Откъс № 135. Нов проект за роман. 2017. Valeri Kolev.
1.
Това беше вечерта, когато Алекс и Палма се настаниха в малка хотелска стая, на чуждото и непознато място, където попаднаха поради объркване във системите за телепортации. Бяха успели да купят няколко вестника и други неща от една лавка, намираща се на около километър в западна посока. Навън беше тъмно и валеше проливен дъжд. Температурата беше около + 10 ' C. Двамата успяха да си починат няколко часа, а сега проверяваха обекта, за да могат да се евакуират, ако настъпеха сложни обстоятелства. Нямаха понятие къде са попаднали, какво е това място и колко време щяха да бъдат тук, преди да успеят да намерят начин да се приберат при своите на борда на кораба Nissan или на планетата Orixon 44, където бяха причислени.
Докато преглеждаха вестниците, двамата се опитваха да идентифицират това място- явно съвсем чужд свят. Алекс беше убеден, че тук са попаднали погрешно. Дали това беше програмна грешка или грешка на операторите по телепортации, това все още не беше известно.
2.
Изминаха близо десет часа, откакто намериха този хотел във този странен извънземен свят, когато разбраха, че със сигурност това не е планетата Orixon 44, тук нощта биваше много по- дълга. В тези часове двамата си бяха поспали, нахранили и приготвили за борба, докато успеят да се приберат обратно при своите хора. Информация липсваше до голяма степен, но пък успяха да намерят в архивите на своите лаптопи, преводач между местния език и своя. Общуването тук щеше да стане много по- лесно и просто.
3.
Първите дни откакто Алекс и Палма бяха във този малък извънземен град, кой знае на коя планета, двамата успяха да се укрепят добре и да се запознаят с някои хора наоколо, живеейки в хотелската си стая. Тук приеха спокойно новината, че те двамата са туристи и ще снимат наоколо из града. Макар да ги познаваха малцина, двамата бяха добре приети, а валутите на AFJ се приемаха тук, което беше пък добро дело от разузнаването на AFJ, които бяха избирали и разпространявали десетте валути на AFJ, избирани измежду най- известните валути в галактиката и системата Orixon.
Във един следобед Алекс пушеше цигара на терасата на хотелската стая и разглеждаше града от тук, а височината беше близо 20 метра. Палма тъкмо приготвяше прясна храна за вечерята, както бяха успели да си купят хранителни продукти от близък магазин. Имаха на разположение и телевизионна програма със четири канала във стаята си, както и няколко днешни вестника. Навсякъде се представяха като фотографи от Агенцията AFJ, която е пък военна легия. Тук малцина се интересуваха от тях, а местните раси бяха повечето- хуманоидни.
Беше вечерта преди много много дългата нощ, когато Алекс и Палма опитваха да се свържат по радиото със своите. Кораби и сили на AFJ имаше на много места из галактиката, а често пъти имаше просто информационни радио- сонди на AFJ, чрез които също можеха да се свържат със своите. Опитвайки контакт отново и отново, двамата не се отказваха лесно и не се предаваха. Борбата им за завръщане при своите на борда на кораба Nissan, или просто на планетата Orixon 44, продължаваше. След като дълго умуваха и преброиха парите си в наличност, двамата помислиха дали да не си купят малък космически кораб и да тръгват да дирят следи от AFJ, където и да се намират сега. Намериха човек, който може да им продаде кораб, срещу подходящо заплащане и започнаха да се пазарят. Алекс и Палма поискаха първо да проверят доколо е изправен и добър кораба, поискаха и звездни карти на тази система и тази планета, за да се ориентират по разположението на телата- къде е това място…
4.
Беше вечер, когато изпробваха малкия космически кораб, който им предложиха добри местни хора. Заплатиха за него дори малко по- скъпо, защото оценяваха покупката като успешна. Тази вечер валеше проливен дъжд, а Алекс и Палма зареждаха корабчето си до пръсване, преди тръгването си, но не бързаха да заминат- това планинско градче им беше харесало…
Двамата пушеха по цигара, сбогувайки се с хотелската стая. Вече отлитаха оттук, забравяйки ужаса си от началото на появата си тук. Просто бяха попаднали на добро място и добри хора… Алекс въздъхна тежко- бяха готови да отпътуват оттук…
( край на Откъс № 135.)
Няма коментари:
Публикуване на коментар