ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 213, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 213, Valeri Kolev.

Беше следобеда на другия ден. Crossfire летеше над океана, към континент №4. Алекс пушеше цигари с чая си, в компанията на Ким, Аш и Палма. Беше едно сънливо време, а на борда спяха 180 души по това време. В каютата беше топло и уютно, а навън силен вятър и мраз. Около кораба имаше няколко по- близки обекти, все кораби от AFJ. Нататък към континент №4, на брега имаше друга база на AFJ, крайбрежен фар- бойна станция. До там имаше още няколко часа полет, а не се знаеше, дали ще се спира при този фар.
Следобеда напредваше, когато Алекс и Ким излязоха из кораба на разходка, а също за да проверят системите му. Почти нямаше никой из коридорите и асансьорите. Охраната беше на кафе в столовата. Тук се спряха Алекс и Ким.
По някое време във вечерта, Crossfire наближаваше крайбрежния фар - база на AFJ. Командир Йон беше поръчал да се кацне там, след което да го събудят. Това щеше да стане съвсем скоро. Алекс се беше усамотил в дъното на каютата и чоплеше нещо из лаптопа си. Имаше да си събира мислите, да попълва дневника си и да подрежда раницата и багажа си. Беше сложил да се свари пълен чайник с билков чай, за да се натопли добре във тези вечерни часове. Ким и Палма бяха заети със приготвянето на хубава вечеря за 13 души, която се планираше за по- късно. Зад пулта дежуреха Браун и Джейн. Чаят скоро беше готов, а Алекс запали цигара и си сипа чай. Корабът беше на 2,000 м. височина, а скоростта беше около 400 км/ч.
*
С напредването на вечерта Crossfire се приземи в базата, край океанския фар. Навън беше мразовито, а вятъра- силен. Алекс и Ким излязоха на една от терасите и за десетина минути само, отвориха нейната стъклената стена, за да усетят времето.
-Сериозен студ!- каза Алекс и запали цигара.
-За какво кацнахме тук?- попита Ким.
-Йон има разговори тук.- каза Алекс.- Искат неговото мнение за проекта на базата тук, която все още се изгражда.
-Да затваряме стената, студено е!- каза Ким.
В каютата се бяха събрали вече всичките 13 души, очаквани за вечерята. Алекс остана дежурен, докато те хапнат. Макар и на спокойно място тук, все от някъде можеше да се появи вражески обект. Докато оглеждаше района около кораба, както и небето наоколо с радара, скенерите и телескопите, Алекс се замисли отново над проблемите си, и живота, който водеха командосите- астронавти от AFJ.
Наближаваше полунощ. Командир Йон беше приел двама офицери от фара, за да обсъждат проектите на строящата се тук база на AFJ. Екипажа в тези часове имаше свободно време, преди в полунощ да минат към сън, а само дежурните да останат по местата си. Алекс по това време тъкмо си беше хапнал и пиеше кафе с цигара, преди да излязат четиримата навън, за да огледат корпуса на кораба за дефекти и повреди, след продължителните часове полети.
*
В следобеда на другия ден Crossfire летеше над континент №4, със около 400 км/ч. на 2,000 м. височина. Алекс беше тормозен от извънземния грип, който го преследваше от година. Той се беше завил в дебело одеало и се топлеше с чай. Времето навън беше мразовито, а в каютата трудно се стопляше, въпреки климатика. До Алекс, бяха Ким, Аш и Палма, които дежуреха зад пултовете. В тези часове, мрачни мисли безпокояха хората от екипажа, особено тези, които бяха будни в момента, а те бяха около 40 души. Алекс не се предаваше на болестта, а упорито действаше по задачите си, зад пулта.
Започваше вечерта. В тези часове екипажа имаше три свободни часа, за срещане с колеги и приятели, пийване и въвеждане в ред. Из кораба стана оживено и шумно. Алекс се беше усамотил в дъното на каютата, загънат с дебело одеало, той чоплеше нещо из лаптопа си. Ким и Палма приготвяха отново вечеря за 13 души, все същите хора. Принцеса Lipo слушаше музика със слушалки и подскачаше наоколо, весела. Аш пък си стягаше раницата и багажа, а Браун и Никита дежуреха зад пултовете. По- късно щяха да дойдат и другите. Алекс отново си мислеше задълбочено по проблемите на хората си и останалите от екипажа, както и екипажа на кръстосвача. Най- вече опитваше да намери информация за близките и приятелите на двата екипажа, които са напуснали Земята в изминалите 3- 4 години. До момента информация не беше намерена с малки изключения. Някои от момчетата намериха свои роднини и приятели, тук на Orixon 44. Новата планета на земната цивилизация по някакъв странен начин омагьосваше всички тук. Нови хоризонти, нови изгреви и планове, вълнуваха всички тук. Orixon 44- Новата Земя, предлагаше хиляди нови възможности, а това беше само началото…
Вечерта напредваше, когато дежурните прихванаха странен сигнал, а на радарите се появи размазана точка. Това беше обект, който приближаваше планетата откъм космоса. В началото не беше вдигната тревога. Обектът Х се намираше на няколко часа от планетата. Йон даде инструкции да се издигне кораба на орбитална височина, след което започна издигането.
Един час по- късно Crossfire попадна на силна буря, която забави издигането му. Нямаше и добра радио- връзка със останалите сили на AFJ. По всичко личеше, че този кораб трябваше сам да провери, какъв е обекта Х. Междувременно сигнала на обект Х затихна и изчезна. Зоната беше лоша за радио- контакти.
*
Беше следобеда на другия ден, когато Crossfire все още беше в орбита около планетата Orixon 44, в търсене на сигналите на обекта Х, който така и не беше намерен. След като цялата нощ и цялата сутрин екипажа на Crossfire беше сновал наоколо в търсене на обекта Х, стана ясно, че е бил изтърван от наблюдението. За инцидента беше съобщено както на адмирал Шао от кръстосвача Nissan, така и на Командването на AFJ, в тази зона. Алекс в този следобед беше мрачен, а черни мисли го преследваха. В същото време изпитваше студ, та се беше загънал в дебело одеало, докато чоплеше из лаптопа си, ангажиран със задачи. Из кораба всичко беше нормално, въпреки търсенето на незивестния обект Х, повече от 20 часа, което беше изтормозило всички.



(следва продължение)