ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 214, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 214, Valeri Kolev.

Към средата на следобеда на другия ден Crossfire летеше над океана към континент № 5. Патрулирането продължаваше. В това време на борда спяха или почиваха 180 души. Останалите бяха дежурни или работеха по задачите си из кораба. Този ден беше странен за Алекс. Несигурността в бъдещето го тормозеше с часове, преди за известно време да му олекне и да погледне оптимистично на нещата. Алекс въздъхна тежко, запали цигара и се изправи замислен пред предния люк. Под кораба вилнееше океана, а над него- буря. Денят беше сив и сумрачен, но някакво ведро настроение се задаваше, сякаш добрите времена отново бяха застигнали кораба, макар и толкова надалеко от Земята…
Започваше вечерта неусетно, когато из кораба бяха събудени всички за свободни пет часа. Брегът на континент № 5, беше наблизо.
*
Беше следобеда на другия ден. Crossfire наближаваше още една военна база на AFJ, контролна, бойна станция, която беше построена на континент № 5. Една от единствените бази на земляните на този континент. Алекс се топлеше с чай в компанията на своите помощници, леко разсеян в този ден. Навън беше мразовито време, а вилнееше и снежна буря. От екипажа почиваха или спяха 170 души в тези часове от следобеда. Полетът вървеше нормално, на 2,000 м. височина и със скорост от 400 км/ч.
Следобеда отиваше към края си, когато Crossfire се приземи край военната база на AFJ, на континент №5. Алекс, Ким, Аш и Палма излязоха на терасата към каютата и вдигнаха стъклената стена. Времето беше студено, но меко, а въздуха чист и свеж, ухаещ на сняг, но някак си- извънземен сняг. Алекс въздъхна и запали цигара. Базата тук беше контролен пост със ракетни установки и две совалки на разположение.
Вечерта беше започнала от известно време, когато Crossfire отново излетя, след като Йон говори с тукашните военни в базата, а беше заредено и допълнително гориво за кораба. Тежки мисли бяха налегнали Алекс. Той много добре знаеше, че тук е неговото истинско място в този живот, че това е правилния път, по който е "тръгнал", но "злите демони" по всякакъв начин се опитваха да го тормозят с мрачни мисли и дори физическа болка… Алекс скоро разбра, че така е почти целия екипаж на Crossfire. Това не беше някаква природна аномалия, а много по- лошо- "злите демони" в този момент наблюдаваха кораба по неизвестен начин и внушаваха на екипажа лоши мисли и отчаяние… "Злите демони" управляваха тази Галактика. Те регулираха съдбите на хората и им правеха мръсно и лошо през цялото време, а техните армии от хищници, нападаха, за да им отнемат всичко…
*
Беше следобеда на другия ден. Crossfire набираше височина, за да изплува на орботална височина, за да се скачи към кръстосвача Nissan. На Алекс му беше студено. Корабът имаше големи разходи на топлина, докато патрулираше над планетата в силни бури. Загънат в дебело одеало, Алекс пийваше кафе с цигара и наблюдаваше екраните пред себе си.
В началото на вечерта Crossfire достигна до кръстосвача Nissan и се скачи с него, на специалното място, предвидено по проект за това. Топлата връзка скоро беше свързана между тях и първите комадоси преминаха и в едната и в другата посока. Командирът на Crossfire, Йон отиде на разговори с адмирал Шао, за да се обсъдят бъдещите планове за действие. А Алекс се беше позатоплил вече и действаше по компютрите. Някои дребни повреди трябваше да бъдат отстранени. В каютата се беше стоплило до известна степен, но усещането за безвъздушно пространство често отнемаше от енергията на хората и това се усещаше като студ. Енергийните вампири из космоса, можеха да са просто някоя комета, прелитаща наблизо. Кръстосвачът в тези часове тръгваше към една от близките планети, Orixon 50. Информацията, защо се отива там беше оскъдна и почти никой си нямаше понятие по въпроса.
Вечерта напредваше, когато Алекс и Ким излязоха на разходка из корабите. Беше оживено из коридорите и асансьорите. Екипажите имаха само два часа за обща почивка, след което влизаха в сила смените. Алекс запали цигара и докато вървяха из кръстосвача виждаше познати физиономии на колегите тук. От този екипаж имаше интересни млади жени, но той беше много ангажиран в сегащното си положение и не поглеждаше за още усложнения в личен план. Двамата стигнаха до столовата на Nissan, а вътре имаше близо 200 души. Намериха си местенце и седнаха, като си поръчаха джин с тоник и посолен лимон, като салата. Ким беше весела, както винаги. Тя се усмихваше и бърбореше за това и за онова, а Алекс беше отнесен, мислите му бяха някъде надалеко, където бяха пръснати по чужди места, негови близки и приятели. Той още не беше ги издирил…
Бяха се развеселили от джина, когато се разхождаха из оранжерията на Nissan. Това беше любимо място на всички тук. За половин час от времето си, човек можеше да се разходи, с илюзията, че е в някаква градина, на друго място. Тук наистина беше градина от бързорастящи култури, но мястото си оставаше кораб.
*
Започваше вечерта на другия ден. Nissan пътуваше към Orixon 50. Алекс си беше сипал кафе и пушеше пред пулта, а до него бяха Ким, Аш и Палма. В близките часове кръстосвача щеше да достигне планетата Orixon 50. Все още почти никой незнаеше защо отиват там. Алекс се беше замислил дълбоко, тази вечер в добро настроение и добра форма. Докато наблюдаваше, как върви полета на Nissan, Алекс по навик оглеждаше наоколо за вражески обекти. В зоната имаше само кораби на AFJ, три на брой. В далечината се задаваше туристически кораб, който идеше да посети Orixon 44, като ново място за туризъм, за което бяха научили от Съпротивата. На борда на Nissan и Crossfire повечето хора спяха или почиваха в тези часове. Скоро Йон щеше да ги събуди, за да разберат дали ще има свободни часове и да си получат инструкциите от него. Междувременно напред беше изпратена совалка за да огледа планетата, преди Nissan да стигне до нея.



(следва продължение)