ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 288, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 288, Valeri Kolev.

Беше преди обяда на другия ден. Времето вървеше бавно и мудно, нищо не спореше. Алекс отвори бутилка плодов сироп, запали цигара и погледна какво е положението. Nissan наближаваше междинна станция. Палма се появи при пултовете, видимо в добро настроение и каза:
-Междинна станция! Ще спираме ли тук?
-Да.- каза Алекс.
-Тъкмо ми се искаше да се разхождам някъде…- каза тя.
-Ще се разхождаме, има време.- каза Алекс.- Следобеда сме там.
*
Към края на следобеда Алекс, Палма, Ким и Аш се разхождаха из междинната станция. Crossfire се намираше на един от доковете. Из станцията имаше и два екипа от по десет души, които трябваше да огледат, да спазарят закупуването на гориво и провизии. Алекс запали цигара. Из коридорите на станцията беше оживено. Тук имаше 3,000 души персонал и 20,000 гости на станцията, пристигнали с много кораби, на път за някъде. Мнозина от тях бяха просто търговци на храни и горива, имаше и туристи и всякакви извънземни ларви. Четиримата намериха магазин за специални стоки и храни и влязоха да си напазаруват нещо за себе си и за подаръчета на приятелите си. Интересни стоки имаше предложени много, а също пакетирани храни и напитки. Четиримата бързо напълниха четири търговски колички с покупки, а роботите им, които бяха с тях ги тикаха обратно към кораба, докато се връщаха натам. Направените покупки зарадваха сърцата им. Имаше твърде интересни попадения, богат улов, на приемливи цени…
*
Започваше бордовата вечер, а Алекс запали цигара с кафе и започна да си преглежда покупките от станцията. Повечето от нещата му оставаха за запас, а някои бяха нарочени за подаръчета на приятели в бъдещите месеци. Подаръчетата вдигаха духа на хората и им вдъхваха надежда в техния труден и отговорен живот във военна служба. По това време корабът се зареждаше с гориво, вода, кислород и провизии, а цените бяха приемливи. Щяха да се заредят и допълнителните трюмове, за да се осигурят запаси за кръстосвача Nissan. Подреждането на запсите в склада на бокса на Алекс и Палма им отне близо два часа, а още един час подреждаха и раниците си. Те бяха по две- задължителната към униформата и втората раница- със личните вещи от първа необходимост. По- късно подредиха и бокса си, почистиха и освежиха всичко около тях, а вечерта напредваше. Когато седнаха на чаша кафе с цигари, двамата бяха доволни от свършената работа.
Вечерта напредваше. Алекс и Палма бяха в бокса си и си привеждаха мислите и лаптопите в ред. Алекс запали цигара, дълбоко замислен. Палма слушаше музика със слушалки. По това време зареждането на кораба приключи и екипите се прибираха на борда. Още не беше взето решение, дали ще се нощува тук, или ще се отлита.
*
Беше началото на вечерта на другия ден. Кръстосвачът Nissan продължаваше полета си в посока на звездата Orixon 7, със 750 души на борда. Алекс и Палма седяха край масата в дежурната каюта, на кафе и цигара с Ким и Аш. Полетът вървеше нормално. Около кръстосвача нямаше опасни, близки обекти. Разговорите вървяха около бъдещето на Orixon 44, както и по проблемите на Crossfire. По това време започнаха три свободни часа за всички екипажи. Из кръстосвача, както и из двата кораба към него стана шумно и оживено. Командосите- астронавти бързаха да се приведат в ред, преди да пийнат и хапнат с приятели и колеги. Алекс се беше замислил. Докато пийваха джин с тоник, пред него беше отворен лаптопа му и той привеждаше нещата в ред. Имаше да умува по близо 15 въпроса и той започна от по- важните от тях. Приятелите му се радваха на добро здраве и на хубавата вечер, на борда на кораба.
Вечерта напредваше, когато четиримата излязоха из корабите на разходка. Тази вечер видяха мнозина приятели и колеги, с които рядко се виждаха, заради смените и натоварения режим на дежурства.
По някое време дежурните засякоха сигнал за помощ идващ от близкото астероидно поле. Командир Йон свика целия екипаж на Crossfire да се прибере на борда и да заеме местата си. След близо 20 мин. Crossfire отлетя към астероидното поле. Това беше на около час полет по- нататък. Алекс, Палма, Ким и Аш отново застъпиха дежурство. Тяхното внимание беше насочено да намерят координатите на бедстващия обект. За момента се знаеше посоката, но само ориентировъчно.
*
Наближаваше полунощ, а бедстващия обект още не беше открит. На борда на Crossfire преминаха на трисменен режим на работа. Търсенето щеше да продължава изглежда и през идващата нощ. Nissan се установи наблизо до астероидното поле, за да може да помага по- нататък. Полето имаше над 300 малки и по- големи астероиди, които бавно се преместваха по посока на звездата Orixon 7. Алекс си взе кафе, запали цигара и се подготви психически, че ще е натоварен продължително време. Ким беше отишла да приготви по една прясна топла пица за дежурните. Едно добро похапване в този час щеше да помогне много. Из астероидното поле скоро бяха пуснати и 30 дрона, от по- малките, които трябваше да улеснят откриването на бедстващия обект, какъвто и да беше той. Времето напредваше към нощта. Crossfire беше включил мощни прожектори, за по- добра видимост към астероидите. Опитите за конаткт по радиото все още не даваха резултат. От Nissan, скоро бяха готови с още по- пресни координати на бедстващия обект. Дежурните насочиха Crossfire именно натам, но и тогава нищо не намериха…
Започваше нощта. Прожекторите на кораба осветяваха астероидите сред облаци газ. Съгледвачи и дежурни бяха вперили погледи през биноклите и камерите на кораба. Оставаха още няколко местенца да се проверят в този край на полето, а сетне кораба щеше да навлезе още по- навътре из полето…



(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 287, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 287, Valeri Kolev.

Crossfire се беше приземил на един необитаем остров в океана. Екипажът си налови риба, обстреля дивеч и се беше събрал на скара- бира край огъня до входа на кораба. Беше им отпуснато времето до полунощ. Корабът щеше да нощува тук. Това беше планетата Orixon 49, където нямаше бази на AFJ, а Съпротивата държеше само един по- голям остров. Тук земляните бяха пристигнали по следите на откраднат секретен диск с кодове от база на Съпротивата. До разбиването на паролите на диска имаше малко време, през което трябваше диска да бъде намерен, отнет или унищожен. Заради диска в опасност бяха 340 бази на Съпротивата…
По- късно вечерта Алекс, Палма, Аш и Ким бяха край огъня на скара- бира. Докато хапваха и пийваха, наоколо беше оживено. Бяха разположени и постове около кораба. Времето беше дъждовно, но това не попречи на доброто настроение на екипажа. По някое време, късно вечерта Алекс запали цигара и кимна на хората си да се прибират в дежурната каюта. Около кораба нямаше близки опасни обекти. Най- близката опасност се намираше на повече от три часа полет от острова. Междувременно работеше горещата линия по радиото, връзка със Съпротивата, за новини относно секретния диск, както и координация на действията. За съжаление диска все още не беше открит…
*
Наближаваше полунощ. Всички се бяха прибрали на борда на кораба, за нощуване. Входовете на кораба бяха вдигнати на 15 м. височина, за да се пречи на всякакво проникване в него от вън. Освен сферата за невидимост, беше включена отбранителната система в "дежурен режим". Алекс, Палма, Аш и Ким оставаха дежурни до 3 ч. Междувременно времето навън отново загрубя. Вятъра се засили, валя пороен дъжд със силна гръмотевична активност. По някое време беше усетено земетресение, което за момента не представляваше проблем за кораба. Епицентъра се оказа на 240 км. отдалечен в океана, на дълбочина от 10 км. Според специалистите, на борда беше усетено като 3- та степен по Рихтер. Корабът беше изпитвал по принцип много по- сериозни тласъци и вибрации, по време на своята история…
*
Късно вечерта на другия ден, Crossfire летеше нагоре към орбита, търсейки кръстосвача Nissan. Междувременно продължаваха аномалиите с кораба… Алекс беше в тежка криза от извънземния си грип и трепераше от студ. Наближаваше полунощ, когато Crossfire изплува от атмосферата на Orixon 49. Долу беше станало непредсказуемо. Съпротивата викаше още и още нейни кораби, а пиратския кораб се оказа дълбоко потопен в океана… Древното съоръжение за кодово преминаване към атмосферата, все още функционираше, но май планетата можеше да се превърне и в капан…
*
Към края на следобеда на другия ден Crossfire беше прикачен към Nissan на своето място. В тези часове екипажът решаваше, дали да продължава да търси секретния диск, или да продължават нататък по пътя си. Алекс седеше в удобното кресло пред пулта и работеше.Той запали цигара с кафе и се замисли. До него бяха Палма, Ким и Аш. Nissan се намираше на 35 км. над планетата и бавно плаваше на изток. Алекс не беше в добра форма и този ден.
В началото на вечерта Алекс запали цигара с кафе и се изправи до един люк, за да погледа наоколо. Оттук се виждаше добре планетата, под кораба. Решението на екипажа, със съгласието на командир Йон и адмирал Шао беше, да продължат полета си нататък, без да търсят повече секретния диск откраднат от предатели на Съпротивата. В тези часове екипажите се стягаха за път и подготвяха корабите.
По- късно Nissan потегли по своя път, плавно набирайки скорост. На борда оставаха само 60 дежурни, а останалите отиваха да почиват и в задължителен сън. Дежурни на Crossfire бяха 40 души. Късно вечерта Алекс, Палма, Ким и Аш застъпиха ново дежурство, което щеше да бъде до 6 ч. на сутринта. Бяха в добро настроение, а в дежурната каюта бяха също Шон, Бронк, Браун, Джейн, Никита и Хенсън, седнали на по чаша джин с тоник. Nissan поемаше курс към звездата Orixon 7, поне на първо време. Скоро ускорението достигна задоволителни параметри. На борда беше спокойно и тихо. Освен дежурните и охраната, роботи почистваха кораба и беряха пресни плодове и зеленчуци от оранжерията. Алекс както обикновено умуваше по редица въпроси, докато наблюдаваше радара и скенера. Близки обекти на хищниците за момента нямаше. Полетът вървеше нормално, без сериозни проблеми.
Наближаваше полунощ. Алекс запали цигара с кафе и се изправи пред предния люк. Гледката напред по курса на Nissan беше впечатляваща. Той се замисли за известно време, а в душата му зрееха радостни мисли. Очакваха се отново добри времена, сякаш нещо хубаво предстоеше да се случва. Това продължи към половин час, преди момента да отмине. Алекс погледна колегите си и отново зае мястото си зад пулта. Имаше намерения тази вечер да си събере мислите, да сложи ново начало в живота си. Да преосмисли всичко дотук и да продължи уверено напред. Палма и Ким бяха радостни тази вечер, а Аш пийваше джин с тоник зад пулта, видимо в добро настроение. Новините от близо и далеко се получиха в тези часове, прихванати с най- голямата антена на кръстосвача. Те бяха шарени- на някои места Съпротивата и AFJ бяха постигнали забележителни успехи във войната, а на други места хищниците бяха спечелили нови територии. Имаше и половин часови новини от Земята, препредавани от кораб до кораб, от планета на планета, по пътя, та чак до тук… Там робството продължаваше, а тълпи от хора напускаха планетата, с надежда за нов, по- добър живот и свобода. Повечето от тях някой ден щяха да пристигнат и на Orixon 44, колкото и дълъг да беше пътя…





(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 286, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 286, Valeri Kolev.

Наближаваше полунощ, а Crossfire летеше над океана, на височина 10 км. в търсене на пиратския кораб. Алекс пушеше цигара с кафе седнал зад пулта. На борда бяха будни 100 души, а 150 спяха в тези часове. Дежурните бяха заети с безопасността на кораба и в търсенето на сигнала на пиратския кораб. Очакваше се и някаква помощ от тукашните сили на Съпротивата, но още не беше уточнено, каква ще бъде тази помощ. До Алекс бяха Палма, Ким и Аш, които щяха да останат с него до среднощ, когато смятаха да си починат, сменени от друга смяна дежурни. В дежурната каюта беше топло и уютно, а навън беше облачно и влажно.
*
На сутринта Crossfire летеше над един от континентите, със включена сфера за невидимост около себе си. Алекс пушеше цигара с кафе, в добро настроение днес, а до него работеха колегите му. До момента не бяха прихванали сигнала от проследяващото устройство на пиратския кораб. Търсенето продължаваше. На един час от кораба имаше сили на хищниците, заради което дежурните бяха много внимателни. Можеше да се наложи да се открива стрелба.
Наближаваше обедно време. Денят беше в сумрак, облаци и бури. От време на време в радиус от два часа полет, се появяваше по някой обект на хищниците, но те още незнаеха, че на планетата има сили на AFJ. Алекс отново взе кафе и цигара и се замисли дълбоко.
*
Вечерта Crossfire се приземи в една база на Съпротивата, на острова, държан от тях. Този остров имаше ширина 3,000 км., а дължина 1,000 км. Не беше кой знае колко голям, но на тази планета Съпротивата имаше само това и го пазеше зорко. Алекс и Палма излязоха на терасата на каютата, веднага след приземяването и запалиха по цигара с кафе. Екипажът беше изморен от непрекъснатите полети. Тук щяха да си починат десетина часа. Беше сумрачно, валеше дъжд, а вятъра миришеше на сняг. Алекс потръпна от студа, докато двамата оглеждаха местността, около кораба. От Съпротивата изпратиха четирима души за контакт, които пристигнаха с джет на входа на кораба, а командир Йон ги посрещна и прие в каютата за гости. Корабът щеше да нощува тук.
Късно вечерта Алекс и Палма се разхождаха из кораба. Екипажът имаше свободно време до полунощ. Съпротивата беше изпратила три нейни кораба да търсят пиратския кораб след като земляните им дадоха кодовете на проследителното устройство, закрепено към него. Това отчасти облекчаваше задачите на Crossfire. Въпреки всичко, тук кораба щеше да остане само за тази нощ. Екипажът беше изморен и командир Йон прецени, че е необходима сериозна почивка. Алекс и Палма се спряха при един люк и се загледаха навън, запалили по цигара. Планетата Orixon 49 беше една от най- опасните зони наоколо. Алекс смяташе, че тук трябва да има постоянно присъствие на AFJ. Палма се замисли, как би могло да стане това на практика, след като е извоюван само този остров. Гледката от този люк показваше базата на Съпротивата и планината в далечината, скована от сняг. Двамата постояха близо половин час тук, преди да продължат надолу към входовете на кораба. Искаха да се уверят, че безопасността на екипажа за тази нощ е гарантирана. Входовете на кораба бяха повдигнати на 15 м. височина, а тук охраняваше стражата. Тази нощ външните хора тук щяха да бъдат само четиримата офицери от Съпротивата, които заедно с командването на кораба и на кръстосвача Nissan щяха да координират издирването на секретния диск. Той неможеше да се прочете без паролата, а щеше да мине време, докато успеят да я разбият хищниците. Този диск можеше да постави в опасност над 340 бази на Съпротивата, по околните планети. Именно затова беше особено важно, той да бъде намерен и отнет или унищожен, навреме.
Наближаваше полунощ, когато Алекс и Палма се изкачиха с асансьора на една от наблюдателните кули на кораба. Тази кула можеше да се прибира и в корпуса на кораба, но тази нощ щеше да бъде издигната на 20 м. височина, за да може нощната стража да оглежда зоната оттам, докато кораба нощува. Тук имаше пост със двама души, както и необходимата техника за наблюдение и комуникации. Алекс и Палма огледаха лично зоната със биноклите си, като в същото време се услушваха за подозрителни шумове, чрез външните микрофони на кораба. Съпротивата пък беше поставила два поста около кораба навън. Те охраняваха с джетове, които можеха да остават и на земята, но при някакви подозрения се издигаха на високо за проверка на зоната. Подземията на базата бяха изградени надлъж и шир из целия остров. Съпротивата разполагаше и със подводници, както и отбранителни системи. Алекс и Палма се убедиха, че навън из зоната е спокойно, след което продължиха разходката си из кораба.
*
На другия ден Crossfire излетя още по тъмно. От Съпротивата имаха данни за базите на хищниците и тръгваха да проверяват за пиратския кораб, около тези бази. Денят беше труден. По обедно време свалиха три совалки на хищниците, които се доближаваха опасно близо до кораба. Това, без да разкриват, че AFJ е тук. В следобеда провериха над общо три бази на хищниците, но резултат нямаше все още. В началото на вечерта намериха един необитаем остров в океана и се приземиха за нощуване…
Веднага след приземяването Алекс и Палма излязоха на терасата на дежурната каюта, запалиха по цигара с кафе и огледаха острова. Тук беше сумрачно, но свежо, между един дъждовен облак и следващия който идеше от север. Въздухът беше чист и свеж, богат на озон. Екип излезе из острова, за да го огледа. Тук нямаше хора, а само дивеч. Беше хубаво място, неясно защо пусто. Но така пък беше още по- добре. Екипажът на кораба получи пет свободни часа. Временно беше разрешено да се излезе до километър около кораба. Разрешен беше ловът на дивеч. Някои се захванаха да ловят риба в залива.
По някое време вечерта екипажа се събра на скара- бира, около огъня на входа на кораба. Имаше пържоли от дивеч, скоро уловен, както и филе от риба. Веселието щеше да продължи до полунощ…



(следва продължение)

Российские вирусологи разворачивают лабораторию в Гвинее для помощи в борьбе с Эболой

РАБАТ, 24 августа. /Корр. ИТАР-ТАСС Первин Мамед-заде/. Российские специалисты, которые оказывают в Гвинее помощь в борьбе с вирусом Эбола, разворачивают свою лабораторию в этой африканской стране. Об этом корр. ИТАР-ТАСС сообщили в посольстве РФ в Конакри.



По словам дипломата, "развертывание российской лаборатории происходит в столичном госпитале Донка".

В группу, прибывшую из РФ 22 августа, входят девять человек - восемь ученых и один сотрудник из техперсонала, пояснили в дипломатическом ведомстве.

В пятницу МИД РФ сообщил, что правительство России в связи с продолжающимся распространением в Западной Африке лихорадки Эбола приняло решение о направлении в Гвинейскую Республику специализированной противоэпидемической бригады с мобильным комплексом, оснащенным современным диагностическим оборудованием.

"Убеждены, что активное участие России в международных коллективных усилиях внесет заметный вклад в ликвидацию вспышки этого опасного заболевания", - добавили в МИД РФ.

В Facebook впервые прошла прямая линия связи с МКС. ( Наука 22 августа, 17:54 UTC+4 )

МОСКВА, 22 августа. /ИТАР-ТАСС/. Социальная сеть Facebook впервые стала площадкой для организации прямой линии с Международной космической станцией (МКС). Как сообщили в пресс-службе Facebook и Instagram в России, немецкий астронавт Александр Герст в прямом эфире ответил на вопросы интернет-пользователей.




"Сегодняшнее событие даст возможность людям приблизиться к своим героям, даже если те находятся в космосе, - отметили в пресс-службе. - Благодаря партнерству с Европейским космическим агентством и содействию Александра Герста, Facebook расширяет границы своей деятельности и помогает людям общаться друг с другом, где бы они ни находились".

У страницы Герста в соцсети более 100 тыс. подписчиков, с которыми он делится своими впечатлениями от пребывания в космосе и снимками Земли, сделанными с МКС.

В пресс-службе Facebook добавили, что российский космонавт Олег Артемьев 23 августа также ответит на вопросы в прямом эфире, но уже в сети Instagram.

Всю эту неделю Артемьев публиковал свои фотографии с МКС под хэштегом #byOlegMKS. "Все пользователи Instagram смогут задать Олегу интересующие их вопросы. Космонавт выберет лучшие из них и ответит с видеообращением", - сообщили в пресс-службе.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 285, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 285, Valeri Kolev.

Още през нощта Алекс събра екипа си, взеха совалката Honda и тръгнаха да преследват предателя на Съпротивата, който се измъкваше със диск- секретни кодове на Съпротивата. Предателя имаше банда от четирима души, с които избяха с кораб на една неутрална цивилизация, в неизвестна посока. Honda успя да засече на радара си, кораба с бегълците и започна преследване. По- назад със три часа, от совалката на Алекс, идваше кораба Crossfire, а още по- нататък в далечината трябваше да иде и кръстосвача Nissan. Алекс остана дежурен чак до сутринта, сетне поспа, а щом стана в следобеда видя, че преследването продължаваше.
Към края на следобеда Алекс запали цигара с кафе и седна зад пулта да провери как вървят нещата. Кораба, който преследваха беше пиратски, а неговия екипаж беше около 80 души. За момента не се знаеше накъде отиват те, но това трябваше да бъде осуетено, защото откраднатите секретни кодове бяха от изключително значение за Съпротивата.
В началото на вечерта Алекс запали цигара с кафе, докато говореше по радиото с Crossfire. Междувременно пиратския кораб наближаваше планета по курса си. Още не показваха намеренията си, дали ще се приземяват тук или не. Crossfire щеше да настигне совалката Honda късно вечерта. Алекс беше дал инструкции на екипа си, имаше разговор и със командир Йон, при когото бяха офицери от Съпротивата, тръгнали с кораба, във връзка с откраднатите кодове от предателите на тяхната кауза. Планетата в далечината беше Orixon 49. Това не беше добро място. Тук воюваха срещу хищниците. Съпротивата държеше един остров, а всичко останало беше във освободителни войни, водени със помощта на местните военни. Това, което предателите на Съпротивата не бяха предвидили беше, че попаднаха на AFJ и кръстосвача Nissan със общо 750 елитни командоси- астронавти. В зоната вече се забелязваха обекти на хищниците, както и сили на Съпротивата. Това беше опасна зона…
*
Беше вечерта на другия ден, когато на таблото на пулта пред Алекс пламна някаква червена лампичка, а на екранчето пишеше: "Забранено преминаването!". Алекс веднага обърна курса на совалката Honda, без да бърза и без да дава информация на никого. Ставаше въпрос, че въпросната сигнализация беше поставена от самия него, но в момента не си спомняше, какво означава, тази военна заповед… Той насочи совалката обратно към кораба Crossfire, запали цигара с кафе и се замисли дълбоко. До него втори пилот беше Палма, а Аш дебнеше наблизо, за смущения във пространствено- времевия континиум… Аномалии се случваха непрекъснато със совалката, през изминалите часове. Никой незнаеше, какво става, а от Crossfire им обясниха, веднага щом се възстановеи връзката, че са били изчезнали от радара…
Наближваше полунощ, а совалка Honda така и неможа да намери кораба Crossfire. Аномалиите продължаваха, а по някое време, Алекс се озова със гайвър… Това го изненадваше, не беше му се случвало много отдавна, във смисъл- някой предишен негов живот…
*
Към края на следобеда на другия ден Honda намери кораба Crossfire. Случваха се някакви аномалии и странни неща. Honda се прикачи към корпуса на кораба, на нейното място, а Алекс запали цигара с кафе и се замисли дълбоко, за това, което се случваше. Изненадващо Алекс и екипа му по някакъв странен начин вече притежаваха и гайвъри към униформите си. Гайвърите се задействаха от бутон на ръчните им часовници, а към тях имаше и страхотни, извънземни оръжия, които се появяваха изненадващо от нищото, при нужда. Това бяха технологии на високоразвита, приятелска цивилизация, но Алекс не беше много сигурен, с какво са заслужили тези подаръци. Междувременно се оказа, че около планетата Orixon 49 има енергиен щит- стена, която се преминава само със специални кодове, пуснати по радиото. За да намерят групата предатели на каузата на Съпротивата, земляните трябваше да проникнат на тази планета. Долу имаше кораби и на Съпротивата, но нямаше връзка с тях, за да обяснят, как се преминава през енергийния щит. Долу на планетата се водеше война с хищниците, а Съпротивата държеше само един, единствен остров, който сериозно се охраняваше.
Вечерта започваше на борда на кораба Crossfire. Алекс пушеше цигара с кафе в компанията на Палма, докато дежурните търсеха връзка със Съпротивата и със кръстосвача Nissan. За да се премине през енергийния щит на планетата, трябваха кодове, каквито тук нямаше. От друга страна пък, групата предатели трябваше да бъдат намерени, за да се отнеме диска със секретните кодове на Съпротивата, преди да са пробили паролата му.
По- късно командир Йон свика екипажа в столовата, за да се обмисли, как да се намерят предателите за да им вземат секретния диск. Обсъжданията продължиха близо час. Имаше няколко плана, но дали щеше да се получи, още не беше ясно. Междувременно дежурните се бяха свързали със Съпротивата от планетата и получиха кодове за влизане в атмосферата. Crossfire малко по- късно започна спускане надолу, с повишено внимание, това беше опасна зона. Алекс запали цигара с кафе и зае мястото си зад пулта. Бяха се забавили много, но пък на кораба на предателите имаше монтирано проследяващо устройство. До Алекс бяха Палма, Ким и Аш. На борда всички бяха на крака, но скоро една от смените отиваше да спи, задължителен сън. Спускането продължаваше с часове. На 10 км. височина кораба премина във хоризонтален полет, търсейки сигнала на проследяващото устройство, монтирано на пиратския кораб. Около кораба нямаше близки опасни обекти, но това беше опасна зона и всички внимаваха. Наближаващата нощ кораба щеше да продължава търсенето на пиратския кораб. На борда беше спокойно и тихо. Дежурните работеха в подсилен състав, заради изключителните обстоятелства. Nissan оставаше някъде високо в орбита, но бяха в готовност да изпратят подкрепления, ако се наложи.





(следва продължение)

Добър, успешен, спорен, прохладен и спокоен ден! :)

Добър, успешен, спорен, прохладен и спокоен ден! :)
Как сте, как сте! :) Ние тук се борим за оцеляване, свобода и демокрация... ;) Благодаря! :)
Музикален поздрав! :)

Хищните вещи.

Хищните вещи.

В настоящее время только ленивый не делает громких заявлений о постоянно растущем влияния Интернета. Мы слышим об этом уже многие годы. Тем не менее, ставшее избитым понятие пересматривается в свете пары новых фраз, укрепившихся в международном технологическом лексиконе. Понятие "Интернет вещей" относится к растущему числу повседневных объектов - от обуви до мониторов по измерению давления – которые способны подключиться к Интернету и связаться друг с другом. Бытует также словосочетание "Интернет всего", которое означает подключение интернета к любому прибору.

В 2000 году, когда настольные компьютеры были приоритетным выбором, существовал 1 млрд устройств, подключенных к Интернет-сети по всему миру. Потом пришла пора ноутбуков и мобильных телефонов, и эта цифра увеличилась в десять раз до 10 млрд подключений в 2010 году. К 2020 году это число должно приближаться к 50 млрд единицам.

В 2005 году подключенных к интернету устройств было меньше, чем людей, но к 2015 году их количество составит 3,5 устройства на каждого жителя Земли, в 2020 году – 7 гаджетов на человека. Число точек доступа к широкополосному доступу увеличится до 8 млрд к 2019 году по сравнению с 2 млрд точек на сегодняшний день. Шведский гигант в области связи Ericsson прогнозирует, что объем данных, получаемых от среднего смартфона, в будущем вырастет в четыре раза.

Cisco Systems считает, что «Интернет вещей» сгенерирует $14,4 трлн в течение ближайших десяти лет. Целые отрасли промышленности будут подвержены изменениям: производители медицинского оборудования смогут получить $ 97 млрд дополнительных доходов к 2024 году, поскольку все больше и больше устройств смогут подключаться к сети, согласно GSMA, ассоциации операторов мобильной связи. Общий объем продаж одежды и аксессуаров, которые используют компьютерные технологии – рынок, в который входят хорошо известные бренды, такие как Google Glass и Fitbit – будет расти на 70% в год до 2018 года, с $ 3 до $ 42,5 млрд, согласно Credit Suisse.

Однако настоящий переворот произойдет в производстве и на рынке промышленных товаров. Эксперты прогнозируют, что в скором времени станет нормой иметь машины, связанные друг с другом онлайн для генерации данных, которые будут отслеживать производство и помогать предотвращать нарушения. Так, автомобильная промышленность уже использует машинную связь для GPS-навигации и аварийных служб. Корпоративные автомобили будут оборудованы системами слежения, которые позволят менеджерам наблюдать за своими сотрудниками. Будущие модели автомобилей также смогут самостоятельно обнаружить такие проблемы, как низкое давление воздуха в шине, и отправить водителю предупреждение с помощью электронной почты или текстового оповещения.

Правительства стран также хотят использовать технологии. Так называемые «Умные города» модифицируют инфраструктуру коммуникаций, чтобы совершенствовать способы управления муниципальной энергетикой, отходами и транспортом. Специальные хитро устроенные мусорные баки, например, используют световой сигнал, который загорается при их наполненности, что позволяет не тратить лишнее топливо мусороуборочным машинам, которые возят полупустые контейнеры.

Премьер-министр Индии Нарендра Моди недавно объявил об инвестировании суммы в $ 1,2 млрд, чтобы оборудовать городские центры датчиками, осуществляющими мониторинг транспортных потоков, воды и энергии, а затем отправляющими эту информацию городским чиновникам. Компания IBM была привлечена для установки мобильных устройств для улучшения обслуживания дорожных сетей в Катаре. По данным консалтинговой компании Frost & Sullivan, рынок приложений и услуг для «Умного города» может вырасти до $ 3,3 трлн к 2025 году,

«Интернет вещей» выгоден очень широкому кугу потребителей. Очевидные возможности откроются перед производителями передовых технологических устройств, таких как медицинское оборудование и потребительские носимые гаджеты, а также создателями полупроводниковых чипов и датчиков, которые позволяют подключаться к сети в режиме реального времени.

Поставщики сервисов сбора, обработки и хранения данных, очевидно, испытают повышенный спрос. Производители программного обеспечения, равно как и интернет-платформы, которые используют анализ и коммерциализацию больших объемов данных данных также получат преимущество. Наконец, увеличение количества подключений к сети вызовет рост взломов и кибератак, что, в конечном счете, повлияет на рост компаний, специализирующихся на сетевой безопасности.
Рубрики: Технологии

21.VIII.2014 Лека нощ! :)

Лека нощ!

Обръщение от страницата "ИНТЕРЕСНО".

Дами и господа, приятели! Във връзка със принуждаването от страна на Фейсбук, да се заплаща, за да стигат моите публикации до вас, което няма как да стане, замразявам публикациите си във Фейсбук, временно. Можете да ме намерите на блога ми:
www.valeriwax-1.blogspot.com
Оставям страницата си във Фейсбук така, без да я унищожавам, засега. Имаме остра необходимост от финансиране, заради което публикувам банковата си сметка:

За дарения използвайте тази сметка:
Donations use this account:

ProCredit Bank, Bulgaria, EU.
BGN:
IBAN: BG34PRCB92301031684410
BIC: PRCBBGSF
Valeri Kolev

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 284, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 284, Valeri Kolev.

Беше вечерта на другия бордови ден. Nissan продължаваше полета си към звездата Orixon 5. Алекс пушеше цигара с плодов сироп и умуваше как да се справи с вируса, нападнал някои от компютрите в кораба. Това беше неприятен вирус, който спъваше нормалната работа. Повечето системи на кораба бяха в авариен режим с код "жълто". Това беше втората степен след зеленото и не се препоръчваше да се тръгва на път при такива обстоятелства. За момента полета ставаше със системите и двигателите на Nissan, но на практика Crossfire беше в режим на авария. Алекс беше специалистът по компютърни проблеми тук. Добри специалисти бяха и повечето хора от екипа му. От изминалата нощ насам, проблема не беше решен и си оставаше. Вирусът беше засечен малко след полунощ, при проверка на системите на кораба.
*
Късно вечерта Алекс, Палма, Ким и Аш се потяха над компютрите. Сменяха схеми, програми, разместваха кабели и настройки, но вируса не изчезваше. Ако това Нещо превземеше контрола, то кораба ставаше неизползваемо метално корито. Все пак имаше и добри новини. Мрежите в кораба бяха четири. Вирусът вилнееше частично само в едната от тях. Беше проникнал направо от радио- ефира, като сигнал, който някой от дежурните е искал да разгадае. Това може би се беше случило в период от една година назад. Трудно можеше да се разбере, къде, кога и чий е този вирус…
*
Два дни по- късно Nissan наближаваше междинна станция, по вечерно време. Проблемите с компютрите бяха временно стабилизирани. Алекс и Палма пушеха цигари с кафе, седнали край масата в дежурната каюта. Тук имаше и други от колегите им от екипа. Този ден беше минал труден и струваше много нерви на командосите- астронавти. Алекс и Палма почиваха малко, преди да започнат отново с нещо да се занимават. Из Crossfire спяха 170 души, а останалите дежуреха или оправяха по нещо из кораба. На Nissan спяха 300 души, а останалите 200 бяха заети с някакви задачи, или дежуреха. В очакване да стигнат до междинната станция, дежурните подготвяха Crossfire за отиване там, на място. Щеше да се разузнава и пазарува от там.
Късно вечерта Crossfire се отдели от Nissan, за да отиде на междинната станция, на разузнаване и пазаруване. Алекс пушеше цигара, докато рови из радио- ефира и събира информация за станцията и обектите, пристигнали там. Изглеждаше, че тази станция е под контрола на Съпротивата, но това все пак трябваше да се провери, за да не станат грешки. До станцията имаше около половин час. Повече време се загуби, докато се намери кой да ги посрещне на дока,където да се прикачат. Тук имаше над 200 по- големи кораби и стотици по- малки. Във станцията излязоха два екипа от по десетима души. Трети екип от десет души се зае със зареждането на кораба с провизии и гориво. В това време Алекс и Палма също бяха излезли из станцията. Въздухът под куполите на станцията беше разреден и нискокачествен, защото тук всичко беше адски скъпо. Алекс надигна капачето на шлема си и запали цигара, докато вървяха из Централния корпус. Тук беше оживено и шумно. Можеха да се забележат всякакви ларви по външен вид, а също и по положението си и финансовото си състояние. Алекс включи подслушвателя си, свързан към преводача му. Наоколо се водеха всякакви разговори, а Алекс търсеше нещо по- особено, нещо, което интересува земляните сега. На рамената си двамата носеха калашниците, в готовност да се защитават, ако се наложи това. В космоса всичко биваше възможно… Станцията беше закрепена около огромен астероид, който й служеше за основа. Това тук беше огромно, сложно съоръжение с множество коридори, тунели, асансьори и помещения. Обитаемите зони бяха покрити с огромни, прозрачни куполи, за да може вътре да се пуска въздух свободно. Наблизо до станцията бяха зоните със оранжерии и слънчеви панели. Това даваше богата реколта от хранителни продукти, а даваше и много енергия към станцията. За момент Алекс и Палма се замечтаха да могат да се уредят на такова уникално местенце, ако ще да мият мръсните съдове из ресторантите на станцията, за да се прехранват. Това мечтание скоро отмина. Всъщност и сега си бяха добре, колкото и да не разбираха добре, че това е точно така…
Наближаваше полунощ, когато Алекс и Палма се намериха със Ким и Аш и влязоха в един от ресторантите на станцията. Тук имаше всякакви гадини, миришеше на вкусни блюда, а свободни места почти нямаше- станцията даваше евтина храна, защото повечето продукти бяха собственото й производство. Още не бяха си избрали меню, когато някъде наблизо из ресторанта се чу стрелба. Четиримата грабнаха калашниците си и раниците и залегнаха. Охраната на ресторанта се беше забавила някъде. Щом разбраха, че не се стреля по тях четиримата земляни се придвижиха нататък, в посока на стрелбата, която се отдалечаваше по един тунел към източните докове на станцията. Престрелката се водеше на кратки изстрелни серии от по 3- 4 куршума. Алекс разпозна едната страна на конфликта- това бяха оръжия на Съпротивата, а втората страна в конфликта беше неизвестно до момента на AFJ и земляните оръжие, за което нищо не се знаеше.
-Това са сили на Съпротивата!- каза Алекс в микрофона.- Обадете се за подкрепление, трябва да се намесим в конфликта!
-Веднага се обаждам, сър!- каза Аш.
-Аз се приближавам, прикривайте ме!- каза Алекс.
*
Алекс беше успял да се промъкне наблизо до огнището на стрелбата. Това наистина бяха хора на Съпротивата в обичайните им униформи. Алекс се свърза с тях по "червената" честота.
-Предател се измъква със наши секретни кодове!- му казаха накратко от Съпротивата.- Тези кодове са от изключителна важност за нас!
-Ние сме четирима от AFJ.- им каза Алекс.- Корабът ни е на доковете. Ще се опитаме да помогнем! Имаме 250 души, а наблизо още 500…
-Човеко, въпросът е на живот и смърт!...- чу Алекс отговора и се замисли дълбоко, докато наблюдаваше района….



(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 283, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 283, Valeri Kolev.

В следобеда на другия ден обектът Х беше изведен с допълнителна мощност от кораба Crossfire, до безтегловност. Беше осъществен и радио- контакт. Оказваше се, че обекта не е вражески, а търси помощ, след обстрелване от хищниците. На борда имаше и ранени. Обектът нямаше достатъчно гориво за приземяване, а за това му трябваше и летище. Това неможеше да стане. Във висока орбита Crossfire прихвана обекта Х, а екипи преминаха в него, за да окажат първа медицинска помощ на пострадалите. В зоната имаше и други кораби на AFJ. Екипажът на обекта Х щеше да бъде евакуиран и пренесен до болница. Обектът Х беше вече неизползваем.
По- късно в следобеда стана ясно, че на обекта Х има 70 души от приятелски цивилизации. Ранените бяха почти половината. Докато екипите от Crossfire им оказваха първа помощ, пристигна специализиран медицински кораб, който щеше да ги отведе до болница. Обектът Х щеше да се изтегли някъде по- надалеко и сигурно щеше да бъде изоставен, след прибиране на по- ценните вещи там.
*
Вечерта започваше, а екипажа на Crossfire беше оставил бедстващите в ръцете на спасителите, и вече се спускаше надолу към планетата. Алекс запали цигара с кафе и погледна седящите до него Палма, Ким и Аш. Полетът вървеше нормално, без съществени проблеми. В тези часове спяха 100 души, дежуреха 50, а останалите имаха свободно време. Алекс се изправи пред предния люк на дежурната каюта и погледна навън. Спускането вървеше добре, а се очакваше към полунощ, кораба да е край град № 1. Гледката беше невероятна от люка на каютата. Алекс постоя така близо половин час, замечтан и замислен за бъдещето на планетата Orixon 44, новата планета на земната цивилизация.
По- късно Алекс и Палма излязоха на разходка из кораба. Времената бяха добри. За повече неможеше и да се мисли. На душите им беше леко, бяха в добра форма и добро настроение. Вървяха из коридорите и асансьорите на кораба, докато стигнаха в оранжерията. Тук беше приятно. Седнаха на една пейка, а роботите тъкмо прибираха новата реколта от бързорастящи плодове и зеленчуци, както и новата популация от риба в рибарника, която също беше бързорастяща. Птиците бяха дали доста яйца в този ден, а животинките за месо, вече бяха достатъчно тежки. Тук всичко беше бързорастящо. Рибата беше готова на тегло само за десет денонощия, животинките също, а плодовете и зеленчуците даваха реколта всеки ден.
*
Късно вечерта Crossfire се приземи на космодума край град № 1. Алекс и Палма излязоха на терасата на каютата. Навън имаше силен вятър. Въздухът беше свеж и чист. В базата на AFJ маршируваха войници. В близост светеха светлинките на града, а из парка имаше хора, които се разхождаха след работния ден. Градът все още не беше голям, но от финансова гледна точка, нещата вървяха нормално. Тук се произвеждаше достатъчно храна за този град, а се снабдяваха и кораби на AFJ. Алекс и Палма постояха близо час на терасата, а сетне се прибраха на топло в каютата. Корабът беше тук за да зареди гориво и каквото там друго трябва, а сетне предстоеше да качи част от товара си горе за кръстосвача Nissan.
*
Беше следобеда на другия ден, а Crossfire се намираше на мястото си по корпуса на кръстосвача Nissan. Алекс пушеше цигара със плодов сироп и разговаряше по телефона със свой приятел от Nissan, който му обясняваше какво са правили тук, докато Crossfire го нямаше. В дежурната каюта Алекс беше със Палма, Аш и Ким, а също Шон и Бронк, както Браун и Джейн. По- късно Алекс и Палма излязоха на разходка из двата кораба. На Nissan имаше 500 души, а на Crossfire 250. В тези часове всички имаха свободни пет часа, преди заедно да тръгнат отново на път. Адмирал Шао и командир Йон се бяха събрали в тези часове в каютата на адмирала, за да обсъдят новите задачи на корабите си. Часът на тръгването още не беше уточнен, може би тази вечер или през бордовата нощ. Алекс и Палма крачеха из коридори и асансьори. Хора имаше навсякъде, но най- вече в столовите и бордовите оранжерии.
*
Три дена по- късно, кръстосвача Nissan пътуваше в посока към звездата Orixon 5. Беше края на бордовия следобед, когато Алекс седеше зад пулта и работеше по задачите си. Той запали цигара, отвори бутилка плодов сироп, тукашно производство, и погледна из каютата. До него бяха Палма, Ким и Аш, които също дежуреха. В началото на вечерта Алекс и Палма излязоха из корабите, които бях скачени и между тях имаше топла връзка- тунели. В Nissan имаше будни хора, по това време, когато спяха 200 души, а в Crossfire спяха 140. Алекс и Палма дълго се разхождаха из коридори и асансьори, преди да идат в столовата, да похапнат нещо и да пийнат. Полетът вървеше нормално, а из корабите беше спокойно.
Вечерта напредваше, а около Nissan нямаше близки обекти. Алекс и Палма се бяха прибрали в бокса си и на кафе и цигара обмисляха проблемите. Седяха на масата за двама, точно до единия люк и поглеждаха навън. Гледката към звездната шир им напомняше, че са на кораба. Оттук се виждаше и част от корпуса на Nissan, към който бяха прикачени в момента. Там светеха светлинки от каюти и боксове. Виждаше се и пътя напред, до голяма степен. Nissan не се пилотираше от тяхната дежурна каюта, а от мостика си, но такава апаратура имаше и беше възможно.
Късно вечерта Алекс и Палма се захванаха да си подреждат раниците и запасите в склада на бокса. Това беше уникално съоръжение, което можеше да се катапултира самостоятелно и да се призмява или приводява заварийно при катастрофа на кораба. От запасите зависеше след това, колко време ще издържат двамата, ако са на чужда планета или в космоса, докато дойде помощ. Боксовете с каютите на екипажите бяха в същност и спасителни капсули.
Подредиха и оправиха тук всичко и Алекс запали цигара с кафе, а Палма реши да се къпе. Кръстосвача нямаше да стигне до обект нито тази вечер, нито през нощта, а вероятно по- късно. Можеше да се получи друго събитие, ако от някъде приближеше бърз кораб. Това за момента беше слабо вероятно. Звездата Orixon 5, все още се намираше надалеко…




(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 282, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 282, Valeri Kolev.

Беше следобеда на другия ден. Силите на AFJ успяха да заловят 60- те хищника и да превземат двата им кораба. В това участваха близо 500 командоси- астронавти. По време на операциите нямаше жертви и ранени от страна на AFJ и Съпротивата. От страна на екземплярите хищници бяха ранени при залавянето 10 души, а трима от тях бяха убити. Заловените екземпляри в тези часове се транспортираха към специална база на AFJ, затвор за военнопленници. Там те щяха да бъдат разпитвани.
Совалката Honda по това време вече се прибираше към кораба Crossfire, който чакаше на космодрума до град № 4. Алекс запали цигара с кафе, докато летяха на височина от 10 км. със скорост 500 км/ч. в посока към град № 4. Тук той беше с екипа си, в момента 25 души. Полетът вървеше нормално, а новини за още пристигащи кораби на хищниците, нямаше. Както винаги хората бяха с повишено внимание, за пристигащи вражески обекти.
Вечерта совалката Honda пристигна край град № 4 и се скачи към кораба Crossfire на своето място. Тук беше горещо, задушно и сухо. Сякаш нямаше въздух достатъчно. Алекс запали цигара с кафе, отвори си бутилка студена вода и се зае да си оправя нещата из компютрите. До него бяха Палма, Ким и Аш, сле дкато се бяха прибрали в дежурната каюта на кораба. Тук щяха да останат само още няколко часа, след това патрулирането продължаваше с кораба Crossfire. Из кораба целия екипаж имаше свободни няколко часа, преди отлитането, тази вечер. Алекс и неговите другари излязоха на терасата на каютата и погледнаха навън. Из града кипеше нощен живот, който започваше още преди да се мръкне съвсем.
Късно вечерта корабът Crossfire отлетя отново на патрулиране между континентите № 1 и № 2, над океана. Алекс, Палма, Ким и Аш си бяха починали, а сега отново бяха зад пултовете си, следяха показанията на полета, както и околното пространство. До полунощ корабът щеше да лети над континент № 1, но нататък вече беше океана. Алекс се беше загрял в този ден. Той запали цигара с кафе и отвори бутилка половин литър студена вода. Нататък климатът не беше вече топъл, а точно обратното, очакваше се към полунощ, навлизане в дъждовна буря, над океана.
*
На другия ден, в края на следобеда, Crossfire се приземи в една база на брега на океана, на континент № 2. Алекс, Палма, Ким и Аш излязоха на терасата на каютата. Алекс запали цигара. Тук валеше проливен дъжд. Въздухът беше чист и свеж с много озон. Тази база имаше 400 души, които освен фара, поддържаха и хладилни складове с риба, която се улавяше тук с автоматична система за улов. Смяташе се тук да се построи град, но това още беше само проект. Гледката от кораба беше величествена. Приземен на плато над брега на 300 м. височина, оттук се виждаше надалеко, а и океана.
По някое време вечерта Алекс стана от пулта, запали цигара с кафе и се изправи пред един от люковете на дежурната каюта. В кораба гостуваха офицери от базата. Навън продължаваше дъжда, излезе и буря. В дежурната каюта беше топло и уютно. Тук бяха Палма, Ким, Аш, а също Бронк и Шон, както и Браун и Джейн, Никита и Хенсън. Още нямаше решение, дали патрулирането ще продължи по- късно вечерта, или на сутринта. Гледката навън беше невероятна. Скоро щеше да бъде съвсем тъмно, а фара вече светеше, за ориентир на обектите прелитащи наблизо. Тук имаше и кула за управление на полетите, както и установки земя- въздух, за прогонване на вражески сили, наближаващи планетата. Неволно Алекс се замечта. Службата на едно такова местенце си беше мечта за мнозина от AFJ.
*
В следобеда на другия ден Crossfire патрулираше над океана между континентите № 2 и № 3. В зоната имаше много малко строежи, отделни бази на AFJ. Точно тук беше най- вероятно да се опитат да проникнат враговете. Наблизо нямаше и много летящи обекти. Най- близките сили на AFJ се намираха на минимум 3,000 км. Около кораба вилнееше буря, а долу валеше сняг. Летяха над бреговете на континент № 3. Тук биваше предимно пусто. Алекс запали цигара с кафе и стана от креслото пред пулта си, за да погледне през някой люк навън. Гледката биваше зашеметяваща. Сурово, мразовито време. Облаци се движеха бързо насам- натам. До Алекс се появи Палма, сложи ръка на рамото му и каза:
-Тук е предимно скучно, не мислиш ли?
-По- добре е скучно, отколкото да се появят хищниците!- каза Алекс.
-Сурово време!- каза Ким.- Като се замислиш, то май незнаем много за климата на новата ни планета! Тепърва ще го изучаваме…
-Според мен климата е в рамките на допустимото.- каза Аш, а от масата се обади Шон, който каза:
-Трябва да свикваме с този климат, какъвто и да е! Нямаме друг избор…
*
Вечерта започваше неусетно. Алекс запали цигара с кафе и се замисли. До момента в зоната не беше забелязано нищо особено. Някакъв туристически кораб отчаяно търсеше летище. Все още никой незнаеше, дали той може да се приземява без летище. Crossfire опита контакт, но не се получи. Сетне взеха курс към обекта Х.
Адмирал Шао по някое време успя да се свърже с Crossfire. Оказваше се, че обектът Х е проникнал на планетата въпреки постовете. Преди връзката да се разпадне, адмиралът успя да каже, че изпраща помощ… Командир Йон не остана доволен, че го събудиха, а Алекс беше затруднен- прибиране на кораб от въздуха, беше рисковано, а още не се знаеше, какви размери има обекта Х…
Вечерта напредваше, докато Crossfire търсеше обекта Х в силната буря. Все още не бяха пристигнали още сили от AFJ, в зоната. Екипажът на кораба беше изнервен, малцина приеха задължителен сън, а Алекс изпадна в гриповото си състояние, от което го втресе от студ и получи силно главоболие. За момента беше загадка, какво представляваше този обект Х…






(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 281, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 281, Valeri Kolev.

Вечерта напредваше. Crossfire се намираше до град № 4, на космодрума. Алекс и неговия екип се бяха събрали на вечеря, това бяха 20- 25 души, като броя им варираше в зависимост от обстоятелствата. Алекс запали цигара, заслушан в разговорите на колегите и приятелите си. Той скоро щеше да се оттегли от масата, за да поработи с компютрите. Междувременно от града се бяха прибрали обратно всички от екипажа, за нощуването на кораба, точно както искаше командир Йон.
Късно вечерта Алекс, Палма, Ким и Аш се бяха събрали за да поработят по проекта за компютър. Алекс беше пуснал радио, за да слуша новините. Това беше един радио- канал на базите на AFJ на планетата Orixon 44. Полезен канал от който човек можеше да научи всичко ново, както и обобщения от изминалите дни.
*
Вечерта на другия ден Crossfire продължаваше патрулирането си, над океана между континентите № 1 и № 2. В тази зона нямаше кой знае какви обекти, както долу, така и в небето. На отделни, изолирани острови имаше тук- там малки бази на AFJ, фарове- наблюдателници. Алекс, Палма, Ким и Аш дежуреха по пултовете в тези часове. Алекс запали цигара с кафе и замислен погледна около себе си. На масата бяха Шон и Бронк, както Тимур и Катрин, които си говореха на по чаша джин с тоник. Гледката навън беше еднообразна и сурова, вилнееше поредната дъждовна буря, но в дежурната каюта беше топло и уютно.
*
Два дни по- късно в един късен следобед, докато кораба Crossfire патрулираше, дежурните забелязаха странен обект да пристига от орбитална височина. Земляните се намираха в буря, нямаше радиовръзки. Дежурните обявиха тревога, а Crossfire се намираше в тези часове на 10 км. височина. Алекс беше дежурен и пое командването, докато командир Йон спеше, по негова заповед.
В началото на вечерта обектът Х запази височина на полета от 15 км., а Crossfire набра още височина и започна преследване. Обектът Х поддържаше скорост около 700 км/ч., а Crossfire беше със включено поле за невидимост около себе си. Бяха готови да използват сила, ако обект Х се окажеше вражески кораб. Някъде около час летяха така над океана. Щом наближиха континент № 2, обекта Х започна да се снишава, сигурно за приземяване. На континент № 2 имаше само четири малки бази на AFJ, а още никакви градове и селища.
Вечерта напредваше, когато командир Йон стана от краткия си сън и пое командването на кораба, а Алекс остана зад пулта в дежурната каюта, за да помага с каквото успее. До Алекс бяха и неговите помощници и приятели Ким, Палма и Аш.
Късно вечерта обектът Х се приводни в океана, но в едно по- тихо местенце, за да бъде това възможно. Командир Йон почти веднага заповяда совалката Honda с екипа на Алекс, да заминава към мястото за да се приводни също. Honda се откъсна от кораба на височина от 10 км. и след овладяването на полета си, започна спускане.
*
Совалката Honda следваше обекта Х през цялата нощ, както и след това. Междувременно пристигнаха още сили на AFJ, заради случая. Совалката Vega 2 също се приводни, но се намираше на 2,000 км. от Honda. В следобеда Алекс запали цигара с кафе, седнал удобно пред пулта си в совалката. Плуваха на 100 м. дълбочина със скорост около 30 км/ч. Екипът беше от 25 души. Обектът Х определено не беше туристически кораб, а нещо друго. Дежурните неуспяваха да засекат сигнал от него или да подслушват с микрофони. Междувременно от Crossfire съобщиха за втори обект- Y, който се спускаше от орбитална височина към океана.
Наближаваше вечерта, когато обект Х изплува край един остров в океана. От совалката Honda изпратиха два малки дрона, за да чуят и видят какво ще правят на острова, неизвестните субекти. Алекс запали цигара с кафе, седнал удобно зад пулта до пилотите- Браун и Джейн. Скоро може би щеше да стане ясно какво е този обек Х. Междувременно совалката Honda се издигна на перископна дълбочина и скоро започна наблюдение на обект Х.
По- късно вечерта стана ясно, че обектът Х, е кораб на хищниците. Там бяха около 30 екземпляра, които смятаха да се укриват тук и да строят укрепление. Не беше много ясно, защо бяха с малък кораб, защо само 30 броя и защо не бяха стреляли при пристигането си. Адмирал Шао нареди те да бъдат заловени живи. С това се заеха командосите от совалката Vega 2, а междувременно продължаваше преследването на обекта Y, също кораб на хищниците, вероятно също със 30 екземпляра на борда му.
Алекс запали цигара с кафе и провери комуникациите. Тази вечер земляните щяха да се подготвят за залавянето на 60 екземпляра хищници, а това щеше да стане през нощта. До Алекс беше Палма, а Ким и Аш тъкмо приготвяха вечеря за екипажа. Honda нямаше да участва в залавянето на хищниците, а само щеше да бъде достатъчно наблизо, за да може да се намеси, ако нещо се обърка.
*
Късно вечерта Алекс запали цигара с кафе и спря наблюдението на екраните, за да отдъхне. В зоната имаше засилено присъствие на силите на AFJ, дори две совалки на Съпротивата, които бяха извънземни, но с огромен опит относно хищниците. Обектът Y, втория кораб на хищниците все още беше в океана, но насочен към същия остров. В очакване адмирал Шао да даде начало на операцията по залавянето на 60- тте хищника, общо от двата им кораба, командосите астронавти вече бяха в пълна готовност, със няколко плана за действие. Совалка Honda със екипа на Алекс оставаше на линия, за да потвърди, когато втория кораб- обект Y, пристигнеше близо до острова. Напрежение сред хората на Алекс нямаше, спокойно беше и по другите машини на AFJ и Съпротивата. Наближаваше нощта…






(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 280, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 280, Valeri Kolev.

Късно вечерта Crossfire летеше в патрулен полет над континент № 1 на планетата Orixon 44, Новата Земя на земната цивилизация. Времето беше свирепо със силни бури и дъжд. Алекс пушеше цигари с кафе и се занимаваше с компютрите, а до него бяха Палма, Ким и Аш. От екипажа спяха в тези часове 100 души, други 100 почиваха, вечеряха и се стягаха по пътя, а дежурните бяха 50. На борда на кораба имаше и 50 военни от град № 1, които разговаряха с екипажа за бъдещето на новата планета на земната цивилизация- Orixon 44. Алекс си отвори бутилка плодов сироп и се изправи пред предния люк на дежурната каюта. Навън беше мрак ,в който присветкваха мощни светкавици, а тътена от гръмотевиците тресеше кораба. Алекс беше в добра форма и настроение, а така беше и с целия екипаж в тази вечер. Корабът Crossfire летеше над бреговете на континента № 1, от източната му страна, на височина от 7 км. и със скорост от 400 км/ч. Щеше да се лети продължително време, като непрекъснато се сканираше пространството около кораба във всички посоки. Враговете можеше да се появят от всякъде, по принцип.
Наближаваше полунощ. Алекс, Палма, Ким и Аш щяха да останат и след това на линия, тъй като бяха почивали в следобеда за 3- 4 часа, бяха и спали. Алекс запали цигара с кафе и отново започна да рови из радиоефира. Връзките с контролните кули, както и със кръстосвача Nissan бяха затруднени, но се улавяха сигнали от по- близки обекти.
Започваше нощта, а полета вървеше нормално.
*
Вечерта на другия ден Crossfire продължаваше патрулирането си. Корабът наближаваше поредната буря по пътя си. Алекс пушеше цигара с кафе, седнал удобно пред пулта. В следобеда четиримата бяха спали три часа, а сега ги чакаше дежурство до полунощ. Алекс беше в добра форма и настроение. Из кораба спяха 100 души, други 100 почиваха, а дежуреха 50. Корабът летеше над океанския бряг на континента откъм южната му страна, на височина 7 км. и със скорост 400 км/ч.
Вечерта напредваше. Палма се захвана да приготви вечеря за дежурните тук, а Ким раздаде кафе. Алекс се беше замислил над проблемите на кораба, та и на планетата. Тук имаше много въпроси за решаване, много работа за вършене. Няколко милиона души вече се бяха устроили на тази планета, имаха жилища, работа и бъдеще. Това бяха предимно хора от Земята. AFJ охраняваше добре новата планета. Наблизо не бяха допускани вражески сили.
Късно вечерта Алекс и Палма запалиха по цигара с кафе и се разговориха помежду си. Навън вилнееше буря, плющеше дъжд, а вътре в дежурната каюта беше топло и уютно. Полетът вървеше нормално, без съществени проблеми. Очакваше се скоро в близките часове да пристигнат над база на AFJ, където да се приземят за нощуване. До там имаше още път. Радиовръзката с тази база беше със големи смущения, но дежурните все пак успяха да говорят. В базата очакваха кораба в близките часове. Това беше база на AFJ държана от 300 души, със установка за изтрелване на ракети към орбитална височина, срещу вражески обекти, също така сигнален фар с кула за управление на полетите. Тук имаше и подземни укрития, които можеха да съберат 3,000 души при въздушно нападение.
Алекс потръпна зиморничево и въздъхна. Базата на AFJ вече се виждаше на екрана на радара. Корабът започна снишаване за приземяване. Тази база се намираше на плато над брега на океана, на височина от 400 м.
Crossfire се отпусна върху бетонираната площадка на космодрума. Двигателите бавно заглъхваха, а от някъде свистеше пара. Тук плющеше силен дъжд. Силни ветрове си играеха по бреговете на океана. Алекс и Палма излязоха на терасата на каютата и вдигнаха стъклената стена. Ухаеше на озон и на зеленина. В планината беше валял сняг, от който ухаеше чак тук на брега. Из базата беше спокойно. От централния корпус излезе високопроходима машина, която се насочваше към кораба на земляните. Това бяха четирима офицери, поканени от командир Йон. Корабът се готвеше да нощува тук. Патрулирането щеше да продължи на сутринта. Алекс и Палма се порадваха на местността около базата, от терасата близо половин час, преди да се приберат на топло. Запалиха по цигара и си взеха кафе. Малко оставаше до полунощ, след което те отиваха да почиват, както и Ким и Аш.
*
Към края на следобеда на другия ден Crossfire продължаваше патрулирането си по бреговата ивица на континент № 1. Времето беше лошо и в този ден. Но докато навън вилнееше буря и беше студено, вътре в дежурната каюта беше топло и уютно. Алекс, Палма, Ким и Аш в тези часове се занимаваха с проекта за суперкомпютър. Прототипът ставаше все по- добър, но имаше още със месеци работа по проекта. Алекс спря за да си почине, запали цигара с кафе и се изправи до предния люк. Около кораба вилнееше дъждовна буря. Видимостта беше добра, само чрез компютърно моделиране на картината. В кораба спяха 100 души, други 100 почиваха, а дежуреха 50 души. Сутринта дежурните бяха имали контакт по радиото със град № 1, както и със кръстосвача Nissan, а по- късно връзките се влошиха рязко.
*
Вечерта на другия ден Crossfire се приземи край град № 4, на 200 км. от океанския бряг. Към града отидоха 100 души от екипажа, с двете совалки на кораба. Алекс, Ким, Аш и Палма излязоха на терасата на дежурната каюта, на кафе с цигара, докато се радваха на спокойното време и хубавата гледка към града. Тази вечер екипа на Алекс щеше да се събере в каютата на обща вечеря. Това беше малък техен празник, по случай на пристигането в град № 4. Празнично бяха настроени всички от екипажа. Алекс беше спал три часа този следобед и в добро настроение и добра форма, очакваше общата вечеря, за да пийне и хапне с хората си. Междувременно радиовръзките сега бяха добри, имаше контакт и със кръстосвача Nissan, както и с базата при град № 1. Нещата на тази планета вървяха нормално в тези дни.




(следва продължение)

САЩ са притеснени от завръщането на пациенти с ебола

Държавният департамент на САЩ се опита да успокои американците, притеснени от завръщането на двама лекари в САЩ, заразили се с ебола по време на мисия в Африка, предаде ДПА.

Двамата лекари, които се връщат от Либерия, за да получат достъп до по-качественото медицинско обслужване в САЩ, ще бъдат превозени до болницата на Университета Емъри в Атланта, щата Джорджия. Тя е една от четирите в страната, които могат да осигурят достатъчно ниво на изолация, за да се избегне разпространението на силно заразния вирус, подчерта доктор Брус Рибнър от Университета Емъри. Те ще пристигнат от Африка със самолет, който ще кацне на военна база.

Някои хора все пак изразяваха съмнение, че е необходимо връщането на лекарите. "Това са американци, които отидоха там, за да помогнат на пациенти с ебола", отговори Томас Фрийдън, директорът на Центъра по контрол на заразните заболявания. "Те заслужават най-добрите медицински грижи, които могат да получат, за да се опитат да се справят с тази инфекция".

Президентът на САЩ Барак Обама също заяви, че няма да бъде изложен на риск от срещите с лидерите на 50-те африкански страни, които пристигат във Вашингтон за среща на върха, която започва в понеделник. "Вземаме необходимите мерки", подчерта той пред сънародниците си.

От Западна Африка се върнаха и проповедниците на мормонската църква. Засега няма данни сред тях да има заразени. Инкубационният период на ебола е 21 дни. В Западна Африка заразените са над 1300, а жертвите надхвърлиха вече 700.

Източник: БТА




Участниците в извънредната среща на върха на три западноафрикански страни, най-тежко засегнати от смъртоносната епидемия от Ебола, решиха да изолират епицентъра на епидемиологичния взрив, предаде ИТАР-ТАСС.

„Районът ще бъде обкръжен от полиция и войска. На изолираните хора ще бъде предоставена материална помощ”, каза Хаджа Саран Дараб - генерален секретар на съюза на държавите от поречието на Мано. Съюзът включва Сиера Леоне, южната част на Гвинея и северната част на Либерия.

Лидерите на трите страни решиха също така да отпуснат 100 млн. долара, за да привлекат нови групи лекари в района на епидемията. По данни на Световната здравна организация (СЗО) 60 медицински лица, работещи в зоната на разпространение на инфекцията, са се заразили от смъртоносния вирус и са починали.

Вирусът, срещу който не съществува ваксина, е причинил смъртта на 729 души от началото на епидемията, а са регистрирани над 1300 случаи на болестта. Смъртността може да достигне до 90%, но до този момент съставлява 55%. Сегашната епидемия в Западна Африка вече е най-голямата в историята.

Ебола, особено в началния си стадий, много прилича на други болести. Според описанията на СЗО признаците й са треска, главоболие, мускулни болки и възпалено гърло. Това прави трудно различаването й от болести с подобни симптоми, като малария, тиф или холера. Едва на по-късните етапи от протичането на болестта се появяват вътрешни и външни кръвоизливи, най-често през ушите и носа, съобщава БТА.

Важно е да се знае, че еболата не се разпространява по въздушно-капков път. Заболяват хора, влезли в контакт с телесни течности на заразени. Такива течности са кръв, пот, повръщане, фекалии, урина, слюнка или сперма. Това прави малко вероятно предаването на заразата чрез обикновени контакти в публична среда.

Непознаването на тези особености и липсата на информация в районите на заразата само усложнява положението. Здравни работници и клиники бяха атакувани от паникьосани жители, които погрешно обвиняват докторите и сестрите, че са пренесли вируса в затънтени населени места.

Очаква се днес със самолет от Либерия в САЩ да пристигне американският лекар Кент Брантли, който се зарази от Ебола, лекувайки болни в Либерия. Състоянието му засега е стабилизирано. Но той ще бъде настанен в строго изолирана камера в университетската болница „Емъри” в Атланта. Самолетът ще кацне във военна база. След няколко дни се очаква да бъде прехвърлена в САЩ и мисионерката Нанси Райтбол, която също се зарази там, обслужвайки заболели.

Държавният департамент на САЩ се опита да успокои американците, притеснени от завръщането на двамата лекари в САЩ, заразили се по време на мисията си в Африка, предаде ДПА. Двамата медици, се връщат от Либерия за да получат достъп до по-качественото медицинско обслужване в САЩ. „Това са американци, които отидоха там, за да помогнат на пациенти с Ебола”, отговори Томас Фрийдън, директор на Центъра по контрол на заразните заболявания. „Те заслужават най-добрите медицински грижи, които могат да получат, за да се опитат да се справят с тази инфекция”.

Болницата в столицата на щата Джорджия е една от четирите в страната, които могат да осигурят достатъчно ниво на изолация, за да се избегне разпространението на силно заразния вирус, подчерта доктор Брус Рибнър от университета „Емъри”.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 279, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 279, Valeri Kolev.

Няколко дни по- късно Nissan пристигна около планетата Orixon 44. Късно вечерта кораба Crossfire се приземи на космодрума на град № 1. Усещането, че тук има милиони земляни наблизо и сега, се отрази невероятно на екипажа на кораба. Радостен беше и Алекс. Той, Палма, Ким и Аш излязоха на терасата на дежурната каюта, за да вдишат този "домашен" въздух, макар и не на Земята, а на втората планета на земната цивилизация- Новата Земя. Тук вилнееше буря с много дъждове. Ухаеше на озон, а въздуха беше чист и свеж. Четиримата се замечтаха за близо час, омагьосани от усещанията си, а те бяха хубави…
По- късно четиримата запалиха по цигара с кафе, а на екрана пуснаха Първа телевизия, за да се порадват на този нов свят на земната цивилизация. Тук имаше дори прясна информация от Земята, а там както винаги- тежко робство, на алчните робовладелци- частници. Новините от земните колонии по чужди планети бяха шарени, имаше и добро и лошо.
*
Беше вечерта на другия ден, по залез слънце. Алекс, Палма, Ким и Аш се разхождаха из един парк на града. Алекс беше леко неразположен и раздразнителен. Той запали цигара и се замисли. Времето беше със около 10' С температура, със слаб вятър. Из парка имаше стотици земляни от града, които отпочиваха. Град № 1 за момента беше най- големия и се водеше столица на този континент. На останалите седем континента още нямаше градове, а само бази на AFJ, наблюдателници и фарове. Градовете тук бяха вече десет. Все още се строяха техните отбранителни системи и подземни укрития, които да се използват при бедствия и при нападения от враговете. Временно тази задача се падаше на корабите на AFJ.
Четиримата се спряха в един ресторант, на брега на езерото. Поседнаха вътре на маса с добър изглед към езерото и си взеха халба бира и пържоли. Това място беше на десет етажа, ресторанта се намираше на първите три, а нагоре имаше хотел, както и магазини. Тази вечер четиримата бяха свободни, чак до полунощ, когато трябваше да са на борда на кораба Crossfire. В ресторанта звучеше екзотична, японска музика. Тук тази вечер имаше около 400 души.
Късно вечерта четиримата излязоха от ресторанта, а долу на входа ги очакваше техен робот със джет, с който да се приберат на Crossfire. Намираха се на около десет километра оттам. Алекс запали цигара, взе си кафе от автомата и се настани удобно. Роботът беше добър пилот, можеше да му се има доверие.
*
Наближаваше полунощ. Алекс и Палма се бяха усамотили в бокса си, тя лежеше и слушаше музика, а той умуваше над лаптопа си, чертаейки в него йероглифи и схеми. Тази вечер Алекс беше нещо угрижен. Намираха се на свои територии, но въпреки това се чувстваше дискомфорт. Той се надяваше скоро да се изясни, от какво идва това нещо, докато ровеше из радиоефира, търсейки информация. Из кораба беше тихо, хората се бяха завърнали от отпуска до града и мнозина спяха, а някои просто почиваха. Дежурните бяха 50 души.
*
Два дни по- късно в края на следобеда Алекс и Палма седяха в дежурната каюта пред компютрите и се занимаваха. Задачи за решаване имаше много. Алекс запали цигара, взе си кафе и погледна какво става из каютата. Браун и Джейн дежуреха, а Шон и Бронк хапваха. Ким и Аш бяха из кораба на разходка. До града бяха отишли 90 души, а дежурните бяха 40.
В началото на вечерта Алекс, Палма, Ким и Аш излязоха от кораба, на разходка из парка по брега на реката. Все още беше светло, но сумрачно. Алекс запали цигара и погледна минаващите наоколо хора. Повечето от тях бяха земляни. Тук се забелязваха стотици, разхождащи се из парка. Четиримата се насочиха към комплекса на около 300 м. нататък, където имаше и ресторант. Смятаха да пийнат и хапнат тази вечер там, преди да се приберат за дежурство. Алекс беше тъжен тази вечер. Виждаше, че са на Orixon 44, но това щеше да бъде само за няколко дни, а сетне отново заминаваха да воюват. Неизвестността и напрежението при полетите във военни зони се отразяваше неблагоприятно за Алекс. На този кораб беше служил и предишния си живот, не беше нещо ново за него, а отново тъгуваше за Земята, роднините и приятелите.
В ресторанта беше приятно. Четиримата се настаниха на третия му етаж и си поръчаха по халба бира и мезета от менюто. Звучеше музика от оркестър на живо. На дансинга танцуваха стотина души. Атмосферата тук беше невероятна. Алекс въздъхна, вдигнаха наздравица и се заговориха по темите за тази нова планета на земната цивилизация, както и за кораба си.
*
Беше вечерта на другия ден. Crossfire извършваше патрулен полет над континент № 1. Той летеше на височина 7 км. със скорост около 400 км/ч. Времето беше бурно, със силни ветрове и дъжд. Алекс пушеше цигара с кафе, седнал удобно зад пулта с Палма, Ким и Аш. Полетът вървеше нормално. Не се забелязваха вражески обекти над континента, но тук имаше в тези часове над 60 други обекти, сред които - на чужди цивилизации. Безопасността на Orixon 44, беше основна директива, която спазваха силите на AFJ, в тази зона. На новата планета на човешката цивилизация вече живееха близо 3 милиона души. Тяхното бъдеще и безопасност трябваше да бъдат осигурени по всякакъв начин от силите на AFJ. Предстоеше тепърва тук да прииждат още и още транспортни кораби от Земята, а населението на планетата щеше тепърва да се увеличава. В зоната имаше голям брой кораби на AFJ. Скоро тук не бяха припарвали вражески кораби.
Вечерта напредваше, а времето навън ставаше все по- сериозно, вилнееха бури. Това не беше проблем за машина като Crossfire, изчислена за чудовищни натоварвания, но екипажа чувстваше леко неразположение. В тези часове бяха нарушени и комуникациите извън кораба.




(следва продължение)