ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 195, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 195, Valeri Kolev.

Островът на Съпротивата, не беше никак малък. Тук пристигнаха Алекс и неговия екип, след нощното разузнаване. В следобеда Алекс стана от сън, погледна как вървят нещата тук и се освежи със студена вода на чешмата. По- късно с кафе и цигара, започна да се разсънва. Бяха будни в тези часове Браун, Джейн, Никита и Lipo. Останалите спяха или почиваха. Совалката Honda се намираше в една база на Съпротивата, на този остров, който те държаха под контрол.
Следобеда напредваше, когато Алекс и Аш излязоха из базата, за да огледат и да говорят с офицерите тук. Двамата запалиха по цигара и тръгнаха към парка, който беше в съседство до космодрума. Беше мъгливо и сумрачно, някъде около 0' С. Вятъра беше слаб. Из парка имаше слабо движение. В продължение на половин час срещнаха не повече от 20 души, все бойци от Съпротивата, но в базата имаше и цивилни. Растенията тук бяха типично извънземни, но още по- различни от всичко виждано до сега. Наблюдаваха се и миролюбиви горски създания, които излизаха като призраци от храстите. Щаба на Съпротивата беше на около 5 км. нататък през парка. Двамата отиваха пеша, само за да се разходят. Времето беше страхотно, като в детска приказка. Чувстваха се като омагьосани от обстановката тук. На връщане щяха да дойдат с джет да ги приберат. Още незнаеха, колко време ще се забавят при офицерите.
Към края на следобеда, Алекс и Аш излязоха от Щаба. Отпред ги чакаха с джета Ким и Палма. Качиха се и излетяха обратно към совалката. Момичетата бяха усмихнати и весели. Явно добрите времена отново бяха застигнали земляните дори тук, на тази далечна планета. Петте километра прелетяха за няколко минути, а в совалката вече ги чакаха, за да излитат отново през океана на разузнаване.
*
В началото на вечерта Honda летеше на 7 км. височина над океана, към следващия концентрационен лагер, който трябваше да се провери. Навсякъде около първия бяха монтирани микрокамери и се следеше, за да бъде забелязана Хелън. Алекс се занимаваше най- вече с това. Тази нощ такива камерки щеше да има и около втория лагер. Лагерите бяха общо четири. Все някъде трябваше да се намира и Хелън. Междувременно на 30 км. от първия лагер, хората от Съпротивата подготвяха палатков лагер. Тук щяха да се приютят затворниците, след като ги осовбодяха от концлагера. И Съпротивата и хората от Nissan имаха сериозни планове за освобождаването на пленниците от концентрационните лагери.
По някое време Алекс си взе кафе и запали цигара. Преглеждането на филмите от камерите до момента не помогна да се намери Хелън, но Алекс силно вярваше, че и това ще стане. Просто материалите от камерите отнемаха много време, за да бъдат изгледани. Алекс наблегна на камерата, която показваше чешмите в двора на лагера. Тук рано или късно щеше да види и Хелън, ако е в този лагер. Това бяха материалите от първия лагер, където ходиха през миналата нощ. Момчетата закачиха камерки и на най- недостъпните места, а това щеше да помогне при планирането на освобождаването на пленниците по- късно в идните дни.
По- късно вечерта в совалката беше топло и уютно. Полетът продължаваше със включено силово поле за невидимост, около корпуса й. Алекс се топлеше с чай и помагаше в пилотирането. Наоколо имаше много летящи обекти, водеше се война. Земляните знаеха точните координати на своите обекти, както и тези на Съпротивата. Всичко останало можеше при нужда да бъде свалено долу по най- бързия начин. Подобен рискован полет със повишено внимание не беше новост за командосите- астронавти от AFJ. Имаше всякакви инструкции как да се действа в такава обстановка. За да са по- сигурни в безопасността си, хората от Honda заобикаляха всичко по- съмнително, още отдалеко.
*
Беше един мрачен следобед, няколко дни по- късно. Екипът на Алекс със совалката Honda се намираха на острова на Съпротивата. Настроението този ден беше подтискащо. На тази планета се водеше война. За момента Съпротивата имаше само този остров, който беше огромен, но все пак- само един и то с ограничена територия, все пак. Алекс също не беше в добро настроение. Мрачни мисли се мотаеха в главата му, а грипа отново го беше нападнал. Тук, на този остров, не беше гарантирана безопасността на екипа му. Рискуваха непрекъснато. Прегледа на филмите от микрокамерите още не беше дал резултат- Алекс не можа да забележи Хелън из тези филми, т.е. още не се знаеше, къде е тя. Замислен и тъжен, той взе една чаша кафе и запали цигара. В тези часове, Алекс беше направо отчаян.
Следобеда напредваше неусетно, а Алекс се топлеше с билков чай и преглеждаше филмчетата от микрокамерите, разположени около четирите конлагера на хищниците. Трябваше да разпознае своята Хелън, за да се разбере, къде се намира тя. Преди това да стане, нямаше как да я освободят, като незнаят къде е тя.
Към края на следобеда настъпи оживление сред екипа на Алекс. Той също изпита облекчение и му хрумна да изследва филмите с помощта на компютъра, за бързо разпознаване на Хелън, ако я има в някой кадър. Щом пусна програмата да работи автоматично, Алекс въздъхна, взе си още чай и запали цигара. Все някак трябваше да се рабере, къде е Хелън в тези дни.
*
Вечерта беше настъпила, когато Алекс и Аш излязоха из базата на Съпротивата, да подишат свеж въздух и за да говорят отново с офицерите. Навън беше тъмно и не много студено, спускаше се мъгла. Във офицерското кафене беше пълно с народ. В съседство се намираше техния клуб. Алекс и Аш се разговориха с офицерите по въпросите за освобождаването на пленниците от Земята, в концлагерите на хищниците. Това стана основната тема за офицерите тази вечер. Те обещаваха съдействие, когато се пристъпи към действие. Алекс даде и снимки на Хелън, за да я познаят, ако някъде я видят. Той я представи като много близък свой човек. Офицерите от Съпротивата разбраха за какво става дума и обещаха, да помогнат. Алекс и Аш пийнаха по едно питие от тукашните. Беше леко алкохолно, но им хареса. Те останаха в клуба на офицерите няколко часа, преди да се приберат в совалката, където ги чакаха за вечеря.


(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 194, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 194, Valeri Kolev.

Една вечер, няколко дни по- късно, Nissan наближаваше междинната станция № 1807. Тукашните две малки планети бяха под контрол на Съпротивата, а тази станция беше тайна, тяхна база, сред облаците газове. В близките часове на Nissan щяха да дойдат двама офицери на Съпротивата, от междинната станция, за да говорят с адмирал Шао и да му връчат дисковете с информация и звездни карти на зоната. Междувременно тук имаше разузнавателна група на Съпротивата, която беше ходила до планетата PN 20-13. Командир Йон щеше да ги приеме в кораба Crossfire за да опишат какво са видели там. Екипажите на Nissan, както и на Crossfire тази вечер имаха пет свободни часа, време за почивка и разговори с колегите и приятелите на по чаша питие или на вечеря, ходеше се и по гости. Алекс беше в добра форма през този ден. В тези часове той по навик беше с любимия си чайник с горещ билков чай, пушеше цигари и следеше района около Nissan. Тук беше сравнително безопасно и с близка помощ от Съпротивата, но наблюдението не биваше да спира.
Вечерта напредваше, а Алекс и Аш бяха из кораба на разходка и за да проверят основните възли на системите на Crossfire. Обичайната инспекция, която се правеше на десет дни веднъж. Около Nissan всичко беше обгърнато в гъста мъгла. През люковете не се виждаше нищо, а само бледа синьо- зелена светлина, като на зазоряване на Земята. Докато инспектираха основната компютърна мрежа на кораба, Алекс каза:
-Нямам търпение, моята Хелън да е на борда на Crossfire! Ще направя всичко възможно да я освободя оттам!
-Разбираме те, Алекс! - каза Аш- Имаш нашата подкрепа! Целия екипаж на кораба ще ти помогне в това!
-Аз разчитам на вашата помощ!- каза Алекс.- Ще ви бъда безкрайно благодарен, само да я намерим и освободим…
-Ние вярваме, че с общи усилия ще успеем!- каза Аш.
*
Инспекцията продължи повече от час, след което двамата се върнаха в каютата. Тук тъкмо бяха пристигнали юпитерианците- Боян, Йохан, Теменужка и Анита, както и извънземната принцеса Lipo, а Ким и Палма приготвяха скромна обща вечеря. Алекс си взе кафе и запали цигара. В каютата беше топло и уютно, а компанията беше страхотна. Скоро вечерята щеше да е готова и сервирана. В очакване за една хубава вечер и спокойна нощ, екипажите на кръстосвача Nissan и кораба Crossfire, прикрепен към него, почиваха и се веселяха, а дежуреха само отделни екипи.
*
Няколко дни по- късно Nissan летеше нататък по пътя към планетата PN 20- 13, където беше пленничка и затворничка приятелката на Алекс- Хелън. Само след няколко часа, Nissan щеше да достигне междинната станция № 1924, тайна база на Съпротивата и последна спирка, преди планетата PN 20- 13. Екипажите в тези часове почиваха, а скоро щяха да имат и три свободни часа. При Алекс всичко беше нормално, той беше поспал два часа в следобеда. Сега се разсънваше с кафе и цигара и бавно навлизаше в ситуацията тук. Докато беше спал днес, дежурните се бяха свързали с няколко кораба от AFJ и от Съпротивата, които бяха в зоната. Nissan нямаше да остане сам в тази си мисия. Подкрепата от своите беше наоколо.
Вечерта беше започнала отдавна, а Алекс, Ким, Аш и Палма дежуреха по пултовете в каютата. Тук беше топло и уютно. В очакване на пристигането в междинна станция № 1924, екипажите прекарваха една хубава вечер заедно. Алекс си беше взел още кафе и пушеше цигари, зает да проверява десетината обекта, по- наблизо около Nissan, на повече от три часа полет.
По някое време Nissan беше наблизо до междинната станция. Оттам пристигнаха двама офицери от Съпротивата, за разговори с адмирал Шао. Nissan щеше да пренощува тук. До планетата PN 20- 13 щяха да отидат първо разузнавателни екипи със совалки и джетове. Алекс настояваше неговия екип да участва, но командир Йон го искаше на борда на кораба, до последно, като най- опитния екип в осигуряването на безопасност. Алекс не беше съгласен и подготвяше совалката Honda за скорошно излитане на разузнаване, заедно с екипа си.
*
Под прикритието на нощта, совалката Honda, със 25 души- екипа на Алекс, летеше на 6 км. височина над океана на планета PN 20- 13. Тук се воюваше, Съпротивата срещу армиите на хищниците, слугите на "злите демони", могъщите висши същества, виновни за всички злини в Галактиката, Млечния път. Совалката използваше щит за невидимост, тиха, бърза и натъпкана с оръжия и боеприпаси, дори атомни ракети. Алекс, Ким, Аш и Палма бяха на мостика, точно зад пилотите Браун и Джейн. Алекс имаше разузнавателни данни, къде се намират четири от лагерите за задържане. Тук някъде се намираше неговата приятелка Хелън. Той все още нямаше план, как да я намери. Трябваше хора да слязат долу и да наблюдават концлагерите, един по един. Трябваше контакт с местните, за да се разпита за Хелън. Всичко това предстовеше, а тук на тази планета бяха сурови, военни времена…
Алекс си взе кафе и запали цигара, по някое време. Той се вълнуваше, как ще се справят със задачата, всъщност възложена от самия него- да се намери и освободи Хелън от концлагера, където я държат в плен. Honda летеше със около 300 км/ч., над океана, сред пълен мрак. Тук беше топло и уютно. До първия континент имаше още часове полет. По това време от Nissan им готвеха готови планове за действие и още разузнавателна информация. Алекс въздъхна, беше леко гладен, зареден с енергия и в добра форма. Част от хората му спяха или почиваха. Около совалката имаше и близки обекти, често- на Съпротивата. Тя притежаваше тук един голям остров, който държеше в ръзете си, под свой контрол. Точно там Honda щеше да се прибере на сутринта, след първия си разузнавателен полет от тази нощ. На мостика беше тихо и спокойно. Алекс разглеждаше оскъдните данни за четирите концлагера на хищниците и умуваше, заедно с Ким, Аш и Палма. Междувременно в сънищата му, където се появяваше Хелън, беше започнало да е по- оптимистично. Тя хранеше някакв анадежда за себе си и своите събратя, а Алекс вече знаеше, от къд еидва тази надежда, ето той беше вече тук с много хора и бойна техника…


(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 193, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 193, Valeri Kolev.

Наближаваше вечерта, когато земляните откриха някакъв предавател, разположен сред астероидите. Към мястото заминаха още разузнавачи. Алекс по това време беше в добра форма. Той опитваше далечни раздиовръзки, за да може да се научи още нещо за зоната и разположението на силите из нея. Неусетно дойде и вечерта. От изтребителите съобщиха, че са намерили ретланслатор на хищниците и автоматична информационна станция. Това беше добра новина- от тази станция можеха да се разберат честотите и кодовете на хищниците, както и да се започне подслушване. При станцията имаше достатъчно хора и то добре обучени, а останалото беше въпрос на време.
По- късно Алекс и Аш се разхождаха из Nissan. Вечерта беше тиха и спокойна. Будни бяха само заетите с някакви задачи екипи, както и тези излязли навън. Алекс и Аш влязоха в столовата на кръстосвача, а тук намериха към 80 души. Някои ги познваха и им махнаха с ръка за поздрав. Тук двамата се почерпиха по питие, Nissan имаше доста по- разнообразно снабдяване. Измина един час, докато си приказваха помежду си, седнали край един люк. В далечината светеха астероидите в бледа светлина. Някаква далечна звезда хвърляше мека и загадъчна светлина в зелено.
Вечерта напредваше, когато Алекс и Аш се прибраха в каютата. Тук момичетата приготвяха вечеря за девет души, щяха да гостуват още принцеса Lipo, както и юпитерианците Боян, Йохан, Теменужка и Анита. В каютата беше топло и уютно. Алекс се залови да си подрежда раницата и багажа в личния си бокс със койката за сън. Тук усамотен за известно време той събираше мислите си и попълваше дневника си. Когато по- късно се появи в каютата при другарите си, той беше избръснат, изкъпан и в чиста униформа, добре стегнат, като за война. Гостите бяха дошли. На масата имаше питиета и храна. До полунощ всички тук бяха свободни, ако нещо не се объркаше, но за момента нямаше такава опасност.
Хапването и пийването вървеше нормално, впредвид странните обстоятелства- бяха на рискована мисия в далечния космос. В каютата беше топло и уютно, а Алекс и Аш бяха донесли кашон с червено вино от складовете на Nissan. Смесено с газирана напитка то ставаше превъзходно. Това вино беше произведено на Nissan, от бордовата реколта от грозде, което узряваше веднъж месечно, бързорастящо и бързоузряващо, както всички растения и дивеч по тези кораби. Алекс беше във добра форма и настроение тази вечер.
Полунощ наближаваше, а от тогава деветимата започваха дежурства на по четири часа, от тук от каютата на Алекс. Но все пак имаше още два часа до тогава и тези хора успяваха добре да си хапнат и починат на хубавата софра, по никое време, далеко от Земята във тотално непозната зона от космоса. Едно ги радваше- все пак се намираха в Млечния път, а наблизо имаше и други сили на AFJ (военен съюз на земляните и техни приятелски цивилизации). На кръстосвача Nissan имаше 500 души, а в кораба Crossfire прикачен към него, още 250 души. Тук никой не беше сам. Това бяха доволно много хора, та дори не всички се познаваха. Усещането, че са много, че разполагат с бързи двигатели и мощни оръжия, даваше допълнителна сила и самочувствие на тези 750 командоси- астронавти, повечето от които- от Земята.
Наближаваше време за застъпване на дежурството. Алекс запали цигара, подготви си чайник с чай и седна да се настрои за работа. В тези часове всички се бяха прибрали на борда на Nissan и се готвеше тръгване нататък по плана.
Половин час след полунощ Nissan потегли напред по пътя си с бълващи огън двигатели, почти на 25% от мощността им. Набирането на скорост щеше да продължи около пет часа. Това беше огромен кръстосвач, пълен с оръжия и боеприпаси, зареден сериозно със провизии, гориво и вода за продължителни преходи и водене на война в отдалечени от своите зони. Към него имаше помощни кораби, совалки, изтребители и джетове, закрепени по корпуса му.
*
Беше следобеда на другия ден. Nissan продължаваше полета си по изчислените траектории. Заобикаляха се повечето обекти в зоната, като важното беше- да се стигне до планета PN 20- 13. Това беше рискована мисия. За тази зона AFJ не знаеше кой знае колко. Добрата новина беше, че Съпротивата имаше присъствие тук със свои сили. Алекс беше в сравнително добра форма през този ден. В тези часове той пийваше кафе с цигара, в компанията на Ким, Аш и Палма. Четиримата както обикновено проверяваха всичко, около кръстосвача, прослушваха и радио- ефира. Около планетата PN 20-13 беше сравнително спокойно, както се разбра от разговорите по радиото със силите на Съпротивата в тази зона. С тези хора земляните се разбраха, да се срещнат при междинна станция № 1807, за разговори и за да получат актуална информация за зоната, както и звездните карти на зоната. Беше трудно да се намери тази междинна станция, прикрита сред газови облаци около две малки планети. В очакване да получат точните им координати, дежурните на Nissan стояха и изчакваха на линия по радиото. Алекс и Аш пък се бяха свързали с кораб на AFJ във зоната. От разговора стана ясно, че силите на AFJ в зоната, ще помогнат в мисията на Nissan, с каквото могат. Двата екипажа тук със смесени чувства се готвеха за битки, дори и на самата планета долу, когато се стигнеше до това.
Вечерта беше започнала, когато Алекс и Аш излязоха из кораба на разходка. Около Nissan в тези часове нямаше близки обекти. Бяха достигнали огромна скорост, за да пристигнат навреме. Траекториите на полета избягваха контакти с обекти по пътя. Имаше стабилен радио- контакт и със Съпротивата и със другите сили на AFJ в тази зона. Специален екип от десет души, помагаше на адмирал Шао да състави най- добрата стратегия за тази мисия. Отделно щеше да има три екипа, които да помогнат на Алекс, да освободи своята приятелка Хелън от лагерите на хищниците. Но това не беше основната мисия. Адмирал Шао искаше да освободят затворените пленници- земляни от тези лагери…



(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 192, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 192, Valeri Kolev.

Беше вечер, няколко дни по- късно. Nissan напредваше по пътя към планетата PN 20- 13. Из кръстосвача и кораба беше тихо и спокойно. Будни бяха само дежурните и отделни екипи, заети със някакви задачи. Алекс и другите трима бяха в тяхната каюта, заети с компютрите. Вниманието им беше насочено, да търсят в зоната други кораби на AFJ, както и да прихващат далечни сигнали, по- близо до планетата PN 20- 13, за да събират информация от рано. Алекс запали цигара по някое време, взе си кафе и се изправи до един от люковете, за да погледа напред по пътя на кръстосвача и да прецени усещанията, които изпитва. Това щеше да покаже, какво бъдеще очаква двата екипажа. Тази вечер Алекс беше спокоен. Бъдещето на неговата Хелън скоро щеше да бъде в ръцете му и на неговите колеги тук. Да я освободи на всяка цена- това беше желанието на Алекс, а той не се сещаше за нищо, по- важно в момента. Стоя изправен до люка близо час. Усещанията бяха различни, но надделяваше неговия оптимизъм. Сетне Алекс излезе на разходка из корабите, като повика със себе си Аш. Из кораба нямаше движение. На един от асансьорите попаднаха на двойката патрулни от охраната. Кимнаха си с глава, а Алекс и Аш продължиха да вървят към оранжерията. По това време там, роботи събираха последната реколта бързорастящи плодове и зеленчуци. Тази реколта беше новата за тези два- три дни. Някои култури даваха реколта веднъж седмично или на десет дни. Оттам нататъка роботите складираха всичко, ако готвачите не го приберяха за да го сготвят. До оранжерията имаше пък рибарник, отново бързорастяща риба, която наддаваше за около 15 дни и биваше прибирана от роботите. Из оранжерията се разхождаха също птици и прасенца, които даваха месо и яйца. Алекс и Аш седнаха на дървена пейка край едно портокалово дръвче, още узряващо. Тук изпушиха по цигара, пийнаха джин с тоник, радвайки се на хубавото местенце.
Вечерта напредваше, когато Алекс и Аш се прибраха в каютата. Ким и Палма почиваха, имаше готов цял чайник с билков чай, както и лека закуска за четиримата. Докато хапваха Алекс се затопли и ободри. Щяха да останат на линия до 2 ч. през нощта. Едва след това имаха шест часа за спане. По- късно Алекс се залови да рови из радио- ефира. Интересуваше го какви кораби има наоколо в радиус от десет дни полет, а това беше огромна зона за претърсване. Също така се проверяваше колко кораба на AFJ са наблизо и къде точно. За тази сериозна мисия, която си бяха избрали командосите от Nissan и Crossfire, за да помогнат на Алекс, всяка помощ от своите можеше да е от голямо значение.
*
По обедно време на другия ден Алекс се разхождаше из кораба със Аш. Те пушеха по цигара и умуваха по проблемите около новата, неочаквана мисия, която се беше започнала. Аш беше един от най- добрите приятели на Алекс. Той му помагаше по всякакъв начин и го съветваше. Мисията по освобождаване на затворниците от лагера за задържане, на хищниците, който се намираше на далечната планета PN 20- 13, щеше да бъде трудна и рискована. Алекс повече държеше да освободи своята стара приятелка Хелън, а това сигурно щеше да стане в течение на мисията. Тук всички знаеха за какво става дума. Екипажите и на кръстосвача и на кораба бяха единодушни, че ще направят каквото зависи от тях.
Следобеда свършваше, когато Алекс стана от пулта, взе си кафе от автомата, запали цигара и се изправи до един от люковете, за да погледа навън. Грипа го беше нападнал отново в тези часове. Болките по цялото му тяло никак не бяха приятни, както и втрисането от студ, въпреки, че в каютата беше достатъчно топло. Той не се предаваше по никакъв начин. Продължаваше да си работи по компютрите, както обикновено. В тези часове Nissan навлизаше в първата изчислена траектория в посока на една от по- близките звезди. Из кръстосвача и кораба беше спокойно и тихо. Двата екипажа почиваха, зареждайки сили и енергия за по- късно, когато щяха да им потрябват. На крака бяха само дежурните, както и отделни екипи, заети с някакви задачи.
*
Вечерта напредваше, когато кръстосвача Nissan преминаваше покрай огромно астероидно поле. Поради размерите си, Nissan неможеше да мине през това поле, а покрай него. Всъщност курса по траекторията на полета минаваше на пет часа полет от крайните астероиди. Дежурните проверяваха дали има някой, или нещо из тези астероиди. Още не бяха решили, дали ще се изпращат разузнавателни екипи със совалки там. Алекс все още зъзнеше, загънат в дебелото одеало. Той пушеше цигари, имаше пълен чайник с билков чай и действаше по компютрите пред себе си. Тази вечер не бяха дадени свободни часове за екипажите. Беше много по- важно да се изследва астероидното поле, вместо хората да имат свободно време. Алекс мислеше да остане на линия до полунощ, а сетне да поспи. Напоследък му липсваше достатъчно сън, а това беше опасно за неговата форма. Той искаше да е в добра форма, дори под влиянието на извънземния грип.
*
В следобеда на другия ден Nissan беше в дрейф край астероидното поле, а из него облитаха три совалки от кръстосвача и десет изтребителя. Трябваше да се разбере, дали тук има хора. Алекс и неговите хора действаха по пултовете. Интересуваше ги всякаква информация, която можеха да прихванат по радиото. Уловени станции имаше, а в тези часове ги прослушваха и превеждаха. От тук разбираха много неща за тази зона. Знаеха къде има концентрация на сили на хищниците, знаеха как да се свържат със своите от AFJ, или със хората от Съпротивата. Алекс току- що си беше сварил пълен чайник с билков чай, пушеше цигари и прослушваше някои от хванатите станции. Ким, Аш и Палма се мотаеха из каютата, а и помагаха. Из кораба мнозина почиваха или спяха. Много екипи бяха навън, както от единия екипаж, така и от другия.
Следобеда напредваше, когато Алекс и Аш излязоха из корабите на разходка. Из Crossfire беше тихо и спокойно. Срещнаха само охраната в един от коридорите. После завиха към оранжерията. Там нямаше никого, само десет робота, които прибираха новата реколта от риба. Седнаха на една дървена пейка под ябълковото дърво и запалиха по цигара. Nissan щеше да се забави тук край астероидите, докато течеше проверката. Алекс приемаше нормално това забавяне. Пътя и без друго щеше да е дълъг, нямаше да стане бързо, както на него му се искаше.


(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 191, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 191, Valeri Kolev.

В следващите няколко дни Алекс се успокои до известна степен. Тревогата му за съдбата на Хелън вече не беше толкова болезнена, но той вече беше взел решение, да тръгне да я търси за да й помогне, в каквато и ситуация да се намира тя. За тази цел той щеше да използва дори кораба Crossfire. До известна степен по- спокоен, той довери на командира Йон, както и на адмирал Шао, своите тревоги. И двамата поискаха време, преди да му дадат какъвто и да е съвет. Алекс се прибра в каютата си, загъна се в одеалото в креслото си с неизменния си чай и се отдаде на спомените си. Годините, които беше прекарал на Земята със своята Хелън бяха едни от най- хубавите му, преди да се запознае със сегашната си приятелка Ким. Тъгата по миналото вгорчаваше вечерта му, но той не се предаваше, по никакъв начин. Решен в скоро време да използва кораба Crossfire за да търси и спасява Хелън, той обмисляше, как точно да стане това. Трябваше му първо достатъчно информация за това, къде се намира Хелън и той правеше всичко възможно за да научи.
След прекарани дълги часове в търсене на информация за своята Хелън, Алекс все още нямаше резултат. Междувременно командирите му разрешиха да използва възможностите на Crossfire, както и на AFJ, за да помогне на своята Хелън, ако тя наистина се намираше в опасност. Единственото им условие беше, след това да се завърне на Orixon 44- новата планета на земляните. Алекс неможеше да тръгне веднага за никъде. Той просто незнаеше още къде е Хелън сега.
Вечерта напредваше, а Алекс си свари още един чайник с билков чай, запали цигара и замислен се загъна в дебелото одеало. До него бяха Ким, Аш и Палма, които му помагаха, да издири своята Хелън. Той постепенно им разкри истината за своите сънища и какво послание носеха те. Другарите му помагаха, кой както може. На разположение имаха по цели часове, голямата антена за далекосъобщения, на Nissan. С тази антена, в добри дни, можело да се получи връзка чак със Земята. Междувременно адмирал Шао освободи Crossfire от всякакви задачи, за да може Алекс да намери приятелката си Хелън и да й помогне, там каквото е загазила. Командир Йон подготвяше голямо официално издирване на Хелън, чрез своите лични познанства по чуждите планети. Алекс се позатопли и успокои по някое време. Екипажът беше готов да му помогне в ситуацията, а той им беше много благодарен.
Късно вечерта Алекс и Аш се разхождаха из кораба Crossfire.
-Възможно е твоята Хелън да е попаднала в ръцете на хищниците!- каза Аш.- Ние напълно те разбираме и вярваме, че сънуваш пророчески сънища, още повече, щом сам си убеден в това и е доказано в миналото…
-Вероятно нещо е загазила, но има нещо още по- лошо, в съня ми бяха загазили много хора, а не само тя!- каза Алекс.
-Ще я намерим, Алекс!- каза Аш- Ще я намерим жива и здрава и ще помогнем, за каквото и да става въпрос! Вярвай в това!
-Да се връщаме в каютата и да започваме отново издирването!- каза Алекс.
-Така и ще направим!- каза Аш.
*
Беше следобеда на другия ден. Алекс и Аш бяха успели да намерят информация за Хелън. Тя се намираше в лагер за задържане на хищниците, на контролираната от тях планета PN 20- 13. Алекс силно се притесни от новата инфромация, а адмирал Шао избра за хората си, да тръгват скоро към въпросната планета, за да опитат нещо да направят за земляните там. Nissan щеше да тръгне към планетата PN 20-13, веднага щом свършеше подготовката и когато това щеше да бъде възможно…
Nissan и Crossfire скоро започнаха подготовката за полета. Той щеше да е дълъг и труден. В тези часове Алекс се бореше със търпението си, час по- скоро да освободи своята стара приятелка Хелън от плен на хищниците. Наложи се да си направи ободряващ и отпускащ, билков чай. Когато се взе в ръце, той запали цигара и се зае със подготовката на полета, за да помогне на колегите си с това. До него бяха Ким, Аш и Палма, както винаги. Междувременно Nissan започна отдалечаване от планетата. Тук нямаха повече задължения. Из кораба Crossfire беше тихо и спокойно. Много хора почиваха, преди дългия път и неизвестността, която ги чакаше някъде там. Алекс приемаше благоразположението на адмирал Шао и командир Йон, към идеята да се помогне на затворниците- земляни на далечната планета PN 20- 13, със благодарност. Личното му познанство с адмирала беше изиграло голяма роля във вземането на такова мащабно решение.
*
Започваше бордовата вечер, а Алекс пийваше горещ чай, вече спокоен, от мисълта, че скоро ще тръгнат към планетата PN 20-13. Подготовката за тръгване вървеше нормално. До сутринта щяха да бъдат готови първите тракетории на полета, колкото да се тръгне във вярната посока, поне за 3- 4 дни. Екипажите почиваха преди тръгването, като само най- важните екипи работеха по кръстосвача и кораба, скачен към него. Алекс, Ким, Аш и Палма, както обикновено бяха на линия по компютрите. До пристигането до планетата PN 20-13, те трябваше да знаят какви други кораби на AFJ има наблизо. Това щеше да бъде важно там, ако искаха да успеят да освободят затворниците- земляни от лагера за задържане на хищниците. Алекс продължаваше да се топли с чай, загънат в дебелото одеало. Днес грипа му беше по- слаб, но усещането за студ продължаваше, дори в топлата и уютна каюта. Той запали цигара и взе да чертае планове на един лист хартия- как да се освободи стандартен лагер за затворници на хищниците. Техните лагери често биваха строени по един и същ начин. Зает със заниманието си, Алекс беше оставил настрани всякакви други задачи. За безопасността на полета имаше достатъчно дежурни, както на Nissan, така и в Crossfire. Аш пък беше извадил на екрана си звездните карти и пресмяташе кой път ще е най- добър, до достигането на целта. Ким беше отишла в кухненския блок за да приготви закуска за четиримата, а Палма си стягаше раницата и багажа. В близките часове всички щяха да бъдат събудени, за три свободни часа, когато щяха да си ходят по гости и да си говорят. Това, някога бяха любимите часове на Алекс, преди да разбере, за своята Хелън, че е загазила нещо. Но, Алекс вървеше по път да се върне постепенно към нормалното си състояние. Колегите му, му помагаха по всякакъв начин, дори тръгнаха с него, на това рисковано пътуване…


(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 190, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 190, Valeri Kolev.

Един ден, няколко дни по- късно, Nissan наближаваше планета по курса си. Crossfire беше скачен към него в тези дни. На Nissan имаше 500 души екипаж, а на Crossfire още 250 души екипаж. Това бяха няколко радостни дни за двата екипажа, когато можаха да се събират на приказки и да се черпят в столовите на двата кораба. Алекс отново беше в добра форма. Той и неговите помощници бяха заети с инсталирането на компютъра- подарък от Съпротивата. В този компютър имаше цяла съкровищница от информация, както за Галактиката, така и за историята на отделните цивилизации и планети. Земляните тепърва щяха да изучават информацията от този компютър, събрала мъдростта на едни от най- развитите цивилизации и планети в Галактиката.
Беше вечер. Nissan все още беше далеко от планетата, а още нямаше решение, дали до нея ще се изпратят екипи. В ситуацията на война, нямаше информация за тази планета. Алекс беше тъжен тази вечер, макар и да не го тормозеше сега неговия грип, а носталгия.
Вечерта напредваше, когато Алекс излезе сам из кораба, за да се разведри и разходи. Той въздъхна и запали цигара. Из кораба течаха пет свободни часа, и за двата екипажа. Тук имаше хора и от Nissan, които гостуваха тук на свои приятели, както и за да си купят интересни стоки и провизии от складовете на Crossfire. В столовата беше оживено тази вечер. Тук вечеряха или се черпеха близо 100 души, както от кораба, така и от кръстосвача. Алекс зави по един страничен коридор, за да иде в контролния бокс на кораба. От този бокс можеше да се управлява кораба, ако дори мостика беше превзет от вражески сили. Боксът не беше голям, но тук имаше достатъчно място за четирима души. Вратите му бяха толкова добре защитени, че нямаше начин да бъдат отворени със сила. Алекс носеше важна тайна със себе си. Той беше човека, който трябваше да поеме управлението на кораба, както и командването, ако мостика паднеше в ръцете на вражески сили. Това го правеше таен, заместник командир на кораба. Той не се гордееше със задачата, която му беше поверена, дори се надяваше, да не се налага да влиза в действие по този план. Тук в този бокс Алекс се усамотяваше понякога, проверяваше всички системи, отбелязваше в дневника на кораба, последните журнали с историята на полетите и операциите, изпушваше цигара с кафе и се отнасяше в мечтите си. Боксът се поддържаше добре зареден с провизии, кислород и вода. Той можеше да се катапултира от корпуса на кораба, ако е необходимо, както повечето съставни елементи закрепени по корпуса. Тази вечер Алекс беше разсеян. След проверката, която направи, той въздъхна и напусна контролния бокс. Както винаги той беше добре поддържан и зареден с необходимото. Алекс изтръпваше при мисълта, че в случай на нужда, ще трябва да дойде тук на всяка цена и да поеме контрола…
*
Беше вечер, два дни по- късно. Кръстосвачът от AFJ, с името Nissan се рееше в орбита над планетата PN 131- 40. Долу бяха изпратени две совалки с екипи, които да преценят обстановката, и дали там има сили на хищниците. Корабът Crossfire все още беше скачен към корпуса на Nissan, на своето място. Алекс беше зле от известно време насам. Той сънуваше натрапчиви сънища, а те не бяха никак добри. В тези сънища ставаше въпрос за една негова приятелка от Земята, с която беше живял десет години, преди да се появи Ким в живота му. Тази негова приятелка беше Хелън. Той сънуваше редовно кошмарни сънища, в които присъстваше и тя и го зовеше на помощ. Объркан от всичко това, което се стоварваше върху него, Алекс само гадаеше, къде може да е Хелън в тези дни. От самите сънища, неможеше да получи информация, къде се намира тя в момента… Алекс бързо се променяше. Хелън имаше челно място сред неговите най- близки хора. Не беше я виждал от близо пет години, откакто започна службата си във AFJ и кораба Crossfire, отново. Измъчван от тежки мисли, той ставаше затворен в себе си, суров и мълчалив. Искаше му се, тези сънища, да не носят информация от реалността, но добре знаеше, че не е така, за съжаление. Със своите сънища, в които той виждаше бъдещи събития, Алекс се беше запознал от много години назад и не се съмняваше в тях… Неговите приятели и колеги забелязаха промяната с него, но не го разпитваха за нищо, а той ставаше все по- странен и суров. Стана им пределно ясно- Алекс беше получил някаква лоша новина, а каква точно, никой незнаеше…
*
По- късно вечерта, Алекс вървеше сам из кръстосвача Nissan. Повечето от колегите му тук го знаеха, а други просто го бяха виждали тук или там. Усещайки, че някъде се е случила голяма беда, той ставаше все по- суров и непредсказуем. Безспорно тази беда беше повлякла и неговата Хелън, която все още много обичаше. Тук, далеко от Земята, страшно далеко от Земята, той се чувстваше измамен и заблуден, сега, със всичко, което правеше тук. Той не беше наясно, готов ли е да изостави службата във AFJ, готов ли е да изостави Ким, Lipo, Палма и другите си приятели и колеги и да се хвърли в отчаяни действия за спасяването на Хелън, а със сигурност, тази беда, повлякла нея, важеше всъщност за страшно много хора, със същата съдба… Алекс отчаяно имаше нужда от добри съвети в тези тежки за него часове и дни. Уви, нямаше достатъчно точна информация по въпроса, за да може да го обясни на когото и да е.
*
Беше следващата вечер. Nissan беше на височина от 30 км. над планетата. Тук се оказа се водеха войни срещу хищниците. Докато няколко екипа със совалки разузнаваха положението, из кръстосвача и кораба Crossfire беше спокойно. Алекс тъгуваше по миналото и най- вече за старата си приятелка Хелън, която сънуваше напоследък в лоши сънища. Той обаче незнаеше къде всъщност е тя сега. Тази вечер Алекс беше с Ким, Аш и Палма в каютата. Те работеха по безопасността на кораба и кръстосвача, но Алекс често се замисляше по въпроса за сънищата си и Хелън. Мъка беше в душата му. Като за капак на всичко вечерта го повали отново грипа. Той се загъна в дебело одеало, свари си цял чайник с чай и неспокоен започна да търси информация за Хелън, като опитваше и далекосъобщенията на Nissan, който разполагаше с голяма антена за такива цели. Тук се получаваха връзки по радиото, със доста отдалечени обекти, където информацията идеше още по отдалеко. Алекс искаше да намери информация за Хелън, а това не беше невъзможно…


(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 189, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 189, Valeri Kolev.

Наближаваше вечерта, когато Crossfire кацна върху един от астероидите в полето. Тук имаше база на Съпротивата, а както се бяха разбрали с тях им гостуваха. Базата на Съпротивата беше изградена в подземията на астероида, а отвън имаше само входове и един техен кораб. Командир Йон и Хенсън отидоха да рзговарят с хората от базата. По това време екипажа на Crossfire имаше свободни три часа. Всичките 250 души екипаж бяха на крак и разговаряха, докато се черпеха с джин или грог и стягаха нещата си за пътя по- нататък. Алекс беше с другарите си в каютата, топлеше се с билков чай и следеше за безопасността на кораба и екипажа. По всичко изглеждаше, че кораба ще пренощува тук на този астероид- една база на Съпротивата. Това не беше просто база, а и мощна бойна станция, която разполагаше и с огромна антена за далекосъобщения, както и сериозна отбранителна система. Тук хората от Съпротивата имаха голям склад за боеприпаси, гориво, вода и провизии.
В началото на вечерта Йон и Хенсън се завърнаха в кораба си, заедно с двама офицери от Съпротивата, с които щяха да рзговарят на дълго и широко, относно войната срещу хищниците. Четиримата се настаниха в каютата за гости, а Соня и Сюзън им сервираха лека закуска и питиета, оставайки дежурни към тях.
Вечерта напредваше, когато Алекс и Lipo излязоха на разходка из кораба. Принцесата беше радостна и весело бърбореше и подкачаше, все още страшно млада.
*
Наближаваше полунощ, а Алекс и другарите му започваха новата си смяна зад пултовете. Алекс беше дремнал около час- два и още сънен, трудно държеше очите си отворени. На помощ му дойдоха едно кафе и една цигара. До него Ким тъкмо проверяваше системите на кораба с няколко теста. Изглежда всичко тук беше нормално. Командир Йон, неговия помощник Хенсън и двамата офицери от Съпротивата, все още умуваха по въпросите на войната в каютата за гости, а край тях се въртяха и разнасяха кафета и питиета, Соня и Сюзън. Из кораба беше спокойно, а долу, на двата входа стояха караулни на пост. Алекс се доразсъни на чешмата със студена вода, с която си наплиска лицето и скоро се ободри. Предстояха няколко часа дежурство.
По- късно Алекс се беше изправил до един от люковете на каютата и разглеждаше астероидите наоколо. Те летяха със много ниска скорост в посока, покрай близка звезда. Това гарантираше стабилност на координатите за близките 100 години, когато полето щеше да бъде най- близко до звездата, а след още 100 години щеше да е отдалечено от нея на незначителна дистанция, за възможностите на сегашните космически кораби. До Алекс се появи Палма, прегърна го през рамо и въздъхна:
-Да можехме да си живеем на една такава станция! И … никакви войни…
-За сега нямаме такъв шанс.- каза Алекс и запали цигара.- Тази война е най- сериозното явление в Галактиката, за всички времена! А ние сме длъжни да дадем всичко от себе си, в името на идеята за Свобода и Независимост, от влиянието на "злите демони" и техните войски от хищници!...
Палма също запали цигара и въздъхна още един път.
-Нашата цивилизация от самото си зараждане е била в робство и нямаме кой знае каква промяна, та чак до ден днешен и то без илюзии за Бъдещето!- каза тя.
-Лошо е устроен този свят! Лошо!- каза Алекс.- Нямаше да бъде така, ако Бог управляваше света, още сега… Според религията, света трябва да е добро място за живот, а животът- хубав!...
Двамата замълчаха в меката светлина на дежурната каюта, а другарите им също въздъхнаха и по някое време запалиха по цигара и станаха за да си вземат още кафе. Беше почти полунощ, по бордовото време. За дежурните нямаше кой знае каква работа. Нямаше съмнителни обекти, чак до голяма дистанция от тази база, а на десет часа дистанция беше кръстосвача Nissan, който пътуваше към планетата PN 131- 35. Crossfire щеше да го настигне по пътя, за да летят в комплект нататък, ако адмирал Шао не измислеше нещо още по- ново.
*
Беше следобеда на другия ден, когато Crossfire продължаваше по пътя си. С часове напред летеше кръстосвача Nissan. Алекс беше сънлив в тези часове, но продължаваше да работи по пулта, в компанията на своите другарчета тук. Корабът имаше и нова придобивка от Съпротивата- техен компютър с антена за комуникации. Точно с него се занимаваха сега Алекс, Ким, Аш и Палма. Отначало те започнаха със въвеждане на английски език и земни йероглифи, за да могат по- лесно да работят с него. Това беше невероятна машина, със вградени допълнителни функции и огромна база данни за зоната PN, но не само за нея…
Извънземният вирус от грип атакува Алекс внезапно, по нов начин. Той беше в лоша форма и в мрачно настроение. Това, че изпитваше студ и болки по цялото тяло, беше дребна грижа, той искаше да се прибере скоро, обратно на родната планета Земята. Разбира се, това сега беше невъзможно…
*
Беше следобеда на другия ден. Лошото настроение отново беше с Алекс. Някак си беше прекарал нощта, но сега не му беше никак весело. Това бяха обичайните явления около неговия уникален грип, от който никой тук не боледуваше. По някаква случайност беше прихванал този вирус, на една от чуждите планети, където бяха кацали с кораба. Този вирус не беше заразен за останалите му колеги тук. Беше седнал в креслото, увит в дебело одеало и се топлеше с чай. Неговите хора работеха задълбочено по пултовете. В тези часове Crossfire наближаваше координатите за скачване със кръстосвача Nissan. Из кораба беше тихо и спокойно. Аш държеше радио- връзка с Nissan, за да могат по- лесно да ги открият в пространството. Те бяха някъде наоколо и скоро щяха да ги забележат с телескопа. По принцип Crossfire беше спомагателен кораб към кръстосвача Nissan. Но с течение на времето бяха започнали да отиват все по- надалеко от Nissan, в самостоятелни полети и операции.


(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 188, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 188, Valeri Kolev.

В началото на вечерта Crossfire наближаваше междинна станция, а кръстосвача Nissan беше на пет часа дистанция, по- назад, но ги следваше. Алекс беше със своите другари в каютата, а тук беше топло и уютно. Докато пийваше чай с цигарка, Алекс проверяваше какво е положението в тази междинна станция. Тук имаше около 47 кораба и по- малки обекти, а от Кулата съобщиха, че тук няма хищници за този момент. Командир Йон каза, да се скачат към станцията за да се дозаредят с гориво, въздух, вода и провизии, и за да пренощуват тук.
По- късно Crossfire беше скачен към междинната станция, а екип от десет души отиде да разгледа и да договори зареждането на кораба с необходимите неща. Алекс и неговите другари бяха в каютата и дебнеха около кораба за някакви заплахи и опасности. Из кораба бяха дадени обичайните свободни, вечерни три часа, когато всички се събираха на приказки, джин или грог.
Вечерта беше напреднала, когато Алекс и Ким излязоха при входа на кораба. Входа пък към станцията беше наблизо. ТУк нямаше много хора, а малкото,каквито ги имаше, бяха със скафандри. Вътре в станцията все пак имаше въздух, макар и разреден.
*
Следобеда на другия ден Crossfire беше зареден с необходимото и вече можеше да продължава нататък по пътя си. Йон обаче поиска да се събере повече информация от хората в станцията, тукашни, гости, туристи, както и хората от Съпротивата. Из станцията излязоха два екипа от по 10 души, които щяха да събират информация. В това време Алекс се беше усамотил в бокса си, тук беше и Ким, но спеше. Алекс осъществяваше контакт по радиото с кръстосвача Nissan, както и други кораби от Съпротивата. В зоната вече имаше пристигнали още кораби и кръстосвачи от AFJ (военен съюз на Земята и приятелски цивилизации). Хищниците бяха стъписани от неочаквано големия наплив на кораби, които идеха за война срещу тях. Малко кораби от Флота на хищниците бяха използваеми. Те самите се бяха закотвили за вечни времена по тази или онази планета и отдавна не ползваха корабите си, изоставени и забравени с годините, превърнали се в развалини.
По някое време Алекс, Ким, Аш и Палма излязоха из станцията, за да се разтъпчат и да видят за някакви интересни стоки. С тях се движеха два робота, от бойните. След обиколката, часовниците показваха вечер, когато се прибираха към кораба, а зад тях роботите дърпаха контейнер на колелца, пълен с интересни стоки за екипажа, някои от тях имаха по 250 бройки, та да влязат директно на въоръжение. В кораба чакаха единствено тях. Всичко беше подготвено за заминаването. Скоро Йон даде старт на отлитането оттук, по пътя на който бяха тръгнали.
Вечерта вървеше, когато Алекс и неговите другари раздадоха подаръците сред хората от екипажа и се усамотиха за да разгледат стоките, които избраха за себе си. Това бяха скенери, комуникатори, оръжия, справочници за зоната и отделни нейни планети, звездни карти, филми, музика, както и лакомства… По- късно Алекс си взе кафе, запали цигара и се изправи пред един люк за да погледа пътя напред пред кораба. Гледката беше невероятна. В далечината мека светлина в зелено идеше от една звезда, а до нея- по- далечна червена звезда, на фона на далечния космос. Алекс въздъхна. Скоро нямаше да видят Земята и това все повече ставаше ясно, макар и никой да не го казваше на глас.
-Красиво е!- чу той гласа на Lipo, появила се внезапно до него.- Моята детска мечта се сбъдна с вас- да стана пътешественичка! Незнам какво щях да правя на онази междинна станция, ако не се бяхте появили вие с този кораб…
-Аз ти се чудя, за какво ти е притрябвало да скиташ далече от родителите си? - каза Алекс.- Да знаеш на нас как ни липсва нашата родна планета, но тя е отчайващо далеко от тук.
-Някой хубав ден, вие ще се завърнете там!- каза Lipo.- Повярвайте ми, така ще бъде.
-В това ни е надеждата, Lipo!- каза Алекс, а сетне замълчаха и двамата.
Вечерта напредваше, а Алекс и Lipo се разхождаха из кораба, хванати за ръка. Извънземното момиче неможеше да си представи своя живот без Алекс, а той се луташе между угризенията си спрямо Ким и Палма и невероятните усещания, които получаваше от Lipo, в замяна на малко близост… Двамата стигнаха до оранжерията и седнаха на една от дървените пейки тук, под едно бананово дърво. Алекс запали цигара, а Lipo си извади от джоба малко, плоско шишенце с джин и отпи, щастлива и усмихната. Тук беше най- чистия въздух в целия кораб. Омаята от ухания на растения и цветната картинка в сивия делник, правеха това място уникално. Двамата прекараха близо час тук, преди да се усамотят в нейната каюта…
*
Наближаваше полунощ, когато Алекс се прибираше щастлив към каютата си, оставил извънземната принцеса Lipo, да спи сладки сънища. Той запали цигара из коридорите. Беше тихо и спокойно из целия кораб. Останали малцина дежурни и охрана будни.
*
Беше следобеда на другия ден, когато Crossfire наближаваше астероидно поле. То летеше малко настрани от курса на кораба, но Йон заповяда мястото да се провери. Насочиха скоро кораба натам. Алекс, Ким, Аш и Палма имаха хубав ден. В добра форма беше целия екипаж на Crossfire. Алекс се топлеше с чай в тази интересна стара компания и пушеше, докато наблюдаваше астероидите, все още надалеко от кораба. Скоро Алекс прихвана радио- сигнал от към астероидите. Тук имаше някаква тайна база на Съпротивата. Йон препоръча да се влезе в контакт с базата на астероидите и да им се иде на гости. Дежурните се заеха да осъществят радио- връзка с тази база.
По- късно Алекс се беше изправил до люка на каютата и наблюдаваше астероидното поле. Земляните се бяха разбрали с хората от тукашната база на Съпротивата, да посетят базата. Натам и отиваха. Йон искаше да разговаря с тях и да им предаде най- новата разузнавателна информация, за да я разпространят по корабите и базите на Съпротивата.


(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 187, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 187, Valeri Kolev.

Към края на следобеда на другия ден, Honda плуваше в океана, приближавайки друг остров. Алекс току- що беше хапнал набързо и сега пушеше цигара с кафе, докато преглеждаше данните за острова. До него бяха Ким, Аш и Палма, заети със задачите си. По пътя насам не бяха забелязвали други подводници на хищниците, а именно това трябваше да проверят. Алекс се надяваше, скоро да ги отзоват обратно на кораба Crossfire. Той се зае да попълни дневника си и да говори с кораба. Радио- връзката беше добра.
С настъпването на вечерта, Honda получи заповед- да се прибира обратно на Crossfire. Намираха се на 150 м. дълбочина и тогава започнаха да изплуват, а това щеше да отнеме няколко часа. Алекс пушеше цигара с кафе и се радваше на часовете спокойствие в компанията на другарите си. Очакваше се, към средата на вечерта Honda да изплува от водата и да започне да набира височина обратно към орбитата. В тези часове целия екип от 25 души се беше събрал в общата каюта, на приказки и обсъждане на последните новини и обстоятелства около войната. Това бяха любимите часове и на Алекс.
По- късно Алекс се беше замислил над съдбата си, своята и тази на приятелката си и партньорка- Ким. Как бяха откъснати от хубавия си и безгрижен живот на Земята, за да пътуват страшно надалеко из космоса и да спасяват света… Той не беше убеден, че тази жертва си заслужаваше, но решението за това участие, беше взето именно от тях самите, в предишния им живот. Разбира се, той беше наясно, че "злите демони" са източника на всички беди в Галактиката и, че техните армии от хищници не бива да се допускат да виленят и завладяват световете и да взимат в робство цивилизация след цивилизация по пътя си… Алекс въздъхна и запали цигара. Все пак положението не беше чак толкова сериозно и нетърпимо. Той не беше сам. Около себе си имаше верни приятели и колеги, имаше Ким, разполагаше с огромни ресурси и бойна техника, както и с подкрепата на други кораби и сили от AFJ, когато потрябваше помощ.
Вечерта напредваше, когато Honda изплува и започна да се издига над океана и да набира височина. Полетът започваше нормално и със известно хоризонтално движение в рамките на 200- 300 км/ч. Екипът на Алекс се вълнуваха от скорошното завръщане на борда на Crossfire и по тази причина, още никой не отиваше да спи. Всички 25 души от екипа бяха на крак, пийваха джин или грог и си приказваха, развеселени- ето, че се отдалечаваха от подводната база на хищниците и техния остров, а в идните часове щяха отново да бъдат сред своите в кораба Crossfire. Радваше се и Алекс, макар и "измъкването" да не беше нещо желано при война. Хищниците бяха вече надалеко зад земляните от екипа на Алекс и това те добре усещаха, със по- висока безопасност и сигурност и добро настроение в тези вечерни часове…
Наближаваше полунощ, а полета на совалката Honda вървеше нормално. Бяха останали будни само дежурните и пилотите. Също и Алекс и Ким. Двамата щяха да наблюдават полета, още няколко часа. Пилотираха Браун и Джейн. Боян и Теменужка дежуреха по спомагателните задачи. Това бяха шестимата на мостика на совалката Honda, която набираше височина над океана, към орбитата, където се намираше Crossfire.
*
Алекс стана рано сутринта. Honda наближаваше кораба Crossfire. Той се разсъни на чешмата с вода, наплиска си лицето, а сетне с горещо кафе и цигара, навлезе в новия ден. Скоро стана и Ким. По това време дежурните бяха четиримата юпитерианци- Боян и Тменужка пилотираха, а Анита и Йохан бяха спомагателни дежурни. Полетът вървеше нормално. В близките два часа, Honda щеше да се прибере на борда на Crossfire.
*
Утрото напредваше, когато совалката Honda достигна кораба Crossfire и се скачи с него, прибирайки се на своето място в корпуса му. Това се случи на орбитална височина от 25 км. Из кораба беше тихо и пусто, бяха будни само дежурните. Екипът на Алекс, 25 души, замразиха совалката Honda в хамбара й, и тръгнаха по коридорите и асансьорите на Crossfire за да се приберат по своите каюти. Каютата на Алекс се беше вледенила. Пуснаха отоплението и си свариха билков чай, за да се стоплят, докато отоплението свърши работа. Тук бяха отново четиримата- Алекс, Ким, Аш и Палма, както винаги. Междувременно тук бяха чакали само Honda да се прибере на борда, преди да отлетят към планетата PN 131- 35.
*
В следобеда Crossfire се намираше вече на 3- 4 часа дистанция от планетата, наполовина превзета от хищниците. Новия курс беше към друга планета- PN 131- 35. В тези часове настроенията из кораба не бяха добри. Отрицателни био-вълни заливаха кораба. Зле се усещаше и Алекс. Тъкмо сега го беше нападнал отново неговия извънземен грип. Той скърцаше със зъби и се топлеше с чай, увит в дебело одеало. Почти неможеше да работи в това състояние. Ким му донесе някакви лекове и хапове и той се зае да се лекува, макар и да знаеше, че това няма да помогне, а грипа изчезваше също така внезапно, както и се беше появил.
Бордовата вечер беше започнала отдавна, когато Алекс усети облекчение, вероятно от специалните билета на шамана Джи, който беше пълноправен член на екипажа и помагаше с каквото може, щом се наложи. Алекс се изправи до един люк, остави одеалото настрани и се загледа по приказната гледка към звездите и най- близките три от тях, които хвърляха към кораба Crossfire мека светлина.
Вечерта напредваше, когато в каютата се събраха отново Алекс, Ким, Аш, Палма и юпитерианците- Боян, Йохан, Теменужка и Анита, не без очарователното присъствие на принцеса Lipo. Това бяха онези вечерни часове, когато те се събираха на приказки, джин или грог и забравяха цялото си безизходно положение…


(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 186, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 186, Valeri Kolev.

Наближаваше полунощ, когато дежурните закотвиха Honda на едно удобно място в залива, на 100 м. дълбочина. Алекс остави дежурни шест души, а останалите се готвеха за нощуване. Ако някакъв обект приближаваше Honda, той щеше да бъде забелязан отдалеко. Тук нивото на сигурност и безопасност беше значително високо. Смяташе да дремне и Алекс. С мисълта за няколко часа здрав сън, той остави дежурните да контролират положението, а преди сън се затопли с чай. Имаше да свърши и още някои неща, преди лягане. Аш и Палма оставаха дежурни до 3 ч., след което застъпваха Алекс и Ким, като това се явяваше допълнително, контролно дежурство. Очакваха се спокойни дни, ако не се стигнеше до атакуване на подводната база на хищниците. Това беше малко вероятно, но по принцип, плановете за такива варианти бяха вече готови.
*
Следобед на другия ден Алекс изпрати четирима души с един от джетовете, да се изкачат на брега и да огледат там. Това бяха Манхатън, Йоанна, Шон и Бронк. Honda беше закотвена на 100 м. дълбочина. В тези часове вниманието на дежурните беше насочено по две линии- едната, да се следи за приближаващи обекти и втората, да се прослушва радио- ефира. Алекс беше зает да поддържа връзката с Crossfire, както и със четиримата, отишли на разузнаване горе на острова. Той се топлеше с чай, а с него бяха Ким, Аш и Палма. В совалката беше топло и уютно. Мнозина от екипа спяха. Издигането с джета ставаше бавно, за изравняване на налягането. Манхатън и другите с него, очакваха да изплуват край брега след няколко часа. В това време се получи информация, че десетте подводници на хищниците се намират в тяхната подводна база. Не се очакваха все още неприятности и проблеми с тях.
По- късно Манхатън, Йоанна, Шон и Бронк излязоха на брега на острова. Беше студено и мъгливо. Маскираха джета на брега и тръгнаха навътре из острова. Тук можеше да има хищници, а четиримата разчитаха изключително на себе си. Започваше да се свечерява, когато се изкачиха на един хълм и взеха да оглеждат острова. Забелязаха пътища и постройки в далечината, този остров се обитаваше от хищниците.
В совалката Honda деня вървеше нормално. Алекс имаше връзка и с четиримата, излезли навън, както и със Crossfire. Инструкциите на Йон бяха да се остане на тази позиция, до следващи инструкции. Алекс въздъхна, запали цигара и си взе кафе. Тук щеше да се остане сигурно дълго време.
*
Вечерта настъпваше, когато Манхатън и другите с него се завърнаха в джета си и започнаха спускане към совалката. Под водата всичко беше нормално, ако се исключат теченията, но те бяха по- слаби тук, отколкото в открит океан.
В совалката по това време, бяха събудени спящите, за да се видят целия екип, преди отново да се разделят по своите смени. Това бяха най- хубавите часове в совалката, когато всички се събираха и обсъждаха обстоятелствата на чаша джин, грог или чай. По някое време се завърнаха и четиримата от вън. Сега целия екип беше в совалката и се готвеше за нощуване, за пореден път.
По- късно вечерта от Crossfire поискаха на острова да се монтират мини- камери за наблюдение. Задачата не беше спешна и щеше да се изпълни на сутринта, както се разбра Алекс със командира Йон. В тези часове Алекс отново се усамоти в бокса си с койката, за да събере мислите си, да попълни дневника и да обмисли операцията, оставена за сутринта. Оставиха го усамотен, по негово искане. Той си свари пълен чайник с билков чай, послуша музика, подреди си раницата и сака с багаж, пооправи се и седна да рови из радио- ефира, направо по навик. По някое време прихвана разговор по радиото, идващ от към острова… Хищниците нещо правеха, но все още беше неясно, какво точно. Алекс остави разговорите на запис, щеше да ги анализира компютъра по- късно.
*
Към края на следобеда, на другия ден, Алекс се топлеше с чай, пушеше цигара и поддържаше радио- връзка с четиримата, изпратени да монтират мини- камери, горе из острова. Скоро започна да се смрачава, а четиримата, все още не се бяха прибрали в совалката. Алекс ги потърси, а с тях всичко беше нормално, вече бяха в джета и се спускаха под вода към совалката. Из совалката започваха свободните 2- 3 часа, когато целия екип от 25 души можеше да се събере и да се обмислят новите положения. За идващата нощ беше планирано да се излезе в окрит океан, за да се провери за други подводници на хищниците. Предполагаше се, че тази подводна база на хищниците често се посещава от техни подводници. За момента не се предвиждаше, да се атакуват нито десетте подводници нито базата на хищниците.
Вечерта беше настъпила, когато четиримата се завърнаха с джета, от брега, където поставиха над 30 камери за наблюдение на острова. Сега на борда на совалката присъстваха всичките 25 души от екипа на Алекс. В близките часове Honda се подготвяше да тръгне към открит океан, покрай брега на острова. Беше получена прясна информация от кораба Crossfire, за вълненията в океана и подводните течения. Плана на плаването скоро щеше да е готов, а Алекс мислеше да тръгнат дори по- рано от предвиденото. По някое време той се усамоти в бокса си, за да попълни дневника си и да отдъхне от напрежението, каквото имаше напоследък, в такава близост до хищниците, само около 200 км. по въздушна линия. Радиовръзките бяха стабилни, а от Crossfire предадоха, че много скоро Honda ще бъде извикана обратно на кораба. Новините от кръстосвача Nissan бяха добри. Хищниците се готвеха да защитават континентите си, а Съпротивата щеше да атакува твърдо и безпощадно. В зоната PN 131 в тези времена гъмжеше от кораби на Съпротивата, кораби от AFJ, както и от други приятелски цивилизации. Тук нямаше човек, който да не знае, че бедите идват от "злите демони", управляващи Галактиката, а хищниците бяха тяхната армия…
По- късно вечерта Honda вдигна котва и пое на запад. Това беше обратния път, някъде към мястото, където се бяха приводнили одеве. Настроенията в совалката бяха нормални, дори радостни, за това, че се отдалечаваха от подводната база на хищниците.


(следва продължение)

Реч на Ердоган предизвика сериозен отзвук в българския парламент

Реч на Ердоган предизвика сериозен отзвук в българския парламент

От парламентарните групи на БСП, "Атака" и ГЕРБ излязоха с декларации относно изявлението на турския премиер Реджеп Ердоган, който заяви, че гръцка Тракия, части от Македония, България и Босна и Херцеговина са турска територия.

Депутатът от БСП Минчо Минчев заяви, че парламентарната му група приема с дълбока тревога последните изявления на представители на Анкара и ги нарече опасен прецедент, който вреди на добросъседството и не допринася за развитието на отношенията:

Затова приемаме с дълбока тревога последните изявления на официални представители на Анкара, които обявяват за турска територия региона на Тракия, включвайки Кърджалийска и Разградска области. Това е опасен прецедент, който вреди на добросъседството и не допринася за развитие на двустранните отношения между Република България и Република Турция. Това е езикът на други времена, който разравя жаравата на миналото и минира пътя към бъдещето. Нашата отговорност пред паметта на избитите ни задължава да припомним на света за погрома и разорението на българите от Източна и Беломорска Тракия и тяхната бежанска съдба, за да надмогне реквиема на тракийската трагедия, оловното ехо на новите имперски амбиции.

Партия "Атака" призова всички политически сили да излязат и да кажат отношението си към поведението на съвременните турски политици. Депутатът Станислав Станилов настоя за незабавна реакция от външно министерство, което, по думите му, досега е излязло с безличен текст:

При подобно поведение на турското правителство и на турския министър-председател подобна декларация е най-меко казано съвършенно неуместна. Ние призоваваме и настояваме пред правителството, първо: външният министър да извика посланика на Република Турция в България и да му връчи протестна нота от името на българското правителство. Външният министър на Република България да инициира среща на външните министри на засегнатите страни, които да излязат с обща декларация за турските претенции към териториите на Босна и Херцеговина, Гърция, Македония, Сърбия, България. Правителството да се обърне с питане към Европейската комисия възможно ли е Турция да има статут на кандидат за ЕС, когато има претенции към териториите на своите съседи и възможно ли е да се водят преговори при такива условия.

В декларация и от ГЕРБ определиха изказванията на премиера Ердоган като недопустими.

Лидерът на ДПС Лютви Местан заяви, че няма да допуснат да се постави под съмнение политическата идентичност на ДПС:

Никой не може да постави под съмнение ясната идентичност на ДПС като българска национална партия, която по идеология се разполага в политическия център, защото изповядва ценностите на съвременната европейска либералдемокрация. Ние заявяваме категорично, че България няма открити проблеми по отношение на своята териториална цялост с нито една съседна на България държава.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 185, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 185, Valeri Kolev.

Вечерта напредваше на борда на космическия кораб Crossfire. Командирът остави за сутринта, да се вземе решение, кой екип ще слезе с Honda до океана, че и под водата му. Това даде надежда на всички, но тежката им вечер продължаваше. Докато имаха два часа за обща почивка, всеки се зае да се готви, ако на другия ден им се наложи да се спускат със совалката Honda до океана. Операцията целеше да се преследват под вода десетте подводници на хищниците. Honda беше не само совалка, но и подводница включително.
Алекс, дремна половин час само, докато Ким умуваше по плана за спускане със Honda. Това му облекчи състоянието значително и той живна, а с това зарадва и другарите си. Един душ сега, му дойде тъкмо навреме, а сетне се натопли с гореща вода, навлече чиста униформа и докато преместваше всички джаджи по джобовете, той запали цигара, доволен от постиженията си. Вече не гледаше със недоволство идеята, именно той да води своя екип до океана, със совалката Honda. Когато по- късно имаше цял чайник с билков чай, за да се топли, той спокойно се зае да планира спускането до окена. Той смяташе да приеме задачата, а гласуването в екипа му даде добър резултат. Неговите хора бяха на 64% съгласни да го последват до океана. По това време Crossfire се намираше в орбита около планетата.
*
Наближаваше полунощ, когато Алекс съобщи на командира, че приема операцията. Йон остана доволен. Той даде специални инструкции за операцията. Совалката Honda щеше да се отдели от Crossfire и да започне спускане към планетата, още тази нощ. Междувременно целия екип на Алекс, състоящ се от 25 души, затвори каютите си в кораба и се нанесе в совалката Honda. Тук беше ледено и много неща не бяха в ред. Алекс разпредели хората си, за да се подготви в рамките на няколко часа, совалката, за напускане на Crossfire.
*
Беше следобеда на другия ден, когато совалката Honda се приводни в океана, в ситуация на гъста мъгла. Потапянето под водата щеше да стане по- бавно, поради необходимостта от изравняване на налягането. По това време десетте подводници на хищниците бяха на 350 км. отдалечени покрай брега на океана.
*
По късните часове на вечерта, Honda плуваше на дълбочина от 100 м. заета да следи десетте подводници на хищниците.
*
Беше една вечер в следващите дни. Honda със 25 души, екипа на Алекс, следяха десет подводници под водата в океана. Алекс беше имал тежък ден. Той се усамоти в бокса си, за да размишлява, да пуши цигари и да пие билков чай. Honda плуваше на 200 км. след подводниците, които се бяха насочили към някакъв остров в океана, по средата между континента на хищниците и континента на Съпротивата. Алекс постепенно се стопли и дойде в настроение, докато попълваше дневника си. Тук той беше командир на екипа и от него зависеше, какви действия ще предприемат хората му. Беше поверил дежурната каюта на Браун, Джейн, Никита и Lipo, които водеха совалката- подводница, в тези часове. Екипажът беше разделен на четири смени по шест души. В совалката беше топло и уютно, но океана тук беше буен. Силни подводни течения клатеха совалката. На повърхността имаше огромни вълнения.
От последния контакт по радиото, със кораба Crossfire, на Алекс беше заповядано, да останат наблизо до подводниците на хищниците и да чакат още инструкции. Смяташе се, че Honda ще остане доста време под водата в океана, доколкото е необходимо това.
По някое време при Алекс пристигнаха Ким, Аш и Палма.
-Какво ново, Алекс?- попита Ким.
-Всичко е нормално.- каза Алекс.- Оставаме на позиция, край този остров. Ако намерим местенце, където да се прикрием и установим, ще бъде още по- добре.
-Ще намерим подходящо местенце.- каза Аш.- Като разглеждах картата на острова, забелязах един залив, където може да се установим.
-Давай, покажи ми този залив.- каза Алекс.- Ще предадем на дежурните, накъде да плуваме, през тази нощ.
Те разгледаха картата и Алекс одобри, да вземат курс към този залив, където щяха да се установят и да чакат още инструкции по радиото.
*
По- късно вечерта, Honda взе курс към избрания залив. Информацията от Crossfire гласеше, че подводниците на хищниците са се установили в някаква тяхна подводна база. Honda оставаше в залива, за да може да се намеси бързо, според следващите инструкции, които щяха да им дадат от Crossfire. Алекс, Ким, Аш и Палма обсъждаха в неговия бокс, обстоятелствата и бъдещите действия на екипа им. Командир Йон искаше екипа на Алекс, да е наблизо до десетте подводници, за да може да се реагира бързо, на всякаква ситуация. Това предвещаваше, че Honda ще остане за дълго време, на тези си позиции. Това не притесняваше екипа на Алекс. Совалката- подводница Honda беше компактна, уютна и удобна, а тук имаше всичко необходимо за дълго време напред. Совалката разполагаше и със два джета, с които можеха да се изпълняват задачи на близка систанция, дори и под вода.
В совалката беше топло и уютно. Част от екипа спеше, други дежуреха. Алекс, Ким, Аш и Палма продължаваха да обмислят обстоятелствата. Трябваше да изготвят планове, дори за нападение на базата на хищниците, разположена под водата, в основата на острова. Друг план трябваше да помогне, ако ги нападнат хищниците, тук в залива.
Късно вечерта Honda навлезе в зоната на залива. Тук вълненията на океана бяха по- слаби и подводните течения- по- умерени. Докато дежурните избираха къде да се закотви совалката, Алекс, Ким, Аш и Палма се топлеха с чай и търсеха в ефира, разговори на хищниците, за да научат за тях каквото и да е- ново.


(следва продължение)

Откриха животно, което живее вечно

Откриха животно, което живее вечно


Учени твърдят, че определен вид сладководен полип е "практически безсмъртен", а някои видове стават по-силни с напредване на възрастта им, предаде БГНЕС.

Хидра Магнипапилата е микроскопично водно животно с тяло с формата на тръбичка, с пипала, уста и лепкаво краче. Процесът на остаряване почти не засяга този полип.

Учени са наблюдавали стареенето при 46 различни вида, включително бозайници, растения, гъби и водорасли. Докато хората, бозайниците и птиците отслабват с течение на времето, други организми, като костенурките и някои видове дървета, стават по-силни.

Екипът на д-р Оуен Джоунс от Южнохоландския университет изучавал стареенето при видове като дъбови дървета, през морски водорасли, кръгли червеи и въшки до лъвове и бабиуни. Изследвани са били 11 вида бозайници, 12 други гръбначни животни, 10 безгръбначни, 12 растения и един вид водорасли.

Има видове, които не са засегнати от процеса на стареене.

Сладководният полип Хидра магнипапилата има постоянно нисък процент на смъртност. В лабораторни условия рискът от смърт е толкова нисък, че практически този полип е безсмъртен.

"Цялостната картина на лабораторните данни показва, че дори след 1400 години 5% от водните организми при тези непроменени условия все още ще бъдат живи", казва д-р Джоунс.

За много видове смъртността се увеличава с напредване на възрастта - модел, който се наблюдава при повечето бозайници, включително хората и косатките, както и някои безгръбначни организми като водните бълхи.

Други видове намаляват процента на смъртност като остаряват. Например, пустинната костенурка е най-вероятно да загине в ранния етап от живота си. Много по-малко вероятно е това да се случи, когато тя започне да остарява. Този вид костенурки може да доживее до 80 години. Много растителни видове, като бялото мангрово дърво, следват същия модел. Няколко вида, включително рододендрони, гущери и раци, показват малка промяна в смъртността през целия им живот.

Учените са изследвали и плодовитостта при същите 46 вида. Открили са, че има големи разлики между видовете. Плодовитостта при хората е концентрирана в кратък период от живота им. Някои видове организми, по-специално растенията, стават все по-плодовити с напредване на възрастта, например американския столетник в Мексико и Южна Америка. Един вид кръгъл червей пък започва живота си в състояние за размножаване и внезапно губи способността да се възпроизвежда.

Учените са стигнали до извода, че даден вид организъм може да има висок процент на смъртност и да живее дълго време, или пък да има ниска смъртност и пак да живеят дълго време.

Read more: http://interest.actualno.com/Otkriha-jivotno-koeto-jivee-vechno--news_8569.html#ixzz2n67Q0bFh

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 184, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 184, Valeri Kolev.

Един бордови следобед, кръстосвача Nissan и кораба Crossfire бяха скачени един към друг на 400 км. от планетата PN 131- 30, в очакване да се започнат военни действия срещу хищниците, окупирали два континента на тази планета, още преди 30 години. Този ден Алекс, Ким, Аш и Палма се разхождаха из кръстосвача. Тук имаха много приятели, а освен това искаха да заредят Crossfire с лекарства оттук. Кръстосвача имаше много повече запаси от обикновените кораби, защото му идеха редовни доставки на гориво, провизии, въздух и вода, от снабдителните кораби на AFJ. Това за разлика от Crossfire, който се зареждаше по пътя, където и както намери за добре, защото беше разузнавателен кораб.
Следобеда напредваше, а четиримата влязоха в столовата на Nissan. Тук имаше към стотина техни колеги, а беше шумно и оживено. Киманаха на този- онзи от приятелите си и седнаха да се стоплят на чай и бисквити. Усещането, че наоколо има страшно много хора и бойни машини даваше чувство за по- голяма сигурност и безопасност. Двата кораба обикновено бяха заедно, почти навсякъде из космоса, където трябваше да се достигне. Разликата беше, че кръстосвача нямаше как да се приземява. Той винаги оставаше в орбита, но пък на борда имаше достатъчно совалки, изтребители и джетове, с които можеше целия му екипаж да слиза до планетите.
Към края на следобеда четиримата се прибраха в Crossfire и скоро бяха в каютата си. Вечерта за Алекс започваше с бутилка пепси в добрата компания на Ким, Аш, Палма, Lipo, Йохан, Боян, Теменужка и Анита. Последните четирима бяха от Юпитер, а принцеса Lipo - от една далечна междинна станция, където нейният баща управляваше… По това време още течаха свободните часове за двата екипажа. Това се превърна в малък празник за тези 750 души, повечето от Земята. Междувременно се бяха отдалечили на 800 км. от планетата, в едно астероидно поле. Тук щяха да изчакат хората от Съпротивата, с които щеше на дълго и широко да се обсъждат истините за тази Галактика и войната срещу хищниците и пиратите.
*
Беше следобеда на другия бордови ден. Crossfire беше изпратен отново до планетата долу, на разузнаване. Алекс, Ким, Аш и Палма бяха в каютата от където помагаха на дежурните от мостика. Алекс се топлеше с билков чай, днес малко сънлив и разсеян. До него седеше Ким, която хапваше топла пица, приготвена от автомата за бързо хранене. Аш дремеше облегнат назад в креслото си, а Палма си подреждаше раницата. Из кораба по това време спяха две от смените, третата смяна почиваше, а четвъртата беше заета с дежурствата, охраната и техническата поддръжка на кораба. Следобеда приключваше, когато Crossfire навлезе на дълбочина в атмосферата на планетата. Щяха да задържат височина от 20 км., нататък към единия от двата континента, превзети от хищниците преди 30 години.
Алекс запали цигара и се изправи до един от люковете на каютата. Гледката навън беше сурова. Гъсти облаци обвиваха планетата, бушуваха урагани. Алекс се замисли над проблемите свързани с тази война. В каютата беше топло и уютно. Всеки момент тук щяха да дойдат четиримата юпитерианци за обичайната вечеринка. А принцесата игуанка- Lipo, още спеше.
Вечерта беше дошла на борда на кораба, когато в каютата на Алекс се бяха събрали отново деветимата, за да обсъдят новите неща и да пийнат джин с тоник или грог. Корабът летеше над океана, на височина от 20 км. и със скорост около 500 км/ч. За момента наоколо нямаше никакви обекти. Хищниците бяха слабо активни по въздух. Около корпуса на кораба беше задействана енергийна сфера, която го правеше невидим. Това струваше много атомна мощност, за производство на необходимия електрически ток. Но пък земляните имаха достатъчни количества атомно гориво и спокойно можеха да си позволят тази "сфера на невидимост". Алекс прослушваше радиоефира, а скоро той улови радио- сигнали на хищниците. Беше забавно да подслушва хищниците. Нещата, които интересуваха хищниците бяха леко казано- странни.
По- късно вечерта Алекс и Палма се засякоха в кухненския блок на каютата. Той си правеше чайник с билков чай, а тя щеше да си направи топла пица от автомата за бързи храни.
-Как си, Алекс?- усмихна се тя.
-Пие ми се чай, хем ще се стопля…- каза той- А ти, как си, Палма?
-Гладна съм, гладна като вълк!- каза тя и се облиза.
-Браво!- каза той. - После си сипи от моя чай!
-О, не отказвам чай!- усмихна се тя- Ще си сипя!
-Дежурни сме за 12 часа, как ще минат те без да заспим, не ми е ясно…- каза той.
-Един студен душ и обратно на пулта!- засмя се тя.
-Това е добра идея!- каза Алекс и запали цигара.
Наближаваше полунощ, а с това Crossfire наближаваше континента на хищниците. Оттук траекторията на полета се променяше, за да се опише кръг около този континент, събирайки всякаква възможна информация.
*
Беше вечерта на другия ден. Crossfire засече в океана десетина подводници на хищниците. Командир Йон заповяда кораба да се издигне в орбита и да започне наблюдение на тези подводници. Корабът се издигна до орбитата, за няколко часа. Тук в почти неподвижност, земляните започнаха наблюдението.
Алекс беше имал тежък ден, след като неуспя да спи. Натовареният му организъм беше "на батерии", а той очакваше в най- скоро време да поспи, но трябваше също да избира и по кое време, а това беше сложно. Не се очакваше скорошно прибиране обратно на кръстосвача Nissan, а това усложняваше живота на екипажа на кораба Crossfire. Със спомените си, кога са били на Nissan, сред своите и добре са си починали, хората от Crossfire изпадаха в лошо настроение…
Скоро стана и още по- напечено. Избираше се екип, който да слезе в океана със совалката- подводница, Honda. Алекс още в началото се извини, че не е във форма да води подобно спускане до океана, а сетне и под водата. Неговият екип от 25 души, запази мълчание. Но на борда на Crossfire на никого не му се отиваше в океана, че и под вода… Със надежда, да не са сред избраните за тази операция, хората от Crossfire прекарваха една тежка вечер…


(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 183, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 183, Valeri Kolev.

Вечерта напредваше, а в каютата на Алекс беше топло и уютно. Тук се бяха събрали той, Ким, Аш, Палма, Lipo, както и юпитерианците- Боян, Йохан, Теменужка и Анита. По чаша джин с тоник след тежкото патрулиране им идваше добре. Обстановката и наблизо и на далече, беше под контрол. Екипажът на Crossfire се готвеше за почивка, като се оставяха само малък брой дежурни и охрана. Из базата бунтовниците се готвеха за нападение над единия континент на хищниците. Всички действия се съгласуваха от Щаба на Съпротивата със силите от AFJ и други сили от съседни планети, участващи в Съпротивата. Около планетата неможеше пиле да прехвръкне. Хищниците на тази планета бяха изолирани от външните светове. Докато се водеха преговори с тях, те бяха следени зорко, за да се види, как те се готвят за бъдещето. Хищниците нямаха и представа, че се започва голяма тотална атака на единия техен континент на планетата, завладян със сила и измама преди 30 години…
По някое време Алекс и Ким бяха излезли на терасата на каютата и се радваха на свежата вечер навън, а гледката беше невероятна- снежната местност наоколо и светлинките от сградите в базата, както и съседните кораби, призмени наоколо.
-Нямам търпение да си легна да спя!- каза Ким.- Ще изчакам още един- два часа и отивам.
-Можеш. - каза Алекс.- Аз ще поработя още с компютрите, но иначе и моите планове са такива.
-Каква хубава вечер и каква хубава местност!- каза Ким.- Дали не съм сръбнала малко повечко джин?!
-Това е хубава вечер и хубава местност!- каза Алекс.- Не помня някога да не си издържала на алкохол! Я се стегни!
-Слушам шефе! Страшен си тази вечер!- усмихна се Ким, а сетне се умълчаха и двамата, заслушани в звуковата картина на тази планета, а това беше нещо ново, непонятно, плашещо, странно и страшно чуждо…
*
Беше следобеда, когато Алекс се беше усамотил с компютрите, пушеше цигари с кафе и умуваше по въпроса за войната. До него беше Ким, която подреждаше раницата си, а Аш и Палма бяха излезли из кораба. Принцеса Lipo спеше. Алекс попълваше дневника си, но от два часа здравето му беше разклатено от неговия извънземен грип. В не добра форма, измъчен и угрижен, той се върна към дежурството си по безопасността на кораба и екипажа. Алекс си свари един чайник с билков чай, уви се в дебело одеало и седна зад пулта, да се топли, докато действа с пулта. Скоро Ким също зае мястото си, днес в добро настроение, млада, жизнена и усмихната. Това разведри Алекс, но неговия грип го поставяше на сериозни изпитания отново.
Към края на следобеда Аш и Палма се върнаха от разходката си. Бяха усмихнати и в добро настроение. Двамата се захванаха да почистят и подредят каютата, а по това време и Lipo стана от сън, наплиска си лицето с вода на чешмата и си взе кафе.
*
Вечерта започваше, когато корабът Crossfire излетя отново, този път за да посети кръстосвача Nissan, на 200 км. над планетата. Екипажът си беше починал добре, зареден с енергия и добро настроение. Малцина имаха някакви болежки, подобно на Алекс с неговия извънземен грип, който го тормозеше днес отново. Докато набираха височина по сложна траектория, хората на Алекс дежуреха по пултовете в помощ на дежурните от мостика. Алекс беше успял да се стопли, загънат с дебело одеало и със чая, който пийваше. Над планетата беше оживено. Кораби на Съпротивата, кораби от земното AFJ, кораби на приятелски цивилизации, дошли да се борят срещу хищниците, както и туристически и търговски кораби. Сили на хищниците не се допускаха към планетата, но ако те бягаха оттам- щяха да бъдат пропускани свободно.
Тази вечер напредваше постепенно, когато при Алекс и другарите му дойдоха четиримата юпитерианци- Боян, Йохан, Теменужка и Анита. Деветимата си взеха по чаша джин с тоник и се отнесоха в сладки приказки. До дежурствата им след полунощ имаше часове. Алекс остана на чай и лекове, заради своя уникален грип, продължи разботата си по компютрите, вече значително по- добре от преди 2- 3 часа назад.
Оставаше малко време до полунощ, когато Алекс отдъхна от студа, който изпитваше заради грипа си, а в каютата беше топло и уютно, всъщност. Той запали цигара, взе си още едно кафе и седна до Lipo из по- задните места на каютата. Принцесата тази вечер беше неустоима, а Алекс имаше прилив на енергия напоследък. Подобни неща си мислеше и тя, всъщност. Двамата се погледнаха скришом и тихо се заеха с кафетата. Из кораба беше едно сънливо време. Спяха три от смените, а четвъртата дежуреше. Алекс постоя до Lipo близо половин час, преди да се изправи до един люк и да погледне навън. Бяха във високите атмосферни зони на планетата. Тук нямаше почти никого. Комуникациите с другите съюзни сили бяха нормални. От кръстосвача Nissan вече ги очакваха.
*
Беше следобеда на другия ден. Crossfire се намираше закрепен към корпуса на кръстосвача Nissan, също от Флота на AFJ. Топлата връзка между двете съоръжения ставаше директно през двата входа на кораба, като асансьорите им стигаха още по- надолу с десет метра, в корпуса на кръстосвача. Оттам можеше спокойно да се премине, разбира се, през специално помещение за изравняване на налягането и обеззаразяване. По това време двата екипажа можеха да се срещат и да говорят свободно, през дадените от адмирал Шао пет свободни часа. Nissan имаше 500 души екипаж, а Crossfire 250. Кръстосвача междувременно се отдалечаваше от планетата с още 200 - 300 км. Адмирал Шао искаше да бъдат в безопасност, преди да се включват във военни действия на планетата. В тези часове двамата с командира на Crossfire- Йон, обсъждаха бъдещите действия на земляните. Те смятаха да дадат почивка за сън на екипажите, от порядъка на 10 часа, преди да предприемат каквото и да е.


(следва продължение)