ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 98 . Valeri Kolev.
Във следобеда на същия ден полета продължаваше, а Алекс се беше усамотил във бокса си за почивка, за да събере мислите си и да обмисли нещата за напред. Зъбоболът понякога го мъчеше много, но друг начин освен вадене на зъби, друго решение нямаше, но беше задължително зъбите да бъдат лекувани.
Беше се задълбочил във изучаването на архивите, обмисляйки някои особености на настоящето си и настоящето на корабите тук и техните екипажи. Настроението на Алекс беше такова, че не искаше да кани никого при себе си. Той седеше зад пулта си и контролираше показателите на полета, но дежурните и пилотите се справяха добре.
*
Във края на бордовия следобед Алекс покани своите хора при себе си в каютата. Той беше в много мрачно настроение. Току- що Алекс беше научил лоша новина за свой колега и приятел, който се оказа, че е тежко болен. Като разбра, че почти няма шансове за този колега, Алекс се натъжи и ужаси, затвори се във себе си и запази мълчина със часове. Отново шестимата се бяха събрали във каютата на Алекс. Сега не беше същото както преди. Алекс дори не искаше алкохол, замислен дълбоко над плановете на експедицията. Импровизиране според обстоятелствата не биваше да се използва без крайна необходимост. Следобеда приключваше, когато Алекс запали цигара с кафе и заби поглед във двата си часовника на лявата ръка, обмисляйки едни такива сложни проблеми. Пореден етап от неговия живот беше приключил. Той изостави кафето, а кимна на Палма, да излязат из кораба на разходка. Сетне отидоха.
*
Във столовата на кораба Volvo имаше 35 души, когато Алекс и Палма влязоха там. Палма си поиска чаша коктейл на базата на пина колада, а Алекс си взе само бутилка оранжада. Седяха и мълчаха, а колегите около тях също не бяха във добро настроение в тази вечер. Алекс се сети и си спомни и за друга беля в този му живот- той не беше успял да намери истинската си половинка, а тя дори незнаеше това, живеейки във илюзията за добър живот и щастие. Алекс знаеше, че едва ли ще се намерят, толкова надалеко из космоса...Усещане за гибел лъхаше из въздуха в кораба... Нормално беше на такава огромна дистанция от Земята, опасностите да са големи и сериозни...
Някаква аларма изпиука от часовниците му, а той погледна и като разбра смисъла на алармата, кимна на Палма, че всичко е нормално, за да не я тревожи...
*
Вечерта напредваше, а Палма вече се беше понапила, тъжна гледка за безалкохолния в момента Алекс. Той й кимна да се връщат в каютата, като искаше тя да му прави компания, тази вечер, за да обмисли нещата със нейна помощ... Палма разбираше, че идват проблеми и неприятности. Докато се прибираха обратно към каютата на Алекс, двамата срещнаха някои колеги, както и няколко робота.
Алекс беше угрижен и замислен. Смисъла на онази аларма, която му се обади беше, че той няма да успее да си върне експедицията обратно до Земята, според изчисленията на компютрите... Налагаше се, да обучи другиго за Шеф на експедицията...
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс № 98. Valeri Kolev.
Няма коментари:
Публикуване на коментар