ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 223, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 223, Valeri Kolev.

Това беше една спокойна и тиха вечер, на борда на кораба Crossfire. Постепенно се прибираха всички пуснати из града и базата, общо 80 души. Командир Йон имаше двамина офицери от базата, на гости за вечеря и обсъждане на наболели проблеми. Алекс работеше по проекта си, а Аш и Палма му помагаха, Ким спеше в бокса си. Навън валеше дъжд и беше много мразовито. Нов ураган беснееше на 3,000 км. източно от град № 5. Временната база на метеоролозите даваше само приблизителни прогнози, без да се смята, че са вярни на 100%. Това бяха възможностите им до момента. Все още не се знаеше, дали кораба ще нощува тук, или предстои продължаване на патрулните полети. В тези часове всеки свободен от задачи гледаше да се наспи, да си почине и подреди нещата, преди нови полети. Алекс запали цигара, взе си голяма чаша с кафе и се изправи на терасата, за да погледа навън в тъмното. Чувстваше, че се е заловил с нещо особено важно за Бъдещето, но той имаше само бегла представа, за какво наистина става дума, а това беше точно така на 100%...
Вечерта напредваше, а в каютата на Алекс беше топло и уютно. Замислен дълбоко над машината си, Алекс пресушаваше чаша след чаша с кафе. Тази машина вече беше жива и работеше, макар и съвсем в опростен вид. Тепърва той щеше да добавя нови и нови чипове и схеми, докато постигне желания резултат. Прототипът беше кръстен от него, на името на кръстосвача- Nissan. Беше добавил и годината- 7014, след името. Nissan 7014 може би щеше да е готов след няколко години усилен труд по него. Алекс имаше високи изисквания към творението си. То трябваше да оцелява при всякакви условия, да е изправно поне до 100 години, след пускането му, да може да излиза от всякакви ситуации и т.н. С такъв компютър щеше да бъде снабден всеки кораб, всеки джет или совалка, всеки дом и всяка сграда, обитавани от земляни… И най- важното за Алекс беше, бъдещите компютри по неговия прототип да имат радио- връзка помежду си, при всякакви обстоятелства.
*
Беше късно вечерта. Алекс беше заспал пред лабораторната маса, докато чакаше една дълга програма да даде резултат. Той се събуди от леко поклащане на кораба. Отново тръгваха на път. Алекс беше сънувал нещо, сън, който сега не можеше да си спомни. Сънят му беше хубав, но той не го разбра. Ядосан от поредния си неразбран сън, той стана, изплакна си лицето на чешмата и запали цигара. На ръчния му часовник светеше "зелената детелина"- знак, че всичко е нормално.
*
Беше вечерта на другия ден, а кораба Crossfire патрулираше над бреговата ивица на континента от към западната му страна. Кораба летеше на 2,000 м. височина със скорост от 400 км/ч. Алекс и неговите другари работеха по проекта в топлата и уютна каюта. Тук им съобщаваха на всеки половин час, новините за кораба, полета, за планетата, както и за системата Orixon. Алекс беше доволен от свършеното и през този ден. Той запали цигара, взе си кафе и се изправи пред предния люк на каютата, който показваше пътя пред кораба и земята долу. Тази вечер екипажа беше в странно и тъжно настроение, по неизяснени причини. Тъжен беше и Алекс. Той гледаше напред по курса на кораба с някаква надежда, сякаш нещо имаше там, което да успокои тъжната му душа. Там нямаше нищо, което да успокои тъжната му душа, но той пушеше цигарата и наблюдаваше втренчено напред. Картинката беше изумителна. Един пуст до скоро, и чужд свят, който вече принадлежеше на земната цивилизация.
Вечерта напредваше, когато Алекс си пусна картина за параметрите на полета, за да види как стоят нещата сега. Четиримата бяха в кратка почивка, преди да застъпят дежурство до полунощ. Алекс си взе кафе, запали цигара и се зае да си събира мислите, преди да застъпят дежурство зад пултовете.
Скоро започна и дежурството. Алекс, Ким, Аш и Палма останаха сами в каютата, седнали зад пултовете. Полета вървеше нормално. Не се забелязваше нищо тревожно наоколо, с изключение на буря, която приближаваше. Алекс тази вечер беше направо мрачен. Не бяха весели и неговите другари, а из кораба беше тихо и напрегнато. В очакване на бурята или някакви други неприятности, Алекс тестваше системите на кораба и разговаряше с мостика. Над континента беше паднал мрак. Над кораба светеха звездите. По курса напред се намираше град № 7, до където Crossfire щеше да достигне тази нощ.
По някое време Алекс запали цигара и си взе кафе. Бурята беше силна, а до контакта с нея оставаше близо час. Според данните от сателита, това не беше буря, която да притесни полета на Crossfire. Тези машини бяха изчислявани, проектирани и създадени за чудовищни натоварвания от всякакъв вид. Друго смущаваше Алекс. За тази планета все още се знаеха твърде малко неща. Дали тя щеше да бъде гостоприемна за земляните, още не се знаеше. Но така или иначе- това беше новата люлка на земната цивилизация, шанс за цивилизацията да оцелява още милиони години, тук. Тук всичко едва започваше. Животинските видове все още бяха в умерени бройки, джунглата все още беше само на около 100,000- 200,000 години. Всичко беше прясно, сякаш толу- що създадено, за да бъде новата земя на земляните…
*
Целия следващ ден екипажа на Crossfire беше във почивка, край град № 7. През това време кораба беше стяган за нови полети, почистен и зареден с гориво, вода, кислород и провизии. Вечерта един по един командосите- астронавти се завръщаха на борда. Алекс беше прекарал деня над масата със сглобявания от него компютър, а Ким, Аш и Палма му бяха помагали, както винаги. Тази вечер Алекс беше разсеян и му беше студено. Той се загъна в дебело одеало в креслото пред изпитателния стенд със прототипа, който сглобяваше и се топлеше с кафета и чайове. Беше развил схемата на компютъра си почти до подробности, но му трябваше време да сглоби всичко и да експериментира идеята си в подробности. Много месеци щеше да му отнеме да направи и работните програми за този компютър. С оптимизъм гледаха напред и Алекс и неговите другари. Не се очакваха някакви сериозни проблеми при направата на прототипа.



(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 222, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 222, Valeri Kolev.

Една вечер Crossfire се приземи изненадващо до малка военна база, в близост до фар- наблюдателна кула, край град № 8. Това се случи заради приближаващ ураган. Беше обявена тревога за града и базата, по този случай. Тук никой незнаеше как изглежда един ураган на планетата Orixon 44. По заповед на командир Йон бяха спуснати предпазните, блиндирани капаци на всички люкове, с изключение на мостика и каютата на Алекс. Техните стъклени стени бяха много по- дебели. В очакване на урагана, екипажа на Crossfire се намираше по каютите си, временно в бойна готовност, макар и кораба да беше защитен от най- големи атмосферни и други аномалии. Алекс си беше приготвил пълен чайник с билков чай и смяташе да умува над проекта си, докато си почива.
Вечерта напредваше, когато урагана наближи кораба със силен вятър и буря. Навън беше ад, но в кораба беше нормално и спокойно. Алекс наблюдаваше около кораба с камерите му и добре виждаше как урагана приближава. Нямаше опасност нито за кораба, нито пък за екипажа, но скоро те не бяха попадали в ураган. Предполагаше се да вилнее през цялата нощ, но това не беше сигурно.
*
Ураганът понамаля чак по обедно време на другия ден, но времето оставаше сложно. Алекс се занимаваше из каютата си, ту с проекта, ту със дежурства. Той седна по някое време, за да изпуши цигара с кафе и да си събере мислите. Из кораба беше тихо. Повечето хора почиваха, преди евентуално да се даде разрешение за излитане на кораба. Работата на Алекс и другите трима потръгваше. Идеята на Алекс в общи линии беше предначертана. Той не се съмняваше, че ще има много трудности, докато прототипа на неговата марка компютър бъде създаден. По отношение на схемата му, все още всичко беше само на ниво- идея. Алекс се беше замислил дълбоко. Новите му задачи го натоварваха все повече, а това от една гледна точка беше по- добре, той все по- рядко се замисляше за миналото, което го хвърляше преди в носталгия и мъка.
Следобеда напредваше, когато командир Йон даде разрешение да се излети. Crossfire тръгна около 15 мин. след това. Докато набираха височина, дежурните проверяваха данните от сателита, за да знаят какво време ги чака по време на полета, който отново беше патрулен. От екипа на Алекс дежуреха Браун, Джейн, Никита и Хенсън, а той само получаваше новини, докато работеше по компютрите във връзка с проекта си. Това беше едно старо негово хоби и той го имаше за развлечение, а не за работа. Седнал удобно зад компютрите, Алекс създаваше логиката на своята машина. Щеше да бъде нещо много по- различно, замислено на базата на извънземни технологии и логика. Алекс се гордееше с тази своя идея, а създаването на такава машина, щеше да бъде полезно и жизнено- важно за бъдещите поколения земляни. Неговата машина трябваше да бъде военен компютър с универсални възможности и автономно вземане на решения.
По някое време Алекс остави схемата пред себе си, малки свързани чипове и кутийки, вече жива и работеща, поне като малка част от цялата машина, за да погледа навън. Корабът прелиташе над висока и сурова планина. Гледката беше зашеметяваща. Алекс запали цигара с кафе и се отдаде на гъделичкащи усещания, вперил поглед напред по курса на кораба, а също и под него.
Следобеда напредваше, когато Алекс, Ким, Аш и Палма излязоха из кораба на разходка. Из коридорите всичко беше нормално, нямаше много движение днес. Повече от хората почиваха в тези часове. Асансьорът ги издигна до нивото на столовата, а вътре имаше десетина души, които хапваха. Алекс и неговите хора се разположиха до стъклената стена от лявата страна на кораба, за да гледат навън докато се черпят с джин и тоник. Бяха в леко сънливо, добро настроение. Работите по проекта на Алекс напредваха нормално. Дори и тук край масата в столовата, четиримата извадиха лаптопите си, за да поумуват по проекта. Идеята на Алекс нямаше цена. Това беше революция в областта на компютрите и военната техника. Неговите хора бяха схванали добре идеята, но подробностите около осъществяването й, за сега знаеше само той. Затова бързаше да им обясни всичко и в подробностите.
Следобеда отиваше към края си, когато Алекс и неговите другари се бяха освежили от пийването на джин с тоник и се разхождаха в оранжерията, изпълнени с оптимизъм. Тук тъкмо прибираха новата реколта от риба в развъдника. Това бяха видове, които изключително бързо наддаваха тегло. До 3- 4 кг. една такава риба стигаше само за десетина дни. Бързорастящите видове риба в този равъдник бяха около осем. Четирмата обиколиха оранжерията надлъж и шир, преди да се приберат в каютата си. Тук Браун, Джейн, Никита и Хенсън продължаваха дежурството си, но бяха дошли Боян, Теменужка, Йохан и Анита, които щяха да поемат пултовете след 18 ч. Междувременно Crossfire наближаваше град № 5. Алекс запали цигара по някое време и се зае със сглобването на схеми, на плота пред компютрите си.
В началото на вечерта Crossfire се приземи на космодрума край град № 5. Тук беше една от базите на военните от AFJ. До града бяха пуснати 80 души от кораба, по- скоро на разходка, отколкото по работа, а командир Йон прие на борда двама офицери от базата, на вечеря и разговори по наболяли проблеми. Алекс и Ким бяха излезли на терасата на каютата си и се радваха на чистия и свеж въздух и на доброто настроение, лъхащо тук. Те запалиха по цигара, загледани в сумрака, към близкия парк и светлинките на града. Беше студено и влажно, валеше ситен дъжд. Из базата течеше обикновена вечер- едни совалки и джетове излитаха, а други се приземяваха. Войници маршируваха с песен на уста, по едно шосе наблизо. Из парка вървяха свободни хора с чадъри или шлемове, тръгнали да се забавляват след работния ден.
-Ще се разходим ли навън?- попита Ким.
-Не.- каза Алекс.- Искам да завърша нещо започнато, много важно за мен и проекта ми… Върви с другите, ако искаш.
-Не.- каза Ким.- Оставам с теб. Всъщност, само попитах. На мене сега ми се спи. Една раходка навън ще отдалечи съня много нататък в нощта.
-Легни си и се наспи!- каза Алекс.
-Да.- каза Ким.- Това съм намислила.
*



(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 221, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 221, Valeri Kolev.

Една вечер Алекс и Ким се занимаваха с проекта за своя специален компютър в малката работилница в неговата каюта. Бяха пригодили за целта малко помещение, което не се използваше за нищо. Вътре имаше маса с четири кресла, както и компютри, където можеха да виждат и чуват новините за кораба си, за планетата и за цялата система Orixon. Към проекта на Алекс бяха включени също Аш и Палма, с които работеха на смени от по осем часа, а понякога и заедно. В същото време Алекс оставаше шеф на екипа си от 20 души. Новите положения бяха, че четиримата нямаше да дават дежурства по пултовете, освен ако не заместват някого по болест. В къта на Алекс беше топло и уютно. През стъклената стена, двамата с Ким виждаха седналите зад пулта Браун, Джейн, Никита и Хенсън, дежурни до полунощ. Сетне щяха да дежурят Боян, Йохан, Теменужка и Анита. Новото занимание на Алекс щеше да промени живота му. Той все по- рядко щеше да дежури зад пулта, но щеше активно да се занимава с компютърната мрежа на кораба, както и най- важните нейни възли.
По това време Crossfire все още се намираше на космодрума край град № 10. Екипажът отчасти беше на разходка из града, но скоро трябваше всички да се съберат отново на кораба, за нощуването. Тук се очакваше Йон скоро да даде точен час за започване на следващ патрулен полет около планетата. Той изчакваше всички да се приберат на борда, преди да даде инструкциите си.
Новите задачи на Алекс вече започнаха да променят живота му. Той можеше да спи повече и на практика си почиваше дори докато се занимава по проекта, защото това му беше и хоби от миналото. Тази вечер заниманията на Алекс и Ким вървяха тихо и спокойно. Тук се чуваха от тонколоните, гласовете на дежурните, които често съобщаваха новините. Докато работеха по проекта, Алекс и Ким разговаряха с тях.
По- късно вечерта Crossfire отлетя от град № 10, за поредния си патрулен полет, над планетата. Алекс си беше пуснал картина от външните камери, за да поглежда навън, докато работи по проекта. Той запали цигара, доволен от днешния си труд и от постигнатото, взе си кафе и погледна Ким:
-Да вземем да хапнем после. Гладна ли си?
-Да. Гладна съм и отивам да направя нещо за хапване набързо.- каза тя.
*
Вечерта напредваше, когато пристигнаха при Алекс, Аш и Палма. Сега те щяха да обсъдят заедно идеята му, за да могат да създадат този компютър. Алекс запали цигара и се изправи пред дъската- екран, за да започне да чертае плана си. Неговите хора слушаха внимателно, а половин час по- късно разбраха идеята му и я одобриха. Това щеше да бъде специален компютър за машините във AFJ, който щеше да бъде непробиваем и безавариен при всякакви ситуации. Логиката, използвана от Алекс не беше стандартната, а съвсем различна. Начина за изпълнение на компютъра, не беше същия като на съществуващите, а позволяваше на компютъра продължителен срок на експлоатация, независимо от обстоятелствата. Идеята на Алекс, същата вечер беше одобрена и от командир Йон, а по- късно и от адмирал Шао, който дори предложи на Алекс, да вземе екипа си, да се настанят в някоя база и да работят спокойно по проекта. Алекс беше раздвоен, какво решение да вземе и въпроса остана висящ…
*
Беше следобеда на другия ден, когато Crossfire се приземи край една бойна станция по океанския бряг на континент № 1. Алекс беше решил все пак да се дават дежурства на пулта, макар и четиримата да бяха заети с проекта. Това до известна степен можеше да ги раздвои, но нямаше друг начин, за да са в час какво става около кораба и на него. Смените щяха да бъдат по- кратки за четиримата, а често само по един от тях щеше да работи по проекта или да бъде дежурен. Това решение се одобри в екипа. Ясно беше, че Алекс, Ким, Аш и Палма, няма да се откажат напълно от досегашните си навици, но в същото време трябваше да се работи и по проекта.
Алекс се беше изправил на терасата на каютата, пушеше цигара и наблюдаваше наоколо. Бойната станция беше съвсем нова, още в строеж, а тук се спряха за да може командир Йон да разговаря с офицерите от тази станция. Тук нямаше почти нищо интересно, ако се изключат самите хора, заети със задачи тук. Местността беше хубава, но този ден времето беше сурово и намръщено. Алекс също беше в лошо настроение, измъчван от лоши мисли. Той постоя близо час на терасата, когато пристигна Ким.
-Какво мрачно време!- каза тя намръщена.- Какво ли търсим тук?
-Съгласуват синхронизацията на бойните станции.- каза Алекс.- Ще бъдат командвани от специален Щаб, закътан в дълбоки подземия. За момента командват от една база, докато Щаба се строи.
-Ще намръзнеш тук, Алекс!- каза Ким.- Да идем да пийнем по нещо. В лоши времена, нали знаеш, малко грог или джин с тоник, е добре дошъл!
Алекс се замисли, огледа се наоколо, преди да каже:
-Добра идея! Да пийнем нещо!
*
Вечерта започваше, а кораба все още се намираше на космодрума край новостроящата се бойна станция на военните от Земята- AFJ. Алекс беше живнал до известна степен, но колегите му из кораба не бяха кой знае колко весели днес. А времето продължаваше да е мрачно. От специален сателит пристигаше информация за предстоящи урагани над този континент, единствения от десетте, който за момента беше населен. Из останалите континенти на Orixon 44 имаше само тук- там военни бази и фарове. Алекс запали цигара и излезе из кораба. По изключение тръгна сам. По космическите кораби беше прието да не се тръгва сам на където и дае, защото обстоятелствата и разстоянията бяха изумяващи, по- принцип. Един от асансьорите го издигна до нивото на оранжерията. Наблизо беше и столовата, където вечеряха в това време двайсетина души. Тук беше и командир Йон, който разговаряше на една от масите с двама офицера от бойната станция.
-Алекс! Как си днес, синко?- кимна му Йон.
-Усеща се променливо настроение…- каза Алекс.
-Всички сме така, момче!- каза Йон.- Свиркай си! Не си сам!
*


(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 220, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 220, Valeri Kolev.

Беше бордова вечер, няколко дни по- късно. Алекс, Ким, Аш и Палма се разхождаха из Nissan, а той беше на 4 часа полет от Orixon 44. В тези дни, целия личен състав на кръстосвача Nissan- 750 души, бяха обсъждали положението в системата Orixon, както и бъдещето на планетата Orixon 44, новата планета на земната цивилизация. Адмирал Шао остана доволен от чутото от него и новите идеи на хората от екипажа на кръстосвача. Nissan за сега оставаше на пост, наблизо до Orixon 44. Имаше достатъчъно сили и техника на AFJ, които да бъдат изпратени по планетите из системата, където имаше огнища на войната.
Алекс беше запалил цигара и крачеше уверено из коридорите на Nissan. До него Ким бърбореше развеселена, а по- назад идеха Аш и Палма. Новината, че кръстосвача оставаше пост край планетата Orixon 44, се хареса на целия екипаж. Сега всички те щяха да имат време да помислят и за себе си, както и да обсъждат случващото се из системата Orixon. Алекс щеше да се отдаде на едно свое хоби- да сглобява хитроумни приспособления с тройно и четворно предназначение, които да помагат на командосите в беда и лоши времена. Той сглобяваше и уникален компютър с военни цели, по свой проект. Това напоследък отнемаше цялото му внимание. Планетата беше съвсем наблизо, а тук имаше милиони земляни. Това радваше командосите- астронавти, отвикнали от компанията на себеподобните си, в дългите си мисии из космоса.
Вечерта напредваше, когато четиримата се прибраха в каютата си.
*
Вечерта на другия ден Crossfire обикаляше около планетата Orixon 44 в патрулен полет. Алекс беше оклюмал в тези часове. Неговият извънземен грип отново го тормозеше. Това се съпровождаше и от мрачни мисли. Въпреки неразположението си, Алекс седеше зад компютрите и умуваше, докато наблюдава терена под кораба, с картина от външните камери. Корабът се намираше на 2,000 м. височина и поддържаше скорост от 400 км/ч. На борда в тези часове нямаше много будни хора. Със задачи и дежурства бяха заети около 50 души. В каютата с Алекс бяха неговите хора сега. Ким също дежуреше, а Аш и Палма вечеряха около масата. Алекс наблюдаваше в екраните пред себе си, териториите под кораба. На тази планета природата беше невероятна, а дивите животинки бяха изключително интересни. Все още се изучваше климата на планетата и нейните сезони. Денонощието тук също беше различно от земното. Тази планета дишаше и живееше по земния календар, тъй като все още не беше направен тукашен календар. По някое време Алекс живна неочаквано. Някаква тайна свежа идея го окрили да стане от креслото си пред пулта и да излезе из кораба на разходка. Той запали цигара докато крачеше из коридорите.
Командир Йон го посрещна с кимване:
-Алекс!- каза той- Какво те води насам?
-Командире, много време съм със този грип, а още не е намерен подходящ лек. Започвам да си мисля, че излекуването е невъзможно. Но най- много ме безпокоят мрачните ми мисли, произлизащи от грипа. Опитахме много неща за лек, но нищо не се получи.- каза Алекс.
-Алекс, трябва да се стегнеш!- каза Йон.- Това са изпитания, а не грип! На даден етап от живота си, всеки от нас преживява подобни изпитания. Нали разбираш, Алекс, злите демони обичат да тормозат хората. Някои по- силно, други по- слабо.
-Какво знаем за тях, сър?- попита Алекс.
-Те са със различна от нашата материя.- каза Йон.- Едва ли някога ще разберем точно, какво са те. Едва ли някога ще успеем да ги накажем за всичките причинени на Галактиката беди и нещастия.
-Това е лошо, сър!- каза Алекс.
-Има и по- лошо, Алекс.- каза Йон.- Ще се помоля за тебе на боговете тази вечер. Надявам се, да ти олекне… А сега върви! Страшно съм зает, синко!
*
На Алекс наистина му олекна скоро. Той се запъти към каютата си, а по пътя научи, че кораба Volvo наближава планетата, тръгнал преди месеци от Земята. На борда си кораба Volvo носеше 1,000 души. Сред тях много военни, както и бунтовници срещу робството, което владееше Земята в тези времена…
*
Беше към края на следобеда на другия ден. Crossfire от сутринта се намираше на космодрума край град № 10. Тук се намираше и кораба Volvo, пристигнал тук от Земята след месеци полет, носещ 1,000 души- нови заселници на Orixon 44. В тези часове имаше среща на новопристигналите от Земята, за да разкажат, какво става там. Това вълнуваше почти цялото население на Orixon 44 и се излъчваше по тукашната телевизия, работеща от скоро. Алекс също слушаше разговорите по телевизията на тази нова планета. Тук никой не беше съгласен на Земята да властва робовладелски строй, нито пък Orixon 44 да се управлява от Земята, но това всъщност нямаше и как да стане, поради голямата дистанция.
Вечерта беше започнала, когато Алекс запали цигара и си взе кафе, докато започваше работа по компютрите. Той беше леко тъжен тази вечер, а искаше да започне работа по проекта си за специален военен компютър, който смяташе да създаде с уникален прототип, сглобен от него. В същото време оставаше шеф на малкия си екип от 20 души. Той щеше да работи по проекта за компютъра си, тук в каютата в едно кътче, където до скоро нямаше нищо. Всъщност не му трябваше много място, за да експериментира с електорника, фотоника и какви ли не чипове и части, каквито на борда на кораба имаше за резерва. Тази абдикация от обичайното седене зад пулта беше само привидна. Алекс на всеки час се информираше с новини за кораба и за системата Orixon. С него беше и Ким, която му помагаше в това начинание. Още не беше избистрил цялата си идея за свой модел компютър, но по принцип нямаше какво да му попречи да осъществи тази идея. Той знаеше, че ако има достатъчно време, проекта щеше да стане готов и то с уникален прототип, може би за 2- 3 години работа. Алекс се задълбочи в работата си тази вечер с часове, като на кръгъл час преслушваше и новините. Новата идея го окрили, даде му нов стимул в живота, който далеко от родната планета, не беше твърде весел…


(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 219, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 219, Valeri Kolev.

Започваше бордовата вечер, няколко дни по- късно. Crossfire пътуваше към първата луна на Orixon 44, където имаше военна база и малка колония. Алекс тази вечер беше умислен и угрижен. Той се беше усамотил в личния си бокс и премисляше нещата, седнал пред лаптопа си. Откакто се намираха на планетата Orixon 44 и около нея, се живееше много по- спокойно. Разбира се, никой не знаеше, дали няма да им намерят задача на далеко. Алекс запали цигара, взе си кафе и се зае да попълва дневника си. По това време на борда на кораба бяха будни само 40 души. Беше тихо и спокойно, а до луната имаше няколко часа полет още. Алекс се беше замислил за тази служба и за откъсването си от родната планета Земята, но всъщност там нямаше повече място за него, там беше робство и малцина се връщаха там, след като им беше ясно, че ще ги превърнат в роби…
По някое време Алекс се появи в каютата при останалите и зае мястото зад пулта. Около кораба всичко беше спокойно. Имаше само няколко обекта на AFJ, като най- близкия беше на три часа дистанция, с изключение на самата Първа луна. Ким тъкмо разговаряше с дежурните от лунната база. Там имаше 500 души, които поддържаха отбранителен щит за Orixon 44, снабдени и с два кораба. Други 500 души поддържаха огромна оранжерия и ферма за дивеч.
Вечерта напредваше, а Crossfire вече наближаваше луната.
*
Crossfire се отдалечаваше от Първа луна, в следобеда на другия ден, след обсъжданията за бъдещето на планетата Orixon 44. Както често напоследък крайна цел не беше фиксирана. Това беше зона отдалечена от обикновените трасета с висока интензивност, но все пак се случваше обекти да наближават. Алекс, Ким, Аш и Палма бяха в каютата си и дежуреха, като помощен екип. Алекс се беше замислил. Службата при планетата Orixon 44 беше значително по- добра, а освен това тук имаше много земляни, с които можеха да се срещат и общуват. Не се знаеше до кога ще бъде кораба им тук. Можеше да ги изпратят отново на далечна мисия. Това не се искаше от никого на борда на Crossfire.
Започваше бордовата вечер, когато Алекс запали цигара и си взе кафе. Корабът наближаваше междинна станция на AFJ, разположена между луните и планетата. С вечерта започваха и цели пет свободни часа за екипажа. Из кораба беше шумно и оживено. Хората тук си ходеха на гости и се черпеха, а някои си подреждаха вещите в раниците, стягаха се за следващите дни. Кафето и цигарите ободриха Алекс. Тъкмо в това време кораба се скачваше към междинната станция. Скоро навън щяха да бъдат пуснати 30 души, избрани от командир Йон. Из междинната станция имаше много хора, както от Земята и близките й планети, така и от по- далечни места.
Вечерта напредваше, когато Алекс, Ким, Аш и Палма излязоха из станцията за да се разходят. Това беше огромно съоръжение, където можеше да се намери какво ли не. Собствените оранжерии даваха огромни количества храна. Тук се носеха само вода и гориво със снабдителни кораби, които пък отнасяха готова продукция от храна. Четиримата преминаха към централния корпус, където намериха магазините за специална техника, филми, музика, списания и книги. Както обикновено при ходене по магазини, те напълниха един контейнер с подаръчета за колегите си, а и за себе си. Контейнера се носеше с количка от единия робот, който ги придружаваше.
Още по- късно в бордовата вечер четиримата се прибраха в каютата си. Очакваха се да пристигнат юпитерианците Боян, Йохан, Теменужка и Анита, както и Браун, Джейн, Никита и Хенсън, но не и без очарователното присъствие на принцеса Lipo. Тук вече се спретваше общата вечеря за тези 13 души, както правеха те в добри времена. Алекс беше на кафе и цигари, докато хвърляше по един поглед на ситуацията в зоната, чрез новини от близо и по- далеко. Новините бяха разнообразни. AFJ не се даваше нито на хищниците, нито на херките, нито на пасарите, все сериозни врагове. Това бяха цели три войни, но най- жестоката от тях, това беше войната срещу хищниците.
Наближаваше полунощ. След хапването край трапезата, хората на Алекс се готвеха за нощта. Алекс със Ким, Аш и Палма оставаха дежурни до два часа в нощта, а останалите имаха свободно време, като юпитерианците застъпваха дежурството след тях. В оставащото време до полунощ, Алекс успя да се свърже със кръстосвача Nissan. Разговорите бяха на тема, какво ново замисля адмирал Шао, а също беше получена информация за случващото се в зоната. Войните на земляните и AFJ продължаваха…
*
Сутринта на другия ден Crossfire пътуваше към кръстосвача Nissan. Никой още не знаеше, защо адмирал Шао ги повика обратно на Nissan. Наближаваше обед, когато Алекс се изправи пред предния люк и се загледа напред към звездите. Той беше с лека настинка, което не влоши настроението му в този ден. Взе си кафе, запали цигара и се замисли над вечните тайнства на живота. От мислите му го измъкна Палма, която се появи край него и каза:
-Май ще ни изпращат на далечна мисия…
-Още нищо не се знае.- каза Алекс.- Може пък да ни се размине този път.
-Хубаво е на Orixon 44!- каза тя.
*
Беше бордовата вечер, когато Crossfire наближаваше кръстосвача Nissan. В това време Алекс беше в каютата си с Ким, Аш и Палма. Четиримата дежуреха, като спомагателен екип към пилотирането на кораба. Алекс запали цигара по някое време, взе си кафе и се изправи пред предния люк. Светлинките на Nissan вече се забелязваха в далечината. На Nissan Алекс се чувстваше по различен начин. Там имаше още 500 души- колеги, които можеха да ти помогнат в беда. Освен това кръстосвача имаше превъзходни машини с които можеше да се води война продължително време, без нужда от дозареждане на каквото и да е било. Проблема при кръстосвачите беше, че поради огромните си размери, те неможеха да се приземяват никъде. Затова пък с техните совалки, кораби и джетове, беше възможно да се евакуира целия екипаж, при необходимост.



(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 218, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 218, Valeri Kolev.

Обектът Х се беше оказал туристически кораб. След като командосите го провериха, те го пуснаха да се приземи на Orixon 44.
Няколко дни по- късно Crossfire се намираше в базата край град №1. Тук командосите бяха от сутринта. Алекс, Ким, Аш и Палма се разхождаха из града. Тук хората работеха на три смени в няколкото завода, оранжерии и ферми. Свободните смени почиваха по домовете си или навън. Общо взето не беше много оживено, но из няколкото кръчми и кафенета беше препълнено. Четиримата вървяха из един от парковете на град №1. Тук се забелязваха също почиващи хора. Град №1 имаше близо 500,000 души население, като тук 74% от тях бяха земляни. Алекс запали цигара, докато се любуваше на тукашната флора и фауна. Зад мрежите опасващи града, зверове не можеха да влязат, но имаше от останалите животинчета, които все още се изучаваха от учените. Растителността тук беше невероятна и всички я харесваха, а въздуха беше чист и свеж с леки аромати на извънземие. И в този парк имаше кафене и скоро четиримата го намериха и влязоха в него за да си починат от разходката. Вътре имаше към 40 души. Седнаха на маса с изглед към парка и си поръчаха питиета. Беше хубаво да се озовеш сред хората от Земята, след като по цели месеци си виждал само извънземни край себе си. Разговорите из кафенето бяха оптимистични. Хората тук бяха ентусиазирани да живеят на новата планета и да са сред първите хора, заселили се тук. Бяха доволни от живота и работата тук. Въздух имаше достатъчно, вода също, а храната и условията на живот и работа бяха добри.
От града ги прибра един джет, пилотиран от техен робот. Щеше да им отнеме цял час, да се приберат пеша. Скоро бяха отново на борда на кораба. Алекс запали цигара из коридорите, докато се прибираха в каютата си. Идваха с пълни чували с подаръци и провизии от града. Щом се прибраха се заеха да разглеждат покупките. Тук имаше особено интересни и полезни нещица.
*
Следобеда вървеше към края си, когато Алекс се прибра от разходка из кораба в каютата си. Той запали цигара и отвори бутилка сироп от производството на кораба с бързорастящи плодове от тукашната оранжерия. Алекс беше в добро настроение, а такова беше настроението и с другите му колеги тук. В каютата се бяха събрали Ким, Аш, Палма, както и юпитерианците- Боян, Йохан, Теменужка и Анита. Твърде много работа нямаше в тези часове, това беше особено силно охранявана зона. Командир Йон беше пуснал 100 души на разходка из града. Останалите ремонтираха кораба, където имаше някакви повреди и го стягаха за нови полети. Временно беше забранено излитането за кораба.
Вечерта постепенно всички се завърнаха на борда на кораба, до един. Приключиха и ремонтите. Командир Йон разреши евентуалното излитане на кораба, по принцип. Все още не бяха получили нито една задача. Йон прие в това време четирима офицери от базата, за да обсъждат бъдещето на планетата и на AFJ. Алекс тъкмо приготвяше разни вкусотии за хапване. Това беше едно любимо негово занимание. Докато пийваше червено вино с лимонада, той спретваше няколко основни ястия за вечерята на 13 души, хората с които обикновено се сменяха в каютата за дежурствата, както и принцеса Lipo, която като пеперудка минаваше по различните места из кораба и все измисляше оправдания да се мести отново.
На вечерната трапеза бяха седнали всичките 13 души и хапваха. Алекс запали цигара с виното си и се замисли дълбоко. Разговорите тук се въртяха около бъдещето на Orixon 44- новата планета на земляните. Всички бяха ентусиазирани и нетърпеливи да видят проектите за различни неща тук, осъществени. Смяташе се, че тази огромна планета ще приюти цивилизацията за стотици хиляди години напред. Хапването тази вечер обра всички точки, а и виното беше от най- хубавите запаси на кораба. Алекс приключи пръв с вечерята си, за да заеме мястото си и да поеме ново дежурство зад пулта. Корабът все още нямаше нито една задача. Беше много вероятно да пренощуват тук, в базата на AFJ, край град №1.
Вечерта напредваше. Дежуреха само Алекс и Аш, а останалите пируваха около трапезата. Нямаше никакви опасности за кораба и екипажа, в това силно охранявано място. Въпреки това двамата прослушваха и ефира и скенерите, радарите и телескопите за приближаващи врагове. Смяташе се, че скоро няма да получат задача и Йон разпусна екипажа на три смени, като оставаха будни само едната смяна.
Пиршеството при Алекс завършаваше. Браун, Джейн, Никита и Хенсън щяха да застъпят дежурство от полунощ. До тогава с това се занимаваха Алекс и Аш, а Ким и Палма оправяха трапезата след общата вечеря. Скоро из кораба всичко утихна. Мнозина бяха легнали да спят, задължителен сън, други просто почиваха и си оправяха нещата, а останалите стягаха кораба за евентуални битки и бяха дежурни. Алекс запали цигара и кимна на Аш:
-Нощната смяна няма да има никаква работа, Аш! Как ли ще избегнат лепкавата дрямка…
-Аз практикувам студен душ, при лепкава дрямка.- каза Аш- Обикновено помага…
-Добра идея.- каза Алекс.- Имаме още два часа. После ще спя. Изморен съм.
-Аз също ще спя после.- каза Аш.
В това време приближиха Ким и Палма.
-Какво става, момчета?- попита Ким.
-Имаме още два часа и отиваме да спим.- каза Алекс.
-Добра идея!- каза Ким.
-Аз смятам да изгледам някой филм, след смяната…- каза Палма.- Хващам пакета със солети и се настанявам пред екрана…
-Който се е наспал добре…- каза Ким.
-Не.- каза Палма.- Не съм се наспала, кой знае колко. От седмици се каня да изгледам някой филм!
Четиримата се умълчаха, а Алекс си пусна картина от външните камери на кораба. В далечината блещукаха светлинките на град №1. Из базата патрулираше охрана. Градът се готвеше за нощуване.



(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 217, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 217, Valeri Kolev.

Няколко дни по- късно, Crossfire имаше патрулен полет над единствения населен до момента континент на Новата Земя- Orixon 44. Това беше континент №1, който все още нямаше име. Алекс се топлеше с чай и следеше екраните пред себе си. След полунощ, той щеше да следи полета и действията на пилотите, за да се намесва при някаква грешка. В дежурството си той не беше сам, а със Ким, Аш и Палма. Тази вечер те бяха в добро настроение. Корабът летеше на 2,000 метра височина, със скорост от 400 км/ч. Из кораба в тези часове екипажа имаше свободно време за общуване и почивка, а след полунощ започваха смените. Алекс се беше замислил за бъдещето на новата планета на земляните- тази планета. Тук щеше да има бъдеще за хиляди години напред. Бяха намерили планетата, без да е населена с нито една цивилизация, а това беше цяло чудо. По въпроса, защо от околните планети не са я открили по- рано, се спореше, но основното беше, че наоколо нямаше високоразвити цивилизации. Природата на новата планета- Orixon 44, беше невероятна, но тук климата вървеше по различен навин, други бяха природните явления, денонощието, годината, сезоните. Тепърва предстоеше те да се изучават.
Наближаваше полунощ, а Orixon 44 беше леко осветена от едната си луна. Корабът летеше над общирни полета с джунгла и гори, през които течаха реки, имаше и езера, а в дясно започваше планина. Летяха право на изток, а в далечината се намираше град № 2, както и една от базите на AFJ. Тук Crossfire щеше да се приземи, за да говори командир Йон с тукашните военни офицери, както и да може да разгледа град №2. Очакваше се това да бъде рано сутринта, а до тогава имаше много време.
По някое време Алекс взе Ким и двамата излязоха из кораба на разходка. По коридорите вече нямаше никой освен двама от охраната, които обикаляха с часове из кораба. Алекс и Ким се насочиха към наблюдателницата, където винаги имаше човек на пост. Тя се извисяваше на 10 м. над кораба, а до нея се стигаше с малък асансьор. Караулния раполагаше с прибори за нощно виждане, бинокли и телескопи, както и малък пулт. От това място можеше да се оглежда и самия кораб за проблеми с двигателите или повреди по корпуса му. Наблюдателницата можеше да се прибира в корпуса на кораба, когато не беше необходимо да се наблюдава.
*
Беше вечерта на другия ден. Crossfire патрулираше над континент №1. Градовете на земляните на тази пуста, до скоро, планета, бяха десет. Те бяха разположени на около 1,000 км. един от друг. Бойните станции, бази на AFJ бяха много повече. Crossfire държеше скорост от 400 км/ч., на височина от 2,000 м. Така можеше да се види много повече от континента, както и евентуално вражеско проникаване тук. Из кораба течаха три часа, свободно време. Алекс по това време се топлеше с чай, загънат в дебело одеало. Нощните смени и безсънието водеха до усещане за студ.
*
Вечерта на другия ден Crossfire се намираше в една база на AFJ, която беше военен полигон. Бяха тук от обед, когато ги извикаха за разговори по въпросите на новата планета на земляните. Командир Йон прие поканата. В тези часове на борда на кораба имаше четирима офицери от базата, които разговаряха с Йон, както и с един от екипите на кораба, състоящ се от десет души.
Алекс, Ким, Аш и Палма бяха в каютата си, заети в тези часове да преглеждат раниците си, багажа, оръжията си и шлемовете. Някой се беше измайтапил, че това е полигон и може да ги изпратят на учение. За момента такова нещо не се случваше. Екипажът беше достатъчно изморен и без учения. Вечерта напредваше, когато Алекс поспря за кафе и цигара. Нещата из екипа му бяха изрядни, та дори и да ги извикат на учение. В столовата се черпеха хората от кораба, както и близо 30 души от базата, мъже и жени. Алекс се канеше да поработи с лаптопа си, имаше да попълва дневника си, както и да изучава всичко свързано с Orioxn 44. Тази вечер беше малко странна. Негови колеги бяха намерили информация за Деница, същата която сънуваше понякога. Оказа се, че тя е във AFJ, след като избягала от Земята, заради тоталния робовладелчески строй, там… Алекс успя да се свърже с нея по радиото. Намираше се около Orixon 33, със совалка за 30 души, които наблюдавали планетата.
*
Изминаха няколко дни, в които Crossfire остана в същата военна база на AFJ. Късно една вечер, корабът излетя от там, за да проверява един съмнителен обект, появил се в последните часове, на няколко часа път нататък и на висока орбита. Алекс беше прекарал един добър ден. Така беше и с останалите от екипажа на кораба. Внезапната задача сега, провали много планове за вечерта. Алекс седна зад пулта, запали цигара и си взе кафе. Някъде след полунощ, щяха да бъдат достатъчно наблизо до обекта Х, за да могат да проверят, какво е това. Crossfire се намираше най- близо до този обект, а и командирите така се разбраха, именно този кораб да тръгне на проверката. Из кораба бяха в почивка само 40 души, а останалите готвеха кораба за евентуални битки. Алекс беше в каютата си с Ким, Аш и Палма. Те имаха задачата да изучават обекта Х, въпреки че той беше надалеко. Използваха се скенерите, телескопите и радарите. Прослушваше се и радио- ефира.
По някое време Алекс извика Аш и двамата излязоха из кораба. Алекс искаше да е сигурен, че всички машини са готови за започване на битки. Това можеше да се наложи тази нощ. С напрежение екипажа следеше как върви времето, а оставащото до развръзката на случая, намаляваше бързо. Някои от тях обичаха да стрелят, но по принцип от този кораб изключително рядко се водеше стрелба. Корабът Crossfire се използваше преди всичко за разузнавателни цели.
Наближаваше полунощ, когато стана ясно, че обекта Х се е насочил към една от луните на Orixon 44. Това усложняваше операцията. Освен всичко останало, обекта Х беше завидно бърз. Проблемът нямаше да се разреши скоро. Това налагаше още 60 души да се освободят за сън, за да поемат кораба по- късно в нощта…



(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 216, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 216, Valeri Kolev.

Вечерта няколко дни по- късно, адмирал Шао изпрати Алекс и неговия екип със совалката Honda, на разузнаване. В совалката бяха 30 души с Алекс. Тази вечер Алекс беше в особено настроение. Той се беше захванал да контролира как върви полета, за да отстранява евентуални пилотски и други грешки. Бяха се насочили към планетата Orixon 50, със повишено внимание- там имаше много херки, а наоколо можеха да се появят и хищниците. На мостика бяха само дежурните, четирима души- Алекс, Браун, Джейн и Никита. Останалите се опитваха да си поспят преди тежкия график, който ги очакваше в нощта. Адмирал Шао искаше още информация за херките от планетата, а това означаваше- максимално приближаване до тях. Алекс не беше доволен, че изпратиха неговия екип на тази рискована мисия.
Наближаваше полунощ, бордово време. Алекс запали цигара и си взе кафе, докато търсеха къде да прикрият совалката, някъде по- наблизо до планетата, за да могат да преслушат ефира и да проверят какво е движението наоколо.
*
Беше вечерта няколко дни по- късно. Екипът на Алекс със совалката Honda току- що се бяха завърнали на кръстосвача Nissan. За цялата разузнавателна мисия, екипа беше прихванал и подслушал десетки разговори в ефира, между херки. Беше сканиран и единия от континентите. Докато се прибираха по каютите си в Crossfire, Алекс запали цигара докато кимваше на колегите, срещнати из коридорите на кораба. Nissan все още беше на дрейф наблизо до звездата на тази планета. Тук рядко наближаваха летящи обекти, а херките още не знаеха, че наблизо има земляни. До този момент беше събрана достатъчно информация за Orixon 50 и Nissan съвсем скоро щеше да отпътува обратно към Orixon 44.
Вечерта напредваше неусетно. Алекс пушеше цигари с кафе и преглеждаше информацията, събрана до момента за херките на планетата Orixon 50. Тук някъде съвсем скоро щеше да бъде направен временен пост на AFJ, който да следи движението на херките и да може да предупреди, ако сили на херките тръгнат към планетата на земляните Orixon 44.
По някое време Алекс зае мястото си зад компютрите, за да провери плановете на кръстосвача за идните часове и дни. В този момент се чакаше решението на адмирал Шао, кога ще се тръгне обратно към Orixon 44. Надалеко около Nissan нямаше нито един летящ обект. Най- близо беше една от луните на Orixon 50. В момента извън корабите нямаше нито един член на екипажа. Тук всички имаха време за себе си, преди преминаването на режим със смени след полунощ, както и задължителен сън за 80% от хората.
Наближаваше полунощ, когато Nissan потегли по обратния път към Orixon 44. Към точката за начало на първия скоростен преход оставаха два часа. Алекс си взе още кафе, запали цигара и започна да наблюдава секенрите и радарите, за близки обекти наоколо. Той прослушваше и радио- ефира, със същата цел. На екраните имаше и картина от мощните телескопи на Nissan, които дебнеха за близки обекти наоколо. До Алекс бяха Ким, Аш и Палма, тази вечер малко сънливи и четиримата. Дежурството им щеше да продължи до късно. Разни мисли се въртяха из главата на Алекс. Вече бяха далече от херките и всички можаха да си отдъхнат от напрежението. Междувременно дежурните успяха да се свържат с Orixon 44. Там съобщиха за наличието на херки в зоната, и по- специално- на Orixon 50. Незабавно щяха да бъдат поставени постове за следене на зоната в тази посока. Беше немислимо, при тоталната война срещу хищниците, да продължава и войната срещу херките. Това би извело силите на AFJ от равновесието, което бяха постигнали.
По някое време Алекс излезе из кораба да се разходи. С него беше Ким, която тъкмо се беше чудила, как да се разсъни от лепкава дрямка.
*
Няколко дни по- късно Nissan наближаваше новата планета на земляните- Orixon 44. Беше бордова вечер, когато Алекс запали цигара и си взе кафе, докато работеше с компютрите, а до него бяха Ким, Аш и Палма. В зоната имаше над 20 машини на AFJ. Имаше добра радио- връзка с тях. Тук трудно можеше да проникне вражески обект. Алекс беше в носталгично настроение. Както обикновено, той страдаше по миналото, спомняше си стари случки и дни, стари приятели и гаджета, както и отдавна забравени места, на добрата, стара Земя. Мъката му по миналото, изживяно на Земята беше голяма. Дълбоко замислен, той се изправи пред предния люк и погледна напред към Orixon 44. Това също беше планета на земляните, макар и още неуредена и пуста до голяма степен, но тя неможеше да замести старата Земя, която изплуваше в спомените му, в мислите и сънищата му…
Вечерта напредваше, когато Nissan се установи наблизо до междинна станция. Тук кръстосвача, както и неговите кораби, щяха да пренощуват. Тази станция беше пост на AFJ, от тази страна на Orixon 44. Земляните гледаха сериозно и строго по въпросите за отбраната на новата си планета. Тук бяха струпани значителни сили на AFJ, като се стигаше до преосмисляне на стратегиите на AFJ. Сега най- важното тук беше- да се опази Orixon 44 от чужди нашествия, и да се охранява зорко.
Алекс запали цигара и си сложи пълен чайник с билков чай да се свари на печката. Имаше намерение да се стопли добре и да си почине няколко часа, преди полунощ, когато имаха дежурство. Докато чая се вареше, Алекс прегледа багажа си, за да си подреди вещите и мислите си. Тук имаше всякакви джаджи, които можеха да му бъдат полезни при всякакви обстоятелства. Той пазеше и хитроумни подаръчета, които щеше да подарява на своите приятели и на мацките. В склада на каютата му имаше и стотици подаръчета за целия екипаж, като връчването щеше да се прави в особени моменти, на отчаяние или радост…
По- късно докато Алекс се топлеше с чай и си подреждаше мислите, в каютата беше топло и уютно. Бяха дошли Браун, Джейн, Никита и Хенсън, както и принцеса Lipo. В тези часове до станцията отиваха на консултации, десет души със совалка. Адмирал Шао поддържаше контакт със станцията, за да обсъди с офицерите, бъдещето на Orixon 44. Наоколо беше спокойно. Всичко беше нормално и на планетата, на пет- шест часа по- нататък…


(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 215, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 215, Valeri Kolev.

Беше вечер, когато Nissan се установи на няколко часа от планетата Orixon 50. Разузнаването казваше, че на тази планета има примитивен вид същества, чиято цивилизация е поробена от херките (стари врагове на земляните и AFJ). За да обмислят добре нещата, Йон и адмирал Шао решиха Nissan да се изтегли в посока към една звезда наблизо. Земляните отдавна не бяха срещали херки. Позабравени спомени гласяха, че херките са изключително опасни същества, които плячкосват наред, сеят смърт и поробват цели континенти и планети. Обстоятелсвата, че тази планета е само на денонощие от Orixon 44- новата Земя на земляните, говореше, че трябва да се внимава с това положение…
*
На другия ден вечерта, Nissan се беше отдалечил още повече от планета Orixon 50. За положението тук беше съобщено до базата на Orixon 44. До планетата бяха изпратени два екипа за разузнаване, със совалка и джетове. Из кръстосвача беше нормално, екипажа обмисляше положението и какво може да се направи, та да се предпази новата планета на земляните Orixon 44, от нападение на херките. Алекс тази вечер имаше главоболие и отпадналост. Това не му пречеше да замисля планове за действие по основните проблеми, поставени пред екипажа. В това число влизаха графици, изчисляване на траектории, както и компютърно изпитване на тези планове. Ако те се проваляха при тестовете, беше трудна работа да се модифицират, за да бъдат успешни при тестовете. Днес темата бяха херките и планетата Orixon 50. Не беше работа на земляните да освобождават разни примитивни раси от господството на херките, но пък те бяха опасност и трябваше да се държат под наблюдение.
*
Алекс се беше отпуснал. Щеше да има задачи чак след полунощ, но задачи тук в каютата, на топло. Това му подейства чак приспивно. Навън бяха отишли четири екипа със совалки и джетове. Оглеждаше се пространството, около Orixon 50. Тук имаше много херки и трябваше да се обмисли всяко следващо действие. Ако те намереха планетата на земляните, щеше да се възобнови старата война. Алекс въздъхна, запали цигара и се замисли. Навън имаше 40 души, с които трябваше да се поддържа връзка по радиото, за тяхна сигурност. Едва ли щяха да се завърнат до полунощ.
Наближаваше полунощ, когато на Nissan получиха разузнавателни данни, снимки и клипове. Алекс си беше взел кафе, запали цигара и се зае да изучава получената информация. На мушка беше планетата Orixon 50, а се очакваше с нея да се занимават още известно време, преди тук да пристигнат командоси- астронавти- пехотинци. За сега Nissan оставаше на дрейф край близката звезда, временен пост, докато се вземат мерки относно "опасна близост на херките до Новата Земя". До Алекс беше принцеса Lipo, която тази вечер щеше да дежури с него. По назад в каютата бяха Аш и Палма, които слушаха музика и пийваха джин с тоник. Ким щеше да спи още малко, преди да я събудят. Оказа се, че цивилизацията на тази планета, завладяна и поробена от херките, не е толкова примитивна. Това бяха индианци, сериозно напомнящи на земните.
По някое време на входа на каютата се звънна. Беше колега от Nissan, който Алекс помнеше само по лицето. Той влезе, щом му се отвори входа, а Алекс погледна към него въпросително.
-Алекс, аз съм Крум!- каза колегата.- Как върви тази вечер?
-Нормално.- каза Алекс.- Какво има?
-Трябва да говорим нещо двамата с теб.- каза Крум.
-Спешно ли е?- попита Алекс.
-Не.- каза Крум.
-Сядай някъде.- каза Алекс.
*
Беше следобеда на другия ден. Nissan стоеше на позицията си, край звездата. Навън имаше четири екипа с джетове и совалки, които изучаваха позициите на херките, долу на планетата. Алекс беше в каютата си, днес тъжен. Беше се усамотил в бокса си и преглеждаше стари свои записки. Крум го беше шокирал вчера. Той твърдеше, че е бил неговия баща в предишния си живот. Алекс знаеше, че това е твърде възможно, но му дойде малко изненадващо. Човек рядко помни нещо от минали свои животи, но при командосите- астронавти от AFJ, това не беше така. Алекс помнеше много от преражданията си като човек. Беше имал стотици свои животи все на Земята, досега. Мнозина негови колеги също помнеха някои от миналите си животи. Това беше ангажираща мисъл и Алекс обикновено избягваше да мисли за това. Рядко му се беше случвало някъде да има свой щастлив, нормален живот, а това го затормозяваше умствено. Сега вече беше известно, че за неволите и лошите събития в човешкия живот вина имат именно "злите демони", които ни правят мръсно и вгорчават и най- добрия човешки живот. Те играеха с хората като котка с мишка и имаха власт над човешките съдби. А освен това, "злите демони" обичаха да гледат ужаси на живо от Земята, като в най- лекия вариант се задоволяваха с криминални истории и катастрофи…
Следобеда напредваше неусетно, а Алекс беше замислен по въпросите около "злите демони". Безспорно беше, че именно те са виновници за всичките злини по света, но се оказваше, че става дума и за цялата Галактика, Млечния път… Алекс се топлеше с чай и пушеше, докато умуваше усмотен в бокса си. По някое време Алекс се появи в общото помещение с пултовете. Ким, Аш и Палма дежуреха в тези часове. Алекс зае мястото си и запали цигара. Надалеко около Nissan нямаше никакви летящи обекти, а малко астероидно поле, служеше за прикритие на екипите, които ходеха на разузнаване до планетата. Алекс се залови да съставя планове, по заложените задачи за изпълнение. Адмирал Шао искаше да се знаят много неща за хекрите тук на тази планета, а това ставаше с разузнаване, по предварителни планове и тракетории на полетите. Все още шокиран от новината, че Крум е бил неговия баща в предишния си живот, Алекс се отдаде на носталгия по миналото си. Усещането, че са се загубили, далеко от Земята, не го изоставяше. Чувството, че Земята е адски надалеко, накара сърцето му да трепне. Беше на път да се изплаши, като удавник, който разбира, че няма да успее да се завърне на брега…



(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 214, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 214, Valeri Kolev.

Към средата на следобеда на другия ден Crossfire летеше над океана към континент № 5. Патрулирането продължаваше. В това време на борда спяха или почиваха 180 души. Останалите бяха дежурни или работеха по задачите си из кораба. Този ден беше странен за Алекс. Несигурността в бъдещето го тормозеше с часове, преди за известно време да му олекне и да погледне оптимистично на нещата. Алекс въздъхна тежко, запали цигара и се изправи замислен пред предния люк. Под кораба вилнееше океана, а над него- буря. Денят беше сив и сумрачен, но някакво ведро настроение се задаваше, сякаш добрите времена отново бяха застигнали кораба, макар и толкова надалеко от Земята…
Започваше вечерта неусетно, когато из кораба бяха събудени всички за свободни пет часа. Брегът на континент № 5, беше наблизо.
*
Беше следобеда на другия ден. Crossfire наближаваше още една военна база на AFJ, контролна, бойна станция, която беше построена на континент № 5. Една от единствените бази на земляните на този континент. Алекс се топлеше с чай в компанията на своите помощници, леко разсеян в този ден. Навън беше мразовито време, а вилнееше и снежна буря. От екипажа почиваха или спяха 170 души в тези часове от следобеда. Полетът вървеше нормално, на 2,000 м. височина и със скорост от 400 км/ч.
Следобеда отиваше към края си, когато Crossfire се приземи край военната база на AFJ, на континент №5. Алекс, Ким, Аш и Палма излязоха на терасата към каютата и вдигнаха стъклената стена. Времето беше студено, но меко, а въздуха чист и свеж, ухаещ на сняг, но някак си- извънземен сняг. Алекс въздъхна и запали цигара. Базата тук беше контролен пост със ракетни установки и две совалки на разположение.
Вечерта беше започнала от известно време, когато Crossfire отново излетя, след като Йон говори с тукашните военни в базата, а беше заредено и допълнително гориво за кораба. Тежки мисли бяха налегнали Алекс. Той много добре знаеше, че тук е неговото истинско място в този живот, че това е правилния път, по който е "тръгнал", но "злите демони" по всякакъв начин се опитваха да го тормозят с мрачни мисли и дори физическа болка… Алекс скоро разбра, че така е почти целия екипаж на Crossfire. Това не беше някаква природна аномалия, а много по- лошо- "злите демони" в този момент наблюдаваха кораба по неизвестен начин и внушаваха на екипажа лоши мисли и отчаяние… "Злите демони" управляваха тази Галактика. Те регулираха съдбите на хората и им правеха мръсно и лошо през цялото време, а техните армии от хищници, нападаха, за да им отнемат всичко…
*
Беше следобеда на другия ден. Crossfire набираше височина, за да изплува на орботална височина, за да се скачи към кръстосвача Nissan. На Алекс му беше студено. Корабът имаше големи разходи на топлина, докато патрулираше над планетата в силни бури. Загънат в дебело одеало, Алекс пийваше кафе с цигара и наблюдаваше екраните пред себе си.
В началото на вечерта Crossfire достигна до кръстосвача Nissan и се скачи с него, на специалното място, предвидено по проект за това. Топлата връзка скоро беше свързана между тях и първите комадоси преминаха и в едната и в другата посока. Командирът на Crossfire, Йон отиде на разговори с адмирал Шао, за да се обсъдят бъдещите планове за действие. А Алекс се беше позатоплил вече и действаше по компютрите. Някои дребни повреди трябваше да бъдат отстранени. В каютата се беше стоплило до известна степен, но усещането за безвъздушно пространство често отнемаше от енергията на хората и това се усещаше като студ. Енергийните вампири из космоса, можеха да са просто някоя комета, прелитаща наблизо. Кръстосвачът в тези часове тръгваше към една от близките планети, Orixon 50. Информацията, защо се отива там беше оскъдна и почти никой си нямаше понятие по въпроса.
Вечерта напредваше, когато Алекс и Ким излязоха на разходка из корабите. Беше оживено из коридорите и асансьорите. Екипажите имаха само два часа за обща почивка, след което влизаха в сила смените. Алекс запали цигара и докато вървяха из кръстосвача виждаше познати физиономии на колегите тук. От този екипаж имаше интересни млади жени, но той беше много ангажиран в сегащното си положение и не поглеждаше за още усложнения в личен план. Двамата стигнаха до столовата на Nissan, а вътре имаше близо 200 души. Намериха си местенце и седнаха, като си поръчаха джин с тоник и посолен лимон, като салата. Ким беше весела, както винаги. Тя се усмихваше и бърбореше за това и за онова, а Алекс беше отнесен, мислите му бяха някъде надалеко, където бяха пръснати по чужди места, негови близки и приятели. Той още не беше ги издирил…
Бяха се развеселили от джина, когато се разхождаха из оранжерията на Nissan. Това беше любимо място на всички тук. За половин час от времето си, човек можеше да се разходи, с илюзията, че е в някаква градина, на друго място. Тук наистина беше градина от бързорастящи култури, но мястото си оставаше кораб.
*
Започваше вечерта на другия ден. Nissan пътуваше към Orixon 50. Алекс си беше сипал кафе и пушеше пред пулта, а до него бяха Ким, Аш и Палма. В близките часове кръстосвача щеше да достигне планетата Orixon 50. Все още почти никой незнаеше защо отиват там. Алекс се беше замислил дълбоко, тази вечер в добро настроение и добра форма. Докато наблюдаваше, как върви полета на Nissan, Алекс по навик оглеждаше наоколо за вражески обекти. В зоната имаше само кораби на AFJ, три на брой. В далечината се задаваше туристически кораб, който идеше да посети Orixon 44, като ново място за туризъм, за което бяха научили от Съпротивата. На борда на Nissan и Crossfire повечето хора спяха или почиваха в тези часове. Скоро Йон щеше да ги събуди, за да разберат дали ще има свободни часове и да си получат инструкциите от него. Междувременно напред беше изпратена совалка за да огледа планетата, преди Nissan да стигне до нея.



(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 213, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 213, Valeri Kolev.

Беше следобеда на другия ден. Crossfire летеше над океана, към континент №4. Алекс пушеше цигари с чая си, в компанията на Ким, Аш и Палма. Беше едно сънливо време, а на борда спяха 180 души по това време. В каютата беше топло и уютно, а навън силен вятър и мраз. Около кораба имаше няколко по- близки обекти, все кораби от AFJ. Нататък към континент №4, на брега имаше друга база на AFJ, крайбрежен фар- бойна станция. До там имаше още няколко часа полет, а не се знаеше, дали ще се спира при този фар.
Следобеда напредваше, когато Алекс и Ким излязоха из кораба на разходка, а също за да проверят системите му. Почти нямаше никой из коридорите и асансьорите. Охраната беше на кафе в столовата. Тук се спряха Алекс и Ким.
По някое време във вечерта, Crossfire наближаваше крайбрежния фар - база на AFJ. Командир Йон беше поръчал да се кацне там, след което да го събудят. Това щеше да стане съвсем скоро. Алекс се беше усамотил в дъното на каютата и чоплеше нещо из лаптопа си. Имаше да си събира мислите, да попълва дневника си и да подрежда раницата и багажа си. Беше сложил да се свари пълен чайник с билков чай, за да се натопли добре във тези вечерни часове. Ким и Палма бяха заети със приготвянето на хубава вечеря за 13 души, която се планираше за по- късно. Зад пулта дежуреха Браун и Джейн. Чаят скоро беше готов, а Алекс запали цигара и си сипа чай. Корабът беше на 2,000 м. височина, а скоростта беше около 400 км/ч.
*
С напредването на вечерта Crossfire се приземи в базата, край океанския фар. Навън беше мразовито, а вятъра- силен. Алекс и Ким излязоха на една от терасите и за десетина минути само, отвориха нейната стъклената стена, за да усетят времето.
-Сериозен студ!- каза Алекс и запали цигара.
-За какво кацнахме тук?- попита Ким.
-Йон има разговори тук.- каза Алекс.- Искат неговото мнение за проекта на базата тук, която все още се изгражда.
-Да затваряме стената, студено е!- каза Ким.
В каютата се бяха събрали вече всичките 13 души, очаквани за вечерята. Алекс остана дежурен, докато те хапнат. Макар и на спокойно място тук, все от някъде можеше да се появи вражески обект. Докато оглеждаше района около кораба, както и небето наоколо с радара, скенерите и телескопите, Алекс се замисли отново над проблемите си, и живота, който водеха командосите- астронавти от AFJ.
Наближаваше полунощ. Командир Йон беше приел двама офицери от фара, за да обсъждат проектите на строящата се тук база на AFJ. Екипажа в тези часове имаше свободно време, преди в полунощ да минат към сън, а само дежурните да останат по местата си. Алекс по това време тъкмо си беше хапнал и пиеше кафе с цигара, преди да излязат четиримата навън, за да огледат корпуса на кораба за дефекти и повреди, след продължителните часове полети.
*
В следобеда на другия ден Crossfire летеше над континент №4, със около 400 км/ч. на 2,000 м. височина. Алекс беше тормозен от извънземния грип, който го преследваше от година. Той се беше завил в дебело одеало и се топлеше с чай. Времето навън беше мразовито, а в каютата трудно се стопляше, въпреки климатика. До Алекс, бяха Ким, Аш и Палма, които дежуреха зад пултовете. В тези часове, мрачни мисли безпокояха хората от екипажа, особено тези, които бяха будни в момента, а те бяха около 40 души. Алекс не се предаваше на болестта, а упорито действаше по задачите си, зад пулта.
Започваше вечерта. В тези часове екипажа имаше три свободни часа, за срещане с колеги и приятели, пийване и въвеждане в ред. Из кораба стана оживено и шумно. Алекс се беше усамотил в дъното на каютата, загънат с дебело одеало, той чоплеше нещо из лаптопа си. Ким и Палма приготвяха отново вечеря за 13 души, все същите хора. Принцеса Lipo слушаше музика със слушалки и подскачаше наоколо, весела. Аш пък си стягаше раницата и багажа, а Браун и Никита дежуреха зад пултовете. По- късно щяха да дойдат и другите. Алекс отново си мислеше задълбочено по проблемите на хората си и останалите от екипажа, както и екипажа на кръстосвача. Най- вече опитваше да намери информация за близките и приятелите на двата екипажа, които са напуснали Земята в изминалите 3- 4 години. До момента информация не беше намерена с малки изключения. Някои от момчетата намериха свои роднини и приятели, тук на Orixon 44. Новата планета на земната цивилизация по някакъв странен начин омагьосваше всички тук. Нови хоризонти, нови изгреви и планове, вълнуваха всички тук. Orixon 44- Новата Земя, предлагаше хиляди нови възможности, а това беше само началото…
Вечерта напредваше, когато дежурните прихванаха странен сигнал, а на радарите се появи размазана точка. Това беше обект, който приближаваше планетата откъм космоса. В началото не беше вдигната тревога. Обектът Х се намираше на няколко часа от планетата. Йон даде инструкции да се издигне кораба на орбитална височина, след което започна издигането.
Един час по- късно Crossfire попадна на силна буря, която забави издигането му. Нямаше и добра радио- връзка със останалите сили на AFJ. По всичко личеше, че този кораб трябваше сам да провери, какъв е обекта Х. Междувременно сигнала на обект Х затихна и изчезна. Зоната беше лоша за радио- контакти.
*
Беше следобеда на другия ден, когато Crossfire все още беше в орбита около планетата Orixon 44, в търсене на сигналите на обекта Х, който така и не беше намерен. След като цялата нощ и цялата сутрин екипажа на Crossfire беше сновал наоколо в търсене на обекта Х, стана ясно, че е бил изтърван от наблюдението. За инцидента беше съобщено както на адмирал Шао от кръстосвача Nissan, така и на Командването на AFJ, в тази зона. Алекс в този следобед беше мрачен, а черни мисли го преследваха. В същото време изпитваше студ, та се беше загънал в дебело одеало, докато чоплеше из лаптопа си, ангажиран със задачи. Из кораба всичко беше нормално, въпреки търсенето на незивестния обект Х, повече от 20 часа, което беше изтормозило всички.



(следва продължение)