи докато умуват по темите за размисъл. Той беше поканил още четирима от Екип Алфа, които скоро пристигнаха в каютата му- Шао, Джейн, Шон и Никита. Основната тема за размисли беше- пътя на корабите до планетата Orixon 55, а особено това- къде ще имат спирки за посещение.
*
Вечерта започваше, а полета на конгломерата от кораби, вървеше без съществени проблеми. Десетимата от Екип Алфа, се черпеха и умуваха, а Алекс се зае да прегледа новите новини, за земляни, където и да са те. Това занимание му отне близо час, а сетне той подхвана да попълва корабния дневник. По някое време Алекс и Палма отидоха из кораба, да се разходят. Докато стигнаха в оранжерията не срещнаха почти никого. Във оранжерията имаше 10 души, а във съседство- във столовата имаше 15 души. Двамата се порадваха на пандите в тяхната хралупа, а сетне седнаха на пейка под бананово дръвче, а тук всичко беше бързорастящо, за да дава плодове и зеленчуци на всеки десет дни с нова реколта. Учените бяха пипнали малко ДНК- то на животинки и растения в оранжерията.
*
Вечерта напредваше, а Алекс и Палма се бяха настанили в столовата  на кораба, за да хапнат по нещо вкусно. Алекс отвори малък компютър, за да провери как върви полета, но всичко беше нормално. Във тези часове на борда на кораба Volvo будуваха 30 души, а останалите почиваха и спяха. Около корабите в тези часове нямаше почти никаква твърда материя, със малки изключения. Към 1- 2 часа във нощта, можеха да се срещнат с туристически кораб, по принцип. По този въпрос командир Йон, командир Пиркс и адмирал Буун, обмисляха в този час. Алекс по принцип беше съгласен да се срещнат с този кораб, който возеше около 300 земляни.
По- късно дежурните бяха се свързали с туристическия, кораб и се разбраха за среща около 4 ч. сутринта по времето на експедицията на Алекс. Дежурните скоро имаха корекциите в траекториите на полета, а пилотите започваха намляване на скоростта.
*
Късно вечерта Алекс се изправи пред предния люк на каютата и погледа напред по курса на корабите. Звездите тук бяха предимно далечни. Сетне той повика Плама, за да се приберат на спокойствие в неговия бокс за почивка и сън. Те си пуснаха музика, а Алекс имаше още задачи преди да спи, за разлика от Палма, която се просна в една койка и набързо заспа...
Алекс се замисли в тези часове. Това беше 3019- та Земна Година, бяха пътували 32 месеца от Земята до тук, някъде около звездата Orixon 5. Това беше неговата експедиция, а пътят беше напред и още по- надалеко...
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс №  110.   Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 109 . Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс №  109 .  Valeri Kolev.

Към края на следобеда, на другия ден, кораба Volvo тъкмо се беше закачил към друг астероид, от по- големите. Навън отидоха три екипа, за да изследват астероида и да вземат проби от него, като се оказа, че и тук също имаше флора и фауна. А Алекс и Палма се черпеха седнали край масата в бокса му. Той запали цигара по някое време, докато гледаше картини от астероида. Тук имаше подобна флора и фауна, както на другия астероид. Тъй като нямаха много време, командир Йон реши, тук да се остане само броени часове, а сетне да се прибират при кръстосвачите. Екипажите одобриха това решение.
*
По- късно Алекс и Палма излязоха пред кораба, за да стъпят на астероида и да усетят отблизо този малък извънземен свят. Въздуха беше достатъчно добър за дишане, а Алекс дори запали цигара, докато оглеждаха района около кораба им. Този астероид беше на дължина- 1,400 км., а на ширина- 800 км., със форма на круша. Двамата се поразходиха, огледаха наоколо, пък се спряха на единия вход на кораба, където се бяха събрали десетина души.
*
Във началото на вечерта кораба Volvo изостави втория астероид и се  насочи  за прибиране при кръстосвачите, до които имаше няколко часа път. Със това приключваше гостуването на земляните във това астероидно поле. Военните вече сигнализираха за намереното на това място, където в идните години щеше да се изгражда колония на земляните. А Алекс и Палма бяха във добро настроение, като се бяха усамотили отново, за да се почерпят и да обмислят плановете на експедицията по- нататък. При двамата беше пусната лека музика, имаше мека светлина и беше топло и уютно. Алекс отпи глътка ракия с пепси, запали цигара и заби поглед в разхвърляните листи хартия пред себе си, където водеше записки, докато умуваха двамата с Палма по плановете на експедицията. До една от целите на експедицията- планетата Orixon 55, имаше доста път, със спирки по пътя. Алекс и Палма бяха отворили картите на звездната система Orixon, където се намираха, търсеха път и спирки по него, като беше желателно, да могат да зареждат гориво, въздух, вода и т. н.
*
Вечерта напредваше. Алекс запали цигара, забил поглед във звездните карти, а компютъра изчисляваше пътя нататък. Палма си играеше с две малки панди, едното животинче- мъжко, другото - женско. Така бяха решили момичетата от Екип Алфа- 20 души, най- добрите във тази експедиция, като самия Алекс беше един от тях. Неочаквано беше забелязано, че пандите започват да разбират езика на земляните, като разпознаваха и имената си, с които бяха кръстени на борда на кораба Volvo. Те не бяха съвсем панди, а някак си- извънземни животинчета. Екипажите на двата кораба все пак наглеждаха прибраните по пътя животинчета и растения, правеше се контрол за безопасност на екипажите.
Алекс приемаше двете малки панди, като “домашни любимци“, доколкото не бяха някаква опасност за земляните от неговата експедиция. Той въздъхна тежко и се замисли за децата си...
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс №  109.   Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 108 . Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс №  108 .  Valeri Kolev.

Във следобеда на другия ден, кораба Volvo се беше закачил към един от астероидите, който имаше размери: 1,300 км./ 700 км. Както очакваха тук имаше богата флора и фауна, но не й разумна цивилизация, така да се каже. Може би, ако никой не идваше тук, то след време някоя животинка би успяла в еволюцията си, за да стигне до компютрите и собствена отбрана...
Навън по астероида бяха излязли 20 души от кораба. Те оглеждаха наоколо, взимаха проби и сканираха астероида. Алекс стоеше  изправен пред предния люк на каютата и гледаше към астероида, флората, фауната и колегите си там.
По някое време в каютата влязоха Аш и Ким. Аш носеше в ръцете си някакво животинче, приличащо на коалите, или по- скоро на панда, а беше голямо около метър. Момичетата подлудяха, щом разбраха какви животинчета обитават този астероид. Командир Йон разреши да се приберат ограничен брой животинки от тук, а навън излязоха още 20 души от кораба. Във кораба няколко робота бяха натоварени да направят хралупа за пандите, някъде из оранжерията на кораба. Тези животинки едва ли ставаха за храна, но пък щеше да е по- приятен полета, със такива “домашни любимци“. Момичетата се радваха на неочакваните подаръци- гости от астероидите, близо десет малки панди. Бяха ги избирали по външен вид и по пол...
*
Следобедът напредваше, а екипите заети да изследват астероида, вече бяха готови със по- важните задачи, като прибираха в кораба пробите и материалите, каквито бяха избрали да вземат от там. Според оценките, това тук беше несметно богатство, но други кораби на земляните щяха да разработват тези астероиди, това не беше по силите на експедицията на Алекс. Колкото до кръстосвачите, то те бяха по- скоро бойни кораби, а не товарни или строителни, т. е. бизнеса не занимаваше кръстосвачите, доколкото трябваше да имат достатъчно гориво, вода, храна, въздух и т.н.
*
Наближаваше вечерта, а Алекс и Палма се бяха усамотили в неговия почивен бокс и се черпеха с ракия и пепси, докато обмисляха, какво още могат да свършат по тези астероиди. На брой астероидите тук бяха около 20 броя- от по- големите и други стотици, по- малки.
Алекс запали една цигара, замислен дълбоко и отпи глътка ракия, загледан към картината към астероида. Два екипа все още събираха проби от това място. А десетте малки животинчета- панди, постепенно свикнаха с новата си хралупа и взеха да похапнат на новото си място. Храната, каквато им предложиха земляните, им се услади и им хареса.
*
По някое време всички се прибраха обратно в кораба Volvo, а командир Йон даде заповед- да тръгват към следващия астероид. Корабът бавно се откачи от астероида, за да поеме към другия, на около 10 часа по- нататък. А Алекс се просна в койката си, за да си почине няколко часа. Палма всъщност вече спеше в другата койка.
По корабите всичко беше нормално, а настроенията оптимистични.
Любимците на екипажа- десетте панди се радваха на новия си живот...
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс №  108.   Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 107 . Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс №  107 .  Valeri Kolev.

Към края на следобеда, на другия ден, корабите продължаваха по пътя си, със курс ориентировъчно към звездата Orixon 5. Алекс и Палма тъкмо се черпеха с ракия, докато обмисляха плановете на експедицията. Алекс запали цигара и погледна часовниците си, за да прецени нещо. Току- що се бяха усамотили в бокса на Алекс, след тежък ден. Палма имаше задача да търси радиостанции във зоната, и да опитва да се свърже със тях. Алекс пък изучаваше архивите на кораба, откъдето научаваше поуки, изводи, заключения и т. н. Освен това, той разбираше за събития, които са му се случвали в другите негови 600 живота, до този ден. Така той си припомняше и кой е бил, във някои от другите си животи, а това го караше да потръпва- това беше живот след смъртта- пак същото. Помнеше много добре, че след смъртта дълго се чака ред за следващ живот- стотици години,  ако бъдат одобрени. Алекс беше разбрал, че най- добрата смърт е тази- от старост, а не от болест или нещо друго лошо.
*
Вечерното време започваше на борда на кораба Volvo. Алекс запали цигара, отпи глътка ракия с пепси и се загледа в стенния екран, където се показваха картини от предните камери на кораба. Наближаваха във тези часове малко астероидно поле, а дежурните намаляваха скоростта, като напред бяха изпратени дронове с камери, за да бъдат огледани астероидите там. След броени часове щеше да има и картина от по- близка дистанция. Алекс и Палма наблюдаваха картината към астероидите, макар и от далеко, а се черпеха с ракия и пепси. Това астероидно поле не беше добре изучавано и в архивите само беше отбелязана малка точка на картата. Алекс се радваше на всякаква материя по пътя, защото това означаваше богатство и добър живот. По принцип във космоса не достигаше материя, пък камо ли- населена материя, нещо което беше още по- радостно.
*
Според първия анализ на картината от астероидите ставаше ясно, че това са едни такива малки светове със собствен климат. Според анализа на газовете наоколо беше ясно, че там има флора и фауна. Алекс се прехласна от гледката на тези светове, където земляните можеха да се закрепят при необходимост, а там просто имаше условия за живот. Понеже тази експедиция само минаваше оттук, то можеха да си позволят само ограничено време, прекарано тук. Астероидите привличаха хората тук като магнит. Това беше една такава романтика насред космоса.
*
Вечерта напредваше, когато Алекс и Палма излязоха из кораба на разходка. Междувременно Volvo се отцепваше от кръстовача, за да се приближи до астероидите. Някъде посред нощ, този кораб щеше да бъде в достатъчна близост до един от астероидите.
Алекс запали цигара, докато даваше инструкции на двата екипажа. Палма пък се беше свързала с няколко кораба, които не бяха чак толкова надалеко и беше възможна среща, насред космоса, само след денонощия, по принцип. Дали щеше да има среща с други кораби, все още не беше взето решение...
Алекс отпи глътка ракия и се замисли по въпроса...
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс №  107.   Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 106 . Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс №  106 .  Valeri Kolev.
 
Към края на следобеда, два дни по- късно, корабите продължаваха заедно по пътя си към звездата Orixon 5, по- точно към нейната пета планета. Алекс беше дремнал около час. Той стана от койката и се наплиска с вода на чешмата, за да се разсъни, а сетне взе и кафе.
Кафето го ободри, а сетне той прегледа докладите за полета, през изминалия ден. Докато даваше инструкции на двата екипажа на двата кораба, под негово ръководство, Алекс забеляза, че всичко тече нормално, без съществени проблеми.
Като видя, че Аш се е изправил пред стенния екран и следи информацията там, Алекс застана до него и каза:
- Съгласни ли сме да закупим трети кораб за нашата експедиция, Аш?
- Повечето от хората ни са съгласни, да закупим трети кораб за нашата експедиция.- каза Аш.- От нас се иска, първо да намерим подобен кораб и то обявен за продан.
- Възложихме ли на няколко екипа, да търсят къде можем да закупим подобен кораб?- попита Алекс.
- Точно след малко, ще възложа задачата на три от екипите ни.- каза Аш.
- Дръж ме в течение, докъде са стигнали със решаването на задачата!- каза Алекс, преди да се върне зад пулта си, за да прегледа новините.
*
Във началото на вечерта, Алекс и Палма отидоха из кораба на разходка. По коридорите не беше кой знае колко оживено. Двамата крачеха бавно, замислени. Във тези часове около корабите нямаше наблизо населена материя, каквато и да е тя. Дежурните прихващаха най- близките радиостанции, а понякога успяваше да се свърже с тях. Хващаха се и далечни станции, но връзката с тях беше трудна работа.
Алекс и Палма седнаха в столовата, за да се почерпят с торта и студено пепси, а тук вече имаше 30 души.
- Значи, ще търсим да купим още един кораб за експедицията?- попита Палма.
- Да.- каза Алекс.- Ще търсим кораб и ще го купим.
- Имаш ли представа, какви са цените на подобни кораби?- попита Палма.
- Нямам представа, но ще проучим по темата, в най- скоро време. – каза Алекс.
*
Когато по- късно двамата се прибираха към каютата, Алекс запали цигара и погледна часовниците си, докато нещо премисляше. По коридорите срещнаха и няколко колеги, както и охраната на кораба.
Сетне Алекс и Палма се усамотиха в неговия почивен бокс, за да си съберат мислите, да си починат и поспят. Алекс се занима със архивите на кораба, а специална програма му показваше най- важните теми от архивите, правеше им анализ и показваше резултата от анализа-   поука, заключение и т.н. Алекс беше натоварил програмата да работи денонощно, като така, всеки ден той имаше по две- три обработени, полезни и важни теми от архивите.
Вечерта напредваше, а Алекс смяташе да поработи няколко часа, преди да отиде да спи, най- малко пет часа...
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс №  106.   Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 105 . Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс №  105 .  Valeri Kolev.

Към края на следобеда, няколко дни по- късно, конгломерата от два кръстосвача на военните и два кораба на експедицията на Алекс, бяха в готовност да продължат съвместния си полет нататък, според плановете. Изчакваха само да се приберат двете летящите чинии  на кръстосвача Nevada, които бяха отишли за пазаруване до междинната станция.
Алекс тъкмо беше запалил цигара, седнал зад пулта си, този ден в по- добра форма, а до него седеше Палма. Милена и Мирена приготвяха вечеря за шестимата, а Аш и Ким инструктираха екипажите занапред. Очакваше се чиниите да пристигнат до 2 – 3 часа по- късно. Алекс в това време преглеждаше новините, з земляните, където и да са те. Това му отне около час. Сетне той отвори архивите за да чете нататък, кога и какво се е случвало с този и други кораби на земляните, както и много други неща от историята, науката, техниката и опита на земляните и техни приятелски цивилизации. Алекс целенасочено изучаваше тези архиви, колкото и да бяха обемисти. Неочаквано той попадна на прочит на древногръцката митология. Това му напомни, как един млад мъж е бил вързан и наказан, да не може да пие вода, макар, че тя тече по краката му, за наказание, че харесва една жена...
*
Вечерта на борда на кораба Volvo наближаваше, когато Алекс повика Палма, за да излязат на разходка из кораба. Имаха около час време да се разходят, преди конгломерата да отлети нататък по пътя си. Докато крачеха по коридорите, Алекс запали цигара. Палма беше в добро настроение. Двамата скоро се озоваха до входа на столовата и седнаха там, да пият по чаша пепси с торта, а тук имаше десетина души. Алекс даваше последни инструкции, преди полета на конгломерата да започне. По това време двете чинии на кръстосвача Nevada , вече се бяха скачили към него и всичко беше готово за началото на новия полет.
*
Във началото на вечерта конгломератът започна да набира скорост. Полетът започваше нормално и без съществени проблеми. Алекс и Палма се бяха усамотили в неговия бокс и си почиваха там. Той погледна за да види подробности от полета, но всичко беше нормално. Той си сипа джин с тоник и се облегна в креслото си, а пред него имаше картина от полета. Палма предпочете да си легне и да си почива, без да заспива.
Алекс запали цигара, докато изучаваше архивите чрез компютъра. Естествено тук имаше и архиви от извънземни цивилизации, приятелски настроени към земляните. Според изчисленията, Алекс нямаше да може да изучи всичко от архивите, дори до края на своя живот... Това малко го отчая, но той скоро се примири със фактите, въздъхна и натовари програмата, да търси по- важни теми из архивите, а не всички. Така поне малко повече неща, щеше да научи.
Вечерта напредваше, а конгломерата от кораби вече имаше стабилна скорост и траектория, във началото на новия полет. Алекс беше решил да поработи малко, сетне да спи най- малко пет часа, след което да стане и да поработи пак, няколко часа.
Настроенията из корабите бяха добри и оптимистични.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс №  105.   Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 104 . Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс №  104 .  Valeri Kolev.

Следобеда на другия ден беше към края си. Двата кораба на Алекс бяха скачени към междинната станция и в тези часове няколко екипа търгуваха със станцията. Списъка със предлагани тук стоки имаше над  100 пера. Експедицията в тези дни ръководеше Аш, тъй като Алекс беше освободен временно заради болест. Алекс запали цигара , седнал зад пулта си и се зае да прегледа новините. Той беше доволен от търгуването тук. На корабите бяха натоварени ценни стоки и материали. До Алекс бяха Палма и Мирена, а Милена и Ким приготвяха вечерята за шестимата.
*
Във началото на вечерта всички задачи тук на междинната станция бяха свършени и се чакаше разрешение за отлитане. Двата екипажа на двата кораба на Алекс се бяха прибрали по местата си. Докато двата екипажа решаваха къде ще се нощува, дежурните имаха готовност за отлитане от станцията. Със 64 % гласували “за“, беше решено двата кораба на нощуват тук, при станцията. Със “не“, бяха гласували 22 % от хората. Аш одобри такова решение, но беше забранено да се излиза навън, преди сутринта да дойде. Охраната на двата кораба беше подсилена, бяха включени отбранителната, алармената и камуфлажните системи на корабите.
*
По някое време Алекс се зае да изучава архивите на кораба, по- нататък до където беше стигнал. От тези архиви Алекс разбираше страшно много неща, дори информация за бъдещи събития. Във същото време той научаваше подробности от предишните си животи, които бяха над 600. Боледуването на Алекс все още не беше оправено, имаше подуто място на лицето до брадичката от дясната страна, като той вземаше редовно хапчета на всеки шест часа. Това заболяване за момента минаваше без никаква болка, но можеше да има усложнения.
Двата кораба на експедицията на Алекс бяха готови за нощуване тук- при станцията, като входовете им бяха блокирани за достъп от външната им страна, а навън нямаше нито един от екипажите им.
Алекс беше повикал Палма със себе си, за да се разходят из кораба. Докато крачеха по коридорите, Алекс тук- там се спираше по люковете, за да погледне навън. Той запали цигара, отпи глътка вода и заби поглед навън, към станцията. Сетне двамата продъжиха към оранжерията на кораба, където завариха десетина души. Двамата седнаха на пейка до един люк, за да погледат навън. Тук въздуха беше най- добрия на борда, чист, свеж и със много кислород и озон.
Двамата постояха близо час във оранжерията, преди да се приберат в каютата.
*
Вечерта напредваше, когато Алекс и Палма се усамотиха в неговия почивен бокс. Те послушаха музика, докато се почерпиха с джин. И двамата имаха намерения да си поспят, поне пет часа. Докато чакаше да му се доспи, Алекс провери безопасността на двата кораба и охраната им. Изглеждаше всичко да е нормално. Алекс изчакваше по- подходящо време за сън, а Палма вече спеше в една от койките в бокса...
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс №  104.   Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 103 . Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс №  103 .  Valeri Kolev.

Към края на следобеда на другия ден, конгломерата от кораби и кръстосвачи се установи на 20,000 км. от най- близката междинна станция. Поради големината си, крайцерите неможеха да се скачват към станцията, но пък имаха летящи чинии, със които това ставаше възможно. Колкото до двата кораба от експедицията на Алекс, те временно бяха запечатани и не се разрешаваше да посещават станцията, докато на борда им течеше разследване за заговор срещу командването на корабите.
Алекс боледуваше от зъбобол, като имаше и подутини на лицето си. Временно той беше натоварил за Шеф на експедицията, своя приятел и колега- Аш. Аш пое отново този пост, като това изобщо не представляваше проблем за него. Двамата седнаха край масата в каютата, Алекс запали цигара, а Палма им сервира по чаша пепси и джин. До момента бяха уличени в заговор 12 души, които бяха разпитани и затворени в изолатор, със нормални удобства, но не им се рзрешаваше да дават дежурства и да работят по каквито и да е задачи. Самия Алекс още не беше решил как да постъпи с тези предатели.
*
Следобеда напредваше, когато Аш разреши на двата кораба: Volvo и  Nissan, да се отцепят от кръстосвачите, за да посетят междинната станция. Докато това се изпълняваше, Алекс се черпеше с джин, а макар и да не боляха, подутините на лицето бяха обезпокоителни. До Алекс бяха Палма, Ким, Мирена, Милена и разбира се- Аш. Алекс не биваше да хапва, за да не дразни болните зъби. Той си позволяваше само бульони, каши и напитки. Докторът на кораба- шамана Джи, му препоръча да остане на легло поне пет дни. Алекс полежа близо час, но това не му беше по вкуса, та стана отново, за да поработи на компютъра си. За момента зъбобола беше утихнал, но подутото по лицето му, безпокоеше Алекс.
Корабът Volvo приближаваше указания му док на станцията, за да се скачи. Вторият кораб изоставаше със един час. Във тези часове дежурните обмисляха как ще върви търгуването със станцията. И тук се предлагаха ценни стоки, от гледна точка на експедицията. Във сила бяха и четири от по- известните валути за тази звездна система: Orixon. Дежурните отвориха списъците за предлагани стоки във станцията и започнаха да планират търговията си там. Алекс този път въобще не участва в умуването. Той беше доволен, че нищо не го боли , беше доволен и за това, че дванадесетте заговорници за здържани, а това беше в удобна среда, но под ключ и охрана.
*
Във началото на вечерта Алекс си полежа още час, преди да иде из кораба на разходка. До скачването със станцията оставаха два часа. Алекс запали цигара, докато крачеше из кораба. Нямаше голямо движение по коридорите, освен охраната и роботите, заети със задачи в тези часове. Алекс седна на една пейка до люк, за да погледа навън. В оранжерията имаше десетина души. Той отпи глътка джин и без да мисли каквото и да е погледа през люка. Станцията беше голяма и добре поддържана.

ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс №  103.   Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 102 . Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс №  102 .  Valeri Kolev.

Беше следобеда, на другия ден, по бордовото време на двата кораба на Алекс. Съвместния полет вървеше нормално. Алекс умуваше над прототипа на боен робот, изпробваше разни нови чипове и възли по него, изпробваше и различни програми. Палма и Мирена му помагаха, а Аш и Ким приготвяха закуска за шестимата. Очакваше се късно вечерта да наближат междинната станция, към която летяха. Алекс отпи глътка пепси и запали цигара, докато преценяваше постигнатото в този ден, по работата по робота- прототип. Сетне се зае да прегледа новите новини за земляни, където и да са те. Това му отне близо час, преди да се оттегли за почивка в бокса си.
Следобеда напредваше, а Алекс беше поспал около час. Той се наплиска с вода на чешмата и докато се разсънваше погледна какво правят другарите му в каютата. Оставаха броени часове до поредната междинна станция по пътя на експедицията.
*
Във вечерта Алекс беше в лошо настроение. Трима души от състава на екипажа на кораба Volvo бяха срещу него и го мамеха. Алекс трудно преглътна обидата, а ги арестува и затвори във карцера на кораба. Сетне той се чудеше как да постъпи с тези трима души. Аш, неговия най- добър приятел, го посъветва да изгони тези трима измамници от експедицията. Във същото време по заповед на командир Йон, на борда на кораба започваше разследване, като имаше опасения от заговор.
Алекс запали цигара, а пред него беше списъка на всички хора във експедицията, разделени по екипажите на двата кораба. Положението ставаше сериозно, а той искаше да знае, колко души го мамят и участват във този вътрешен заговор. За момента всичко беше нормално, със трима затворени във карцера на Volvo.
Алекс се усамоти в бокса си за почивка и отвори бутилка джин с тоник, но не за да се почерпи, а от мъка- той беше имал доверие във хората си от експедицията, а това вече не беше така.
*
Вечерта напредваше. Алекс се беше успокоил, но жестоко се канеше на всички предатели, които скоро щяха да бъдат изобличени и прогонени от експедицията му и от корабите му. Във тези часове течеше разследването, като режима беше извънреден. Според първоначалната оценка на положението, в заговора бяха замесени десетина души, което не беше критично. Докато  разпитваха десетината души, замесени във заговор, корабите доближаваха следващата междинна станция по пътя си. По искане на Алекс, отиването до тази станция, се отлагаше, докато не приключи разследването. Това се отнасяше за двата кораба на експедицията, но не и за двете чинии на кръстосвача New York, нито за чиниите на втория кръстосвач- Nevada. Временно двата кораба на Алекс бяха запечатани за влизане или излизане на хора, докато течеше разследването.
*
Късно вечерта Алекс запали цигара. Все още сред замесените в заговора бяха само десет души. Дори да имаше още няколко замесени, това нямаше да е голяма беля... Алекс въздъхна тежко...
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс №  102.   Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 101 . Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс №  101 .  Valeri Kolev.

Беше следобеда на другия ден, когато полета на корабите продължаваше без съществени проблеми. Алекс и Палма обмисляха сериозен компютър за военни цели, както и уникален робот, също за военни цели. Те бяха приели този ангажимент, както се оказа- напълно подходящите хора за това, освен това- на разположение. Тук не ставаше дума за печалба, тъй като Алекс имаше пълномощно- разрешително-  да печата около 15 вида валути, използвани из космоса. Ставаше дума за далече по- сериозни причини... Докато двамата обмисляха и едната цел и другата си цел, им помагаха Ким, Аш, Милена и Мирена, както и други колеги от екипажа, които имаха знания и умения по темата.
Алекс запали цигара, докато обмисляха следващия основен чип на робота- прототип. Тези чипове имаха и собствена основна програма, както и уникални схеми със подходяща цифрова логика. Задачата- да създадат военен робот за Агенцията AFJ, (т.е. за земните космически сили), беше сериозна отговорност. Точно същите хора, вече бяха правили това някъде из 7020- та Земна Година... Ставаше дума, че тези хора добре помнеха как са направили прототипите на военен робот и военен компютър. Прехвърлянето и създаването на тези прототипи във 3019- та Земна Година, означаваше сериозно надмощие на земните космически сили, разполагащи с техника, така да се каже- от Бъдещето... Беше предвидено при повреда на чип или друга схема от прототипа, те да се изклюват автоматично от действие, чрез схеми, логика и програми  и да се изолират и заместват  със резервен чип или схема... Всичко това автоматично и без използването на човек или робот за целта...  Автоматичен саморемонт на електронни и цифрови схеми, без участие на робот или човек, а чрез схеми, логика и програми... Така повредената схема или чип се откъсва физически от схемата, чрез примерно изгаряне на предпазителна нишка, програмно и умишлено, и др.
*
Започваше вечерта, а Алекс и неговите колеги и приятели сновяха около прототипа на боен робот, умувайки как да го направят, как да го програмират и какви възможности да му дадат. Отговорността беше голяма, а я поемаше Алекс, като Шеф на експедицията. Просто неговите хора и той самия, бяха малцина наоколо, способни да измислят и създадат подобен боен робот за земните, космически армии. Това се отнасяше и за прототипа на боен, военен компютър, който също така се захванаха да създадат. И за двете неща идеята беше на Алекс, а адмирал Буун беше първия, одобрил начинанието. Сетне това беше одобрено сред мнозина от земните, космически армии- Агенцията AFJ. И във двата случая логиката не беше да се търси печалба, тъй като Алекс и неговата експедиция, нямаха проблеми нито финансови, нито материални... Причините бяха много по- сериозни...
Вечерта напредваше, а Алекс седна да си почине, любувайки се на дизайна на робота, който измайсториха набързо. Този вид роботи щяха да бъдат навсякъде из космоса, във помощ на земляните, та дори и военна помощ...
Алекс въздъхна и погледна часовниците си, обмислйки важни неща.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс №  101.   Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 100 . Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс №  100 .  Valeri Kolev.

Беше вечерта на другия ден, когато Алекс стана от сън и отиде да се разсъни на чешмата със вода. Той погледна часовниците си, където видя, че всичко е нормално, полета продължаваше. Наплиска се с вода и седна зад пулта си, за да направи някои проверки. Сетне запали цигара и се огледа. Палма спеше в едната койка, а във каютата бяха останалите от екипа. Алекс беше спал няколко часа.
По- късно Алекс излезе из кораба на разходка. Из коридорите на кораба нямаше голямо движение. Преди да иде в столовата, както беше намислил, Алекс влезе във бордовата оранжерия, където имаше двадесетина души, а сред тях беше Милена. Тя беше седнала на една от дървените пейки и се занимаваше с компютъра си. Алекс седна до нея, отпи глътка вино от джобната си бутилка и взе да разпитва Милена, какво е научила от новините в този ден, вместо да ги чете той. Изпитването беше част от обучението, за новите в екипажа, като всъщност те вече не бяха чак толкова нови и неопитни.
*
Вечерта напредваше, когато Алекс и Милена крачеха бавно по коридорите, за да се приберат обратно във каютата. Не срещнаха почти никого, освен охраната на кораба и разни роботи, тръгнали по задачи. Във каютата вече се бяха събрали Палма, Мирена, Ким и Аш, за обичайната вечерна почерпка и за обсъждане на плановете на експедицията. Алекс се настани зад пулта си и погледна да види какво става из корабите. Полетът на конгломерата вървеше нормално, но до следващата спирка имаше още няколко дни път, а именно – близка междинна станция. Тъй като из конгломерата от два кръстосвача и два кораба имаше общо 1,600 души, то те нямаха нужда от компания по принцип, но все пак очакваха раздвижване и нови срещи и празници по този случай.
Алекс запали цигара и се зае отново да изучава архивите, от които научаваше много неща. Тази вечер той беше във общо взето добра форма, а използваше това положение, за да поработи по задаичте си, които изоставаха напоследък, заради болести.
До междинната станция- следваща спирка на корабите, оставаха няколко дни. Както обикновено там щяха да търгуват и да се срещат със други земляни, както беше замисъла на експедицията. Във същото време се обмисляше и закупуването на още един кораб за експедицията, т.е. трети кораб. Алекс беше доволен, че екипажите одобриха това решение, а това означаваше, че много скоро това щеше да бъде направено.
*
По някое време Алекс се усамоти в бокса си, за да си събере мислите и да се подготви за повече работа, изоставена напоследък заради болести. В тези часове дежурните бяха успели да се свържат със междинната станция, като се оказа, че там живеят 3,400 души- земляни. Там се зарадваха от едно такова гостуване и казаха, че ги чакат да пристигнат там.
Алекс запали цигара, отпи вино и си пусна музика. Докато си подреждаше нещата, той чакаше да дойде Палма, за да имат компания. Тази нощ той смяташе да поработи над архивите и новите планове.

ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс №  100.   Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 99 . Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 99 .  Valeri Kolev.

Беше един мрачен следобед, дни след това. Конгломератът от двата кръстосвача и двата кораба, продължаваше новия си полет към планетата Orixon 55. Това беше станало, защото имаха път в една и съща посока. Двата кръстосвача бяха на земните военно- космически сили, т.н. Агенция AFJ. Двата кораба пък бяха на експедицията на Алекс, която за момента разполагаше само със тях, но имаше планове по пътя да закупят трети кораб. Всичко това се случваше във 3019- та Земна Година, началото на месец Март, на дистанция от 32 месеца от Земята, някъде около звездата Orixon 5. Алекс като действащ Шеф на тази експедиция, беше поел огромна отговорност.
Наближаваше вечерта, а полета вървеше нормално. Алекс опитваше да дойде във добра форма, но лошото настроение не му позволяваше. Той се беше усамотил във почивната си бокс- капсула и изучаваше архивите, каквито- що имаше на разположение. Описваното от стотици години назад, бъдеще със стотини години напред, беше нещо уникално- подобно на ясновидство и пророчество. Това явление само беше отбелязано, че е факт, но за оправяне на настоящето- неможеше да се говори.
Алекс въздъхна тежко и запали цигара. Нищо не можеше във тези часове да му оправи настроението. Мъката, каквато изпитваше Алекс не можеше да се обясни.
Вечерта започваше на борда на корабите на Алекс, когато той повика Палма при себе си. Имаше нужда от стар другар, а това добре пасваше на Палма. Нямаше много приказки помежду им, но тя веднага разбра, че Алекс е много болен. Разбраха се, тя да си почива при него, койки тук имаше четири, за да не се чувства самотен и болен. Палма се зарадва, хвана се да подрежда и чисти бокса на Алекс, а той заби поглед в часовниците си, обмисляйки важни неща...
Палма беше заспала изморена в койката си, а Алекс се почувства щастлив, че не е сам във тези часове. Сетне си пусна да прегледа новите новини, а това му отне близо час.
*
По- късно вечерта Алекс излезе да се разходи из кораба. Поради известни съображения, той взе със себе си един охранителен робот. Във тези часове из кораба Volvo нямаше кой знае какво движение. Алекс крачеше по коридора със запалена цигара и току се спираше при следващия люк, за да погледа навън. Беше малко поуспокоен в тези часове, но се предполагаше, че идват сериозни времена за него, а и за експедицията.
Като се прибираше обратно към каютата си, Алекс мина през оранжерията и си избра цветя в саксия, за да освежи каютата. Сетне се прибра обратно в каютата, а неговите другари тъкмо замисляха нови и нови планове за бъдещето на експедицията. Един от плановете беше- да намерят и закупят трети кораб за своята експедиция, поради редица обстоятелства и причини. Това беше луда идея, но сред екипажите се хареса със 57 % , гласували с “да“.
Алекс запали още една цигара, докато обмисляше нещата, изправен пред  оперативния екран на стената. Той мечтаеше за сън от дни наред, а все още не беше се наспал достатъчно добре. Със мечтата – да се наспи добре, Алекс отвори бутилка бира.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс №  99.   Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 98 . Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 98 .  Valeri Kolev.

Във следобеда на същия ден полета продължаваше, а Алекс се беше усамотил във бокса си за почивка, за да събере мислите си и да обмисли нещата за напред. Зъбоболът понякога го мъчеше много, но друг начин освен вадене на зъби, друго решение нямаше, но беше задължително зъбите да бъдат лекувани.
Беше се задълбочил във изучаването на архивите, обмисляйки някои особености на настоящето си и настоящето на корабите тук и техните екипажи. Настроението на Алекс беше такова, че не искаше да кани никого при себе си. Той седеше зад пулта си и контролираше показателите на полета, но дежурните и пилотите се справяха добре.
*
Във края на бордовия следобед Алекс покани своите хора при себе си в каютата. Той беше в много мрачно настроение. Току- що Алекс беше научил лоша новина за свой колега и приятел, който се оказа, че е тежко болен. Като разбра, че почти няма шансове за този колега, Алекс се натъжи и ужаси, затвори се във себе си и запази мълчина със часове. Отново шестимата се бяха събрали във каютата на Алекс. Сега не беше същото както преди. Алекс дори не искаше алкохол, замислен дълбоко над плановете на експедицията. Импровизиране според обстоятелствата не биваше да се използва без крайна необходимост. Следобеда приключваше, когато Алекс запали цигара с кафе и заби поглед във двата си часовника на лявата ръка, обмисляйки едни такива сложни проблеми. Пореден етап от неговия живот беше приключил. Той изостави кафето, а кимна на Палма, да излязат из кораба на разходка. Сетне отидоха.
*
Във столовата на кораба Volvo имаше 35 души, когато Алекс и Палма влязоха там. Палма си поиска чаша коктейл на базата на пина колада, а Алекс си взе само бутилка оранжада. Седяха и мълчаха, а колегите около тях също не бяха във добро настроение в тази вечер. Алекс се сети и си спомни и за друга беля в този му живот- той не беше успял да намери истинската си половинка, а тя дори незнаеше това, живеейки във илюзията за добър живот и щастие. Алекс знаеше, че едва ли ще се намерят, толкова надалеко из космоса...Усещане за гибел лъхаше из въздуха в кораба... Нормално беше на такава огромна дистанция от Земята, опасностите да са големи и сериозни...
Някаква аларма изпиука от часовниците му, а той погледна и като разбра смисъла на алармата, кимна на Палма, че всичко е нормално, за да не я тревожи...
*
Вечерта напредваше, а Палма вече се беше понапила, тъжна гледка за безалкохолния в момента Алекс. Той й кимна да се връщат в каютата, като искаше тя да му прави компания, тази вечер, за да обмисли нещата със нейна помощ... Палма разбираше, че идват проблеми и неприятности. Докато се прибираха обратно към каютата на Алекс, двамата срещнаха някои колеги, както и няколко робота.
Алекс беше угрижен и замислен. Смисъла на онази аларма, която му се обади беше, че той няма да успее да си върне експедицията обратно до Земята, според изчисленията на компютрите... Налагаше се, да обучи другиго за Шеф на експедицията...
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс №  98.   Valeri Kolev.