ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 192, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 192, Valeri Kolev.

Беше вечер, няколко дни по- късно. Nissan напредваше по пътя към планетата PN 20- 13. Из кръстосвача и кораба беше тихо и спокойно. Будни бяха само дежурните и отделни екипи, заети със някакви задачи. Алекс и другите трима бяха в тяхната каюта, заети с компютрите. Вниманието им беше насочено, да търсят в зоната други кораби на AFJ, както и да прихващат далечни сигнали, по- близо до планетата PN 20- 13, за да събират информация от рано. Алекс запали цигара по някое време, взе си кафе и се изправи до един от люковете, за да погледа напред по пътя на кръстосвача и да прецени усещанията, които изпитва. Това щеше да покаже, какво бъдеще очаква двата екипажа. Тази вечер Алекс беше спокоен. Бъдещето на неговата Хелън скоро щеше да бъде в ръцете му и на неговите колеги тук. Да я освободи на всяка цена- това беше желанието на Алекс, а той не се сещаше за нищо, по- важно в момента. Стоя изправен до люка близо час. Усещанията бяха различни, но надделяваше неговия оптимизъм. Сетне Алекс излезе на разходка из корабите, като повика със себе си Аш. Из кораба нямаше движение. На един от асансьорите попаднаха на двойката патрулни от охраната. Кимнаха си с глава, а Алекс и Аш продължиха да вървят към оранжерията. По това време там, роботи събираха последната реколта бързорастящи плодове и зеленчуци. Тази реколта беше новата за тези два- три дни. Някои култури даваха реколта веднъж седмично или на десет дни. Оттам нататъка роботите складираха всичко, ако готвачите не го приберяха за да го сготвят. До оранжерията имаше пък рибарник, отново бързорастяща риба, която наддаваше за около 15 дни и биваше прибирана от роботите. Из оранжерията се разхождаха също птици и прасенца, които даваха месо и яйца. Алекс и Аш седнаха на дървена пейка край едно портокалово дръвче, още узряващо. Тук изпушиха по цигара, пийнаха джин с тоник, радвайки се на хубавото местенце.
Вечерта напредваше, когато Алекс и Аш се прибраха в каютата. Ким и Палма почиваха, имаше готов цял чайник с билков чай, както и лека закуска за четиримата. Докато хапваха Алекс се затопли и ободри. Щяха да останат на линия до 2 ч. през нощта. Едва след това имаха шест часа за спане. По- късно Алекс се залови да рови из радио- ефира. Интересуваше го какви кораби има наоколо в радиус от десет дни полет, а това беше огромна зона за претърсване. Също така се проверяваше колко кораба на AFJ са наблизо и къде точно. За тази сериозна мисия, която си бяха избрали командосите от Nissan и Crossfire, за да помогнат на Алекс, всяка помощ от своите можеше да е от голямо значение.
*
По обедно време на другия ден Алекс се разхождаше из кораба със Аш. Те пушеха по цигара и умуваха по проблемите около новата, неочаквана мисия, която се беше започнала. Аш беше един от най- добрите приятели на Алекс. Той му помагаше по всякакъв начин и го съветваше. Мисията по освобождаване на затворниците от лагера за задържане, на хищниците, който се намираше на далечната планета PN 20- 13, щеше да бъде трудна и рискована. Алекс повече държеше да освободи своята стара приятелка Хелън, а това сигурно щеше да стане в течение на мисията. Тук всички знаеха за какво става дума. Екипажите и на кръстосвача и на кораба бяха единодушни, че ще направят каквото зависи от тях.
Следобеда свършваше, когато Алекс стана от пулта, взе си кафе от автомата, запали цигара и се изправи до един от люковете, за да погледа навън. Грипа го беше нападнал отново в тези часове. Болките по цялото му тяло никак не бяха приятни, както и втрисането от студ, въпреки, че в каютата беше достатъчно топло. Той не се предаваше по никакъв начин. Продължаваше да си работи по компютрите, както обикновено. В тези часове Nissan навлизаше в първата изчислена траектория в посока на една от по- близките звезди. Из кръстосвача и кораба беше спокойно и тихо. Двата екипажа почиваха, зареждайки сили и енергия за по- късно, когато щяха да им потрябват. На крака бяха само дежурните, както и отделни екипи, заети с някакви задачи.
*
Вечерта напредваше, когато кръстосвача Nissan преминаваше покрай огромно астероидно поле. Поради размерите си, Nissan неможеше да мине през това поле, а покрай него. Всъщност курса по траекторията на полета минаваше на пет часа полет от крайните астероиди. Дежурните проверяваха дали има някой, или нещо из тези астероиди. Още не бяха решили, дали ще се изпращат разузнавателни екипи със совалки там. Алекс все още зъзнеше, загънат в дебелото одеало. Той пушеше цигари, имаше пълен чайник с билков чай и действаше по компютрите пред себе си. Тази вечер не бяха дадени свободни часове за екипажите. Беше много по- важно да се изследва астероидното поле, вместо хората да имат свободно време. Алекс мислеше да остане на линия до полунощ, а сетне да поспи. Напоследък му липсваше достатъчно сън, а това беше опасно за неговата форма. Той искаше да е в добра форма, дори под влиянието на извънземния грип.
*
В следобеда на другия ден Nissan беше в дрейф край астероидното поле, а из него облитаха три совалки от кръстосвача и десет изтребителя. Трябваше да се разбере, дали тук има хора. Алекс и неговите хора действаха по пултовете. Интересуваше ги всякаква информация, която можеха да прихванат по радиото. Уловени станции имаше, а в тези часове ги прослушваха и превеждаха. От тук разбираха много неща за тази зона. Знаеха къде има концентрация на сили на хищниците, знаеха как да се свържат със своите от AFJ, или със хората от Съпротивата. Алекс току- що си беше сварил пълен чайник с билков чай, пушеше цигари и прослушваше някои от хванатите станции. Ким, Аш и Палма се мотаеха из каютата, а и помагаха. Из кораба мнозина почиваха или спяха. Много екипи бяха навън, както от единия екипаж, така и от другия.
Следобеда напредваше, когато Алекс и Аш излязоха из корабите на разходка. Из Crossfire беше тихо и спокойно. Срещнаха само охраната в един от коридорите. После завиха към оранжерията. Там нямаше никого, само десет робота, които прибираха новата реколта от риба. Седнаха на една дървена пейка под ябълковото дърво и запалиха по цигара. Nissan щеше да се забави тук край астероидите, докато течеше проверката. Алекс приемаше нормално това забавяне. Пътя и без друго щеше да е дълъг, нямаше да стане бързо, както на него му се искаше.


(следва продължение)