ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 288, Valeri Kolev.
Беше преди обяда на другия ден. Времето вървеше бавно и мудно, нищо не спореше. Алекс отвори бутилка плодов сироп, запали цигара и погледна какво е положението. Nissan наближаваше междинна станция. Палма се появи при пултовете, видимо в добро настроение и каза:
-Междинна станция! Ще спираме ли тук?
-Да.- каза Алекс.
-Тъкмо ми се искаше да се разхождам някъде…- каза тя.
-Ще се разхождаме, има време.- каза Алекс.- Следобеда сме там.
*
Към края на следобеда Алекс, Палма, Ким и Аш се разхождаха из междинната станция. Crossfire се намираше на един от доковете. Из станцията имаше и два екипа от по десет души, които трябваше да огледат, да спазарят закупуването на гориво и провизии. Алекс запали цигара. Из коридорите на станцията беше оживено. Тук имаше 3,000 души персонал и 20,000 гости на станцията, пристигнали с много кораби, на път за някъде. Мнозина от тях бяха просто търговци на храни и горива, имаше и туристи и всякакви извънземни ларви. Четиримата намериха магазин за специални стоки и храни и влязоха да си напазаруват нещо за себе си и за подаръчета на приятелите си. Интересни стоки имаше предложени много, а също пакетирани храни и напитки. Четиримата бързо напълниха четири търговски колички с покупки, а роботите им, които бяха с тях ги тикаха обратно към кораба, докато се връщаха натам. Направените покупки зарадваха сърцата им. Имаше твърде интересни попадения, богат улов, на приемливи цени…
*
Започваше бордовата вечер, а Алекс запали цигара с кафе и започна да си преглежда покупките от станцията. Повечето от нещата му оставаха за запас, а някои бяха нарочени за подаръчета на приятели в бъдещите месеци. Подаръчетата вдигаха духа на хората и им вдъхваха надежда в техния труден и отговорен живот във военна служба. По това време корабът се зареждаше с гориво, вода, кислород и провизии, а цените бяха приемливи. Щяха да се заредят и допълнителните трюмове, за да се осигурят запаси за кръстосвача Nissan. Подреждането на запсите в склада на бокса на Алекс и Палма им отне близо два часа, а още един час подреждаха и раниците си. Те бяха по две- задължителната към униформата и втората раница- със личните вещи от първа необходимост. По- късно подредиха и бокса си, почистиха и освежиха всичко около тях, а вечерта напредваше. Когато седнаха на чаша кафе с цигари, двамата бяха доволни от свършената работа.
Вечерта напредваше. Алекс и Палма бяха в бокса си и си привеждаха мислите и лаптопите в ред. Алекс запали цигара, дълбоко замислен. Палма слушаше музика със слушалки. По това време зареждането на кораба приключи и екипите се прибираха на борда. Още не беше взето решение, дали ще се нощува тук, или ще се отлита.
*
Беше началото на вечерта на другия ден. Кръстосвачът Nissan продължаваше полета си в посока на звездата Orixon 7, със 750 души на борда. Алекс и Палма седяха край масата в дежурната каюта, на кафе и цигара с Ким и Аш. Полетът вървеше нормално. Около кръстосвача нямаше опасни, близки обекти. Разговорите вървяха около бъдещето на Orixon 44, както и по проблемите на Crossfire. По това време започнаха три свободни часа за всички екипажи. Из кръстосвача, както и из двата кораба към него стана шумно и оживено. Командосите- астронавти бързаха да се приведат в ред, преди да пийнат и хапнат с приятели и колеги. Алекс се беше замислил. Докато пийваха джин с тоник, пред него беше отворен лаптопа му и той привеждаше нещата в ред. Имаше да умува по близо 15 въпроса и той започна от по- важните от тях. Приятелите му се радваха на добро здраве и на хубавата вечер, на борда на кораба.
Вечерта напредваше, когато четиримата излязоха из корабите на разходка. Тази вечер видяха мнозина приятели и колеги, с които рядко се виждаха, заради смените и натоварения режим на дежурства.
По някое време дежурните засякоха сигнал за помощ идващ от близкото астероидно поле. Командир Йон свика целия екипаж на Crossfire да се прибере на борда и да заеме местата си. След близо 20 мин. Crossfire отлетя към астероидното поле. Това беше на около час полет по- нататък. Алекс, Палма, Ким и Аш отново застъпиха дежурство. Тяхното внимание беше насочено да намерят координатите на бедстващия обект. За момента се знаеше посоката, но само ориентировъчно.
*
Наближаваше полунощ, а бедстващия обект още не беше открит. На борда на Crossfire преминаха на трисменен режим на работа. Търсенето щеше да продължава изглежда и през идващата нощ. Nissan се установи наблизо до астероидното поле, за да може да помага по- нататък. Полето имаше над 300 малки и по- големи астероиди, които бавно се преместваха по посока на звездата Orixon 7. Алекс си взе кафе, запали цигара и се подготви психически, че ще е натоварен продължително време. Ким беше отишла да приготви по една прясна топла пица за дежурните. Едно добро похапване в този час щеше да помогне много. Из астероидното поле скоро бяха пуснати и 30 дрона, от по- малките, които трябваше да улеснят откриването на бедстващия обект, какъвто и да беше той. Времето напредваше към нощта. Crossfire беше включил мощни прожектори, за по- добра видимост към астероидите. Опитите за конаткт по радиото все още не даваха резултат. От Nissan, скоро бяха готови с още по- пресни координати на бедстващия обект. Дежурните насочиха Crossfire именно натам, но и тогава нищо не намериха…
Започваше нощта. Прожекторите на кораба осветяваха астероидите сред облаци газ. Съгледвачи и дежурни бяха вперили погледи през биноклите и камерите на кораба. Оставаха още няколко местенца да се проверят в този край на полето, а сетне кораба щеше да навлезе още по- навътре из полето…
(следва продължение)
Няма коментари:
Публикуване на коментар