Откъс № 114. Нов проект за роман. 2017. Valeri Kolev.

     Откъс № 114. Нов проект за роман. 2017. Valeri Kolev.
              
     1.     
     Наближаваше вечерта на другия ден. Корабът Nissan се намираше в полет над заселения континент. Това беше обичайното патрулиране, в охрана на планетата от към нашественици от към космоса. Алекс пушеше цигара, изправен пред оперативния екран на стената. В това време долу вървяха съдебни дела и разузнаване на управлението на градовете и самата планета, по принцип. Алекс беше значително по- спокоен, без да забравя неприятните разговори, които го бяха предизвикали, започвайки дружелюбно и завършвайки катастрофално, а това през изминалите дни назад. Докато си пушеше цигарата, Алекс умуваше какви наказания ще иска за разследваните и оссъдени престъпни елементи, каквито съвсем скоро щеше да бъдат обявени. Личната му омраза, заради заплахи и престъпни намеци, от малък брой управници и други, той смяташе да остави да отлежи във времето, но това означаваше едно- тези хора ставаха негови врагове до края на живота му и той нямаше намерения да забравя за тях,а да ги гледа под лупа по- нататък и това за десетки години напред…
     Вечерта беше съвсем наблизо, когато Алекс и Аш разговаряха за именно престъпните елементи, добрали се до управлението на планетата Orixon 44 и до градовете на земляните тук. Аш поддържаше мнението на Алекс за тези хора и щеше да остава негов приятел, дори ако планетата я нямаше… След като дадоха инструкции на хората си за идните дни, двамата загърбиха самия кораб, за да умуват, какви да бъдат наказанията за онези престъпни елементи и мафиоти. Това беше 7017- та Земна Година, на планетата Orixon 44, а ето, че и тук  и сега, все същите проблеми за обикновените хора… Нещата се повтаряха едни и същи и подобни, до пръсване. Алекс въздъхна тежко и побутна оръжията по себе си. Вярната бойна техника от древността му беше винаги под ръка, а ако нещо го нападнеше, той смяташе да стреля "на месо", защитавайки живота и здравето си.
      2.
      Вечерта беше започнала, когато Алекс си взе чаша кафе и седна за да поработи по пулта си. Корабът летеше на 10 км. височина, със скорост 100 км/ч. в посока изток. По това време пристигаха новини от кръстосвача New York, който със голяма антена беше прихванал сигнали от по- далеко, от по- близо, та и чак от Земята. Алекс поумува по новините, разпечата някои неща на хартия и със снимки, а останалото остави за среднощните часове, когато времето съвсем не вървеше. Това беше обичайното му време да си чете подробно новини. Докато умуваше над последните събития, Алекс драскаше нещо по листи хартия. Беше започнал да анализира и да гледа под лупа, почти всичко от новините. Негова програма за анализ на информация му помагаше, но това той умееше и без компютри, макар и по- бавно. От неговите "приятели" по градовете, вече имаше и осъдени. Той беше доволен от доброто начало на процесите около чистката, а над пулта му висяха закачени снимките на 30 души- едни от най- опасните, добрали се до управлението и дълго време мърсували там, почти незабелязани, но напълно незаконно. Всичко това се разследаваше от начало до край, а Алекс беше намислил още по- сериозни неща. Нямаше да може да бъде изчистена всичката "мръсотия", но първите удари бяха добри. Алекс добре разбираше, че "злите сили" са се подигравали през цялото време със земляните, качвайки в управлението престъпни елементи и мафиоти. От своите лични контакти по градовете, Алекс получаваше прясна информация за развитието на процесите. Но не на последно място Алекс съвсем не беше сам. Като най- опитното, опитно мишле във извънземните лабиринти, той притежаваше всъщност най- голям опит в нещата, по принцип. Мнозина не бяха наясно каква е точно неговата власт, но това не беше от съществено значение. Той беше Заместник Главнокомандващ на AFJ, във системата Orixon, както му бяха обяснени новите обстоятелства. От него искаха да се бори за правата за добър живот на земляните тук, и да не се отказва от това, за нищо на света.
      По- късно докато пушеше цигара, Алекс си даваше сметка, че неговите "приятели" от последните времена въобще не бяха виждали как изглежда самия той. Въпреки това вместо да е спокоен от възможни лични отмъщения, той засили охраната си, направо със четири бойни робота, без които не излизаше от кораба, по принцип…
                                  ( край на Откъс № 114.)

Откъс № 113. Нов проект за роман. 2017. Valeri Kolev.

     Откъс № 113. Нов проект за роман. 2017. Valeri Kolev.
              
     1.   
   Беше вечерта на другия ден. Двата кораба изчакваха все още по- добро време,  при град № 7.  Алекс и Палма бяха излезли около кораба. Можеше да се върви направо по снега, без той да хлътва под обувките им, а това от ниските температури. Снегът беше спрял, но всичко беше замръзнало от мраз. Алекс запали цигара със отворен частично шлем, докато разговаряха с постовете, около кораба. Момчетата пазеха добре двата входа на Nissan. Патрулни двойки от екипажа също обикаляха наоколо.
    Алекс и Палма се прибраха в кораба след обиколката навън. Асансьорът ги изкачи съвсем наблизо до тяхната каюта. Щом влязоха в каютата, тук им се стори топло и уютно. Мирена и Ким приготвяха топла храна, а Аш и Милена водеха разговори по радиото с хората от града и базите на AFJ- четирите крепости около града. Алекс се спря пред оперативния екран на стената и се запозна със ситуацията, преди да се стопли и настани зад пулта си. Малката печка в краката му скоро го затопли и вече сушеше мокрите му ботуши. Корабите нямаше да излитат и тази вечер и нощ, а за сутринта нямаше нищо планирано. Екипажът си почиваше, докато дежуреха 40 души, а други 40 бяха отделени за охраната и постовете около кораба.
     Вечерта напредваше когато дежурните повдигнаха двата входа на кораба високо до 15 метра, а охраната оставаше изцяло отвътре. В нощта кораба щеше да се пази предимно чрез външните камери. Алекс запали цигара и си взе чаша кафе.
     2.
     Във мъгливото утро на сутринта Алекс се беше събудил много рано. Малка беля във почивния му бокс, го беше разсънила рано- рано, а със това приклюваше и съня му. Докато оглеждаше какви са щетите след разливането на чаша вода, Алекс забеляза, че са пострадали само малка част от документи, които не бяха кой знае колко важни. Той си взе чай от автомата, запали цигара и пусна портативния си компютър, за да огледа нещата от изминалите часове и дни. Корабите и града бяха застинали в тези часове и цареше тишина.
      3.
      Беше вечерта на другия ден. Двата кораба стояха на същото място до град № 7. Алекс беснееше по телефона си, докато разговаряше с управата на земните градове на Orixon 44. Той не беше съгласен с повечето неща, които се вършеха. Ядосан до краен предел, Алекс затръшна поредния разговор по телефона и тръгна да се усамотява в почивния си бокс. Беше предупредил своите хора, да не го търсят абсолютно по никакъв повод.
      Вечерта напредваше, а Алекс слушаше тежка музика от далечните времена, бесен на повечето управляващи тази планета, но и отчаян, че не е по силите му да оправя нещата… Той запали поредната цигара и заби поглед в новините, отпечатани на хартия. Смяташе дълго да чете и анализира, гледайки под лупа всичко. Очакваше се в близките времена да бъдат съдени и наказвани повечето от виновниците в управлението на планетата и градовете й. Вълната ненавист и омраза вече се насочваше и към градовете- колонии на земляните из системата Orixon. Алекс разбираше, че сред управляващите са се промъкнали престъпници и мафиоти. Той вече нямаше доверие на никого, не се доверяваше абсолютно на никого. Скоро неговите екипи, така известните "момчета за всичко"- екип Алфа и екип Бета, получиха заповедите му за действия и работа.
      4.
      По- късно същата вечер Алекс обяви тревога и извънредно положение. Той започваше ревизия на хората в управлението и чистка. Все още верните хора във AFJ, започваха в близките дни и седмици съдебна дейност и разследване на управлението. Адмирал Буун замълча над решенията на Алекс, без нищо да казва. Командир Йон сви юмруците си, казвайки, че ще направи всичко необходимо, което зависи от него. Алекс запали още една цигара и седна зад компютъра си в бокса. Смяташе да изясни необходимото сред своите приятели и своите момичета, преди да намрази почти всичко останало… Това беше човекът, който знаеше почти всички срамни тайни и гнусни истини за   световете, един от шепата хора, които знаеха всичко… Той искаше да се прости със своите, ако бъдеше убит… Проблем беше, че Алекс вече не владееше нервите си.  Запознати твърдяха, че може всичко да се очаква и всичко може да се случва в тези времена. Алекс беше направил необходимото тези тайни и истини да не бъдат потулени или фалшифицирани по- късно.
                                  ( край на Откъс № 113.)

Откъс № 112. Нов проект за роман. 2017. Valeri Kolev.

     Откъс № 112. Нов проект за роман. 2017. Valeri Kolev.
              
     1.
     Във следобеда на другия ден Nissan се приземи до Южната крепост на град № 6. Бяха изчаквали часове, докато долу почистят площадка за кацане. Вторият кораб- Ford остана над града за да кръжи наоколо на около 5 км. височина. Опасенията, че наблизо има нещо нередно, не се оправдаваха, все още. Алекс отново беше в лошо здраве. Той трудно се движеше из кораба, а мускулите го боляха. Докато пушеше цигара и се опитваше да изплува, неговите хора в каютата обмисляха маршрута на кораба за после. Навън излязоха скоро два екипа, за да заредят кораба с още гориво. От крепостта също излязоха екипи, за да помогнат със зареждането на кораба. Други екипи проверяваха корпуса му отвън. Корабът Nissan изглеждаше в добро състояние.
     2.
     Във вечерта, няколко дни по- късно Nissan все още гостуваше на град № 6 и неговата Южна крепост. Навън вилнееше снежна буря, започнала от преди десетина дни. Алекс пушеше цигара пред единия от външните люкове на каютата и наблюдаваше, какво се случва навън.
     3.
     Беше вечер, няколко дни по- късно. Корабът Nissan беше пристигнал по обедно време до град № 7, на една от площадките до Източната му кула, където стоеше в тези часове. Алекс се намираше в лоша форма, отново го боляха краката и главата. Той се топлеше с кафе и допълнителна, неголяма печка, която държеше в краката си, докато седеше зад пулта. Беше се замислил в този час по въпроса за предишни свои животи, както и за неидентифицираното си телепортиране, на което го подлагаше някаква по- висша раса, няколко пъти в месеца. Поне така той си обясняваше това явление.
     Вечерта напредваше, а снега в последните часове беше натрупал преспи около кораба и продължаваше да вали. От екипажа нямаше хора навън, а входовете бяха повдигнати на височина от 15 метра, за да бъдат недостъпни. Корабът и екипажа щяха да нощуват тук, на това място, до Източната кула на град № 7. В този час Палма и Мирена изпробваха радиовръзките на кораба, Ким хрупаше някакви соленки, а Аш и Милена приготвяха храна за шестимата, за вечерта и нощта след нея.
      4.
      По- късно вечерта навън вееше снежната бура и цареше суров мраз със около -55' С. Мразът се усещаше все по- силно и вътре в кораба. Единият ядрен реактор на кораба едва смогваше да осигури отоплението му, а вторият все още не беше пуснат в действие. Това бяха малки реактори, колкото за нуждите на подобен голям кораб. Градът беше скован в този мраз, а покривката достигаше вече 15 метра височина. Вятърът брулеше със около 150 км/ч., но не беше проблем за крепостите, които бяха със спуснати блиндирани капандури по прозорци и врати. Временно някои производства в града бяха спрени, заради времето. Имаше забрана за полети на самолети и хеликоптри, както и за малките летящи машини. Вторият кораб- Ford беше останал на височина от 10 км. да стои в дрейф наоколо. Беше въведена и забрана за приземяване на всякави чужди кораби, които трябваше да останат във висока орбита до стабилизиране на времето долу.
      По някое време Алекс си взе още кафе от автомата и запали цигара. Искаше да си припомни нещо от изминалите времена, но така и не успяваше. Това бяха спомените му от далечни планети, където бяха ходили през изминалите 20 години. Човек разбираше някои неща, едва след като всичко оставаше единствено спомени. Тогава той си беше мислил, че едва ли не всеки месец ще бъде по тези чужди планети, че ще ги посещява отново. Да, обаче екипажа на Nissan и Ford вече се водеха като ветерани и бяха освободени от далечни полети. За този си живот Алекс нямаше повече да посети нито една далечна планета, а може би само най- близките до Orixon 44.
      Замислен в своите спомени, Алекс погледна навън, където беше снежен ад. Командир Йон смяташе временно двата кораба да останат приземени, поне седмица, заради кошмарното време. Тук до сутринта щеше да се приземи и втория кораб. От екипажа на Nissan будуваха само 50 души, а всичко останало беше предпочело топлите завивки, суха храна от време на време и дълбок сън. Изморен беше и Алекс. Той планираше десет дни, в които почти да не става от койката си, освен за да хапне нещо. За такова мечтаеше напоследък…
                                  ( край на Откъс № 112.)

Откъс № 111. Нов проект за роман. 2017. Valeri Kolev.

     Откъс № 111. Нов проект за роман. 2017. Valeri Kolev.
              
     1.
     Беше вечерта на другия ден. Обектът, който бяха прихванали да приближава планетата се беше оказал кораб на Съпротивата. Тъй като те имаха град вече тук на заселения със земляни континент, извършваха и редовни полети из зоната. Съпротивата- това беше военен съюз на цивилизациите борещи се да не се допуска в зоната Orixon да пламне чужда война, каквато се водеше по- нататък между три свирепи цивилизации, воюващи помежду си. До този ден тези цивилизации не бяха настъпили във зоната на системата Orixon, за да воюват и тук помежду си, а тук никой пък нямаше намерение да ги допусне…  Алекс тъкмо беше запалил цигара, днес във по- добра форма и настроение. Той замисляше новото трасе, по което щеше да лети кораба Nissan охранявайки континента срещу нашествия от към космоса. Корабът поддържаше височина 10 км. и скорост около 100 км/ч. във режим дирижабъл.
     Вечерта напредваше, а Алекс и Палма се бяха изолирали в неговия спален бокс за да послушат музика и да си починат на по чаша джин. Кораба в тези часове ръководеше командир Йон, след десетдневна почивка без никакви задължения и задачи, когато кораба водеше Аш. Алекс пийваше от чашата джин, докато си драскаше по лист хартия. Тук беше още по- топло отколкото в каютата на шестимата. Между спалните боксове и каютата с пултовете имаше само междинни врати, които можеха да се заключват и изолират, когато някой иска да си почине добре. В един бокс обикновено имаше стена със три спускаеми койки с одеала и възглавници, малка масичка с две кресла, малка баня- тоалетна, малък шкаф за запасите на стопанина и малка кухня за собствени нужди, където обикновено се правеха бързи закуски, най- често- пици. Тъй като често по боксовете се усамотяваха двойки, беше добре преценено, какво може там да им потрябва. Целия модул пък беше спускаем апарат, който автономно можеше да се приземява или приводнява, след катапултиране от кораба при катастрофа. Древните мъдреци бяха изчислили колко време може да се оцелее вътре в модула, след приземяване, докато се появят спасителите им. Това зависеше от техните умения, но преди всичко от запасите им от въздух, вода, храна, гориво за отоплението, както и от боеприпасите, ако се наложеше да се отбраняват…
     2.
     Започваше вечерта на другия ден. Корабът Nissan наближаваше град № 5. До момента не беше решено, дали ще се приземяват там. Алекс се топлеше със кафе и пушеше цигара, докато обмисляше трасето за полет на следващия ден. До него топлеше допълнителна малка печка, беше настинал и простуден. Докато си пушеше цигарата, Алекс се беше замислил за града № 5. Ако искаха да го посетят, то това можеше да се случи няколко часа по- късно. КОмандир Йон обмисляше нещо, изправен пред оперативния екран на мостика на кораба. В тези часове на мостика имаше четирима пилоти. Тази мярка за сигурност се налагаше заради влошеното време над континента.
     3.
     Във вечерта на другия ден Nissan летеше над заселения континент на височина от 10 км. Алекс беше изнервен и премръзнал, а главата му свиреше и "пушеше" от претоварване. Но това далеко не беше всичко. Подобно свирене на главата и "пушене" означаваше, че той отново е загазил отново някъде из времето и пространството и то отново надалеко, точно както му го бяха спретнали злите сили, пък този път… Алекс се замисли дълбоко. Това явление започваше да го дразни. Беше на път да започва да унищожава всякакви "зли сили", а това можеше да се сбъдне съвсем скоро. Познатата истина, че всички беди са заради алчност, завист, лакомия и какво ли още не, вече не му изглеждаше кой знае каква тайна. Както си беше замислен, Алекс запали цигара и погледна навън през люка наблизо. Беше гъста мъгла около кораба. Звукът от външните микрофони, говореше, че шумовете наоколо кораба не са кой знае колко силни. Корабът се носеше "на дирижабъл" над джунглата, някъде наближавайки град № 6. Алекс беше наредил кораба да е във готовност за стрелба. Нещо гнило се мътеше някъде наблизо, а Алекс смяташе да бъде съвсем сериозен, когато злите сили отново го тормозеха по всякакви начини. Това усещане му беше напомнило, че е водач във сянка, т.е. винаги можеше да поеме воденето на Nissan, също и пилотирането му…
      Злите сили добре знаеха, че той знае почти всички тайни на световете, заради което го измъчваха и се стараеха да унищожат…
                                  ( край на Откъс № 111.)

Откъс № 110. Нов проект за роман. 2017. Valeri Kolev.

     Откъс № 110. Нов проект за роман. 2017. Valeri Kolev.
              
     1.
     Десетина дни по- късно кораба Nissan летеше на 18 км. височина над заселения континент, охранявайки планетата от нашественици. Този ден Алекс се намираше в остра форма на неразположение, отново заради телепортация, по волята на висши същества, но не напълно сполучлива. Алекс запали цигара, седнал зад пулта си и се загледа по екрана със данните за полета и патрулирането. В каютата беше топло, а тук бяха също Палма, Ким, Мирена, Аш и Милена. Над континента вилнееше снежна буря, а тук на тази височина, дори вътре в кораба, се усещаше мраз. Алекс се чувстваше зле, но се опитваше да изплува от неразположението си. Шаманът Джи му беше донесъл лекарства и билки с които да се лекува. Палма беше тъжна в този ден. До голяма степен тя страдаше заедно със Алекс, заради влошеното му здраве. Но пък последиците от лоша телепортация постепенно се нормализираха и Алекс в скоро време щеше да изпита облекчение и оптимизъм, това което му липсваше най- много при неразположение.
     Започваше вечерта на борда на кораба Nissan, когато засякоха приближаващ обект от към космоса. Той приближаваше планетата със около 1,000 км/ч., но все още се намираше надалеко. Докато следяха неговата траектория, изчислиха, че рано сутринта той ще бъде на 100 км. от планетата. Алекс постепенно се съживяваше за живот. В тези часове той се занимаваше с прегледа на новините за земляни, където и да са те из системата Orixon. Беше започнал и да се затопля след чайовете, които пи, а до него топлеше допълнителна малка печка. Алекс запали цигара и се заслуша в разговорите из кораба, по общия радио- канал на екипажа. Слушаше разсеяно, а настроенията в кораба бяха добри. По това време вечерната смяна от дежурни отиваше да приеме поста си. Тези хора идваха добре отпочинали и поспали. Те щяха да следят всичко свързано с кораба и полета, във следващите дванадесет часа.
      По- късно Алекс и Палма обикаляха местата на дежурните, за да се видят с тях и да поговорят. Шестимата от каютата при Алекс, нямаха задължения в нощта, освен ако искаха да следят събитията, около приближаващия към планетата обект. Тази вечер шестимата щяха да се разделят на три двойки дежурни, само за да следят тези неща.
      2.
      Вечерта напредваше, когато Nissan изплува на височина от 80 км. Бяха взели курс към доближаване на траекторията на пристигащия обект. Корабът Ford се намираше на по- ниска височина и на около три часа полет от Nissan във северна посока. Дежурните бяха сигнализирали за приближаващия обект, също и на кръстосвача New York, който се намираше на четири часа дистанция, но на по- голяма височина. Алекс запали цигара, взе си още чаша чай и се загледа по пулта си. Трябваше да провери всички системи на кораба и готовността му за стрелба, ако приближаващия обект беше вражески или със подобни намерения. Като се увери, че всичко е нормално със кораба, Алекс заби поглед в листа хартия пред себе си, където беше набелязал думички, знаци, йероглифи, по своите теми за размисъл. Поради особената ситуация, че очакват обект от космоса, Алекс смяташе да отложи някои задачи за по- късно.
      По- късно вечерта на борда на Nissan смените подготвяха ръчните оръдия на кораба за стрелба. Бяха си подредили достатъчно ракети и снаряди, ако се наложеше стрелба. В тези часове дежурните търсеха контакт с приближаващия обект във ефира. За момента без успех. Все още на голяма дистанция от обекта, кораба Nissan започваше движение по сложна траектория за доближаване.
      Алекс погледна Палма, която тъкмо похапваше вафли и забеляза, че има вероятност да са първата от двойките, които ще останат будни, на първо време. Очакваха се дори изненади от неидентифицирания, приближаващ обект. Аш и Милена в това време бяха подготвили похапване за вечерта и по- късно. Връзките на Nissan със кораба Ford и кръстосвача New York бяха нормални.

                                  ( край на Откъс № 110.)

Откъс № 109. Нов проект за роман. 2017. Valeri Kolev.

     Откъс № 109. Нов проект за роман. 2017. Valeri Kolev.
              
     1.
     Беше вечерта няколко дни по- късно. Двата кораба продължаваха да гостуват на град № 2, приземени по площадки до Южната крепост на този град. Снежното бедствие отново затискаше населението на единствения заселен континент на земляните, тук на Orixon 44- Новата Земя. Движението обикновено ставаше единствено през подземните тунели и съоръжения. А Алекс и неговите хора пазеха топлото в общата каюта, обградена от малките им лични боксове за сън и почивка. Алекс и Палма се черпеха с кафе, докато умуваха по проблемите около новата вълна на снежното бедствие. В каютата бяха също Ким и Мирена, заети да оправят масата за вечерта, а Аш и Милена поддържаха радиовръзка с населението, пускайки им новини за ситуацията, музика и разговорите по телефона. Това беше временно излъчване, след първоначалния шок от втората вълна на бедствието, със много по- ниски температури, достигащи - 60' С, в някои места. Хората по принцип си имаха скафандри, но те не бяха подновявани от години, за момента производството на скафандри изпълняваше ограничени военни поръчки. Замисляше се разширяване на производството на шлемове и комплект дихателни бутилки, за да се подновят наличните из населението комплекти. Това нямаше да стане лесно и бързо, а можеше да затисне и друго бедствие- това беше съвсем неизучена нова планета, със възможни непредвидени изненади.
     Вечерта напредваше, а навън вилнееше снежна виелица, трупаше се снежна пелена, вече до към пет метра височина. Жилищните замъци и съоръжения бяха със спуснати блиндирани щитове, а не се очакваше скоро да има по- благоприятно време. Нямаше как да излитат малките летящи машини и обикновените самолети и хеликоптри. Алекс запали цигара, взе си чаша кафе от автомата до себе си и започна да преглежда новини от близо и далеко, свързани със земляните и техния живот.
     2.
     По- късно във вечерта Алекс се завърна от огледа на кораба, от вътрешната му страна и огледа на местността около него, заедно със Аш и Палма. Докато се топлеха по- късно със горещ чай около печката, Алекс си мислеше за тази планета. Това беше необятно голяма планета, пълна със какво ли не. Във джунглата отвъд високите и дебели стени на градовете на земляните, гъмжеше от дивеч, зверове и хищници. Изследователите преценяваха, че без транспортно средство, за предпочитане летящо, трудно може да се оцелее в джунглата само със скафандър, оръжия и раницата за оцеляване. Небиваше да се отива надалеко от градовете, ако завръщането обратно не е сигурно. Дори във някой от космическите кораби понякога би било трудно, ако не се разполага със запаси от гориво, въздух, вода, провизии и боеприпаси за непредвидени случаи. А по въпроса за отдалечената още по- новооткрита планета на земляните: Orixon 88, само на шест земни месеца път от Orixon 44, никой не смееше да говори. Нейното заселване, нямаше да бъде скоро, а за момента тя се охраняваше от кръстосвачи, снабдявани редовно от специални транспортни кораби на AFJ. Тази планета беше маркирана със радиопирамиди за обозначаването й за собственост на земляните и AFJ. Изследователите по тукашните кръстосвачи оглеждаха само първоначално планетата. Много рядко се приземяваха долу, където съвсем нищо не беше гарантирано…
      Алекс и Палма се бяха позатоплили и се изолираха в неговия спален бокс, за да се затоплят още повече и да си подредят раниците, нещата и униформите. Трябваше много неща да са си по точните места, защото отново затискаше бедствие, този път със много ниски температури. От производствата по градовете продължаваха работа атомните централи и фермите за храна, които имаха предвидено да работят в подземия. Отоплението на хората вървеше нормално, запасите от храна и гориво бяха добри, водата осигурена. За момента повечето от станциите за наблюдения не можеха да предвидят до кога ще продължи новото бедствие.
       Алекс и Палма избягваха алкохол. Не се препоръчваше при неизяснени обстоятелства и несигурно бъдеще. Двамата се надяваха тази нощ да не се налага да излита кораба, или пък да им дадат нощно дежурство. Студовете се усещаха дори в този добре изолиран кораб. Нямаха кой знае какви надежди да се наспят добре, но ако дремнеха няколко часа около печката, щеше да бъде велико постижение… Алекс въздъхна и запали цигара, загледан в часовниците си, докато нещо преценяваше.
                                  ( край на Откъс № 109.)

Откъс № 108. Нов проект за роман. 2017. Valeri Kolev.

     Откъс № 108. Нов проект за роман. 2017. Valeri Kolev.
              
     1.   
     Беше вечерта, няколко дни по- късно. Двата кораба стояха приземени, все още край град № 1. Алекс беше в добро състояние в този ден. Денят беше минал добре за много хора от града, крепостите и корабите тук. В този момент Алекс запали цигара, докато гледаше умно през един от люковете на Nissan. Палма тъкмо почистваше каютата на шестимата, Ким и Мирена приготвяха вечеря, а Аш и Ким работеха нещо по пултовете си. Новата Година 7017- та относително казано, започваше нормално за цялата планета Orixon 44. Вече бяха започнали нормалната си дейност оранжериите, фермите за дивеч, риба и птици, както и някои от заводите. На върха на празниците тук бяха пристигнали още един керван от кораби със още хиляди преселници от Земята.
     2.
     Беше отново вечерта, няколко дни по- късно. Корабът Nissan патрулираше над заселения със земляни континент. Беше пусната системата дирижабъл и плавно се носеха над джунглата на около 10 км. височина. Алекс се намираше във мрачно настроение. От последната неизяснена телепортация имаше нещо скъсано или нещо подобно, някъде над сърцето. Опитваше се да вярва, че това ще оздравее постепенно. Той запали цигара, а в тези часове почти нищо не го болеше, което го радваше, въпреки мрачното настроение. Алекс си обясняваше настроението си свързано с някаква беля на земляните, някъде надалеко от Orixon 44. Не му се занимаваше абсолютно с нищо в този час, а си беше пуснал музика от далечни времена, от където получаваше настроения и спомени. Беше си спомнил, че сред земляните има всякакви цветове и размери на телата,  както и видове очи,  дори огромни великани, а сред извънземните видове съществуваха голям брой форми на телата, както и логики, които ги движат по пътищата им. От неговия точен вид, според данните имаше само ограничен брой хора, като се смяташе, че са около 5% от всичките гадини по принцип. Алекс не забравяше, че пък в животинските светове има какви ли не животни, както тук на Orixon 44, също и на самата Земя. Замислен над ниския брой на самите си себеподобни, той започваше да изпитва отчаяние. Не на последно място  го тревожеше и друго- мнозина живееха трудно в тези времена.
      3.
      Вечерта няколко дни по- късно Nissan гостуваше на град № 2. Времето беше снеговито и мразовито със силен вятър. От снежните навявания отново бяха блокирани обикновените летища, пътищата и улиците. Отново се използваха от земляните, предимно подземията за движение из градовете. Алекс беше зад пулта си в каютата на шестимата, които бяха в пълен състав тук. В каютата беше топло и уютно. Между корабите и Южната крепост на града бяха разгънати тунели за пешеходна връзка. Мнозина искаха да се разхождат и да отидат на гости при приятели и близки. Алекс запали цигара, взе си чаша кафе от автомата и погледна своите хора в каютата. Бяха си пуснали тиха музика, докато Палма и Ким приготвяха вечерята, а Мирена, Аш и Милена разговаряха по радиото, с различни места от крепостите и града. Новият проблем отново беше снежното бедствие, а не се знаеше какви мащаби ще има това, този път. До този час дебелината на снежната покривка беше около два метра, по повечето места, но снегът продължаваше да вали. Докато си пушеше цигарата Алекс се беше замислил за обстановката по планетата и над нея. В зоната се намираха 25 чужди летящи обекти, повечето от съседни планети и от Съпротивата, а сигнали за забелязани вражески обекти или със подобни намерения, нямаше.
      Скоро масата вече беше готова за вечерта и нощта, а бяха започнали да пристигат и останалите шестима от екипа Алфа- Шао, Джейн, Шон, Никита, Браун и Моника. Тази вечер екипа щеше да прекара заедно. Те смятаха да се почерпят и да похапнат, докато обсъждат първоначалните планове за Новата 7017- та Година. Някои от плановете бяха направени във първоначален вид още през миналия им месец.
     Късно вечерта Алекс и Палма се бяха скрили в неговия почивен бокс, за да послушат музика и да си поговорят насаме. Те подредиха раниците си и стегнаха нещата по униформите, чисти и новички, за новата година, за да започнат всичко отначало и по нов път. Техния път беше заедно шестимата, заедно целия екипа Алфа. Алекс запали цигара, а чашата му беше пълна с джин- тоник.
                                  ( край на Откъс № 108.)

Откъс № 107. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

     Откъс № 107. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.
              
     1.  
     Във вечерта,  няколко дни по- късно Nissan и Ford летяха на ниска височина със курс към град № 2  и със ниска скорост и включен дирижабъл. Алекс пушеше цигара, изправен пред предния люк на каютата и умуваше нещо. Тия дни той беше във лошо здравословно състояние, а освен това имаше спорове със управата на няколко градове. След като беше беснял по радиотелефона, разговаряйки с няколко замесени във скандал постове от управата, Алекс беше отчаян и напълно изморен. Освен всичко останало, не можеше да стои прав, неможеше да пази и равновесие. Ни жив ни умрял Алекс се отпусна в креслото си пред пулта, докато шамана Джи проверяваше състоянието му, за да го лекува. Някъде по това време той просто припадна, а в съзнанието му звучеше глас: "Неуспешна телепортация!... Шанс за възстановяване 5 %.... Шанс 6 %... ".
      2.
      Това беше вечерта на първия ден от Новата 7017- та Земна Година. Корабите Nissan и Ford се прибираха към град № 1, след продължително патрулиране около празничните дни, които посрещнаха в полет. Алекс беше като пребито куче, болеше го глава. Аномалиите със времето на тази извънземна планета, може би му влияеха зле на здравето, поне така си мислеше той. Алекс запали цигара, докато се радваше на снега навън и на компанията си в каютата- Палма, Ким, Мирена, Аш и Милена. Корабът Nissan летеше на 400 м. височина, а до полунощ се очакваше да бъде над града. Този път празника за Нова Година не зарадва Алекс. Случи се да бъде със влошено здраве и след неуспешна телепортация. По въпросите около тези тайнствени телепортации все още никой незнаеше нищо конкретно, дори адмирал Буун. Не помогнаха дори тайните програми и чипове на Алекс в неговите часовници. Този въпрос си оставаше голяма загадка за него. Докато си пушеше цигарата, замислен до предния люк, той си спомняше разни събития от изминалите времена. Той помнеше дори някои Нови Години още на Земята, където беше живял до към 25- 30 годишна възраст, според различните методи за изчисляване на времето. Беше имал гаджета още от първите си години, и пропиляни възможности та чак до тук, вече на 40 години. Но не се оплакваше- тук бяха трите му момичета, добрия стар приятел Аш, тук наблизо беше родната му майка и първите му деца, вече големи. Той харесваше този кораб, а откакто ги освободиха от далечни полети, живота му коренно се променяше. Започваше да свиква и със Orixon 44, колкото и нова, неизучена планета да беше това.
      3.
      Вечерта на другия ден, двата космически кораба Nissan и Ford стояха приземени край град № 1, при неговата Южна крепост. Навън в този ден беше имало хубаво време, със слаб снеговалеж и вятър. Алекс запали цигара, седнал зад пулта си, докато замисляше нови планове и стратегии. Началото на годината при него означаваше да започва нов път със още по- нови решения, планове и стратегии, съгласувано със по- старите програми. Шаманът Джи- лечителя на екипажа на Nissan, беше казал, че във тези първи дни от Земната 7017- та Година, всичко, което човек си пожелае, поиска, измоли и планира или замисли, то се случвало със висока вероятност. По принцип християнството при екипажа тук и конкретно при Алекс, нямаше кой знае какви ограничения в тези дни. Алекс смяташе да се помоли за много неща, но първо ги обмисляше. Нещо подобно беше и със останалите тук, докато някои се затвориха по цял ден в боксовете си, а други поспаха продължително време.
       Вечерта напредваше, когато Алекс и Палма се разхождаха около кораба. Във Южната крепост на града, все още се празнуваше Новата Година. Някои не бяха изтрезнявали от два- три дни, други спяха дълбоко, докато Алекс остана предимно трезвен, за да може да поработи повече по намеренията си да обмисля бъдещите 365 дни, на първо време. Палма беше в добро настроение. Алекс все още имаше подаръчета за раздаване, раздаваха се и цветя от оранжерията на кораба. Тези подаръчета Алекс беше събирал от години, по магазини и бази, дори във далечните планети. Както добре беше изчислил и бройките им и предназначението им, това му хоби сега в тези дни идеше на точното място и по точното време…
       Докато наближаваха двамата едно от кафенетата на крепостта, Алекс умуваше нещо специално, което беше си обещавал от години, а Палма беше разсеяна и току му се смеше, без да издава- защо се смее, а той оставаше озадачен…
                                  ( край на Откъс № 107.)