ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. роман от Valeri Kolev. © 2015. Том № 1. Откъс № 8.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
роман от Valeri Kolev. © 2015. Том № 1. Откъс № 8.

По- късно двата камиона продължиха пътя си. Алекс си направи газирана напитка от горски плодове и се занима с комуникациите на експедицията. Камионът Mazda се водеше от Палма в тези часове, а Ким отиде да спи. Аш майстореше похапване около фурната. Във камиона Honda водеше Джейн, а Браун спеше. Шон правеше филм за поредния преход на двата камиона, а Никита слушаше музика. Хеликоптерът Nissan се беше приземил край една планинска хижа и в тези часове екипа си почиваше там.
Към средата на следобеда двата камиона достигнаха планинската хижа, където се намираше хеликоптера Nissan. Алекс и Аш излязоха навън да огледат района. Тук бяха построени около 15 хижи, намиращи се наоколо на разстояние около 10- 15 мин. пеша, една от друга. Наблизо до тази хижа се бяха събрали местни ловци, които печаха месо на скарата над огъня. Дванадесетте от екпедицията изпратиха Браун и Джейн да разговарят с ловците. Тук беше приятно, леко хладно време със чист и свеж въздух и мек климат. В тези часове започваше да се смрачава. Дванадесетте щяха да нощуват тук, край хижата.
Алекс се занимаваше по компютрите, докато Палма и Ким слушаха музика и приготвяха вечеря за дружинката. Аш подготвяше камиона за пътуването нататък.
*
Вечерта беше дошла вече, когато в камиона Mazda се събраха и трите екипа от експедицията- 12 души. Някакво напрежение се усещаше в тези часове, по неизяснени причини, но това нямаше нищо общо със обстановката тук, край хижите. Алекс отново имаше пристъп на студ от странния негов грип. Той се топлеше с чай, загънат в дебелото одеало и наблюдаваше радара и външните камери. Тук екипите едва ли можеха да имат неприятности, но както обикновено внимаваха за опасности, все пак бяха на непознат континент. До сутринта си те имаха повече от 12 часа, време, което можеха да ползват за себе си. В тези часове отново се спускаше студ, заваля и сняг, който бързо трупаше и вееше.
*
Беше следобеда на другия ден, когато двата камиона продължаваха пътя си към вътрешността на континента. По тези места шосето се отклоняваше в друга посока, следвайки приток на първата река. Нататък пътя продължаваше покрай този приток, също пълноводна река, доста буйна и със широчина около 15 м. Напред се движеше камионът Honda, а на дистанция от половин час беше и втория камион- Mazda, управляван от Аш във тези часове. Алекс си отвори бутилка пепси, запали цигара и се загледа напред по пътя. В далечината се виждаха гористи хълмове, през които течеше реката. В това време Ким и Палма спяха по койките си. Honda се водеше от Браун, а до него седеше Джейн. Никита и Шон спяха. Хеликоптерът Nissan снимаше филм на около 50- 60 км. на запад от камионите.
Следобедът беше към края си, когато камионите излязоха на широко и равно плато, където се простираха земеделски земи, а нататък се издигаше земеделско селище и град от замъци, сред хълмовете в далечината. Осемте мъже и жени с двата камиона се спряха край крепостините стени на града, а тук имаше външно селище. Те намериха гостилница и се установиха наблизо до нея.
В началото на вечерта Алекс и Аш бяха излезли из селището, където се бяха установили с камионите. Алекс запали цигара, докато отиваха напред по уличката. Тук се забелязваха най- различни хора- и по- бедни и по- богати. Животът тук си течеше, по начина, както си беше свикнал. По уличката имаше малки магазинчета, както и жилищни къщи. Това беше типичната средновековна атмосфера на тукашния свят. Алекс и Аш обиколиха из селището, огледаха и замъците наоколо, преди да се приберат в камиона. Тук вече се бяха прибрали всичките 12 души от експедицията. Хеликоптерът беше тук от половин час.
Вечерта напредваше неусетно. В камиона Mazda дванадесетте мъже и жени от експедицията бяха на джин с тоник, докато обмисляха плановете за следващите дни, разгънали картите на този континент. Алекс запали цигара и се замисли. Този ден не беше никак добър за тези хора. Бяха измъчени и изморени, с единстената мисъл да си починат добре и да поспят. Алекс все още държеше фронта, но силите му бяха поизчерпани. Докато наблюдаваше радара и външните камери за охрана на хората си, той не забелязваше нищо необичайно и съмнително. По това време навън бяха излезли странници и престъпници, но хората на Алекс знаеха как да се отбраняват, а също така разполагаха с оръжия. От външната си страна хеликоптерът и камионите бяха тъмни и добре замаскирани. Повече предпазливост винаги щеше да е от полза.
По- късно тази вечер трите екипа се разделиха и прибраха по своите машини. На сутринта ги очакваше път. Останали отново четиримата, Алекс, Палма, Ким и Аш се заеха да се оправят и стегнат за сутринта. Алекс си сложи пълен чайник с билков чай, за питие тази вечер, а и по- късно, запали цигара и опита да се свърже със своите от кораба в залива. Навън беше тихо и спокойно, а валеше дъжд в мъглата. Алекс не беше в добро настроение, нито в добра форма. Измъчен и изморен и той като хората си, след този тежък ден, имаше намерение да остане буден до късно, за да свърши задачите си, вместо да ги оставя за други дни.
*
В следобеда на другия ден двата камиона пътуваха по шосето, извиващо се нагоре по течението на реката. Пътят минаваше покрай гори и ливади, а в далечината се извисяваха още по- високи хълмове и планини. Камионът Mazda караше напред, воден от Аш, а камиона Honda го следваше, воден от Браун. Алекс си беше отворил бутилка пепси и се занимаваше по компютъра си, а Палма и Ким спяха.
Към средата на следобеда двамата шофьори спряха камионите на една поляна до реката, за да си отдъхнат и да се разкършат навън. Скоро целия отбор юнаци беше навън на поляната. Те поиграха гимнастика, поразходиха се наоколо, а Алекс запали цигара, взе си кафе и изправен до камиона огледа района наоколо.
В началото на вечерта двата камиона достигнаха до едно индианско селище. Тук сигурно живееха към 4,000 души. Бяха паркирали на една поляна, наблизо до първите няколко иглута на индианците. Времето беше добро. Докато оглеждаха наоколо, Браун запали огън на брега на реката, а Аш сложи месо от улова през миналите дни, на скарата. По това време долетя и хеликоптера Nissan, а скоро всичките дванадесет души от екпедицията се събраха около огъня, на приказки и на скара- бира. Алекс запали цигара и обиколи из района наоколо. Изглеждаше спокойно и тихо, а в този час вече се мръкваше.
Вечерта напредваше, когато всички се събраха в камиона Mazda, за да си поговорят преди лягане и сън.






(край на откъс № 8, очаквайте продължението)





Уважаеми Дами и Господа, приятели!
Моля помогнете да издам на хартиен вариант
моите три романа, или поне единия от тях! :)
Надявам се да ми помогнете.
Това тук е моята действаща банкова сметка:

За дарения използвайте тази сметка:
Donations use this account:
ProCredit Bank, Bulgaria, EU.
BGN:
IBAN: BG34PRCB92301031684410
BIC: PRCBBGSF
Valeri Kolev

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. роман от Valeri Kolev. © 2015. Том № 1. Откъс № 7.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
роман от Valeri Kolev. © 2015. Том № 1. Откъс № 7.

Това беше една вечер, за дванадесетте мъже и жени от експедицията, която прекарваха край огъня до реката, на скара- бира с месото от улова на дивеч от този следобед. Най- близкото селище беше на 10 км. напред по шосето, но те сега щяха да нощуват именно тук, а не по- наблизо до селището. Беше паднал мрак неусетно. Алекс запали цигара и се изправи да се поразтъпче наоколо. Мислеха да изоставят вече огъня и да се прибират по машините. Алекс се беше замислил и замечтал. Край реката беше спокойно, но наблизо сигурно имаше диви зверове. Докато пушеше, той се разходи около машините и огледа външните камери и алармени системи, разположени наоколо за охрана през идващата нощ. До полунощ имаше много време още.
Вечерта напредваше, а всичките 12 души се бяха прибрали по машините. Тук се стоплиха и се заеха да се стягат за нов път на сутринта. Аш направи радио- връзка със своите в залива. Новините от близо и далеко бяха съвсем обикновени. Алекс в тези часове преглеждаше пътните карти за другия ден, като обмисляше откъде да минат за напред. До момента не бяха забелязали никакви следи, които да напомнят, че тук е съществувала някаква друга, високоразвита цивилизация. Все повече се налагаше мисълта, че онова обаждане за помощ, е било всъщност някаква шега на някакви авантюристи.
Късно вечерта Алекс запали цигара, взе си кафе от автомата и бутилка пепси, за да се освежи, докато обмисляше плановете за идните дни. Експедицията трябваше да намери следи от въпросната цивилизация, изпратила съобщение по радиото, че се намира във опасност. Въпреки всичко според плановете, двата камиона и хеликоптера щяха да стигнат някой ден до другите брегове на континента, където щеше да ги прибере втория презокеански кораб на експедицията. В това време Палма и Ким приготвяха похапване, както за късна закуска сега, така и за охраната, през дългата сънлива нощ, която скоро щеше да започне. Аш пък описваше случилото се до момента. В другия камион, Браун и Шон подреждаха прясното месо от днешния лов във фризера на камиона, а Джейн и Никита гледаха филм. В хеликоптера течеше подготовка за следващите полети. Около това място на брега на реката беше тихо и спокойно, тихо ръмеше дъжд в гъстата мъгла. Температурите бяха около + 5' С, а вятъра беше слаб, от север. Алекс се беше замислил и замечтал. Отдавана той мечтаеше за подобна разходка с камион. Ето, че това сега беше факт. Усещането за твърдата земя под себе си, го изпълваше със щастие и радост. Май беше летял прекалено дълго, без да си почива и да прекарва на твърда земя, достатъчно дълго време…
Наближаваше полунощ. Трите екипа се подготвяха за нощта. Дежурствата за охраната на лагера бяха разпределени вече, но на никого още не му се спеше. Според радара наблизо нямаше никого, освен диви зверове и дивеч. Колкото до селището, отдалечено на 10 км. нататък по шосето, то насам нямаше никакво движение, но по принцип беше възможно да се случи, дори през нощта. В тези часове Палма и Ким се разположиха по койките си за да гледат филм. Аш се занима да стегне камиона за сутринта, а Алекс отвори бутилка пепси, запали цигара и си пусна музика, докато наблюдаваше местността наоколо. Кaмионът Honda беше паркиран съвсем наблизо и имаше пряка видимост, меджу двата екипа. В очакване на нощта, трите екипа си почиваха.
*
Беше следобеда на другия ден. Камионът Mazda напредваше по шосето през гъстата гора, нагоре срещу течението на реката. Шосето в този участък беше отдалечено на 10 км. от нея. Пътят беше пуст. Много рядко се случваше по тези шосета да премине конски впряг или единични конници. Те обикновено използваха по- старите пътища- черни или постлани с камъни. Алекс беше мрачен в тези часове. Той неможеше да се стопли, колкото и да опитваше. Нямаха добро настроение и неговите другари. Алекс си взе кафе от автомата, запали цигара и се загъна в дебелото одеало. Студ се беше спуснал и навън, а тази зона беше малко планинска, тук ставаше все по- студено. Камионът шофираше Аш в тези часове, а Палма и Ким спяха. Алекс се замисли дълбоко. Той пазеше спомените си от изминалите години, когато предимно летеше, а мечтаеше за твърда земя под краката си. Вече и това не го радваше кой знае колко много. И тук го нападаха мрачните настроения и неговият странен грип, от който се вледеняваше. Аш водеше камиона без да говори, в лошо настроение и той в тези часове. Камионът Honda изоставаше на 15 км. назад, но ги следваше, без да се спира. Там шофираше Браун.
*
Късно вечерта двата камиона и хеликоптера се установиха наблизо до гостилница на един пристанищен град. Докато проверяваха около мястото, а Браун и Джейн посетиха гостилницата, Алекс запали цигара, взе си кафе от автомата в камиона и погледна наоколо, без да излиза навън. Градът изглеждаше нормален, а мястото - сигурно. Все пак си наложиха бдителност, поне докато свикнат тук. Тук на това място, дванадесетте мъже и жени от експедицията, щяха да нощуват. В камиона Mazda скоро се събраха всичките без Браун и Джейн, които бяха в гостилницата, за да проверят що за град е това. Те носеха микрофони и скоро стана ясно, че тук всичко е съвсем нормално. Вътре се намираха даже местния шериф и неговия помощник. Устройството на този свят разбира се, криеше известни опасности. Все пак тези хора от експедицията бяха на чуждо място.
По- късно вечерта се прибраха в камиона при другите и Браун и Джейн. Всички бяха изморени от дългото пътуване и тежкия си ден. Докато обсъждаха плановете за другия ден, Алекс провери алармените системи и външните камери, пък запали цигара и се загъна в дебелото одеало, за да се стопли. Чувстваха се като изгубени в този свят и в този призрачен, пристанищен град. Лека уплаха се четеше по лицата им. Контактите в гостилницата бяха съвсем нормални, но все пак оставаха в напрежение. Навън нямаше кой знае какво движение. Това беше древен средновековен град, а в тези часове съвсем нормално беше по улиците да скитат странници и престъпници. Хората на Алекс имаха готовност да се защитят при необходимост.
*
По обедно време на другия ден експедицията продължаваше пътя си нагоре срещу течението на реката, край която се виеше шосето. Напред се движеше камионът Honda, а камионът Mazda го следваше със закъснение от половин час. Хеликоптерът Nissan правеше филми напред и нагоре по реката. Mazda се шофираше от Ким в тези часове. Аш и Палма спяха, а Алекс запали цигара, взе си кафе и се замисли над компютрите, разглеждайки картите на континента, правени от компютрите по оригинални, сателитни снимки. Настроението в началото на следобеда беше странно. Усещаше се някаква сънливост, а времето беше сиво и мрачно. Алекс също изпитваше известно неудобство в тези часове. Дори кафето днес, беше някак си по- горчиво.
По- късно в следобеда двата камиона спряха наблизо до реката, за да си починат шофьорите и да се поразтъпчат. Събудиха се и другите и скоро осмината се събраха на брега на реката и се разкършиха с гимнастика. Алекс си беше взел бутилка пепси, запали цигара и се загледа отвъд реката към далечината. Някъде там беше другия бряг на континента, където щеше да бъде края на пътуването им със камионите. Но до тогава имаше още много път. Почивката край пътя щеше да продължи поне един час. Осмината се поосвежиха с вода, пийнаха безалкохолни и кафе и се стегнаха за продължаването нататък. Денят продължаваше да е сив и мрачен, със температури около + 5' С.


(край на откъс № 7, очаквайте продължението)



Уважаеми Дами и Господа, приятели!
Моля помогнете да издам на хартиен вариант
моите три романа, или поне единия от тях! :)
Надявам се да ми помогнете.
Това тук е моята действаща банкова сметка:

За дарения използвайте тази сметка:
Donations use this account:
ProCredit Bank, Bulgaria, EU.
BGN:
IBAN: BG34PRCB92301031684410
BIC: PRCBBGSF
Valeri Kolev

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. роман от Valeri Kolev. © 2015. Том № 1. Откъс № 6.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
роман от Valeri Kolev. © 2015. Том № 1. Откъс № 6.

В началото на вечерта камионът Mazda достигна индианско селище, високо в планината. Според беглата преценка на Аш, тук живееха близо 3,000 души. Взе се решение експедицията да нощува тук някъде, а по- късно избраха и точното място. Това беше на брега на реката, където гореше племенния огън, а край него се бяха насъбрали мнозина, около 50 души. Докато паркираха камионите под едно дърво в близост до брега, Алекс си взе кафе и запали цигара. В това време Аш и Ким излязоха навън за да огледат района.
*
Беше нощта в късна доба. Алекс и Палма бяха будни и охраняваха двата камиона и хеликоптера, на брега на реката, на една поляна. Двамата бяха на топло вътре, на чаша кафе с цигара и наблюдаваха картинката от външните камери и радара. От страна на индианците не можеше да се очаква изненада. По- скоро от някакви други опасности. В камиона Mazda беше топло и уютно и ухаеше на пресен дъжд и на кафе и лек цигарен дим. В тишината и меката светлина на пултовете, двамата си приказваха тихо, за да не будят своите. Из индианското селище беше тихо и спокойно. Нощната стража обикаляше иглутата и поддържаше огъня на племето. Там и в този час имаше двама войни, които се топлеха, след като бяха наобиколили района.
Късната доба напредваше. Около двата камиона и хеликоптера на експедицията беше тихо и спокойно. Само нощните стражи на индианците бяха наблизо, те се бяха завърнали при огъня и си варяха чай за ободряване. Алекс и Палма си взеха по чаша кафе и запалиха по цигара. Скоро трябваше да събудят Аш и Ким.
*
Беше вечерта на другия ден, когато камионите напредваха по шосетата, прокарани покрай течението на реката. Камионът Mazda се водеше от Ким, а Honda водеше Шон. Те се движеха на дистанция от 2- 3 км., а в далечината се виждаха светлинките на още един крепостен град. Алекс си взе голяма чаша кафе от автомата и запали цигара, докато гледаше навън, напред по пътя. След около един час очакваха да достигнат крепостния град.
Късно вечерта двата камиона се бяха установили в селището, разположено до градските, крепостни стени, точно до една странноприемница, гостилница. Тук беше оживено, въпреки късния час. Местните хора празнуваха нещо, но нямаше как да се разбере- какво точно.
*
Беше по следобедното време на другия ден, когато камионът Mazda напредваше по шосето през гъстата гора. Докато Палма шофираше, Алекс си взе кафе от автомата и запали цигара. В ляво от шосето се виеше реката, а в далечината се издигаше планински връх.
Вечерта наближаваше, а камионът Mazda продължаваше по пътя напред. Шосето се беше отдалечило от брега на реката на около 10 км. и се спускаше към низина, където се простираха широки ливади с трева, а стада дивеч бяха наизлезли на паша.
Навън се беше спуснал мрак, когато двата камиона достигнаха селище, разположено между няколко хълма. То граничеше от поредния крепостен град, също наблизо. Докато решаваха къде ще нощуват тази нощ, екипите намериха крайпътна страноприемница и се установиха наблизо до нея. Замъкът беше съвсем наблизо и се виждаха светлинките от прозорците му. Из селището беше тихо и спокойно, а времето беше мразовито. Алекс неможеше да се стопли, атакуван отново от грипа си. В този ден беше намръзнал, а сега се топлеше с чай, загънат в дебело одеало и се опитваше да се лекува. В този час пристигна и хеликоптера, който обикаляше насам- натам, а понякога се връщаше до залива при останалите от експедицията.
*
Беше вечерта на другия ден. Този ден трите екипа от по четирима души, почиваха на същото място, където бяха дошли от вечерта. Хеликоптерът само беше обиколил наоколо, за да направи филм за района. Алекс отвори бутилка пепси, запали цигара и се замисли, седнал зад пулта си. Все още не бяха открили никакви следи от някаква високоразвита цивилизация, която би могла да изпрати зов за помощ, че е в опасност. По тези земи живееха други цивилизации, макар и по по- примитивен и простичък начин. В тези часове трите екипа се занимаваха да обобщават наблюденията си през изминалите дни. Бяха се натрупали и много филми и проби от природата тук. Браун, Джейн, Шон и Никита току- що се бяха завърнали от страноприемницата, където ходиха за да пийнат по нещо и да си поговорят с хората. Отново стана ясно, че по тези земи ходят всякакви хора. Тукашните хора бяха свикнали вече на това явление. Аш пък се съмняваше, дали онова съобщение по радиото, не е било майтап. Така или иначе тази експедиция беше вече започнала. Двата камиона и хеликоптера трябваше да прекосят континента и да се приберат на втория презокеански кораб, който щеше да ги чака някъде там.
Вечерта напредваше, когато успяха да се свържат по радиото със своите хора в залива. Вторият презокеански кораб вече пътувал към другия бряг на континента, където той щеше да прибере двата камиона и екипите. Алекс отвори още една бутилка пепси, запали цигара и се замисли, докато преглеждаше новините от близо и далеко. В базата искаха новини от екипите тук, и ги получиха. Палма слушаше музика със слушалките си, а Ким приготвяше вечеря и среднощни закуски за охраната на експедицията. Редуваха се по двама, на два часа, да пазят, през цялата нощ, а спяха повечко през деня. По камионите и в хеликоптера екипите имаха всичко нужно за продължителни преходи и добри условия за работа, живот и сън. Аш пък описваше наученото до тук за тукашните цивилизации, състоящи се от крепостни земеделци, индиански и други племена и хората от замъците. Но се говореше, че тук по тези земи, цивилизациите били много повече… Аш имаше много разговори с тукашни хора и вече имаше добра представа за живота и битието на народите, обитаващи тези земи. В тези часове навън валеше сняг и беше натрупал около метър покривка. Около мястото беше тихо и спокойно. В хеликоптера Шао, Манхатън, Йоанна и Натали го стягаха за следващите дни. Имаха гориво за 30 часа полет, много вода и провизии. По принцип прекарваха повече време на земята, като си избираха къде да се приземят и да огледат наоколо. Разполагаха и със карти на континента от сателит.
*
Два дни по- късно, в един следобед, двата камиона достигнаха местност със широки ливади с тучна трева и заленина. Тук пасяха стотици животни. Щом видяха дивеча тук, мъжете и жените от двата камиона решиха да спрат тук и да излязат на лов. Допълнителни запаси от месо за експедицията, нямаше да са излишни. Случи се хубав, слънчев ден, около + 5' С, температури. Докато се подреждаха из ливадите за лова, осмината другари забелязаха, че хеликоптера също пристига. Четиримата от хеликоптера също се включиха във лова. Това бяха забавни няколко часа, когато дванадесетте мъже и жени потичаха из ливадите на воля, подишаха чист и свеж въздух и постреляха доволно по дивеча…
Към края на следобеда, дванадесетте души от екпедицията бяха уловили два огромни бизона по 400 кг., както и четири глигана по 150 кг. Те ги откараха с камионите наблизо до реката, където се установиха, запалиха огън, а Браун и Аш се захванаха да обработват животните, докато Палма и Ким печаха месото на скара на огъня. Някой домъкна от камиона бидон със студена бира. Докато похапваха скара- бира, около огъня, навън се смрачаваше.


(край на откъс № 6, очаквайте продължението)


Уважаеми Дами и Господа, приятели!
Моля помогнете да издам на хартиен вариант
моите три романа, или поне единия от тях! :)
Надявам се да ми помогнете.
Това тук е моята действаща банкова сметка:

За дарения използвайте тази сметка:
Donations use this account:
ProCredit Bank, Bulgaria, EU.
BGN:
IBAN: BG34PRCB92301031684410
BIC: PRCBBGSF
Valeri Kolev

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. роман от Valeri Kolev. © 2015. Том № 1. Откъс № 5.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
роман от Valeri Kolev. © 2015. Том № 1. Откъс № 5.

Беше вечерта на другия ден. След цял ден престой в
пристанищния град, екипите на експедицията замисляха нощен преход с двата камиона- Mazda и Honda. Тук във пристанищния град земляните разговаряха с много хора, дори бяха поканени зад градските стени при замъците, където обясниха за експедицията си и срещнаха добри хора. На тръгване по пътищата нататъка, дванадесетте земляни оставиха подаръчета на хората тук- уокмени със слушалки, със чантички със аудио касети със хубава музика. Хеликоптерът Nissan щеше да пътува обратно до залива, където останаха другите 30 души от експедицията, раделени на два екипа- в кораба и в база на брега. Очакваше се до сутринта хеликоптера да намери двата камиона, някъде напред по пътищата.
Вечерта беше към средата си, когато Алекс запали цигара и си взе кафе от автомата. Камионът Mazda потегли нататък от града по обичайните тук асфалтови пътища, но до там се стигаше единствено по древен каменист път. Отсечката на този път беше около 10 км. Докато пътуваха по него шофираше Ким. Вторият камион- Honda се движеше назад с около 5 км. дистанция. Когато излязоха на шосето навън заваля дъжд и стана много студено, но в камионите беше топло и уютно. Алекс седеше на своето място и опитваше да се свърже с кораба и базата, но имаше връзка само с хеликоптера Nissan, който летеше назад към базата и кораба в залива. Оттам щеше да зареди гориво и да вземе двама души, които искаха да се срещнат в екипите от камионите.
Наближаваше полунощ. Камионът се спускаше към низините в дясно от реката. Докато Ким шофираше, Алекс й правеше компания, а Палма и Аш спяха, за да поемат щафетата към 2 ч. в късна доба. Движеха се сред гъсти гори, а от време на време се появяваше някоя широка ливада. Двигателите на камиона бръмчаха тохо, а външните микрофони засичаха диви зверове, излязли на лов по това време, чуваха се и нощни, пойни птички. Ким не беше в добро настроение, а Алекс пазеше тишина и оглеждаше района, около камиона.
*
След продължителен преход по пътищата, рано в зори на другия ден екипите с камионите спряха до едно езеро, за да си починат и да поспят. Денят беше тежък, никой не беше във форма, а Алекс беше силно изнервен от главоболие и грип. До вечерта не предприеха повече никакво пътуване. Тук край езерото осемте души с двата камиона, щяха да очакват хеликоптера да пристигне тук, както беше по план. Хеликоптерът Nissan трябваше да се прибере, след посещение до кораба и базата в залива, а с неговия екип от четирима души, щяха да пристигнат и двама от другите, за разговори и виждане с екипите тук. Тези двама души бяха Джаксън и Сюзън.
Вечерта напредваше, когато Алекс успя да се свърже със хеликоптера. Той имаше още около два часа полет до координатите на камионите. Джаксън и Сюзън поздравиха екипите на камионите с голяма доза оптимизъм, но всъщност те скоро щяха да бъдат тук за очакваната среща. Алекс запали цигара, взе си кафе от автомата и се загледа навън, където вече беше тъмно, но с оптиката се получаваше добра, реална картина, като при пълнолуние. Над езерото прелитаха в този момент двойка корморани, а на поляната на брега се появиха елен и сърничка. Алекс въздъхна. Нещо го измъчваше непрекъснато, освен главоболието и втрисането от грипа. Какво точно, това оставаше загадка. Измъчени и недоспали си, бяха и останалите тук. Взе се решение, повече да не се пътува нощем. Това се явяваше прекалено изморително и трудно.
По- късно вечерта хеликоптерът Nissan пристигна при двата камиона. Шао, Манхатън, Йоанна и Натали, докато оправяха машината и нещата си, от там излязоха навън Джаксън и Сюзън. Срещата с екипите от камионите, след доста време раздяла, разчувства всички. Двамата разказаха новините от кораба и базата в залива, нищо особено. Към континента се движел и втория кораб на експедицията, със още 50 души екипаж. Те смятали да посрещнат двата камиона Mazda и Honda, на друг бряг, друг залив. Мястото все още се обмисляше. Интересът към изчезването на високоравитата цивилизация, по необясними причини, вълнуваше тук всички.
*
На следващия ден двата камиона от експедицията бяха изминали около 100 км. в посока нагоре по реката, по шосетата по бреговете й. В средата на следобеда Mazda наближаваше планински град, състоящ се от замъци, кули, крепости и по- скромните селища на земеделците, които се намираха наблизо до крепостните стени на града. Докато камионът Mazda се шофираше от Аш, Ким и Палма спяха, а Алекс си взе голяма чаша кафе и запали цигара. Три дни Алекс не беше във добра форма и дори се измъчваше по неизвестни причини. Едва в тези часове той се оживи и съживи, особено след като послуша хубава музика, събра мислите си и преподреди нещата си. Не без значение имаше и специалния букет от билки, за съживяване на закъсали хора, който Алекс прие във вид на чай. До планинския град оставаше около един час път, а Алекс наблюдаваше района около камиона, сега в добро настроение. Навън валеше дъжд, а през леко отвореното прозорче до Алекс, нахлуваше свеж и чист въздух, от който той дишаше с пълни гърди, изпълнен със радост. Аш беше пуснал музика от таблото, а тя радваше двамата мъже в този час. Камионът Honda ги следваше, в момента на 15 км. дистанция.
По някое време Палма се събуди и стана от койката си, протегна се, прозина се и се наплиска с вода на чешмичката. Още сънена тя си взе кафе, стегна си униформата и седна зад двамата мъже, за да пусне компютъра си и да погледне как вървят нещата. Малко след това стана и Ким. Градът беше съвсем наблизо, а до него трябваше да се премине по каменист път през гората.
Когато стигнаха до селището, построено край стените на града, Аш спря камиона наблизо до едно ханче и екипа се зае да се пооправи и стегне. До ханчето щяха да идат Аш и Ким. Алекс си взе кафе от автомата, запали цигара и се замисли, докато излизаше навън, за да стъпи на твърдата земя и да огледа наоколо. Тук също валеше дъжд. Из селището до стените на града, нямаше кой знае какво движение. Няколко магазинчета работеха и ханчето. До Алекс се изправи и Палма. Двамата се почувстваха изведнъж някак си накрай света и самотни. Поразходиха се наблизо до камиона, а в това време пристигна и камиона Honda. Браун, Джейн, Шон и Никита излязоха навън и се раздвижиха в гимнастика, преди да доближат Алекс и Палма. Разбраха се да се нощува тук на това място, след което се разходиха около час, преди да се приберат в камиона Mazda, където заедно всички да си прекарат една хубава вечер на по чаша- две, джин с тоник.
*
Беше в следобеда на другия ден. Камионите продължаваха пътешествието си по шосетата на този континент. Навън беше мрачно и сиво време. Докато пътя се виеше между гористите хълмове нагоре към извора на реката, Алекс си взе кафе от автомата и запали цигара. Камионът Mazda се шофираше от Аш в тези часове. Вторият камион- Honda се дижеше на дистанция от 10 км.- 15 км. след него. Настроението тук не беше добро. Мрачното време подтискаше екипите от експедицията, а те пазеха мълчание, оклюмали и нещастни в тези часове. Търсенето на причините, довели до изчезването на цяла една високоразвита цивилизация, обитаваща именно този континент, все още не бяха открити…

(край на откъс № 5, очаквайте скоро продължението)


Уважаеми Дами и Господа, приятели!
Моля помогнете да издам на хартиен вариант
моите три романа, или поне единия от тях! :)
Надявам се да ми помогнете.
Това тук е моята действаща банкова сметка:

За дарения използвайте тази сметка:
Donations use this account:
ProCredit Bank, Bulgaria, EU.
BGN:
IBAN: BG34PRCB92301031684410
BIC: PRCBBGSF
Valeri Kolev

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. роман от Valeri Kolev. © 2015. Том № 1. Откъс № 4.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
роман от Valeri Kolev. © 2015. Том № 1. Откъс № 4.

Навън започваше да се мръква, когато двата камиона отпътуваха от този град, без да успеят да видят градовете зад крепостните, градски стени. Mazda се шофираше от Палма, докато Ким и Аш спяха и си почиваха, а Алекс запали цигара с кафе и се замисли по проблемите на тази експедиция.
Навън беше тъмно и тихо, когато Mazda се спукаше към низините, а реката оставаше в другата посока в дясно. Навсякъде наоколо имаше непроходими дествени гори, на места със вековни, високи дървета. Палма погледна картата на екрана на пулта и избра пътя надясно. Той минаваше през тунел във скалата. Тунелът не беше осветен. Забелязваше се, наличие на изоставена инсталация за осветление, която сега не действаше. Тунелът продължаваше под платото и под реката, излизайки от другата й страна.
*
По- късно вечерта, когато излизаха от дългия тунел, някакво светодиодче на пулта започна да мига в червена светлина, а нещо започна да пиука.
-Каква е тази аларма, Алекс?- попита Палма.
-И аз незнам…- каза Алекс.- Нали знаеш- това е съвсем нова техника. Трябва да прочета инструкциите и указанията.
-Какво става?- вдигна глава от компютъра си, Аш.
-Задейства се някаква аларма.- каза Палма.
В това време камионът напредваше на повече от километър от края на тунела и вече излизаше на някакво кръстовище. Палма намали скоростта тук и погледна пътните знаци. Четиримата се бяха замислили по въпроса- каква беше неочакваната аларма. В това време Палма отново разглеждаше пътната карта, правена по сателитни снимки.
-Ще изчакаме другите тук и после ще решаваме.- каза Алекс.- Да изключим тази аларма вече!
*
Когато по- късно намериха отбивка от пътя, осмината решиха да нощуват на един черен път, който водеше към гората. Времето напредваше, а хеликоптерът още го нямаше. Алекс опитваше да се свърже, но нямаше връзка нито с тях, нито с кораба в залива, нито със базата на брега на океана.
-Какво ще правим сега?- попита Палма.- Май сме сгрешили пътя…
-Споко.- каза Алекс.- Ще нощуваме тук. Да разпределим смените за охраната и да поставим алармите.
-Къде се бави хеликоптерът!- каза Ким.- Ще го чакаме ли?
-Отивате да спите.- каза Алекс.- Браун остава охрана до 2 ч. После Ким до 4 ч. Аш до 7 ч. После съм аз. Трябва да разберем каква беше тази аларма.
*
Наближаваше полунощ. Алекс и Браун бяха останали будни и оглеждаха района. Около камиона бяха поставили камери и алармени системи, както и енергиен щит. Тук нищо не можеше да припари.
-Просто преминахме в друго измерение.- каза Алекс, а Браун подпря заредения калашник до себе си и запали цигара.
Двамата седяха на тъмно по местата си и наблюдаваха наоколо. Това беше чужд свят, а сега попаднаха даже в друго измерение. Докато обмисляха дали да не се върнат назад през тунела, Алекс запали цигара и взе кафе. Имаше време да обмисли със Браун нещата и отиваше да спи. Неговото дежурство започваше в седем.
*
Беше следобеда на другия ден. Хеликоптерът Nissan се беше завърнал при камионите късно през нощта. Някъде на сутринта той отново беше заминал, а малко след това тръгнаха и камионите. Те избраха пътя покрай реката, но вече бяха на другия бряг, караха на горе по течението й, а тя беше отляво. Алекс се топлеше с горещ чай, докато Ким шофираше, а Палма и Аш спяха. Алекс запали цигара по някое време, загледан напред по пътя. Тук понякога се забелязваха конници и карети, които се движеха по близки, черни пътища. Асфалтът не беше подходящ за конете.
Следобедът напредваше, когато наближиха индианско селище, състоящо се от дървени постройки и иглута. Вероятно тук живееха около 2,000 души. Ким приближи камиона до мегдана, където край огньовете се бяха събрали близо 200 души, които играеха, хапваха и се веселяха. Тук беше хубаво и весело, а денят се случваше слънчев и леко хладен. Вторият камион пристигна малко по- късно. Излязоха навън и осмината другари от експедицията и наближиха огньовете. Тукашен оркестър свиреше и думкаше на тъпани и тимпани. Осмината другари седнаха по дървените столове около огъня, а хората ги почерпиха с печено месо и вино. Докато похапваха, Алекс и другарите му разбраха, че техните стада с дивеч са се завърнали отново по техните земи, в края на зимата. Това означавало- много храна, сигурност и стабилност. Хората тук бяха щастливи. Индианците разказваха, че по тези земи живеят над 100 различни племена, а също така има и градове със замъци, където пускат много трудно, а те всъщност нямали никаква работа там.
Към края на следобеда Алекс и неговите другари се разхождаха из местността наоколо, пеша. Тук беше невероятно местенце. Селището беше наблизо до реката, наблизо до гора, а си имаха и ливади, където техните стада дивеч, пасяха. Осмината пребродиха нашир и длъж селището на индианците, преди да се върнат край огньовете, където веселбата продължаваше. Възприеха ги като симпатяги и отново ги почерпиха с печено месо и вино, а вече се мръкваше. Те решиха да нощуват тук, дори без да преместват камионите от местата, където бяха сега.
*
В началото на вечерта дъжд развали празника в селището на индианците, а Алекс и неговите другари се прибраха в камионите, за да се стегнат и пооправят. Тази вечер нямаше да отиват никъде, а просто щяха да си останат по камионите. Алекс си взе голяма чаша кафе от автомата и запали цигара. Хеликоптерът Nissan щеше да се прибере при камионите в близките 1- 2 часа.
*
Беше вечерта на другия ден, когато след един хубав ден по пътищата на този неизследван континент, двата камиона наближаваха пристанищен град, затихнал в мрака със светлинки от прозорците на замъците и кулите му. Той все още се намираше в далечината, а пътя се виеше край хълмове покрити с гъсти непроходими гори. В ляво от камионите беше реката, а те се движеха нагоре по нейното течение. Алекс си взе кафе, запали цигара, седнал зад пулта си и погледна към Аш, който шофираше в тези часове. Аш беше в добро настроение. Навътре в камиона Mazda, жените приготвяха вечерята за всичките 12 души, които отново щяха да се съберат тук, когато пристигнеха по наблизо до пристанищния град и там пристигнеше и хеликоптера. За момента нямаше радио- връзки с останалите екипи в залива. Дистанцията до там вече беше нарастнала.
Вечерта напредваше, когато камионите стигнаха до завой, а оттам към пристанищния град отиваше само един черен път. Позаучдиха се, защо до там отива само черния път, а той се оказа постлан с камъни, доста улегнали и стари. Продължиха по този път и стигнаха скоро до разклон, а някъде от далечината наближаваше делижанс със четири коне.
-Да изчакаме този делижанс.- каза Аш.
*


(това е краят на откъс № 4, очаквайте скоро продължението)


Уважаеми Дами и Господа, приятели!
Моля помогнете да издам на хартиен вариант
моите три романа, или поне единия от тях! :)
Надявам се да ми помогнете.
Това тук е моята действаща банкова сметка:

За дарения използвайте тази сметка:
Donations use this account:
ProCredit Bank, Bulgaria, EU.
BGN:
IBAN: BG34PRCB92301031684410
BIC: PRCBBGSF
Valeri Kolev

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.роман от Valeri Kolev. © 2015. Том № 1. Откъс № 3.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
роман от Valeri Kolev. © 2015. Том № 1. Откъс № 3.


Късно вечерта екипа на хеликоптера- Шао, Манхатън, Йоанна и Натали се оттеглиха в хеликоптера, където си живееха. Там те имаха всичко необходимо, както и койки за спане. И трите екипа се готвеха за нощуването. Щеше да остане охрана на мястото, която щеше да се сменя на всеки два часа през нощта. Алекс запали цигара, докато се топлеше с горещ, билков чай. Той погледна навън, където снегът продължаваше да вали безспирно. В тези часове той се замисли за дъщеря си, която беше надалеко- на друг континент. Можеха да си изпращат само текстови съобщения, комуникациите бяха страшно скъпи. В главата му нахлуваха спомени от нейното детство, както и от неговите по- млади години, когато беше живял щастливо, във един коренно по- различен и добър, позабравен свят. Тъгата по миналото го обхвана в това време, а покрай него Палма се готвеше да спи. Ким щеше да остане на пост до полунощ, а след нея Аш. Нощуването започваше.
*
След тежък ден започваше вечерта за трите екипа от експедицията. Двата камиона бяха стигнали при много лош път, асфалтов, но снежен, до някаква сграда, която искаха да проверят, преди на нощуват. Алекс се беше простудил днес, а го мъчеше и древния грипен вирус, оцеляващ при него, въпреки всичко. Той се топлеше с чай и зъзнеше, загънат в дебело одеало, седнал зад пулта си. Докато Аш и Браун оглеждаха древната сграда и я сканираха, Палма и Ким приготвяха набързо вечеря за трите екипа. Хеликоптерът Nissan все още не беше се завърнал от разузнаването. Двата камиона бяха спряни наблизо до сградата, а навън вилнееше буря. Докато обмисляха дали ще опитват да влязат в сградата, Алекс запали цигара с чая си и ги посъветва, това да стане на сутринта.
Вечерта напредваше, когато Алекс се позатопли и живна. Това беше коварен грипен вирус, който оцеляваше само у Алекс и не беше заразен.
*
В следобеда на другия ден двата камиона продължаваха нагоре по асфалтовия път, край реката. Докато Аш шофираше камиона Mazda, Алекс си взе кафе и запали цигара, замислен. Ловът, който замисляха вчера беше отложен поради лошото време. Всъщност стадото дивеч, остана зад гърбовете им на повече от 80 км. Този ден бяха направили много снимки на дивата природа и бяха взели нови проби от почвата и растенията, за да ги изследват по- късно. Алекс се беш загледал напред по пътя, а навън валеше силен дъжд.
Следобедът напредваше, когато двата камиона стигнаха до езеро. Аш спря камиона наблизо до езерото, а тук все още валеше дъжд. Излязоха навън и доближиха езерото, един след друг. Тук беше приятно. Алекс запали цигара, скрит под чадъра и огледа местността. В далечината се виждаше призрачен град със високи замъци и кули. Оттам мислеха да минат на другия ден. По тези територии беше живяла древна цивилизация, изчезнала по тайнствен начин, но тук все още живееха хора, някъде около средновековието по своето развитие. В горите живееха горски племена. Аш и Браун опитаха отново да хвърлят мержите в езерото. Тук гъмжеше от риба в изобилие. Двамата мъже смятаха да наловят риба, колкото могат да пренесат до камионите, а на брега Шон и Манхатън запалиха огън за скарата, а Ким и Палма донесоха бира. Около огнището издигнаха преносимия навес. Темпераурите тук бяха около нулата по Целзий, но двата екипа се бяха стоплили достатъчно в камионите, а сега беше време за похапване на скара- бира, под навеса. Осмината очакваха в близките минути да долети и хеликоптера Nissan. Взето беше решение да се нощува тук на това място, а беше едва началото на вечерта. Осмината се развеселиха и живнаха. Отново почерпка и хапване си бяха организирали тук на брега на езерото.
Вечерта беше започнала, а около огнището под навеса, трите екипа продължаваха да се черпят с риба на скара и бира. Четиримата от хеликоптера се бяха завърнали от полет. Тази нощ, тези двнадесет души щяха да нощуват по машините си на това място, до езерото. Алекс и Палма по- късно се прибраха в камиона, за да поработят с компютрите и пробите взети от природата, от сградата от вчера и от пирамидата от онзи ден.
Вечерта напредваше, когато Алекс и Аш излязоха из района да огледат за опасности и поставиха алармени системи. Това беше непознат континент, а тук беше живяла древна цивилизация, която в тези времена не беше тук. Все още нямаше информация, за колко души става дума, но те сякаш бяха изчезнали мистериозно, а по тези земи бяха останали хора във средновековие, както и отделни племена. Когато се прибраха в камиона, тук се бяха събрали вече всичките 12 души на приказки, преди да се спи. Браун и Джейн оставаха охрана до 2 ч. по късна доба. Алекс запали цигара, седнал зад пулта си и си взе кафе. Беше малко стряскащо, че се намират на почти пустеещ континент. Все още не бяха общували с тукашните раси. Алекс се беше замислил дълбоко, докато опитваше да се свърже със базата и кораба в залива.
*
Беше към края на другия ден, когато двата камиона наближаваха един град. Алекс запали цигара, взе си кафе от автомата и се загледа напред към града. Той беше укрепен в планината и се състоеше от древни замъци със кули и крепостни стени и ровове с мостове над тях. Нататък в далечината се виждаха обработваеми поля с ниски, незащитени постройки- иглута. Пътят беше асфалтов и тук. По пътя се срещаха пешеходци, конници и карети, хора от тази средновековна цивилизация тук. Ким спря камиона Mazda до едно ханче на входа на града, отвън на градските стени на крепостта. Алекс и Палма излязоха навън и закрачиха към ханчето. Тук течеше един обикновен пазарен ден, а откритите щандове бяха разположени по цялата улица. В ханчето имаше десет маси, а беше пълно на половина от капацитета си. Алекс и Палма седнаха наблизо до барманката и я поздравиха, а тя отговори. Тук вървяха обикновени раговори- за реколатата, клюки за млади жени и принцове, както и разговори по бизнес.
-Накъде сте тръгнали, млади хора?- стресна ги неочаквано барманката.
-Ние сме на туристическа експедиция.- каза Алекс.- Вървят ли тука "златните долари"?
-Ние работим със всякакви валути, млади господине, тук се мотаят всякакви хора…- отговори барманката. - Какво да ви почерпя сега?
-Ние имаме достатъчно пари, госпожице!- каза Палма.- Нашата експедиция е добре подготвена предварително.
-Все пак искам да ви почерпя нещо, днес е хубав, слънчев ден! - каза барманката.
-Е, добре.- каза Алекс.- Нещо малко, но по ваш избор!
Барманката им сервира по една чудесна торта и студена чаша боза, а двамата останаха изненадани от това, особено след като опитаха на вкус…
*
След като постояха в ханчето близо един час, в разговори с барманката, двамата излязоха навън. Бяха и подарили малко, симпатично подаръче, което много я зарадва- уокмен с радио и чантичка с касетки, на тръгване. Прибраха се в камиона по- късно, а Аш и Ким разговаряха тъкмо с продавачите по сергиите. Вторият камион товареше провизии за из път. Бяха им казали, че това е кралство на жесток владетел и едва ли ще ги допуснат вътре в крепостта. Това не изненада никого. Помотаха се още два часа из пазара, говориха с още хора, преди да отпътуват. Определено тук никой не беше чувал за компютри, за телевизия, за интернет. А съобщението за бедствие беше пристигнало точно от този континент и то със радио- сигнал. Алекс и неговите другари се замислиха дълбоко. Тук нещо се беше случило. Нещо пагубно. Една високоразвита цивилизация беше изчезнала мистериозно…


(край на откъс № 3, очаквайте скоро продължението! )



Уважаеми Дами и Господа, приятели!
Моля помогнете да издам на хартиен вариант
моите три романа, или поне единия от тях! :)
Надявам се да ми помогнете.
Това тук е моята действаща банкова сметка:

За дарения използвайте тази сметка:
Donations use this account:
ProCredit Bank, Bulgaria, EU.
BGN:
IBAN: BG34PRCB92301031684410
BIC: PRCBBGSF
Valeri Kolev

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. роман от Valeri Kolev. © 2015. Том № 1. Откъс № 2.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
роман от Valeri Kolev. © 2015. Том № 1. Откъс № 2.

Вечерта напредваше, когато четиримата се прибраха в камиона, след като разгледаха местността, около пирамидата. Алекс си взе кафе и запали цигара. Вторият камион щеше да пристигне скоро тук, за нощуването. Навън се спускаше още по- голям студ и температурата ставаше около - 10' с, но вътре в камиона беше топло и уютно и приятно ухаеше на сняг и на нафта. Все още нямаше радио- връзка с базата и кораба, но от втория камион съобщаваха, че там всичко е под контрол. Докато чакаха да пристигнат и другите тук, Алекс, Палма, Ким и Аш провериха запасите си в камиона. Тук разполагаха с доста провизии, гориво и вода. Останалото се транспортираше от хеликоптера в определени точки по пътя.
По- късно вечерта Алекс излезе навън да се разходи и да провери, дали на сутринта ще продължат пътя си без зимни вериги на гумите или ще трябва да ги сложат. Снегът бързо трупаше и навяваше. Камионът Honda вече беше пристигнал тук. След около два часа щеше да пристигне и хеликоптерът Nissan, за да нощуват тук заедно и наблизо помежду си. Браун, Джейн, Шон и Никита бяха пътували нормално. В тези часове двата камиона имаха обща връзка помежду си, за да бъдат всички заедно. По- късно хората от хеликоптера- Шао, Манхатън, Йоанна и Натали, щяха да им бъдат на гости до късно. Те имаха койки за спане, на борда на хеликоптера си.
Когато късно вечерта всички се събраха заедно около масата, за да хапнат боб- чорба, настроението им беше добро. Те бяха оптимистично настроени за пътуването си на сутринта, въпреки сложната метеорологична обстановка. Хлебецът току- що изпечен във портативната фурна, беше още горещ, а майстора на чорбата -Аш, раздаваше и допълнителни порции. След хапването Алекс запали цигара и се загледа през прозореца навън, а там се сипеше пухкав сняг. Беше натрупало почти на метър височина. Явно на сутринта нямаше да бъде лесно да се продължи по пътя нататък. Както се беше загледал навън и си пушеше, Алекс усети някаква интересна романтика, а спомени от детството му нахлуха в главата му. Имаше хубави спомени от детските си зими. На пост в първите два часа на нощта щеше да остане Аш, а Браун го сменяше след това. Така камионите щяха да имат охрана за през нощта. В тези часове Алекс седна зад компютъра си, за да поработи по своите задачи. Скоро след това някои от хората отиваха да спят. Алекс щеше да остане до по- късно, за да поработи. Вътре в камиона приятно ухаеше на сняг и на нафта, беше топло и уютно, а Алекс работеше по компютъра си, седнал на своето място.
*
Беше следобеда на другия ден. След като сутринта напразно се бяха опитвали да влязат във пирамидата, Алекс и другите седмина потеглиха с двата камиона нататък по пътя. Бяха си сложили веригите на гумите, за да карат през снега по асвалта. В тези часове в камиона Mazda шофираше Аш. Алекс запали цигара и си сипа чай, както си седеше зад компютъра и умуваше по задачите си. Вторият камион - Honda се движеше зад тях на около километър дистанция, а пътя се виеше покрай реката нагоре по хълма. Навън продължаваше да вали сняг, а температурите бяха около -10' С. В камиона Mazda беше топло и уютно. Ким спеше, а Палма приготвяше закуска за четиримата, за по- късно.
Следобедът напредваше, когато пътят се спусна до самата река, а на това място имаше плитък бряг. Аш спря камиона, за да проверят каква е водата в тази река и дали може да се използва. Четиримата излязоха навън от камиона в снега и се протегнаха. Бяха се удремали по пътя. Водата беше добра за пиене. Хората на Алекс смятаха да я използват за в бъдеще по пътя си. В камионите имаха два празни бидона по 100 литра и се заеха да прецеждат вода от реката за своите нужди. Алекс запали цигара и си сипа голяма чаша горещо кафе от автомата в камиона. В реката се оказа, че има много риба. Аш се позамисли, пък извади една мрежа, хвърли я в реката, а сетне се наловиха около 20 кг. риба, от първия път. Ким и Палма се заеха да почистят малко от рибата, а Алекс събра дръвца и запали огън наблизо до реката. Докато похапваха печена риба бяха отворили и бутилка вино от запасите си. Около огнището ставаше все по- интересно.
Останалата риба прибраха в камионите и се приготвиха да отпътуват. Когато по- късно двата камиона тръгнаха един след друг по пътя, Алекс запали цигара и се замисли дълбоко, над един бял лист хартия пред себе си до компютъра. В тези часове радио- връзката с базата беше нормална, а също и със кораба, който остана на океанския бряг в един залив.
Наближаваше края на следобеда, а двата камиона пътуваха в планината. Пътят се виеше ту близо до реката, ту в другата посока около хълмовете на планината. Пътят беше труден, покрит със сняг, но машините бяха със повишена проходимост и вериги на гумите.
Вече се мръкваше в началото на вечерта, когато Алекс запали цигара, загледан напред по пътя, а шофираше Ким. Бяха пуснали напред камиона Honda. Вътре беше топло и уютно в тези часове. По камионите имаше всичко необходимо за нормален живот и дълъг път. По това време осмината земляни започнаха да търсят местенце за спиране за нощуване. Беше станало доста тъмно, когато спряха наблизо до една пещера и излязоха за да огледат мястото. Алекс запали цигара, а Аш включи мощен прожектор и светна около себе си и камиона. В пещерата можеше да се влезе и със камиона. След като повдигнаха камионите с около метър нагоре, се прибраха вътре, за да си прекрат вечерта. Хеликоптерът Nissan скоро щеше да пристигне. През този ден бяха събрали доста проби от околната природа, които сега щяха да се анализират. Ким и Палма изпържиха вкусна вечеря със прясната риба, а остана още и за другия ден. Смятаха да отворят още една бутилка вино за вечерята, но изчакваха още и четиримата от хеликоптера, които скоро щяха да пристигнат.
Когато по- късно пристигна и хеликоптера, всички се събраха в камиона Mazda, за да си прекрат вечерта и да хапнат. . Докато вечеряха им се обадиха от кораба в залива и от базата. В продължение на няколко часа имаха отворена връзка за разговори. В кораба бяха останали още 20 души, а десет бяха в базата на брега. Всички се вълнуваха от това- как върви експедицията. А вторият кораб се беше обадил рано сутринта от 500 км. западно от залива. Той приближаваше района при силен насрещен вятър и повреда в един от компютрите.
Вечерта напредваше, когато Алекс излезе от камиона, за да огледа наоколо. На скенера бяха забелязали приближаващи стада от дивеч. Вероятно те смятаха да приближат реката, за водопой. Алекс използваше специална оптика за да огледа наоколо. Някъде в близката низина наистина имаше стадо от дивеч, което пасеше оскъдната зимна разстителност и приближаваше реката. Това се случваше на близо 10 км. надолу в низината. Аш който беше излязъл навън при Алекс му каза:
-Охооо! Утре ще си организираме лов!
-Добра идея!- каза Алекс.- Защо пък не!
Двамата останаха около десет минути загледани с биноклите към дивеча, преди да се приберат в камиона. Течеше една добра вечер. Бутилката вино беше вече празна, а блюдата- празни. Добрата компания се раздвояваше между избора си за кафе или джин с тоник…
По- късно вечерта Алекс запали цигара и се занима да си провери оръжието, преди ловуването на другия ден. Бяха решили да го направят. Докато разглеждаха картата на местността, правена от сателит, Аш се прозина и протегна- вече му се спеше, след цял ден шофиране. По това време Браун, Джейн, Шон и Никита се оттегляха към техния камион, за да пооправят преди нощуването.



(край на откъс № 2, очаквайте скоро продължението)


Уважаеми Дами и Господа, приятели!
Моля помогнете да издам на хартиен вариант
моите три романа, или поне единия от тях! :)
Надявам се да ми помогнете.
Това тук е моята действаща банкова сметка:

За дарения използвайте тази сметка:
Donations use this account:
ProCredit Bank, Bulgaria, EU.
BGN:
IBAN: BG34PRCB92301031684410
BIC: PRCBBGSF
Valeri Kolev

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. роман от Valeri Kolev. © 2015. Том № 1. Откъс № 1.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
роман от Valeri Kolev. © 2015. Том № 1. Откъс № 1.
Роман2015.Том № 1. Valeri Kolev. ©
Роман2015.Том № 1. Откъс № 1. Valeri Kolev. ©

Това беше една вечер на Алекс, Палма, Ким и Аш, които пътуваха със камиона Mazda нагоре, към все още неизучаваните планини. Тук в камиона четиримата имаха всички удобства за живот на дълъг път. В тези часове шофираше Ким, Аш си почиваше, а Палма приготвяше вкусно похапване. Алекс обмисляше нещата, седнал зад компютъра си. Пътуването вървеше нормално. Зад камиона Mazda, на около два часа път идваше и камиона Honda, със Браун, Джейн, Шон и Никита. Тази експедиция беше добре планирана. Освен двата камиона, с тях беше и хеликоптерът Nissan. В този си състав експедицията продължаваше напред из неизучените територии. По някое време Алекс запали цигара, взе си голяма чаша с горещо кафе и се замисли дълбоко. Из земите на древните цивилизации винаги ставаше интересно. Двата камиона и хеликоптера имаха добра радио- връзка помежду си. До момента разполагаха със 1,000 л. гориво пренесено напред в планините, от хеликоптера, а той продължаваше да пренася още и още гориво напред. Провизии имаше достатъчно за около два месеца напред. Базата оставаше на 200 км. назад, при брега на океана, където остана и кораба на експедицията, с който бяха доплавали дотук. Там имаше още 30 души. Все още не се знаеше какво ще е времето по време на експедицията, а хората тук се надяваха на добро време.
*
Беше другия ден, когато Mazda продължаваше експедицията нататък към незиследваните територии. Валеше сняг в огромни количества. Пътят се виеше през гората, ту близо до реката, ту навътре в планината. Алекс, Палма, Ким и Аш бяха в добро настроение. Докато Палма шофираше, а Ким спеше, Аш и Алекс бяха по компютрите си, на чаша кафе. Алекс въздъхна и запали цигара, докато проверяваше радио- връзката с втория камион и хеликоптера. Връзката с базата при кораба, оставен на океанския бряг, в един залив, в тези часове липсваше. Камионът Honda се намираше на около 300 км. назад, а хеликоптера кръжеше на около 500 км, напред за да достави контейнерите с гориво по пътя на камионите. Докато пушеше цигарата с кафето, Алекс умуваше над един лист хартия и си драскаше по него разни нещица, дълбоко замислен. Аш работеше по обработката на разузнавателните данни от хеликоптера в тези часове. Континентът беше огромен, а тук не се забелязваше живот на разумна цивилизация. От отдавна изоставените пътища, можеше да се съди, че става дума за изчезнала цивилизация. Щабът на експедицията искаше да се разбере- какво се е случило тук и къде е самата изчезнала цивилизация. Това беше целта на тази експедиция.
Към средата на следобеда камионът наближаваше някакво древно съоръжение, построено край пътя. Алекс наблюдаваше напред със бинокъла си и се опитваше да разбере, какво е това. Тук всичко беше странно и извънземно. Едва ли щеше да се открие правилната логика, за да се разгадаят тайните на тази изчезнала цивилизация. Вероятно тяхната логика беше коренно различна от тази на земляните. Алекс остави бинокъла на неговото място и запали цигара, взе си голяма чаша със горещо кафе и погледна към койките. Ким се събуждаше, за да поеме шофирането от Палма, а Аш тъкмо се беше захванал да приготви закуска за четиримата.
Вечерта настъпваше, когато камионът Mazda приближи съоръжението. Това беше пирамида от каменни блокове, подобна на египетските. Спряха камиона на около 20 м. от пирамидата и Алекс излезна навън, запали цигара и се огледа. Пирамидата беше висока 30 м., квадратна в основата си. Алекс си сипа кафе и докато отпиваше от чашата, се оглеждаше наоколо. На 50 м. в западна посока течеше реката. На изток започваше планина с гъста гора. Гора имаше и наоколо. До Алекс излезе и Палма. Тя огледа района със бинокъла, а сетне пусна и скенера си. Нещо приближаваше откъм реката, но беше все още надалеко. Сигурно диво животно или горски човек. Точно тук на това място, четиримата щяха да нощуват. В камиона имаше всичко необходимо за живота им и за дълъг път. Не беше нужно да опъват платки или нещо такова. Докато крачеха около камиона, ставаше все по- тъмно. Този ден беше сив и мрачен още от сутринта. Те така и не видяха слънце днес. Температурата тук беше около +0 ' С, а валеше сняг. Палма смяташе да се къпе и започна да опъва разгъваемата баня навън в снега. Скоро горещата вода щеше да е готова. Разгъваемата баня си имаше и калориферче за стопляне, при студено време.




(край на откъс № 1, очаквайте продължението скоро)

Публикувай от Goshfather & Jinco.