Тук е мястото, където можете да прочетете и видите интересни материали от интернет, както и да послушате хубава музика.
Времето сега:
петък, 13 декември 2013 г.
ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 186, Valeri Kolev.
ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 186, Valeri Kolev.
Наближаваше полунощ, когато дежурните закотвиха Honda на едно удобно място в залива, на 100 м. дълбочина. Алекс остави дежурни шест души, а останалите се готвеха за нощуване. Ако някакъв обект приближаваше Honda, той щеше да бъде забелязан отдалеко. Тук нивото на сигурност и безопасност беше значително високо. Смяташе да дремне и Алекс. С мисълта за няколко часа здрав сън, той остави дежурните да контролират положението, а преди сън се затопли с чай. Имаше да свърши и още някои неща, преди лягане. Аш и Палма оставаха дежурни до 3 ч., след което застъпваха Алекс и Ким, като това се явяваше допълнително, контролно дежурство. Очакваха се спокойни дни, ако не се стигнеше до атакуване на подводната база на хищниците. Това беше малко вероятно, но по принцип, плановете за такива варианти бяха вече готови.
*
Следобед на другия ден Алекс изпрати четирима души с един от джетовете, да се изкачат на брега и да огледат там. Това бяха Манхатън, Йоанна, Шон и Бронк. Honda беше закотвена на 100 м. дълбочина. В тези часове вниманието на дежурните беше насочено по две линии- едната, да се следи за приближаващи обекти и втората, да се прослушва радио- ефира. Алекс беше зает да поддържа връзката с Crossfire, както и със четиримата, отишли на разузнаване горе на острова. Той се топлеше с чай, а с него бяха Ким, Аш и Палма. В совалката беше топло и уютно. Мнозина от екипа спяха. Издигането с джета ставаше бавно, за изравняване на налягането. Манхатън и другите с него, очакваха да изплуват край брега след няколко часа. В това време се получи информация, че десетте подводници на хищниците се намират в тяхната подводна база. Не се очакваха все още неприятности и проблеми с тях.
По- късно Манхатън, Йоанна, Шон и Бронк излязоха на брега на острова. Беше студено и мъгливо. Маскираха джета на брега и тръгнаха навътре из острова. Тук можеше да има хищници, а четиримата разчитаха изключително на себе си. Започваше да се свечерява, когато се изкачиха на един хълм и взеха да оглеждат острова. Забелязаха пътища и постройки в далечината, този остров се обитаваше от хищниците.
В совалката Honda деня вървеше нормално. Алекс имаше връзка и с четиримата, излезли навън, както и със Crossfire. Инструкциите на Йон бяха да се остане на тази позиция, до следващи инструкции. Алекс въздъхна, запали цигара и си взе кафе. Тук щеше да се остане сигурно дълго време.
*
Вечерта настъпваше, когато Манхатън и другите с него се завърнаха в джета си и започнаха спускане към совалката. Под водата всичко беше нормално, ако се исключат теченията, но те бяха по- слаби тук, отколкото в открит океан.
В совалката по това време, бяха събудени спящите, за да се видят целия екип, преди отново да се разделят по своите смени. Това бяха най- хубавите часове в совалката, когато всички се събираха и обсъждаха обстоятелствата на чаша джин, грог или чай. По някое време се завърнаха и четиримата от вън. Сега целия екип беше в совалката и се готвеше за нощуване, за пореден път.
По- късно вечерта от Crossfire поискаха на острова да се монтират мини- камери за наблюдение. Задачата не беше спешна и щеше да се изпълни на сутринта, както се разбра Алекс със командира Йон. В тези часове Алекс отново се усамоти в бокса си с койката, за да събере мислите си, да попълни дневника и да обмисли операцията, оставена за сутринта. Оставиха го усамотен, по негово искане. Той си свари пълен чайник с билков чай, послуша музика, подреди си раницата и сака с багаж, пооправи се и седна да рови из радио- ефира, направо по навик. По някое време прихвана разговор по радиото, идващ от към острова… Хищниците нещо правеха, но все още беше неясно, какво точно. Алекс остави разговорите на запис, щеше да ги анализира компютъра по- късно.
*
Към края на следобеда, на другия ден, Алекс се топлеше с чай, пушеше цигара и поддържаше радио- връзка с четиримата, изпратени да монтират мини- камери, горе из острова. Скоро започна да се смрачава, а четиримата, все още не се бяха прибрали в совалката. Алекс ги потърси, а с тях всичко беше нормално, вече бяха в джета и се спускаха под вода към совалката. Из совалката започваха свободните 2- 3 часа, когато целия екип от 25 души можеше да се събере и да се обмислят новите положения. За идващата нощ беше планирано да се излезе в окрит океан, за да се провери за други подводници на хищниците. Предполагаше се, че тази подводна база на хищниците често се посещава от техни подводници. За момента не се предвиждаше, да се атакуват нито десетте подводници нито базата на хищниците.
Вечерта беше настъпила, когато четиримата се завърнаха с джета, от брега, където поставиха над 30 камери за наблюдение на острова. Сега на борда на совалката присъстваха всичките 25 души от екипа на Алекс. В близките часове Honda се подготвяше да тръгне към открит океан, покрай брега на острова. Беше получена прясна информация от кораба Crossfire, за вълненията в океана и подводните течения. Плана на плаването скоро щеше да е готов, а Алекс мислеше да тръгнат дори по- рано от предвиденото. По някое време той се усамоти в бокса си, за да попълни дневника си и да отдъхне от напрежението, каквото имаше напоследък, в такава близост до хищниците, само около 200 км. по въздушна линия. Радиовръзките бяха стабилни, а от Crossfire предадоха, че много скоро Honda ще бъде извикана обратно на кораба. Новините от кръстосвача Nissan бяха добри. Хищниците се готвеха да защитават континентите си, а Съпротивата щеше да атакува твърдо и безпощадно. В зоната PN 131 в тези времена гъмжеше от кораби на Съпротивата, кораби от AFJ, както и от други приятелски цивилизации. Тук нямаше човек, който да не знае, че бедите идват от "злите демони", управляващи Галактиката, а хищниците бяха тяхната армия…
По- късно вечерта Honda вдигна котва и пое на запад. Това беше обратния път, някъде към мястото, където се бяха приводнили одеве. Настроенията в совалката бяха нормални, дори радостни, за това, че се отдалечаваха от подводната база на хищниците.
(следва продължение)
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Синоптична прогноза
-
ИНТЕРЕСНО ЗА ХЛЕБАРКИТЕ Хлебарките са насекоми, които съществуват повече от 320 млн. години благодарение на изключително голямата си пр...
-
Утринни молитви МОЛИТВА на последните оптински старци След ставане от сън Като станеш сутрин, преди да започнеш работа, ...
Няма коментари:
Публикуване на коментар