ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №93, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №93, Valeri Kolev.

Вечерта на другия ден Crossfire се завърна зад фронтовата линия, до щаба на местните. Този ден беше тежък, с люти битки, в които участва и кораба на земляните. Беше време земляните да си починат и да се погрижат за себе си. Района се охраняваше добре и сега можеха на спокойствие да помислят и за себе си. Алекс и екипа му се прибраха в совалката, която им беше и работно място и като дом. Днес бяха помагали на другите си колеги, със задачи из кораба, по време на атаките и битките. Алекс побърза да си зареди кафе и чай и се отпусна в креслото си, за пръв път днес. Изморени и изнервени бяха и останалите им колеги в кораба. Армията на месните, почти достигаше позициите на двата разрушени кораба на херките, край които се бяха концентрирали основните сили на херките. Скоро, въпрос на два- три дена беше, да се освободят от там, всички тукашни хора, взети за плаенници и роби. Междувременно планетата наближаваха нови кораби на херките. Вече беше доказано, че херките се делят на два вида- едните нападат и рушат, а вторите живеят мирно. За по- късно тази вечер се предивиждаше кораба Crossfire да отпътува към новата база на земляните. Поради повишената опасност от херки, командир Йон искаше да осигури по- надеждна охрана на новата база. Местните военни не бяха забравили да поздравят земляните и кораба Crossfire със успешното им участие в битките и да изкажат благодарността си. Командир Йон обещаваше и ново участие, когато това се наложи.
Вечерта напредваше, а Алекс се беше отпуснал и затоплил с чая в уютната и топла каюта- мостик на совалката. Целия екип беше доволен от свършената работа и сега си почиваха. До него бяха Ким и Ирина и пийваха пепси с бисквитки, а по- нататък Аш и Палма приготвяха похапване за целия екип. По това време командир Йон се намираше в щаба на тукашните военни, за да обмислят бъдещите съвместни действия. Йон щеше отново да се намеси, ако те го повикат. Макар и с малък екипаж кораба Crossfire разполагаше с невероятни бойни мощности, които земляните нямаше да се поколебаят да използват отново, срещу херките. Алекс се беше замислил дълбоко. Беше започната нова война, все още не обявена официално. Добрите времена сякаш се бяха свършили. Отново започваха опасни операции и мисии, една след друга. Бъдещето на планетата Orixon 10 за сега беше неизвестно. Всичко зависеше от това, какъв поток от херки със своите машини, ще се появят през звездния портал.
*
Измина близо един месец, откакто местните военни от планетата Orixon 10, заедно с малки сили от Земята успешно отблъснаха свирепото нападение от страна на херките с два големи техни кораба, опитващи се да вземат роби и провизии от тази планета. Следващите кораби на херките подминаваха тази планета, предвидливо подлагани на огън, от далеко. За това време от планетата бяха прогонени успешно всякакви херки и корабите им. Новата база на земляните тук, изградена на закупените от тях територии, вече действаше успешно. Тук вече се градеше земна колония. Колкото до двата кораба на командир Йон и неговия екип от 130 души, то те вече нямаха задължения към новата база, нито към планетата. В очакване на заповеди от Командването, вече дести ден хората на Йон от двата, бойни кораба, бяха във ваканция, кацнали на космодрума на новата земна база…
Беше една вечер, когато Алекс, Ким, Аш и Палма, бяха излезли на една от терасите на Crossfire за да се сбогуват с планетата Orixon 10. В най- скоро време двата кораба на командир Йон напускаха тази планета. Алекс пушеше цигара и сръбваше чай от голяма, метална чаша, оглеждайки района около кораба, въпреки мъглата, спуснала се от няколко часа. Всеки по своему се сбогуваше с новата база и планетата. Някои от хората на Йон имаха добри приятели тук, с които трябваше сега да се разделят, може би за дълго, а по- скоро- за винаги.
-А от тук, на къде?- попита Ким.
-На планетата Orixon 55 се водят сериозни сражения срещу херките.- каза Алекс.- Адмирал Шао ни изпраща там, за да огледаме с какво можем да помогнем на местните.
-На далеко ли е това?- попита Ким.
-Не кой знае колко далеко…- каза Алекс.
-Значи войната вече е обявена?- попита Палма.
-Не.- каза Алекс.- Помагаме на планетите, които са в тежко положение, нападнати от херките. Войната не е обявена. Играем, като "тайнствен отмъстител", сила в сянка.
-Е, добре си починахме напоследък, май е време отново да се развихрим!- каза Аш.
-Ще се развихрим и още как!- каза Алекс.
*
Беше следобеда на другия ден. Crossfire и Ford летяха към планетата Orixon 55. Екипажите на двата кораба на Йон, в тези часове почиваха или спяха, с изключение на дежурните. Алекс и Ким бяха в совалката Honda и се занимаваха по компютрите. Това включваше проверка на пространството около корабите, прослушване на радио- ефира и следене на радарите. Останалите хора от екипа на Алекс, почиваха или спяха.
Беше началото на вечерта, когато Алекс и Ким излязоха на раходка из кораба. Ким беше радостна, а Алекс го мъчеше дрямка. Двамата вървяха бавно из коридорите, към оранжерията и столовата. По това време в столовата имаше двайсетина души, които похапваха или се черпеха на чашка. Алекс и Ким намериха тук Хенсън и Сюзън и седнаха при тях. Докато се черпеха с джин и тоник, четиримата се разговориха за херките и последните новини от планетите с действащи войни срещу херките.
-Започна се новата война!- каза Хенсън.
-Такава ни е работата.- каза Алекс.- Ще воюваме!
-Херките определено са много свирепи и много алчни.- каза Сюзън.
-Ще им намерим слабото място и на тях!- каза Алекс.
-Проблема е, че прииждат нови и нови техни кораби, от звездния портал…- каза Ким.
-Порталът скоро ще бъде под контрола на AFJ.- каза Алекс.
*
Вечерта напредваше, когато Алекс и Ким се прибраха в совалката. В общата каюта- мостик се бяха събрали всички от екипа. Тук беше топло и уютно. Алекс си зареди чай и кафе в термосите, за да пийва, докато се занимава с компютрите. Искаше да се увери, че полета е безопасен и наблизо няма вражески обекти. Докато работеше, Алекс беше потънал в размисли, за себе си, за живота на екипажа на кораба, за войните и бъдещето. Това беше забележителна вечер, далеко от звезди и планети в открития космос, когато добрите времена отново бяха настигнали двата кораба на командир Йон и техните вкипажи. В очакване на една хубава вечер и спокойна нощ, в тези часове целите екипажи бяха будни, за да се погрижат за себе си и машините, за да се видят и разходят, преди началото на смените след полунощ.
Оставаше още малко време до полунощ, когато Алекс се изпъна в койката си, за да си почине, преди дежурството си с Ким, Аш и Палма, след полунощ. Той затвори очи и се замисли. Тази служба не беше от най- лесните. Той биваше на борда на Crossfire във втори пореден свой живот. Така беше и с Ким, Аш, Палма и редица други от екипажите на двата кораба. Поредния договор беше за срок от десет години, след което можеше да се оттегли някъде, цивилен или запас, както иска всъщност. Десетте години минаваха бавно и трудно. За да не чака с нетърпение да отминат тези десет години, Алекс, а и другите, бяха със половинките си заедно по корабите. Някои от тях вече имаха и деца, които оставаха по корабите, нямаше друг начин. Не ставаше да оставят децалат си още от малки някъде на друго място, нямаше как и да се оттеглят от служба. Така децата на командосите растяха по корабите, заедно с родителите си. Алекс искаше деца, но му беше много съвестно, как да рискува бъдещето на евентуалните си деца, по тези кораби. По темата Ким имаше други планове. Тя смяташе скоро да си роди бебе и щеше да бъде много доволна от това…

(следва продължение)