ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №94, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №94, Valeri Kolev.

Това беше един навъсен ден, както се говореше из кораба. Тъга беше завладяла умовете на командосите. Тази вълна от емоции се обясняваше със странните биовълни, които се появиха наскоро по тези места. В далечината пред двата кораба на командир Йон се забелязваше междинна станция, към която се пренасочваха в тези часове. Алекс въпреки всичко беше в добро настроение. Той пийваше горещ чай и следеше показанията от полета. Около междинната станция се забелязваха над 200 малки и по- големи кораби. В момента се преслушваше радио- ефира, за да се провери на кого принадлежат тези кораби и какво става из станцията. Из совалката бяха всичките десетима от екипа на Алекс. Някои почиваха, а другите дежуреха по пултовете. Двата кораба навлизаха в зони с присъствие на херки и пасари, двата основни врагове на земляните и AFJ.
Вечерта напредваше, а корабите на Йон доближаваха все повече междинната станция. В тези часове напред бяха изпратени два джета с по четирима командоси, за да проверят какво е положението в междинната станция. Докато се чакаше резултат, Алекс пийваше чай и се топлеше, заедно с екипа си в совалката. В това време го мъчеше главоболие и не беше в добра форма. Не бяха в настроение хората и по двата кораба на Йон.
*
Crossfire пристигна на сутринта до междинната станция, прикачи се към един свободен док и навън излязоха разузнавачи. Смяташе се, че наблизо има един кораб на херките със 100 души на борда. Не бяха изключени възможни проблеми и престрелки, затова земляните бяха много внимателни. Алекс излезе навън с Ким, Аш и Палма. Те оглеждаха хората из централния корпус на станцията, с повишено внимание, заради евентуалното присъствие на херки. По някое време влязоха в едно кафене, за да пийнат нещо и да изпушат по цигара. В кафенето имаше всякакви извънземни, беше пълно на 70%, звучеше някаква извънземна мелодия. Четиримата земляни седнаха край стъклената стена, за да виждат навън и си взеха по нещо за хапване и пийване, от най- известните из Галактиката продукти, за да не рискуват с нещо дето не става за тях. В кафенето земляните чуха новини от фронтовете срещу херките. Тук също се вълнуваха от войната и последните събития. Аш разговаря с няколко души наоколо, за да разпита дали в станцията има херки в момента. Оказа се, че тук понякога идват херки, главно за вода и гориво.
Беше следобеда, а Алекс, Аш, Ким и Палма, все още скитаха из станцията и разпитваха всичко за херките. Не бяха се завърнали в кораба и още десетте души, излезли на разузнаване. Докато вървяха под купола на станцията, четиримата за кой ли път се изненадваха от мисълта, че се намират в извънземието, далече от Земята, а около тях има предимно извънземни. Алекс прогони това си усещане и кимна към другите трима:
-Да излезем на ивицата с доковете, да огледаме!
-Нямам голямо желание да срещаме херките!- каза Ким.
-Знаем твърде малко за тях все още.- каза Алекс.- Тепърва трябва да ги изучаваме. Колкото и опасно да е това занимание.
-Щом трябва…- каза Ким.- Но съм много против това!
*
Започваше вечерта на борда на кораба Crossfire, когато Алекс и останалите се прибраха на борда. Тук чакаха само тях, за да пуснат защитите на кораба, за нощуване. Щеше да се отпътува нататък, на следващия ден. В очакване на една спокойна вечер и също нощта след това, командосите имаха три свободни часа. Втория кораб- Ford, беше останал на два часа полет, отвъд обсега на станцията, като предпазна мярка, ако херките се появяха тук. Все още не се знаеше със сигурност, дали тук е имало херки през този ден. Алекс беше в странно настроение тази вечер. Той преглеждаше всички джаджи по униформата си, и в раницата. Искаше да бъде подготвен за битки, ако се наложеше да се водят битки, а вероятно щеше да има.
*
Беше обедно време, когато Алекс стана от сън. Той погледна какво става из кораба, намираха се в полет в открития космос. Докато се разсънваше с вода на чешмата и по- късно- кафе, той погледна къде са хората от екипа му в совалката. Аш и Палма бяха в общата каюта- мостик и работеха по компютрите. Останалите ги нямаше тук, сигурно спяха. А на мостика на кораба Crossfire дежуреха Манхатън и Йоанна. Нещата вървяха добре до момента. Мнозина от екипажа спяха или почиваха. Алекс се разсънваше, седнал пред компютрите и по навик пусна да следи параметрите на полета и данните от радара. На два часа път от кораба имаше два различни кораба, които нямаше да се приближат по- наблизо. В това време Манхатън опитваше радиоконтакт с тях.
Следобеда напредваше, когато Алекс и Ким излязоха на разходка из кораба. По коридорите и асансьорите беше тихо и спокойно, движение нямаше голямо, повечето хора почиваха в тези часове. Двамата минаха покрай два робота, които почистваха, преди да влязат в столовата, а тук имаше към 15 души.
-Гладен ли си, Алекс?- попита Ким- Аз например съм гладна!
-Ще хапнем.- каза Алекс и посочи масата, където бяха вече Хенсън и Сюзън.
Взеха си по порция- две от менюто на столовата и седнаха да хапват.
*
Във бордовата вечер Алекс се беше усамотил в своя бокс с койката, а наблизо спеше Ким във втората койка. Третата койка беше за Ирина, но тя сега беше някъде из кораба. Алекс се беше замислил по проблемите на двата кораба на Йон, за новата война и за неизвестното бъдеще. Докато размишляваше, той пушеше цигари и пийваше билков чай. От полунощ, Алекс, Ким, Аш и Палма имаха дежурство на мостика на кораба. До тогава Алекс имаше достатъчно време, за да подреди мислите си, да стегне всички джаджи по униформата си и в раницата си, както и да се подготви за нощното дежурство. В тези часове Crossfire приближаваше група астероиди, на брой около 40, с по- малки и с по- големи размери. Йон смяташе да се провери дали по астероидите има хора.
Бордовата вечер напредваше, а Алекс тъкмо си почиваше проснат в койката си. Ким и Ирина приготвяха нещо за хапване, в малкия спретнат кухненски кът в блока на койките. Това бяха едни такива вътрешни помещения, където човек можеше да се уедини, сам или с ограничен брой приятели. Такива блокове за почивка имаше и в совалката Honda и в кораба. Алекс се прозина по някое време и стана от койката, за да изпуши цигара и да погледне, наближиха ли се астероидите.
Crossfire беше само на два часа от астероидите, а Ford още със два часа по- назад, когато Алекс беше готов за дежурството на четиримата на мостика на кораба, а оставаха още няколко часа. Обичайното кафе и чай му помагаха да е в добра форма, докато седеше пред компютрите и наблюдаваше астероидите. Нещо му подсказваше, че има нещо у тези астероиди, но нямаше понятие, за какво става дума. Усещане имаше и командира Йон, който скоро щеше да изпрати напред разузнавачи с джетове.

(следва продължение)