ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №96, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №96, Valeri Kolev.

Една вечер двата кораба на командир Йон пристигнаха до малката планета Orixon 47. Докато се спускаха надолу към повърхността на планетата, Алекс пийваше чай и размишляваше. Спускането продължи близо час, а сетне корабите останаха на височина от 5 км. в хоризонателен полет около планетата, за да я разгледат. Долу беше тъмно и тихо. С приборите се виждаше пищна растителност. Времето долу беше хубаво и леко дъждовно. Тази малка планета имаше всичко около 500,000 души население, в два по- големи градове. Доколкото бяха видели от планетата, земляните я намираха за интересно място. Вечерта напредваше, когато двата кораба се приземиха в покрайнините на единия тукашен град. Алекс, Ким, Аш и Палма почти веднага излязоха на една от терасите на кораба и огледаха местността наоколо. Наблизо беше приземен и втория кораб. Тук никой нямаше да ги посрещне, а града не беше голям, та нямаше и кой знае какво да видят в него. Затова пък природата беше забележителна, наблизо имаше река, а нататък започваше хубава извънземна гора. Виждаха се светлинките на града. Тук беше пълно с живот, въпреки малкото население- към 200,000 души. Скоро пред входа на кораба се събраха десетина души, които бяха излезли на въздух и за да стъпят на твърда земя и да изпитат усещането за тази земя. В града никой не беше забелязал пристигането на двата кораба. Това беше един мирен и спокоен извънземен свят.
-Ще пренощуваме тук!- каза Алекс.- На сутринта ще изпратим хора до града, за да видим как се живее тук, а по- късно продължаваме полета си към Orixon 55.
-Това местенце ми харесва!- каза Палма.- Вижте, нататък има река!
-Ще заредим въздух и вода от тук!- каза Аш.
-Има ли гладни?- попита Ким- Мисля да спретна нещо за похапване!
-Ние се включваме към менюто!- каза Алекс.
Тук беше към 5' С, тихо и леко влажно време. Четиримата погледаха известно време от терасата, на височина 20м., пък се прибраха обратно в совалката си. По това време дежурните бяха прихванали далечно излъчване с новини за херките и ситуацията. Херките продължаваха да сеят разрушение и хаос на близо седем планети. На тази планета нямаше никакви външни кораби в тези времена. Останала настрани и от цивилизациите и от войните, тази малка планета водеше своя си скромен живот.
Тази вечер командосите бяха настроени романтично. Командира Йон отпусна цели пет часа свободно време и на двата си екипажа, от двата кораба, общо 130 души. Алекс, Ким, Аш и Палма се разхождаха около корабите и се радваха на хубавата местност, а край реката им беше направо вълшебно. Седнаха по няколко по- големи камъни и забиха вниманието си в реката и отсрещния бряг. Една малка синя луна осветяваше призрачно местността в тези часове.
Наближаваше полунощ, а край реката се бяха събрали двайсетина командоси, запалили огън и похапваха прясна риба, хваната с мрежи тази вечер. Някой беше донесъл и бира. Не беше кой знае колко студено. В очите на жените светеха искрици, а синята луна висеше някъде в зенит. Алекс наблюдаваше с бинокъл наоколо. Беше забелязал няколко вида тукашни животинки, имаше и опасни зверове, както земляните предполагаха, но те бяха въоръжени и не се бояха от това.
-Някак си ми е като някакъв сън!- каза Ким- Като в детска приказка!
-Настръхвам от това място!- каза Палма.- Колко пъти попадахме на нов свят, а пак изтръпвам от мисълта, че сме във извънземието, доста надалеко от нашата Земя!
-Рибата е добра!- каза Аш- А новите ни запаси от бира, са по- добри от поледния път!
-Да вземем да навием Йон, да престоим на тази планета, известно време!- каза Йоанна.
-Добра идея!- каза Алекс.- Малко отпуска ще ни се отрази добре!
-Хей, какво се размечтахте!- каза Манхатън- Съвсем се разтопихте като горещ шоколад!
-Това е човешко явление.- каза Палма.
-Какъв е вечерния час днес?- попита Аш.
-Нямаме вечерен час.- каза Алекс- Йон предположи, че ще ни хареса навън. Той нищо не каза по въпроса.
-Имаме още бира.- каза Аш- А рибата е много, няма да успеем да я свършим сега.
-Внимателно, все пак!- каза Алекс.- Тук със сигурност има опасни зверове…
*
Двата кораба на Йон останаха на планетата Orixon 47 и на следващия ден. По светло планетата им се видя още по- хубава. През целия ден край реката имаше скара- бира с рибка. Бяха дошли и към 100 души от местните, града им беше само на 4 км. нататък. В следобеда Алекс, Ким, Аш и Палма се разхождаха край реката с автомати в ръка. Беше малко облачно, хладно и влажно, но въздуха беше свеж и чист, със странен дъх на извънземие.
Към края на следобеда четиримата се завърнаха в кораба, а сетне и в совалката си, в хамбара. Алекс си направи един термос с чай и седна да се постопли, да събере мислите си и да си почине. Все още не беше решено кога ше продължават нататък по пътя си. Затова пък командосите добре си почиваха в тези дни. Йон беше отпуснал свободно време, чак до полунощ, та край реката купона продължаваше, не без участието на местни извънземни.
Скоро започна вечерта, с която сви и студ. Това не попречи на скара- бира купона. Вътре из корабите бяха по- малката част от екипажите, както дежурни и охрана.
*
Хората от AFJ с двата си кораба, останаха на тази планета още няколко дена, преди да отлетят по пътя си. Беше една вечер, когато Crossfire се намираше в открит космос, а на два часа след него, кораба Ford. Наоколо имаше все повече обекти, малки и по- големи космически кораби, совалки и други машини. Тук се забелязваха и транспортни машини, с бегълци от планетите, нападнати от херките. Дежурните от Crossfire успяха да се свържат с някои кораби и да научат новини от въпросните седем планети.
Тази вечер напредваше, а след тежък ден, Алекс и неговия екип, общо десет души, почиваха в совалката Honda, прибрана в хамбара на кораба. извънземния грип на Алекс, го беше измъчвал часове на ред, освен, че деня и без друго беше труден. Сега той можеше да почива и да си събере мислите, преди ново дежурство в скоро време, а можеше да има и задчи за совалката, скоро.
По някое време Ким и Палма започнаха да приготвят похапване в кухненския блок, а Аш и Палма слушаха силна музика в блока си. Игуанката Бронк и приятеля й землянин- Шон, пийваха джин с тоник. Някои пък се къпеха. Алекс си беше сварил пълен термос с билков чай и умуваше пред компютъра. Настроенията по двата кораба бяха невероятни, нещо което не се беше случвало скоро. Кънтеше силна музика, освен на мостика с дежурните. Командир Йон, който беше от расата "зелени човечета", се беше захванал да разглежда звездните карти на зоната, уединен в каютата си. Той беше дал инструкции за тази вечер и предстоящата нощ. Междувременно малък пощенски кораб с двайсет души екипаж, преминаваше само на часове от мястото. Разбраха се с тях да се спрат на борда на Crossfire. За целта корабите забавиха скоростта си на 10% от максималната тяга. Скаването се очакваше да стане тази вечер, най- късно през нощта. Пощенските кораби на AFJ разнасяха какви ли не пратки, на близо и на далеко, както и пари, валута наложила се почти навсякъде- златния долар.

(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №95, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №95, Valeri Kolev.

Към края на следобеда кораба Crossfire обикаляше покрай астероидите, към 40 на брой и със различни размери. Корабът Ford чакаше малко по- нататък, без да се доближава. Алекс и Ким пийваха чай, докато помагаха в наблюдението на астероидите. Смяташе се, че тук някъде има нещо особено, нещо интересно, което командосите търсеха в тези часове. По това време из Crossfire бяха будни само 20 души, които работеха по темата със астероидите. Почти всичко възможно се правеше, за да се намери това, което привличаше командосите към тези астероиди. Това беше някакво усещане, което почти всички тук имаха. Скоро командосите забелязаха, че един от по- големите астероиди има малък слой своя атмосфера и обилна растителност. Безспорно тук живееше някой и командосите искаха да проверят това.
В началото на бордовата вечер командосите прикачиха кораба Crossfire към астероида. Навън излязоха Браун, Джейн и Никита. Трябваше да разгледат наоколо и да търсят конаткт, с живеещите тук. Алекс и Ким излязоха пред портала на кораба и стъпиха във влажната тукашна трева. Някакво животинче изписка в гората. Сякаш наблизо се забелязваше някаква малка постройка. Браун, Джейн и Никита отиваха точно към нея. Алекс запали цигара и каза:
-Тук е хубаво!
-Да.- каза Ким- Имаш право!
-Кой ли живее тук?- почуди се Алекс.
-Скоро ще разберем.- каза Ким.
Двамата тръгнаха бавно около кораба, стискайки здраво калашниците в ръцете си. Тук можеше да е бърлога на врагове…
Скоро се разбра, че на този астероид има учени от близките няколко планети. Тук се извършваха научни опити и експерименти, а също имаше и военна база, по- нататък. Командир Йон обяви, че идната нощ ще се пренощува тук, а също така изпрати двама души, до военната база, която беше на 200 км. по- нататък. В очакване на спокойна вечер и нощ, екипажите на двата кораба на Йон, получиха по пет свободни часа. На борда на Crossfire бяха поканени четирима учени от станцията, които командир Йон щеше да приеме само след час.
Алекс си беше заредил двата термоса с горещ чай и кафе и се беше разположил зад компютрите, за да пийва, да се топли и да пуши цигари, докато работи, а до него бяха двете му приятелки Ким и Ирина. Тази вечер тримата щяха да търсят безопасен маршрут до планетата Orixon 55, където отиваха с двата кораба. Разполагаха с подробни звездни карти, както и с информация за огнищата на напрежение наоколо. На по- задните кресла бяха седнали Аш и Палма, а Бронк и Шон приготвяха похапване. Нещата вървяха успешно и на двата кораба на командир Йон.
Вечерта напредваше, когато Алекс и Ким излязоха на една от терасите на кораба. Този астероид беше уникално място, малко бижу сред космическия вакуум. Тук имаше и флора и фауна, добри запаси от вода и достатъчна атмосфера. Алекс запали цигара и каза:
-Да можехме да постоим тук поне десет дена!
-Рано сутринта заминаваме…- каза Ким.
-Няма да е рано сутринта, по- скоро по обедно време.- каза Алекс.
-Как ли се задържа атмосферата върху такъв астероид?- попита Ким.
-Не забелязваш ли?- каза Алекс- Тук има изкуствена гравитация, около 0.9 G.
-Да. Така е.- каза Ким.- Съвсем забравих за това. Изобщо съм много разсеяна…
*
Беше бордова вечер, когато двата кораба от AFJ, оставиха далеко зад себе си астероидите. Продължаваха към планетата Orixon 55, която все още беше на далеко. Алекс се връщаше изморен от мостика на кораба Crossfire, а с него бяха Ким, Аш и Палма. Беше време да си починат и отдъхнат няколко часа, преди нощното дежурство, което чакаше отново тях. Четиримата бяха проверявали различните системи и възли в кораба, почти през целия ден, за да бъдат сигурни командосите, че всичко по кораба е в изправност, преди да наближат опасните зони, със силно присъствие на херки. Алекс и тази вечер си зареди чай и кафе и седна да се стопли и да пуши. В тези часове целия екипаж беше буден, за обичайните вечерни раздумки. От полунощ се преминаваше на смени и голяма част от хората щяха да си лягат да спят.
Вечерта напредваше неусетно. Из корабите на командир Йон беше топло и уютно. Не се отопляваха само коридорите, асансьорите и необитаемите помещения. Навсякъде, където имаше работа почти през цялото време, беше отоплено. Това ставаше с евтина енергия от два малки атомни реактора по корабите. Алекс се беше замислил по последните новини, относно херките. Общо седем планети се бяха превърнали във фронтови зони, заради метежите на херките, там. Колкото до пасарите, те все още преговаряха за мястото в тази звездна система. Съюзът на обединените планети AFJ, отказваше да им даде право на място по планетите от звездната система Orixon, заради главоболията, които те бяха създали тук. И тази война не беше приключила напълно. Обединените планети искаха пасарите да се явят на съд. Това беше трудно да се реализира, поне до този момент. Колкото до херките, то AFJ се стремеше да ограничи присъствието им само по тези седем планети, огнища на битки. За да не се позволи на херките да нападат още и още планети, из системата бяха разположени кръстосвачи, постове и патрулиращи кораби.
Алекс се беше затоплил добре, след мръзненето, почти през целия ден по възлите на кораба. До него бяха неговите хора от екипа му, в общата каюта- мостик на совалката Honda, намираща се в хамбара на кораба Crossfire. Това беше като дом за тези десет командоса, но и място за работа. От тук те помагаха и на дежурните по кораб, чрез компютрите си. По някое време Ким се оживи и каза:
-Имаме само десет по- близки обекта около кораба! Да се надяваме, че не са вражески…
-Ще проверим, доколкото можем.- каза Аш.
-Във ефира има разни сигнали, проверявам ги.- каза Палма.
-Но все пак ние трябва да очакваме да се появят и херки наблизо!- каза Алекс.- От звездния портал са придошли стотици техни кораби, и по- малки и по- големи.
-Не ми харесват тези херки!- каза Ким.- Само проблеми създават!
-Спокойно!- каза Алекс.- Ще ги опитомим постепенно!
-Такава ни е службата.- каза Аш.- От системата Orixon е много лесно да се намери и нашата Слънчева система, а не бива да го позволим!
-За радост, на Земята всичко е нормално!- каза Алекс.
Командосите замъчлаха, щом чуха да се споменава родната им планета- Земята. Замислени и угрижени следяха данните по екраните си, сякаш от това зависеше войната. Вторият кораб на командир Йон, Ford летеше на два часа по- назад, но следваше Crossfire. Не се очакваха проблеми за през бордовата нощ, която щеше да премине в полет на открито. Алекс, Ким, Аш и Палма се готвеха за дежурство на мостика на кораба, от полунощ. Оставаха още броени минути, когато те си събираха мислите и се стягаха за водене на кораба. Бяха свикнали на такива дежурства, а Йон ги смяташе за едни от най- опитните си хора. По това време един от обектите около кораба, се разбра, че приближава, относително казано. Скоро с този обект щеше да има радио- връзка. Дежурните бяха спокойни, едва ли това бяха херките или пасарите, но трябваше да се внимава все пак. Докато чакаха радио- контакт, дежурните готвеха кораба за евентуална стрелба…

(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №94, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №94, Valeri Kolev.

Това беше един навъсен ден, както се говореше из кораба. Тъга беше завладяла умовете на командосите. Тази вълна от емоции се обясняваше със странните биовълни, които се появиха наскоро по тези места. В далечината пред двата кораба на командир Йон се забелязваше междинна станция, към която се пренасочваха в тези часове. Алекс въпреки всичко беше в добро настроение. Той пийваше горещ чай и следеше показанията от полета. Около междинната станция се забелязваха над 200 малки и по- големи кораби. В момента се преслушваше радио- ефира, за да се провери на кого принадлежат тези кораби и какво става из станцията. Из совалката бяха всичките десетима от екипа на Алекс. Някои почиваха, а другите дежуреха по пултовете. Двата кораба навлизаха в зони с присъствие на херки и пасари, двата основни врагове на земляните и AFJ.
Вечерта напредваше, а корабите на Йон доближаваха все повече междинната станция. В тези часове напред бяха изпратени два джета с по четирима командоси, за да проверят какво е положението в междинната станция. Докато се чакаше резултат, Алекс пийваше чай и се топлеше, заедно с екипа си в совалката. В това време го мъчеше главоболие и не беше в добра форма. Не бяха в настроение хората и по двата кораба на Йон.
*
Crossfire пристигна на сутринта до междинната станция, прикачи се към един свободен док и навън излязоха разузнавачи. Смяташе се, че наблизо има един кораб на херките със 100 души на борда. Не бяха изключени възможни проблеми и престрелки, затова земляните бяха много внимателни. Алекс излезе навън с Ким, Аш и Палма. Те оглеждаха хората из централния корпус на станцията, с повишено внимание, заради евентуалното присъствие на херки. По някое време влязоха в едно кафене, за да пийнат нещо и да изпушат по цигара. В кафенето имаше всякакви извънземни, беше пълно на 70%, звучеше някаква извънземна мелодия. Четиримата земляни седнаха край стъклената стена, за да виждат навън и си взеха по нещо за хапване и пийване, от най- известните из Галактиката продукти, за да не рискуват с нещо дето не става за тях. В кафенето земляните чуха новини от фронтовете срещу херките. Тук също се вълнуваха от войната и последните събития. Аш разговаря с няколко души наоколо, за да разпита дали в станцията има херки в момента. Оказа се, че тук понякога идват херки, главно за вода и гориво.
Беше следобеда, а Алекс, Аш, Ким и Палма, все още скитаха из станцията и разпитваха всичко за херките. Не бяха се завърнали в кораба и още десетте души, излезли на разузнаване. Докато вървяха под купола на станцията, четиримата за кой ли път се изненадваха от мисълта, че се намират в извънземието, далече от Земята, а около тях има предимно извънземни. Алекс прогони това си усещане и кимна към другите трима:
-Да излезем на ивицата с доковете, да огледаме!
-Нямам голямо желание да срещаме херките!- каза Ким.
-Знаем твърде малко за тях все още.- каза Алекс.- Тепърва трябва да ги изучаваме. Колкото и опасно да е това занимание.
-Щом трябва…- каза Ким.- Но съм много против това!
*
Започваше вечерта на борда на кораба Crossfire, когато Алекс и останалите се прибраха на борда. Тук чакаха само тях, за да пуснат защитите на кораба, за нощуване. Щеше да се отпътува нататък, на следващия ден. В очакване на една спокойна вечер и също нощта след това, командосите имаха три свободни часа. Втория кораб- Ford, беше останал на два часа полет, отвъд обсега на станцията, като предпазна мярка, ако херките се появяха тук. Все още не се знаеше със сигурност, дали тук е имало херки през този ден. Алекс беше в странно настроение тази вечер. Той преглеждаше всички джаджи по униформата си, и в раницата. Искаше да бъде подготвен за битки, ако се наложеше да се водят битки, а вероятно щеше да има.
*
Беше обедно време, когато Алекс стана от сън. Той погледна какво става из кораба, намираха се в полет в открития космос. Докато се разсънваше с вода на чешмата и по- късно- кафе, той погледна къде са хората от екипа му в совалката. Аш и Палма бяха в общата каюта- мостик и работеха по компютрите. Останалите ги нямаше тук, сигурно спяха. А на мостика на кораба Crossfire дежуреха Манхатън и Йоанна. Нещата вървяха добре до момента. Мнозина от екипажа спяха или почиваха. Алекс се разсънваше, седнал пред компютрите и по навик пусна да следи параметрите на полета и данните от радара. На два часа път от кораба имаше два различни кораба, които нямаше да се приближат по- наблизо. В това време Манхатън опитваше радиоконтакт с тях.
Следобеда напредваше, когато Алекс и Ким излязоха на разходка из кораба. По коридорите и асансьорите беше тихо и спокойно, движение нямаше голямо, повечето хора почиваха в тези часове. Двамата минаха покрай два робота, които почистваха, преди да влязат в столовата, а тук имаше към 15 души.
-Гладен ли си, Алекс?- попита Ким- Аз например съм гладна!
-Ще хапнем.- каза Алекс и посочи масата, където бяха вече Хенсън и Сюзън.
Взеха си по порция- две от менюто на столовата и седнаха да хапват.
*
Във бордовата вечер Алекс се беше усамотил в своя бокс с койката, а наблизо спеше Ким във втората койка. Третата койка беше за Ирина, но тя сега беше някъде из кораба. Алекс се беше замислил по проблемите на двата кораба на Йон, за новата война и за неизвестното бъдеще. Докато размишляваше, той пушеше цигари и пийваше билков чай. От полунощ, Алекс, Ким, Аш и Палма имаха дежурство на мостика на кораба. До тогава Алекс имаше достатъчно време, за да подреди мислите си, да стегне всички джаджи по униформата си и в раницата си, както и да се подготви за нощното дежурство. В тези часове Crossfire приближаваше група астероиди, на брой около 40, с по- малки и с по- големи размери. Йон смяташе да се провери дали по астероидите има хора.
Бордовата вечер напредваше, а Алекс тъкмо си почиваше проснат в койката си. Ким и Ирина приготвяха нещо за хапване, в малкия спретнат кухненски кът в блока на койките. Това бяха едни такива вътрешни помещения, където човек можеше да се уедини, сам или с ограничен брой приятели. Такива блокове за почивка имаше и в совалката Honda и в кораба. Алекс се прозина по някое време и стана от койката, за да изпуши цигара и да погледне, наближиха ли се астероидите.
Crossfire беше само на два часа от астероидите, а Ford още със два часа по- назад, когато Алекс беше готов за дежурството на четиримата на мостика на кораба, а оставаха още няколко часа. Обичайното кафе и чай му помагаха да е в добра форма, докато седеше пред компютрите и наблюдаваше астероидите. Нещо му подсказваше, че има нещо у тези астероиди, но нямаше понятие, за какво става дума. Усещане имаше и командира Йон, който скоро щеше да изпрати напред разузнавачи с джетове.

(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №93, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №93, Valeri Kolev.

Вечерта на другия ден Crossfire се завърна зад фронтовата линия, до щаба на местните. Този ден беше тежък, с люти битки, в които участва и кораба на земляните. Беше време земляните да си починат и да се погрижат за себе си. Района се охраняваше добре и сега можеха на спокойствие да помислят и за себе си. Алекс и екипа му се прибраха в совалката, която им беше и работно място и като дом. Днес бяха помагали на другите си колеги, със задачи из кораба, по време на атаките и битките. Алекс побърза да си зареди кафе и чай и се отпусна в креслото си, за пръв път днес. Изморени и изнервени бяха и останалите им колеги в кораба. Армията на месните, почти достигаше позициите на двата разрушени кораба на херките, край които се бяха концентрирали основните сили на херките. Скоро, въпрос на два- три дена беше, да се освободят от там, всички тукашни хора, взети за плаенници и роби. Междувременно планетата наближаваха нови кораби на херките. Вече беше доказано, че херките се делят на два вида- едните нападат и рушат, а вторите живеят мирно. За по- късно тази вечер се предивиждаше кораба Crossfire да отпътува към новата база на земляните. Поради повишената опасност от херки, командир Йон искаше да осигури по- надеждна охрана на новата база. Местните военни не бяха забравили да поздравят земляните и кораба Crossfire със успешното им участие в битките и да изкажат благодарността си. Командир Йон обещаваше и ново участие, когато това се наложи.
Вечерта напредваше, а Алекс се беше отпуснал и затоплил с чая в уютната и топла каюта- мостик на совалката. Целия екип беше доволен от свършената работа и сега си почиваха. До него бяха Ким и Ирина и пийваха пепси с бисквитки, а по- нататък Аш и Палма приготвяха похапване за целия екип. По това време командир Йон се намираше в щаба на тукашните военни, за да обмислят бъдещите съвместни действия. Йон щеше отново да се намеси, ако те го повикат. Макар и с малък екипаж кораба Crossfire разполагаше с невероятни бойни мощности, които земляните нямаше да се поколебаят да използват отново, срещу херките. Алекс се беше замислил дълбоко. Беше започната нова война, все още не обявена официално. Добрите времена сякаш се бяха свършили. Отново започваха опасни операции и мисии, една след друга. Бъдещето на планетата Orixon 10 за сега беше неизвестно. Всичко зависеше от това, какъв поток от херки със своите машини, ще се появят през звездния портал.
*
Измина близо един месец, откакто местните военни от планетата Orixon 10, заедно с малки сили от Земята успешно отблъснаха свирепото нападение от страна на херките с два големи техни кораба, опитващи се да вземат роби и провизии от тази планета. Следващите кораби на херките подминаваха тази планета, предвидливо подлагани на огън, от далеко. За това време от планетата бяха прогонени успешно всякакви херки и корабите им. Новата база на земляните тук, изградена на закупените от тях територии, вече действаше успешно. Тук вече се градеше земна колония. Колкото до двата кораба на командир Йон и неговия екип от 130 души, то те вече нямаха задължения към новата база, нито към планетата. В очакване на заповеди от Командването, вече дести ден хората на Йон от двата, бойни кораба, бяха във ваканция, кацнали на космодрума на новата земна база…
Беше една вечер, когато Алекс, Ким, Аш и Палма, бяха излезли на една от терасите на Crossfire за да се сбогуват с планетата Orixon 10. В най- скоро време двата кораба на командир Йон напускаха тази планета. Алекс пушеше цигара и сръбваше чай от голяма, метална чаша, оглеждайки района около кораба, въпреки мъглата, спуснала се от няколко часа. Всеки по своему се сбогуваше с новата база и планетата. Някои от хората на Йон имаха добри приятели тук, с които трябваше сега да се разделят, може би за дълго, а по- скоро- за винаги.
-А от тук, на къде?- попита Ким.
-На планетата Orixon 55 се водят сериозни сражения срещу херките.- каза Алекс.- Адмирал Шао ни изпраща там, за да огледаме с какво можем да помогнем на местните.
-На далеко ли е това?- попита Ким.
-Не кой знае колко далеко…- каза Алекс.
-Значи войната вече е обявена?- попита Палма.
-Не.- каза Алекс.- Помагаме на планетите, които са в тежко положение, нападнати от херките. Войната не е обявена. Играем, като "тайнствен отмъстител", сила в сянка.
-Е, добре си починахме напоследък, май е време отново да се развихрим!- каза Аш.
-Ще се развихрим и още как!- каза Алекс.
*
Беше следобеда на другия ден. Crossfire и Ford летяха към планетата Orixon 55. Екипажите на двата кораба на Йон, в тези часове почиваха или спяха, с изключение на дежурните. Алекс и Ким бяха в совалката Honda и се занимаваха по компютрите. Това включваше проверка на пространството около корабите, прослушване на радио- ефира и следене на радарите. Останалите хора от екипа на Алекс, почиваха или спяха.
Беше началото на вечерта, когато Алекс и Ким излязоха на раходка из кораба. Ким беше радостна, а Алекс го мъчеше дрямка. Двамата вървяха бавно из коридорите, към оранжерията и столовата. По това време в столовата имаше двайсетина души, които похапваха или се черпеха на чашка. Алекс и Ким намериха тук Хенсън и Сюзън и седнаха при тях. Докато се черпеха с джин и тоник, четиримата се разговориха за херките и последните новини от планетите с действащи войни срещу херките.
-Започна се новата война!- каза Хенсън.
-Такава ни е работата.- каза Алекс.- Ще воюваме!
-Херките определено са много свирепи и много алчни.- каза Сюзън.
-Ще им намерим слабото място и на тях!- каза Алекс.
-Проблема е, че прииждат нови и нови техни кораби, от звездния портал…- каза Ким.
-Порталът скоро ще бъде под контрола на AFJ.- каза Алекс.
*
Вечерта напредваше, когато Алекс и Ким се прибраха в совалката. В общата каюта- мостик се бяха събрали всички от екипа. Тук беше топло и уютно. Алекс си зареди чай и кафе в термосите, за да пийва, докато се занимава с компютрите. Искаше да се увери, че полета е безопасен и наблизо няма вражески обекти. Докато работеше, Алекс беше потънал в размисли, за себе си, за живота на екипажа на кораба, за войните и бъдещето. Това беше забележителна вечер, далеко от звезди и планети в открития космос, когато добрите времена отново бяха настигнали двата кораба на командир Йон и техните вкипажи. В очакване на една хубава вечер и спокойна нощ, в тези часове целите екипажи бяха будни, за да се погрижат за себе си и машините, за да се видят и разходят, преди началото на смените след полунощ.
Оставаше още малко време до полунощ, когато Алекс се изпъна в койката си, за да си почине, преди дежурството си с Ким, Аш и Палма, след полунощ. Той затвори очи и се замисли. Тази служба не беше от най- лесните. Той биваше на борда на Crossfire във втори пореден свой живот. Така беше и с Ким, Аш, Палма и редица други от екипажите на двата кораба. Поредния договор беше за срок от десет години, след което можеше да се оттегли някъде, цивилен или запас, както иска всъщност. Десетте години минаваха бавно и трудно. За да не чака с нетърпение да отминат тези десет години, Алекс, а и другите, бяха със половинките си заедно по корабите. Някои от тях вече имаха и деца, които оставаха по корабите, нямаше друг начин. Не ставаше да оставят децалат си още от малки някъде на друго място, нямаше как и да се оттеглят от служба. Така децата на командосите растяха по корабите, заедно с родителите си. Алекс искаше деца, но му беше много съвестно, как да рискува бъдещето на евентуалните си деца, по тези кораби. По темата Ким имаше други планове. Тя смяташе скоро да си роди бебе и щеше да бъде много доволна от това…

(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №92, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №92, Valeri Kolev.

Беше вечерта на другия ден. Корабът Crossfire, със екипаж от 60 души, кръжеше около град №36 от предната нощ. Информацията се оказа напълно вярна- херките тъпчеха провизии от складовете и магазините на този град, в двата си големи кораба, наблизо. Вземаха и много народ за свои роби. Хората от кораба Crossfire заснеха и документираха събитията в този град. Това щеше да е доказателството срещу херките, когато те се изправеха пред съда. Тукашните военни започваха да превземат града, но напредваха изключително бавно и трудно- херките бяха изумителни войни. По някое време земляните приземиха кораба Crossfire отвъд фронта, при позициите на тукашните военни. Носеха им разузнавателна информация, от разни точки на града и от огнищата на безредиците.
Алекс и Ким излязоха на една тераса, веднага след приземяването и се огледаха. Фронта срещу херките беше на 15 км. в северна посока. Из позициите на местните хора тук, течеше подготовка за нова атака. Атакуваше се и по въздух с техни изтребители. Наблизо беше един временен щаб на местните военни. Йон се канеше да посети щаба съвсем скоро, за да предложи помощта на Crossfire и хората си.
Алекс си зареди термус с горещ чай и седна да почива, преди дежурство на борда на совалката Honda. Смятаха да я използват съвсем скоро в битки. Екипа на Алекс се стягаше за боевете. Междувременно безредиците и паниката из милионния град № 36, нарастваха.
*
Това беше следобеда на другия ден. Корабът Crossfire се завърна при позициите отвъд фронта, след като успешно съсипа двата огромни кораба на херките. Те не само, че неможеха да излетят вече, но и нямаха начин да изнесат от планетата събраните от тях местни хора, за да бъдат техни роби. Тукашните военни сили напредваха на 15 км. навътре в милионния град № 36. Позициите тук бяха сигурни, но земляните не забравяха да очакват нападение по въздух и държаха отбранителните си системи включени.
Алекс се прибра в совалката, а тя се намираше в хамбара на Crossfire. Беше водил нападението срещу херките по въздух, заедно със своя екип- общо десет души. Докато си пълнеше термоса с пресен чай, той очакваше няколко часа почивка на чай и цигари. Тук скоро се завърна целия екип, от мостика на кораба.
*
Течеше вечерта, когато Алекс и Аш излязоха на една от терасите на кораба, за да погледат какво става около кораба и да подишат чист въздух. Военните напредваха трудно напред, превземайки всяка къща, всяка сграда една подир една. Херките, разбрали, че тук са в капан и няма измъкване, бяха отчаяни, но затова пък още по-свирепи в стрелбата. Местните охраняваха сериозно района, а и временния им щаб беше именно тук някъде.
-Започна се новата война, братко!- каза Аш.- Колкото сме си починали- толкова. Зоват ни на битки.
-Ще успяваме!- каза Алекс.- Това не ни е първата война, нито последната!
-Незнам дали си струва, да започваме нова война, Алекс!- каза Аш.
-Вече е решено- започваме новата война, засега неофициално…
Около кораба беше спокойно, а местните охраняваха включително и със снайперисти, както щаба си, така и кораба на земляните. Когато Алекс и Аш се прибраха вътре в кораба, тук течеше подготовка за нощен полет. Щяха да се атакуват тежки машини на херките, които бълваха огън и спираха напредването на местните войски. Алекс имаше почивка до полунощ, когато командир Йон щеше да даде начало на поредната атака по въздух. Три изтребителя на херките бяха свалени този ден, опасно близо до щаба на местните. Алекс си направи един термос със чай и седна да се топли и да пуши цигари, докато се готви психически за нощната атака срещу херките с кораба Crossfire. Отново той и неговия екип щяха да водят атаката от мостика на кораба.
Наближаваше полунощ, а часа на излитане още не беше определен. Междувременно се влоши времето, развихри се снежна буря, а температурите навън спаднаха до -20' С. Това прекъсна сраженията, като всички се зазимиха където намерят под стряха, а херките сложиха скафандрите. Алекс и неговия екип се готвеха за предстоящата атака. Последните снимки на позициите на херките показваха къде се намират техните тежки машини- танковете и ракетните установки. Това бяха към 200 цели, навсякъде из града. Това беше милионен град и трябваше да се стреля с хирургическа точност за да не се унищожи цял квартал, както хората са си по домовете.
Полунощ беше съвсем наблизо, когато командир Йон насрочи начало на операцията за малките часове на нощта. Целият екипаж на кораба Crossfire имаше още много време до операцията. Всички бяха будни и се готвеха за предстоящата атака с кораба, над позиции на херките из града. Алекс седеше в креслото си и подреждаше всички джаджи по униформата си. Проверяваха се всички основни системи на кораба, провал беше немислим. Местните военни бяха пуснали височинен самолет да заснеме за последен път преди атаката, позициите на херките, преди Crossfire да атакува.
*
Алекс се събуди чак вечерта. Намираше се в совалката, на борда на Crossfire. Битката с херките беше продължила почти през целия ден. Екипажа на Crossfire успя да унищожи до 40% от всички тежки машини на херките. Следобеда Алекс използва да поспи и отдъхне. В тези вечерни часове той скокна от койката, погледна какъв е статуса, всичко беше нормално според индикаторите. На часовника му светеше зелена детелина. Докато се разсънваше с кафе и цигара, той погледна какво правят неговите хора в совалката.
Вечерта напредваше, когато Алекс, Аш и Ким се изправиха на една от терасите на кораба. Навън беше тъмно и влажно, валеше дъжд. От мястото си те виждаха окопите и временния щаб на тукашните военни. До тук можеше да се мине само през фронтовата линия. Херките вече нямаха почти никакви летящи машини. Алекс смяташе тази позиция за сигурно място. Тази нощ Crossfire щеше да направи още бомбандировки над позициите на херките. Останали на спокойствие за няколко часа само, земляните бързаха да се приведат във форма, да дремнат и да проверят машините. Новините от кораба Ford, бяха добри, базата беше почти готова, що се отнася до най- важните й корпуси и отбранителни системи. От ракетните установки на базата, можеха да се унищожават включително и обекти, приближаващи планетата. Дали херките да бъдат спирани от далеко, все още се спореше. Според някои командоси, беше възможно престъпния нрав на херките да се проявява не у всички, а само у някои техни видове. Това беше само хипотеза и не беше доказано още.
Наближаваше полунощ. Алекс и екипа му, общо десет души, си бяха починали добре, преди новото нападение срещу херките, насрочено за през идващата нощ. Местните също действаха, но по суша. Битките за всяка сграда, за всеки освободен от плен човек, продължаваха. Хаоса в милионния град, № 36, постепенно се урегулираше и нормализираше. Армията раздаваше оръжия на всички граждани на града. Херките бяха над 3,000 и даже и останали без повечето си машини, продължаваха да са много свирепи и опасни.

(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №91, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №91, Valeri Kolev.

Вечерта напредваше, когато Алекс и Ким крачеха из кораба, по коридори и асансьори. По това време екипажа имаше свободни четири часа и навсякъде те виждаха своите колеги, всеки забързан по своите дела и задачи. Скоро двамата слязоха на нивото за разходки. Това беше тунел, който опасваше кораба и на много места имаше люкове и тераси. Тунела обикаляше около основните възли на кораба, без да заема много място. Ползваше се предимно за разходки, както и за наблюдение навън. Като минаваха покрай една от терасите, видяха там Манхатън и Йоанна. Излязоха на терасата при тях, а Манхатън каза:
-Дали ще нощуваме тук? Знае ли някой?
-Засега се знае, че ще нощуваме тук.- каза Алекс.- Но нали знаеш, по всяко време може да има ново решение по въпроса…
-Тук е добро място.- каза Манхатън.- Ще можем да си починем спокойно.
-Дано не идват насам херките!- каза Йоанна.- Нямам добро мнение за тях…
-Това е враждебна цивилизация.- каза Манхатън.- Ако имаше начин да ги прогоним от тук!
-Момента не е настъпил, да ги прогонваме.- каза Алекс.- За сега само събираме информация за тях.
*
Един следобед, наколко дена по- късно, корабът Crossfire пътуваше към един град- №36, където вече имаше херки. Беше получена информация от тукашните хора, че херките опитват да събират роби и пляскочват храна от складове и магазини. Алекс пийваше горещ чай, докато ровеше из радио- ефира. Трябваха му подробности за ситуацията. Земляните нямаше да се намесват в събитията, а само да съберат информация по въпроса. Алекс беше малко сънлив и поизморен от дълъг ден, но това не му пречеше да действа по пулта, намираше се в совалката Honda в хамбара на кораба, заедно със своя екип. Навън валеше сняг, но не беше много студено. Корабът летеше на 5 км. височина, без да бърза. Важното беше добре да се проверява наоколо, за вражески обекти.
Вечерта наближаваше, когато седящата до Алекс, Ким каза:
-Кога се очаква да пристигнем там?
-Нямам понятие.- каза Алекс.- Вероятно до полунощ или още по- късно.
-Нещо ново чува ли се в ефира?- попита тя.
-Херките събират роби и провизии. - каза Алекс.- Нещо са намислили, ама не знаем какво… Тукашните военни започнаха действия около град №36.
*
В началото на вечерта Алекс и Ким се разхождаха по специалния външен тунел около кораба. Тук на много места имаше люкове и двамата се спираха за да погледат навън. Ким беше в добро настроение, а Алекс- все още сънен, както почти през целия ден. Той си мислеше за бъдещите дни и вероятната нова война срещу херките, която още не беше обявявана. Асансьора ги качи по- нагоре из кораба и те продължиха към столовата. Тук намериха Бронк и Шон, които вечеряха. Седнаха при тях, а в столовата имаше към 20 души. Взеха си по чаша джин с тоник и се загледаха към оранжерията, където роботите събираха новата реколта плодове, зеленчуци, тютюн, билки и подправки. В басейна от дугата страна плуваха 5- 6 души. Той скоро щеше да бъде покрит, преди кацането, защото нататък ставаше опасно и можеше да се наложи въздушна битка с херките.
-Имаме ли дежурства на мостика, Алекс?- попита Бронк.
-Не.- каза той- Ние ще държим совалката в бойна готовност.
-Ще ми се да си почина добре, тази нощ…- каза Бронк.
-Изморени сме и ние.- каза Алекс.
Докато пийваха джин с тоник, Алекс и Ким се бяха замислили, какво ли ще става нататък. Мислеха да си починат и поспят тази нощ, свободна от дежурства на мостика на кораба. Из кораба беше спокойно в тези часове. Корабът в тези часове прелиташе над планина, чиито върхове достигаха по 2- 3 км. По това време се развихри дъждовна буря с гръмотевици. Навън беше кошмарно, а вътре в кораба топло и уютно. Алекс и Ким крачеха из кораба, докато се връщаха в хамбара, при совалката. Екипажът беше в добро настроение, въпреки рискованото приближаване до силите на херките. До град №36 оставаше още доста път. Време да се съберат мислите и за подготовка за работа при сложни обстоятеллства.
Късно вечерта Алекс пушеше замислен пред един люк и наблюдаваше бурята навън. До него Ким пийваше чай и се радваше на добрата вечер, а Ирина беше отишла да направи нещо вкусно за похапване. Из хамбара имаше още много машини, втора совалка и четириместни джетове. Той се намираше най- отгоре в кораба, за да могат лесно да излитат машините. Совалката Honda беше в готовност да излита във всеки момент, ако това се наложи. Двама души дежуреха на пултовете й, по всяко време. Това можеше да се случи, ако кораба бъдеше нападнат от херки или пасари, което сега беше слабо възможно.
-Ще спиш ли скоро?- попита Ким.
-Не.- каза Алекс- Съвсем се разсъних, оставам буден до малките часове…
-Ще бъда с тебе!- каза тя.
-Не се и съмнявам!- каза той.
Край тях мина Аш и каза:
-Имаме насрещен вятър, ще се забавим още повече.
-Няма значение.- каза Алекс- Когато пристигнем- тогава. Хвана ли се нещо по радиото?
-Град № 36 е в паника. Там са кацнали от няколко дни големи кораби на херките. Пълнят ги с провизии и роби…
-А военните?- попита Алекс.
-Организират съпротива.- каза Аш.
Алекс се обърна и тръгна към мястото си в совалката. Имаше няколко часа, за да обмислят действията си край град № 36. Той събираше мислите си, а в това време стари спомени нахлуха неочаквано в ума му. Спомени от далечни и по- добри времена. По това време втория кораб на командир Йон се намираше из земните територии за да ги охранява по въздух. Строежа на базата продължаваше, като основния корпус вече беше готов и оборудван. Отбранителните системи бяха монтирани и в действие. Днес, по- рано, там беше пристигнал още един товарен кораб със строителни материали и машини. Базата се разрастваше, а скоро тук щяха да пристигнат военни за охраната на земните територии, както и за работа със отбранителните системи на базата.
Алекс си беше пуснал хубава музика, пиеше кафе и обмисляше нещата. По последни изчисления, кораба щеше да стигне до град № 36, тази нощ. Целта беше да се документират действията на херките, като доказателства за съдебните дела, които щяха да се проведат някой далечен ден, срещу херките. Междувременно всеки момент войната щеше да започне. Тя започваше от страна на тукашните военни сили, в самоотбрана, срещу посегателствата на херките. Едва по- късно щяха да се намесят и други армии на AFJ (военен съюз на земляните и техните приятелски цивилизации).

(следва продължение)

The 40 Best Vocal Trance Tunes Of 2012 (Episode 1) HD

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №90, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №90, Valeri Kolev.

Вечерта на другия ден совалката Honda беше кацнала край едно градче в близост до границата със земната територия. Градчето имаше 50,000 души. Алекс и Аш взеха единия джет и прескочиха до града, за да погледнат какво представлява той. Беше един обикновен извънземен град. Мръкваше се, когато влязоха в един бар и се настаниха на една маса за двама, взеха си от тукашните питиета, нещо познато, от плодове. Местните вече знаеха, че наблизо има земни територии, а приемаха земляните нормално. Запалиха по цигара, а наоколо се водеха разговори по техни си теми, както и за херките, най- новата тема за обсъждане на тази планета. Двамата земляни поговориха с хората от близката маса, за разни общи неща, като времето навън и какво представлява този град. Разказаха им от какво се издържа града и какви по- интересни неща има тук. Когато земляните си тръгнаха към джета, тук ги изпратиха по приятелски.
Совалката беше на десетина километра нататък, а двамата с джета преминаха това разстояние много бързо. В совалката беше топло и уютно. Алекс и Ким излязоха на терасата на совалката, а гледката към града в далечината беше изумителна.
-Забавихте се!- каза Ким- Бях започнала да се притеснявам за вас!
-Говорихме с тукашните хора. Пихме по един нектар.- каза Алекс.
-Накъде ще излитаме после?- попита Ким.
-Прелитаме над територията и отвъд, някъде на север се намира една военна станция на тукашните.- каза Алекс.- Ще ги посетим тази вечер, или през нощта.
Двамата постояха на терасата още известно време, преди да се приберат на топло. Когато по- късно излетяха със совалката, те бързо набраха височина. Установиха се на 8 км. височина и със скорост около 400 км/ч. избраха курс на полета. Имаха да пътуват с часове, а земните територии бяха съсвем пусти, както и небето над тях. Тук нищо не се случваше, и по- добре така, отколкото да има наблизо херки или пасари. Алекс си взе кафе и чай, запали цигара и седна да се топли, докато следи показанията на полета. До полунощ и десетимата щяха да бъдат заедно в общата каюта- мостик, преди тук да останат само дежурните.
*
Беше вечерта, на другия ден, когато совалката Honda се завърна на кораба Crossfire, край изграждащата се нова база на земляните и се прибра в хамбара. Алекс си беше поспал добре напоследък, леко натъжен и замислен, излезе из кораба. Тук течеше едно нормално всекидневие, макар, че с идването на вечерта, повечето хора се ориентираха към почивка. Навън продължаваха да строят новата база, десетина души оператори на роботи, а роботите бяха няколко- стотин. Не се бързаше с тази база, но пък си имаше срокове за изграждането й, които се спазваха. Алекс намери Манхатън и Йоанна в столовата и седна при тях. Очакваше новини от първа ръка, защото напоследък той и екипа му, често биваха на патрулиране със совалката и изтърваха много новини. Херки вилнееха от месец, на няколко планети из звездната система Orixon. Говореше се за предстояща нова война. Пасарите бяха призовани на Съд, пред трибуната на AFJ ( обединените в съюз цивлизации, приятели на земляните ). Все още нямаше информация, дали конфликта с пасарите минава в следвоенна фаза.
Вечерта напредваше, когато Алекс излезе от кораба със Ким, Аш и Палма. Четиримата искаха да се разходят наоколо, хем да видят как върви строежа. Времето тук беше леко хладно, валеше ситен дъжд. Из бъдещата база сновяха земляни и извънземни. Основния корпус беше вече почти готов. Предстоеше да бъде оборудван за сериозна работа, по отбраната на земната територия тук, а и на самата планета. Край реката десет рибари ловяха риба с мрежи, за създаването на първоначален резерв от провизии за базата, както и за храната на строителите и извънземните гости. Освен трите кораба тук- Crossfire, Ford и строителния кораб, имаше и няколко совалки от кръстосвача Nissan, както и машини на тукашните военни. В тези дни се умуваше тотално за справянето със херките и как да стане това. Понякога идваше и самия адмирал Шао, който командваше силите на AFJ в зведзната система Orixon. Тукашните военни искаха да помогнат във битката срещу херките, но предпочитаха да пазят добре планетата си. Междувременно се говореше, че кръстосвача Nissan скоро ще потегля за зони на по- сериозно напрежение. Всичко тук около планетата Orixon 10 и мистериозния "портал", от който се пръкваха корабите на херките, оставаше на раменете на командир Йон с двата кораба и общо екипажи- 130 души. Новината изправи на нокти хората на Йон. До тук беше своеобразната ваканция за тях. Всички смятаха, че предстоят тежки времена за Йон и неговите хора…
*
Беше вечерта на другия ден. Кръстосвача Nissan беше заминал по пътя си, а на планетата оставаха строителния кораб и двата кораба на командир Йон. Строителството на новата база продължаваше. Тук бяха пристигнали и близо 500 души от местните военни, които искаха да помагат, а и да охраняват зоната. Йон им обясни какво ще предствалява новата база. Предвиждаше се тук да служат и от тукашните военни. Хората на Йон, общо 130 души, бяха в непрекъснати смени от по осем часа, заемайки се с охраната на територията на земляните тук. За по- сериозни задачи никой не смееше и да говори- не достигаха хората.
Вечерта на Алекс беше напрегната. Той се чудеше какво беше накарало адмирал Шао да тръгне към друга цел и да остави стратегическата позиция тук. И останалите земляни гадаеха, какви са причините за отлитането на Nissan.
*
Беше следобеда на другия ден. Корабът Crossfire беше кацнал край един от по- близките до базата, градове с население 400,000 души. Алекс и неговите хора бяха излезли навън, веднага след пристигането. Времето беше хубаво, с лек хлад. Десетимата тръгнаха пеша край кораба, към корпуса наблизо, където имаше търговски център и развлекателни зали. Алекс запали цигара и се огледа. Изглеждаше интересен град. До него вървяха Ким и Ирина, а малко по- напред Аш и Палма. Бяха дошли тук за да се поразходят и да разгледат града. Имаше вероятност тук да има и херки. Изучаването на херките всъщност продължаваше, макар и Nissan да беше заминал на някъде, след което останаха само хората на Йон, както и строителите.
В началото на вечерта десетимата се завърнаха в кораба, след голямата и приятна разходка. Бяха се изморили, но доволни от разходката, а и време уцелиха страхотно. Алекс се наплиска на чешмата с вода, за да се освежи, направи си чайове и кафе и седна да почива, а неговите хора сновяха из совалката, всеки по своите задачи. Йон все още не беше заръчал, кога ще излитат за да се прибират в базата, но нямаше спешни задачи и екипажа отдъхваше, след дългия ден. Докато Алекс пушеше и пийваше чай, до него Ким и Ирина слушаха музика със слушалки и си приказваха нещо. По- назад из каютата- мостик на совалката, Браун, Джейн и Никита се занимаваха по компютрите си, а Аш и Палма се бяха заловили да приготвят нещо вкусно за вечеря. Бронк и Шон се къпеха. Алекс се беше замислил по въпроса за херките. Смяташе се, че войната е неизбежна, щом херките вилнеят и върлуват на няколко планети в тези дни. Според Йон, щяха да охраняват базата и да търсят още информация за херките, но без да ги нападат, нямаше достатъчно хора за такова нещо.
По някое време Алекс, Аш и Палма излязоха на една тераса на кораба. Навън беше тъмно и леко хладно. Те незнаеха на какво мирише, но това беше дъх на извънземна пролет. В далечината се виждаха светлинките на града, както и от преминаващите машини, по въздух и суша. Все още нямаше определен час за тръгване обратно към базата. Едно спокойствие лъхаше из кораба, сякаш на тази планета нямаше никакви проблеми и никакви херки.

(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №89, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №89, Valeri Kolev.

Беше следобеда, няколко дни по- късно. Алекс и неговия екип бяха заедно, със совалката си в хамбара на кораба Crossfire, който се намираше в парцела на земляните, край строежа на новата база. Планетата Orixon 10 се оказваше доста симпатично местенце, ако не се смяташе присъствието на херките тук. Алекс тъкмо си беше заредил билков чай и кафе, пушеше цигари и се топлеше, след тежкия ден този път. Той беше леко разсеян и уморен от тичане по разни задачи из парцела. Намерил време за почивка, Алекс се отпусна в креслото и за десетина минути затвори очи и прогони всякакви мисли от главата си. Хората от неговия екип бяха из совалката и почиваха. Не бяха оставили дори дежурен на мостика, тъй като не бяха в готовност за предстоящи полети и задачи със совалката. Из кораба Crossfire течеше обикновен ден. Заедно с екипажа на кораба Ford, командосите осигуряваха охраната на строежа. Строителния кораб щеше да пристигне тази вечер или през нощта. До момента роботите от корабите на командир Йон, бяха разкопали и укрепили голяма част от нужните подземия за базата. В другия край се изливаше бетон, по специални извънземни технологии. Коридорите и тунелите на новата база се увеличаваха със всеки изминал час. Роботите се командваха от четирима души. От кръстосвача изпращаха материали и машини за строежа, всеки ден. Беше предвидено, кръстосвачите да могат да строят разни обекти, когато се наложи, но основната работа щяха да свършат хората от строителния кораб, специализирани в тази област.
Към края на следобеда Алекс излезе из кораба заедно с Аш и Ким. Тримата се мотаха насам- натам из коридорите, но пък видяха мнозина от своите колеги тук. По някое време се спряха в столовата на кораба, до оранжерията и басейна. Макар, че навън беше студено, имаше хора в басейна, а водата му беше топла, и на места гореща. Така мнозина си лекуваха болежките и разни болести, каквито не отсъстваха дори тук. Имаше хора и в столовата, една от смените вечеряше. Тримата седнаха наблизо до оранжерията и си взеха по закуска и питие. До полунощ оставаше много време, а тогава щяха да дават дежурство на мостика на кораба.
В началото на вечерта Алекс, Аш и Ким излязоха на една от терасите на кораба. Отсреща светеха светлинките на втория кораб на Йон- Ford. Времето беше мразовито, но тихо.
*
Беше следобед, няколко дена по- късно. Строителният кораб вече беше пристигнал, натоварен с техника, строителни материали, роботи и 200 души, специалисти по строителство чрез роботи. Из парцела на земляните, тук на планетата Orixon 10, стана още по- оживено, а тук имаше и хора от кръстосвача Nissan. Парцела с вид на окръжност с диаметър 1,000 км. се подготвяше да може да се отбранява от врагове с отбранителни системи. Вървеше и строежа на самата военна база в този парцел. Отбранителните станции щяха да бъдат десетина, разположени по периферията на парцела, а още няколко такива станции щеше да има в самата база. Корабите Crossfire и Ford с общо 130 души екипажи бяха тук със задачата да охраняват целия парцел на земляните, поне докато се строи новата база.
Към края на бордовия следобед Алекс седеше заедно с хората си в совалката, докато чакаха да ги изпратят на патрулиране. През изминалите дни предимно се бяха занимавали с патрулиране над земната територия със совалката. Тук имаше и други совалки, от кръстосвача Nissan, които също даваха дежурства в небето на територията. Навън се мръкваше, когато Ким и Палма станаха от сън и скоро се появиха в общата каюта- мостик на совалката. Освен Алекс тук бяха Аш и Палма. Те тъкмо проверяваха състоянието на различните системи на совалката, тъй като тази вечер щяха отново да летят.
Совалката Honda излетя от кораба в началото на вечерта. На борда и бяха десетимата- екипа на Алекс. Започваха патрулиране над земната територия. Маршрута описваше елипса над тези територии, като беше възможно да се спират тук и там по пътя си. Алекс беше в добра форма през този ден, а настроението на совалката беше леко делнично и делово. Всеки си работеше по задачите и почти не се разговаряше. До Алекс седяха неговите лични приятелки- Ким и Ирина, които вземаха сериозно участие тази вечер, в задачите на мостика на совалката. Междувременно новините казваха, че херките се държат умерено прилично, поне тук, на тази планета. За момента не бяха провокирали нито тукашните военни, нито командосите от AFJ. Но в новините се казваше, че вилнеят на няколко други планети, от дестина дена насам. Командването на AFJ мълчеше, а командосите се радваха на глътката въздух, през този месец, временното примирие при войната срещу пасарите. Алекс въздъхна тежко, отвори си бутилка пепси и запали цигара. На моменти му се случваше да му дотежава тази служба във AFJ (военен съюз на земляните и техните приятелски цивилизации). Това се случваше и в по- добри и в по- тежки времена. Но той си казваше, че не бива да се отпуска. Беше подписал договор за десет години служба и докато не изминеше този срок, нямаше начин да се отказва. Повечето командоси от екипа на командир Йон, бяха със също такива договори, за срок от десет години.
Вечерта напредваше, а совалката Honda прелиташе на височина от 8 км. над джунглата в новата територия на земляните. Вътре беше топло и уютно. Бяха се събрали в общата каюта- мостик и десетимата, преди полунощ, когато тук оставаха само дежурните, а останалите отиваха да спят. Ситуацията беше нормална, около совалката нямаше опасни обекти. Кораби и совалки, прелитащи над земните територии, имаха само тукашните военни. Времето беше хладно, но спокойно, не валеше нищо. На места се беше спуснала гъста мъгла, но това не пречеше на видимостта. Десетимата командоси- екипа на Алекс, разговаряха по важните теми напоследък, за новата база, за херките и пасарите, както и за близките градове, които бяха покрай новата земна територия тук на Orixon 10. Настроението тук беше делово, не беше време за купони и веселие, но все пак чаша джин с тоник, не се забраняваше. Алекс, Ким и Ирина щяха да продължат дежурство след полунощ, затова те си почиваха в тези часове, гледаха да си похапнат и да се подготвят за трите часа нощно дежурство на пулта на совалката, макар, че тя се водеше от опитен пилот- робот.
По някое време Алекс тръгна със Ким из совалката, за да огледат и проверят основните й възли. Това се правеше винаги преди да се застъпи дежурство, както и преди излитане и след кацане. Проверката не беше сложна, а докато си вършеха работата имаха възможността да се поразходят пеша из тунелите и асансьорите на совалката. Тя беше с размерите на неголяма къща, на няколко нива, а основния й обем се заемаше от двигателите, резервоарите и хамбара, където имаше два джета, с големината на автомобил. Джетовете се използваха понякога, а те можеха да напускат совалката дори по време на полет. Бяха предвидени предимно за евакуация на екипажа на совалката, когато няма друг избор и няма възможност да се запази совалката, при сериозни повреди. След като провериха всичко, двамата се спряха в малката, компактна оранжерия на совалката, за да изпушат по цигара.
-Имаме още няколко часа свободни.- каза Ким.- Можем да се забавим, достатъчно преди дежурството.
-Аз не успях да поспя днес.- каза Алекс.- Ще ме дебнете да не задремя на пулта!...
-Не се притеснявай, ще те наглеждаме.- каза Ким.- Можеш да дремнеш два часа сега, има още време!
-Не. Трудно ще се върна във форма за пилотирането.- каза Алекс.- Ще спя после, след дежурството…
-Какво си правил, че не си се наспал?!- каза Ким.
-Йон ни беше изпратил с Аш на строежа, да огледаме как вървят работите там.- каза Алекс.
-Толкова ли няма кой да иде?- каза Ким.
-Йон ни цени.- каза Алекс.- Знаем си цената.
-Да не се възгордееш , нещо!- каза Ким.
-Нищо подобно…- каза Алекс.- Нали ме знаеш с моя извънземен грип… Понякога направо съм извън строя…
Двамата замълчаха замислени. Имаше доста време още до полунощ.

(следва продължение)