Откъс № 136. Нов проект за роман. 2017. Valeri Kolev.

     Откъс № 136. Нов проект за роман. 2017. Valeri Kolev.
              
     1. 
     Към края на един следобед, Алекс и Палма приближаваха до голям град със новия си малък кораб. Към този град ги бяха насочили добри хора, а тук можеха да си намерят звездни карти за да се ориентират- във каква посока да търсят своите хора от AFJ. Това вероятно беше някаква далечна планета- съвсем друг свят, където ги беше запратила грешка със телепортирането. Все още нямаха радио- контакт със хора и кораби на AFJ. Компютърният преводач към няколко тукашни езика изричаше говора им преведен и така можеха лесно да се разбират със тукашните хора, а тук имаше много хуманоиди. Кръстиха своя нов кораб- "Осата", заради окраските му по корпуса в жълто, червено и черно. Бяха го заредили с гориво, провизии и въздух, готови за далечен път, но все още нямаха никаква информация, накъде да тръгват, за да намерят кораби на AFJ.
     2.    
     Във вечерта се приземиха на една площадка в летището до града. Алекс запали цигара, докато оглеждаше през люка, района около кораба. Тази вечер смятаха да се разходят, а мислеха да нощуват тук, на това място. Когато по- късно излязоха до близкия търговски център и двамата бяха в добро настроение, със силен оптимизъм, че ще могат да се завърнат обратно при своите. За по- сигурно и двамата носеха оръжието си, раниците и шлемовете. Това беше непознат свят и всичко можеше да се случи тук. Все още разполагаха с достатъчно валута, а за радост тук тяхната валута вървеше, т.е. някой беше идвал и разпространил тази валута тук вече, някой или от AFJ, или от приятелската Съпротива от системата Orixon.
     Из търговския център беше оживено и пъкно със стоки. Туризма беше изглежда добре развит на тази планета, а тук имаше всякакви раси и видове. Алекс и Палма попитаха на гише "информация", къде могат да си купят звездни карти и от там ги насочиха към четвъртия етаж, крило № 2. Когато намериха магазина, половин час след това, двамата можаха да видят всякакви материали и джаджи за астрономия и полети из космоса. Като внимаваха да не изхарчат твърде много пари, двамата си закупиха карти и други неща, преди да тръгнат обратно към "Осата".
     3.  
     Когато се прибраха на борда на "Осата"- своя нов кораб, Алекс запали цигара, а Палма разгъна звездните карти за да вкара информацията в компютрите си. Разчитайки на програмите в лаптопите си, двамата искаха да видят къде се намират в този момент. Според разположението на планетите и звездите, скоро щяха да разберат къде са попаднали. Докато лаптопите им обработваха данните, двамата активираха и новия охранителен робот- пилот, който си бяха купили. Въведоха му специални настройки и своя език за да ги разбира, а го кръстиха "B- 29". Роботът проработи нормално и беше в готовност да пилотира и да охранява кораба.
      Навън беше тъмно, а двамата вече знаеха точно къде се намират. Това беше слабо изследваната планета Orixon 8. За съжаление неможаха да се свържат по радиото със най- близките сили на AFJ. Може би наблизо нямаше такива. Алекс и Палма запалиха по една цигара, докато се черпеха със джин. "Осата" беше сигурно и защитено убежище в този свят на планетата Orixon 8. Освен това имаха робот за охрана, а и самите те носеха оръжия и имаха достатъчно патрони. Мостикът на кораба се намираше на 15 м. височина, като входа му също беше прибран до горе. Тук бяха в безопасност, но трябваше все пак да внимават и да се пазят.
      4.    
      Това беше дългата нощ на планетата Orixon 8. Алекс беше останал буден, докато Палма спи. Сетне щяха да си разменят ролите, та чак до ранина, когато щяха да отлитат към орбита, където щяха да опитат отново да се свържат със силите на AFJ, ако има такива в зоната. Алекс запали цигара и си взе кафе. Имаше пред себе си най- малко десет часа, през които трябваше да бъде нащрек и да пази Палма и кораба. В тези часове той правеше планове, как да стигнат до Orixon 44, дори самостоятелно- със този кораб.

                                  ( край на Откъс № 136.)

Откъс № 135. Нов проект за роман. 2017. Valeri Kolev.

     Откъс № 135. Нов проект за роман. 2017. Valeri Kolev.
              
     1.   
     Това беше вечерта, когато Алекс и Палма се настаниха в малка хотелска стая, на чуждото и непознато място, където попаднаха поради объркване във системите за телепортации. Бяха успели да купят няколко вестника и други неща от една лавка, намираща се на около километър в западна посока. Навън беше тъмно и валеше проливен дъжд. Температурата беше около + 10 ' C. Двамата успяха да си починат няколко часа, а сега проверяваха обекта, за да могат да се евакуират, ако настъпеха сложни обстоятелства. Нямаха понятие къде са попаднали, какво е това място и колко време щяха да бъдат тук, преди да успеят да намерят начин да се приберат при своите на борда на кораба Nissan или на планетата Orixon 44, където бяха причислени.
      Докато преглеждаха вестниците, двамата се опитваха да идентифицират това място- явно съвсем чужд свят. Алекс беше убеден, че тук са попаднали погрешно. Дали това беше програмна грешка или грешка на операторите по телепортации, това все още не беше известно.
     2.
     Изминаха близо десет часа, откакто намериха този хотел във този странен извънземен свят, когато разбраха, че със сигурност това не е планетата Orixon 44, тук нощта биваше много по- дълга. В тези часове двамата си бяха поспали, нахранили и приготвили за борба, докато  успеят да се приберат обратно при своите хора. Информация липсваше до голяма степен, но пък успяха да намерят в архивите на своите лаптопи, преводач между местния език и своя. Общуването тук щеше да стане много по- лесно и просто.
      3. 
      Първите дни откакто Алекс и Палма бяха във този малък извънземен град, кой знае на коя планета, двамата успяха да се укрепят добре и да се запознаят с някои хора наоколо, живеейки в хотелската си стая. Тук приеха спокойно новината, че те двамата са туристи и ще снимат наоколо из града. Макар да ги познаваха малцина, двамата бяха добре приети, а валутите на AFJ се приемаха тук, което беше пък добро дело от разузнаването на AFJ, които бяха избирали и разпространявали десетте валути на AFJ, избирани измежду най- известните валути в галактиката и системата Orixon.
      Във един следобед Алекс пушеше цигара на терасата на хотелската стая и разглеждаше града от тук, а височината беше близо 20 метра. Палма тъкмо приготвяше прясна храна за вечерята, както бяха успели да си купят хранителни продукти от близък магазин. Имаха на разположение и телевизионна програма със четири канала във стаята си, както и няколко днешни вестника. Навсякъде се представяха като фотографи от Агенцията AFJ, която е пък военна легия. Тук малцина се интересуваха от тях, а местните раси бяха повечето- хуманоидни.
      Беше вечерта преди много много дългата нощ, когато Алекс и Палма опитваха да се свържат по радиото със своите. Кораби и сили на AFJ имаше на много места из галактиката, а често пъти имаше просто информационни радио- сонди на AFJ, чрез които също можеха да се свържат със своите. Опитвайки контакт отново и отново, двамата не се отказваха лесно и не се предаваха. Борбата им за завръщане при своите на борда на кораба Nissan, или просто на планетата Orixon 44, продължаваше. След като дълго умуваха и преброиха парите си в наличност, двамата помислиха дали да не си купят малък космически кораб и да тръгват да дирят следи от AFJ, където и да се намират сега. Намериха човек, който може да им продаде кораб, срещу подходящо заплащане и започнаха да се пазарят. Алекс и Палма поискаха първо да проверят доколо е изправен и добър кораба, поискаха и звездни карти на тази система и тази планета, за да се ориентират по разположението на телата- къде е това място… 
      4.
      Беше вечер, когато изпробваха малкия космически кораб, който им предложиха добри местни хора. Заплатиха за него дори малко по- скъпо, защото оценяваха покупката като успешна. Тази вечер валеше проливен дъжд, а Алекс и Палма зареждаха корабчето си до пръсване, преди тръгването си, но не бързаха да заминат- това планинско градче им беше харесало…
     Двамата пушеха по цигара, сбогувайки се с хотелската стая. Вече отлитаха оттук, забравяйки ужаса си от началото на появата си тук. Просто бяха попаднали на добро място и добри хора…  Алекс въздъхна тежко- бяха готови да отпътуват оттук…
                                  ( край на Откъс № 135.)

Откъс № 134. Нов проект за роман. 2017. Valeri Kolev.

     Откъс № 134. Нов проект за роман. 2017. Valeri Kolev.
              
     1.       
     Десетина дни по- късно корабът Nissan летеше над планетата със курс към град № 22. На борда на кораба беше вечер. Алекс пушеше цигара и се черпеха заедно със Палма, със по халба студена бира, докато обмисляха бъдещи планове за екипажа и кораба. Корабът беше във режим на дирижабъл и плавно се носеше сред облаците нататък. И шестимата бяха тук във дежурната каюта, станала като техен дом. Отвъд стените бяха подредени техните компактни капсули- боксове за почивка и сън. Тези капсули можеха да се катапултират при необходимост и да се приземяват и приводняват, чрез парашутни системи и малки ракетни бустери. Капсулите бяха добре подредени и заредени с провизии, кислород и гориво, способни да оцеляват продължително време, където и да кацнат.
      Алекс се беше замислил над най- новите проблеми от последните времена. Новини имаше всякакви от навсякъде, където живееха земляни. Нямаше кой знае какви аномалии, а животът на хората от Земята, живеещи из звездната система Orixon, вървеше по нормалния си път. Това беше далечната 7017- та Земна Година. Планетата Orixon 44 продължаваше да бъде изучавана, но все още нищо съществено не се знаеше за нея, нейната флора и фауна, нейните сезони, годишни времена и предполагаемите нейни стихии и природни бедствия.
       Алекс запали още една цигара, докато взимаше втора бутилка бира от автомата. Настроенията из кораба и не само там, бяха странни и оптимистични, особено в последните два месеца. Лошото отминаваше от земляните отново и  отново, явно отново бяха намерени от добри и стари времена, дори тук на тази планета. Палма се беше понапила от бирата, смееше се и бърбореше из каютата, наблюдавайки наоколо със хитър поглед. Аш и Милена тъкмо приготвяха пакетите с храна за вечерта и нощта, добре подреждайки ги по секциите за готови провизии и храна, подредени до всеки от пултовете.
      2.
      Седем дни по- късно, Алекс и Палма се бяха загубили някъде из покрайнините на град № 22, поне така мислеха те двамата. Изпратеният хеликоптер да ги прибере, не се беше появил изобщо. Времето беше мрачно и дъждовно, още във следобеда. Двамата разполагаха със задължителните си раници и други задължителни и важни вещи, включително оръжията си и шлемовете за въздуха, макар че тук си имаше въздух. Вървяха из един парк наблизо до външните стени на града и се чудеха, как точно са се изгубили. Докато опитваха да намерят близка радиостанция за контакт, Алекс погледна часовниците си и каза на Палма:
     -Палма, това не е град № 22 ! Аз мисля, че са ни телепортирали някъде двамата със тебе. Това е по- скоро отвличане. Трябва много да внимаваме!
     -Имаш ли някакъв план, Алекс?- попита Палма.
     -Ще търсим някакъв хотел, а после ще умуваме дълго.- каза Алекс.
      Двамата провериха в коя посока има по- високи сгради и тръгнаха натам. Това действително не беше град № 22, на планетата Orixon 44… Докато се чудеха къде са попаднали този път, Алекс натисна бутона "S.O.S."  на часовниците си и кимна на Палма, да доближат една сграда, която достигнаха след половин час ходене пеша. За голяма тяхна изненада наблизо намериха лавка за вестници, цигари,  питиета и закуски, както и други стоки. Още повече се изненадаха, когато тук приеха валута от AFJ, каквато имаха на разположение. Според указанията на продавача от лавката, скоро откриха и хотел. Докато се настаняваха в наетата от тях стая, оглеждаха всичко наоколо, за да знаят как да се евакуират при сложни обстоятелства. Бяха много изморени. Още от предишните дни бяха имали тежки задачи из град № 22, но това тук беше всъшност съвсем друго място…
      3.
      Бяха си починали няколко часа и се разсънваха набързо, за да започнат умуването си- как да се върнат обратно при своите и кораба Nissan. Алекс запали цигара и погледна "програмния инструктор" на часовника си. Според данните, нещо се беше объркало из системата на телепортите, но двамата бяха тук във безопасност. За да не разчитат само на добрия си късмет, двамата останаха със повишено внимание. Навън скоро щеше да е тъмно, а можеше да се очаква всичко…
                                  ( край на Откъс № 134.)
 

Откъс № 133. Нов проект за роман. 2017. Valeri Kolev.

     Откъс № 133. Нов проект за роман. 2017. Valeri Kolev.
              
     1.          
     Във следобеда на борда на кораба Nissan, няколко дни по- късно. Алекс запали цигара изправен пред предния люк на дежурната каюта. Корабът държеше курс към град № 20, на брега на едно от моретата на този континент на Orixon 44. Летяха на височина от 15 км. във вид на дирижабъл и със скорост около 100 км/ч. Алекс умуваше в тези часове по важни теми, които си беше забелязал от последните дни и седмици. Във каютата бяха също Палма и Мирена, а Аш, Милена и Ким приготвяха закуска за шестимата. Във тези времена долу на планетата Orixon 44 се случваха разни работи. Колкото и странно да изглеждаше на пръв поглед, климатът над континета населен със земляните вървеше по пролетен път към лято. На тази планета земляните бяха заселили само един от континентите. Останалите континенти нямаха разумно население на цивилизация, а просто флора и фауна. Планетата все още се изследваше и изучаваше, откакто преди 80 години тя беше намерена от AFJ, по малко мистериозен начин, защото планетата просто не се забелязваше от никъде, скрита от междупланетни облаци газ.
      2.
      Късно вечерта Nissan прелиташе през черни, гръмотевични облаци над океана. Алекс беше запалил цигара и си беше взел чаша силно нес кафе. Той смяташе да пработи до късно по своите теми за размисъл над листите хартия. Палма оставаше да му прави компания, а Мирена и Ким бяха отишли да поспят. Дежурните на мостика водеха кораба на височина от 20 км. в режим на дирижабъл, при силен вятър от запад. Аш и Милена тъкмо замисляха среднощно похапване.
       3.   
        Беше една бордова вечер на кораба Nissan, три дни по- късно. Алекс се намираше в сериозно тежко здравословно състояние, а неговата техника, дори верните часовници и пулта отказваха на моменти да изпълняват командите му. Алекс се беше отчаял, той мразеше повредена и неизправна техника. В същото време здравното му състояние не беше за разказване. Невидимите се издадоха сами, че му спъват всяка задача и го изтезават физически, а той неможеше да разбере- защо правят тези неща. Побеснял от истинска злоба и ненавист към невидимия свят, той опитваше стари програми, с чиято помощ смяташе да успее да види и да засече какво правят всъщност на практика невидимите около екипажа на кораба. Това бяха някакви мистериозни невидими същества, от други измерения. Настроението беше скапано из целия кораб и екипаж. Помощта от шамана Джи- неговите билки, лекарства и сиропи опитваха да подобрят задравето на Алекс по всевъзможни начини, но резултат не се забелязваше.
      4.
      Две корабни нощи по- късно, Nissan навлизаше отново във вечерно време. Алекс все така неуспяваще да се справи със техниката си, но пък си беше закрепил някак си крехкото здраве… Той огледа щетите от днешното ограбване на храна от невидимите наоколо и набързо изчисли, че в стомаха му не е отишла дори хапка от това дето го беше глътнал вече… Друго от забелязаните аномалии беше, че след като запалеше нова цигара и смукнеше два- три пъти, във следващия момент нямаше никакъв спомен, да е пушил скоро цигара… Той палеше отново цигара, за да провери повторно, защо няма спомен от това, но понякога споменът му оставаше… Това му обясняваше факта, че му бива изтривана паметта и то многократно. Алекс не знаеше как точно изтриват паметта на човек като него от плът и кръв…
       5.
       Късно по бордовото време Алекс запали цигара и се загледа надолу към планетата. Намираха се във орбита около планетата и изчакваха инструкции от адмирал Буун, преди да тръгнат нанякъде отново. Сред екипажа на кораба вървеше едно такова странно настроение, наподобяващо големи Земни празници от древността, но това тук беше 7018- та Земна Година. Алекс се замисли както винаги. Беше започнал отново да поддържа личния си дневник, за да може да си възстановява паметта, колкото и да опитваха да му я изтриват пак и пак, отново и отново, дет са вика и това без неговото одобрение и разрешение…
       Алекс въздъхна тревожно- нещо тотално се мътеше наоколо кораба, а какво точно- още никой незнаеше…
                                  ( край на Откъс № 133.)