Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 219. Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс №  219.  Valeri Kolev.

Беше следобеда на другия ден. Корабът Volvo се беше приземил от няколко часа, на космодума на земляните на тази планета- Orixon 41. Тук живеееха и работеха няколко стотици хиляди души- земляни. Те бяха взели на изплащане за 20 години срок, територията на един хубав остров, впрочем- целия остров. Тук имаха свой град, земеделска земя, оранжерии и месокомбинати. За износ тук на същата планета, хората от Земята правеха компютри, роботи и транспортни дронове с различна мощност и товароподемност, произвеждаха и редица други стоки.
Във прохладния следобед, Алекс, Палма, Ким и Аш, се разхождаха навън около космодрума. Тук имаше още няколко кораба, а единия от тях скоро щеше да отлети към близка междинна станция, за да продава въздух, вода и храна там. Другият кораб беше товаропътнически, носеше 700 души – преселници, идващи от Земята.
Четиримата се поразходиха, пък намериха кафе- ресторант, където завариха към 80 души- земляни и десетина извънземни хуманоиди. Те решиха да се почерпят тук и да поговорят с хората. През цялото време експедицията на Алекс заснемаше местата, където ходеха и излъчваше новини и филми на обикновена радиочестота, както и със добре фокусирани инфрачервени вълни. Алекс запали цигара, поиска си бира от тукашната и се заслуша в разказите на тукашните хора, а някои от тях бяха тук от повече от 20 Земни Години. Всичко това беше любопитно и поучително.
След като се почерпиха подобаващо, четиримата заминаха към града тук, със дрон от кораба Volvo, който си повикаха по радиото. Още от далеко забелязаха, че градът се състои от огромни крепости, замъци. Тунели имаше почти навсякъде. През града минаваше река, а под него имаше още повече жилищна площ, във подземия, издържащи на всякакви бедствия. Градът на земляните на планетата Orixon 41, впечатли четиримата. Те обиколиха над целия град и сетне и над острова извън града. Към най- близкия континент, където пък живееха над 50 раси и видове, се строеше железен път. Този път вече беше стигнал до един малък град на извънземни. Там пък идваха туристи от почти навсякде, за да гостуват на земляните. Това беше малко мъчително за земляните, извънземните владееха силна хипноза, която понякога неудържаха и това беше като някаква упойка и мараня, но се свикваше. Сетне извънземните свикнаха да не упражняват хипноза, че е мъчителна за тези хора от Земята- далечната им родна планета.
*
Когато към края на бордовия следобед, четиримата се прибраха със дрона си обратно на кораба Volvo, те бяха изморени, но пълни със впечатления и емоции от пътешествието си. Бяха взели със себе си двойка извънземни, които искаха да видят техния кораб. По- късно двойката извънземни поискаха и разрешение, да пътуват със този кораб и със експедицията на Алекс. Със експедицията на Алекс вече пътуваха 20 души извъмземни.
Алекс седна и се разположи в креслото си, запали цигара и си взе бутилка със студена вода. Нещата вървяха нормално.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс №  219.   Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 218. Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс №  218.  Valeri Kolev.

Три дни по- късно, трите кораба на експедицията на Алекс, приближаваха планетата Orixon 41. Алекс се беше усамотил в бокса си, в началото на вечерта, и обмисляше как точно ще гостуват на тази планета, а до нея оставаха броени часове. Той запали цигара, отвори бутилка със студена вода и замислен прегледа новините, получени наскоро по корабите. По това време трите кораба вече намаляваха скоростта, преди достигане до орбитална височина около 500 км. над планетата Orixon 41. Сетне  Алекс се занима да напише нови инструкции и задачи за екипажите си. Около корабите нямаше близки обекти, които да бъдат някаква опасност.
*
На другия ден, по следобедно време, корабът Volvo започваше спускане към планетата. Другите два кораба щяха да чакат инструкции, докато са в дрейф на 800 км. над планетата. Алекс беше запалил цигара, черпеше се със студена вода и се радваше на деня си. До него седеше Палма, а двамата слушаха музика и умуваха по разни теми. Очакваше се да стигнат до 10 км. височина, чак на сутринта. На кораба будуваха 80 души, в тези часове. Пилотите и дежурните нямаха съществени проблеми и спускането вървеше нормално. Радиовръзката със земните градове на Orixon 41, беше стабилна.
*
Във началото на вечерта Алекс и Палма се заеха да прегледат новините. Не се забелязваше нищо особено. Сетне те написаха инструкции за екипажите на експедицията и ги разпратиха по всеки един. Около кораба започваше буря, когато Алекс запали цигара, взе си нова бутилка със студена вода и се замисли. Беше дошло време да изучава архивите си. Докато се занимаваше с това, пристигнаха Ким и Аш. Те бяха усмихнати и свежи. Поговориха си с тях, а сетне момичетата се сванаха да приготвят вечеря за четиримата и закуска за през дългата нощ, която щеше да премине във бавно спускане към планетата.
По- късно Алекс се отнесе в спомените си. Течеше 37- ми месец, откакто тази експедиция беше излетяла от Земята. През това време бяха видели какво ли не, планети, междинни станции, други кораби и кръстосвачи на военните от AFJ. Вече се връщаха обратно към Земята и със всеки изминал ден отиваха все по- близо до нея. Разни спомени от изминалите месеци се появиха в ума на Алекс. Той беше доволен от направеното до този ден от експедицията. Беше доволен и от финансовите и други резултати на своята експедиция.
*
Вечерта напредваше, когато Алекс запали цигара, докато се черпеха и вечеряха. Той предпочете студена вода, която го освежаваше и ободряваше. След полунощ имаха дежурства и гледаха сега да си отдъхнат колкото могат, за да бъдат във форма след полунощ.
Спускането вървеше нормално. Джони и Джими, пилотите на кораба Volvo, бяха ангажирани чак до самото приземяване, около 15 часа по- късно.
Алекс се замисли, над спомените си, а в каютата думкаше хубава музика и неговите хора се радваха на вечерта.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс №  218.   Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 217. Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс №  217.  Valeri Kolev.

Няколко дни след това, трите кораба продължаваха съвместния си полет, в посока към звездата Orixon 4, ориентировъчна цел на полета. Алекс беше поспал малко в следобеда и се разсънваше с кафе и студена вода. Полетът вървеше нормално, а настроенията из корабите беше оптимистично. На борда на кораба Volvo будуваха 60 души, а на другите два кораба още по толкова. Алекс се наплиска с вода на чешмата, в единия ъгъл на каютата, и се почувства свеж и бодър. Във следващия един час, той преглежда новините, получени на кораба през изминалите дни. Още един час му трябваше за да напише инструкции за всички хора по корабите на неговата експедиция. По някое време при Алекс дойде Палма, а той запали цигара и си извади бутилка със студена вода. Палма беше в добро настроение, след като и тя беше поспала няколко часа в следобеда. Двамата обсъдиха това- онова и замълчаха.
Във началото на вечерта Алекс, Палма, Ким и Аш излязоха из трите кораба на разходка. Корабите бяха свързани и със тунели за физическа връзка между екипажите на корабите. След продъжителна разходка четиримата влязоха в столовата на Volvo, където завариха 20 души. Седнаха при тях, да си поговорят и да се почерпят. Два часа по- късно Алекс се усамоти в бокса си, за да си почине от обиколката пеша, да си събере и подреди мислите, да си подреди нещата и запасите в своя склад. Той си пусна музика, погледна как върви полета и седна да попълни дневника на експедицията.
Вечерта напредваше, когато Алекс написа новините от експедицията си, които бяха излъчени с мощен предавател във всички посоки. Сетне при него дойде Палма и двамата седнаха да се почерпят, докато слушаха хубава музика. Бяха в добро настроение, а скоро щяха да вечерят заедно със Ким и Аш. Докато ги чакаха, Алекс направи проверка на екипажите. Всичките хора от експедицията бяха налице, по местата си.
По време на вечерята четиримата обсъдиха новите планове на експедицията. Алекс си записваше на лист хартия със стенография, новите идеи за напред. Той отбелязваше и нови задачи, които трябваше да се свършат. Със напредването на вечерта, четиримата се бяха понапили, а  бордовата полунощ беше още далеко, имаха още много задачи за свършване.
*
Късно вечерта Алекс се събуди заспал в креслото си, а другите трима дремеха тук- там из бокса. Алекс се разсъни със вода на чешмата, взе си силно нес кафе 4 във 1- но, и бутилка студена вода от фризера. Той не ги събуди, а запали цигара и погледна как върви полета. Всичко биваше нормално, а Алекс се прозина и протегна и седна обратно в креслото си. Пред него малък компютър намигваше , че е забелязал заспиване на пулта. Алекс погледна какво последно е правил там, пък си пусна новините, за да ги прегледа. Доволен, че пак е поспал, той погледна картината- напред по курса от външните камери на Volvo. Наблизо можеше да има и обитаема материя, а това вече се проверяваше от дежурните. Алекс въздъхна и се загледа напред.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс №  217.   Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 216. Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс №  216.  Valeri Kolev.

Два дни по- късно корабът Volvo, все още гостуваше на поредната междинна станция по пътя на експедицията. Другите два кораба изчакваха в дрейф, на около 1,000 км. от станцията. Алекс страдаше от силен зъбобол, напоследък. Временно експедицията командваше неговия помощник- Аш. Командир Йон и Аш бяха взели решение, кораба Volvo да напусне станцията няколко часа по- късно. Екипажите се готвеха за отлитане от станцията, а кораба беше готов.
Алекс запали цигара, застана пред предния люк на каютата на Екип Алфа и се згаледа навън към станцията. Дежурните и пилотите изчакваха разрешение от станцията, кораба Volvo да си заминава. Скоро това разрешение беше дадено, а сетне кораба се откачи от дока, където беше закрепен и бавно се зае да обикаля други кораби наоколо, отдалечавайки се от станцията.
Във вечерта кораба Volvo вече напредваше към другите два кораба, които щеше да достигне след два- три часа. Алекс се опитваше да поработи нещо, но от зъбобола не можеше да мисли. Помощникът му- Аш ръководеше експедицията нататък, заедно със Палма и Ким. Това не представляваше проблем за тях, нито пък имаха някакви съществени проблеми. Из кораба будуваха 60 души, заети със воденето на кораба и разни дежурства. Алекс запали цигара, забил поглед в екраните пред себе си. Шаманът Джи му беше дал лекарства за зъбобола, но все още нямаше резултат от тях. По някое време болката отслабна и Алекс си взе кафе, доволен от развитието на нещата. Той се опасяваше, че няма да може да спи, зарди зъбобола, та си отбеляза програма- какво да прави през дългата нощ, докато зъбобола не му дава покой. Вечерта едва започваше. По- късно кораба Volvo намери другите два кораба и започна приближаване за скачване. Алекс следеше, как вървят нещата, доволен, че за момента нищо не го боли. Скачването отне близо час, на пилотите и дежурните. Когато сетне провериха добре ли са скачени трите кораба и двете ракети- носител, всичко се оказа правилно. Корабите започнаха набиране на скорост. Бяха добре заредени с въздух, вода, гориво, провизии и т. н. Алекс се беше оттеглил в бокса си и слушаше музика. Времето беше подходящо, да продължи да изучава архивите си. Това, което най- вече го интересуваше, беше архива, където се описваше един друг негов живот, далеко през 7019- та Земна Година. Тук беше едва 3019- та Земна Година. Алекс добре си спомняше онзи си живот. Той реши добре да си припомни всичко за онези времена, макар й бъдещи сега. Там се бяха водили страшни войни със вражески извънземни раси и цивилизации. Алекс си спомняше повече от нещата за тогава. Там също беше бил агент от AFJ (Космически сили на змеляните и техните съюзници, приятелски цивилизации.).
Почувствал се по- добре със зъбобола, който отслабваше, Алекс започна да изучава архивите, разказващи по- близките времена- някъде след 50 – 100 години. Увлечен от прочетеното и от хубавата музика, Алекс неусети, кога дойде късната вечер.
Някъде по това време при него пристигна Палма. Алекс отказа вечеря, за да не раздразни зъбобола. Двамата седнаха да послушат музика и да помълчат.     
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс №  216.   Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 215. Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс №  215.  Valeri Kolev.

Няколко дни по- късно, трите кораба на експедицията на Алекс, продължаваха съвместния си полет, нататък по плана. Алекс седеше зад пулта си, заедно със Палма, Ким и Аш. Алекс се беше замислил над спомените си от изминалите месеци във полет, когато посетиха също- чужди планети и междинни станции. Вече вървеше 37- мия месец, откакто експедицията беше отлетяла от Земята. Ето, че вече летяха обратно към Земята, но имаше много- много път, до там. Самата мисъл, че със всеки изминал час, са все по- наблизо до Земята, радваше Алекс, както и всички хора от експедицията.
Започваше бордовата вечер, когато Алекс запали цигара и се изправи пред предния люк на каютата. Гледката беше интересна, а курса на корабите беше ориентировъчно- към звездата Orixon 4. Той постоя така близо половин час, загледан напред по пътя и заровен из спомените си. По някое време Палма му донесе кафе и застана до него. Понеже напред по курса на корабите приближаваше една междинна станция, Алекс трябваше да вземе решение- дали ще я посетят или не. Той се посъветва с хората си. Взеха решение- трите кораба да намалят скоростта си, а кораба Volvo да се отдели от другите, за да се отклони към междинната станция. Другите два кораба и двете ракети- носител щяха да останат да чакат наоколо, докато Volvo посети междинната станция.
Във следващите десетина часа корабите започваха да забавят своята скорост, а кораба Volvo се отдели от тях, за да направи завой и подход към поредната междинна станция по пътя на експедицията. Този кораб сам щеше да посети станцията, докато другите два кораба оставаха във дрейф наоколо, където щяха да го изчакат.
*
Втори ден кораба Volvo гостуваше на поредната междинна станция по пътя на експедицията. Три екипа от кораба вече бяха търгували със станцията и стоката беше натоварена по трюмовете на кораба. Много въздух, вода, провизии и гориво. На станцията живееха 800 земляни, за които столовата на кораба беше отворена в тези дни, за контакти и разговори с екипажите на Volvo. На земната общност на тази станция бяха подарени роботи, компютри, радиостанции, дронове и други подаръци. Във следобедните часове в кораба Volvo имаше около 200 гости от станцията. Из кораба бумтеше силна музика, а в столовата имаше купон. От хората на експедицията на Алекс, бяха дали молба за освобождаване от експедицията 100 души. Те смятаха да започнат бизнес на тази станция и околните планети. Алекс внимателно прецени- кого да пусне от желаещите да напуснат експедицията. Накрая той одобри само 70 души и подписа тяхното освобождаване от неговата експедиция. Те бяха подобаващо изпратени от кораба. От междинната станция пък пожелаха да тръгнат с експедицията други 50 души, които след проверка бяха одобрени и посрещнати на борда на кораба Volvo. Всичко това не помрачи купона в столовата на кораба. Кесиите развързаха всички, за да си прекарат подобаващо. Алекс освободи тонове месо от запасите, за да има пържоли, кюфтета и кебапчета за купона. Тонове бира и вино също бяха освободени за купона, безплатно- подарък от водачите на експедицията.
Алекс се порадва на купона, пък се оттегли да почива два часа.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс №  215.   Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 214. Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс №  214.  Valeri Kolev.

Към края на следобеда на другия ден, корабите на експедицията на Алекс, продължаваха нататък полета си, както беше по план. Алекс седеше зад пулта си и изучаваше архивите, където имаше пророческа информация за бъдещето на човешката цивилизация. До Алекс седяха Палма, Ким и Аш, които му помагаха. Междувременно полета на трите кораба, вървеше нормално, без съществени проблеми.
Алекс запали цигара, отвори си бутилка със студена вода и си отбеляза още една важна дата и координати, ключови за бъдещи събития, важни за човешката цивилизация. Освен, че изучаваше информацията за бъдещето, той пишеше във същото време указания и инструкции, за действия във важни дати и координати. От това можеше да зависят страшно много хора от Земята.
По някое време Алекс и другите трима, излязоха на разходка из трите кораба. Това им се отрази освежаващо. Докато обикаляха из корабите, те провериха някои от важните възли по корабите, провериха и как отделни дежурни си вършат задачите.
Във края на обиколката си, четиримата поседяха в оранжерията на кораба Volvo, за да подишат хубав и свеж въздух, и да си наберат плодове и зеленчуци. Тук всичко биваше бързорастящо. Във оранжерията намериха още 30 души, които си почиваха на това място. След като си поговориха с другите, четиримата се прибраха в дежурната каюта на Екип Алфа.
По- късно вечерта Алекс и другите трима, се хванаха да попълнят дневника на експедицията, да напишат инструкции за следващите дни, и да напишат новини, за излъчване с мощния предавател на кораба Volvo. Всичко това им отне близо три часа, след което се събраха с Шао, Джейн, Шон и Никита, за обща вечеря. С малко закъснение пристигнаха също Браун и Мирена. По време на вечерята, те си поговориха и обсъдиха плановете на експедицията за следващите десетина дни. Алекс си записа някои оригинални идеи за напред, със които щеше да се съобрази и реализира.
След вечерята Алекс се оттегли в бокса си за да се усамоти, да събере мислите си и да си подреди нещата. Смяната на униформата със чиста беше задължително. Когато по- късно той стегна джаджите по униформата си, се почувства в странно настроение, че е все още много млад и силен. Докато подреждаше нещата във задълвителната раница и във личната си раница, той си припомни отдавна отминали времена.  Това беше 37- мия месец, откакто експедицията беше тръгнала от Земята. Ето-  вече се прибираха към Земята, макар й все още много надалеко от нея.
Вечерта напредваше, когато Алекс и Палма се събраха, пуснаха си музика и взеха да се почерпят, след дългия ден. Сетне взеха решение да поемат нощно дежурство, за да могат едни други хора да си починат добре. Прегледаха и производството на компютри, роботи и лични дронове от последните десет дни, които трябваше да бъдат тествани. Именно със тестването на компютрите се занимаха в тези часове. Часове по- късно бяха доволни от новите компютри, които бяха предназначени за подаръци по междинните станции и земни колонии, напред по пътя. Двамата се зарадваха от това.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс №  214.   Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 213. Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс №  213.  Valeri Kolev.

Беше следобедно, бордово време на кораба Volvo, два дни по- късно. Корабите на експедицията продължаваха полета си, ориентировъчно към звездата Orixon 4. Алекс беше със Палма, Ким и Аш в дежурната каюта на екипа. В тези часове те проверяваха плановете на експедицията, проверяваха различните системи на трите кораба и състава на корабите. Свързани помежду си, трите кораба и двете ракети носител, бяха набрали максимума на безопасната скорост. Това и без друго беше голяма скорост и беше безсмислено да се рискува с по- голяма, без основателна причина. Лично Алекс можеше да пилотира кораба със маскимална скорост 50,000 км/ч. на ръчно управление. Над тази скорост беше немислимо да се води кораб на ръчно управление. И най- малкото трепване на ръцете би довело до наранявания и на пилотите и на екипажите...
Към края на следобеда, Алекс, Палма, Ким и Аш излязоха из корабите на проверка. Корабите бяха свързани и със междинни тръби- тунели, за свободно преминаване на хора и товари, между тях. Четиримата провериха и хора и машини, при направената обиколка из трите кораба. Някои от хората бяха наказани за допуснати грешки, а нередностите при машините се отстраняваха от специални екипи и роботи. Във края на обиколката си, четиримата се озоваха в столовата на кораба Volvo. Тук те завариха Шао, Джейн, Шон и Никита и седнаха при тях, да се почерпят. Алекс си взе само бутилка със студена вода и отвори малък компютър пред себе си, за да поработи нещо.
В началото на вечерта Алекс се оттегли в почивния си бокс, за да се усамоти, да си събере и подреди мислите и багажа и да остане за час- два насаме със себе си. Трите кораба летяха със огромна скорост, обратно към родната планета- Земята. Тази мисъл зарадва Алекс. Той беше склонен да реши- някои от спирките по пътя, да бъдат подминати, за да стигнат по- скоро до Земята. Докато бъде взето подобно решение, можеше да се премине и на гласуване по този въпрос. Алекс не бързаше с това.
По някое време при Алекс пристигна Палма. Тя пусна музика и се зае да подреди из бокса. Нейният бокс беше в съседство и имаха междинна, свързваща врата. Двамата помълчаха докато слушаха музиката. Сетне прегледаха последните прихванати новини от дежурните на кораба. После попълниха дневника на експедицията и написаха нови инструкции за екипажите, за следващите дни. Всичко това им отне три часа.
По- късно във вечерта Алекс и Палма хапнаха заедно, послушаха музика и се заеха със архивите, които изучаваха, за да знаят бъдещи събития за земляните. Така имаше време да се предвидят тези събития и да се подготвят за тях със планове и инструкции. За по- големите войни на земляните, имаха време да напишат дори дебели учебници- помагала за успешно водене на войни и действия по време на войни. Тук те живееха и служеха във 3019- та Земна Година, а повечето тежки, междузвездни войни, бяха около 7019- та Земна Година. Във тези дни Алекс се радваше на добро настроение, както и Палма. Из корабите настроението беше оптимистично.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс №  213.   Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 212. Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс №  212.  Valeri Kolev.

Беше следобеда на другия ден, когато кораба Volvo достигна 300 км. височина над планетата Orixon 48. В тези часове дежурните търсеха къде са се установили двете ракети- носител, които щяха да бъдат скачени по- късно към трите кораба, като допълнителна мощност, за достигане на по- висока скорост между планетите.
Алекс, Палма, Ким и Аш се бяха събрали в дежурната каюта на Екип Алфа, за да обмислят скачването на трите кораба със двете ракети носител. Другите два кораба, до вечерта щяха да пристигнат на тази височина. Алекс запали цигара, докато Аш обясняваше на операторите на роботи, как трябва да бъдат скачени трите кораба, по- късно. По някое време дежурните засякоха координатите на двете ракети- носител и взеха курс към тях.
Докато наближаваха до ракетите- носител, Алекс и другите трима се черпеха и умуваха над плановете на експедицията за бъдещите дни. Алекс беше в добра форма този ден, а настроенията из корабите бяха оптимистични.
Вечерта напредваше, когато кораба Volvo намери двете ракети носител и започна скачването към тях. Другите два кораба също приближаваха мястото. По- късно и те пристигнаха и започнаха скачване към останалите. Нататък полета щяха да продължат, скачени заедно. Алекс беше запалил цигара, докато наблюдаваше скачването на трите кораба и двете ракети- носител. По този начин те имаха гориво и мощност за тягата за доста дълъг полет.
Два часа по- късно корабите бяха скачени и готови за дълъг полет. Командирите дадоха старт за конгломерата на експедицията. Започна се увеличаване на скоростта. Скоро планетата остана надалеко зад корабите на Алекс. Съвместният полет започваше нормално. Това беше 3019- та Земна Година, експедицията на Алекс, на далеко от Земята на дистанция около 30 месеца път. Те пътуваха обратно към Земята. Алекс запали цигара, взе си кафе от автомата до него и заби поглед в екрана. Сетне четиримата се заеха да напишат нови инструкции за всеки един човек от експедицията. Пуснаха си музика и се съсредоточиха в работата си.
Два часа след това четиримата се заловиха да попълнят дневника на експедицията. Написаха и новини от експедицията, които да излъчат по- късно с най- мощния предавател на кораба Volvo. Това също беше сторено. Корабите на експедицията вече бяха набрали добра скорост, а дежурните търсеха сигнали в радиоефира, за да знаят какви кораби има наоколо. За момента наоколо нямаше нищо особено.
Алекс запали цигара, взе си бутилка студена вода и чаша кафе и се загледа в картината, от външните камери на кораба. Експедицията разполагаше в тези дни със големи запаси от всичко необходимо за дълъг преход. Алекс се замисли. Скоро щяха да бъдат пуснати малките поточни линии на кораба, за да сглобят още роботи за експедицията и за продан или подаръци по спирките на корабите. Желаещи да поработят имаше достатъчно, а Алекс се зае да им направи списък и лично да ги инструктира, преди да започнат производство. Късно вечерта на обща вечеря в дежурната каюта се събраха: Алекс, Палма, Ким, Аш, Шао, Джейн, Шон и Никита, както също Браун и Мирена. Полетът вървеше нормално.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс №  212.   Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 211. Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс №  211.  Valeri Kolev.

Два дни след това трите кораба се готвеха да напуснат планетата Orixon 48. Във вечерта първи отлетя кораба Volvo. Докато кораба набираше височина, Алекс, Палма, Ким и Аш седяха по пултовете и се черпеха, докато наблюдаваха как започва полета. Алекс преглеждаше плановете на експедицията и се радваше на добро настроение. Втори щеше да отлети кораба Nissan, със около четири часа по- късно. Третия кораб- Maserati, отлиташе след още четири часа закъснение. Междувременно след последните промени във състава на експедицията, хората в нея възлизаха на общо 1,300 души. В тези часове Алекс разглеждаше информацията за всеки един от хората си, за да знае какви умения има всеки един, за да знае какви задачи да възложи. Времето се ценеше във неговата експедиция, и се уплътняваше както е възможно. Едни от най- обикновените задачи по корабите бяха- грижата за оранжерията, работа с портативните поточни линии на кораба, където се произвеждаха компютри, дронове и роботи, по време на далечен полет. Храненето на дивеча, в кошарата на борда, също беше една проста задача. Други от хората,  през цялото време правеха музика и записваха албуми, по дългия път, между планетите.
Алекс се замисли, полета започваше нормално, без съществени проблеми. Набирането на височина щеше да продължи няколко денонощия, понеже кораба беше натоварен до максимума, за да пътуват спокойно до планетата Orixon 44, известна като Втората Земя, изцяло собственост на AFJ, и на земляните. Това беше втората планета, изцяло на земляните, подобно на Земята- родната планета на земните цивилизации. За това изплуване корабите използваха допълнителна тяга от еднократни бустери, каквито сами си направиха, докато гостуваха на Orixon 48.
Вечерта напредваше, когато Алекс започна да пише инструкции за следващите дни за всеки човек  от хората в експедицията. Междувременно ревизията на трите кораба даде резултати, които командирите и Алекс одобриха. Алекс се радваше, че отново бяха заредили корабите си със всичко необходимо за далечен полет. Разбира се, всяка спирка по пътя, щеше да бъде от полза за екипажите.
По някое време четиримата си пуснаха музика, дежурните нямаха за момента нужда от техните услуги и помощ. Докато се черпеха, четиримата имаха готовност да помогнат ако се наложи. А Алекс си припомняше отминалите времена с известна доза носталгия. Купоните по разни планети и по междинните станции по пътя.
По- късно Алекс се зае да попълни дневника на експедицията. Сетне прегледа новините, прихванати напоследък от дежурните на кораба. Написа собствените новини от експедицията, които бяха излъчени с мощен предавател. Със известно закъснение, вече имаше и отговори на неговите новини, имаше и отговори от предишното излъчване на новините от експедицията.
Времето отминаваше, а четиримата вече задремваха по местата си, след дългия ден, този път. Алекс ги освободи и се усамоти в бокса си, за почивка.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс №  211.   Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 210. Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс №  210.  Valeri Kolev.

Три дни по- късно, трите кораба на експедицията на Алекс, стояха приземени на космодрума на град № 1 на земляните, живеещи на планетата Orixon 48. Алекс, Палма, Ким и Аш се разхождаха във вечерта, из парковете на този град. На тази планета живееха седемстотин хиляди земляни- преселници, които разполагаха със четири свои града, на един голям остров, купен на изплащане за срок от двадесет Земни Години. Голяма част от тези хора бяха военни.
Четиримата по някое време намериха кафе- ресторант и се вмъкнаха там, да се почерпят и да говорят със тукашните хора. Вътре имаше около 70 души, сред които имаше и хора от експедицията на Алекс. Четиримата си взеха по халба студена бира и поговориха с тукашните хора. Вечерта напредваше, когато четиримата тръгнаха през парковете на града, да се прибират на кораба Volvo. По това време звездата Orixon 4, клонеше към залез, беше тихо и свежо време. Алекс се беше замислил над проблемите на експедицията, която ръководеше. Паркът не беше изолиран напълно от дивата джунгла около градовете на земляните, та току се появяваха диви зверове и животинки наоколо. Понякога се налагаше да се стреля с автоматите.
Тук- там патрулираха караулни стражари, които обезопасяваха местата, където имаше хора.
Четиримата по някое време се прибраха в кораба си. Алекс отдавна не беше попълвал дневника на експедицията си. Във тези дни хората му заредиха кораба със резервно гориво, въздух и вода, а две ракети- носител бяха изтреляни към орбитална височина, където щяха по- късно да закрепят корабите към тях, за да пътуват заедно нататък по- пътя си. Тази допълнителна мощност щеше да осигури гориво за дълъг преход, според новите планове на експедицията.
По- късно вечерта Алекс се усамоти в бокса си, за да си събере мислите и да си подреди нещата. Той си направи ревизия, за да знае със какво разполага на практика. Сетне пък поиска ревизия да се направи и на трите кораба. Така щеше да знае с какво разполага цялата експедиция. Два екипа бяха натоварени още от сутринта на другия ден да започнат изчисленията.
Сетне Алекс написа нови инструкции за всички хора от експедицията.
Наближаваше късната вечер, когато четиримата отново се събраха в каютата на Екип Алфа, за да обмислят плановете нататък. Докато умуваха, те се черпеха с напитки. Междувременно охраната на корабите им беше подсилена, денонощно се наблюдаваше и небето, за идващи неприятели. Входовете на корабите бяха издигнати на двадесет метра височнина, за да не може да се влезе от вън.
Вечерта напредваше, а четиримата приключваха със умуването на плановете за идните дни. Беше дошло време да послушат музика и да си почиват. Вечерната проверка показа, че всички са по местата си.
В очакване на дългата и предълга нощ, четиримата се готвеха за поредното дежурство. От полунощ застъпваше нощната смяна, а някои екипи спяха в задължителен сън, за да бъдат използвани като свежи сили, когато се наложи.
Алекс се заслуша в музиката и въздъхна. Навън валеше дъжд.        
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс №  210.   Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 209. Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс №  209.  Valeri Kolev.

Четвърти ден трите кораба на Алекс летяха плавно над планетата Orixon 48, на дистанция от 200 км. Тук атмосферата беше повече, отколкото на  повечето от планетите наоколо. Във бордовата вечер на кораба Volvo, Алекс, Палма, Ким и Аш бяха заедно в дежурната им каюта. Във тези часове корабът Volvo започваше спускане към планетата долу. Дежурните се бяха разбрали със Централата на земляните на тази планета, за плана на приземяването. Вече бяха уведомени извънземните от планетата, че към териториите на земляните тук, ще се приземят три кораба- товаропътнически. Земляните на тази планета имаха четири града, разположени на територии взети на изплащане за срок от двадесет Земни Години, а техния брой беше около седемстотин хиляди души.
Алекс пушеше цигара, докато следи как върви спускането на Volvo.  Палма приготвяше пици за закуска на четиримата, а Аш пишеше инструкции за екипажите на трите кораба, особено за предстоящото спускане и приземяване на планетата. Ким слушаше музика със слушалки. Спускането щеше да бъде плавно, със по- голям ъгъл на спускането.
По някое време Алекс се зае да прегледа новините, уловени от трите кораба напоследък. Из новините нямаше нищо особено, нещата вървяха нормално за земляните из звездната система Orixon. Алекс си взе бутилка студена вода от хладилника и се захвана да изучава архивите, както обикновено, а спускането вървеше нормално. Другите два кораба от експедицията- Nissan и Maserati, щяха да се спускат надолу, със по десет часа по- късно, както бяха плановете на полетите им. По това време Алекс се захвана да проверява как са радиовръзките на корабите му. Той разговаря около час със другите кораби, със техните командири Пиркс и Браун. По- късно говори и със командира на Volvo – Йон.
Вечерта на борда на Volvo напредваше, а спускането вървеше нормално. До момента кораба се беше спуснал до 150 км. височина, а на тази височина щяха да останат около 10 часа, преди да продължат спускането. Алекс извика Палма, за да се разходят из кораба, а Ким и Аш решиха да идат със тях. Четиримата тръгнаха бавно из коридорите- тунели из кораба.
Когато стигнаха до столовата, там имаше 30 души, а четиримата седнаха при тях, да поговорят и да се почерпят по нещо, докато направят списъка си за провиизи за дежурната си каюта. Сервитьорката Сюзън се зае да изпълни поръчката им за провизиите им за следващите дни. Коженият куфар със прозвизии беше напълнен и готов, а един от роботите се хвана да тика количката с куфара нататък към дежурната каюта на Екип Алфа.
По- късно четиримата и двата робота тръгнаха нататък да се прибират в каютата. По пътя Алекс запали цигара и се загледа напред- едни от роботите носеха плодове, зеленчуци и напитки, във телена кошница, към дежурната на мостика.
Алекс и Палма се прибраха в неговия почивен бокс, за да си приберат храната по хладилницете. Сетне се захванаха да си подредят мислите и багажа. И двамата имаха нужда от малко сън, но още имаха задачи.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс №  209.   Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 208. Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс №  208.  Valeri Kolev.

Пет дни по- късно трите кораба на експедицията на Алекс приближаваха планетата Orixon 48. През изминалите дни, нищо особено не беше се случвало със хората от експедицията, общо хиляда души. Пътешествието продължаваше, както беше според плановете на експедицията, със основна цел- завръщане на Земята.
Беше следобед, когато Алекс и Палма обикаляха из кораба, заедно със Ким и Аш, за да проверяват различните възли и съоръжения, както и корпуса на кораба, от вътрешната му страна. Алекс извади от един джоб, плоска бутилка със леденостудена вода и отпи - беше ожаднял. Студената вода го освежи, както беше започнал да дреме, крачейки напред. Той запали и цигара и се прозина в шепата си. Очакваше се тази вечер да научат, колко път остава до планетата. Зависеше колко време ще убиват скоростта на кораба и колко време ще мине до орбитална височина. Алекс преглеждаше информацията за тази планета- Orixon 48. Тук земляните имаха няколко града, построени върху територии, взети на изплащане за срок от двадесет Земни години. Тук живееха седемстотин хиляди души, земляни- преселници. Тези хора бяха в добри отношения със местните извънземни, които имаха близо 50 различни раси и видове на тази планета. Земляните от колониите на Orixon 48 имаха развита икономика, сами си произвеждаха месо, плодове и зеленчуци в огромни количества, дори търгуваха с такива стоки, а също  зареждаха кораби на земляните и на Агенцията AFJ (Космически сили на земляните и техните приятелски, съюзни цивилизации. ).
Четиримата се спряха в столовата на Volvo, където намериха тридесет души от хората тук, а те се черпеха и вечеряха. Тук разговаряха с тях, пък си поискаха бира и печено месо, а сервитьорката Сюзън, скоро сервира поръчката и се поспря при тях. Втората сервитьорка Мирена, пък се завъртя около хората, та да събере нови поръчки.
Четиримата се бяха почерпели добре, пък тогава станаха да се прибират в каютата на Екип Алфа. Два робота ги следваха, хем за охрана, хем за да дърпат количката с покупки и провизии от столовата. Бяха си взели също студена бира и печено месо за да се черпят по- късно отново.
Следобеда напредваше, а Алекс седеше зад пулта си и пишеше нови инструкции за хората от експедицията. Вероятно скоро щяха да бъдат на орбитална височина около Orixon 48. Ставаше дума за времето за намаляване на скоростта на Volvo, до достигане на такава дистанция. Дежурните изчисляваха- разумно намаляване на скоростта, тъй като кораба беше товаро- пътнически и със собствени оранжерия и кът за дивеч, та трябваше всяко движение да е плавно и постепенно.
Междувременно дежурните успяха да се свържат със планетата. Цифровият сигнал, който прихванаха от планетата беше многократно изчистен и усилван, преди да добият реален говор на земляните от планетата, който лесно чуха и разбраха. Сетне трябваше да изчакат и инструкциите от Централата на земляните на тази планета. В същото време вече намаляваха скоростта , а до спиране оставаха пет и повече часа.
Алекс запали пак цигара и се загледа в оперативния екран. Броени часове оставаха до достигането на орбитална дистанция до Orixon 48.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс №  208.   Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 207. Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс №  207.  Valeri Kolev.

Няколко дни по- късно, трите кораба на Алекс летяха нататък по пътя си, според плановете. Беше един следобед на борда на кораба Volvo. Алекс отново изучаваше архивите на кораба и негови архиви. По някакъв начин в архивите се описваха бъдещи събития и войни, със участие на земляни. Такива събития се описваха и във архивите, които Алекс получи от десетимата пътешественици във Времето, които одеве спасиха от тежка, гладна гибел. Алекс и хората във експедицията вече имаха определено много информация за Бъдещето, по- близкото и по- далечното. Алекс искаше да бъдат изучени тези бъдещи събития. Така събитията можеха да бъдат контролирани, чрез предварителна подготовка за тях. Тук при корабите на Алекс, нормалното им Време беше: 3019- та Земна Година. Това беше тяхното реално време, макар и да беше относително, до известен смисъл.
Следобедът напредваше неусетно, докато Алекс четеше архивите и си записваше важни дати, ключови за бъдещите събития. На тази дати трябваше да се появят предварително обучени хора, които да поемат контрола, над бъдещи, лоши за земляните събития. Такава намеса в реални събития и коригирането на лоши за земляните събития, ставаше възможно, поради изучаването на тези архиви, с информация от Бъдещето. Това явление беше известно във Агенцията AFJ, а макар й полувоенна, експедицията на Алекс, вече ставаше регистрирана във AFJ (Космически сили на земляните и техните приятелски, съюзни цивилизации.).
По някое време Алекс, Палма, Ким и Аш излязоха из кораба на разходка.
*
Беше следобеда на другия ден. Корабите на експедицията на Алекс продължаваха по пътя си. В този час Алекс седеше зад пулта си, заедно със Палма, Ким и Аш. Полета продължаваше без съществени проблеми. Алекс се замисли над проблемите на експедицията, а също се замисли и за предишните свои животи, особено за тези от тях за които вече имаше архивна информация. Той подхвана да чете такива данни за живота си през годините около 7019- та Земна Година. Във тези архиви се описваха, страшни войни със връждебни извънземни цивилизации, в които участваше й Алекс, със същото си име и отново агент на AFJ. Въпросният архив възлизаше на стотици страници със информация, точно за този негов живот. Алекс чете около един час време, достатъчно за да си спомни ония славни времена...
*
Следобеда напредваше, когато Алекс се зае да напише нови инструкции за всички хора в експедицията. Това му отне близо час време, а сетне той изпрати инструкциите конкретно към всеки един, към всеки екип. След кратка почивка, Алекс се занима да попълни дневника на експедицията. Това му отне още един час време, а сетне той се снабди със бутилка студена вода и се загледа навън пред люка, вляво от него. По това време настроенията по корабите, бяха оптимистични, също и на Алекс. Той погледна параметрите на полета и въздъхна...
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс №  207.   Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 206. Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс №  206.  Valeri Kolev.

Беше вечерта на другия ден. Експедицията на Алекс все още гостуваше на поредната междинна станция по пътя си. Във тези часове няколко екипа товареха по трите кораба закупените стоки и материали. За земляните живеещи на станцията, както и за управата на станцията, експедицията на Алекс раздаде специални подаръци- роботи, компютри, радиостанции, дронове и др. , произведени от експедицията по време на далечни полети, когато времето сякаш спираше, ако не си зает със някакви задачи.
Алекс пушеше цигара, докато разглеждаше списъка на закупените стоки и техните количества или бройки. Той остана доволен от тези сделки. Сетне се занима да попълни дневника на експедицията и да напише новите инструкции за екипажите си. До него беше Палма, която слушаше музика, а Ким и Аш приготвяха вечерята.
По някое време Алекс и Палма излязоха из станцията на разходка, заедно със Ким и Аш и два охранителни робота. Из станцията беше оживено, току- що бяха пристигнали два пътнически кораба. Тук имаше всякакви хора и същества, като се забелязваха и земляни. Четиримата се разходиха почти навсякъде, където искаха, без да забравят да си купят интересни стоки за подаръци на приятелите си.
Междувременно търговията на експедицията, тук на тази междинна станция, вече беше приключила. На теория трите кораба вече можеха да заминават нататък. Алекс даде заповед от там, докъдето бяха стигнали четиримата, а тя гласеше- всички да се прибират по корабите, във срок от два часа.
Вечерта напредваше, когато четиримата се прибраха в кораба Volvo. Те побързаха да се приберат по боксовете си, за да си разгледат стоките за лична употреба и за подаръци, преди да ги приберат за подходящи времена. Това бяха музикални машинки и дискове, книги, списания, филми, алкохоли, деликатеси и лакомства и т.н.
Алекс и Палма също подредиха запасите си за черни дни, както и своите- по две раници- задължителната и личната си, на всеки от тях. Настроенията в тази вечер бяха оптимистични, както в трите кораба на Алекс, така и за земляните в станцията. Алекс и командирите, тъкмо обмисляха кога да се отлита нататък по пътя. Беше взето решение Volvo да тръгне отново пръв, след три часа.
Със напредването на вечерта трите кораба на Алекс се готвеха за отпътуването. Освен всичките 300 души на кораба Volvo, бяха приели още 20 души, пожелали да пътуват до Земята със експедицията. На кораба Nissan бяха приели 45 души, а на кораба Maserati приетите бяха 35 души. Така само за този момент хората във експедицията бяха всичко 1000 души. Алекс разглеждаше списъка на новоприетите хора и разговаряше с тях, за да знае какво може да очаква от тях, по дългия път до Земята, който престоеше. Във същото време Алекс искаше да знае, какви задачи може да им дава по време на пътуването. Всяко умение или знание щеше да им бъде от полза.
Късно вечерта всички от екипажа, заедно със новите, бяха по местата си, а кораба  Volvo се откачи от дока към станцията, и бавно започна отдалечаване, изчаквайки реда си.
Алекс запали цигара, замислен.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс №  206.   Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 205. Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс №  205.  Valeri Kolev.

Вече пети ден трите кораба на експедицията на Алекс, пътуваха нататък към планетата Orixon 44. Съществени проблеми през тези дни не беше имало. Във една ранна вечер, кораба Volvo приближаваше една междинна станция. Другите два кораба го следваха съответно на два часа по- късно- кораба Nissan и на четири часа по- късно- кораба Maserati. Алекс беше запалил цигара, докато разглеждаше новините, получени от междинната станция, която приближаваха във тези часове. До него седеше Палма и слушаше музика, а Ким приготвяше вечерята за четиримата, като Аш се беше заловил да сервира. Когато по- късно четиримата вечеряха и обсъждаха плановете на експедицията за идните дни, настроенията бяха оптимистични, както при тях, така и по трите кораба на Алекс, а той се беше замислил в тези часове, по обичайните си теми за размисъл.
Вечерта напредваше, когато четиримата излязоха на разходка из кораба. По това време из коридорите на кораба нямаше почти никакво движение, освен охраната и роботи, тръгнали на някъде. Като стигнаха до бордовата оранжерия, четиримата седнаха на пейка, за да подишат този чист и свеж въздух тук, а намериха още десетина души на това място, с които си поговориха и пийнаха заедно джин с тоник. Алекс взе да напише нови инструкции за хората от тази експедиция. Той запали цигара и се умисли. Докато си почиваха в оранжерията, инструкциите бяха готови и разпратени по мрежата до всеки екип и до всеки човек. Сетне четиримата продължиха разходката си, като спряха във столовата и намериха там още двадесет души, с които си поговориха. Междувременно до поредната  междинната станция по пътя, оставаха броени часове.
По- късно вечерта във дежурната каюта на Екип Алфа се бяха събрали десет души, включително и Алекс, за да обмислят плановете занапред. В същото време дежурните готвеха кораба за скачване към междинната станция. Скоростта се намаляваше постепенно и се търсеше радиовръзка със станцията.
Вечерта напредваше, а кораба Volvo наближаваше станцията и трябваше да изчака, за да бъде приет на свободен док към нея. Радиовръзката със станцията беше стабилна. Докато екипажите на кораба изчакваха приемането на кораба във станцията, Алекс, Палма, Ким и Аш се оттеглиха в неговия бокс. Там четиримата обмисляха какво ще се прави тук на станцията. Разузнаването докладва, че из станцията няма вражески сили и опасности. Цените на основните материали и стоки бяха в разумни граници. Скоро след това Алекс получи списъка на стоки, които се продаваха тук и списъка на стоки, които се купуваха, а четиримата започнаха да правят списък на стоките, които щяха да купуват тук. Скоро разузнаването обяви, че във тази станция има 728 души- земляни, които работеха тук. Тази междинна станция беше огромно съоръжение, със основа от два астероида, скачени помежду си, големи оранжерии и месокомбинати. Станцията разполагаше с големи количества въздух, вода, провизии и горива. Алекс въздъхна и се замисли по своите си неща. Земляните от станцията, скоро можеха да говорят с хората от кораба на Алекс. Няколко екипа се заеха да товарят закупените стоки към трюмовете на кораба.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс №  205.   Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 204. Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс №  204.  Valeri Kolev.

Във един бордови следобед, няколко дни по- късно, четирите кораба все още плаваха в дрейф, някъде между звездите Orixon 8, Orixon 4 и Orixon 3. Проблемите около десетимата пътешественици из Времето, бяха много. Имаше проблеми и със радиосондата, намерена на десетина часа от това място, от дежурните на кораба Nissan. Колкото до ремонта на Машината на Времето на пътешествениците, то екипи все още търсеха повредата.
Към края на следобеда Алекс пушеше цигара в компанията на Палма, Ким и Аш. Те заедно обмисляха проблемите на експедицията. Алекс се зае да прегледа новите новини, прихванати от трите кораба на експедицията, от по- близките радиостанции наоколо. Из новините нямаше нищо особено, а Алекс и хората му, бяха подготвили свои новини, които в тези часове излъчиха с мощен радиопредавател.
Междувременно десетимата пътешественици от кораба Mars 4000, със всеки изминал ден ставаха все по- силни и идваха във форма. Хората на Алекс разбираха от тях много неща за бъдещето- към 4050- та Година, от където идваха тези пътешественици.
Наближаваше вечерта, когато екипите търсещи повредата на Машината, успяха да намерят следа, за повредата и продължиха търсенето, със уверението, че скоро ще намерят решението на задачата. По това време Алекс, Палма, Ким и Аш отидоха на разходка из кораба Volvo. По коридорите срещнаха няколко души, но намериха към 20 души в столовата, където седнаха да се почерпят. Сервитьорката Сюзън беше весела и бързо им сервира напитките. Алекс извади малък компютър и се зае да напише инструкции за екипажите си. Сетне взе да попълва дневника на експедицията.
Вечерта напредваше, когато екипите по ремонта на Машината, намериха два от чиповете й, които бяха повредени. За късмет пътешествениците имаха такива нови чипове, лесно ги подмениха и Машината сигнализира, че е готова за работа...
Във тази вечер десетимата пътешественици из Времето се връщаха във своя кораб Mars 4000, за да продължат по пътя си. Екипажите от експедицията на Алекс, готвеха подходяща раздяла със тях. Във същото време дежурните от трите кораба готвеха продължаване на полета към планетата Orixon 44. Екипажите вече имаха готовност за отпътуване нататък по пътя на експедицията.
Алекс запали цигара, докато изпращаха десетимата пътешественици, като им бяха доставили въздух, вода, провизии и гориво, поне за един месец напред, както се бяха разбрали със тях. Корабът Mars 4000, потрепера и бавно се отдалечи от мястото. Известно време имаше и звук и картина от там, преди кораба да се отдалечи, набирайки скорост.
По- късно вечерта, трите кораба на експедицията бяха готови да продължат нататък. Корабът Volvo тръгна пръв, а два часа скед него щеше да тръгне Nissan и след още два часа тръгваше Maserati.
Алекс, Палма, Ким и Аш се бяха настанили по местата си, а докато кораба набираше скорост, те следяха параметрите на полета.
Алекс запали цигара, взе си бутилка студена вода и се загледа в екраните пред него...
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс №  204.   Valeri Kolev.