ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 287, Valeri Kolev.
Crossfire се беше приземил на един необитаем остров в океана. Екипажът си налови риба, обстреля дивеч и се беше събрал на скара- бира край огъня до входа на кораба. Беше им отпуснато времето до полунощ. Корабът щеше да нощува тук. Това беше планетата Orixon 49, където нямаше бази на AFJ, а Съпротивата държеше само един по- голям остров. Тук земляните бяха пристигнали по следите на откраднат секретен диск с кодове от база на Съпротивата. До разбиването на паролите на диска имаше малко време, през което трябваше диска да бъде намерен, отнет или унищожен. Заради диска в опасност бяха 340 бази на Съпротивата…
По- късно вечерта Алекс, Палма, Аш и Ким бяха край огъня на скара- бира. Докато хапваха и пийваха, наоколо беше оживено. Бяха разположени и постове около кораба. Времето беше дъждовно, но това не попречи на доброто настроение на екипажа. По някое време, късно вечерта Алекс запали цигара и кимна на хората си да се прибират в дежурната каюта. Около кораба нямаше близки опасни обекти. Най- близката опасност се намираше на повече от три часа полет от острова. Междувременно работеше горещата линия по радиото, връзка със Съпротивата, за новини относно секретния диск, както и координация на действията. За съжаление диска все още не беше открит…
*
Наближаваше полунощ. Всички се бяха прибрали на борда на кораба, за нощуване. Входовете на кораба бяха вдигнати на 15 м. височина, за да се пречи на всякакво проникване в него от вън. Освен сферата за невидимост, беше включена отбранителната система в "дежурен режим". Алекс, Палма, Аш и Ким оставаха дежурни до 3 ч. Междувременно времето навън отново загрубя. Вятъра се засили, валя пороен дъжд със силна гръмотевична активност. По някое време беше усетено земетресение, което за момента не представляваше проблем за кораба. Епицентъра се оказа на 240 км. отдалечен в океана, на дълбочина от 10 км. Според специалистите, на борда беше усетено като 3- та степен по Рихтер. Корабът беше изпитвал по принцип много по- сериозни тласъци и вибрации, по време на своята история…
*
Късно вечерта на другия ден, Crossfire летеше нагоре към орбита, търсейки кръстосвача Nissan. Междувременно продължаваха аномалиите с кораба… Алекс беше в тежка криза от извънземния си грип и трепераше от студ. Наближаваше полунощ, когато Crossfire изплува от атмосферата на Orixon 49. Долу беше станало непредсказуемо. Съпротивата викаше още и още нейни кораби, а пиратския кораб се оказа дълбоко потопен в океана… Древното съоръжение за кодово преминаване към атмосферата, все още функционираше, но май планетата можеше да се превърне и в капан…
*
Към края на следобеда на другия ден Crossfire беше прикачен към Nissan на своето място. В тези часове екипажът решаваше, дали да продължава да търси секретния диск, или да продължават нататък по пътя си. Алекс седеше в удобното кресло пред пулта и работеше.Той запали цигара с кафе и се замисли. До него бяха Палма, Ким и Аш. Nissan се намираше на 35 км. над планетата и бавно плаваше на изток. Алекс не беше в добра форма и този ден.
В началото на вечерта Алекс запали цигара с кафе и се изправи до един люк, за да погледа наоколо. Оттук се виждаше добре планетата, под кораба. Решението на екипажа, със съгласието на командир Йон и адмирал Шао беше, да продължат полета си нататък, без да търсят повече секретния диск откраднат от предатели на Съпротивата. В тези часове екипажите се стягаха за път и подготвяха корабите.
По- късно Nissan потегли по своя път, плавно набирайки скорост. На борда оставаха само 60 дежурни, а останалите отиваха да почиват и в задължителен сън. Дежурни на Crossfire бяха 40 души. Късно вечерта Алекс, Палма, Ким и Аш застъпиха ново дежурство, което щеше да бъде до 6 ч. на сутринта. Бяха в добро настроение, а в дежурната каюта бяха също Шон, Бронк, Браун, Джейн, Никита и Хенсън, седнали на по чаша джин с тоник. Nissan поемаше курс към звездата Orixon 7, поне на първо време. Скоро ускорението достигна задоволителни параметри. На борда беше спокойно и тихо. Освен дежурните и охраната, роботи почистваха кораба и беряха пресни плодове и зеленчуци от оранжерията. Алекс както обикновено умуваше по редица въпроси, докато наблюдаваше радара и скенера. Близки обекти на хищниците за момента нямаше. Полетът вървеше нормално, без сериозни проблеми.
Наближаваше полунощ. Алекс запали цигара с кафе и се изправи пред предния люк. Гледката напред по курса на Nissan беше впечатляваща. Той се замисли за известно време, а в душата му зрееха радостни мисли. Очакваха се отново добри времена, сякаш нещо хубаво предстоеше да се случва. Това продължи към половин час, преди момента да отмине. Алекс погледна колегите си и отново зае мястото си зад пулта. Имаше намерения тази вечер да си събере мислите, да сложи ново начало в живота си. Да преосмисли всичко дотук и да продължи уверено напред. Палма и Ким бяха радостни тази вечер, а Аш пийваше джин с тоник зад пулта, видимо в добро настроение. Новините от близо и далеко се получиха в тези часове, прихванати с най- голямата антена на кръстосвача. Те бяха шарени- на някои места Съпротивата и AFJ бяха постигнали забележителни успехи във войната, а на други места хищниците бяха спечелили нови територии. Имаше и половин часови новини от Земята, препредавани от кораб до кораб, от планета на планета, по пътя, та чак до тук… Там робството продължаваше, а тълпи от хора напускаха планетата, с надежда за нов, по- добър живот и свобода. Повечето от тях някой ден щяха да пристигнат и на Orixon 44, колкото и дълъг да беше пътя…
(следва продължение)
Няма коментари:
Публикуване на коментар