ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 221, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 221, Valeri Kolev.

Една вечер Алекс и Ким се занимаваха с проекта за своя специален компютър в малката работилница в неговата каюта. Бяха пригодили за целта малко помещение, което не се използваше за нищо. Вътре имаше маса с четири кресла, както и компютри, където можеха да виждат и чуват новините за кораба си, за планетата и за цялата система Orixon. Към проекта на Алекс бяха включени също Аш и Палма, с които работеха на смени от по осем часа, а понякога и заедно. В същото време Алекс оставаше шеф на екипа си от 20 души. Новите положения бяха, че четиримата нямаше да дават дежурства по пултовете, освен ако не заместват някого по болест. В къта на Алекс беше топло и уютно. През стъклената стена, двамата с Ким виждаха седналите зад пулта Браун, Джейн, Никита и Хенсън, дежурни до полунощ. Сетне щяха да дежурят Боян, Йохан, Теменужка и Анита. Новото занимание на Алекс щеше да промени живота му. Той все по- рядко щеше да дежури зад пулта, но щеше активно да се занимава с компютърната мрежа на кораба, както и най- важните нейни възли.
По това време Crossfire все още се намираше на космодрума край град № 10. Екипажът отчасти беше на разходка из града, но скоро трябваше всички да се съберат отново на кораба, за нощуването. Тук се очакваше Йон скоро да даде точен час за започване на следващ патрулен полет около планетата. Той изчакваше всички да се приберат на борда, преди да даде инструкциите си.
Новите задачи на Алекс вече започнаха да променят живота му. Той можеше да спи повече и на практика си почиваше дори докато се занимава по проекта, защото това му беше и хоби от миналото. Тази вечер заниманията на Алекс и Ким вървяха тихо и спокойно. Тук се чуваха от тонколоните, гласовете на дежурните, които често съобщаваха новините. Докато работеха по проекта, Алекс и Ким разговаряха с тях.
По- късно вечерта Crossfire отлетя от град № 10, за поредния си патрулен полет, над планетата. Алекс си беше пуснал картина от външните камери, за да поглежда навън, докато работи по проекта. Той запали цигара, доволен от днешния си труд и от постигнатото, взе си кафе и погледна Ким:
-Да вземем да хапнем после. Гладна ли си?
-Да. Гладна съм и отивам да направя нещо за хапване набързо.- каза тя.
*
Вечерта напредваше, когато пристигнаха при Алекс, Аш и Палма. Сега те щяха да обсъдят заедно идеята му, за да могат да създадат този компютър. Алекс запали цигара и се изправи пред дъската- екран, за да започне да чертае плана си. Неговите хора слушаха внимателно, а половин час по- късно разбраха идеята му и я одобриха. Това щеше да бъде специален компютър за машините във AFJ, който щеше да бъде непробиваем и безавариен при всякакви ситуации. Логиката, използвана от Алекс не беше стандартната, а съвсем различна. Начина за изпълнение на компютъра, не беше същия като на съществуващите, а позволяваше на компютъра продължителен срок на експлоатация, независимо от обстоятелствата. Идеята на Алекс, същата вечер беше одобрена и от командир Йон, а по- късно и от адмирал Шао, който дори предложи на Алекс, да вземе екипа си, да се настанят в някоя база и да работят спокойно по проекта. Алекс беше раздвоен, какво решение да вземе и въпроса остана висящ…
*
Беше следобеда на другия ден, когато Crossfire се приземи край една бойна станция по океанския бряг на континент № 1. Алекс беше решил все пак да се дават дежурства на пулта, макар и четиримата да бяха заети с проекта. Това до известна степен можеше да ги раздвои, но нямаше друг начин, за да са в час какво става около кораба и на него. Смените щяха да бъдат по- кратки за четиримата, а често само по един от тях щеше да работи по проекта или да бъде дежурен. Това решение се одобри в екипа. Ясно беше, че Алекс, Ким, Аш и Палма, няма да се откажат напълно от досегашните си навици, но в същото време трябваше да се работи и по проекта.
Алекс се беше изправил на терасата на каютата, пушеше цигара и наблюдаваше наоколо. Бойната станция беше съвсем нова, още в строеж, а тук се спряха за да може командир Йон да разговаря с офицерите от тази станция. Тук нямаше почти нищо интересно, ако се изключат самите хора, заети със задачи тук. Местността беше хубава, но този ден времето беше сурово и намръщено. Алекс също беше в лошо настроение, измъчван от лоши мисли. Той постоя близо час на терасата, когато пристигна Ким.
-Какво мрачно време!- каза тя намръщена.- Какво ли търсим тук?
-Съгласуват синхронизацията на бойните станции.- каза Алекс.- Ще бъдат командвани от специален Щаб, закътан в дълбоки подземия. За момента командват от една база, докато Щаба се строи.
-Ще намръзнеш тук, Алекс!- каза Ким.- Да идем да пийнем по нещо. В лоши времена, нали знаеш, малко грог или джин с тоник, е добре дошъл!
Алекс се замисли, огледа се наоколо, преди да каже:
-Добра идея! Да пийнем нещо!
*
Вечерта започваше, а кораба все още се намираше на космодрума край новостроящата се бойна станция на военните от Земята- AFJ. Алекс беше живнал до известна степен, но колегите му из кораба не бяха кой знае колко весели днес. А времето продължаваше да е мрачно. От специален сателит пристигаше информация за предстоящи урагани над този континент, единствения от десетте, който за момента беше населен. Из останалите континенти на Orixon 44 имаше само тук- там военни бази и фарове. Алекс запали цигара и излезе из кораба. По изключение тръгна сам. По космическите кораби беше прието да не се тръгва сам на където и дае, защото обстоятелствата и разстоянията бяха изумяващи, по- принцип. Един от асансьорите го издигна до нивото на оранжерията. Наблизо беше и столовата, където вечеряха в това време двайсетина души. Тук беше и командир Йон, който разговаряше на една от масите с двама офицера от бойната станция.
-Алекс! Как си днес, синко?- кимна му Йон.
-Усеща се променливо настроение…- каза Алекс.
-Всички сме така, момче!- каза Йон.- Свиркай си! Не си сам!
*


(следва продължение)