ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 187, Valeri Kolev.
Към края на следобеда на другия ден, Honda плуваше в океана, приближавайки друг остров. Алекс току- що беше хапнал набързо и сега пушеше цигара с кафе, докато преглеждаше данните за острова. До него бяха Ким, Аш и Палма, заети със задачите си. По пътя насам не бяха забелязвали други подводници на хищниците, а именно това трябваше да проверят. Алекс се надяваше, скоро да ги отзоват обратно на кораба Crossfire. Той се зае да попълни дневника си и да говори с кораба. Радио- връзката беше добра.
С настъпването на вечерта, Honda получи заповед- да се прибира обратно на Crossfire. Намираха се на 150 м. дълбочина и тогава започнаха да изплуват, а това щеше да отнеме няколко часа. Алекс пушеше цигара с кафе и се радваше на часовете спокойствие в компанията на другарите си. Очакваше се, към средата на вечерта Honda да изплува от водата и да започне да набира височина обратно към орбитата. В тези часове целия екип от 25 души се беше събрал в общата каюта, на приказки и обсъждане на последните новини и обстоятелства около войната. Това бяха любимите часове и на Алекс.
По- късно Алекс се беше замислил над съдбата си, своята и тази на приятелката си и партньорка- Ким. Как бяха откъснати от хубавия си и безгрижен живот на Земята, за да пътуват страшно надалеко из космоса и да спасяват света… Той не беше убеден, че тази жертва си заслужаваше, но решението за това участие, беше взето именно от тях самите, в предишния им живот. Разбира се, той беше наясно, че "злите демони" са източника на всички беди в Галактиката и, че техните армии от хищници не бива да се допускат да виленят и завладяват световете и да взимат в робство цивилизация след цивилизация по пътя си… Алекс въздъхна и запали цигара. Все пак положението не беше чак толкова сериозно и нетърпимо. Той не беше сам. Около себе си имаше верни приятели и колеги, имаше Ким, разполагаше с огромни ресурси и бойна техника, както и с подкрепата на други кораби и сили от AFJ, когато потрябваше помощ.
Вечерта напредваше, когато Honda изплува и започна да се издига над океана и да набира височина. Полетът започваше нормално и със известно хоризонтално движение в рамките на 200- 300 км/ч. Екипът на Алекс се вълнуваха от скорошното завръщане на борда на Crossfire и по тази причина, още никой не отиваше да спи. Всички 25 души от екипа бяха на крак, пийваха джин или грог и си приказваха, развеселени- ето, че се отдалечаваха от подводната база на хищниците и техния остров, а в идните часове щяха отново да бъдат сред своите в кораба Crossfire. Радваше се и Алекс, макар и "измъкването" да не беше нещо желано при война. Хищниците бяха вече надалеко зад земляните от екипа на Алекс и това те добре усещаха, със по- висока безопасност и сигурност и добро настроение в тези вечерни часове…
Наближаваше полунощ, а полета на совалката Honda вървеше нормално. Бяха останали будни само дежурните и пилотите. Също и Алекс и Ким. Двамата щяха да наблюдават полета, още няколко часа. Пилотираха Браун и Джейн. Боян и Теменужка дежуреха по спомагателните задачи. Това бяха шестимата на мостика на совалката Honda, която набираше височина над океана, към орбитата, където се намираше Crossfire.
*
Алекс стана рано сутринта. Honda наближаваше кораба Crossfire. Той се разсъни на чешмата с вода, наплиска си лицето, а сетне с горещо кафе и цигара, навлезе в новия ден. Скоро стана и Ким. По това време дежурните бяха четиримата юпитерианци- Боян и Тменужка пилотираха, а Анита и Йохан бяха спомагателни дежурни. Полетът вървеше нормално. В близките два часа, Honda щеше да се прибере на борда на Crossfire.
*
Утрото напредваше, когато совалката Honda достигна кораба Crossfire и се скачи с него, прибирайки се на своето място в корпуса му. Това се случи на орбитална височина от 25 км. Из кораба беше тихо и пусто, бяха будни само дежурните. Екипът на Алекс, 25 души, замразиха совалката Honda в хамбара й, и тръгнаха по коридорите и асансьорите на Crossfire за да се приберат по своите каюти. Каютата на Алекс се беше вледенила. Пуснаха отоплението и си свариха билков чай, за да се стоплят, докато отоплението свърши работа. Тук бяха отново четиримата- Алекс, Ким, Аш и Палма, както винаги. Междувременно тук бяха чакали само Honda да се прибере на борда, преди да отлетят към планетата PN 131- 35.
*
В следобеда Crossfire се намираше вече на 3- 4 часа дистанция от планетата, наполовина превзета от хищниците. Новия курс беше към друга планета- PN 131- 35. В тези часове настроенията из кораба не бяха добри. Отрицателни био-вълни заливаха кораба. Зле се усещаше и Алекс. Тъкмо сега го беше нападнал отново неговия извънземен грип. Той скърцаше със зъби и се топлеше с чай, увит в дебело одеало. Почти неможеше да работи в това състояние. Ким му донесе някакви лекове и хапове и той се зае да се лекува, макар и да знаеше, че това няма да помогне, а грипа изчезваше също така внезапно, както и се беше появил.
Бордовата вечер беше започнала отдавна, когато Алекс усети облекчение, вероятно от специалните билета на шамана Джи, който беше пълноправен член на екипажа и помагаше с каквото може, щом се наложи. Алекс се изправи до един люк, остави одеалото настрани и се загледа по приказната гледка към звездите и най- близките три от тях, които хвърляха към кораба Crossfire мека светлина.
Вечерта напредваше, когато в каютата се събраха отново Алекс, Ким, Аш, Палма и юпитерианците- Боян, Йохан, Теменужка и Анита, не без очарователното присъствие на принцеса Lipo. Това бяха онези вечерни часове, когато те се събираха на приказки, джин или грог и забравяха цялото си безизходно положение…
(следва продължение)
Няма коментари:
Публикуване на коментар