ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 191, Valeri Kolev.
В следващите няколко дни Алекс се успокои до известна степен. Тревогата му за съдбата на Хелън вече не беше толкова болезнена, но той вече беше взел решение, да тръгне да я търси за да й помогне, в каквато и ситуация да се намира тя. За тази цел той щеше да използва дори кораба Crossfire. До известна степен по- спокоен, той довери на командира Йон, както и на адмирал Шао, своите тревоги. И двамата поискаха време, преди да му дадат какъвто и да е съвет. Алекс се прибра в каютата си, загъна се в одеалото в креслото си с неизменния си чай и се отдаде на спомените си. Годините, които беше прекарал на Земята със своята Хелън бяха едни от най- хубавите му, преди да се запознае със сегашната си приятелка Ким. Тъгата по миналото вгорчаваше вечерта му, но той не се предаваше, по никакъв начин. Решен в скоро време да използва кораба Crossfire за да търси и спасява Хелън, той обмисляше, как точно да стане това. Трябваше му първо достатъчно информация за това, къде се намира Хелън и той правеше всичко възможно за да научи.
След прекарани дълги часове в търсене на информация за своята Хелън, Алекс все още нямаше резултат. Междувременно командирите му разрешиха да използва възможностите на Crossfire, както и на AFJ, за да помогне на своята Хелън, ако тя наистина се намираше в опасност. Единственото им условие беше, след това да се завърне на Orixon 44- новата планета на земляните. Алекс неможеше да тръгне веднага за никъде. Той просто незнаеше още къде е Хелън сега.
Вечерта напредваше, а Алекс си свари още един чайник с билков чай, запали цигара и замислен се загъна в дебелото одеало. До него бяха Ким, Аш и Палма, които му помагаха, да издири своята Хелън. Той постепенно им разкри истината за своите сънища и какво послание носеха те. Другарите му помагаха, кой както може. На разположение имаха по цели часове, голямата антена за далекосъобщения, на Nissan. С тази антена, в добри дни, можело да се получи връзка чак със Земята. Междувременно адмирал Шао освободи Crossfire от всякакви задачи, за да може Алекс да намери приятелката си Хелън и да й помогне, там каквото е загазила. Командир Йон подготвяше голямо официално издирване на Хелън, чрез своите лични познанства по чуждите планети. Алекс се позатопли и успокои по някое време. Екипажът беше готов да му помогне в ситуацията, а той им беше много благодарен.
Късно вечерта Алекс и Аш се разхождаха из кораба Crossfire.
-Възможно е твоята Хелън да е попаднала в ръцете на хищниците!- каза Аш.- Ние напълно те разбираме и вярваме, че сънуваш пророчески сънища, още повече, щом сам си убеден в това и е доказано в миналото…
-Вероятно нещо е загазила, но има нещо още по- лошо, в съня ми бяха загазили много хора, а не само тя!- каза Алекс.
-Ще я намерим, Алекс!- каза Аш- Ще я намерим жива и здрава и ще помогнем, за каквото и да става въпрос! Вярвай в това!
-Да се връщаме в каютата и да започваме отново издирването!- каза Алекс.
-Така и ще направим!- каза Аш.
*
Беше следобеда на другия ден. Алекс и Аш бяха успели да намерят информация за Хелън. Тя се намираше в лагер за задържане на хищниците, на контролираната от тях планета PN 20- 13. Алекс силно се притесни от новата инфромация, а адмирал Шао избра за хората си, да тръгват скоро към въпросната планета, за да опитат нещо да направят за земляните там. Nissan щеше да тръгне към планетата PN 20-13, веднага щом свършеше подготовката и когато това щеше да бъде възможно…
Nissan и Crossfire скоро започнаха подготовката за полета. Той щеше да е дълъг и труден. В тези часове Алекс се бореше със търпението си, час по- скоро да освободи своята стара приятелка Хелън от плен на хищниците. Наложи се да си направи ободряващ и отпускащ, билков чай. Когато се взе в ръце, той запали цигара и се зае със подготовката на полета, за да помогне на колегите си с това. До него бяха Ким, Аш и Палма, както винаги. Междувременно Nissan започна отдалечаване от планетата. Тук нямаха повече задължения. Из кораба Crossfire беше тихо и спокойно. Много хора почиваха, преди дългия път и неизвестността, която ги чакаше някъде там. Алекс приемаше благоразположението на адмирал Шао и командир Йон, към идеята да се помогне на затворниците- земляни на далечната планета PN 20- 13, със благодарност. Личното му познанство с адмирала беше изиграло голяма роля във вземането на такова мащабно решение.
*
Започваше бордовата вечер, а Алекс пийваше горещ чай, вече спокоен, от мисълта, че скоро ще тръгнат към планетата PN 20-13. Подготовката за тръгване вървеше нормално. До сутринта щяха да бъдат готови първите тракетории на полета, колкото да се тръгне във вярната посока, поне за 3- 4 дни. Екипажите почиваха преди тръгването, като само най- важните екипи работеха по кръстосвача и кораба, скачен към него. Алекс, Ким, Аш и Палма, както обикновено бяха на линия по компютрите. До пристигането до планетата PN 20-13, те трябваше да знаят какви други кораби на AFJ има наблизо. Това щеше да бъде важно там, ако искаха да успеят да освободят затворниците- земляни от лагера за задържане на хищниците. Алекс продължаваше да се топли с чай, загънат в дебелото одеало. Днес грипа му беше по- слаб, но усещането за студ продължаваше, дори в топлата и уютна каюта. Той запали цигара и взе да чертае планове на един лист хартия- как да се освободи стандартен лагер за затворници на хищниците. Техните лагери често биваха строени по един и същ начин. Зает със заниманието си, Алекс беше оставил настрани всякакви други задачи. За безопасността на полета имаше достатъчно дежурни, както на Nissan, така и в Crossfire. Аш пък беше извадил на екрана си звездните карти и пресмяташе кой път ще е най- добър, до достигането на целта. Ким беше отишла в кухненския блок за да приготви закуска за четиримата, а Палма си стягаше раницата и багажа. В близките часове всички щяха да бъдат събудени, за три свободни часа, когато щяха да си ходят по гости и да си говорят. Това, някога бяха любимите часове на Алекс, преди да разбере, за своята Хелън, че е загазила нещо. Но, Алекс вървеше по път да се върне постепенно към нормалното си състояние. Колегите му, му помагаха по всякакъв начин, дори тръгнаха с него, на това рисковано пътуване…
(следва продължение)
Няма коментари:
Публикуване на коментар