ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 282, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 282, Valeri Kolev.

Беше следобеда на другия ден. Силите на AFJ успяха да заловят 60- те хищника и да превземат двата им кораба. В това участваха близо 500 командоси- астронавти. По време на операциите нямаше жертви и ранени от страна на AFJ и Съпротивата. От страна на екземплярите хищници бяха ранени при залавянето 10 души, а трима от тях бяха убити. Заловените екземпляри в тези часове се транспортираха към специална база на AFJ, затвор за военнопленници. Там те щяха да бъдат разпитвани.
Совалката Honda по това време вече се прибираше към кораба Crossfire, който чакаше на космодрума до град № 4. Алекс запали цигара с кафе, докато летяха на височина от 10 км. със скорост 500 км/ч. в посока към град № 4. Тук той беше с екипа си, в момента 25 души. Полетът вървеше нормално, а новини за още пристигащи кораби на хищниците, нямаше. Както винаги хората бяха с повишено внимание, за пристигащи вражески обекти.
Вечерта совалката Honda пристигна край град № 4 и се скачи към кораба Crossfire на своето място. Тук беше горещо, задушно и сухо. Сякаш нямаше въздух достатъчно. Алекс запали цигара с кафе, отвори си бутилка студена вода и се зае да си оправя нещата из компютрите. До него бяха Палма, Ким и Аш, сле дкато се бяха прибрали в дежурната каюта на кораба. Тук щяха да останат само още няколко часа, след това патрулирането продължаваше с кораба Crossfire. Из кораба целия екипаж имаше свободни няколко часа, преди отлитането, тази вечер. Алекс и неговите другари излязоха на терасата на каютата и погледнаха навън. Из града кипеше нощен живот, който започваше още преди да се мръкне съвсем.
Късно вечерта корабът Crossfire отлетя отново на патрулиране между континентите № 1 и № 2, над океана. Алекс, Палма, Ким и Аш си бяха починали, а сега отново бяха зад пултовете си, следяха показанията на полета, както и околното пространство. До полунощ корабът щеше да лети над континент № 1, но нататък вече беше океана. Алекс се беше загрял в този ден. Той запали цигара с кафе и отвори бутилка половин литър студена вода. Нататък климатът не беше вече топъл, а точно обратното, очакваше се към полунощ, навлизане в дъждовна буря, над океана.
*
На другия ден, в края на следобеда, Crossfire се приземи в една база на брега на океана, на континент № 2. Алекс, Палма, Ким и Аш излязоха на терасата на каютата. Алекс запали цигара. Тук валеше проливен дъжд. Въздухът беше чист и свеж с много озон. Тази база имаше 400 души, които освен фара, поддържаха и хладилни складове с риба, която се улавяше тук с автоматична система за улов. Смяташе се тук да се построи град, но това още беше само проект. Гледката от кораба беше величествена. Приземен на плато над брега на 300 м. височина, оттук се виждаше надалеко, а и океана.
По някое време вечерта Алекс стана от пулта, запали цигара с кафе и се изправи пред един от люковете на дежурната каюта. В кораба гостуваха офицери от базата. Навън продължаваше дъжда, излезе и буря. В дежурната каюта беше топло и уютно. Тук бяха Палма, Ким, Аш, а също Бронк и Шон, както и Браун и Джейн, Никита и Хенсън. Още нямаше решение, дали патрулирането ще продължи по- късно вечерта, или на сутринта. Гледката навън беше невероятна. Скоро щеше да бъде съвсем тъмно, а фара вече светеше, за ориентир на обектите прелитащи наблизо. Тук имаше и кула за управление на полетите, както и установки земя- въздух, за прогонване на вражески сили, наближаващи планетата. Неволно Алекс се замечта. Службата на едно такова местенце си беше мечта за мнозина от AFJ.
*
В следобеда на другия ден Crossfire патрулираше над океана между континентите № 2 и № 3. В зоната имаше много малко строежи, отделни бази на AFJ. Точно тук беше най- вероятно да се опитат да проникнат враговете. Наблизо нямаше и много летящи обекти. Най- близките сили на AFJ се намираха на минимум 3,000 км. Около кораба вилнееше буря, а долу валеше сняг. Летяха над бреговете на континент № 3. Тук биваше предимно пусто. Алекс запали цигара с кафе и стана от креслото пред пулта си, за да погледне през някой люк навън. Гледката биваше зашеметяваща. Сурово, мразовито време. Облаци се движеха бързо насам- натам. До Алекс се появи Палма, сложи ръка на рамото му и каза:
-Тук е предимно скучно, не мислиш ли?
-По- добре е скучно, отколкото да се появят хищниците!- каза Алекс.
-Сурово време!- каза Ким.- Като се замислиш, то май незнаем много за климата на новата ни планета! Тепърва ще го изучаваме…
-Според мен климата е в рамките на допустимото.- каза Аш, а от масата се обади Шон, който каза:
-Трябва да свикваме с този климат, какъвто и да е! Нямаме друг избор…
*
Вечерта започваше неусетно. Алекс запали цигара с кафе и се замисли. До момента в зоната не беше забелязано нищо особено. Някакъв туристически кораб отчаяно търсеше летище. Все още никой незнаеше, дали той може да се приземява без летище. Crossfire опита контакт, но не се получи. Сетне взеха курс към обекта Х.
Адмирал Шао по някое време успя да се свърже с Crossfire. Оказваше се, че обектът Х е проникнал на планетата въпреки постовете. Преди връзката да се разпадне, адмиралът успя да каже, че изпраща помощ… Командир Йон не остана доволен, че го събудиха, а Алекс беше затруднен- прибиране на кораб от въздуха, беше рисковано, а още не се знаеше, какви размери има обекта Х…
Вечерта напредваше, докато Crossfire търсеше обекта Х в силната буря. Все още не бяха пристигнали още сили от AFJ, в зоната. Екипажът на кораба беше изнервен, малцина приеха задължителен сън, а Алекс изпадна в гриповото си състояние, от което го втресе от студ и получи силно главоболие. За момента беше загадка, какво представляваше този обект Х…






(следва продължение)